the--last--word

[the--last--word]

Човек никога няма да е щастлив, докато си мисли, че нещо, което няма ще го направи щастлив!

Трябва да се радваме на нещата, които имаме в момента, защото утре може и това да нямаме ... ❤️

[the--last--word]

Книгите - моето семейство, моето спасение

- Хубаво момиче, а толкова много тъга и песимизъм, явно си свърхинтелигентна! - Просто твърде дълго време бях сама и единственият ми приятел бяха книгите и филмите... Ако не бяха те, сега дори нямаше да ме има ....

[the--last--word]

Искам да си тук, когато стана.

Точно като утринни лъчи.

Искам го, ала те няма...

Мрачни са и сиви моите дни.

Казват след дъжда дъга изгрява.

Вярвам им, но толкова боли,

сякаш ураган през мен минава.

Надали след туй ще заблести.

Въпреки това, не се предавам.

Нося те в сърцето си, помни!

НИКОГА не мога да забравя

любовта, с която ме дари.

/З.З./

[the--last--word]

- Не тъгувай - промълви Любов - имаме толкова хубави спомени!

Последва тежка въздишка, която успя да спре едрите капки в очите ми да потекат.

- Ние имаме само хубави спомени... -отвърнах й и се усмихнах.

Тази усмивка криеше толкова болка и мъка, но и толкова любов и благодарност.

Бе минала една секунда, а сякаш си говорехме от цяла вечност. Ей така, без думи ... защото, когато познаваш някого истински, не ти трябват думи, за да го разбереш.

Много те обичам, бабо! - казах, чувствайки се толкова безсилна срещу съдбата... Надявайки се, че любовта ми ще е достатъчна, за да я ободри, развесели, стопли и дори излекува.

- И аз много те обичам! - отвърна ми тя - Нали знаеш, че си на баба момичето.

.......

След 3 дни животът на Любов приключи.

Аз не спирах да превъртам разговора ни като стара касетка. Спомнях си всички онези хубави моменти и плачех, после се усмихвах и продължавах със заниманията си.

Едно нещо беше сигурно, обичах по-силно от всякога и исках да продължа да обичам и да радвам любимите си хора, точно както правеше Любов.

Така тя щеше да продължи да живее в мен и чрез мен!

/З. З./ ☆

[the--last--word]

Щастието обича тишината...

Трудно ни е да го разберем,

в свят двуличен, лицемерен,

няма място красотата...

Освен -

ако самотата ти не избереш!

Щастието не чука на вратата...

Трябва да го хванеш

и да го поведеш -

някъде далеч от суетата,

някъде където би поискал да умреш!

/ З. З. /

[the--last--word]

Сега е по-лесно от всякога да повярвам,

че избираме живота си преди да се родим.

Че всичко има цел и смисъл

и нищо не е случайно!

Сега, когато си до мен...

Вече го разбирам...

/З. З. /

[the--last--word]

Тя го прегърна и го притисна още по-силно към себе си.

Той зарови лице в косата й и нежно прошепна:

- Колко е хубаво, че си ти!

Беше като сън, от който никой не искаше да се събужда...

/З. З./

[the--last--word]

Тези дни е особено трудно да дишам...

Сякаш светът се руши.

Всъщност- всичко е, както си беше.

Просто липсваш ми ти ...

/З. З. /

[the--last--word]

Липсваш ми...

понякога шептя на вятъра.

Липсваш ми...

крещя, когато съм сама.

Търся те,

но те откривам само в спомени,

болката-

от които няма как да спра...

Няма те!

И сякаш всичко е безсмислено.

Няма те...

не зная как да продължа.

Тъжно е,

защото знам, че беше истинско.

Мразя се,

макар да нямам аз вина...

/З. З. /

[the--last--word]

Напоследък забелязвам, че използвам все едни и същи поговорки. Сякаш попадам в подобни ситуации или просто съм се вкопчила в 5 универсални мъдрости, които мога да прилагам в почти всеки един удобен момент...

Всяко зло за добро.

Капка по капка вир става.

На чужд гръб и сто тояги са малко.

На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.

Бързата работа- срам за майстора.

Кои са вашите любими поговорки, които усещате че използвате най-често?

[the--last--word]

Съжалявам, че не ти отговорих...

Извинявай, че не бях до теб!

След толкова много години,

след всичко, което направи за мен.

Беше винаги там, щом имах нужда

или някой пореден проблем.

Никога не се оплака

и не се отрече от мен.

Колко много искам да ти разкажа

за всички онези неща,

които таях си във мене,

които не би очаквал да чуеш сега...

Но ето, че вече е късно.

Обичам те и ти благодаря!

Отиде си, връщане няма...

А аз няма да си простя!

Сгреших, изоставих приятел.

Ах, клети човешки съдби!

Да можех сега да ти пиша

не биха ми стигнали дни...

/З. З. /

[the--last--word]

Разбираш силата на любовта,

едва когато станеш майка! 🫀

[the--last--word]

Петък е... Гледат ми се стари филми,

пие ми се вино и въобще не ми се спи...

It's Friday 🖤

[the--last--word]

Кой каза, че караниците са лошо нещо? Понякога, само след караница с любим човек, разбираш колко много те е грижа за него и съжаляваш за всяка дума, с която вероятно си го наранил! Защото нищо не е по-важно от това да сте щастливи и да се обичате...

/З. З. /

[the--last--word]

Е, не казвам, че е рай... И ме дразни, понякога ме и ядосва, и е досаден, и още куп неща, но в края на деня забравяш всичко лошо, защото хубавото надделява... 🌤️

/З. З. /

[the--last--word]

[the--last--word]

“Когато един мъж свърши някаква глупост - ясно е той е мъж,

но когато я свърши два пъти - ясно е то е заради жена.”