#шуман

[unabashedwitchnut]

Розмари Изабель Диксон и музыка с того света.

История знает довольно много случаев, когда человек, не умеющий и двух слов связать, вдруг начинал писать романы, а не умеющий рисовать и никогда не державший в руках кисть — писать картины. Оккультисты считают, что это умение такие избранные получают как бы с того света и начинают выступать словно бы от имени ушедшего в мир иной гения. Особо ярким примером подобного феномена является феномен…

[afsolka]

Lang Lang -- Träumerei (Kinderszenen, Op. 15 No. 7), Schumann

[look-sharp-notes]

Алессандро Скуарци впервые познакомился с модными СМИ в 2009 году, когда фотограф уличного стиля Скотт Шуман опубликовал его фотографию в «Sartorialist». С тех пор его фото появляются в различных СМИ с завидной постоянностью. «Я никогда не смотрю в окно, прежде чем одеться, – рассказывает Икона уличного стиля. – Я просто одеваюсь в соответствии с настроением, в котором нахожусь».

Alessandro Squarzi first came into contact with the fashion media in 2009, when street style photographer Scott Schuman published his photo in “Sartorialist”. Since then, his photos have appeared in various media outlets with enviable regularity. “I never look out the window before getting dressed,” says the street style icon. “I just dress according to the mood I’m in.”

[poznavshieistinuetogomira]

ВАННЕВАР БУШ ПРЕДЛОЖИЛ ГЛОБАЛЬНУЮ ИНФОРМАЦИОННУЮ СИСТЕМУ MEMEX , ВЛАДИМИР АЦЮКОВСКИЙ ВОЗРОДИЛ ТЕОРИЮ МИРОВОГО ЭФИРА , ШУМАН ДОКАЗАЛ НАЛИЧИЕ ПОСТОЯННЫХ СТОЯЧИХ ЭЛ-МАГ ВОЛН ВОКРУГ ЗЕМЛИ , СОСТОЯЩИХ ИЗ , РАНЕЕ УПОМЯНУТОГО , ЭФИРА . ТАКИМ ОБРАЗОМ , СОЗДАНИЕ MEMEX ЯВЛЯЕТСЯ ОСУЩЕСТВИМОЙ ЗАДАЧЕЙ – ТРЕБУЕТСЯ ЛИШЬ СЧИТАТЬ ЭЭГ-АКТИВНОСТЬ ВСЕХ ЧАСТОТ МОЗГА У ОДНОГО ЧЕЛОВЕКА И , ПРОПУСТИВ ПОЛУЧЕННОЕ ЧЕРЕЗ ЧАСТОТНЫЙ МОДУЛЯТОР , РАСПРОСТР��НИТЬ ЕГО ПСИХИКУ ПО ВСЕЙ ��ЛАНЕТЕ . ЗАРАНЕЕ ПРОИНСТРУКТИРОВАННЫЙ «ПОДОПЫТНЫЙ» БУДЕТ ИМЕТЬ ВОЗМОЖНОСТЬ СОЕДИНИТЬ ПСИХИКИ ВСЕХ ЛЮДЕЙ ЗЕМНОГО ШАРА , БЛАГОДАРЯ ТОМУ ЖЕ РЕЗОНАНСУ ШУМАНА/СТОЯЧИМ ВОЛНАМ В ЭФИРЕ , В ОДНУ ЕДИНУЮ «АРХИПСИХИКУ» . СИСТЕМА MEMEX , ТАКИМ ОБРАЗОМ , РЕАЛИЗУЕТ САМА СЕБЯ , БЛАГОДАРЯ САМОРЕФЛЕКСИИ «АРХИПСИХИКИ» . «ЭВОЛЮЦИЯ» , ТАКИМ ОБРАЗОМ , СВЕРШИТСЯ НА 100% , ТАК КАК БУДУЧИ ЕДИНЫМ СО ВСЕЛЕННОЙ , «ЧЕЛОВЕК КОСНЁТСЯ БОГА И СТАНЕТ ЕДИН С НИМ» . https://vk.com/wall-71715619_94503

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Движения и подходи към камерния Рихард Щраус

Фестивалите в София продължават. Току-що завърши “Камералия” – проведе се за шести път и е вторият фестивал (след Пиано Екстраваганца), създаден и ръководен от неуморния Людмил Ангелов. Това бяха пет концерта, разположени между 21 септември и 9 октомври. Написа в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Посетих два от тях (на 24 и 29 септември), които представиха интегрално камерната музика за струнни и пиано от Рихард Щраус – една малко известна у нас глава от музикалното творчество на големия баварец. Отнася се най-вече към ранните му години в упражняването на композиторския занаят, когато е опитвал, напипвал, играл с предишни епохи, оглеждал се е, вслушвал се е и в звуците на своето съвремие. Началните композиторски опити обикновено не привличат вниманието на музикантите – всеки предпочита да “се пробва” в някой шедьовър и обикновено тези проби остават в архива. Но Людмил Ангелов отдавна е заявил един важен свой приоритет – да организира и също да участва в интегрално представяне на известни и по-неизвестни музикални творби. В дългогодишната си пианистична кариера той, така да се каже, е образовал многократно и системно публиката. И сега в тези два концерта бе ангажирал свои колеги, за да разкрият по-обхватно началото на колосалния път на Щраус.

Рихард Щраус като дете

В първия концерт това бяха две клавирни триа, създадени когато е бил още дете. И двете бяха български премиери и в реализацията на тази своя идея Ангелов бе поканил съвсем младия и много талантлив цигулар Виктор Тренев, испанския виолончелист Габриел Уреня и пианистката Донка Ангъчева, която живее и работи във Виена. Покоряваща е музиката на детето Рихард Щраус. В първото, ла мажорно, трио се чува сериозно изследване на класическите композициони прийоми – повече Моцарт, струва ми се, с много трудна клавирна партия (тук поверена на Ангъчева, която бе брилянтна в самостоятелната си изява и като партньор на Тренев и Уреня – балансирана, деликатно оцветяваща звуковата картина, гъвкава по отношение на фразирането и на динамичните ансамблови решения), която бе свидетелство за равнището на пианиста Рихард Щраус. Още на 13-годишна възраст. Както впрочем и второто трио в ре мажор, ориентирано стилистически повече към романтиците-предшественици на Щраус – като Шуман, с филигранно съчетаване на инструментите, сериозно “отиграно” от Тренев, Уреня и Людмил Ангелов на пианото.

И той имаше пред себе си клавирна партия с изключително сложна фактура. В тези ранни опуси, особено във втория, може да се открие симфоничният копнеж на баварския майстор, както и стройната система на моделиране на структурата, в която изненадите в развитието не бяха малко. Не бяха малко и откритията на започващия пътя си композитор в мелодиката и в хармоничната напрегнатост на нейната разработка. По-популярни сред изпълнители и публика са следващите два опуса в програмата – Сонатата за виолончело и пиано (Уреня, Ангъчева) и цигулковата соната – тук с Лия Петрова и Людмил Ангелов. Виолончеловата соната, дело на 19-годишния композитор вече го откроява в средата, в която работи, като му носи първия голям успех.

Знае се, че бащата на Рихард Щраус, валдхорнистът Франц Щраус е бил, така да се каже, противник на Вагнер и Лист и като начален ментор на сина си го е насочвал да изучава “по-кротките” немски романтици – Менделсон и Шуман, което синът безусловно е изпълнил (въпреки че в по-късни години се променя, че и “заема” жанра на симфоничната поема именно от Лист). Сонатата е внушително творение, мелодически привлекателно, с обрати, с въздействащи контрасти, които въвеждат интригуващо напрежение в развитието ѝ. И с ефектни идеи – които кулминират във финалната трета част, изсвирена на един дъх темпераментно, но и прецизно. В цялостния си прочит Уреня и Ангъчева добавиха и смисъла на неудържимото надкамерно развитие, за което сонатата предлага сериозен ресурс. Концертът на 24 септември завърши със Сонатата за цигулка, великолепно изстрадана и изпята от Лия Петрова и Людмил Ангелов.

Младият Рихард Щраус

Тя е по-късно младежко творение на Щраус, 23-годишен e, когато я пише. Пише я, обладан, повлиян от света на първите си симфонични поеми – “Макбет” и “Дон Жуан”, която композира по същото време). Не е “чисто” камерно творение тази соната, нейната лавинна поривност, импровизационна природа и симфоничен обхват са истинско предизвикателство пред изпълнителите. Двамата великолепни български инструменталисти пресъздадоха възхитително експресивната природа на творбата с неудържимот�� развитие в първата част, с кантиленната изповедна лирика на втората, със свободния си импровизационен характер (тя така е и назована – Импровизация), в подвижен диалог, с впечатляваща нюансираност. Със забележителна в своята органичност агогика влязоха в анимато-епизода, за да се върнат към интимната красота на своя разговор, в следващия дял, в който въпросителните репетативни реплики в пианото отзвучаваха с изграден интермецо-характер в цигулката, деликатната изповед на която сякаш угасна недовършена в квинтовия тон преди финалния тонически отзвук в пианото. Повереното му бавно въведение във финалната част, изпълнено с плътност и напрежение от Ангелов, направи още по-неудържимо алегро-то, в което турбулентността на характера – енергичен (мелодичен отзвук от поемата “Дон Жуан”), скерцозен, лирично-кантиленен, тонално оцветен (от ми бемол в до мажор) бе пресъздаден овладяно, с неустоима динамика в развитието. Създаде се незабравимо изживяване, с техния ракурс в прочита, който кулминира в апотеозен завършек.

За клавирен квартет бе цялата програма на втория Щраус-концерт. Квартетът в състав Стоимен Пеев (цигулка), Румен Цветков (виола), Атанас Кръстев (виолончело) и Людмил Ангелов (пиано) представи четири кратки пиеси – Серенада (1881), Празничен марш (1884), Арабски танц (1893) и Любовна песничка (1893), както и Клавир��ия квартет (1884). Първите четири са прекрасни кратки пиеси, любопитни и от историческа гледна точка, и като сполучливи жанрови игри, дефинирани от заглавията си. Самите изпълнители допринесоха с еквивалентния си подход именно към разкриването на жанровата специфика на всяка от тях – разпятата мелодика на серенадата, отривистата стъпка в марша, ориенталската мелодика и активния ритъм в танца и мелодичния валсов флирт с бюргерския вкус в края на деветнайсети век. Докато клавирният квартет е сериозният опус, в който композиторът изисква много повече от сръчен инструментализъм. Въпреки че е само 20-годишен. Впрочем когато става дума за развитието на музикант като Рихард Щраус нищо не е обичайно: когато създава клавирния си квартет двайсетгодишният музикант вече е напуснал Мюнхен към Дрезден, а после към Берлин, преди това е минал през университета в Мюнхен за една година, в която “се е  сближил” с Шекспир, учил е сериозно история, литература и естетика. Там също чете много и задълбочено Шопенхауер, но преди това изучава сериозно музиката на Вагнер (от когото баща му се стреми да го отдалечи).

Рихард Щраус

И започва да дирижира – отначало като асистент на Ханс фон Бюлов, в Майнинген, с партитура и молив в ръка и много скоро след това, след напускането на фон Бюлов, поема оркестъра. Не спира да пише – и в този смисъл клавирният квартет акумулира неговите страсти по Брамс, задълбочава вкуса му към мащаба на симфоничниото разгръщане, разгръща спецификата на личния му ансамблов слух и, разбира се, тембровото му въображение в създаването и експонирането на един напрегнат емоционален свят. Квартетът “предлага” пространни мелодии от 16 такта, не пести жестовете, изпълнени със страст и патос… Цялата възможна чувствена щедрост на 20-годишния е в музиката, която трае 40 минути �� е събрана в четиричастна структура. Много трудна творба, не само в инструментален аспект – там днешният концертиращ музикант не би имал проблеми. Много по-сложно е да се подреди емоционалния свят на творбата, без да се пренасища с ефектни, често любими на слушателя подходи към него, които създават атмосфера на евтина сантименталност.

Людмил Ангелов

Тъкмо това бяха избегнали в прочита си Пеев, Цветков, Кръстев и Ангелов. Подходът им бе консеквентен в дисциплината на фразирането, на “разчета” в динамичните метаморфози, на предписаните емоционални “избухвания”, които се случваха в строга логична скала.  Този подход даде възможност на слушателя да проследи драматургичния процес, да обхване обема на съдържанието, да се отдаде, да се вслуша в интригуващата ансамблова риторика на четиримата, която ни съобщи всичко най-съществено в композицията. Подобно тържество на обединението на смисъл и емоция е рядко преживяване в днешния лековат свят. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: архив

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[skcbeograd]

КОНЦЕРТ СТУДЕНАТА ВИОЛОНЧЕЛА ФМУ

ПОНЕДЕЉАК, 27. МАЈ У 19.00 ВЕЛИКА САЛА

Класа: Дејан Божић, ред. проф.

Клавирска са радња: Ивана Павловић и Надир Хошић

Наступају: Мина Станковић, Огњен Узелац, Нејла Комар

Програм: Бокерини, Шуман, Рахмањинов, Шостакович, Касадо

www.skc.org.rs

[molchaniebudet]

Какую музыку лучше слушать беременным?

Ни для кого не секрет, что очень полезным является прослушивание музыки во врем вынашивании ребенка, правильно подобранная музыка, зачастую это классическая, оказывает положительное воздействие на организм: способствует общему оздоровлению, улучшению самочувствия, поднятию настроения, повышению активности у вас и вашего малыша…

Колыбельная

Мамина песня как ничто другое успокаивает новорожденного, ведь до определенного периода малыш вообще не отделяет себя от матери, именно поэтому он очень сильно нуждается в любом контакте и общением с ней. Колыбельная дает младенцу чувство защищенности и близости с мамой.Современные исследования показали, что музыка способствует улучшению соматических и функциональных показателей, значительно оживляет или восстанавливает утраченные рефлексы, нормализует частоту дыхания и сердечных сокращений. А значит под колыбельную ребенок скорее засыпает и сон его будет крепче.Можно, конечно, использовать готовые аудиозаписи колыбельных, но еще лучше, когда мама сама поет песни младенцу. Для ребенка очень важен ваш «живой» голос, это успокаивает его, приводит в равновесию, создает комфортный эмоциональный фон. Вы огорчаетесь из-за того, что не знаете ни одной колыбельной песни? Напрасно! Психологи говорят, что можно самой придумывать различные тексты песен, слова, главное, чтобы мелодия была убаюкивающая.

Музыка, как метод снятия усталости

Чтобы успокоить малыша, специалисты рекомендуют включать для него музыку во время корм��ения и даже когда он спит. Хорошие мелодии улучшают сон и аппетит. Для недоношенных и ослабленных детей наиболее полезно слушать мамино пение, находясь у нее на руках. Одновременно старайтесь смотреть на лицо крохи, обращайтесь непосредственно к нему, слегка поглаживайте в такт пению.

Для успоения и поднятия настроения не обязательно слушать только классическую музыку, но стоит воздержаться и от прослушивания тяжелой музыкой.Психологи разработали советы по использованию музыкальных композиций в различных случаях. Они пригодятся и беременным, и молодым мамам.

Расслабляющим действием обладают звуки флейты, игра на скрипке и фортепиано.

Успокаивающий эффект приносят звуки природы (шум моря, леса), вальсы (ритм ¾). Среди классики можно послушать произведения Вивальди, Бетховен «Симфония 6» – часть 2, Брамс «Колыбельная», Шуберт «Аве Мария», Шопен «Ноктюрн соль-минор», Дебюсси «Свет луны».

Ослабление чувства тревоги и неуверенности Мажорные мелодии с темпом ниже среднего.

Народная и детская музыка вызывает ощущение безопасности. Хорошее воздействие могут оказать этнические композиции. С классики: Шопен «Мазурка» и «Прелюдии», Штраус «Вальсы», Рубинштейн «Мелодии».

Для уменьшение раздражительности, нервного возбуждения включайте такую классику: Бах «Кантата 2» и «Итальянский концерт», Гайдн «Симфония», Бетховен «Лунная соната» и «Симфония ля-минор».

Улучшает настроение скрипичная и церковная музыка. Классика: произведения Моцарта, Гендель «Менуэт», Визе «Кармен» – часть 3.

Вялым и неактивным детям полезна ритмичная, бодрящая музыка. Можно ��спользовать различные марши: их прослушивание немного учащает ритм сердца в спокойном состоянии, что оказывает мобилизующее воздействие. Классика: Чайковский «Шестая симфония» – часть 3, Бетховен «Увертюра Эдмонд», Шопен «Прелюдия 1, опус 28», Лист «Венгерская рапсодия 2». Ослабление головной и другой боли Религиозная музыка. Классика: Моцарт «Дон Жуан» и «Симфония № 40», Лист «Венгерская рапсодия 1», Хачатурян «Сюита Маскарад», Бетховен «Фиделио», Гершвин «Американец в Париже».

Для крепкого сна Сиб��лиус «Грустный вальс», Шуман «Грезы», Глюк «Мелодия», а также пьесы Чайковского. Малышу, который плохо спит, можно негромко проигрывать во время сна музыку с медленным темпом и четким ритмом.

mamainfo

[panelki]

Немецкие историки написали письмо Шольцу об ошибках в отношениях с Путиным Коллективное обращение попало в распоряжение BILD. Подписи под ним поставили учёные, которые, как и сам Олаф Шольц, состоят в Социал-демократической партии Германии (СДПГ). Среди них Генрих Август Винклер (на фото), Мартина Винклер, Дирк Шуман, Габриэле Лингельбах и Ян К. Берендс. Их основные тезисы: 🔻«Мы с растущей обеспокоенностью наблюдаем за позиционированием СДПГ относительно агрессивной войны России против Украины, — пишут историки. — Аргументы и обоснования всё более произвольны, беспорядочны и часто фактически неверны» 🔻«Координация с союзниками» у Германии «недостаточна», Путин «расценит это лишь как призыв к действию». 🔻Учёные считают «бесполезным» объяснять, «чего Германия точно не сделает для поддержки Украины». «Когда канцлер и партийные лидеры проводят красные линии не для России, а лишь для немецкой политики, они существенно ослабляют немецкую политику безопасности и играют на руку России». 🔻Историки уверены, что СДПГ склонна к «крайне опасному отрицанию реальности». Путин прекратит войну, только «если противопоставить ему необходимую силу». В СДПГ этого ещё не поняли, считают авторы. «Внутри СДПГ отсутствует честный анализ ошибок политики в отношении России последних десятилетий», — пишут они, указывая на отсутствие расследования «связей различных товарищей с российскими интересами и ошибочной энергополитики», которая привела Германию «к фатальной зависимости от Москвы». https://52.nn.org.ru/

[krug-movement]

ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА ПО ПОВОД 18-то ИЗДАНИЕ НА ПРАЗНИКА НА ТЕРЛИКА, 7 октомври 2023 & ART FEST ON THE OCCASION OF THE 18TH EDITION OF THE LOCAL TERLIK HOLIDAY IN THE KARDZHALI CITY GARDEN, 7 October 2023

Празникът на Терлика е организиран за първи път на 1 септември 2006 г. от Арт движение Кръг и по време на всичките си издания става неизменна част от Националния културен календар и от културната карта на Кърджали, символ на нишката, която свързва поколения и етноси в „плетка“ от партньорства на международни творци и изпълнители с местните общности. Като уникален местен феномен на междукултурното сътрудничество празникът е бил представян на форуми в Барселона /2008/, на „Festival della creatività” /2009/ във Флоренция, по време на инициатива на Община Палермо /2011/, в Института за чуждестранни студенти в Гент /2018/, в консулствата в Чикаго и Доха /2019/, а оттогава до днес в програмата са се включвали гостуващи в Арт къщата в Дъждовница творци от 33 страни от целия свят, вкл. от Палестина, Израел, Канада, САЩ, Япония, Бразилия и пр.

Тази година по повод 18-тото издание на празника, което се проведе на 7 октомври /събота/ от 11.00 ч., в Градската градина специални гости бяха двама норвежки изпълнители с редица международни изяви зад гърба си – Кирил Кутин, пианист и Владимир Тодеа, виолончелист, които от Кърджали заминават за изпълнение на концерт кла��ическа музика във Виена по покана на Виенското музикално дружество (Wiener Musikverein). В чест на празника на Терлика двамата ще свирят на импровизираната сцена в Градската градина по терлици.

Верен на принципа си „Следвай нишката и стани част от плетката“ Терликът в последните години успя да пренесе празничния си дух, като гостува първо в с. Енчец /2021/, а после на събора в с. Брош /2022/ в памет на алианския светец и лечител Данлъ Али Баба с гости от 8 села и от града. Тазгодишната „градска“ версия на 18-тото издание на Празника представи неговата традиционна символика и трансформацията на автентичните фолклорни звуци в произведения на класици като Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Дебюси за пиано, виолончело и духови инструменти. 21 млади таланти от Кърджали и селата, както и юношески духов ансамбъл от 11 музиканти от Софийска област участваха в концертното събитие заедно с гостите от Норвегия. В градината бяха подредени стативи с разработки в стил стрийт арт, които мигат да красят улиците на Кърджали, и подсилиха духа и вдъхновението от фестивалната програма на открито в слънчевата октомврийска събота.

[beard-and-bonnet]

Музыка и сексуальность - Ч2

(Начало)

О'КЕЙ. Предпоследняя сцена! В литературе это считалось бы кульминацией, тогда как следующая сцена стала бы развязкой (более или менее).

Я уверен, что мои друзья-музыканты согласятся со мной, но я сразу же почувствовал смену эмоций к тому времени, когда мы добрались до этой сцены. Вернемся на мгновение к нашему немецкому другу Шубарту. Здесь «тема любви» соседствует с Шумановским «Träumerei». Это произведение традиционно исполняется в фа мажоре, и тема любви понижается на один тон, чтобы они составляли единое целое.

Шубарт писал, что фа мажор отражает «податливость и спокойствие».

Как я упоминал ранее в этом анализе, между последовательностью воспоминаний есть параллели. Стид оглядывается на свою жизнь, и вы можете заметить, что музыка тут грустная, отрешенная и звучит в минорной тональности, как и каждый момент воспоминаний из прежней жизни, на которые он оглядывается. Как только Эд входит в кадр, аккорд в инструментах разрешается. Как будто эта глава в жизни Стида подошла к концу, и Эд, возможно, стал новой главой. Тема теперь становится душевной опорой, когда Эд собирается сказать Стиду, что он делает его счастливым.

Музыкальная тема Стида и Эда представляет собой не только любовь, но и возможности. В этой сцене поцелуя музыка звучит три раза: когда Эд говорит Стиду, каким счастливым он его сделал, когда они целуются и когда обдумывают вслух свои планы сбежать вместе и начать новую жизнь. Возможность. Когда они оба понимают, что это для них возможно, тема начинается снова.

В оригинальной Gnossienne Сати держит пьесу в одной тональности, с хроматическими сдвигами тут и там, но ближе к концу этой сцены появляется модуляция, усиливающаяся по мере того, как Стид и Эд переживают волнение от того, что будет дальше. Это способ сказать: «Поехали. Давай сделаем это. Я готов сделать этот шаг и никогда не оглядываться назад». Это восхитительная поспешность.

«Träumerei» Шумана была седьмой песней в его песенном цикле «Kinderszenen» или «Сцены из детства». Он сочинил этот цикл из 13 песен в 1838 году. Когда его жена Клара спросила его, почему он назвал цикл таким образом, он вспомнил ее комментарий о том, что иногда он ведет себя «как ребенок». Это просто ни к чему не обязывающий анекдот. Но если вы послушаете остальную часть цикла, вы сможете услышать как Шуман развивал тему детской невинности. Вот как я бы описал любовь Стида и Эда. Невинная. Но чистая и совершенно непреодолимая.

Träumerei переводится как «мечтать», но я думаю, что это прекрасное обозначение того, что происходит в их головах/сердцах, и того, что происходит в реальном времени. Моя любимая часть этой сцены? Когда их губы соприкасаются, музыка создает ощущение дома. Но это последний раз, когда мы слышим тему любви, так что мы действительно получаем здесь чувство заземления и разрешения. Ощущается серьезность и важность происходящего.

*

Хотя тема любви не присутствует в следующей сцене моей нарезки, я хочу о ней поговорить. Отношения Стида с Мэри достигают пика и разрешаются в этой же сцене. И я нахожу ее интересной просто потому, что брак с Мэри был браком по расчету, а не по любви. Стиду не было за что держаться (я имею в виду, что его дети, конечно, два примера материальных вещей, но LOL).

Поскольку Стид присутствует в сцене с Мэри, музыка должна быть другой. Произведение, которое вы слышите на заднем плане, — это «Грезы» Дебюсси. Как и пьеса Шумана, Rêverie буквально переводится как «мечта». Что мне особенно нравится в этой сцене, так это то, что когда Стид вспоминает о времени, проведенном с Эдом, эта пьеса играет на заднем плане. Итак, вы видите, происходит переход от грустных воспоминаний, когда он думал о Мэри, к этому воодушевляющему, похожему на сон удивлению, когда он думает об Эде. Это небольшое изменение, но я думаю, что оно важное.

Мэри спрашивает Стида: «Как ее зовут?» И когда Стид отвечает: «Эд. Его зовут Эд», — следует музыкальное разрешение. Согласие. Твердое, как осознание того, что Стид любит Эда. Это не грандиозное откровение. Это Стид спокойно подтверждает то, что он чувствовал последние несколько месяцев в море. И в этот момент он благодарен за то, что пришел к этому осознанию, потому что теперь его разум свободен от эмоциональных оков, наложенных на него во время его пребывания с Мэри. Кроме того, его разум свободен от оков ложной сексуальности.

Его счастье и любовь к Эду, возможно, были чем-то вроде неожиданности, но когда Мэри обняла его, он почувствовал облегчение.

А теперь выслушайте меня — я включил ту часть сцены, где Эд переживает вероятную потерю после ухода Стида. Подобно воспоминаниям Стида, ПОВ Эда наполнен той же частью музыки. Это вселяет в меня надежду, что шоу будет продлено на второй сезон (ТАК БУДЕТ ЗАПОМНИТЕ МОИ СЛОВА), потому что финальный аккорд Rêverie - "катящийся" аккорд фа мажор. Завершение. Финал. Мы не смогли услышать последнюю часть этого произведения, потому что история Стида и Эда еще не дописана. Так что не бойтесь, друзья.

Последнее, на что я хочу обратить ваше внимание, это параллель с воспоминаниями. Каждый вспоминает свою жизнь в моменты стресса или печали, и у каждого есть свои музыкальные особенности. Я думаю, что эти отрывки были написаны для сериала, поэтому я не могу их правильно процитировать, но если вы внимательно послушаете, то увидите, что каждая пьеса написана в соль миноре, и она же «параллельная тональность» к соль мажору, тональности темы любви. Это полный круг. И это сводит меня с ума. Чтобы еще крепче связать эти вещи, посмотрим, что Шубарт написал о соль миноре:

«Недовольство, тревога, беспокойство из-за неудачного плана; злобный скрежет зубов; одним словом: обида и неприязнь».

Беспокойство, неудовлетворенность, обида — все это прекрасно показано в их воспоминаниях. И какое удовольствие знать, что это точная параллель с темой любви Стида и Эда. Когда я собрал все воедино, мой музыкальный мозг чуть не взорвался.

*

Что мне так нравится в подобранно�� музыке на протяжении всего сериала, так это то, насколько большую роль она играет во внутренних мыслях и эмоциях персонажей. У музыки есть уникальный способ построения жизни для всего, что она может сопровождать, и можно сказать, что сюжетная арка для Стида и Эда похожа на музыкальную форму. В частности, я имею в виду музыкальную структуру, известную как «сонатная форма». Сонаты состоят из трех отдельных структурных частей: экспозиции, развития и репризы (повторения).

Я легко могу провести параллель между отношениями Стида и Эда и сонатной формой. Экспозиция — это самая первая сцена, где они взаимодействуют друг с другом. Развитие — это их быстрое общение, а реприза — измененное повторение экспозиции, только на этот раз они используют поцелуй как введение в нечто новое и пугающее, но волнующее и прекрасное. Все это сопровождает Gnossienne Эрика Сати. Это действительно замечательно. И, кроме того, утверждает, что музыка коренится в любви и наоборот.

Спасибо, что прочитали мой TED Talk. Надеюсь, я не утомил вас всех до смерти. Но опять же, я не бухгалтер Джефф.

_________________

Источник: https://www.tumblr.com/peachworthy/682496194153447424/music-and-sexuality-in-our-flag-means-death

[7ooo-ru]

Усовершенствованные игры: австралийский бизнесмен намерен провести альтернативную Олимпиаду без допинг-контроля

Австралийский бизнесмен Арон де Соуза заявил о намерении провести соревнования без допинг-контроля в качестве альтернативы традиционной Олимпиаде. Первый турнир, который он назвал Усовершенствованными играми, намечен на декабрь будущего года. Радикальную идею поддержал даже олимпийский чемпион по плаванию Роланд Шуман. В то же время бывшая легкоатлетка Иоланда Чен заявила, что не стала бы смотреть такие состязания, а спортивный врач Михаил Вартапетов напомнил об опасности употребления запрещённых препаратов.

Читать далее

Подробнее https://7ooo.ru/group/2023/06/25/414-usovershenstvovannye-igry-avstraliyskiy-biznesmen-nameren-provesti-alternativnuyu-olimpiadu-bez-doping-kontrolya-grss-217779709.html

[enegen]

Народилися сьогодні:

Завдяки знанням історії можна побачити причини і наслідки подій, над якими варто було б задуматися. У кожній з цих подій брали участь люди, про яких не варто забувати. Сьогодні народилися:

1638 рік

П'єр Маньоль

французький ботанік, один з основоположників систематики рослин

1810 рік

Роберт Шуман

німецький композитор, музичний критик, педагог

1858 рік

Рогоза Олександр Францевич

український військовий діяч. Військовий міністр Української Держави у 1918, розстріляний більшовицьким ЧК

1926 рік

Ірина Сеник

українська поетеса, дисидентка

1951 рік

Бонні Тайлер

англійська рок-співачка

1955 рік

Сер Тім Бернерс-Лі

англійський вчений, винахідник Всесвітньої павутини

1989 рік

Ольга Жовнір

українська фехтувальниця, олімпійська чемпіонка

1997 рік

Олена Остапенко

латвійська тенісистка українського походження

Щоденний дайджест свят, пам'ятних подій і річниць. Всі державні, професійний, міжнародні та релігійні свята на кожен день. Привітайте друзів і рідних вчасно!

Пізнавальний клуб "CLENG"

www.cleng.club

#cleng #clengclub #enegen #heaglobe #сьогоднінародилися #конкурси #журналіст #оператор #редактор #репортер

[russian-dallas]

Как симфонический оркестр Далласа прославляет женщин музыкантов

Как симфонический оркестр Далласа прославляет женщин музыкантов

🎹 Далласский Симфонический оркестр 4 и 5 ноября в 7.30 вечера и 6 ноября в 3 часа дня приглашает на удивительный концерт самой интересной молодой пианистки современности Лизы де Ла Саль и Симфонического оркестра Далласа под управлением маэстро Фабио Луизи. 🎼 В Morton H. Meyerson Symphony Center прозвучит музыка композиторов-женщин: Концерт для фортепиано с оркестром Клары Шуман, «Этюд для…

[ermakova-life]

View this post on Instagram

A post shared by Никита Ермаков (@nikita_ermakov_life)

Р.Шуман "Отзвуки театра"/#R.Schumann "Reminiscences of the theatre" Ермаков Никита 11летДШИ8Ижевск .Мотиватор на сегодня 💪: Мечты не работают,пока не работаешь ты🤗 Никита работает и ждёт исполнения желаний 🕺🕺🕺 Сегодня решил сыграть "Отзвуки театра" вслепую,ещё не всё получается,но это только начало🎶Поддержим лайками друзья😉💖💖💖 #деньслепойпрактики #отзвукитеатра #шуман #робертшуман #отзвукитеатрашуман #лучшевсех #Никитаможет #хочумогуделаю #НикитаЕрмаков #НикитаЕрмаковучит #Nikitapianopracticetime #piano #pianopracticetime #pianoboy #pianokids #pianist #yongpianist #yongmusicians #classicmusicians #11yersold #ErmakovNikita #Reminiscencesofthe theatre #smallsteps #fingergymnastics #pianotechnique (at Izhevsk, Udmurtiya) https://www.instagram.com/p/B9waWspKk8f/?igshid=4x2e22q6ngax

[alexpodorov]

V #Шуман (at ГЭС-2 (Москва)) https://www.instagram.com/p/ClXCxugqVbx/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[vprki]

С красивата музика на Брамс, Радиооркестъра и маестро Георги Димитров

С великолепен концерт в зала „България“ започна Новата година за Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР под диригентството на маестро Георги Димитров. Бляскава програма с произведения на Йоханес Брамс, някои от които не се изпълняват често у нас. И за начало Адажио за струнен оркестър на Красимир Кюркчийски, написано през 1959 г., когато е 23 годишен и все още студент на проф. Панчо Владигеров.

Изящната творба на младия композитор тогава дава знак, както се доказа във времето, че му предстои да се развива като един от забележителните ни талантливи автори, сътворил музика,  наситена с красота и дълбочина в изразните средства.

Последва музиката на Брамс с две не толкова често изпълнявани у нас негови творби „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ оп.53,  написана по фрагмент от "Зимно пътешествие в Харц" от Гьоте и е свързана с топлите чувства на композитора към Джули, дъщеря на Клара и Роберт Шуман. Солистка бе  мецосопраното Йоана Кадийска. „Песен на съдбата“ за хор и оркестър е един от шедьоврите на Брамс, написан по поемата на Хьолдерлин. В стиховете се противопоставят свободните небесни създания и хората, принудени да живеят на сляпо. Третото произведение бе знаменитият Втори клавирен концерт на Брамс си бемол мажор, оп. 83 със солист Емануил Иванов.

Красимир Кюркчийски (1936-2011)

Прекрасно подбрана програма от маестро Георги Димитров, драматургично изградена в почит и възхита от музиката на великия романтик Йоханес Брамс. Изящното Адажио за струнен оркестър на Красимир Кюркчийски, единствената не-Брамсова творба в програмата на вечерта сякаш ни подготви като настроение и хармония към следващите изключителни произведения на големия композитор.

Йоана Кадийска, мецосопран, щатен артист на Държавна опера Бургас, започва музикалната си кариера като солист на Детския радиохор към БНР, с диригент акад. Христо Недялков. Там е забелязана от забележителната оперна прима Александрина Милчева, която става неин първи вокален педагог. Завършва оперно пеене в НМА „П. Владигеров“, в класа на проф. Свилен Райчев и през 2015 получава своята диплома за магистър със специалност класическо пеене. През 2013 печели стипендия от Фондация „Борис Христов“ за Оперна студия в Националната академия „Санта Чечилия“ – Рим, където специализира със сеньора Рената Ското, вокален педагог Анна Ванди и маестро Чезаре Скартон.  В годините развива вокалните и сценичните си умения при редица изтъкнати педагози и оперни певци с международно признание, между които: Александирна Милчева, Калуди Калудов, Анна Томова – Синтова, Карло Коломбара, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Лариса Гергиева и други. През 2018 участието ѝ в майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци към Фонд „Райна Кабаиванска“ ѝ печели стипендия и тя продължава обучението си в Модена, Италия. През 2022 става носител на първа награда от Първия национален конкурс с международно участие на името на големия български баритон със световна слава Стоян Попов.

Йоана Кадийска

В „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ (диригент на хора Любомира Александрова) чух за първи път на живо талантливата Йоана Кадийска с топъл и плътен глас проникновено и с чувственост се представи в тази сложна музика.

Произведението има специално място в репертоара на Георги Димитров. Нека се върнем малко във времето. Той дирижира концерта на Софийска филхармония и Националния филхармоничен хор на 3 февруари 2005 година, когато солистка е Александрина Милчева, първият педагог на Йоана… В програмата на концерта е и „Песен на съдбата“.

Маестро Георги Димитров

По този повод тогава музикалният критик Екатерина Дочева пише във вестник „Култура“:  „Две най-силни, вдъхновени вокални произведения от Брамс очертаха втората част на концерта – „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ (солистка Александрина Милчева) и "Песен на съдбата" за хор и оркестър. В първата творба голямата българска певица потърси своеобразно метафизично въздействие с повече нон-вибрато и наситено със "студени" тембри фразиране; мъжете от Националния филхармоничен хор (диригент Люба Пешева) ѝ партнираха, колкото могат. Хорът бе проблематичен и в "Песен на съдбата", една творба по Хьолдерлин, в която диригентът успя да постигне трансцендентност във внушенията най-вече през оркестъра, който "обгърна" и надделя хора, доколкото е възможно. Независимо от недостатъчното качество на хоровото присъствие, чрез изграждането и постигнатото в интерпретацията на тази финална за концерта творба Георги Димитров за пореден път по най-категоричен начин наложи мисълта, че е всъщност Художественият ръководител, от който спешно се нуждае Софийската филхармония - заедно с принадлежащия ѝ хор, разбира се. Което, при обърнатата с краката нагоре система у нас и липсата на елементарна загриженост, продължавам да причислявам към графата "несбъдваеми". А защо?“ Няма да коментираме тук онова време в Софийска филхармония, а и не затова припомнихме.Само ще добавим колко много се промени в тези години Националния ни първи оркестър и слава, Богу! Неведнъж сме писали за това…

На 58-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ 2018 на 23 март маестро Георги Димитров дирижира Оркестъра и хора на Държавна опера, Русе, като в програмата на концерта отново е „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ със солистка талантливата Андреана Николова. Тя също е била в майсторски клас на маестра Александрина Милчева.

Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР

За Симфоничния оркестър и Хора  на БНР ще припомним, че вече в далечната 1983 година на 11 ноември те изпълняват произведението под диригентството на знаменития Руслан Райчев, а солистка е Христина Ангелакова. По-възрастното поколение помни този забележителен концерт.

Но да се върнем към концерта на радиосимфониците на 8 януари 2024.  Вероятно, според идеята на маестро Георги Димитров кулминацията му  настъпи във втората част, когато солистът Емануил Иванов заедно с оркестъра изпълниха Концерт за пиано и оркестър N 2 в си бемол мажор, оп. 83 на Брамс.

Йоханес Брамс (1833-1897)

През 1882 г. Йоханес Брамс завършва своя Концерт за пиано №2 (опус 83), посветен на неговия учител Максен. Той е поканен от Ханс фон Бюлов да организира премиерата на концерта с Майнингенския дворцов оркестър – това поставя началото на сътрудничеството му с херцога на Майнинген и с Фон Бюлов. Концертът съдържа един от най-сложните текстове и е атестат за техническа и музикантска зрелост на пианиста. Затова неслучайно концертът е определян като симфония с облигатно пиано.

В този контекст Емануил Иванов прекрасно вникна и интерпретира сложния нотен текст в хармония с оркестъра взаимовръзка с диригента. От всяка негова нова изява  прозира колко много работи за непрестанното си развитие. Не е за подценяване усещането за специално разбирателство между него и радиосимфониците. Само ще припомним виртуозното му изпълнение на 28 април миналата година заедно с тях, когато под диригентството на маестро Росен Миланов изпълни  Концерт за лява ръка за пиано и оркестър в ре мажор на Морис Равел.

Емануил Иванов

За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“  на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в  седемдесет и петата си годишна /създаден е през 1949 година/ си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.

Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция - участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).

Емануил Иванов

Това постижение на 20-годишния музикант беше последвано от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Свързан с отличието му на конкурса „Феручо Бузони“ бе соловият рецитал през февруари 2021, който Емануил Иванов изнесе в разгара на пандемията Covid-19 в Миланската „Ла Скала“. В едночасовия концерт, без публика, предаван на живо онлайн, младият пианист изпълни „Фантазия“ от Бузони по тема на Бах, клавирния цикъл „Огледала“ от Равел и Соната № 5 от Скрябин. Коментарите, изписани от стотици меломани в интернет, бяха заслужени суперлативи.

Емануил Иванов участва в много фестивали в България, а също така има солови рецитали във Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Обединеното кралство и Полша. В момента той продължава своето музикално образование в Англия.

Всъщност,  разказахме всичко това, провокирани от концерта-преживяване на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР под диригентството на маестро Георги Димитров с млади талантливи солисти, за да се върнем и във времето, защото нищо не се появява, включително и на концертния подиум изведнъж, а има своя път. Не винаги бляскав, но със стремеж към хоризонта, колкото и да сме скептични понякога.

Йоана Кадийска и маестро Георги Димитров

Но да погледнем напред. Предстои авторитетният Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, чието 63-то издание ще се проведе от 15 до 31 март 2024 г. в Русе. Фестивал, който Въпреки сложността на живота ни не само с днешна дата успява да съхрани и да се развива на европейското равнище като музикален форум, за което сме писали неведнъж. Вече е известна програмата му, където ще се представи по традиция и Радиооркестърът под диригентството на маестро Георги Димитров. Програмата на концерта, обичайно за него има своята драматургия Арам Хачатурян – Адажио из балета „Спартак“, Сергей  Прокофиев – Концерт за пиано №1/ сътворен 1911 година, докато авторът е все още студент в Петербургската консерватория/ и Дмитрий Шостакович - Симфония № 9 /Премиерното ѝ изпълнение е на 3 ноември 1945 в Ленинград от Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински и после в Москва на 20 ноември. .„Искаха от мен фанфари, ода“ – споделя композиторът в спомените си, записани от Соломон Волков. „Те искаха да напиша величествена Девета симфония. Всички прославяха Сталин и аз трябваше да се включа в това безбожно дело.“ След известното Постановление на Политбюро на ЦКП ВКП(б) от 14 февруари 1948, в което и Шостакович е обвинен във формализъм, тя, заедно с други негови творби, била забранена и не е изпълнявана до 1955г./   

Емануил Иванов

Солист на концерта с радиосимфониците е Емануил Иванов. Той ще има и рецитал в рамките на фестивала на 19 март, като ще изпълни Л. В. Бетовен – Соната оп.2, №, Б. Барток – Соната, Sz.80, Л. В. Бетовен – Соната оп.78, М. Равел – Gaspard de la nuit и Ф. Лист – Мефисто валс №1, S.514.

В неформален разговор с Ива Чавдарова, артистичен директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ тя сподели, че всяка концертна програма се уточнява в диалог с диригента, с изпълнителя и тя не е избрана просто така, а носи и своето послание към публиката. Като музикант и мениджър тя допълни, че Емануил Иванов е явление като пианист, а Георги Димитров е диригент от висока класа и присъствието в програмата на Фестивала е винаги специално и очаквано.

Емануил Иванов и маестро Георги Димитров

Не съм музикант по образование, а един редови меломан като много други. Но не мога да не споделя лично усещане, преди всичко от концертната зала, че по някакъв почти необясним път Георги Димитров като диригент, който някои наричат аристократ на пулта и младият, много талантлив пианист Емануил Иванов са свързани с начина, по който интерпретират музиката, която изпълняват. На пръв прочит с известна дистанцираност „аз съм сам на сцената и преживявам сам това, което правя с музика. /лично мое разсъждение –б.а./ Но, всъщност, не е съвсем така, те ни въвличат в музиката като зрители, слушатели, без да натрапват себе си, за да откриваме светове.

Ей така любимата музика на Брамс в прекрасни изпълнения създаде мой личен разказ за минали, настоящи и бъдещи истории, без да са изчерпателни и аналитични, а неподредена мозайки на един меломан в опит за статистика, ако изобщо един концерт може да влезе в подобни рамки. А иначе, обичам Брамс много, един от най-любимите ми композитори и благодаря за този концерт…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Здравко Петров, архив на БНР