#ухае

[nqmam-vreme-za-gluposti]

Събуждам се, отварям прозореца и завесите затанцуват в такт с утрешния полъх. Тревата пожълтява от меката сутришна светлина. Ухае на горчиво кафе. Всичко е спокойно и меко.

“Събуди се, събуди се” чувах в дълбините на съзнанието си. Сънят беше спокоен, улиците - не. Понеделник и зима е.

[biserstoilov]

***

тази неделя ухае на пастел жертвени вестителки на утре са минутите преди да споделят за вечността устремените глезени на нозете ти изтриват бялото от снега и остават само твоите стъпки спомени че някога съм съществувал в тази проклета неделя която ухае на без теб Бисер Стоилов

[l-homme-triste-qui-rit]

заклевам се, няма по-добра терапия за душата, от ходенето пеша...надвечер е, жегата от по-рано я няма, слушаш музика, вървиш, въздухът ухае на цъфналите пролетни дървета, и на люляци....няма много хора, спокойно е, по-тихо е от през деня...

[passionless-nights]

Не че броя дните откакто те няма,

Никога не съм била добра в математиката,

Но знам колко точно вдишвания си направил откакто ме няма.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам колко точно издишвания направих когато реших, че не искам нито една сутрин да се будя до теб повече.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам колко точно крачки правиш от леглото до гардероба, за да извадиш от него моят потник и да заспиш с него.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам точно колко пъти съм изпрала твоята тениска, за да спре да ухае на спомени.

Не че броя дните откакто те няма,

Никога не съм била добра в математиката,

Но това не ми пречи да з��ам, че аз и ти никога не правим едно цяло.

Затова ме няма.

-П.Т.

[summersoullll]

Планините се виждат, на където и да погледнеш; а ароматът във въздуха не ухае на задръстен трафик. Чисти емоции и свежи хора, които не се страхуват да ти покажат какво е любов. За мъничко дори да си там, сякаш си отделен от целият свят, и само онова местенце има значение. Прибирайки се посреднощ, с бира в ръка, а в другата половин цигара, с люб��ми хора до теб и кикотът, който вероятно още ехти там.. Където и да отивам, всичко ме връща към село💗

[vasetovp]

ПИСМО #1

„Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че продължаваш да си непрекъснато с мен.

Нашите няколко дни бяха най-хубавите, които изобщо бих могъл да си представя и да си пожелая. Ти и аз – правейки неща, които само ние двамата можем да направим. Толкова съм благодарен, че беше ��ук и толкова смаян от твоя начин да бъдеш. Бях щастлив да слушам водопадите на смеха ти, да гледам право в светлината на усмивката ти, да правя дребни глупости с теб и да им се радваме... много. Чувствах се благословен в прегръдките ти и бях щастлив, че те правех щастлива. С теб научих много неща и се докоснах до несъществуващи нива на нежност. Научих ново значение на стари думи, изпитах чувства, за чието съществуване не подозирах. Винаги и във всичко си била моето „за първи път. И научих, че има още много неща, които трябва да науча....

Без теб домът ми е празен, но въпреки това е пълен с теб и ухае на теб. Оставила си при мен душата си и тя свети от всяко кътче, до което си се докосвала... И сега ние двамата те чакаме. Обичам те.“

Из "Писма по време на любов"

[aromaoflilac]

И така...

Приготвям чай. Жасмин и мед.

Ухае ми на нещо като тебе...❤️‍🔥

[pich07]

Ето и тя си пожела стих.

В който да е героиня.

В който аз да съм тих.

Ето тя си пожела да е богиня.

С очи като от сапфир.

С устни в студа като аместист.

С целувки благи като зефир.

Кожа с блясък златист.

Казвам ви че е богиня.

От далечен Кипър някъде дошла

преставила се за героиня.

Разбила се в мен като река придошла.

В очите й блести минало.

В ръцете си бъдеще ухае.

В очите блестят моряци загинали.

В ръцете й любов витае.

Ето и тя си пожела стих

в който да е героиня

в който аз да съм тих.

Ето пожела да е богиня.

Костадин Андонов

[keeptolking]

"Знаеш ли, прави ми се любов. Да, с теб! Не се учудвай! Защото само ти можеш да ми дадеш една силна, разкошна и до самозабрава любов. И затова нека да потъна вътре в душата ти. Да те превзема, окончателно. Любовта ти ми ухае на теменужки, на люляци...

И когато се любим искам да гледам отблясъците на портокаловия залез в очите ти. Кожата ти мирише на ранно лято. И аз вкусвам сладко - солената сол на живота по нея. Упояваш ме до умопобъркване. Да, прави ми се побъркваща любов, с теб! Любов, която да се стича като разтопен мед по тялото ми. Твоят мед! Мед, който ми ухае на кокос и тръпчиви ябълки. Любов като високоградусово вино, което да ме напива почти до безсъзнание.

Искам да ме разтърсваш като гръмотевична буря и само при предчувствието за прохладен дъжд да изтръпвам.

Прави ми се любов!

Силна. Истинска. Откровена.

Прави ми се любов с теб!"

- Велина Маринова ( MarVell)

[stormyheart]

"Жената на мъжа

и метър и шейсет да е,

ще е висока топка.

Да трябва той да се надскочи,

за да я достигне.

И като я целува да си знае,

че се прекланя, а не се навежда.

Косата й да бъде дълга,

ще видиш колко точно.

По възглавницата.

Да гъделичка, да ухае на липи.

Понякога и на море, и лятна буря.

Препоръчително е да е във форма.

Във формата на щастие.

И с лекота да си тежи на мястото.

И леки да са стъпките й,

а следите й – завинаги.

Жената на мъжа

трябва да лекува

грип,

мъка,

слънчеви изгаряния.

Трябва да познава билките,

планетите, магиите.

И точния човек за всяка работа.

Да помни всичко.

И бързо да забравя лошото.

Да може да омеси хляб.

Да прави дом от нищото.

Да я харесват и деца, и кучета.

Жената на мъжа

трябва да има най-красивата рокля,

да ходи боса, и с обувки на токчета.

Да се обръщат след нея.

И да й се чува думата.

Трябва да може да казва НЕ.

Трябва да може да каже ДА на Верния.

Да се изчервява. Да е безсрамна.

Да се гордеят с нея баща й, мъжът й и децата й.

Жената на мъжа

трябва да има ключ от свой апартамент.

Винаги пари за такси. Независимо��т.

И свобода да избира да бъде нечия."

•Малвина Болярска•

[purple-little-fairy]

Харесвам свободолюбиви хора. Харесвам хора, които са себе си и пет пари не дават за мнението на окололните. Те винаги са на мястото, на което искат. С хората, с които искат. Правят това, което искат. Както искат. Такива хора са ходе�� заряд. Такива хора миришат на революция и независимост. Такива хора са пламък. Харесвам хора, които държат на принципите си. Такива, които имат мнение и позиция, които винаги отстояват. Без значение дали то ще се приеме. Без значение дали това ще ги отлъчи от масата. Такива хора имат красив вътрешен свят. На тези хора не им отиват граници, клетки, въжета. Не им отива да бъдат ограничени. От някой, от нещо. Такива хора са категори��ни. Импулсивни. Истински. Те са заряд, огън, вълна. Те са куршум, удар, цунами, тайфун. Не винаги са харесвани. Не винаги успяват да се впишат. Но винаги се забелязват. Винаги се усеща присъствието им на масата, в стаята, в света.

Свободата мирише отдалеч, но не всеки има смелост да ухае на нея.

~ Силвия Крумова

[vilistime]

Царевичен хляб без мая и бяло брашно

Куркумата е нов аромат в кухнята ни – по-скоро ми ухае на сладкиш, когато пека нещо с нея, а още дори не съм я влагала в нещо сладко. Последно направих много вкусен царевичен хляб без мая и бяло брашно 🍞 Подправките, които използвах за него, са куркума и риган 🌱 Хареса ми още топъл, а вас ви оставям сами да решите кога ще си намажете с нещо няколко филийки… като, например, маслинова паста,…

[millenniumwalker]

Цялата ми душа ухае на нея..

🫠🥲🙃

🫠

[passionless-nights]

Не си единствена.

Никога не си била.

Тук си,

Но мен ме няма.

Идвам и си тръгвам,

Ще се прибера замалко,

Остави отключено,

Аз ще заключа сърцето ти след себе си.

Тук си,

Но никога не си била единствена,

Заради това ме няма.

Не ме вини,

Пазя те от самия себе си,

Поне сега разбираш как ухае на сбогом.

-П.Т.

[summersoullll]

Мисъл 36

Не е честно да ме гледаш влюбено

защото снощи не ти седя до три часа

плачейки

сам-самичък

в призрачната ти стая

която някак

ухае на бира

и цигари..

на нас.

[vasetovp]

"Знаеш ли, прави ми се любов. Да, с теб! Не се учудвай! Защото само ти можеш да ми дадеш една силна, разкошна и до самозабрава любов. И затова нека да потъна вътре в душата ти. Да те превзема, окончателно. Любовта ти ми ухае на теменужки, на люляци...

И когато се любим искам да гледам отблясъците на портокаловия залез в очите ти. Кожата ти мирише на ранно лято. И аз вкусвам сладко - солената сол на живота по нея. Упояваш ме до умопобъркване. Да, прави ми се побъркваща любов, с теб! Любов, която да се стича като разтопен мед по тялото ми. Твоят мед! Мед, който ми ухае на кокос и тръпчиви ябълки. Любов като високоградусово вино, което да ме напива почти до безсъзнание.

Искам да ме разтърсваш като гръмотевична буря и само при предчувствието за прохладен дъжд да изтръпвам.

Прави ми се любов!

Силна. Истинска. Откровена.

Прави ми се любов с теб!"

/Велина Маринова MarVell/