#тихон хренников | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

Евгений Кисин: Културата и политиката са съвсем различни неща

Дни преди първото си гостуване в България с концерт-рецитал на 11 март по покана на Софийската филхармония знаменитият пианист Евгений Кисин даде интервю за „въпреки.com”. Благодарим за съдействието на Кремена Николова - Флор, реклама и връзки с медиите на Филхармонията.

Евгений Игоревич, благодаря Ви, че се съгласихте за това интервю дни преди да гостувате за рецитала си в зала „България“ по покана на Софийска филхармония! Очаквам с нетърпение и като меломан Вашия концерт. Може би ще Ви е любопитно, че съм имала шанса да бъда на Ваш концерт с Ленинградска филхармония, когато бяхте още дете и оттогава следя Вашата невероятна кариера на изключителен пианист. Приемам концерта Ви в София като личен подарък.

Разкажете малко повече за това как приехте поканата за този концерт, особено сега, когато вече година светът е затворен и най-вече за култура и изкуство на живо.

Именно, защото всички концерти в цяла Западна Европа, с изключение на Испания, вече са отменени, успях да приема поканата от София - и го направих с удоволствие. Много се радвам, че в България, въпреки пандемията, концертите продължават (макар, разбира се, с необходимите ограничения) и че най-накрая ще дойда за първи път във вашата страна, за която съм чувал много от детството си.

Какво беше за Вас тази тъжна година със затворени зали и музика само онлайн? Зная, че предпочитате концертите с публика, а не записите в студио.

Научих нов репертоар за следващите сезони, ходех много, четях, прекарвах време със семейството си.

Според мен е много специална програмата на концерта Ви в София – не само различни композитори от различни епохи и стилове, но това са и различни светове не само като отношение към музиката. (Албан Берг - Соната за пиано, оп.1, Тихон Хренников - Пет пиеси за пиано, оп. 2, Джордж Гершуин - Три прелюда за пиано, Фредерик Шопен - Ноктюрно оп. 32 №1 в си мажор, Три емпромптюта и Полонез №6 в ла бемол мажор, “Героичен”, оп. 53.) Как и защо избрахте именно тези композитори и произведения?

Репертоарът за пиано е много богат и аз съм всеяден човек, следователно, когато съставям програми, просто избирам измежду многото парчета, които бих искал да свиря, и мисля кои парчета ще вървят добре помежду си и заедно правят добра програма. Да, в сегашната ми програма, наистина са събрани различни светове, но според мен, те се съчетават добре, а аз избрах тези произведения просто, защото ги обичам.

Имате ли свой любим пианист и, ако се върнем във времето с кои велики от тях бихте искали да се „срещнете“ – Лист, Шопен, Рахманинов, Рубинщайн?…

Имам много любими пианисти и ако имах възможността да се срещна с някой от великите музиканти от миналото, не бих се поколебал да избера Шопен: неговата музика винаги ми е била особено близка и затова винаги е заемала централно място в моя репертоар. (1984 г., когато е на 12 години изпълнява концертите за пиано и оркестър № 1 и № 2 на Шопен в Голямата зала на Московската консерватория с Московската филхармония под диригентството на Дмитрий Китаенко. За изключителната кариера от дете на Кисин може да прочетете тук – б.а )

Много Ваши колеги не само инструменталисти, но и певци са споделяли, че дълбоко в сърцата им е камерната музика, но тя е за по-избрана публика. Къде са вашите предпочитания? Привлича ли Ви съвременната музика и работите ли с някой от композиторите днес?

Обичам да слушам всяка хубава музика, без значение за какъв инструмент или набор от инструменти е написана. Аз самият предпочитам да изпълнявам самостоятелни пиеси - поради две конкретни причини: когато свиря сам, тогава всичко е в моите ръце, всичко зависи само от мен - и освен това просто свиря ПОВЕЧЕ. Не работя с нито един от днешните композитори, но отново обичам цялата хубава музика, независимо по кое време е написана. През последните години аз самият започнах да пиша музика и понякога да я изпълнявам - въпреки че, разбира се, по никакъв начин не се сравнявам с велики композитори.

Как обикнахте така поезията, това се роди в детството Ви или като поотраснахте?

Тази любов се роди в мен от времето като тийнейджър - както и любовта да рецитирам на глас поезия. Струва ми се, че в поезията музикалността е по-изразена, отколкото в прозата. От друга страна, когато бях още дете и започнах да изпълнявам музика пред публика, слушателите на моите концерти веднага започнаха да отбелязват начина ми на свирене като поезия.

Ще ми разрешите и въпроси, извън музиката, нали може? Аз съм еврейка и вярвам, че ще разберете защо Ви питам дали Ви притеснява възраждането на антисемитизма днес, толкова години след Холокоста и как си го обяснявате? Имате ли коментар с днешна дата?

Антисемитизмът винаги е съществувал и мисля, че ще ��ъществува винаги: хората са несъвършени, много хора са склонни към едни или други национални, расови или религиозни предразсъдъци и, уви, нищо не може да се направи по този въпрос. Знаем от многобройни примери, дори образованието тук далеч не винаги помага. Тук бих искал да се възползвам от възможността да кажа, че като евреин винаги помня, ще помня и оценявам колко достоен се е показал българският народ по време на Холокоста.

Във Ваше интервю преди години и то пред кореспондента на в. „Известия“ в Париж казвате, че „Русия не е цивилизована страна, все още.“ От гледна точка на случващото се днес с Алексей Навални и с всеки опозиционно настроен гражданин на Русия не става ли по-страшно, като че ли се връщат сталинските времена?

Уви, не е цивилизована страна. Разбира се, Русия все още е далеч от сталинизма: за разлика от сталинстките времена, границите на страната са отворени, преследват се активните противници на режима (и все пак, не всички хора подред по какъвто и да било донос, както е било при Сталин) тези преследвания се извършват абсолютно открито (а не тайно, както е било по времето на Сталин) и все още не се изпълняват масови екзекуции; освен това частната собственост и индивидуалното предприемачество вече са разрешени в Русия. Въпреки това, разбира се, режимът в Русия става все по-репресивен и знам, че някои хора там, наистина, се страхуват от връщане към сталинските времена. Според Индекса за демокрация на Economist Intelligence Unit за 2020 г. Русия се нарежда на 124-то място от 167 държави по отношение на демокрацията, а според World Press Freedom Index миналата година Русия се нарежда на 149-то място от 180 страни по отношение на свободата на медиите. Така че в този смисъл Русия, за съжаление, е наистина много по-близо до Северна Корея, отколкото до Запада. По отношение на „цивилизацията“ е необходимо ясно да се прави разлика между две неща: култура и политика. Това трябва да бъде ясно разбрано от много хора както на Запад, така и в самата Русия. Съветските лидери разбираха това перфектно и затова използваха културните постижения в СССР с пропагандна цел (както се пее в една съветска песен, „в областта на балета ние изпреварваме останалия свят“). И така, културата и политиката са съвсем различни неща. Да, разбира се, през последните два века Русия е дала на света много велики учени, писатели, поети, музиканти и т.н.: това е безспорен факт. Въпреки това е също толкова неоспоримо, че Русия е била деспотична държава през почти цялата си история; че сталинизмът е един от най-кървавите режими в цялата човешка история, ако не и най-кървавият (дори Хитлер уби няколко пъти по-малко хора от Сталин!); че ксенофобията и антисемитизмът винаги са били много силни в Русия. С други думи, в културно отношение Русия несъмнено е част от Европа, но в политически план е „Нигерия в снега“ (както уместно се изрази създателят на Google). ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

#Евгений Кисин #Софийска филхармония #музика

0 notes

vprki · 4 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Вълнуваща изненада – концерт на Евгений Кисин в зала България

Извън изключителната програма от концерти през март Софийска филхармония ни изненада с мечтано събитие – концерт-рецитал на самия Евгений Кисин на 11 март в зала „България“.

Забележителният пианист Евгений Кисин се включва в сезона на Софийската филхармония с рецитала си с творби от Албан Берг, Джордж Гершуин, Тихон Хренников и Фредерик Шопен. Идеята за тази програма се ражда по време на изолацията миналата година, която музикантът прекарва в Прага. На пръв поглед контрастните произведения са обединени от мотива за любовта, казва Кисин: „Аз съм всеяден човек, има много музика, която обичам, така че се надявам само на едно: да живея достатъчно дълго, за да имам време да изсвиря всичко“, допълват от Софийска филхармония.

Този концерт е знаменателно събитие за българската публика и за самата Филхармония като негов организатор, защото рециталът на Кисин е част от страхотните програми в зала „България“ през март. Един месец с концерти на световни музиканти, между които определяните за пианисти, водещи в света Марта Аргерич (на 24 март) и Евгений Кисин…какво бихме могли да мечтаем повече. Готвейки публикацията за гастрола на изключителния пианист попаднах на тъжната информация, че концерта му през май в Карнеги хол е отменен заради пандемията от Корона вируса, затворени са повечето световни концертни зали, опери, театри. Късметлии сме дори с тези малко потискащи 30% зрители в публиката. Но да се върнем към сегашния ни шанс в София да има рецитал Евгений Кисин.

Имала съм един друг шанс през далечната 1983 година да бъда сред публиката на един от първите публични концерти на невероятно талантливото момченце Женя Кисин, както тогава го наричаха с нежност. През ноември 1983 година командировка от СТФ „Екран“ ме отведе в Ленинград и винаги, когато се отзовавах в града се стремях да отида на концерт на знаменитата Ленинградска филхармония. Признавам, че заради приятелството ми с диригента Емил Чакъров, който беше редовен гост и получил извънредното право на постоянен гост-диригент в онези по-сложни времена, успявах да получа билет, независимо че това беше почти невъзможно. И така имах щастието да бъда на концерт, макар и с втория състав, тъй като първият беше на турне, на знаменития оркестър със солист Евгений Кисин. Изпълни един от концертите на Шопен. На концертния подиум излезе едно момче с къси пантлони, бяла риза и червена връзка. Засвири и се случи чудо! Затваряш очи и въобще не може да допуснеш, че изпълнението е на едно дете.

След време Евгений, когато вече е завладял световните музикални сцени ще признае, както е описано в архивите на Санктпетербургската филхармония с днешна дата: „В Санкт Петербург имам специално настроение. И колкото повече напредвам с възрастта, толкова повече съм в състояние да усетя красотата му. С него са свър��ани най-ярките и най-топлите спомени от юношеството и ранната ми младост. Все още си спомням, например, едно невероятно пътуване до лицей в Царско село. В младостта си идвах в Ленинград с концерти всеки сезон и трябва да кажа, че публиката тук е специална, добре подготвена. И така, когато свирех във Филхармонията, дори гардеробиерките и барманките се вълнуваха много от всичко, което се случваше в залата, че аз съм там и свиря, което ме докосваше по необичаен начин“.

Малкият Евгений Кисин

Евгений Кисин е роден на 10 октомври 1971 година в Москва в семейството на инженер Игор Борисович Отман (1934 - 2012) и учителката по пиано в музикална школа Емилия Ароновна Кисина (родена 1937). Започва да свири по слух, слушайки по-голямата си сестра и да импровизира на пиано на две години. На шест години постъпва в специално училище за даровити деца, Московското музикално училище „Гнесин", където е ученик на Анна Павловна Кантор, която остава единственият му учител и до днес е като част от семейството му. Учи и при пианиста Владимир Могилевский.

На 10 години за първи път изнася концерт с оркестър, като изпълнява концерт № 20 в ре минор на Моцарт. На след��ащата година изнася своя първи концерт – рецитал. В 1984 г. (на 12 години) изпълнява концертите за пиано и оркестър № 1 и № 2 на Шопен в Голямата зала на Московската консерватория с Московската филхармония под диригентството на Дмитрий Китаенко.

Анна Кантор, Дмитрий Китаенко и Евгений Кис��н преди концерта в Москва през 1984 година

В 1985 г. Евгений Кисин за първи път има концерти в чужбина с камерния оркестър на Владимир Спиваков, който му помага да получи разрешение за излизане от Съветския съюз. В 1987 дебютира в Западна Европа на Берлинския фестивал, на следващата едва на 17 години свири под диригентството на Херберт фон Караян на Новогодишния концерт на Берлинската филхармония, като изпълнява Първия концерт за пиано на Чайковски. Караян, който не обича да раздава похвали, го определя като гений През септември 1990 година е дебютът на Кисин в САЩ, където изпълнява концертите за пиано на Шопен с Нюйоркската филхармония под диригентството на Зубин Мета. Шеметната кариера на Евгений Кисин е открита. Но преодолява немалко трудности от съвсем друг характер.

Анна Кантор и Евгений Кисин

Според спомените на преподавателката му Анна Кантор, когато Женя е доведен в училище, той вече е можел да свири всичко, но той абсолютно не познавал нито музикалния инструмент, нито правилата, необходими за свиренето на пиано. Ученикът-начинаещ смаял учителката си с необичайни музикални данни, способност да импровизира, жизненост на въображението. Първоначално тя била в някакво объркване: как да научи това дете ��а необходимите знания, как да не потиска изключителния му талант със сухи изисквания. Благодарение на своя опит, такт и педагогически усет, Кантор успява да отгледа истински велик пианист от талантливото момче. Отношенията с връстниците на момчето-чудо не се развиват твърде гладко. За да може синът му да не е осмиван или по някакъв начин дискриминиран, родителите му са решили да променят еврейската му фамилията Отман с фамилията на майка му Кисин, която е по-позната на руския език. В началото на 90-те години на ХХ век семейство Кисин емигрира. От 1991 г. Кисин живее в Ню Йорк, Париж, Лондон, Прага.

По-късно, след като вече е станал световноизвестен и търсен пианист от най-големите оркестри в света, Евгений Кисин в едно интервю отбелязва, че славата лишава човека от свободата му и му налага огромна отговорност. Известният пианист води активна концертна дейност в най-добрите зали с водещи световни оркестри под ръководството на изключителни диригенти като Владимир Ашкенази, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Валери Гергиев, Евгения Светланов, Мстислав Ростропович, Даниел Баренбойм, Юрий Темирканов Карл Мария Джулини, Колин Дейвис, Джеймс Левайн, Лорин Маазел, Рикардо Мути, Сейдзи Озава, Евгений Светиртропов, Георг Солти и Марис Янсонс. Много от тях не са вече между живите, но точно в най-зрелите си бляскави години са оценили и открили невероятно талантливия пианист. Той има пристрастия към камерната музика и изнася концерти със знаменитите Марта Аргерич, Юрий Башмет, Наталия Гутман, Томас Квастоф, Гидон Кремер, Александър Князев, Миша Майски, Исак Стърн и други. Изнася и рецитали и ние ще имаме шанса да го чуем и като камерен изпълнител.

Евгений Кисин е пианист, който никога не е участвал в конкурси в живота си. Но той е носител на много награди, включително на името на Дмитрий Шостакович, наградата на Херберт фон Караян, наградата „Руски триумф", наградата „Грамми" в раздела „Най-добро соло инструментално изпълнение с оркестър" за изпълнение на втория и третия пиано концерт на Сергей Прокофиев. Освен музиката, той има и една друга страст - чете поезия на идиш и на руски, изпълнявайки я на поетични вечери. Компактен диск със записи на творби на съвременната поезия на идиш в негово изпълнение „Af di keyboard fun yidisher poet“ е издаден през 2010 г. Според самия Кисин той носи в себе си силна еврейска идентичност от детството си. Публикува поезия и проза на идиш за нюйоркския вестник „Форвертс“. През януари 2019 г. под редакцията на Борис Сандлър беше публикувана първата му книга със стихотворения и разкази на идиш „A Yidisher Sheigets“.

Евгений Кисин е щастлив от полученото си израелско гражданство

От 1991 г. живее в Ню Йорк, Лондон и Париж, в момента живее в Прага. През 2002 г. Евгений Кисин получава британско гражданство. През декември 2013 г. Евгений Кисин става израелски гражданин. Той получи своята лична карта и израелски паспорт по време на специална церемония, на която казва: „През целия си съзнателен живот мислех за Израел и осъзнах, че вече не мога да се радвам на успех сред нарастващата омраза към страната и възраждащия се антисемитизъм дори в Западния свят. Сега се чувствам по-спокоен, всичко вече е по-естествено и на мястото си“.

Евгений Кисин и Анна Кантор

В друго негово интервю на въпрос кой, според него е би най-големият му успех, Кисин казва: „Най-големият успех, щастието беше, че от детството си бях заобиколен от добри хора. На първо място, това са моите родители. Колко примера съществуват в историята (няма да назовавам имена) как родителите на вундеркиндите започват да ги експлоатират, отглеждат ги неправилно и по този начин убиват таланта им. Освен това, единствената ми учителка Анна Павловна Кантор, която ме научи на всичко, което мога да правя на пианото, когато бях малък, а и когато станах известен. Срещнах много хора, които ми помагаха по един или друг начин“. Журналистът го пита и какво слуша в моменти на тъга или меланхолия? А виртуозният пианист е лаконичен: „В такива моменти се обаждам на приятелите си по телефона, за да чуя гласа им. И ми става по-леко“.

Преди няколко години в Париж в друго свое интервю за кореспондента на руския „Известия“ във Франция споделя, че според него „Русия не може да се нарече цивилизована държава“. Отбелязва и некрасивите и не съвсем професионалните критики в руските медии към негови изпълнения при гастролите му Русия. Припомня, че така се е случвало и със самия Мстислав Ростропович, който е бил принуден и заради това да напусне родината си. И все пак признава, че любимата му публика е тази в родната му Москва. А в изминалата ковидна година Евгений Кисин е от най-активните изпълнители с рецитали в онлайн концертите на Новосибирската филхармония, една от най-забележителните в Русия…

Изключително впечатление прави избора му на програмата му за рецитала в София: Албан Берг - Соната за пиано, оп.1, Тихон Хренников - Пет пиеси за пиано, оп. 2, Джордж Гершуин - Три прелюда за пиано, Фредерик Шопен - Ноктюрно оп. 32 №1 в си мажор, Три емпромптюта и Полонез №6 в ла бемол мажор, "Героичен", оп. 53. Толкова различни не само композитори, но и светове…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

#РЕФЛЕКСИИ #Евгений Кисин #Анна Кантор #пиано #музика #Софийска филхармония

0 notes