#студено

[ladyschaoticmind]

Не оставяй кафето си

за твърде дълго,

и после да се чудиш

защо е студено.

И въобще не говоря за кафе.

[katcholiv]

“Няма нищо по-студено от война между двама души, които се обичат.”

[summersoullll]

Събота е. Октомври е. Студено е. Миналата година в тези условия бях на дискотека, с разбито сърце и вероятно много, много пияна. Тази година си седя вкъщи. Лежа на същото легло, но съм различна. Не знам дали е заради времето или заради всичко случило се в последната седмица, но все още не съм щастлива.

Обаче не се притеснявам. Знам, че отново ще се усмихвам. Един ден..

[iamstonecoldbabyy]

Понякога паля колата и отивам на нашето място, изваждам нервно цигара и я запалвам. Аз не пуша, но ми напомня за теб. Излягам се върху капака на колата и гледам небето. Студено ми е, но поне чувствам нещо. Тежка въздишка се откъсва от гърдите ми. Какво ли щеше да е, ти и аз срещу всички, както бяхме преди. Може би трябваше отдавна да спра да се връщам на това място, да ровя грубо в тази отворена рана белязана с твоето име. Може би трябваше да продължа, да се преструвам както всички, че съм добре и не ми пука вече. Май пак избрах трудния начин, по който да се случват нещата, да помня, да чувствам неуморно.

[loranayavorov]

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от ��мора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

[bgpoetryblog]

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи …

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

[hansnocean]

Отнѐ ни лятото, този сюжет.

И приказката бе с неочакван край

Седя на верандата и гледам към морето. И пясъкът още стои разпръснат из пукнатините на пода, а цялото ми тяло трепери. Подухва лек ветрец, сигурно ми е студено. ��зпънал съм крака на оградата, навил ръкавите на ризата си малко над лактите.

Поглеждам часовника на стената, ала времето спряло е. Очите ми - изтощени са, но никога няма да ги затворя за залеза, и пред теб.

И в този момент слънцето отново разлива кървавите си нюанси и изпълва морето с носталгия. Вълните започват да скърбят, и усещам празнотата на поредния отминал ден; и животът ни по-кратък е, похабихме още цял ден далеч един от друг.

Сърцето ни е съвкупност от фрагменти, които никога няма да подредим напълно. Нишки, които никога няма да успеем да навържем. Такъв е животът. Разума си губим сами, никой не ни е виновен. Душата обаче ни бележат хората. Онези, които идват и заминават от същото пристанище. Някои от тях са с престой, ала кратък. Пускат тежко котва, несъобразително. Минават, поглеждат те - как седнал си да просиш, и продължават по пътя си. А пукнатините от котвата, поглъщат ни.

Усещам уют и мирише вкусно, у дома си. Носиш чай и ме целуваш по челото, като докосваш нежно ръката ми. Това твое докосване винаги носило ми е такова спокойствие..

Заспал съм. Часовникът все още спрял е. А тялото ми не трепери вече. Побелял и безпомощен съм, обичайки те. И теб все още те няма. А никога нямаше да затворя очите си преди залеза. Цветовете ми, отстъпили са пред сивотата. Паникьосвам се. Обичах теб и цялото ти същество. И похабихме цял живот далеч един от друг.

Очите ми изтощени, не дочакаха залеза, ала съхраниха теб. А така исках да го дочакаме заедно.

[vasetovp]

Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с почти всеки. Почти винаги. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкова повече и самотата ти расте. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо съществено. Защото в най-честата си форма сексът е просто изразходване на енергия и утоляване на нагон. Сексът не може да изпълни онези моменти, в които имаш нужда просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите докато се прибереш. Не за да свали дрехите ти. А защото иска да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, но нека ти кажа как аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е тихо и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неудобно. Да не си мислиш: "сега сигурно очаква нещо повече" ... ами не. Нека не очаква. Кой и кога ти каза, че мъж и жена, спокойно стоящи един до друг, трябва да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкова повече сам си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, но си бързал и просто го преглъщаш, защото няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е звук между удари и сливане на тела. Интимност и секс са две различни неща. Интимността е усещане. Че си достатъчен с присъствието си. Че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с близост на душите. Сливане на енергии. Докосване на сърца. Леко и тихо. Толкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал/а помнят любимата ти песен и колко от тях знаят как да те успокоят, когато не си на себе си? Да, така си и мислех.Всички правят секс, а колко хора имат някой, с който да се чувстват достатъчни? Просто питам.

[keeptolking]

Сладост е твоето име.

Прибираш се уморена от работа. Психически изцедена. Емоционално потисната. Събуваш високите си токчета и поглеждаш с тъжен поглед към глезените ти. Нямаш търпение да разхвърляш дрехите по пода. Не издържаш. Тясната пола е пристегнала тялото ти чак до коленете, искаш да се освободиш. Разкопчаваш бялата риза пред огледалото и сама се възхищаваш на гърдите си. На талията. Харесваш гръбчето си, а аз го харесвам, когато го извиваш като котка. И полата пада в краката ти. Поглеждаш бедрата си в отражението. Секси прихванати от жартиера на чорапите ти… а толкова ми се сърдиш, когато ги късам. Събличаш всичко. Обожаваш се гола.

Разпускаш косите си под душа. Горещата вода се стича по женственото ти тяло. Не можеш да спреш да мислиш за мен. Цял ден мислиш за ръцете ми по себе си. Днес докато работеше се подмокри няколко пъти и кръстосваше краката си в опит да скриеш срама си. Не успя да се концентрираш и въобще не ти пукаше за онези статистики. Искаше да те изчукам. Да те обладая. След това искаше да бъда нежен. Да прониквам много, много бавно. Да те изпълвам. И стоновете ти, стоновете…обожавам да ги усещам във врата си. Да ги чувам, докато забиваш ноктите си в гърба ми като хищник.

В банята е плътна мъгла от пара, покриваш гърдите си с пяна, минаваш през коремчето, бедрата и навеждайки се ме усещаш зад себе си. Притискам гърба ти към гърдите си и нежно прегръщам малкото ти момичешко тяло. Толкова си крехка. Побирам те цялата и те скривам от света, мое малко момиче. Целувай ме. Не спира�� да ме целуваш. Това чакаше цял ден. И да, още си мокра. Знаеш колко ме дървиш, докато те къпя. Да преминавам всеки сантиметър от тялото ти. И си толкова чиста…а толкова мръсна отвътре.

Много си сладка, докато си миеш зъбите и ме поглеждаш леко, защото те е срам, че те гледам. Нямам търпение да те вкуся, заклевам се. Усещаш лека целувка по рамото, достигаща до пръстче по клитора. Не бързам, знам че го обичаш бавно и много нежно. Виждам удоволствието, изписано на лицето ти. Притворила си очите си. Отворила си леко уста и ме гледаш толкова подвластна, толкова уязвима. Облизвам пръста си. Като мед си.

Увивам те като меченце в хавлията ти, вдигам те на ръце и те пускам лекичко в леглото. Знам, че ти е студено. След малко ще гориш. Разтваряш краката си и ми се усмихваш. Милвам те с нежни целувки. Една. Втора. Трета. Чувам първия ти стон. Не мога да спра да те ближа. Докосвам те съвсем леко с пръсти, толкова си влажна. Топиш се за мен, любима. Не мога да спра да те изпивам. Усещам как се обсебвам от вкуса ти, от гласа ти, от теб…толкова си красива, когато си възбудена.

Поглеждаш ме застанала на колене, мога да видя цялата порочност в света, събрана в погледа ти. Целуваш боксерките ми, леко ги закачаш със зъби. Започваш да ме обожаваш по твоя начин. И си толкова възбуждаща, гледайки ме в очите. Нагло отнемаш задръжките ми и ме даряваш с такава сладост. Смучеш, ближеш и не спираш да целуваш. Мъжкият ми тембър отеква в стаята. Не мога да се владея. Владееш ме ти.

Капеш. Прониквам в теб толкова леко. Усещам как ме обхващаш плътно. Движа се бавно, за да ти е сладко. За да мънкаш, толкова си брутална, когато ти е сладко. Събираш чаршафа в юмруците си. Не можеш да се владееш. Крещиш. Тялото ти се огъва. Гръбнака ти се е извил по най-женствения възможен начин, а дупето ти е вирнато, за да ме дразниш. Толкова обичаш да ме дразниш. Ужасно мръсна си. Нагла.

Обладавам те. Усещам как се разтичаш заедно с душата си в ръцете ми. Облизвам гърдите ти. Тихо. Запушвам устата ти, чуваш се през три етажа. Не спирам да ближа. Не спираш да го стискаш, да се стягаш. Хапеш ме, хапеш ръцете ми, врата ми, устните. Капка кръв се стича по издрания ми гръб. Спри да крещиш, че искаш да те чукам, тази нощ ще ти нося сладост, но утре ще си го получиш.

Ти си откачена жена, любов. Гледаш ме като сърничка, като демон, а в следващия момент си толкова необуздана. Провокирай ме. Обожавам те. Напълно луда си. Цялото ти тяло настръхва. Усещам как течеш и пръскаш. Цялото легло е мокро. Гореща си. Нежна. Мръсна. Невинна. Хвани се за раменете ми. Ти си раят. В теб е раят ми. Стоновете ни се преплитаха в тъмнината.

Ръцете ти и за момент не спряха да ме изучават. Познаваш ме. Усещаш последното проникване. Дълбоко. Събирайки косите ти в ръцете си, изнемогвам върху теб. Дишането ми тежко. Не, не се притеснявай… по-добре не съм бил. Гърбът ми щипе.

Трепериш, мъничкото ти тяло не може да се справи с удоволствието.

Ела тук.

Пица или рунд две?

[lora-ns-world]

,, Той каза: – На мен ми харесват много жени. Аз не мога да бъда само с една. В отговор тя се усмихна. Той каза: – Аз съм си аз. Аз съм свободен и не дължа никому нищо. Тя запали цигара и сведе поглед. Той каза: – Харесвам жените, които ме разбират и ценят моята свобода. И нямам намерение да променям каквото и да е. Тя се подсмихна и издиша струйка дим. Той каза: Нека се позабавляваме, харесваш ми. Тя загаси цигарата и го погледна право в очите. Той разбра, че тя няма нищо против. Той попита: - Сигурно си била с много мъже? Тя го прегърна и силно се притисна в него. Той попита: – Добре ли ти е с мен? Тя затвори очи и го целуна. Тръгвайки си на сутринта, той й каза: - Всичко беше невероятно, само нека си остане между нас. Тя протегна ръка и изтръска невидима прашинка от рамото му. Той каза: - Ще ти звънна някой ден. Тя кимна и захлопна вратата. Обади й се вечерта на същия ден. Нямаше я в къщи. Успя да се свърже с нея по мобилния едва късно през нощта. Тя му позволи да дойде в дома й чак след седмица. Той попита: – Е, как се забавлява без мен? Тя се усмихна и му предложи кафе. Той й звънеше почти всеки ден. Понякога тя просто не вдигаше слушалката. Той идваше при нея, когато тя му разрешаваше. Тя не обясняваше защо поканите бяха толкова редки. Той разбра, че иска да бъде с нея. Нервничеше, когато тя не отговаряше на позвъняванията му. Той излизаше от кожата си, когато разбираше, че са я виждали с друг. Той искаше за тях двамата да знаят всички. Тя беше против. Той пристигна с огромен букет кърваво червени рози. Тя прие цветята, но го помоли повече да не идва без покана. Той искаше да я помоли да стане негова жена. Тя каза: – Аз съм си аз. Той запали цигара. Ръцете му трепереха. Тя каза: – Аз съм свободна. Изведнъж му стана студено. Тя каза: – Не дължа никому нищо.

Стори му се, че сърцето му спря.

Тя каза: – И нямам намерение да променям каквото и да е..."

От Интернет.

[myminiworldd]

Чувствителността ти е толкова красива.

Може би не я виждаш през повечето време, но бъди сигурен, че хората, които се нуждаят от нея я усещат и приемат. Това ти чувство позволява на онези, които имат нужда да разкрият слабостите си да го сторят напълно спокойно, знаейки, че ти никога не ще ги нараниш. Много често хората просто се нуждаят от едно рамо, на което да облегнат главата си и да поплачат с горещи сълзи без да се страхуват от това, че ще бъдат съдени за тази им слабост. Нуждаят се от едно чувствително същество като теб, което ще протегне ръце и ще ги прегърне в топла прегръдка, прошепвайки им клишираните думи, с които им обещава, че всичко ще бъде наред. Чувствителността ти е дар, затова се възползвай от него и никога не съжалявай.

Чувствителността те кара да пораснеш една идея по-бързо и да опознаеш себе си. Позволява ти да научиш и да разбереш поведението на тези край теб и защо понякога се държат студено, а друг път изгарят от страст.

Всъщност, ако не беше тази твоя огромна чувствителност едва ли сега щеше да си това, което си и едва ли щеше да имаш тези хора около себе си. Да, може би понякога ти идва в пов��че или те боли, но не забравяй, че хубавите неща обикновено винаги са трудни.

- #Обсиана

[neverbeensoguud]

90 дни.

А когато те видя се чувствам сякаш те виждам за първи път.

Помня ли първата ни среща?

Да.

Втората?

Да..

Помня и всяка следваща..

Помня, когато ми каза, че предпочиташ да е студено, защото не обичаш жегата.

Помня първият ни споделен залез..

Изгрев..

Помня, когато се разменихме за да караш колата, обсъждахме звездите на небето и се прегърнахме тяло в тяло за първи път..😮‍💨

Помня, когато остави целувката си с червило по бузата ми и как се усмихваше..

Имаш прекрасна усмивка, любов..

Помня, когато се качи ядосана в колата, защото си мислеше, че си объркала нещата на матурата, а аз просто исках да те разсмея и да те накарам да вярваш у себе си, защото можеш всичко любов.

Помня, когато ми направи напук и тръгна в другата посока, докато всъщност се оказа, че идваш по успоредната улица само за да ми натриеш носа.

Помня как те оставях на уроци по английски.

Помня, когато избрахме най-задънената улица в селото ти за да откраднем последните 5 минути за нас преди да се прибереш у дома.

Помня, когато ми показваше чая у вас и просто станах и те целунах по врата зад теб и те прегърнах.

Помня, когато ти отворих вратата да излезеш първа, когато отидохме да поръчаме суши.

Помня колко близо дойде до мен и буквално дишаше в устните ми след като не се бяхме виждали дълго, докато търсехме да направиш лимонада в Кауфланд.

Помня първата ни целувка…😮‍💨

И всяка следваща..

Помня толкова много неща..

Помня шепота ти в колата отзад, докато ме гледаш в очите и понечваш да ме целунеш..

И продължавам да се влюбвам всеки ден у теб..

90-ти ден ли?

Не беше ли първи?

[summersoullll]

На лятната любов не трябва да имаш доверие. Защото е лесно да обичаш през лятото. Въпросът е- кой ще остане, когато стане студено?

[iamstonecoldbabyy]

Когато ме счупиш, ще видиш спомените ми. Ще видиш слънчеви лъчи, заметресения, любимите ми сезони пролет и лято, ще видиш светкавици, ще ти стане топло и студено, ще видиш пречупването на светлината и красивата дъга след дъждовете. И да ме счупиш, няма да изгубя нищо от това, което нося в себе си, ще бъде още едно опустошение, след което ще събирам дълго ранените си части, докато ги излекувам и обикна белега, който ще ми напомня на теб.

[chrisheart1973]

Не бой се... Вече съм свикнал...

Добре съм..! Макар, че не мигнах...

За твоите страсти... Копнях...

Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!

В нощта, да изгарям... Без страх..!

Добре съм..! Макар, че те исках...

В леглото студено... Горях...

Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!

Да те искам... А ти да си грях..!

Добре съм..! Добре съм..! Добре съм..!

Не питай..! Дали те желах...

Не бой се..! Така съм орисан...

Страстта да превръщам... На прах.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

18.10.2023

London

[omw-to-eternal-freedom]

The feminine urge да изляза в тоя студд и после целият свят да ми е крив, понеже ми е студено🤷🏽