#свити

[gantergg]

Хочу с вами поделиться одним фруктом, который стал для меня открытием два года назад. Обычно, чтобы попробовать что-то новое мне должно оно прийти извне, сама я редко покупаю неизвестные мне продукты. Так произошло и с этим фруктом, его нам с котеем дала мама, когда мы у нее гостили и с той поры, как только наступает сезон и этот фрукт появляется в магазине мы обязательно берем по несколько штук и кушаем по вечерам за просмотром сериалов. Этот фрукт Свити (есть еще такое мягкое приятное название Белое золото), а на моем народном сиськи Шрека, но вкус правда восхитительный, это то же помело, но не сухое, а сочное и красочное. Как пить кровь солнца (о боже что я несу). В общем, если захотите попробуйте, только его нужно чистить до мякоти полностью, если есть как апельсин от горечи сожмет не только скулы.

[foodrynok]

Купить свити

[vilochkaaa]

вилочка, вы мой папа/мама. Вы держите на своих плечах всю сдв индустрию. Моя психика держится на Пьеррисах. Спасибо господи за то, что Вы любите этот пейринг🙏🙏 теперь я каждый день захожу в свою галерею и смотрю на этих малышей Пьера и Морриса(я серьёзно. Думаю, что в сетке сдв меня уже ненавидят, хотя они должны радоваться, что видят Ваши арты каждый день). Моя девушка Вас очень любит, мой друг Вас очень любит(он поставил пьера с арта "ох хай свити" себе на аватарку 🤫), моя собака Вас очень любит... Спасибо Вам за эти чудесные арты.

А-- 😳😧

АААААЙВЛЙМВИЛХЙВЗОМЙЫМОХ ЙОЗЫ ТЗЙВ ЙВ ВХБ ЦБХВЦОВЗРМЙЫГРВДЙАИОУСЛИАТД АОСИУЛСОАОАОЙОВОА,ОАООВО,ЛИВСИЛА О АО САО,ОАСОВОАООАОООООО ОО ОАО А, ЛВСО ВО, АО УУУААУАУАУАСВНГМУАУАЦАУППУОАОУООАОУОООООООООООООООООООООООООООО ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА А А А А А А А А А АААА А А А АААА!!!!!!!!!!;::🆘🆘💥💥🆘💥🆘💥🆘💥💥💥💥💥💥🆘💥🆘💥💥💥💥

НУ ВСЕ Я В СЛЕЗЫ ЩАСССССС ААААААЙАЙАЙЙААААААА"9₽52441147%ЙЙ💥💥💥💥💥💥💥💥💥😭😭😭😭😭😭/срз поз

КАПЕЦ СПАСИБО МНЕ ОЧЕНЬ ОЧЕНЬЬ ПРИЯТНО СЛЫШАТЬ.... вот честно я в глубоком шоке оказываюсь каждый раз когда узнаю что мои силли рисульки ТАК СИЛЬНО нравятся кому-то. знать что мое.. ээ.. творчество ненапрасно и делает других людей счастливыми - это ценнее чего либо/срз

спасибо что цените мое глупеньковое творчество(ˊᗜˋ*)♡

[ethereum-sss]

Честно казано от няколко дни съм доста меланхолична. Дали от времето навън или моето време, не мога да кажа. Поглеждам през прозорците- едно такова безсмислено сиво, асфалтово. Продължава си градът, сякаш нищо не му се случва. Не му пука грам, за едва росещите се капки, пълнещи апатичност в безсмислените му локви. Завиждам му, че не му пука. Завъртам душата си с лице в стената, защото й омръзна да гледа как отминава времето (ми). Изнизват се дните между п��ъстите, хванали цигар��та. И въобще не се застояват. Като цигарен дим с намалена жизненост, времето оставя своите бели нишки в косите ми. Оскверняват младостта ми. Удря ме страшна меланхолия по отминалото време. Онова моето, детското. Ама не за онези гадните спомени (там не ровим (или поне само в четвъртък с психолог)), липсва ми безгрижното. Безпроблемното. Онова без сълзите. Без тежестта на неудовлетвореността ми. Липсва ми времето, в което тъкмо се бях научила да шия дрехи на куклите и бях офъкала пердето на баба. Няма го. И пердето го няма. Липсва ми това, да не го гоня постоянно тва време, да не тичам по него, да не бързам постоянно. Липсват ми дори зимите, които не понасям. Корите от мандарини, свити вече, отгоре на бумтящата печка. Уюта ми липсва. Домът. От тогава сякаш някъде се загубих по пътя си и не успях да се прибера повече удома. Странна твар са дните, все чакаме да отминат, за да дойде нещо си, да отидем там, да срещнем онзи, да успеем. А после все тичаме подире им, а те назад не се обръщат.

[pinkkittycheese]

Свит байт ( Свити) придворный шут и сладкий гандон

[utsuumi]

УРАААА @mikkelsenrad НАКОНЕЦ ТО ПРИВЕЗ СВИТИ ДОМОЙ УРААА

(А еще он привез футболку, но ее я вам не покажу 😋😋😋)

[heghogsblog]

Этот фрукт Свити (есть еще такое мягкое приятное название Белое золото), а на моем народном сиськи Шрека, но вкус правда восхитительный, это то же помело, но не сухое, а сочное и красочное. Как пить кровь солнца (о боже что я несу).

@newpelmeshka

[lora-ns-world]

,, Да сме"

,, Да сме свити на дивана, аз гушната в теб, да гледаме нещо на телевизора и просто да сме заедно. Ето на това му казвам аз лукс. Скъпи предмети всеки може да има."

Лора Н

[chrisheart1973]

Понякога за малко...

Понякога сме тихи... И мълчим...

Но, не..! Не сме ранени...

Просто сме безсилни да крещим...

И твърде много... Уморени...

Понякога... Оставаме сами...

Но, не..! Не сме сърдити...

Нещо ни измъчва... И боли...

Сърцата ни... Душите ни са свити..!

Понякога... Не можем да заспим...

Но, не..! Не сме наспани...

За някого копнеем и горим...

Или лекуваме... Любовни рани...

Понякога се смеем... И крещим...

Но, не..! Не сме щастливи...

Усмихнати... Зад маските стоим...

И чувствата... Сълзите сме прикрили..!

Понякога... От всички ще се скрием...

Но, не..! Не сме страхливи...

Частите разскъсани... Ще шием...

И сл��д всеки шев... Ще бъдем предпазливи..!

Понякога сме силни... И открити...

Но, не..! Не искаме опора...

Повярвали отново във мечтите...

Излизаме с Надежда... От затвора..!

Понякога сме нервни... И капризни...

Но, не..! Не търсиме утеха...

Ставаме по-стриктни... И прецизни...

И стъпваме внимателно... Полека..!

Понякога сме лоши... Даже зли...

Но, не..! Не търсим прошка...

Знаем, че когато сме били добри...

Често сме допускали... Огромна грешка..!

Понякога... За някого сме всичко...

Но, не..! Не даваме Душата...

Обричаме сърцето си... Самичко...

И след това... Проклинаме съдбата..!

Понякога от страх... Обезумели...

Превръщаме Живота си... В страдание...

Друг път сме... Безумно смели...

И след това е, тишина... Мълчание..!

Но понякога... За малко сме щастливи...

Тръпнещи в очакване... За срещи...

Чувстваме се искани... Красиви...

Любени - Обичани... Горещи.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

08.10.2023

London

[vasetovp]

На село за дядо

Мили дядо, пише ти твоят внук . Не ми харесва повече Тук и ако можеш, ела да ме вземеш. Ти дори не можеш да си представиш колко лошо е Тук. Всичко започва още рано сутрин. Събуждам се от трясъка на автомобилите, които преминават под прозореца ми. През стените на стаята ми чувам как се събуждат съседите ми. Съвсем непознатите ми съседи, с които дори не се поздравяваме, когато се срещнем по стъпалата на блока. По шумовете отсреща знам какво правят – това което и аз всяка сутрин: пускат радиото, после под душа, слагат джезвето с кафе, казват си едно “лека работа" и излизат навън, за да се слеят с милионната тълпа непознати, населяваща големия Град.

А какви бяха утрините на село... Будеха ме петлите. През леко отворения ми прозорец достигаше мириса на окосена трева, на овце и на току-що кипнало прясно мляко. Ти , дядо, преди малко си го издоил и баба вече го е сварила. Сега стоиш пред обора и храниш кокошките. Под сайвана магарето се е замислило над купчината царевични стръкове и бавно дъвче един от тях. Колко приятно е да лежа под юргана и да слушам сутрешната шумотевица в животинския двор! Ето че баба чука на вратата на стаята ми и ме вика на закуска. А каква невероятно вкусна е закуската на село! В Града е съвсем друго.Тук обикновено закусваме “на крак" пред някоя крайпътна баничарница. Баничките със сирене са всъщност с извара. Защо няма сирене? Че откъде сирене в Града. Нали за да има сирене, трябва да има село. Трябва да те има теб и твоите овци. Овците на чичо Кръстьо, козите на дядо Стоян, кравите на текезесето… Макар че Тук всички казват, че текезесето е било нещо лошо. Сега обаче баничките със сирене са с извара и това е много по-лошо. А аз някога дори не обичах банички. Обичах мекиците на баба, напълнени с бабиното пожълтяло от масло овче сирене. А най обичах да гледам как баба пържи мекиците в стария почернял от готвене тиган. Именно затова се съ��ласявах да се измъкна изпод топлия вълнен юрган толкова рано сутрин. В кухнята печката бумти, накладена с дъбови цепеници. Капака на туча е отместен и върху огнения пламък е сложено тиганчето с кипящо олио. Баба разтяга тестените топки, поръсва ги с разтрошено сиренце и свити на две ги хвърля една след друга в цвъртящата мазнина. Мекичките полека пожълтяват, а в най тънката си част се издуват. Мляко с мекици и сирене, има ли по-хубава закуска от тая?

Дядо, а Тук дори вече не продават мляко, а Бог знае какво. Казват, че учените са измислили нещо, което е почти като мляко, но е направено в завод. Всъщност Тук общо-взето ядем, каквото учените са ни направили за ядене в завода. А пазаруваме в едни голеееми магазини. Колко големи? Ами представи си петдесет смесени магазина на едно място. Всичко, което се продава в тези магазини, има един и същи вкус. Прилича все едно ядеш вестник “Земеделско знаме", макар че вестникът някога на село го ядеше само магарето, ако случайно намери из двора някоя страница, която ти си приготвил , за да увиеш яйца или бутилка вино, та да ни ги пратиш в града. В големия магазин можеш да си купиш двайсет вида салам или грозде, или портокали (даже и през лятото), “Русенско варено" и всякакви пастети, кашкавали и сирена, разни риби и всичко. А ако ти завържа очите и ти дам да ядеш по едно парченце от всички тия храни, няма да различиш какво слагаш в устата си – всичко има вкус на вестник.

[phoenixbleu]

Дом

Психиката й бе съвсем разбита с първия сексуален контакт. Годините след това са просто гвоздеи в душата й. Все в търсене на мястото, което да нарече свой дом.

И сега е чужда, и сега не е на мястото си. А иска да създаде свой дом в любов и разбирателство, където хората да са добри, прощаващи. Където да започне от начало, на чисто, където да не помнят грешките й.

Никъде не е нейното място, няма го това място. Съблякоха я чисто гола и вързаха ръцете и за ве��иги към тавана, виси на ръцете си, седнала на краката си, свити в коленете, на студения под, и от устата й излиза най-жалният крясък. На всички времена, на всичкото зло, свършено на тази земя, на всичката болка, изпитана на света. Ако някой слуша това крещене, няма как да остане с всичкия си.

Животът й е низ от грешки и прошка. И сега отново съм до нея най-силната, държа в ръцете си окървавеното й, отслабнало тяло, очите й като стъкло, гледат празно.

Шш, спокойно, умри спокойно, няма страшно, аз съм тук, умри спокойно.

И умира отново и поредният й труп остава в мен. И не зная как продължавам напред. Усмихвай се по-често, ми казваш. Няма по-усмихнат човек от мен, когато е искрено и очите ми греят. Но да се усмихвам престорено и често, защото така било по-добре, не благодаря.

Животът бил хубав, няма хубав живот, докато има зло в хората. Няма хубав живот и не ми повтаряй тая мантра точно ти, госпожо перфектна и много препатила, защото много препатилият е смирен и простителен, мил и на зло отвръща с благост и добро.

Много препатили не сме нито ти, нито аз.

Много препатилият знае какво е да нараняваш, защото е наранявал от неразбиране и болка и като бъде нараняван, носи неразбирането и болката на другите, а не се дразни и обижда, не търси своето, няма какво да губи.

[taxoma]

26.10.2023г.

Доброе время суток. Вчера успешно поругалась с супругом потом помирились. Ещё думала потеряла застёжку от серьги, сегодня кот её нашёл, точнее он её катал. Хотя два дня она где-то лежала. Скоро кончатся витамины B, думаю какие ещё попить, ведь мои ноги в последнее время в синяках.

��ес утро, минус вод��чка жить стало легче. Но я опять в плато.

Завтрак

Леовит мисо суп

Варёная капуста

Варёная грудка куриная

Маринованный имбирь

Кофе

Витамин B

Обед на работе

Свити

Капуста варёная

Куриная грудка

Маринованный имбирь

Леовит борщ

Ужин

Помело

Пюре яблоко груша слива

Чай

Итоги по калориям 446

[zetflixonline]

Мультяшки: Луниверситет (2023)

В уникальной "Мультяшки: Луниверситет" собираются самые необычные и забавные студенты: благоразумная Бэбс, озорной Бастер Банни, отважная Свити Берд, самоуверенный Плаки Дак и тревожный Хэмптон Джей Пиг. Они пришли сюда, чтобы обучиться и стать будущими героями анимационных фильмов, а их преподаватели - неподражаемые Багз, Даффи-Дак и Тэз. А деканом этого удивительного учебного заведения является проворная бабушка. Вместе они справляются со всеми обычными проблемами студенческой жизни: соседями по комнате, давлением родителей и поиском своей зоны комфорта. В эту увлекательную компанию присоединяются новые друзья: Лиса, Пингвин, Кот, Синий Волк, Крыса, Курица, Белка, Свинка Винни и Овца. Они маленькие, сумасшедшие и полны энергии! Read the full article

[spar-0]

ХАИКМА ТАКАЯ СВИТИ Я ЕЕ ТАК ЛЮБЛЮ... 😭😭😭😭😭 everyone look at my daughter but only for five seconds and then look away. admire her beauty but not too much. shes so beautiful.

[ndd33]

Ех, носталгийо моя

Колко ли още ще спиш

Колко ли много умора

Имаш да си присвоиш

Колко ли думи те чакат

Свити във тайно легло

Колко ли ласки убягват

На разцъфтялото ти стъбло

Носталгийо ти ме разбираш

И знаеш за мойте съдби

Недовършените на баира

Походи в тъмни води

Носталгийо чакай ме ида

Свърши се мъката веч

Не искам нищо да диря

Просто ще бъда човек

---

Ако някога посегна на душата ти

Прокълни ме, в ада ме прати

Че си цяла изтъкана от обятия

На недовършени съдби

��ко някога изсмея се в лицето ти

Обърни се и тъжна си тръ��ни

Туй най голяма е трагедия

За сърцето ми ... о миг поспри

Не бива никой да те наранява

С гняв юмруци стискам от това

Но трябва да се самопревъзмогна

Не бивало, разбираш ли, така

---

Поета поетични ги напява

Прищипал пръсти на врата

Прескочил трапа на звездите

Захвърлил писледната мечта

Поета толкоз му е акъла

Да скача гол от самолет

Да се научи да рисува

Самостоятелен автопортрет

Не ще да бъде поетичен

Живота му, а може би

Ще му се наложи да потича

Срещу мелниците на скали

Е, бива някога да седне

Да се огледа, да им прости

Не им е леко на съседите

Да чуват тъжните мечти

---

Да полегнем в брачното си ложе

Да се стопин сред целия ни свят

Да се прегърнем и да се разходим

Сред мириса на цъфнали цветя

Да ме побутнеш с погледа си малък

С ръцете си да ме сътвориш

И дал последния си залък

Да те оставя в мене да заспиш

Да литнем и да се издигнем

По- високо от мечти на бог

И никой никога не ще ни пипне

Та ний сме двамата едно!!!

---

Само да знаеше той

Че колкото и жаби да целуне

Колкото принцеси да танцуват

Такава като теб не ще се падне

Само да разбираше, че

В песните ти има всичко .

След полунощ си още по-красива

И кристалната пантофка я донася птица

Но по-добре да не разбира

За очите ти тъй сини,

Щом докоснат слънчев лъч.

Тъй за мене ще танцуваш

В къщата на края на града

---

... що за лудост ни обзе

Та не ни удържат коленете

Щом докосна те с ръце

И те хвана за дупето

Що за щуротии правим

Та сме цели изчервени

Щом извадя го на края

А ти си още на колене

Що пък да не те обичам

Докато влизам нежно в теб

И без да се събличаш

Да ме изпразниш втори път

---

Пристигаш при мен преоткрила

Скъчевите златни дни

Притигат със теб и звездите

Над тихичките покриви

Ела и вземи ми сърцето

Целият свят ми вземи

Нищо не искам за мене

Твои са мойте очи

---

[da4nikru]

Свити фрукт: какой на вкус, как правильно выбрать и есть?

Впервые увидев на прилавке супермаркета этот зелёный плод можно подумать, что это неспелый грейпфрут или небольшое помело. Но ценник подсказывает, что перед нами свити фрукт. Гибрид появился при скрещивании грейпфрута и помело. У созданного чуда научного прогресса много пользы для организма. Только и недостатки имеются, из-за которых цитрус мало востребован у потребителей. Разберём в статье этого заморского гостя, чтобы понимать, покупать из цитрусовых свити или лучше проверенные на вкус апельсины. Характеристики и описание сорта Селекционеры планировали вывести цитрус более сладкий, чем грейпфрут и сочнее, чем помело. В результате кропотливых работ у фрукта зелёная шкурка, белёсая мякоть, нежный цитрусовый запах, минимальное число косточек и почти нет характерной для грейпфрута горечи. Только прошло более 50 лет, а свити так и не приобрёл популярности, как другие цитрусовые. Почему? Давайте разбираться. Таблица 1.1 – Общая информация об экзотическом гибриде Параметры Особенности Названия Помелит, оробланко, «Белое золото» Регионы разведения Страны с тропическим климатом, гибриды выращивают в регионах с субтропическими климатическими условиями Срок созревания В сентябре, урожай снимают в октябре, но плоды могут висеть на ветвях до апреля Плоды Масса: 180-250 г Форма: овальная или округлая Диаметр: 10-12 см Кожица: зелёного цвета, иногда с желтоватым оттенком Мякоть: белёсая, практически без косточек, дольки разделяются горькими и толстыми белого цвета перегородками Вкусовые качества Вкус у свити фрукта на порядок слаще и нежнее, чем у помело, но от грейпфрута чувствуется небольшая горчинка. Дольки мякоти кисловато-сладкие на вкус Хранение Длительное, но купить продукцию возможно только в период плодоношения. Применение Фрукты едят свежими, используют в кулинарии: добавляют к грибным, рыбным, овощным, мясным блюдам и к морепродуктам. Из плодов варят варенье, делают цукаты. Кожицу высушивают и добавляют в горячие напитки. Описание цитр��совой культуры: • Плоды растут на вечнозелёном дереве (4-8 м в высоту), у которого овальная компактная форма кроны, тонкий, с гладкой корой, ствол. Побеги с острыми колючками растут сильно разветвленно. При разведении на плантациях деревьям срезают верхушки, чтобы они выше 2.5 м не росли. Благодаря такой высоте удобно ��роводить сбор урожая. У дерева мощный, стержневидный корень с… Продолжение в источнике: https://da4nik.ru/sad/plodovie-derevia/9197-sviti-frukt.html