#свити

[gantergg]

Хочу с вами поделиться одним фруктом, который стал для меня открытием два года назад. Обычно, чтобы попробовать что-то новое мне должно оно прийти извне, сама я редко покупаю неизвестные мне продукты. Так произошло и с этим фруктом, его нам с котеем дала мама, когда мы у нее гостили и с той поры, как только наступает сезон и этот фрукт появляется в магазине мы обязательно берем по несколько штук и кушаем по вечерам за просмотром сериалов. Этот фрукт Свити (есть еще такое мягкое приятное название Белое золото), а на моем народном сиськи Шрека, но вкус правда восхитительный, это то же помело, но не сухое, а сочное и кр��сочное. Как пить кровь солнца (о боже что я несу). В общем, если захотите попробуйте, только его нужно чистить до мякоти полностью, если есть как апельсин от горечи сожмет не только скулы.

[foodrynok]

Купить свити

[vilochkaaa]

вилочка, вы мой папа/мама. Вы держите на своих плечах всю сдв индустрию. Моя психика держится на Пьеррисах. Спасибо господи за то, что Вы любите этот пейринг🙏🙏 теперь я каждый день захожу в свою галерею и смотрю на этих малышей Пьера и Морриса(я серьёзно. Думаю, что в сетке сдв меня уже ненавидят, хотя они должны радоваться, что видят Ваши арты каждый день). Моя девушка Вас очень любит, мой друг Вас очень любит(он поставил пьера с арта "ох хай свити" себе на аватарку 🤫), моя собака Вас очень любит... Спасибо Вам за эти чудесные арты.

А-- 😳😧

АААААЙВЛЙМВИЛХЙВЗОМЙЫМОХ ЙОЗЫ ТЗЙВ ЙВ ВХБ ЦБХВЦОВЗРМЙЫГРВДЙАИОУСЛИАТД АОСИУЛСОАОАОЙОВОА,ОАООВО,ЛИВСИЛА О АО САО,ОАСОВОАООАОООООО ОО ОАО А, ЛВСО ВО, АО УУУААУАУАУАСВНГМУАУАЦАУППУОАОУООАОУОООООООООООООООООООООООООООО ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА А А А А А А А А А АААА А А А АААА!!!!!!!!!!;::🆘🆘💥💥🆘💥🆘💥🆘💥💥💥💥💥💥🆘💥🆘💥💥💥💥

НУ ВСЕ Я В СЛЕЗЫ ЩАСССССС ААААААЙАЙАЙЙААААААА"9₽52441147%ЙЙ💥💥💥💥💥💥💥💥💥😭😭😭😭😭😭/срз поз

КАПЕЦ СПАСИБО МНЕ ОЧЕНЬ ОЧЕНЬЬ ПРИЯТНО СЛЫШАТЬ.... вот честно я в глубоком шоке оказываюсь каждый раз когда узнаю что мои силли рисульки ТАК СИЛЬНО нравятся кому-то. знать что мое.. ээ.. творчество ненапрасно и делает других людей счастливыми - это ценнее чего либо/срз

спасибо что цените мое глупеньковое творчество(ˊᗜˋ*)♡

[pocahontasisthatyou]

Честно казано от няколко дни съм доста меланхолична. Дали от времето навън или моето време, не мога да кажа. Поглеждам през прозорците- едно такова безсмислено сиво, асфалтово. Продължава си градът, сякаш нищо не му се случва. Не му пука грам, за едва росещите се капки, пълнещи апатичност в безсмислените му локви. Завиждам му, че не му пука. Завъртам душата си с лице в стената, защото й омръзна да гледа как отминава времето (ми). Изнизват се дните между пръстите, хванали цигарата. И въобще не се застояват. Като цигарен дим с намалена жизненост, времето оставя своите бели нишки в косите ми. Оскверняват младостта ми. Удря ме страшна меланхолия по отминалото време. Онова моето, детското. Ама не за онези гадните спомени (там не ровим (или поне само в четвъртък с психолог)), липсва ми безгрижното. Безпроблемното. Онова без сълзите. Без тежестта на неудовлетвореността ми. Липсва ми времето, в което тъкмо се бях научила да шия дрехи на куклите и бях офъкала пердето на баба. Няма го. И пердето го няма. Липсва ми това, да не го гоня постоянно тва време, да не тичам по него, да не бързам постоянно. Липсват ми дори зимите, които не понасям. Корите от мандарини, свити вече, отгоре на бумтящата печка. Уюта ми липсва. Домът. От тогава сякаш някъде се загубих по пътя си и не успях да се прибера повече удома. Странна твар са дните, все чакаме да отминат, за да дойде нещо си, да отидем там, да срещнем онзи, да успеем. А после все тичаме подире им, а те назад не се обръщат.

[pinkkittycheese]

Свит байт ( Свити) придворный шут и сладкий гандон

[utsuumi]

УРАААА @mikkelsenrad НАКОНЕЦ ТО ПРИВЕЗ СВИТИ ДОМОЙ УРААА

(А еще он привез футболку, но ее я вам не покажу 😋😋😋)

[heghogsblog]

Этот фрукт Свити (есть еще такое мягкое приятное название Белое золото), а на моем народном сиськи Шрека, но вкус правда восхитительный, это то же помело, но не сухое, а сочное и красочное. Как пить кровь солнца (о боже что я несу).

@newpelmeshka

[lora-ns-world]

,, Да сме"

,, Да сме свити на дивана, аз гушната в теб, да гледаме нещо на телевизора и просто да сме заедно. Ето на това му казвам аз лукс. Скъпи предмети всеки може да има."

Лора Н

[chrisheart1973]

Понякога за малко...

Понякога сме тихи... И мълчим...

Но, не..! Не сме ранени...

Просто сме безсилни да крещим...

И твърде много... Уморени...

Понякога... Оставаме сами...

Но, не..! Не сме сърдити...

Нещо ни измъчва... И боли...

Сърцата ни... Душите ни са свити..!

Понякога... Не можем да заспим...

Но, не..! Не сме наспани...

За някого копнеем и горим...

Или лекуваме... Любовни рани...

Понякога се смеем... И крещим...

Но, не..! Не сме щастливи...

Усмихнати... Зад маските стоим...

И чувствата... Сълзите сме прикрили..!

Понякога... От всички ще се скрием...

Но, не..! Не сме страхливи...

Частите разскъсани... Ще шием...

И след всеки шев... Ще бъдем предпазливи..!

Понякога сме силни... И ��ткрити...

Но, не..! Не искаме опора...

Повярвали отново във мечтите...

Излизаме с Надежда... От затвора..!

Понякога сме нервни... И капризни...

Но, не..! Не търсиме утеха...

Ставаме по-стриктни... И прецизни...

И стъпваме внимателно... Полека..!

Понякога сме лоши... Даже зли...

Но, не..! Не търсим прошка...

Знаем, че когато сме били добри...

Често сме допускали... Огромна грешка..!

Понякога... За някого сме всичко...

Но, не..! Не даваме Душата...

Обричаме сърцето си... Самичко...

И след това... Проклинаме съдбата..!

Понякога от страх... Обезумели...

Превръщаме Живота си... В страдание...

Друг път сме... Безумно смели...

И след това е, тишина... Мълчание..!

Но понякога... За малко сме щастливи...

Тръпнещи в очакване... За срещи...

Чувстваме се искани... Красиви...

Любени - Обичани... Горещи.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

08.10.2023

London

[vasetovp]

На село за дядо

Мили дядо, пише ти твоят внук . Не ми харесва повече Тук и ако можеш, ела да ме вземеш. Ти дори не можеш да си представиш колко лошо е Тук. Всичко започва още рано сутрин. Събуждам се от трясъка на автомобилите, които преминават под прозореца ми. През стените на стаята ми чувам как се събуждат съседите ми. Съвсем непознатите ми съседи, с които дори не се поздравяваме, когато се срещнем по стъпалата на блока. По шумовете отсреща знам какво правят – това което и аз всяка сутрин: пускат радиото, после под душа, слагат джезвето с кафе, казват си едно “лека работа" и излизат навън, за да се слеят с милионната тълпа непознати, населяваща големия Град.

А какви бяха утрините на село... Будеха ме петлите. През леко отворения ми прозорец достигаше мириса на окосена трева, на овце и на току-що кипнало прясно мляко. Ти , дядо, преди малко си го издоил и баба вече го е сварила. Сега стоиш пред обора и храниш кокошките. Под сайвана магарето се е замислило над купчината царевични стръкове и бавно дъвче един от тях. Колко приятно е да лежа под юргана и да слушам сутрешната шумотевица в животинския двор! Ето че баба чука на вратата на стаята ми и ме вика на закуска. А каква невероятно вкусна е закуската на село! В Града е съвсем друго.Тук обикновено закусваме “на крак" пред някоя крайпътна баничарница. Баничките със сирене са всъщност с извара. Защо няма сирене? Че откъде сирене в Града. Нали за да има сирене, трябва да има село. Трябва да те има теб и твоите овци. Овците на чичо Кръстьо, козите на дядо Стоян, кравите на текезесето… Мак��р че Тук всички казват, че текезесето е било нещо лошо. Сега обаче баничките със сирене са с извара и това е много по-лошо. А аз някога дори не обичах банички. Обичах мекиците на баба, напълнени с бабиното пожълтяло от масло овче сирене. А най обичах да гледам как баба пържи мекиците в стария почернял от готвене тиган. Именно затова се съгласявах да се измъкна изпод топлия вълнен юрган толкова рано сутрин. В кухнята печката бумти, накладена с дъбови цепеници. Капака на туча е отместен и върху огнения пламък е сложено тиганчето с кипящо олио. Баба разтяга тестените топки, поръсва ги с разтрошено сиренце и свити на две ги хвърля една след друга в цвъртящата мазнина. Мекичките полека пожълтяват, а в най тънката си част се издуват. Мляко с мекици и сирене, има ли по-хубава закуска от тая?

Дядо, а Тук дори вече не продават мляко, а Бог знае какво. Казват, че учените са измислили нещо, което е почти като мляко, но е направено в завод. Всъщност Тук общо-взето ядем, каквото учените са ни направили за ядене в завода. А пазаруваме в едни голеееми магазини. Колко големи? Ами представи си петдесет смесени магазина на едно място. Всичко, което се продава в тези магазини, има един и същи вкус. Прилича все едно ядеш вестник “Земеделско знаме", макар че вестникът някога на село го ядеше само магарето, ако случайно намери из двора някоя страница, която ти си приготвил , за да увиеш яйца или бутилка вино, та да ни ги пратиш в града. В големия магазин можеш да си купиш двайсет вида салам или грозде, или портокали (даже и през лятото), “Русенско варено" и всякакви пастети, кашкавали и сирена, разни риби и всичко. А ако ти завържа очите и ти дам да ядеш по едно парченце от всички тия храни, няма да различиш какво слагаш в устата си – всичко има вкус на вестник.

[phoenixbleu]

Дом

Психиката й бе съвсем разбита с първия сексуален контакт. Годините след това са просто гвоздеи в душата й. Все в търсене на мястото, което да нарече свой дом.

И сега е чужда, и сега не е на мястото си. А иска да създаде свой дом в любов и разбирателство, където хората да са добри, прощаващи. Където да започне от начало, на чисто, където да не помнят грешките й.

Никъде не е нейното място, няма го това място. Съблякоха я чисто гола и вързаха ръцете и за вериги към тавана, виси на ръцете си, седнала на краката си, свити в коленете, на студения под, и от устата й излиза най-жалният крясък. На всички времена, на всичкото зло, свършено на тази земя, на всичката болка, изпитана на света. Ако някой слуша това крещене, няма как да остане с всичкия си.

Животът й е низ от грешки и прошка. И сега отново съм до нея най-силната, държа в ръцете си окървавеното й, отслабнало тяло, очите й като стъкло, гледат празно.

Шш, спокойно, умри спокойно, няма страшно, аз съм тук, умри спокойно.

И умира отново и поредният й труп остава в мен. И не зная как продължавам напред. Усмихвай се по-често, ми казваш. Няма по-усмихнат човек от мен, когато е искрено и очите ми греят. Но да се усмихвам престорено и често, защото така било по-добре, не благодаря.

Животът бил хубав, няма хубав живот, докато има зло в хората. Няма хубав живот и не ми повтаряй тая мантра точно ти, госпожо перфектна и много препатила, защото много препатилият е смирен и простителен, мил и на зло отвръща с благост и добро.

Много препатили не сме нито ти, нито аз.

Много препатилият знае какво е да нараняваш, защото е наранявал от неразбиране и болка и като бъде нараняван, носи неразбирането и болката на другите, а не се дразни и обижда, не търси своето, няма какво да губи.

[taxoma]

26.10.2023г.

Доброе время суток. Вчера успешно поругалась с супругом потом помирились. Ещё думала потеряла застёжку от серьги, сегодня кот её нашёл, точнее он её катал. Хотя два дня она где-то лежала. Скоро кончатся витамины B, думаю какие ещё попить, ведь мои ноги в последнее время в синяках.

Вес утро, минус водичка жить стало легче. Но я опять в плато.

Завтрак

Леовит мисо суп

Варёная капуста

Варёная грудка куриная

Маринованный имбирь

Кофе

Витамин B

Обед на работе

Свити

Капуста варёная

Куриная грудка

Маринованный имбирь

Леовит борщ

Ужин

Помело

Пюре яблоко груша слива

Чай

Итоги по калориям 446

[zetflixonline]

Мультяшки: Луниверситет (2023)

В уникальной "Мультяшки: Луниверситет" собираются самые необычные и забавные студенты: благоразумная Бэбс, озорной Бастер Банни, отважная Свити Берд, самоуверенный Плаки Дак и тревожный Хэмптон Джей Пиг. Они пришли сюда, чтобы обучиться и стать будущими героями анимационных фильмов, а их преподаватели - неподражаемые Багз, Даффи-Дак и Тэз. А деканом этого удивительного учебного заведения является проворная бабушка. Вместе они справляются со всеми обычными проблемами студенческой жизни: соседями по комнате, давлением родителей и поиском своей зоны комфорта. В эту увлекательную компанию присоединяются новые друзья: Лиса, Пингвин, Кот, Синий Волк, Крыса, Курица, Белка, Свинка Винни и Овца. Они маленькие, сумасшедшие и полны энергии! Read the full article

[spar-0]

ХАИКМА ТАКАЯ СВИТИ Я ЕЕ ТАК ЛЮБЛЮ... 😭😭😭😭😭 everyone look at my daughter but only for five seconds and then look away. admire her beauty but not too much. shes so beautiful.

[lubovz]

Кто сказал, что #коты не любят #цитрусовые? #Фонарик спит на #свити! 😉 А окна я мыла! #Чессслово! Дней 10 назад )) Мух уже нет. Остается пенять на котов! Я же не могу так измарать )) #сладкие_коты #мои_коты #рыжийкот #фотографсанктпетербург #фотографлюбовьзавражина #фотограф #кот #photographer #photographerspb #photographerliubovzavrazhina #cat #citrus #citrus_fruit #citrus_sweetie #sweetie (at Russia) https://www.instagram.com/p/BqX8i6vHtd2/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=17maha3sm3061

[sissysixx]

Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки