#светая

[mihaylovblog]

117 години от рождението на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе преди години в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази��� - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: www.bnr.bg

[palontrast]

Ну что ж

Я защитил свой ебаный проект по литре.

Да, косяки с титульным листом имеются и эт надо будет править

Но стоять как клоун у доски перед кучкой не компетентных уродов больше не придется, на этом курсе по крайней мере.

Из хорошего в перемену между парами, которые выделели для защиты, пришла самая светлая и добрая женщина моей шараги: преподша по истории. Она реально светая.

Завтра поведет нас в музей на тип квес

Кароче, наша ложка мëда в море кринжа так сказать.

На счет уродов я кстати не шутил: они просто валили тупыми вопросами, ебали мозг. А препод по литре на все вопросы комиссии лишь пыталась спасти свою жопу, выставляя нас идиотами. Она почти ничего нам не объясняла, проекты наши особо не смотрела. А на защите уверяет всех, что нам всю инфу по проекту скинула. Конечно же это далеко не так.

По итогу несколько человек были доведены до слез, лишь один человек правильно сделал титульник.

Итог сия истории: кантора пидорасов эта ваша шарага

Всем спасибо кто выдержал этот текст, вот мем с котом для вас

[sergeichurbanovdiveevonnrf]

Добро Пожаловать.

Так ты хотел чтобы мы умные работали на тебя? Сделали тебе производственный Космос и планеты твои? Да ты крутой. Система производств на Планете и Космосе имеет защиту от вмешательства. Несколько уровней. Кто создавал систему и какая она не помнит никто. Сверхтехнологии измерения но/физики. А вообще прилетай, внедряйса. Нам как раз разумных существ и роботов нехватает. Ты будеш сам работать как обычное существо на нас. А здесь умных особо нет, чего ты раследовал? Они улетели в Космос да не в твой отсталый дерьмовый. Чо там у тя зомби химия железная шапка и антены? Система Космоса всего Прото и Зуул пала. Существа не знают что делать, аппараты Космоса и Великие антенны сломаны. А существа - мутант, биороид, Некро, Некро-цэф, Инфера-таж, безмозглый клоны, светая болезнь "белая прозрачная кость" - это когда существо зло выделываетса в энергетической аппарат как лук и жывет и работает под видом существ на планете. Нет восстановить ужэ не получитса. Будет ещё хужэ, миллионы нищих неспособных в разуме к действиям обычным, миллионы существ неспособных ответить на простой вопрос и принять решэние, миллионы проснувшыхса с вопросами "кто я?" "где я?". Космос пал, а Ты-Вы никто кем и были раньшэ, только у вас у всех безмозглость. Ааа?!

[svetoyara1]

НА СВЕТ. 💡 Увидеть свой внутренний свет гораздо сложнее...но, когда у тебя получится, ты сможешь его преумножать и нести в мир. 🕊 Тот самый изначальный свет, который был дан тебе по праву рождения. 🙏 Только то, что искренне и настоящее будет жить! 🦢 #светояра_мысли Творческие фантазии на фото - @valentinaprosvirnina 📸 #светояра #свет #изначальныйсвет #мысль #знание #мир #погружение #поиск #всебе #ищу #светая #мир #фото #светвтемноте #играсвета #светвглазах #светвдуше #полет #мысли #фантазии https://www.instagram.com/p/BwRUz3GHLMT/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=6yaqzi9jk9pd

[hudogniknet]

икона "казанская божья матерь"выполнена в ручную.В данной картине 17 оттенков,свыше 19000 мелких алмазных страз,на свету переливается.Картина под стеклом и в рамке ручной работы. 50x40, стекло, авторская техника Данную картину вы можете купить в интернет-магазине HUDOGNIK.NET

[visvitalisbg]

Въртележка за кошара

Факт е, че  малките бебета прекарват огромна част от денонощието в сън. Но при това едва ли им е все едно в каква атмосфера ще заспиват и ще се събуждат всеки Божи ден!

     Поне през първите месеци, докато  детето още не е проходило, бебешкото легло е неговата едничка „лична” територия, неговата „светая светих”.

     Съвет на Вис Виталис:

     Погрижи се там да му е удобно да не му е скучно!

     Бебешките въртележки за легло са вид музикални играчки. Те са едно много подходящо решение, тъй като повечето от тях издават галещи звуци и мека светлинка, които успокояват детето, помагайки му по-лесно да заспи, укрепват неговото чувство за сигурност и пораждат неговите първоначални естетически възприятия и чувства.

     Поне по тези три причини няма да е никак пресилено, ако кажем, че бебешката въртележка за легло е нещо изключително важно, полезно и достъпно.

     Важно: преди да купиш, увери се, че начинът на захващане на въртележката отговаря на дизайна на леглото на твоето бебе.

    Весели сънища с чудния приказен свят на нашите бебешки въртележки!

    В колекцията на детски и бебешки магазин Вис Виталис ще откриете богато разнообразие от:

въртележки за кошара Zazu;

въртележки за кошара Kio Kids;

въртележки за кошара Chipolino;

въртележки за кошара Baby mix;

въртележки за кошара Anek;

въртележки за кошара Tiny love;

въртележки за кошара Chicco;

въртележки за кошара Moni;

въртележки за кошара Cangaroo;

въртележки за кошара Kikka boo;

въртележки за кошара Jollybaby;

въртележки за кошара Fisher price;

въртележки за кошара Bebe stars;

въртележки за кошара Bright starts;

въртележки за кошара Cam.

[kimreiki]

„ Усмивчице, Светая мучиничице, алелуя! Момичето се смее, слънцето си грее. Момичето ухае, облаче нехае мързеливо и се радва най-потайно. Лек ветрец подухва във небето, птиците летят небрежно носени от него. Морските вълни полюшват се във такт и донасят в таз картина малко хлад. А Момичето не спира да се смее със звънливия си глас. Все едно, май не е във час! Усмивката и нежна лети във този ден гореща и стопля тя по плажа всеки, който все още умее да мечтае и да се надява. Лети си таз невидима усмивка страстна, целува си ей тъй навред и със лекота раздава на тъжните сърца по малко свобода и мед. Чаровен жест от една напълно непозната за хората на плажа. Едва ли ще я разберат точно в този парещ летен ден, защо им дава тя от този скъп подарък. Може пък и да прихванат от таз зараза и в утрешния ден да подарят и те на някого от този дребен жест. Един на друг, един на друг, усмивка след усмивка, от теб на мен, от мен на теб, целувка след целувка и в някой слънчев летен ден ще стигне нейната усмивка и до теб.“ Kim Reiki https://www.instagram.com/p/B4aZ82Yp-aH/?igshid=1n1yg6b7gkxjn

[aronberk]

Международный конкурс народных танцев Тюркского мира состоялся в Оше

В культурной столице Тюркского мира-2019 городе Ош состоялся Международный конкурс тюркских народных танцев, организованный ТЮРКСОЙ, где приняли участия артисты из разных тюркских стран и регионов. На сцене Ошского государственного кыргызского драмтеатра им. Султана Ибраимова шла борьба между 17 танцевальными коллективами из 9 стран мира. По итогам напряженного конкурса, в ходе которого любители искусства имели возможность насладиться ярким исполнением артистов из разных уголков Тюркского мира, первое место разделили Азербайджанский государственный ансамбль песни и танцев с танцевальным коллективом «Жорга» из Казахстана. В состав авторитетного международного жюри конкурса вошли Эльчин Аббасов (Азербайджан), Роман Ли и Серик Сарыев (Казахстан), Алина Асангазиева, Ажар Базаркулова, Алтынай Осмоналиева и Эльмира Абжабаро��а (Кыргызстан), Hjefali Havziya (Северная Македония), Luka Tesanoviç (Сербия), Чигдем Карахан (Турция), Мехриджемаль Мамедова (Туркменистан), Эльвира Даутова (Башкортостан, РФ), Кима Донгак (Тыва, РФ), Mersiya Ramoviç (Босния и Герцеговина) и Арман Нурмухаматулы (ТЮРКСОЙ), которые второе место присудили танцевальному ансамблю «Стерли Тамак» из Башкортостана (РФ) и творческому коллективу «Мари» из Туркменистана, а третье место – турецкому государственному ансамблю танцев и коллективу «Казина» из Казахстана. Жюри также отметило кыргызские группы «Каухар» и «Арууке» специальной наградой за лучшую хореографию, специальной премии ТЮРКСОЙ были удостоены «Сымбат» из Кыргызстана и «Светая Джорджия» (Сербия). Специальная премия конкурса была присуждена кыргызстанская танцевальная группа «Таэлья». Вслед за конкурсом состоялся Гала-концерт с участием всех творческих коллективов. Данное мероприятие, принимающей стороной которого выступила культурная столица Тюркского мира-2019 город Ош, покорила сердца любителей искусства. translated from Turkish to Russian by Dr. Timur B. Davletov / aronxakas@yahoo.com

[kamilyander]

Такие дела #swag#luxury#cool#insta#good#love#kiss#такиедела#светая#церковь (в Домаик )

[mihaylovblog]

42 години от смъртта на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна да ми разказва своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: www.bnr.bg

[mihaylovblog]

41 г. от смъртта на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна да ми разказва своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: https://www.peoples.ru/

[mihaylovblog]

115 г. от рождението на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: https://www.culture.ru/

[mihaylovblog]

40 г. от смъртта на Варлам Шаламов (1907 - 1982).

Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна да ми разказва своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота.

И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

Снимка: https://www.peoples.ru/

[mihaylovblog]

39 г. от смъртта на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна да ми разказва своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: https://www.peoples.ru/

[mihaylovblog]

113 г. от рождението на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе наскоро в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна да ми разказва своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

[mihaylovblog]

БИЛ СЪМ “ТАМ”

Топлият октомврийски вятър нежно поклащаше осиротелите клони на градските дървета. Сякаш танцуваше с тях някакъв странен латиноамерикански танц. Палаво подхвърляше нагоре и настрани едно пожълтяло листо, като косатка, която си играе с полужив тюлен. Ниското есенно слънце отчаяно се опитваше да напомня за себе си на хората и автомобилите, поели в различни посоки по прашните улици на Пазарджик. Вървях между тях на път за спирката на болницата, за да си хвана автобуса и да се прибера в Пловдив. Усещах главата си като кошер, пълен с ядосани пчели, но след шестия час е така. Улових се, че се карам нещо на ум на някой от шестите класове. Боже! Полудявам! Притеснен съм за себе си. Днес, докато обсъждахме в клас решенията на Първия вселенски събор от 325 г. и религиозната политика на император Теодосий I, използвах за пръв път култовата даскалска патерица "Ако на някой чак толкова му се говори, мога веднага да му дам думата". Класика в жанра! По-дяволите, не искам да ставам класик! Не и такъв! Трябва да има начин да се съхраниш, да избегнеш удобното тихо местенце, което матрицата е приготвила грижовно за теб! Да останеш шарен, креативен и непредсказуем (в добрия смисъл на тази хубава дума). Докато разсъждавах върху опасностите от професионалния си калъф, преминах по едно от мостчетата над канала. Зеленикавата вода спокойно отнасяше със себе си счупени стари клони, няколко листа от една тетрадка - речник, а задно с тях и старанието и амбициите на някой грижовен род��тел. „Пускай хляба си по водите…“ – помислих си аз. Спомних си, че днес Liverpool FC играят в Шампионската лига. От дете мечтая да посетя този град. Да погледам залеза над река Мърси, разхождайки се по доковете. Да видя как последните лъчи на слънцето нежно докосват птиците Ливър, гордо кацнали върху куполите на „Трите грации“. Да видя местата, където Джон, Пол, Ринго и Джордж са творили историята на рок енд рола. Да видя отвътре Светая светих - „Анфийлд роуд“. „Тревата там е по-зелена…“ - сигурен съм това (да ме прощава Джефри Арчър за кощунството!). Не е вярно, че човек трябва да преследва мечтите си. Той трябва да върви рамо до рамо с тях, да им повтаря, че не бива да остаряват! Трябва да ги подкрепя и окуражава, гледайки ги в очите, а не в гърба. Трябва да се бори заедно с тях и да страда заедно с тях, за да успее да ги превърне в реалност някой ден. Изведнъж го видях пред себе си. Беше застанал до една ограда и се взираше в един вече изтъркан лотариен билет. Сякаш виждах някой от героите на Стайнбек – онези бродяги от пристанището на Монтерей. Беше слаб среден на ръст побелял мъж, попрехвърлил 60-те, облечен в стар вълнен панталон, кафяв пуловер и черен елек без ръкави. Лицето му беше изпито и брадясало, а пожълтелите му мустаци приличаха на игленик. Добрите му синьо-сиви очи изведнъж се спряха върху мен, докато понечих да мина покрай него. - Колко си висок, младеж? – ме попита внезапно той. - 201 см – отговорих без да се замислям и се поспрях. Разменихме си имената и той отново попита: - Имаш ли една цигара, Илийчо? - Не! – отговорих аз – Не пуша. - И хубаво правиш. Защо ти е да се тровиш. - Спечели ли нещо? – попитах аз с едва скрита ирония, сочейки с поглед изтъркания билет. - Абе, вятър работа! Аз не за мен, за децата, че не успях нищо да им оставя след себе си – нито къща, нито кола, нито вила. Трийсет и четири години работа в завода за една скапана пенсия и една панелка. - Само д�� е живот и здраве! – казах аз, опитвайки се да продължа по пътя си – Всичко земно остава тук – на Земята. Никой нищо не е отнесъл със себе си там – на оня свят. - Така е, Илийчо! Всичко, което имаме го носим на гърба си. – отговори спокойно този странен пазарджишки уличен философ. Съвсем спонтанно опипах с ръка раницата на гърба си, но веднага смлях метафората му. - А „там“ – продължи той – „там“ е далече…и е близо. Бил съм „там“ два пъти. Погледнах го с насмешка и потърсих с надежда да зърна някъде по джобовете му гърлото на някоя полупразна бутилка. - Не бе, не съм луд, нито пиян – отговори ми той, сякаш прочел мислите ми. – Имам два инфаркта зад гърба си. Докато бях млад като теб въобще не се замислях за „там“, но сега вече е друго. „Тук“ е по-хубаво! Животът е хубав! Не бързай да го живееш! Погледнах скришом часовника си. Беше почти два без седем минути. - Аз ще вървя – казах. – Беше ми приятно! - Довиждане, Илийчо! Бъди здрав! Поех към спирката с енергични крачки, заобикаляйки един мравуняк точно пред себе си. В стройни редици хилядите мравки изпълняваха поредната си важна мисия. „Боже! И те бързат!“ – помислих аз и свих зад големия бял блок.