#саломон | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 5 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Пина Бауш ни разкрива драмата да сме хора

„Тя имаше ключовете за вашата душа.“ - Крис Виганд

На 27 юли тази година Пина Бауш щеше да стане на 80 /почина през 2009 година/. Светът отбелязва нейната годишнина с множество статии, спектакли и филми. След като избухна пандемията много от тези събития бяха отменени или отложени. Но мисълта за нея остава – не като спомен, а като вдъхновение. Написа за „въпреки.com” Мила Искренова, хореограф, танцов критик и педагог.

В дните на изолация, на 29-ти април – Международния ден на танца, нашият колега и приятел Вили Прагер изпрати видеоклип от Любляна. Танцьори с маски на лицата ходят бавно, в индийска нишка, с равномерни, широки крачки, в парка на Любляна - на дистанция от метър и половина изпълняват един емблематичен фрагмент от пиесата „Карамфили“ на Пина Бауш. Ритмични движения с ръцете, които изразяват стилизирано 4-те годишни сезона. Бавни, достолепни, спокойни… Една церемония, към която са прибавени само пандемичните маски на лицата. Поразяващо актуален жест, доказващ силата и виталнността на изкуството във всеки момент и във всяка ситуация. И същевременно поредният дълбок поклон към известната вдъхновителка на танцовия свят през последния половин век – Филипин (Пина) Бауш.

“Карамфили” на Пина Бауш - снимка архив

Изкуството на метафоричния колаж, силните емоции, свързани с човешки дистрес, насилието, абсурдното разминаване и импресионистичните композиции са неразделна част от художественото творчество на Пина Бауш – монументална фигура, която се превърна във вдъхновение за поколения танцьори и хореографи. Преди да стане голямата дама на танца, създала жанра Tanztheater, тя е едно любопитно и чувствително дете, което минава последователно през класическия танц, традициите на немския изразен танц и после през „Джулиард“ ( Juilliard School ) в Ню Йорк.

Пина Бауш - снимка Getty ullstein bild

Тя е родена в Солинген, близо до Кьолн, през 1940 година. В тревожното си детство, белязано от войната – пожарите от бомбардировки на Рур - тя наблюдава и слуша клиентите, минаващи през заведението на баща й. Емблематичното „Кафе Мюлер“ запечатва завинаги образите отразени в детските очи, от времето, когато малката Филипин е наблюдавала скрита под масата клиентите в кафенето. „Винаги се случват толкова много странни неща. Това е фон, който никога не съм искала да загубя “, казва хореографката през 1986 година.

Пина Бауш - снимка Gert Weigelt

Този внимателен поглед се превръща в основен творчески метод, в основен подход, чрез който авторът-хореограф разработва своите пиеси, в които развива постоянна връзка с детството, внимателна към жестовете на детинското. „Никой никога не е мислил, че имам чувство за хумор. Със сигурност не се разбираше, че работата ми е изградена на няколко нива. Моите парчета са като музикални композиции. Можете да ги видите много пъти и винаги по различен начин“, обяснява Бауш на немския танцов критик и теоретик Норберт Сервос. (повече от трийсет години неин личен сътрудник и международно известен специалист по танцов театър – б. ред.).

“Пролетно тайнство” - снимка архив

В резултат на взирането си в човешката природа, взиране на едно непроменено дете, тя създава на сцената „поетично бойно поле“, където се срещат в болезнени „прегръдки-схватки“ половете, човекът и природата, страховете и комплексите, илюзиите и реалността, покрусата и мечтите. С разкъсващ целостта на комфорта ни драматизъм, тя ни изправя пред фин анализ на собствената ни, дълбоко неосъзната драма - драмата да сме хора. С Пина Бауш всичко изглежда просто и лесно. Тя си представя танца, като наблюдава хората по улиците, по време на пътуванията си. Но да запазиш простотата, понякога е най-сложното. С безумно упорство тя ни призова да живеем заедно - в любов, гняв, желание, самота.

“Орфей и Евридика” - снимка архив

В спектаклите й жените изглеждат спорадично затворени в траур и неописуем гняв, докато мъжете изглеждат катастрофирали и разсеяни от собствения си страх. Акцентирането на жеста, динамиката на последователността, се дължат на задълбочена работа над драматургичното редактиране. Чрез цялостната подготвителна работа, изискваща импровизации, базирани на интимното и преживяното от танцьорите, Пина Бауш води битка за освобождаване на нейните изпълнители (иначе безупречно обучени в класически танц) от остарели и изпразнени от смисъл форми от миналото.

“Палермо, Палермо” на Пина Бауш - снимка Piero Tauro

В репетициите тя активира конкретни ситуации, настроения, емоции, насърчава танцьорите да върнат погребани и неизразими спомени. Така се раждат сцени на поражение и мъка придружени от непресъхващ хумор. Спектаклите на Бауш са многоизмерни импресионистични картини, в които се срутват стени от бетонни блокове, мъж пържи яйца на ютия, жена бива заривана с пръст или мете пода с косите си... Абсурдността на поведението поражда нови значения, разчетими от нашето индивидуално психично състояние. Поради това всеки има своя собствена представа за Пина Бауш, всеки я познава по свой, собствен начин.

Пина Бауш през 1971 година в Берлин - снимка Getty ullstein bild

Когато ни напусна през 2009-та световната танцова общност започна да осъзнава загубата с дълбока покруса и признателност. „За мен работата на Пина беше спусък, когато я видях в началото на 80-те. Тя отвори много врати за много от нас. Тя беше първата, която зададе въпр��си на своите танцьори и използва отговорите, за да прави спектакли.“ Споделя Ален Плател (белгийски хореограф, създател на прочута компания за съвременен танц Les Ballets C de la B – б. ред.).

„Вероятно няма да съм единственият, който беше изключително влюбен в нея. Тя би ти обърнала голямо внимание по много положителен начин... Тя беше изключително интелигентна и чувствителна - и по този начин огледало на собствените си изпълнения.“ Казва за нея Уейн Макгрегър, хореограф на Кралския балет в Лондон. „Художник на истинското вдъхновение, Пина Бауш промени завинаги танцовия и театрален пейзаж. Винаги провокативна, нейният невероятен труд е свидетелство за нейната трайна визия, иновации и креативност.“ Категоричен е Лойд Нюсън, създател на световноизвестната английска танцова компания DV8 Physical Theatre.

„Vollmond“ на Пина Бауш - снимка Tanztheater Wuppertal

„Когато започнах да хореографирам, Пина Бауш вече беше икона. Тя беше като огромна планина, на която всички се възхищавахме, но и искахме да избягаме от нея. Леко се уплашихме, че ще бъдем толкова повлияни, че няма да намерим собствения си глас. В работата й имаше невероятна театралност на тялото. Изживяването на Пина Бауш беше като някой да се включи в студен душ. Това беше невероятно нападение върху сетивата.“ Така я определя белгийският артист Ян Фабр. (Имахме шанса миналата година в София да видим визуалното му изкуство в САМСИ и танцовия му спектакъл „Щедростта на Тавита" по време на фестивала „Световен те��тър в София“ 2019 –б. ред.).

„Знаех, че съм видяла нещо огромно, нещо революционно, нещо, което би променило завинаги онова, което вярвам, че може да се изрази чрез танца. ...Жив гоблен, който като живота не винаги има смисъл. Така някои късчета от Бауш се измиват, оставяйки ви непоколебими, докато има моменти, които ви оставят да се чудите как тя е получила ключовете на вашата душа.“ Това са думи на английската хореографка Сиобхан Дейвис.

Пина Бауш - снимка IC

„С неизменната цигара в ръка и неописуемата си усмивка Пина Бауш установи повратна точка в съвременния танц за последната четвърт на миналия век ... “. Са л��коничните думи на Сиди Ларби Черкауи, белгийски танцьор и хореограф. „Последната ми красива среща с Пина беше една нощ в ресторант в Антверпен преди година. Затвориха ресторанта специално за нас, за да можем да пушим. Пина беше страхотна дама, страхотен артист и фантастичен пушач! Представям си, че тя умря с цигара в устата: трябва да останеш лоялен към нещата, които те убиват.“ - Рамин Грей, асоцииран режисьор, театър на Royal Court.

“Кафе Мюлер” - снимка архив

А ето и един спомен на нашия колега и приятел Христиан Бакалов, танцьор и хореограф, който работи във Франция и Белгия: „Никога няма да забравя този месец септември 2007 година, когато бях на турне с Ян Фабр в Бохум, град на 20 минути от Вупертал. На Генералната ни репетиция фотографката, която снимаше дойде, след като приключихме да ни поздрави и небрежно подхвърли: „Ако Пина не трябваше да играе всяка вечер „Кафе Мюлер“, щеше да е много щастлива да види какво правите тук, аз съм фотографката на трупата и и я познавам добре". В момента в който разбрахме, че имаме шанс да видим една от емблематичните пиеси на 20-ти век и то с Пина Бауш на живо, всички в трупата подивяхме. Ян, който също е неин голям фен, веднага започна да звъни телефони и на другия ден имахме билет за представлението в деня, в който почивахме. От 1996 до тази дата бях гледал всички нейни спектакли в Париж, където беше програмирана всяка година, но никога не бях гледал „Кафе Мюлер“ на живо и това беше една мечта, която не мислех, че може да се осъществи.

Пина Бауш в “Кафе Мюлер” на фестивала в Авиньон през 1995 година - снимка Getty David Lefranc

Спомням си, светлината на залата, която загасва, бавно осветяващите се столове, разхвърляни навсякъде по сцената. И тя се появи измежду тях, полу-тяло, полу-дух, полу-светлина, блъскайки се деликатно между столовете със затворени очи, пронизвайки и последните редове на залата, с длани обърнати към нас, предлагайки цялата красота и трагедия на този свят. Нямаше сила, която да спре сълзите ми, два потока се стичаха безмълвно почти моментално след появата й. След време погледнах около себе си и се видях мултиплициран 600 пъти. Вцепенени хора, с полуотворени усти и стичащи се сълзи, хипнотизирани от една крехка и почти невидима фея, която с най-минималните средства, които притежава един артист ни откриваше цялата магия на този живот и безкрайната красота на вечността“ (разговор за „въпреки.com” с Християн Бакалов може да прочетете тук).

Фондацията Пина Бауш, основана от нейния син Саломон Бауш, http://www.pinabausch.org/en/foundation/foundation-about-us създава архивен фонд, чрез който увековечава 53 нейни пиеси. Неоценимо наследство, съхранило проявлението на един дух, който ще има винаги своя сезон в признателните ни сърца.

Пина Бауш и Вим Вендерс - снимка архив

P.S на „въпреки.com”: Имахме шанса да гледаме уникалния документален филм на Вим Вендерс „Пина“ на София филм фест 2011 година дни след премиерата му на Берлинале. „Двуизмерното кино не би могло да предаде нито емоциите, нито естетиката в работата на Пина Бауш сподели Вендерс пред българската публика след време. Когато я гледах за пръв път преди 25 години, бях завладян и дълбоко развълнуван от танците ú. Започнах да разбирам човешкото движение, жестове и чувства по съвсем нов начин. Работих с Пина Бауш и танцьорите ú в тясно сътрудничество, за да мога да покажа на екрана именно тази магия. Форматът 3D ни дава възможност да поставим зрителите върху сцената, в центъра на събитията.”

Автор: Мила Искренова

Снимки: архив

#РЕФЛЕКСИИ #Пина Бауш #Мила Искренова #Вим Вендерс #танц

0 notes