#предградие

[rugbypodbg]

Чичо, пребит до смърт и приятел, намушкан с нож: как училището спаси Джона Лому от различен живот

Daniel Schofield Крилото на “All Blacks” се сблъсква с бедност и бандитско поведение в детството си и смята, че Wesley College е “спасил живота му” Великият играч на “All Blacks” Лому доминира на турнир по ръгби 7 през 1993 г. по време на ученическите си години в Wesley College Момчетата, които се изсипаха от автобуса 394 на “Джона Лому Драйв”, високо на хълма над южното предградие на Окланд…

[todorpeychev]

По-различен ли?! Не се препоръчва, Тодор Пейчев

Когато съм се родил в София в началото на седемдесетте години на двайсети век, родителите ми са живеели много бедно в някаква къща при някаква баба под наем, в предградията на столицата. Тя била много добра и често ме гледала, и помагала с каквото можела. След това родителите ми се преместили да живеят в малък апартамент в друго предградие на столицата, където растях. Но това можело и да не стане, защото съм се разболял от бронхопневмония и с четирийсет градуса температура се наложило да ме вземе линейка заедно с майка ми. Ала предградието се намирало близо до летището и в този момент се очаквала да кацне и мине чуждестранна делегация с висш държавен и партиен ръководител. Поради това пътят бил затворен и охраняван така, че пиле не можело да прехвръкне, а какво оставало да мине цяла линейка. Охраняващите категорично отказвали да пуснат линейката, въпреки обясненията на лекаря, че всеки момент можело да се случи най-лошото с мен, ако не стигнат навреме в болницата. Охраняващите били непреклонни, било наредено никой да не минава и не зависело от тях. Лекарят настоял, защото друг път нямало за минаване, но охраняващите отново отказали да пуснат линейката. Майка ми също се намесила и под натиска на двамата охраняващите пуснали линейката на своя глава.

"По-различен ли?! Не се препоръчва", Тодор Пейчев

[randomscrapbook]

4 (+1) наслова препорачува...

...Жаклина Глигориевска-Кочоска (сликарка, професорка) Филм: „The Square“, Рубен Остлунд - Овој филм ме воодушеви како уметник, но и како човек, бидејќи го живеам веќе долго време целиот овој хаос на професионален план, но и во животот постојано се среќавам со ситуации во кои лажните авторитети во својата нарцисоидност забораваат на одговорноста (општествена и лична, човечка) не водејќи сметка за последиците што ги предизвикуваат. Филмот „Квадратот“ е сатирична драма, која на интелигентен и промислен начин ја обработува темата за општествената одговорност, лажниот морал, лицемерието и нарцисоидноста на добростоечките интелектуалци. Тоа режисерот во филмот го прави онака патем, бидејќи самата бит и суштинската функција во филмот е претставувањето на уметноста како филтер и на (бе)смисленоста на полемиките и на полемизирањето во современата уметност. Една од работите во филмот се неоспорно хаотичноста и сцените кои се нижат без наизглед никаков ред и јасна наративна структура, но тој хаос е само привид кој всушност запрепастува со впечатокот што режисерот во ниту еден момент не остава впечаток дека не знае што прави или дека се губи во мноштвото на сопствените креативни идеи. Напротив, спротивно на тоа тој со сигурност го води својот главен лик Кристијан (почитуван куратор во музејот на современа уметност) низ турбулентен животен период. Филмот „Квадратот“ посебно се истакнува со тоа што ја обработува концептуалноста и нејзината проблематика, а и самиот успева да биде концептуален. Филмот изобилува со интелигентен хумор во прикажувањето на ситуациите кои ја чинат основата и темелот на сите модерни општества. Плоча (x2): „Unknown Pleasures“, Joy Division - Не е карактеристичен панк албум од тоа време. Тој поседува свој сопствен стил и атмосфера и не е можно да се квалификува во ниеден дотогаш создаден музички правец. Текстовите будат повик на побуна, но не и социјален бунт. Албумот е потполна потрага за ВИСТИНАТА, тежнение за будење на човекот од ��он, но за она вистинското, внатрешно будење. Ова е албум кој нема ниедна песна со социјална тематика, иако е настанат во сиромашно работничко предградие. Со длабока тага и меланхолија во последната песна Јан Кертис пее дека предолго едни на други сме странци. Предупредува на раздор но не меѓу класите и нациите или идеологијата, туку на раздорот меѓу поединците. Длабоко го потресува отуѓеноста меѓу луѓето, која со децении по неговата смрт е сѐ посилна. „Closer“,  Joy Division - Овој албум е пат да се зачекори кон внатре. Ова е мрачен и меланхоличен албум, кој за разлика од првиот, овде веќе нема повик за будење, тој е слика на поразениот свет и на поразениот човек во него, слика на: очај, празнина и немоќ. Овој албум е крик на оние кои чукале на вратата од најмрачните одаи на пеколот. Тој веќе не е потрага за Вистината, но е крик за Вистината да нѐ ослободи. Тој е слика на човек кого светот го дотерал до крајни граници на издржливост. Разочараноста на Кертис во устројството на светот во кој живеел, потиснат од неразбирањето во песната „Colony“ очајнички повикува дека „Бог во својата мудрост е единствениот кој може да го разбере“. Најголемата болка за него била бесчуствителноста, која светот тогаш ја започнал, а денес успеал да нѐ убеди дека е срамота за разумниот човек да љуби, да плаче, да страда, да верува... Јан Кертис бил своевиден пример на модерен маченик. Не бил мачен физички, ниту затворан, каменуван, изгладнуван, но неговите маки биле многу потешки. Душевната болка која е појака од физичката се чуствува во музиката на Joy Division. Јан Кертис во животот оставил доста грешки како човек и погрешни одлуки, но за возврат тој на себе за товар го ставил страдањето на целиот свет. Ова е мојот музички избор, бидејќи музиката за моето уметничко делување е секогаш во согласност со идеите и со содржините на моите дела, па така при создавањето на моите последни дела оваа музика одигра улога во мојот творечки чин, како ликовен уметник. Книга: „Парфем", Патрик Зискинд. - Се одлучив  изборот да биде оваа книга, која иако ја имам прочитано пред 15 години во меморијата ми е останато она горчливо чуство за талентот, кој кога не се користи за добробит и не бира средства за да се реализира може да премине во лудило, како што се случува и во приказната за главниот лик Жан-Батист Гренуј, помошник на произведувач на парфеми во XVIII век во Франција, самиот ��оден без никаков мирис, кој почнува да убива девојки, трагајќи по совршен мирис. Романот е прказна за: идентитетот, комуникацијата и моралноста на човечкиот дух. Ликовно дело: „Како на мртвиот зајак да му ја објасниме сликата", Јозеф Бојс - Јозеф Бојс (1921-1986) е еден од првите концептуални уметници во Европа и веројатно е најзначајниот германски уметник од XX век. Тој бил скулптор, графичар, теоретичар на уметност и професор на Kunstakademie во Дизелдорф. Основата на неговото креативно творештво можеме да го ставиме во рамките на: скулптурата, цртежот, инсталациите и перформансот, но и на теоријата на уметноста и педагогијата. Бојс на уметноста гледал како на нешто што морал да го поврзе со животот и со својата индивидуалност, но не само со својата, туку и со индивидуалноста на целото човештво. А, тоа исто човештво со својата „вклучена рационалност“ Бојс вели дека се обидува да ја исклучи емоцијата-главниот извор на енергија и креативност во секоја индивидуа. За него креативноста претставува слободна научна дисциплина. Тој вели „Секое човечко суштество е уметник, кој од сопствена позиција на слобода, позиција што ја искусува од прва рака, учи да ги определи, да ги детерминира другите позиции на ЦЕЛОСНО УМЕТНИЧКО ДЕЛО НА ИДНИОТ ОПШТЕСТВЕН ПОРЕДОК.“ Еден од најпознатите перформанси на Јозеф Бојс е „Како на мртвиот зајак да му ја објасниме сликата“ одржан во „Galerie Schmela“: ја симнува неговата шапка (шапка-штит), се премачкува со мед, се облепува со златни ливчиња на себе, а на едната нога закачува железна плочка, а на другата парче филц и почнува тивко да му шепоти на зајакот на уво. Ова укажува на неговиот обид да укаже на уметноста како рехабилитација и како спас, на моќта на уметноста да лечи духовен немир и да менува. Во вид треба да ја имаме и ситуацијата во повоена Германија во која се влечат повеќе демони од минатото-како што Бојс ја влече железната плочка. Објаснувајќи му ја уметноста на зајакот (кој се разбира дека не слуша) истовремено се мачка со мед (буквално се капе во исцелувачки мед) и конечно кога се чуствува доволно сигурен ја симнува шапката-штит. Со тоа тој ја пренесува пораката дека е полесно да му се објасни уметноста на мртвиот зајак, бидејќи тој има повеќе интуиција отколку луѓето со својата рационалност. Како ликовен уметник сметам дека уметноста не е доволно да ја носи во себе само естетиката (го��а естетика), туку таа мора да ги менува луѓето, �� бидејќи 25 години работам и педагошка работа се одлучив Јозеф Бојс да биде мојот избор за ликовен автор

[theycallmesrnichka]

Сакам...

Рачно плетени чорапчиња, топли нараквици на моите рачиња, и стара избледена тексас јакна.

Сакам да се изгубам далеку од дома во некоја долина по текот на реките. Лежејќи да дремам под некој Бор или Ела на топол пролетен ден. 

Го сакам и миризот на печен леб низ целиот дом. Да пеам песни од Ненси Синатра вртејќи се во круг околу дневната со моите мачки. 

Затоа фати ме за рака, ќе трчаме околу барите и ќе скокаме од камче на камче. Однеси ме во твоето предградие осамено каде прво сонцето изгрева наутро. Каде секоја вечер е исполнета со мирис на цветови и распеани штурчиња. И така ќе знаеш дека си ми го покажал целиот убав свет.

[mhealthyliving]

Ето какво е състоянието на трима от мигрантите, пострадали при катастрофата в София

Ето какво е състоянието на трима от мигрантите, пострадали при катастрофата в София

Трима от мигрантите, пострадали през тази нощ, при катастрофа в столичния квартал "Модерно предградие", са били хоспитализирани в болница "Св. Анна"-София. Има един пострадал, настанен в "Пирогов" Най-тежко пострадалият мъж е в реанимация с по три счупени ребра от двете страни и пневмоторакс. Той е на апаратно дишане. В клиниката по ортопедия е хоспитализиран мъж с фрактура на предмишница. В…

[gostivarpress]

Осум членови на медицинскиот тим на суд поради смртта на Марадона

Осум членови на медицинскиот тим на суд поради смртта на��Марадона

По обвинение за убиство од небрежност, во Аргентина е покрената тужба против осуммина членови на лекарскиот тим, кои се грижеле за здравјето на легендарниот фудбалер Диего Марадона пред да почине од срцев удар, соопшти судот во Аргентина. Судијата во Сан Исидро, северно предградие на Буенос Аирес, ја прифати тужбата п��отив лекари, психијатри, психолози, менаџери на медицински техничари,…

[radiobg-london]

Пенелопе Крус бе почетена от музея на съвременното изкуство в Ню Йорк

Пенелопе Крус бе почетена от музея на съвременното изкуство в Ню Йорк

На събитие в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, на което бе почетена кариерата й, актрисата Пенелопе Крус си припомни как новооткрит магазин за видеокасети Бетамакс в предградие на Мадрид, където е израсла, й помогнал да открие киното като дете, съобщи Асошиейтед прес. Оттам тя наемала и гледала всички филми на Педро Алмодовар. “Гледах, смеех се, плачех и се учех”, каза актрисата на гала…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: От двете страни на камерата –Виторио де Сика

Той е роден само 6 години след появата на кинематографа. И целият му изключително продуктивен творчески живот преминава през „века на киното“. За да остави забележителна лична филмография с 162 роли като виртуозен актьор и още 36 режисьорски филма! Това пише за „въпреки.com“ кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов по повод 120 години от рождението на знаменития кинематографист Виторио де Сика.

И така да запише името си като един от най-талантливите кинематографисти в италианското, в европейското и в световното кино! Появява се на бял свят на 7 юли 1901 година в градчето Сора, област Лацио, където е и столицата Рим. Но там ще отиде по-късно, защото детството му преминава в очарователния, живописен Неапол с неговата неповторима градска атмосфера и легендарна митология на живописните му квартали, в подножието на вулкана Везувий и същевременно на брега на Тиренско море. Несериозно е да се надценява географската локация при формиране на бъдещите художествени наклонности и естетически вкусове, но пък за любопитното и неизкушено детско съзнание запечатаните пейзажи, градски персонажи и типология на пъстротата никак не е без значение. По-силен аргумент е обаче баща му Умберто де Сика, обикновен банков чиновник, но не скучен счетоводител или ревизор – сухар, а пъргав мъж с влечение към шоу бизнеса. И някак неусетно насочва безспорно красивото момче към подобна житейска реализация. (Да отбележим в скоби, че след много години главният персонаж от знаменития филм „Умберто Д.“ (1952) носи бащиното му име, макар че сценарият е писан от Чезаре Дзаватини.). Но тогава, през раните години в Неапол, младият Виторио все още не е намерил пътя си, а интуитивно и по „зов на сърцето“ се насочва към театъра и от началото на 1920-те години е в малка професионална трупа, където се учи от опита на заобикалящите го актьори.

Ала междувременно бацилът на киното го е „поразил“, макар и случайно, след като попада пред очите на режисьора Алфредо де Антони. Той го кани за малка роля в забравения дори от историците на киното ням филм „Процесът Клемансо“ (1917) по романа „Аферата Клемансо“ на известния френски писател Александър Дюма – син. Тогава нямото кино все още няма висок художествен авторитет, но трупа рейтинг като популярно зрелище.

Виторио е само на 16 години

и му подхожда ролята на сина на знаменития френски политик Жорж Клемансо (1841-1929), два пъти министър-председател, като вторият път (1917-1920) е точно по време на Първата световна война. Поради това филмът, без никакви особени качества, все пак е гледан от широка европейска публика. Добро начало, макар че следващите 10 години Виторио не се появява отново не екран. Но пък после следва шеметна актьорска кариера с по няколко филма всяка година, в заглавия на сръчни професионални режисьори, сред които и някои всепризнати таланти като Антонио Пиетранджели, Джузепе Амато, Луиджи Коменчени, Антонио Петруци, Дино Ризи, Серджо Корбучи, по-късно и американските майстори Чарлз Видор, Джон Хюстън, и много други от европейското кино. Така за 60 години пред камерата оставя името си като актьор в титрите на 162 филма! А последната му актьорска поява е на телевизионния екран през 1976 г. в италианския филм „Героят“, заснет две години по-рано, малко преди смъртта му, като единствен режисьорски опит на сина му Мануел де Сика, който иначе е известен филмов композитор със 101 заглавия! Великият актьор и режисьор Виторио де Сика затваря очи през 1974 г. в парижкото предградие Ньой на 73-годишна възраст.

Активната актьорска и режисьорска работа на Виторио де Сика започва още през 1930-те години, когато основава собствена театрална трупа, заедно със съпругата си Гуидита Ризон и приятеля Серджо Тофано. Тримата продуцират и ��граят в поставяните от тях пиеси – обичайна практика за малка театрална компания, която изкарва насъщния, като играе най-вече леки закачливи комедии. Но в инцидентни случаи поставят и автори от ранга на Бомарше, а понякога наемат и знаменити режисьори като Лукино Висконти (5 години по-млад от Де Сика), с когото по-късно, през 50-те и 60-те години, са конкуренти в голямото италианско кино!

През годините на Втората световна война Де Сика все по-отчетливо се ориентира към киното и слага начало на изключително успешната си работа като филмов режисьор. Неслучайно по-късно, когато италианският неореализъм достига забележителните си върхове в края на 40-те и през 50-те години,

Виторио де Сика е сред всеобщо признатите „бащи на неореализма“,

заедно със сценариста Чезаре Дзаватини и цяла плеяда изключителни режисьори. Но да не забравяме: тъкмо Де Сика и Дзаватини създават още през 1944 г., когато войната не е завършила, забележителния филм „Децата ни гледат“ – идейно и естетическо предмостие на неореализма с основните белези на това всеобщо признато най-важно явление в европейското кино след Втората световна война. Защото филмите на неореализма рязко се противопоставят на плитките будоарни мелодрами от т. нар. „кино на белите телефони“, доминирали евтиното екранно развлечение. Неореализмът отваря обектива на камерата към новия тип персонажи от улицата и задните дворове, разказва за бедните пролетарски слоеве и изнемогващите селски труженици, зарежда екрана с невероятна достоверност на всекидневния живот! Неореализмът наистина създава нова кинематографична естетика на достоверността, но не на празно място, а като черпи полезна енергия поне от няколко забележителни художествени предтечи в европейското изкуство: италианският веризъм в литературата - на първо място мощния реализъм на писателя Джовани Верга (1840-1922) и романът му „Семейство Малаволя“; но и безспорно ехо от документалното кино на Дзига Вертов през 20-те години и неговите теоретични идеи; както и британската документална школа от 30-те години.

Неореализмът се оказва като отприщен бент и само за няколко години се появяват първите забележителни филми: „Рим открит град“ (1945) и „Пайза“ (1946) на реж. Роберто Роселини, „Бандитът“ (1946, реж. Алберто Латуада), „Един ден от живота“ (1946, реж. Алесандро Блазети), „Земята трепери“ (1948, реж. Лукино Висконти) и абсолютният шедьовър на Виторио де Сика „Крадци на велосипеди“ (1948)! Само този филм да бе направил Маестро де Сика челното му място във вечния каталог на световното кино е запазено! Задавящата трогателна драма на безработния баща в мизерните години след войната и безсилието му да изхрани семейството си хващат за гърлото и днес, седем десетилетия по-късно. Защото филмът с удивителна достоверност, искрено съчувствие и мощна емоционална енергия разказва само в два сюжетни дни универсални теми на хуманизма, засяга вечни въпроси на морала и човеколюбието, трогва с бедняшката солидарност и неугасващата надежда. Де Сика смело залага на непрофесионални изпълнители, снима в реална градска среда, малкият Бруно е забелязан случайно, минути преди снимки в тълпата любопитни зяпачи наоколо и става централен персонаж с удивителна екранна достоверност! Дългите кадри, които Де Сика снима, после влизат в работното копие почти без монтаж. И всичко е толкова истинско, като че някакъв нов Бог на реализма бди над филма и води авторите му към по-късно появилата се незаменима художествена емблема „неореализъм“! Над филма по романа на Джерардо Гуериери „бабуват“ 7 сценаристи (!), начело с Чезаре Дзаватини и Де Сика. А тяхното изключително плодотворно сътрудничество, започнало още от „Децата ни гледат“ и после „Шуша“ (1946), продължава след това с „Чудото в Милано“ (1951), „Умберто Д.“ (1952), „Златото на Неапол“ (1954), „Покривът“ (1956), „Две жени“ (1960) и така до „Кратка ваканция“ (1973) – предпоследния филм на Маестро де Сика, година преди смъртта му. Изключително продуктивен тандем, оставил забележителна филмография през трийсетте им общи творчески години с безброй национални и международни отличия като безспорен знак за цяла една художествена епоха!

Впрочем, режисьорът Виторио де Сика винаги се отнася с огромно внимание към драматургията на филмите си, дори когато темата или чисто художествения „прицел“ не са декларативно амбициозни, а залагат на широк публичен успех и търсят зрителската отзивчивост. Но дори при подобна ориентация, незабравими остават и филмите му с участието на София Лорен и Марчело Мастрояни „Вчера, днес и утре“ (1963) и „Брак по италиански“ (1964), които са най-успешните му заглавия в комерсиален план. Първият от тях печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, а вторият е номиниран в същата категория. Но да обърнем внимание с кои сценаристи работи Виторио де Сика в повечето си режисьорски заглавия: сред постоянните му автори са писатели като Едуардо де Филипо и Алберто Моравия, или един от най великите филмови драматурзи Тонино Гуера, който постоянно е ангажиран с най-големите италиански режисьори от Де Сика до Фелини! За кой ли път се потвърждава „библейската“ истина че няма добър филм без здрава драматургия!

За да подпомага финансово режисьорските си филми в началото на кариерата, а и като

вечен „пленник“ на артистичната си природа,

Де Сика не прекъсва актьорск��те си участия през всички години на своята работа. Не е изненадващо, че с физическите си данни, с елегантно очарование, с огромен опит пред камерата и многовалентен актьорски талант, той постоянно е търсен от колеги – режисьори, които залагат именно на него да изнесе филма им. И това се забелязва в редица различни като тема, жанр и художествен ключ заглавия. А някои са отбелязани дори с номинация „Оскар“ за поддържаща роля, като американския филм „A Farewell to Arms“ (1957, реж. Чарз Видор, Джон Хюстън), където е партньор на знаменитите американски актьори Рок Хъдсън и Дженифър Джоунс.

Но безспорен връх в актьорското си майсторство Виторио де Сика постига във великолепния филм „Генерал де ла Ровере“ (1959) на един от най-значимите италиански режисьори Роберто Роселини. Ала за да изясним актьорския връх на Де Сика, трябва накратко да припомним сюжета: през 1943 г. дребен италиански мошеник се представя за полковник от италианската армия, за да измъкне пари от семейството на затворник в нацистки арест. Но разобличен от Гестапо, за да остане жив сключва сделка с нацистите „да играе“ в затвора един от лидерите на италианската съпротива генерал де ла Ровере и така да помогне за разкриването на друг важен функционер. Филмът освен много ярката си хуманна теза за отговорността пред голямата патриотична идея, носи и силен морален императив за психологическото прераждане на малкия човек в ситуация на върховно изпитание. Филмът е учебник по перфектно построен сюжет и класическа илюстрация, дори е завършен шедьовър на драматургическата конструкция, наречена „втори план“ и „сквозное действие“ (пронизващо действие) от великия руски театрален режисьор и теоретик Константин Сергеевич Станиславски (1863-1938). Най-просто казано: главният персонаж и ние – зрителите, знаем истината за сюжетните обстоятелства (биографията на главния персонаж) и сме съучастници във „втория план“, който той играе заради другите персонажи в сюжета, които не знаят тези обстоятелства. А така фалшивият генерал де ла Ровере трябва да играе „втория план“ през цялото сюжетно време, за да поддържа „високата героика“ и моралната илюзия с подменена логика на поведението си. И по неизбежност цялото му екранното присъствие е в постоянно принудително „пронизващо действие“. Давам си сметка, че словесното обяснение със скучна лексика не звучи въодушевяващо. Но когато на екран го играе Виторио де Сика, всеки кадър е завършен шедьовър и зрителското удовлетворение е неповторимо! А актьор, който може да изнесе цял филм в такава безукорна и перфектна двуплановост, без съмнение е великолепен актьор!

Неслучайно „Генерал де ла Ровере“ има номинация „Оскар“ за най-добър сценарий и номинация „Златен глобус“ за най-добър филм, плюс още куп други международни и италиански награди.

Подобни примери има немалко в различни филми, някои по-добри, други по-бледи. Но перфектно „повторение“ 38 години по-късно направи също така изключително талантливият италиански актьор и режисьор Роберто Бенини в своя шедьовър „Животът е прекрасен“ (1997), изцяло построен върху втория план на драматургията (баща с малко дете попада в немс��и концентрационен лагер и през цялото време разиграва суровата лагерна истина като „игра наужким“, за да предпази детето си от убийствения стрес в ужасяваща реалност). Напълно заслужено филмът има 3 награди „Оскар“ (чуждоезичен филм, актьор, музика) и още 4 номинации (филм, режисьор, сценарий, монтаж), плюс 4 „Златни глобуса“ (актьор, филм, сценарий, оператор). При такава жътва отличията в Кан или националните награди в Италия просто няма защо да се споменават. С две думи – Роберто Бенини възроди шедьовъра „Генерал де ла Ровере“, като прибави допълнителна отразена светлина върху антифашисткия шедьовър на Роселини /де Сика!

И да завършим само с едно изречение: ето това е Маестро Виторио де Сика пред и зад камерата с изключително висока парабола на таланта му от „Генерал де ла Ровере“ до „Крадци на велосипеди“!

Текст: Божидар Манов

Снимки: Архив

[parkr1n]

И Джун Ги закупи нов дом в Инчон за 2,9 млрд. вона

На 30 април се появи съобщение, според което актьорът И Джун Ги е закупил недвижим имот в предградие на Инчон, в нов жилищен комплекс, състоящ се от четири сгради. Той е купил мезонет с площ от 283 кв. м на последния, 57-ти етаж, от най-високата сграда в комплекса. От апартамента има панорамна гледка към парка и езерото Чонна. Изкупната цена се оценява на 2,9 милиарда вона (2,3 милиона долара).…

[deiphobahileev]

Прави поезия, не любов

Прави поезия, не любов

  Сгуши се С измръзнали длани Между бедрата И мисли за нея Прави поезия Не любов Любовта е сурогат За отчаяни домакини В някое бяло предградие На сейнт луис Мисисипи е Черна река

[vik-uslugi-sofia]

Къде сме ние ?

Може да ни намерите във всеки квартал на София:

Водопроводчик  Абдовица

Водопроводчик  Банишора

Водопроводчик  Белите Брези

Водопроводчик  Бенковски

Водопроводчик  Бизнес Парк

Водопроводчик  Борово

Водопроводчик  Бъкстон

Водопроводчик  Витоша

Водопроводчик  Враждебна

Водопроводчик  Връбница

Водопроводчик  Гевгелийски

Водопроводчик  Гео Милев

Водопроводчик  Горубляне

Водопроводчик  Гоце Делчев

Водопроводчик  Дианабад

Водопроводчик  Димитър Миленков

Водопроводчик  Дружба

Водопроводчик  Дървеница

Водопроводчик  Западен парк

Водопроводчик  Иван Вазов

Водопроводчик  Изгрев

Водопроводчик  Изток

Водопроводчик  Княжево

Водопроводчик  Красна поляна

Водопроводчик  Красно село

Водопроводчик  Кръстова вада

Водопроводчик  Лагера

Водопроводчик  Левски

Водопроводчик  Лозенец

Водопроводчик  Люлин

Водопроводчик  Манастирски ливади

Водопроводчик  Малинова  долина

Водопроводчик  Младост

Водопроводчик  Модерно предградие

Водопроводчик  Мусагеница

Водопроводчик  ��адежда

Водопроводчик  Обеля

Водопроводчик  Овча купел

Водопроводчик  Орл��ндовци

Водопроводчик  Павлово

Водопроводчик  Подуяне

Водопроводчик  Полигона

Водопроводчик  Разсадника

Водопроводчик  Редута

Водопроводчик  Света Троица

Водопроводчик  Свобода

Водопроводчик  Сердика

Водопроводчик  Слатина

Водопроводчик  Стрелбище

Водопроводчик  Студентски град

Водопроводчик  Сухата река

Водопроводчик  Хаджи Димитър

Водопроводчик  Хиподрума

[kboytube]

  Обичате ли да гледате зловещи филми на ужасите, о които може да ви полазят тръпки по гръбнака? След като разгледате този списък подробно ще си дадете отговор на на въпроса.

Това са 12-те най-страшните филми на ужасите на всички времена.

1. Екзорсистът

  Екзорсистът е класическ�� филм на ужасите. Това е история за едно невинно момиченце обладано от зъл демон, завладяващ публиката от пускането на филма през 1973.

“Екзорсистът” е базиран на ужасяващия романа на Уилям Питър Блейти, по който са направени общо пет филма. Но никой не може да се сравни с оригинала, все пак е номиниран за 10 награди Оскар.

Дори и без помощта на специални ефекти, филмът е добре убедителен и съдържа някои наистина спиращи сърцето моменти, които плашат дори най-трудните феновете на ужасите.

2. Полтъргайст

Друг класически страховит филм на ужасите е Полтъргайст, който е представен през 1982 година. Ако все още не сте гледали този филм, тогава ще трябва да го добавите в своя списък за гледане.

  Семейството живее в идилична общност в Калифорния. Техния мирен живот е нарушен, когато странни събития започват да се случват в дома им.

  3. Проклятието Блеър Уич

Когато той излиза през 1999 г. всички фенове на страшните филми хукват буквално към киносалоните. Казва се че филма е толкова страшен, колкото да се съберат на едно място всички истории за вампири, върколаци, демони и призраци.

4. Кошма�� на Улица Елм

Серийният убиец Фреди Крюгер дебне в тази квартал, което кара тинейджърите да се чувстват изплашени дори и в леглата си. Отличаващ се с младия Джони Деп, този филм всява страх в цяла Америка, когато той е бил пуснат през 1984.

Без значение колко сте уморени след като сте гледали този филм на ужасите, няма да искате да отидете в леглото. Какво може да бъде по-страшно от мисълта за едно чудовище, което идва за вас докато спите?

Филмът с превърнал в класически ужас и продължава да плаши публиката независимо от нейната възраст.

5. Шесто чувство

Шесто чувство излиза през 1999 г. и се радва на голям успех, сред публиката търсеща страх. Брус Уилис е в ролята на д-р Кроу, детски психолог, който преминава през брачни трудности. Съпругата му смята, че Кроу поставя работата си преди всичко останало в живота си и едва прекарва времето си в дома им.

Кол вижда мъртви хора – това е доста натоварващо психиката на малко момче, може би д-р Кроу ще помогне на момчето да преодолее духовете?

6. Hellraiser

Hellraiser е странен филм. Главния герой е без кожа, който се връща от мъртвите чрез брат си. Той убеждава красивата млада жена, което го е обичала в живота, да му набави кръв за да се възстанови напълно. Тя привлича мъже в къщата си и ги убива. По нататък ще трябва да го гледате да разберете, какво е истински страх…

7. Сиянието

Ето го Джони!

Ето го Джони! Сиянието е ужасяващ екшън с участието на Джак Никълсъл. Героя на Джак е писател, отиващ на почивка в далечен хотел със семейството си. Обаче работата е там, че хотела е обитаван от духове и Джак е обладан и се опита да избие семейството си. Най ужасяващата сцена е в която той се опита да разбие врата с брадва и си промушва главата и изрича прочутата фраза: “Ето го Джони!”

8. Тексаско Клане

Тексаско клане

Тексаско клане е толкова отвратителен филм, че е бил забранен в много страни, когато излиза през 1974 дина. Той със сигурност не е за гнусливи хора, които не понасят гледката на кръв.

      9. То

  Романите на Стивън Кинг, несравнимо стават страхотни филми на ужасите. Този е въз основа на страховит клоун, който плаши децата. Това обяснява защо толкова много хора се страхуват от клоуни в реалния живот.

    10. Пръст��нът Ужасяващ филм, направен въз основа на японски филм, излязъл 4 години по-рано. Пръстена е филм, от новото поколение с информационните технологии и масовата комуникация. Всеки гледа касета обладана от духове е заплашен да умре, ако не я покаже на друг в рамките на 7 дни.

  11. Гняв

Карън е американска студентка в Токио, която се съгласява да замести мистериозно изчезнала медицинска сестра и да се грижи за стара болна жена на име Ема. Тя страда от рядка сънна болест и живее сама в пуста и порутена къща в предградие на Токио.

Но нещата скоро излизат извън контрол. Карън усеща вледеняващо безплътно присъствие в сенките по ъглите, Ема започва да се държи все по-странно и по-странно, а необясними звуци като че ли идват от нищото. Драскане…шепот… писъци… Карън разбира, че къщата е обладана от проклятие, което умъртвява всеки, който дръзне да прекрачи нейния праг.

12. Фантомът

Майк е млад тийнейджър, който току- що е изгубил родителите си. Той се страхува да не изгуби и брат си, но страховете му се отразяват зле. Те го карат да последва брат си на погребение, където Майк става свидетел на нещо ужасно, какво ли е то? Ще разберете като гледате класиката от 1979 година.

12 зловещи страшни филми, които не трябва да гледате сами Обичате ли да гледате зловещи филми на ужасите, о които може да ви полазят тръпки по гръбнака?

[rabota123]

Осъденият на 25 години затвор за грабеж Редуян Фаид е избягал от френски затвор, съобщава вестник Parisien. Инцидентът се е случил в района на Сена и Марне близо до Париж. Според публикацията, трима въоръжени мъже са помогнали за рецидивиста в бягството, като той е прескочил стените на затвора с помощта на хеликоптер, който по-късно е бил изгорен в предградие на френската столица. Преди пет години разбойникът вече е правил опит за бягството, подкопавайки стената на затвора и като е взимал няколко служители за заложници.

[theworldtodaybg]

SHAAM TIME: ПРИЧИНА ЗА ДЕЛОТО СКРИПАЛ СА ПЛЕНЕНИТЕ БРИТАНСКИ ОФИЦЕРИ В ИЗТОЧНА ГУТА

SHAAM TIME: ПРИЧИНА ЗА ДЕЛОТО СКРИПАЛ СА ПЛЕНЕНИТЕ БРИТАНСКИ ОФИЦЕРИ В ИЗТОЧНА ГУТА

Сирийският вестник Shaam Times свързва международният скандал около отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря с войната в Близкия Изток. Твърди се, че по време на операцията в Източна Гута (предградие на Дамаск) са били взети в плен британски военни съветници и е попаднала под обсада британска разуз��авателна група. Гута е името на сирийски оазис, чиято северозападна част заема столицата ��а…

[gostivarpress]

Без билети или со фалсификати на финалето во ЛШ се обиделе да влезат 30-40 илјади навивачи

Без билети или со фалсификати на финалето во ЛШ се обиделе да влезат 30-40 илјади навивачи

Помеѓу 30.000 и 40.000 навивачи без или со лажни билети се обиделе да влезат на саботното финале во Лигата на шампионите меѓу Реал Мадрид и Ливерпул (1:0) во Париз. Ова се наведува во извештајот на француската полиција, објавија француските медиуми. Според органите на редот, околу 300-400 млади луѓе од локалното предградие Сен Дени сепак успеале бесплатно да влезат на „Стад де Франс“. За да…

[radiobg-london]

27-годишен мъж e задържан за убийство в Бримингам

27-годишен мъж e задържан за убийство в Бримингам

Във Великобритания арестуваха 27-годишен мъж по подозрения в убийство в Бримингам, където след серия от нападения с нож загина един човек, а седем други бяха ранени.

Полицията в Западен Мидландс съобщи, че мъжът е арестуван рано сутринта в предградие на Бирмингам. Освен в убийство срещу него са повдигнати и седем обвинения в опит за убийство. През нощта в събота срещу неделя в рамките на около…