Tumgik
#по украински
nebrizkiy · 9 months
Text
Ночью над городом летал Шахед
Я, конечно же, спал и все про#бал, хотя и пишут, что было громко. Но уже настолько пофиг. Хотя момент исторический, ибо спустя годы сограждане будут потомкам рассказывать, как лично видели вражеские дроны.
Но, разве это первый раз? Или последний? И каждый раз, видя вражеский баражирующий боеприпас или ракету приходит в голову осознание, какой х#йней мы занимаемся. Встаем по будильнику, ходим на работу, дЕнЬгИ зарабатываем, учимся, любезничаем друг с другом, боимся того, кто сильнее, однако дрону вообще по#ую кто вы.
Он за секунду умножит на 0 ваш статус, ваше имущество, ваш авторитет и влиятельность.
6 notes · View notes
milkamel · 8 months
Note
I love yr art
Tumblr media
(пж я по-украински не умею умею по-русски КИЛЛЕР В ТВОЕМ СТИЛЕ ПРОСТО !!!!!!!!! 🦾я бы его съела)
AwwW TY sm!! <3 😭
(Думаю есть его не самая хорошая идея, он и так бедный прошёл через многое в своей жизни- 💔 И твой Киллер тоже такой классный и милый ьмьмьи 💔 ещё раз спасибо :) )
23 notes · View notes
goshminherz · 3 months
Text
Господи, дай мне способность не реагировать на идиотские псведо-исторические и псевдо-лингвистические посты в фейсбучике. Авторы которых ведь пишут не про историю и не про лингвистику (которых они не знают и которые им совершенно не нужны), а про то какая крутая их нация и какой отстой оппоненты.
Киев - русский город потому что столица Киевской Руси, а Украину создал Ленин - это одна сторона медали.
А вот вам другая: русский язык не славянский с смесь татарского с финно-угорским, потому что по-русски "лук" а по украински, белорусски, польски и чешски - цыбуля.
Я-то знаю что лукъ - это как раз исконно славянское слово, а цыбуля - германизм, пришедший в украинский и белорусский из польского.
Ну и что мне с этим знанием делать? Сообщать его людям, которые увидят в нем проявление ордынской имперскости?
П. Шехтман
3 notes · View notes
veralevina15 · 2 years
Text
Так как я хочу улучшить свои познания в украинском языке и попрактиковаться, может мне иногда писать здесь по-украински маленькие заметки и истории, которые связаны у меня с языком и с изучением? 🤔 Правда, у меня пока только начальный уровень, но что-нибудь не очень сложное рассказать смогу
13 notes · View notes
katebykate · 2 years
Text
Американский солдатик в шкафу…
Нет ничего ценнее, чем люди, разделяющие твоё безумие, пусть даже без особого энтузиазма 😅
Встретилась сегодня с другом, пили кофе говорили, я частично летала где-то и думала, это когда всю неделю ты был собран и внезапно разобрался до самого основания.
Потом в Cytat зашёл парень в форме, с шевроном украинского флага. За время волонтерства у меня выработался навык: я отличаю сразу, кто был в зоне боевых, а кто нет. Это считывается, это впитывается под кожу.
Он осмотрелся по сторонам и не найдя свободного места, сел почти в книжном шкафу.
Парадокс: те, кто не боится взглянуть в глаза смерти, кто готов отдать жизнь за другого, очень часто не способны адаптироваться к мирной жизни.
Мне было так важно напоить его чаем. Я обратилась к нему по-украински, а он растерянно показал на плечо, где рядом с родным флагом был американский.
Перейдя на английский, после нескольких минут объяснений он всё-таки согласился на чашку чая. Потом мы втроём болтали и смеялись. Я надеюсь ему стало лучше.
Оказалось, что этот парень действительно американский военный медик, который оказывал первую помощь тем, кто в ней нуждался. Его лицо было в царапинах от осколков, а то что он рассказывал было больше похоже на эпизод из блокбастера. Он мало чем отличался от тех, кого я встречала в госпиталях, не было только этого адского запаха дыма.
Таких людей мне всегда хочется благодарить, отдавать дань уважения. Но я стараюсь не брать контактов и не запоминать имён…
Tumblr media
4 notes · View notes
intnewst · 18 days
Video
undefined
tumblr
Любовь по-украински🤡
0 notes
wpristav · 20 days
Text
Нас подталкивают к штурму Красноармейска... Зачем это нужно Западу?
Фото © Sputnik / Сергей БобылевКак же много материалов сегодня в СМИ о Красноармейске (Покровске по-украински). Открываешь практически любое российское, украинское или западное издание и обязательно найдёшь материалы по этому направлению. Оно и понятно. Если рассматривать весь комплекс операций, которые проводятся в настоящее время, Красноармейск...... Читать дальше »
0 notes
vprki · 1 month
Text
Визуалната история на Миколаив: Татуировки на войната
Tumblr media
Военната агресия на Русия срещу Украйна нанася огромни щети на страната: разрушени градове, села, инфраструктура и индустрия. Продължават да умират не само военни, но и цивилни хора, включително деца. Милиони украинци търсят убежище в други страни, бягайки от ужасите на войната. Пишат организаторите във въведението към фотоизложбата „Визуалната история на Миколаив: „Татуировки на войната“, част от 11-ия Фестивал Фотофабрика.
От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна южният регион на страната, част от който е и град Миколаив,търпи значителни загуби и щети, а някои южни територии все още са окупирани. Всичко това променя демографията и влияе върху моралното и психологическото състояние на населението, както и върху развитието на градовете, икономиката, културата и други.
В този контекст се ражда изложбата „Татуировки на войната“. Четири от петте серии в нея са заснети от фотографи от миколаивската школа за концептуална и арт фотография MYPH, а петата е дело на основателя на школата – Сергей Мелниченко. И петимата фотографи се заемат със задачата да пречупят войната и възприятията за нея през своите обективи.
Tumblr media
Сергей Мелниченко: Татуировки на войната
Сергей Мелниченко: „Татуировки на войната“ е за слоевете и прослойките. За колективната памет. За рефлексиите. За чувствата и емоциите. За това, което ще остане с нас завинаги – нашите общи спомени. Всеки има и свои, но всички говорим за едно и също. За болката.“
MYPH
MYPH e школа за концептуална и арт фотография, основана през 2018 г. от Сергей Мелниченко в родния му град Миколаив. Институцията е насочена към разширяване на кръга на съзнанието и разбирането на съвременната концептуална и художествена фотография.За шестте години от съществуването на MYPH школата завършват повече от 250 студенти. За много от тях това е първа стъпка в творческата им кариера. За други обучението е отправна точка за нови подходи към фотографията. MYPH не е само образование, а и колектив от фотографи с повече от 100 активни автори.
Tumblr media
Изложбата се реди...
За Миколаив
Миколаив е град в Южна Украйна. Намира се при вливането на река Ингул в естуара на Южен Буг, на 65 км от вливането му в Черно море. Преди началото на войната, започнала на 22 февруари 2024 г., населението на града е 470 хил. души. Близостта на Миколаив с Черно ��оре обуславя дългогодишните традиции на района в корабостроителството. Градът е един от най-големите корабостроителни центрове по цялото Черноморие. Това го прави и изключително важен стратегически обект и, за съжаление, един от най-тежко атакуваните от Русия украински градове.
СЕРИИ
Татуировки на войната
Сергей Мелниченко
Серията на основателя на MYPH дава името на целия проект. В основата ѝ е идеята, че зад материалните поражения от войната върху сгради и инфраструктура стоят хиляди съдби и всичко това се отпечатва в нас, в съзнанието ни, в моделите ни на поведение за в бъдеще. И някак продължаваме духовно „татуирани“ с щетите от материалното.
Tumblr media
Сергей Мелниченко: Татуировки на войната
Сергей Мелниченко: „Сложих един проектор. Марина и Сергей, мои приятели от Миколаив, които също бяха напуснали града преди година, седяха на леглото. Снимката от проектора се отпечата върху телата и лицата им, създавайки нов слой – своеобразна татуировка, която ще остане с тях завинаги. Има хиляди, десетки хиляди, милиони хора като тях. Всеки има своята „татуировка“. Всеки от нас има своя най-болезнен спомен в колективната болка.“
Ръце, които миришат на хляб
Артем Гумилевски
„Златен клас“ е семейно земеделско предприятие в покрайнините на Миколаев, което се управлява от жена и има около 100 служители. От началото на войната не е спирало работа дори за ден.
Tumblr media
Артем Гумилевски: Ръце, които миришат на хляб
Почти всички служители остават на работните си места, защото разбират важната си мисия. Трактористите участват в изтеглянето на повредената техника от бойното поле заедно с военните; засяват току-що разминираните полета; товарят, транспортират и раздават хуманитарните помощи.
Предприятието успява да оцелее от ракетните атаки и да възстанови разрушените си сгради и оборудване. Един от комбайните се взривява от мина при събиране на слънчоглед. За щастие, комбайнерът оцелява без сериозни наранявания. Изглежда, че нищо не може да пречупи тези хора.
Tumblr media
Артем Гумилевски: Ръце, които миришат на хляб
„Златен клас“ се състои от две части. Едната включва архивни снимки на служителите и на директорката на предприятието, които авторът избира да направи черно-бели – като спомени. А другата е с цветни портрети на някои служители.
Граница на определението
София Чайковскa
В момента повечето хора се намират в състояние на несигурност не само в ценностно-културен или в политически смисъл, но най-вече в екзистенциален. Това се наблюдава най-вече сред обитателите на районите в близост до фронтовата линия.
Граница на определението е серия за дереализацията и за невъзможността за ясно разбиране на реалността. В него авторката се старае да подчертае не само „незначителността“ на индивида, но и факта, че отделният човешки живот е изгубил своята важност и е станал незабележим.
Tumblr media
София Чайковска: Граница на определението
София Чайковска: „В началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна баба ми продаде апартамента си в Очаков и се премести в Западна Украйна. През цялото време мечтаеше да се върне у дома, но в онзи дом, където всяка сутрин ходехме на море, където събирахме горски плодове и хранехме птиците. В дома, в който винаги усещах детската радост от почивката и сигурността.
За първи път от две години насам се сблъскахме с новата реалност. Запознахме се с нея, приехме новите условия и преживяхме отново всяка улица, всяка къща, всяко прекършено дърво и счупен прозорец.“
Намерен пъзел
Олександър Савчук-Савка
Олександър Савчук разказва за бездомни хора от Миколаeв, които въпреки личните си затруднения и тежка съдба стават неразделна част от съпротивата, жертват се и помагат по време на руската инвазия в Украйна. Те се самоорганизират и помагат при подготовката за уличните боеве в Миколаев – поставяне на противотанкови таралежи из града, търсене и събиране на гуми и стъклени бутилки за коктейли „Молотов“.
Tumblr media
Олександър Савчук-Савка: Намерен пъзел
Всеки фотографски фрагмент е като парче от пъзел – част от цялостната картина на живота на тези хора и на приноса им в борбата на страната им за нейната свобода.
Намерен пъзел не е просто художествен проект. Това е документално свидетелство за величието на човешкото сърце по време на войната.
В анамнезата пише „война“
Айнур Сакишева 
Войната се е вмъкнала под кожата, разлива се във вените, пулсира с ракетните експлозии. Войната е като тежка болест, която те поваля. Засяга и унищожава всичко здраво по пътя си. Тя не изпитва жал към възрастните хора или към хората с увреждания. Разрушени души в разрушени тела.
Треперещи гласове разказват ужасни истории за войната. За изгубеното зрение, за инвалидизацията, за укриването в мазета с месеци, за пътя до работа под обстрел. По-болезнено войната удря най-уязвимите.
Tumblr media
Айнур Сакишева: В анамнезата пише "война"
Хората са наранени физически и психически. Опустошението, отчаянието,  безпокойството стават спътници на вече съществуващите диагнози – диабет, тиреотоксикоза. В медицинския картон няма да пише за въздействието на войната върху пациента.
Анамнезата на войната включва дълбоки травматични преживявания, кодирани във всеки човек чрез опита му да оцелее във война, чрез безсънните нощи, прекарани между клатещи се стени, чрез загубата на близките хора.
Tumblr media
Айнур Сакишева: В анамнезата пише "война"
Няма имунитет или лекарство срещу войната. Тази болест се кара на крак.
На стената си във фейсбук Еми Барух, журналистка и преводачка, една от създателките на фондация „Фотофабрика“ написа като покана към изложбата: „Помните ли Олга Харлан? Най-награждаваният спортист на олимпийски игри в историята на Украйна...Миколаив е нейният роден град. За него и за хората, които го държат в сърцата си е тази изложба. Елате в петък, 23 август, откриваме в 19 часа  и с цялото украинско войнство и неговите приятели!“
Tumblr media
Олга Харлан на Олимпиадата в Париж, 2024
Припомняме, че Олга Харлан след като спечели бронз на индивидуалното състезание на 29 юли, тя извоюва и първото олимпийско злато за Украйна от Игрите в Париж на отборното на сабя за жени. Олга Харлан го посвети на убитите от Русия спортисти, които не успяха са стигнат до игрите…
Tumblr media
Пред Посолството на Украйна в София...
В рамките на отбелязването на Деня на Независимостта 24 август на Украйна в България на откритото пространство пред Посолството на страната е открита изложбата с част от снимките от книгата "Украйна. Война и престъпления" с репортажи на 93-ма фотожурналисти от 25 държави и отличена с наградата 2023 FotoEvidence Book Award.
Tumblr media
Изложбата „Визуалната история на Миколаив: Татуировки на войната“ е реализирана с подкрепата на Посолството на Украйна в България, с която се отбелязва Деня на независимостта на Украйна на 24 август . Може да бъде разгледана от 23 август до 23 септември 2024 г. в пространството на Експозицията за национално помирение/Гарнизонно стрелбище, РИМ. ≈
„въпреки.com”
Снимки: MYPH и архив на фондация „Фотофабрика“
0 notes
rachkapurtv-antismrad · 2 months
Video
youtube
Украински удари по цели в Русия. Бунтове в Бангладеш. Междуособици в Хам...
0 notes
nebrizkiy · 11 months
Text
Бл#ть, как ты могла?
Я тут пи#дячу сутками как папа Карло, света белого не вижу, шоб вы ни в чем не нуждались, а ты со мной так?
-Всё, не начинай.
Что значит "не начинай"? Ты считаешь это нормальным? Хахаля себе найти. И это пока я ради вас мантулю как проклятый?
-Вот именно. Что ты сутками мантулишь, а я тут одна. Ты вообще когда последний раз сына видел?
Ты меня еще будешь упрекать, что я х#ёвый папа? Да ты на себя посмотри. Ты хочешь, чтоб наш сын видел, как его мамка ё#арей в дом водит? Пи#дец.
-Перестань.
Это я перестань? Это ты, ша#ава, перестань жо#ой крутить налево и направо.
-Так, всё! Мне это надоело. Олег, собирайся, мы едем к бабушке.
Ну, а ты-то, сынок? Ты не мог сказать папке, что к твоей маме дядя какой-то ходит, пока меня нет?
-Дядя Витя хороший. Он мне шоколадки приносит.
Я е#у. Выростил на свою голову сынка. Так папку предать. Ох, как мне х#ёво...
***
И тут я проснулся. Хууух, приснится же такое. Как хорошо, что я неженат и сам тр#хаю чужих жен. Уфф. Пойду 50 грамм накачу, иначе не усну.
3 notes · View notes
saltatio-crudelitatis · 2 months
Text
Стыдное времяпровождение: когда в твиттере попадаются срачи о языке, я их каждый день долго читаю, не могу пройти мимо. Типа "мои дети, когда приезжают до Киева, часто заменяют, что они одни на детском майданчике говорят по-украински". "Моя детина – едина украиномовна в классе". И сотни, сотни ответов, бесконечные рассуждения о том, как должна проходить украинизация, кто виноват и что делать, очень много эмоций, но ничего нового, а я это всё читаю. Меншовартісні малороси... Повертайтесь в Саратов... Вас наверное сюда при Сталине завезли, вы не отсюда... А вот в армии половина говорит российскою, может вы против них... А почему вы используете русские матюки... А вот в Киеве так, во Львове этак, а на востоке вообще всё плохо, що конкретно ви пропонуєте и почему не из окопа? Но на самом деле, в этих дискуссиях так мало людей пишут по-русски, что если судить только по этому уголку твиттера, трудно предположить, что русскоговорящих много и они не маргиналы. Меня это, конечно, никак не касается – возможно, поэтому за этим интересно следить, оно чужое, это трудно примерить на себя и оно не расстраивает, а люди так горячатся. Языковые и культурные процессы... Но ещё мне просто интересно иногда почитать что-то не очень сложное на украинском языке, поэтому украинский твиттер иногда засасывает.
Ещё иногда пытаюсь представить себя в параллельной реальности, в которой это было бы моей проблемой, и думаю, была ли бы я рьяной языковой пуристкой. Ходила ли бы я с книгой, скажем, Олены Пчилки, читала ли бы воспоминания современников о Лесе Украинке, какими были бы мои культурные переживания.
0 notes
ukrpress · 2 months
Text
Школьники стали меньше общаться на украинском языке
Школьники стали меньше общаться на украинском языке, — опрос Государственной службы качества образованияМенее 40% учеников вне школы говорят на украинском, а каждый пятый использует оба языка. Среди причин, которые мешают использовать украинский язык в повседневной жизни: привычка говорить на другом языке (33%) и язык общения в семье (20%).Больше всего детей, которые говорят по-украински между…
0 notes
helgaduval · 3 months
Text
Когда, они не умели говорить по-украински и мечтали разбогатеть...
0 notes
veralevina15 · 1 year
Text
Прывітанне! Мне очень нравится белорусский язык: я неплохо его понимаю, но говорить на нём пока не могу (как вы знаете, я не из Беларуси и не белоруска, так что это просто мой личный интерес, любовь к языку и культуре). Одно время (да и сейчас иногда) я часто что-нибудь читала в белорусскоязычном сегменте интернета - так и приноровилась. Однажды за обеденный перерыв в универе я почти прочла интереснейшую книгу Винцука Вячорки «Не сьмяшыце мае прыназоўнікі» ("Не смешите мои предлоги"). К тому же белорусский язык находится в уязвимом положении, и это стимул его учить.
У меня есть самоучитель и интернет-ресурсы, но боюсь, что если я сейчас приступлю к изучению, то у меня пойдёт очень сильная путаница с украинским. Тру стори: когда мне нужно было сказать по-украински "звучит" - "звучить", я, не моргнув глазом, сказала "гучыць". И так периодически случается с другими словами. Если вы тоже изучали или изучаете одновременно похожие языки, то делитесь опытом, как вы справлялись? Я думаю, что сначала надо выучить на приличном уровне один, а потом уже двигаться ко второму.
Я люблю устраивать своим товарищам проверку на догадливость: прошу их перевести словосочетания с незнакомыми/непривычно звучащими для русскоязычных корнями: а-ля "крамна спiдниця" с украинского, а с белорусского - какую-нибудь строчку из песен Nizkiz, например, "Гэта наш амаль новы шанец// Дык прымай мае віншаваннi". Результаты...разные)) Знание каких-либо ещё славянских языков, кроме русского, помогает)
3 notes · View notes
10243erika · 4 months
Video
УКРАИНСКИЙ БЕЖЕНЕЦ К НАМ ПРИХОДИЛА ПОЛИЦИЯ. ДРУЖБА ПО УКРАИНСКИ
0 notes
intnewst · 29 days
Video
undefined
tumblr
🤡Зеленский поздравил украинцев с Днем Независимости. Свое обращение он записал недалеко от границы с Курской областью — Тот, кто хотел превратить наши земли в буферную зону, теперь должен думать, чтобы его страна не стала буферной федерацией. — Русские будут знать, что такое возмездие по-украински, будут знать, что в каждую точку России, которая несет опасность для Украины, рано или поздно прилетит наш ответ. — Больной дед с Красной площади, который постоянно угрожает красной кнопкой больше не будет диктовать нам какие-то свои красные линии. СМИ отмечают, что обращение Зеленского ко Дню независимости Украины было выдержано в максимально жестком тоне по отношению к РФ. Он несколько раз оскорбил Путина и заявил, что у него "выцветшие глаза", российскую армию назвал "орками", аэродромы РФ "проклятыми", а территорию Курской области - "болотами". Саму же Россию он назвал "террористическим государством №1". Также он заявил, что украинское православие "делает шаг к освобождению от московских чертей".
0 notes