#по украински

[nebrizkiy]

Ночью над городом летал Шахед

Я, конечно же, спал и все про#бал, хотя и пишут, что было громко. Но уже настолько пофиг. Хотя момент исторический, ибо спустя годы сограждане будут потомкам рассказывать, как лично видели вражеские дроны.

Но, разве это первый раз? Или последний? И каждый раз, видя вражеский баражирующий боеприпас или ракету приходит в голову осознание, какой х#йней мы занимаемся. Встаем по будильнику, ходим на работу, дЕнЬгИ зарабатываем, учимся, любезничаем друг с другом, боимся того, кто сильнее, однако дрону вообще по#ую кто вы.

Он за секунду умножит на 0 ваш статус, ваше имущество, ваш авторитет и влиятельность.

[volshebny-mir-kulinarii]

Потапцы - Украинские традиционные горячие бутерброды!

Очень вкусная национальная украинская закуска, всегда выручает, когда время на приготовление ограничено. Готовится легко и быстро, подается на стол в горячем виде. Вкусные штучки от “Квакви” на ЮТУБ канале Потапцы Продукты: 4 ломтика пшеничного хлеба, 2 ст. л. растительного масла, 2 средних помидора, 2 ст. л. тёртого твёрдого сыра. Приготовление: Ломтикам пшеничного хлеба придать квадратную…

[milkamel]

I love yr art

(пж я по-украински не умею умею по-русски КИЛЛЕР В Т��ОЕМ СТИЛЕ ПРОСТО !!!!!!!!! 🦾я бы его съела)

AwwW TY sm!! <3 😭

(Думаю есть его не самая хорошая идея, он и так бедный прошёл через многое в своей жизни- 💔 И твой Киллер тоже такой классный и милый ьмьмьи 💔 ещё раз спасибо :) )

[goshminherz]

Господи, дай мне способность не реагировать на идиотские псведо-исторические и псевдо-лингвистические посты в фейсбучике. Авторы которых ведь пишут не про историю и не про лингвистику (которых они не знают и которые им совершенно не нужны), а про то какая крутая их нация и какой отстой оппоненты.

Киев - русский город потому что столица Киевской Руси, а Украину создал Ленин - это одна сторона медали.

А вот вам другая: русский язык не славянский с смесь татарского с финно-угорским, потому что по-русски "лук" а по украински, белорусски, польски и чешски - цыбуля.

Я-то знаю что лукъ - это как раз исконно славянское слово, а цыбуля - германизм, пришедший в украинский и белорусский из польского.

Ну и что мне с этим знанием делать? Сообщать его людям, которые увидят в нем проявление ордынской имперскости?

П. Шехтман

[veralevina15]

Так как я хочу улучшить свои познания в украинском языке и попрактиковаться, может мне иногда писать здесь по-украински маленькие заметки и истории, которые связаны у меня с языком и с изучением? 🤔 Правда, у меня пока только начальный уровень, но что-нибудь не очень сложное рассказать смогу

[7ooo-ru]

Пленный ВСУ рассказал, как расстреливал мирных, не говорящих по-украински

Сдавшийся в плен в Курской области военнослужащий Вооружённых сил Украины (ВСУ) Артур Пломбирус рассказал, как по требованию командования расстреливал мирных граждан, не говорящих по-украински.

Читать далее

Подробнее https://7ooo.ru/group/2024/12/16/262-plennyy-vsu-rasskazal-kak-rasstrelival-mirnyh-ne-govoryaschih-po-ukrainski-grss-365231790.html

[tamgdenettebya]

Демократия по-украински — это полная свобода от ума.

Пустите в НАТО… переночевать.

[balgarianovinite]

От години полицията си затваря очите за Киро Мавродиев - Циганина, защо ли?

Киро Мавродиев - Циганина, който продава дървени въглища по заведенията по Черноморието, вместо да е клиент на Прокуратурата, полицията и НАП,

необезпокоявано ежедневно шофира по 100-150 км без книжка бял товарен микробус "Мерцедес" с регистрационен номер А 8206 НТ, натоварен вътре с 2-2.5 тона въглища.

Това той прави от години въпреки множеството сигнали на граждани до КАТ и полицията в Бургас, за която сме ви говорили дълго, че съществува само за "Бог да прости". Нещо повече! Опарен от него клиент подал множество сигнали , всеки месец в продължение на 1 година до КАТ и полицията, където им е бил даден рег. номер на буса на Киро Мавродиев Циганина. До ден-днешен Киро Мавродиев си шофира без книжка и хич не му дреме, защото явно си има човек в КАТ или ОДМВР - Бургас. Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад “Тройката” в Бургас от 1 Декември до 1 Февруари Киро мавродиев, който продава дървени въглища по черноморието лъже в количествата на чувалите! Обявява чувала за 20кг , а всъщност са не повече от 16кг! Това са 20%! Работи без документи, без фактури, че даже шофира без книжка Но това не е единственото му престъпление.

Той продава от години дървени въглища без да има фирма, без да издава фактури, касови бонове, не плаща данъци и осигуровки.

На всичкото отгоре лъжел клиентите си с килограмите, за това си поръчвал същите чували, имитиращи кубинските дървени въглища, които са най-добрите, предлагани на пазара в България. Като нарочно продавал въглищата за 20 килограмови чували, и така можел да укрие максимално количество дървени въглища. Следете казуса с тема КИРО МАВРОДИЕВ - ЦИГАНИНА ! С нас се свърза негов бивш работник, с който разнасяли дървени въглища всеки ден по Черноморието. Той сподели, че 20-килограмовите му чували са всъщност 16-килограмови и прозовава всеки, който купува от него да измери теглото на чувалчетата му с дървени въглища. Неговият стар работник с инициали Т.Н. сподели, че се страхува от него, защото когато някой от клиентите му направил рекламация за количествата и се откажел да работи с него. Тогава Киро Мавродиев започвал със заплахи, които не преставали докато собственикът на заведението не склони да работи пак с него и да бъде лъган. Така процедирал със сръбската скара в Слънчев бряг, от където го хванали в измама и спрели да работят с него. Всеки ден Киро Мавродиев като минавал покрай заведението му с буса, който кара от години без книжка, викал с колкото му глас държи: "Мишка! Боклук! Ще те пребия!" За това собственикът се оплакал в полицията, но след като оттам не взели отношение, нито за заплахите, нито за данъчните измами, нито за шофирането без книжка, той се принудил да купува пак от измамника Киро Мавродиев. КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!” На всичкото отгоре, смесвал високо-качествените кубински дървени въглища, произведени от сорта "Марабу" с ужасните украински или турски въглища, които правя искри и се възпламеняват. Те са опасни и могат да предизвикат пожари, каквито вече имаше по няколко оит скарите на дървени въглища в Бургас. Той продава от години дървени въглища по Черноморието, като всеки ден през лятото изминава по 100-150 км и на нас ни е чудно как т��ка при такъв засилен контрол на пътя, при толкова смърт на пътя, при положение, че се отнемат книжки за щяло и нещяло, как така, аджаба Киро Мавродиев - Циганина е минал и минава между капките... И след като си ги познаваме нашите бургаски полицаи, не ни е трудно да се досетим, че си плаща на някой в дирекцията на ОДМВР - Бургас, от където му е спуснат чадър или номерът на буса е даден на полицаите да не го спират въобще. Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад "Тройката" в Бургас от 1 Декември до 1 ФевруариЗа първи път ще има скара на дървени въглища на Коледните къщички на площад “Тройката” в Бургас. Собствениците на скарата на дървени въглища на Центъра на Бургас са и единствените вносители в България на кубински дървени въглища от сорт “Марабу”, които придават уникален внус на месото и ри��ата и обещават по-добри цени от конкуренцията. Те смятат, че могат да бият конкуренцията като дават едновременно по-високо качество и по-ниска цена за скара на дървени въглища, защото са затворили веригата от суровината до готовия продукт. Скарата ще приготвя на дървените въглища суджуци от свински, телешко и конско месо, или смес. Ще може Read Morebalgarianovinite.com Утре като убие някое дете, дали на този милиционер ще му трепне нещо, или най-вероятно ще потърка парите на Киро Мавродиев Циганина на брадата си и ще ги прибере в джоба си. Наркомани, мутри и бавноразвиващи се са полицейски служители в МВР Бургас Тук долу виждате, че безсилието на гражданите да накарат бургаските ченгета в КАТ и ОДМВР- Бургас да си свършат работата, ескалира до там, че да пишат гневни постове във Фейсбук, че полицията пази Киро Мавродиев Циганина. "МОШЕНИК!Моля, споделяйте! Киро Мавродиев, който продава дървени въглища по Черноморието лъже в количествата на чувалите! Обявява чувала за 20кг , а всъщност са не повече от 16кг! Това са 20%! Работи без документи, без фактури, че даже шофира без книжка!" — feeling angry."

Киро мавродиев, който продава дървени въглища по черноморието лъже в количествата на чувалите! Обявява чувала за 20кг , а всъщност са не повече от 16кг! Това са 20%! Работи без документи, без фактури, че даже шофира без книжка Следете казуса с тема КИРО МАВРОДИЕВ - ЦИГАНИНА ! Read the full article

[wpristav]

Воздушные силы ВСУ сообщили о рекордном количестве российских беспилотников, запущенных сегодня по Украине

ВС России в ночь на воскресенье атаковали Украину рекордным количеством дронов-камикадзе. Воздушные силы ВСУ заявляют об обнаружении 145 беспилотников типа «Герань» («Shahed» по-украински) и неустановленного типа. Сбить украинской ПВО удалось меньше половины. Согласно утренней сводке Генштаба ВСУ, атака российских дронов-камикадзе началась в 20:00 вечера субботы,...... Читать дальше »

[nebrizkiy]

Бл#ть, как ты могла?

Я тут пи#дячу сутками как папа Карло, света белого не вижу, шоб вы ни в чем не нуждались, а ты со мной так?

-Всё, не начинай.

Что значит "не начинай"? Ты считаешь это нормальным? Хахаля себе найти. И это пока я ради вас мантулю как проклятый?

-Вот именно. Что ты сутками мантулишь, а я тут одна. Ты вообще когда последний раз сына видел?

Ты меня еще будешь упрекать, что я х#ёвый папа? Да ты на себя посмотри. Ты хочешь, чтоб наш сын видел, как его мамка ё#арей в дом водит? Пи#дец.

-Перестань.

Это я перестань? Это ты, ша#ава, перестань жо#ой крутить налев�� и направо.

-Так, всё! Мне это надоело. Олег, собирайся, мы едем к бабушке.

Ну, а ты-то, сынок? Ты не мог сказать папке, что к твоей маме дядя какой-то ходит, пока меня нет?

-Дядя Витя хороший. Он мне шоколадки приносит.

Я е#у. Выростил на свою голову сынка. Так папку предать. Ох, как мне х#ёво...

***

И тут я проснулся. Хууух, приснится же такое. Как хорошо, что я неженат и сам тр#хаю чужих жен. Уфф. Пойду 50 грамм накачу, иначе не усну.

[volshebny-mir-kulinarii]

Вареники ≪По-украински≫ - любимое блюдо!

Очень простое, сытное и по-настоящему домашнее блюдо – вареники по-украински. Начинка в них может быть разной, но всегда вареники выходят вкусными и такими аппетитными, что невозможно оторваться. Вкусные штучки от “Квакви” на ЮТУБ канале Вареники ≪По-украински≫ Продукты: 5 стаканов муки, 2 стакана воды, 4—5 яиц, 11 — 13 клубней картофеля, 4—5 шт. лука репчатого, 300 г. сала свиного, 50 г. масла…

[vprki]

Визуалната история на Миколаив: Татуировки на войната

Военната агресия на Русия срещу Украйна нанася огромни щети на страната: разрушени градове, села, инфраструктура и индустрия. Продължават да умират не само военни, но и цивилни хора, включително деца. Милиони украинци търсят убежище в други страни, бягайки от ужасите на войната. Пишат организаторите във въведението към фотоизложбата ��Визуалната история на Миколаив: „Татуировки на войната“, ч��ст от 11-ия Фестивал Фотофабрика.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна южният регион на страната, част от който е и град Миколаив,търпи значителни загуби и щети, а някои южни територии все още са окупирани. Всичко това променя демографията и влияе върху моралното и психологическото състояние на населението, както и върху развитието на градовете, икономиката, културата и други.

В този контекст се ражда изложбата „Татуировки на войната“. Четири от петте серии в нея са заснети от фотографи от миколаивската школа за концептуална и арт фотография MYPH, а петата е дело на основателя на школата – Сергей Мелниченко. И петимата фотографи се заемат със задачата да пречупят войната и възприятията за нея през своите обективи.

Сергей Мелниченко: Татуировки на войната

Сергей Мелниченко: „Татуировки на войната“ е за слоевете и прослойките. За колективната памет. За рефлексиите. За чувствата и емоциите. За това, което ще остане с нас завинаги – нашите общи спомени. Всеки има и свои, но всички говорим за едно и също. За болката.“

MYPH

MYPH e школа за концептуална и арт фотография, основана през 2018 г. от Сергей Мелниченко в родния му град Миколаив. Институцията е насочена към разширяване на кръга на съзнанието и разбирането на съвременната концептуална и художествена фотография.За шестте години от съществуването на MYPH школата завършват повече от 250 студенти. За много от тях това е първа стъпка в творческата им кариера. За други обучението е отправна точка за нови подходи към фотографията. MYPH не е само образование, а и колектив от фотографи с повече от 100 активни автори.

Изложбата се реди...

За Миколаив

Миколаив е град в Южна Украйна. Намира се при вливането на река Ингул в естуара на Южен Буг, на 65 км от вливането му в Черно море. Преди началото на войната, започнала на 22 февруари 2024 г., населението на града е 470 хил. души. Близостта на Миколаив с Черно море обуславя дългогодишните традиции на района в корабостроителството. Градът е един от най-големите корабостроителни центрове по цялото Черноморие. Това го прави и изключително важен стратегически обект и, за съжаление, един от най-тежко атакуваните от Русия украински градове.

СЕРИИ

Татуировки на войната

Сергей Мелниченко

Серията на основателя на MYPH дава името на целия проект. В основата ѝ е идеята, че зад материалните поражения от войната върху сгради и инфраструктура стоят хиляди съдби и всичко това се отпечатва в нас, в съзнанието ни, в моделите ни на поведение за в бъдеще. И някак продължаваме духовно „татуирани“ с щетите от материалното.

Сергей Мелниченко: Татуировки на войната

Сергей Мелниченко: „Сложих един проектор. Марина и Сергей, мои приятели от Миколаив, които също бяха напуснали града преди година, седяха на леглото. Снимката от проектора се отпечата върху телата и лицата им, създавайки нов слой – своеобразна татуировка, която ще остане с тях завинаги. Има хиляди, десетки хиляди, милиони хора като тях. Всеки има своята „татуировка“. Всеки от нас има своя най-болезнен спомен в колективната болка.“

Ръце, които миришат на хляб

Артем Гумилевски

„Златен ��лас“ е семейно земеделско предприятие в покрайнините на Миколаев, което се управлява от жена и има около 100 служители. От началото на войната не е спирало работа дори за ден.

Артем Гумилевски: Ръце, които миришат на хляб

Почти всички служители остават на работните си места, защото разбират важната си мисия. Трактористите участват в изтеглянето на повредената техника от бойното поле заедно с военните; засяват току-що разминираните полета; товарят, транспортират и раздават хуманитарните помощи.

Предприятието успява да оцелее от ракетните атаки и да възстанови разрушените си сгради и оборудване. Един от комбайните се взривява от мина при събиране на слънчоглед. За щастие, комбайнерът оцелява без сериозни наранявания. Изглежда, че нищо не може да пречупи тези хора.

Артем Гумилевски: Ръце, които миришат на хляб

„Златен клас“ се състои от две части. Едната включва архивни снимки на служителите и на директорката на предприятието, които авторът избира да направи черно-бели – като спомени. А другата е с цветни портрети на някои служители.

Граница на определението

София Чайковскa

В момента повечето хора се намират в състояние на несигурност не само в ценностно-културен или в политически смисъл, но най-вече в екзистенциален. Това се наблюдава най-вече сред обитателите на районите в близост до фронтовата линия.

Граница на определението е серия за дереализацията и за невъзможността за ясно разбиране на реалността. В него авторката се старае да подчертае не само „незначителността“ на индивида, но и факта, че отделният човешки живот е изгубил своята важност и е станал незабележим.

София Чайковска: Граница на определението

София Чайковска: „В началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна баба ми продаде апартамента си в Очаков и се премести в Западна Украйна. През цялото време мечтаеше да се върне у дома, но в онзи дом, където всяка сутрин ходехме на море, където събирахме горски плодове и хранехме птиците. В дома, в който винаги усещах детската радост от почивката и сигурността.

За първи път от две години насам се сблъскахме с новата реалност. Запознахме се с нея, приехме новите условия и преживяхме отново всяка улица, всяка къща, всяко прекършено дърво и счупен прозорец.“

Намерен пъзел

Олександър Савчук-Савка

Олександър Савчук разказва за бездомни хора от Миколаeв, които въпреки личните си затруднения и тежка съдба стават неразделна част от съпротивата, жертват се и помагат по време на руската инвазия в Украйна. Те се самоорганизират и помагат при подготовката за уличните боеве в Миколаев – поставяне на противотанкови таралежи из града, търсене и събиране на гуми и стъклени бутилки за коктейли „Молотов“.

Олександър Савчук-Савка: Намерен пъзел

Всеки фотографски фрагмент е като парче от пъзел – част от цялостната картина на живота на тези хора и на приноса им в борбата на страната им за нейната свобода.

Намерен пъзел не е просто художествен проект. Това е документално свидетелство за величието на човешкото сърце по време на войната.

В анамнезата пише „война“

Айнур Сакишева 

Войната се е вмъкнала под кожата, разлива се във вените, пулсира с ракетните експлозии. Войната е като тежка болест, която те поваля. Засяга и унищожава всичко здраво по пътя си. Тя не изпитва жал към възрастните хора или към хората с увреждания. Разрушени души в разрушени тела.

Треперещи гласове разказват ужасни истории за войната. За изгубеното зрение, за инвалидизацията, за укриването в мазета с месеци, за пътя до работа под обстрел. По-болезнено войната удря най-уязвимите.

Айнур Сакишева: В анамнезата пише "война"

Хората са наранени физически и психически. Опустошението, отчаянието,  безпокойството стават спътници на вече съществуващите диагнози – диабет, тиреотоксикоза. В медицинския картон няма да пише за въздействието на войната върху пациента.

Анамнезата на войната включва дълбоки травматични преживявания, кодирани във всеки човек чрез опита му да оцелее във война, чрез безсънните нощи, прекарани между клатещи се стени, чрез загубата на близките хора.

Айнур Сакишева: В анамнезата пише "война"

Няма имунитет или лекарство срещу войната. Тази болест се кара на крак.

На стената си във фейсбук Еми Барух, журналистка и преводачка, една от създателките на фондация „Фотофабрика“ написа като покана към изложбата: „Помните ли Олга Харлан? Най-награждаваният спортист на олимпийски игри в историята на Украйна...Миколаив е нейният роден град. За него и за хората, които го държат в сърцата си е тази изложба. Елате в петък, 23 август, откриваме в 19 часа  и с цялото украинско войнство и неговите приятели!“

Олга Харлан на Олимпиадата в Париж, 2024

Припомняме, че Олга Харлан след като спечели бронз на индивидуалното състезание на 29 юли, тя извоюва и първото олимпийско злато за Украйна от Игрите в Париж на отборното на сабя за жени. Олга Харлан го посвети на убитите от Русия спортисти, които не успяха са стигнат до игрите…

Пред Посолството на Украйна в София...

В рамките на отбелязването на Деня на Независимостта 24 август на Украйна в България на откритото пространство ��ред Посолството на страната е открита изложбата с част от снимките от книгата "Украйна. Война и престъпления" с репортажи на 93-ма фотожурналисти от 25 държави и отличена с наградата 2023 FotoEvidence Book Award.

Изложбата „Визуалната история на Миколаив: Татуировки на войната“ е реализирана с подкрепата на Посолството на Украйна в България, с която се отбелязва Деня на независимостта на Украйна на 24 август . Може да бъде разгледана от 23 август до 23 септември 2024 г. в пространството на Експозицията за национално помирение/Гарнизонно стрелбище, РИМ. ≈

„въпреки.com”

Снимки: MYPH и архив на фондация „Фотофабрика“

[rachkapurtv-antismrad]

Украински удари по цели в Русия. Бунтове в Бангладеш. Междуособици в Хам...

[saltatio-crudelitatis]

Стыдное времяпровождение: когда в твиттере попадаются срачи о языке, я их каждый день долго читаю, не могу пройти мимо. Типа "мои дети, когда приезжают до Киева, часто заменяют, что они одни на детском майданчике говорят по-украински". "Моя детина – едина украиномовна в классе". И сотни, сотни ответов, бесконечные рассуждения о том, как должна проходить украинизация, кто виноват и что делать, очень много эмоций, но ничего нового, а я это всё читаю. Меншовартісні малороси... Повертайтесь в Саратов... Вас наверное сюда при Сталине завезли, вы не отсюда... А вот в армии половина говорит российскою, может вы против них... А почему вы используете русские матюки... А вот в Киеве так, во Львове этак, а на востоке вообще всё плохо, що конкретно ви пропонуєте и почему не из окопа? Но на самом деле, в этих дискуссиях так мало людей пишут по-русски, что если судить только по этому уголку твиттера, трудно предположить, что русскоговоря��их много и они не маргиналы. Меня это, конечно, никак не касается – возможно, поэтому за этим интересно следить, оно чужое, это трудно примерить на себя и оно не расстраивает, а люди так горячатся. Языковые и культурные процессы... Но ещё мне просто интересно иногда почитать что-то не очень сложное на украинском языке, поэтому украинский твиттер иногда засасывает.

Ещё иногда пытаюсь представить себя в параллельной реальности, в которой это было бы моей проблемой, и думаю, была ли бы я рьяной языковой пуристкой. Ходила ли бы я с книгой, скажем, Олены Пчилки, читала ли бы воспоминания современников о Лесе Украинке, какими были бы мои культурные переживания.

[goshminherz]

В Одессе расклеены листовки, на которых призывают одесситов "биться головой об стену", если они не хотят говорить по-украински.

[veralevina15]

Прывітанне! Мне очень нравится белорусский язык: я неплохо его понимаю, но говорить на нём пока не могу (как вы знаете, я не из Беларуси и не белоруска, так что это просто мой личный интерес, любовь к языку и культуре). Одно время (да и сейчас иногда) я часто что-нибудь читала в белорусскоязычном сегменте интернета - так и приноровилась. Однажды за обеденный перерыв в универе я почти прочла интереснейшую книгу Винцука Вячорки «Не сьмяшыце мае прыназоўнікі» ("Не смешите мои предлоги"). К тому же белорусский язык находится в уязвимом положении, и это стимул его учить.

У меня есть самоучитель и интернет-ресурсы, но боюсь, что если я сейчас приступлю к изучению, то у меня пойдёт очень сильная путаница с украинским. Тру стори: когда мне нужно было сказать по-украински "звучит" - "звучить", я, не моргнув глазом, сказала "гучыць". И так периодически случается с другими словами. Если вы тоже изучали или изучаете одновременно похожие языки, то делитесь опытом, как вы справлялись? Я думаю, что сначала надо выучить на приличном уровне один, а потом уже двигаться ко второму.

Я люблю устраивать своим товарищам проверку на догадливость: прошу их перевести словосочетания с незнакомыми/непривычно звучащими для русскоязычных корнями: а-ля "крамна спiдниця" с украинского, а с белорусского - какую-нибудь строчку из песен Nizkiz, например, "Гэта наш амаль новы шанец// Дык прымай мае вінш��ваннi". Результаты...разные)) Знание каких-либо ещё славянских языков, кроме русского, помогает)