#отивам

[a-beautiful-lie]

Никое дете не заслужава да поема отговорност за грешките и травмите на майка си.

[iamstonecoldbabyy]

Понякога паля колата и отивам на нашето място, изваждам нервно цигара и я запалвам. Аз не пуша, но ми напомня за теб. Излягам се върху капака на колата и гледам небето. Студено ми е, но поне чувствам нещо. Тежка въздишка се откъсва от гърдите ми. Какво ли щеше да е, ти и аз срещу всички, както бяхме преди. Може би трябваше отдавна да спра да се връщам на това място, да ровя грубо в тази отворена рана белязана с твоето име. Може би трябваше да продължа, да се преструвам както всички, че съм добре и не ми пука вече. Май пак избрах трудния начин, по който да се случват нещата, да помня, да чувствам неуморно.

[plmcx0]

Такава съм...

Понякога съм весела и стилна.

Друг път съм тъжна и небрежна.

Когато трябва -мога да съм силна.

Когато искам -мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,

но за приятел в блато ще нагазя.

Когато искам- мога да обичам.

Когато трябва-мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам.

Друг път във буря се превръщам.

Когато искам-бързо си отивам.

Когато трябва -винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична.

Друг път съм подредена къща.

Когато искам -много съм различна.

Когато трябва -съм една и съща.

Петя Дубарова

[snqg-v-slunchev-den]

Наглеждай мечтите ми.

Аз ще се върна.

Отивам в реалния свят.

Такива са кротки,

че щом ги прегърнеш,

веднага до теб ще заспят.

Изляза ли аз,

може би ще помръкнат,

но туй е, да знаеш, добре.

Не ги заговаряй

и те ще замлъкнат,

потънали в свое море.

При всеки заспиват -

това ме учудва...

При мене играят, крещят,

на кръст ме разпъват

със свойте въпроси

и вечно ме канят на път.

Та ти ги наглеждай.

Нали време имаш?

И задължен ще ти съм.

Недей ми отказва,

за бога, любима,

че просто умирам за сън!

[naistina-li]

Танцувам сам

Танцувам сам —

прегърнал съм мечта,

отивам там —

прераждам се в съня.

Живея в ден —

умирам във нощта,

оставам в плен —

на твойта красота.

/Еди Маринов/

[neliellamatsuki]

Понякога искам да блестя и се омазвам целия в брокат и холо нещо си, което не знам от къде се появи вкъщи.

В друг момент искам да се скрия и да не ме вижда никой. Точно тогава обаче ме виждат хора. Точно в момента, в който отивам по пижама до магазина или съм се облякъл като тийнейджър, който до сега е бил да тича.

[tsvetoslavova]

1. ПЕПЕЛ

Сива пепел се сипе над мен вече не знам дали съм жива, или просто днес не ми е ден. Сива пепел, цяла ме покрива. Не мога да си спомня дали бях, или някога ще бъда щастлива, не разбирам, така и не разбрах, под пепелта ден с ден се слива. Забравих ли от къде съм дошла, щом сега не знам на къде отивам, щом аз съм пепел слята с пепелта, не знам, аз само дишам и умирам.

Автор: Цветославова

[summersoullll]

Планините се виждат, на където и да погледнеш; а ароматът във въздуха не ухае на задръстен трафик. Чисти емоции и свежи хора, които не се страхуват да ти покажат какво е любов. За мъничко дори да си там, сякаш си отделен от целият свят, и само онова местенце има значение. Прибирайки се посреднощ, с бира в ръка, а в другата половин цигара, с любими хора до теб и кикотът, който вероятно още ехти там.. Където и да отивам, всичко ме връща към село💗

[lora-ns-world]

,, Задушница"

,, Вчера бе Задушница, първата за годината, дойде един мъж, редовен клиент в агенцията, в която работя. Каза вчера, отивам при моята любов, да подам. Не обърнах внимание. Но днес той пак дойде обаче с насълзени очи, купи лилав букет и красива свещ и каза,, Днес, на 10 март, моята любов има рожден ден, знам че вчера ходих на горба й, но днес ще я посетя пак. " И като погребален агент се усмихнах с горчива усмивка на това, но като човек и жена се замислих, дали някой би посетил два дни подред така и моя гроб ако или когато си отида. Днес бях свидетел за пореден път на това, какво е да обичаш, дори когато човека го няма. "

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[vulgaren]

Аз съм далеч от перфектен. Говоря много, смея се шумно, облечен със суичер, дънки и шарени чорапи, не отивам на твоите сака, панталони, поли и пуловери. Все пак, някакси, душите ни си отиваха. Отивахме си. Минало свършено време.

[a-beautiful-lie]

Само човек, който не знае какво иска от живота би се отказал от очи, които гледат само него.

[zlaftin]

ЛЪж/чИ

Показа ми цветната стая.  Витража, каза "Рисувал съм аз." Безупречен план да се омотая, да те боготворя. Лъчи прорязваха рамкираните стъкла без друг избор, освен да се оцветят в различни багри от своите и да танцуват песента на пойните.   С всеки лъч лъжа оставах в захлас, с всяка насадена вина подарявах на птици гласа си. Сега в джоба ми тежат няколко тома атласи. Не приемайте от непознати подаръци най-вече опаковани като добродетели данъци. Знаех си.

 Разказваш ми цифри и формули така сладкодумно. Моля. Повтори. За момент се изгубих в кристалните ти очи. Не бяха ли сини?  А цвета им се мени и мени. И изменя. Ала константен бе тоя хладен оттенък.  Възхищавам се на процеса. Възвишавах всяка твоя теория и теза. Говориш за формули, аз чувам поезия. А после взе си я. И аз взех си я. И мене си взех.  Отивам си от кукленото представление на придворния шут. И какво като дърпаш конците на парцалените си марионетки и всяка от тях ще тъжи по твоята липса, щом преди сетния си час не ще помислиш за тях, а за нас? 

[iamstonecoldbabyy]

Моментите, в които ми е до гуша. Вкъщи ми е депресарско, с никой не ми се говори, не ми се пише. Паля колата и отивам до морето. Там ми е добре, по-студено е, от колкото в душата ми, сълзите ми бързо се стопяват от студа, а силният вятър, издухва всичките мисли, които ме натискат. Май това е моята терапия, ами твоята ?

[hansnocean]

построих ракета и отивам на Луната - идваш ли?

[snqg-v-slunchev-den]

Признание

Аз съм толкова грешна и тъжно виновна,

че дори ме е срам да призная това...

Всяка крачка, която за мен е съдбовна,

правя винаги някъде по-настрана.

Всеки път, щом реша да творя благородство,

някой подло и мръсно подлага ми крак.

И окаляна в тиня на тъпо злорадство,

се надигам отново с поредното „пак".

Kaк да бъда и пряма, и искрено честна,

щом говоря за куп забранени неща?

Kaк да кажа сама, че отивам на среща,

щом очаква ме плътна желязна врата?

Аз съм толкова грешна и тъжно виновна

и дори без срама да призная това -

всяко ново начало е трудно и сложно,

всеки бунт е по малко и грях, и вина.

[neverbeensoguud]

Има ли значение кой си?

Има ли значение кой си, ако отношението ти не струва 5 пари.

Ако не уважаваш семейството си.

Ако нямаш ценности, но пък носиш скъпи дрехи..има ли значение кой си?

На 25 години съм, работя и се грижа за себе си от 16 годишна възраст.

Не очаквам на нашите, а им давам, всъщност освен за себе си и дори да имат, искам да им дам.

Плавам на кораб по 3,4,5,6 месеца понякога и се събуждам всяка сутрин с усмивка и отивам да работя.

Обичам работата си, обичам живота, но обожавам семейството си.

А вие търсете “ценности” в тези роботи и копия.

Уважавайте ги тия хора и традиции.