#обичам се

[sangue-dolce]

между другото нямах грам спомен за този пост и реално седнах да прочета книгата 'без да знам' за какво иде реч и буквално имах същата реакция. Димитър Димов you are crazyyyy babygirl fr I would have smoked cigarettes and kept you alive forever <3

бе някой щеше ли да ми каже, че Осъдени Души е за секси свещеник (добре де, монах, same difference), или се очакваше аз сама да го разбера това след като изслушам песента на Лили Иванова към филма?

[iamstonecoldbabyy]

А, какво искаш?

Искам да пътувам, искам да избягам от тук, да отида някъде, където ще започна на ново. Никой няма да знае какво е било преди и ще започна на чисто. Ще разказвам, каквито си искам истории за себе си верни и неверни. Някъде, където ще бъда друг/а и няма да направя същите избори. Някъде, където ще се чувствам свободен/на, ще спя спокойно и ще обичам живота, времето и това, което виждам и съм. Някъде, където ще намеря това, за което мисля всяка нощ преди да заспя. Ще намеря себе си и ще опитвам, опитвам докато не успея.

[lora-bez-qvorov]

трябва да го кажа; просто трябва да го напиша някъде

не мога повече да понеса прожекциите на чужди концепции за човека, който съм или мога да бъда

няма как да те обичам, както би т�� се искало

[linna34]

Повечето хора мечтаят да чуят две думи

(Обичам те)

Аз съм два пъти по-алчна

(Ще се видим вкъщи)

[moonlitscribe]

"Дръж се мъжки" са може би думите които майка ми ми е повтаряла най-често. Искаше да изгради силна, независима и неплачеща жена. Е, такава съм, но на каква цена? Колко струват силата и независимостта? Колко струва това да можеш да задържиш сълзите си дори когато светът се разпада под краката ти?

Цяла една самота. Това е цената.

И само да знаеше, днес, мамо, колко ми е трудно да бъда жена. Да не мога да си позволя да бъда слаба. Да не мога да си позволя да бъда ранима. Да не мога да си позволя да падна. ��ащото няма да има кой да ме хване, мамо. Мъжете не обичат силните жени и ги е страх да ме обичат, мамо. А знаеш ли колко ми е писнало, да трябва да се обичам сама? Сама да трябва да вуювам. Сама да трябва да падам. Сама да трябва да ставам. И да не искат да ми подадат ръка, мамо, защото знаят, че мога и сама. А аз не мога вече. Писнало ми е да се държа по мъжки. Да запечатвам сърцето си. Да правя всичко възможно, за да скрия сълзите си. Дотегнало ми е да показвам само обвивка. Да не мога да рухна пред някого. Да не мога да си позволя да обичам някого. И чакам някой да се престраши да ме спаси, мамо. Някой да ме научи да бъда жена. Нежна. Ранима. Обичана.

Просто жена.

-- Moonlit Scribe 🌙

[ladyschaoticmind]

" Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много."

- Чочо Попйорданов

[vasetovp]

"– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?

– Нито една.

– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.

– Разбрах.

– Как?

– По всичко останало.

… Хиляда души преди това ме обичаха с „обичам те“ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.

С дланите си, които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода…

Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах."

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. ��се пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[kalina1]

Може би нашето завинаги не означава, че завинаги ще бъдем заедно.

Може би означава, че завинаги ще бъдеш в сърцето ми.

Винаги ще ме разсмива мисълта за смеха ти и винаги ще ме разплаква споменът за сълзите ти.

Винаги ще се чудя дали не направих грешка. Трябваше ли да те пускам? Можех ли изобщо да не те пусна?

Винаги, когато разбият сърцето ми, ще се утешавам със спомена за теб. Ти никога не би го разбил.

Винаги ще ми липсваш и винаги ще те обичам. В сънищата ми винаги ще бъдеш до мен. В мечтите ми нашето завинаги означава завинаги заедно.

[highmushrooms]

Вече не пишем писма. Вече не се обясняваме в любов. Очакваме да бъдем обичани от човека до нас по подразбиране. Нещо като обич по занятие. А едно „обичам те“ върху лист хартия изостря сетивата ни и ни прави още по-отворени за любовта.

9 октомври - световен ден на пощите

[lora-ns-world]

,, Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ."

Мерилин Монро

Нещо, което на много мои близки хора, които обичам, се опитвах да обясня, но така и не разбраха.

[userlost11111]

Скъпа Али,

снощи не мигнах, защото знам, че между нас е свършено.

Не съм озлобен, защото знам, че чувствата ни бяха истински.

Ако в далечното бъдеще се срещнем, аз ще ти се усмихна и ще си спомня за прекараното лято под дърветата, където се учехме един от друг и съзрявахме в любовта си.

Най-хубавата любов е тази, която събужда душата ти и извисяваа стремежите.

Тази, която запалва огън в сърцата и носи покой на ума.

Ето какво ми даде ти.

И какво се надявах да ти дам вечно.

Обичам те, ще се видим пак.

Ноа

[my-soul-7]

И реших да се обичам.

И се появи ти.

И ме хвана за ръка

За да ме изведеш от ужаса.

И се появи ти.

За да видиш мен.

За да видиш себе си.

И се появи ти.

Защото сме се търсили.

И се появи ти.

Защото съдбата ни е събирала.

Защото и на край света бихме се намерили.

И се появи ти.

Защото те познах.

Преди да те познавам.

S. M.

[lora-bez-qvorov]

всички пътища водят към Рим, чакам да се срещнем в старият град, чакам да остарея и да събера смелостта да ти кажа хилядолетия по-късно, че те обичах, че те обичам, че знам, че и ти ме обичаше

[bybinka919]

сценарият се повтаря

главния актьор се сменя

а краят всеки път е един

проблемът може би съм аз

може би искам повече

мога да обичам повече

не смогват

и се отказват

тръгват си

напускат

не могат да преглътнат толкова любов

а мога да дам и повече

цялата съм любов

но явно им горчи

отказват ролята

трябва да се променя

задушавам го с любов

отдалечава се

трябва да давам по-малко

може би така ще го задържа

не искам и тази любов да убия

Б. Г.

[moonlitscribe]

Никога досега не бях изпитвала такава крещяща нужда от някого. И никога досега не бях искала човешко същество толкова силно, колкото искам него. Обладал е цялото ми съзнание. Обзел е цялото ми съществуване. Постоянно е в главата ми. Витае там като някакъв призрак. Излиза на преден план, после отново минава на заден, но каквото и да правя, не спирам да мисля за него. Постоянно се рее в главата ми и аз не бих го прогонила от там. Дори и да имах тамян, дори и да имах Библия, не бих използвала ни едното, ни другото. Обичам да си мисля за него. Толкова, колкото и обичам да съм до него. Когато ръцете му са по мен, единственото, което желая, е да ме стискат по-силно. Когато не са, единственото, за което копнея, е да ги усетя отново. Като дрога е. Никога не стига. Имам чувството, че никога не ме стиска достатъчно силно. Никога не ме целува достатъчно дълго. Никога не ме придърпва достатъчно близко. Никога не стига. И с всеки изминал път, нуждата от дозата се засилва. Всяко вдишване, всяко издишване са все едно свързани с него. Вдишвам, за да поема аромата му в себе си и не издишвам, за да не го изгубя. И понякога се чудя, луда ли съм или просто пристрастена. До къде бих стигнала, за да получа своята доза? До лудницата, ако се налага. Бих изживяла цял един живот в усмирителна риза, само за още един миг с него. До Всевишния, ако ми каже, че трябва. Бих се превърнала в светица, само за да го имам. До Лукавия, ако това е цената. Бих била грешница, само за да ме има.

-- Moonlit Scribe 🌙