#обичам се

[sangue-dolce]

между другото нямах грам спомен за този пост и реално седнах да прочета книгата 'без да знам' за какво иде реч и буквално имах същата реакция. Димитър Димов you are crazyyyy babygirl fr I would have smoked cigarettes and kept you alive forever <3

бе някой щеше ли да ми каже, че Осъдени Души е за секси свещеник (добре де, монах, same difference), или се очакваше аз сама да го разбера това след като изслушам песента на Лили Иванова към филма?

[ladyschaoticmind]

"Пусни си косата. Свали си грима. Обуй си кецовете. Сложи си старите дънки. Отиваме в някое забутано заведение. Където светлината е приглушена. Музиката е на живо. Резервациите не съществуват. А времето сякаш е спряло. Ще седнем на бара. Ще пием бира без чаши. Ще си шепнем на ухо. И ще те целувам. Без да ми пука кой гледа. Най-обичам да се усамотяваме в тълпата."

- Димитър Калбуров

[iamstonecoldbabyy]

А, какво искаш?

Искам да пътувам, искам да избягам от тук, да отида някъде, където ще започна на ново. Никой няма да знае какво е било преди и ще започна на чисто. Ще разказвам, каквито си искам истории за себе си верни и неверни. Някъде, където ще бъда друг/а и няма да направя същите избори. Някъде, където ще се чувствам свободен/на, ще спя спокойно и ще обичам живота, времето и това, което виждам и съм. Някъде, където ще намеря това, за което мисля всяка нощ преди да заспя. Ще намеря себе си и ще опитвам, опитвам докато не успея.

[lora-bez-qvorov]

трябва да го кажа; просто трябва да го напиша някъде

не мога повече да понеса прожекциите на чужди концепции за човека, който съм или мога да бъда

няма как да те обичам, както би ти се искало

[linna34]

Повечето хора мечтаят да чуят две думи

(Обичам те)

Аз съм два пъти по-алчна

(Ще се видим вкъщи)

[moonlitscribe]

"Дръж се мъжки" са може би думите които майка ми ми е повтаряла най-често. Искаше да изгради силна, независима и неплачеща жена. Е, такава съм, но на каква цена? Колко струват силата и независимостта? Колко струва това да можеш да задържиш сълзите си дори когато светът се разпада под краката ти?

Цяла една самота. Това е цената.

И само да знаеше, днес, мамо, колко ми е трудно да бъда жена. Да не мога да си позволя да бъда слаба. Да не мога да си позволя да бъда ранима. Да не мога да си позволя да падна. Защото няма да има кой да ме хване, мамо. Мъжете не обичат силните жени и ги е страх да ме обичат, мамо. А знаеш ли колко ми е писнало, да трябва да се обичам сама? Сама да трябва да вуювам. Сама да трябва да падам. Сама да трябва да ставам. И да не искат да ми подадат ръка, мамо, защото знаят, че мога и сама. А аз не мога вече. Писнало ми е да се държа по мъжки. Да запечатвам сърцето си. Да правя всичко възможно, за да скрия сълзите си. Дотегнало ми е да показвам само обвивка. Да не мога да рухна пред някого. Да не мога да си позволя да обичам някого. И чакам някой да се престраши да ме спаси, мамо. Някой да ме научи да бъда жена. Нежна. Ранима. Обичана.

Просто жена.

-- Moonlit Scribe 🌙

[vasetovp]

"– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?

– Нито една.

– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.

– Разбрах.

– Как?

– По всичко останало.

… Хиляда души преди това ме обичаха с „обичам те“ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.

С дланите си, които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода…

Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах."

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[maybethedreamscometrue]

Асансьор

Качих се в асансьора

и заседнах. Някъде между

“Обичам те” и “ Сбогом”. Никога не съм имала по-труден избор.

Дали да викам за помощ

или да послушам сърцето си.

[kalina1]

Може би нашето завинаги не означава, че завинаги ще бъдем заедно.

Може би означава, че завинаги ще бъдеш в сърцето ми.

Винаги ще ме разсмива мисълта за смеха ти и винаги ще ме разплаква споменът за сълзите ти.

Винаги ще се чудя дали не направих грешка. Трябваше ли да те пускам? Можех ли изобщо да не те пусна?

Винаги, когато разбият сърцето ми, ще се утешавам със спомена за теб. Ти никога не би го разбил.

Винаги ще ми липсваш и винаги ще те обичам. В сънищата ми винаги ще бъдеш до мен. В мечтите ми нашето завинаги означава завинаги заедно.

[highmushrooms]

Вече не пишем писма. Вече не се обясняваме в любов. Очакваме да бъдем обичани от човека до нас по подразбиране. Нещо като обич по занятие. А едно „обичам те“ върху лист хартия изостря сетивата ни и ни прави още по-отворени за любовта.

9 октомври - световен ден на пощите

[lora-ns-world]

,, Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ."

Мерилин Монро

Нещо, което на много мои близки хора, които обичам, се опитвах да обясня, но така и не разбраха.

[ladyschaoticmind]

" Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много."

- Чочо Попйорданов

[drinkwaterplss]

Искам да обичам някого,

Искам да се грижа, да купувам паста за зъби и пяна за бръснене, защото у тях са свършили.

Искам да знам откъде е белега на коляното му и на колко е бил, когато го е получил.

Искам да пушим сутришната ни цигара заедно.

Искам да обичам някого и да го слушам как ми разказва за детството си.

Искам да знам защо не яде домати и по какъв начин си пие кафето - дали слага за��ар или дали го пие с мляко.

Искам да знам любимия му цвят и дали буквата А е жена или мъж в главата му.

Искам да знам дали слага и двете обувки и после си връзва връзките или ги слага една по една.

Искам да знам каква е историята на тази износена тениска в гардероба му и защо толкова я обича.

Искам да знам за цифрите на паролата му за телефона и защо са именно тези.

Искам да обичам някого сутрин докато спи и вечер когато не може да заспи.

Искам да гледаме любимото му детско филмче.

Искам да обичам някого, искам да мога да го усещам, да усещам топлината, докосването, дишането.

Искам да слушам как свири и да гледам как рисува.

Искам да се радвам когато той се радва, искам да разделя неговото щастие с моето.

Искам да му помагам да преодолява трудностите си, без да искам нищо в замяна, искам просто да обичам.

Искам да имам на кого да пиша за добро утро и някой, за който да мисля когато съм изморена.

Искам да обичам, не мога да държа цялата любов в мен, искам да обичам.

Искам да целувам, да прегръщам, да се смея, да мълча, искам да обичам.

[lora-bez-qvorov]

всички пътища водят към Рим, чакам да се срещнем в старият град, чакам да остарея и да събера смелостта да ти кажа хилядолетия по-късно, че те обичах, че те обичам, че знам, че и ти ме обичаше

[userlost11111]

Скъпа Али,

снощи не мигнах, защото знам, че между нас е свършено.

Не съм озлобен, защото знам, че чувствата ни бяха истински.

Ако в далечното бъдеще се срещнем, аз ще ти се усмихна и ще си спомня за прекараното лято под дърветата, където се учехме един от друг и съзрявахме в любовта си.

Най-хубавата любов е тази, която събужда душата ти и извисяваа стремежите.

Тази, която запалва огън в сърцата и носи покой на ума.

Ето какво ми даде ти.

И какво се надявах да ти дам вечно.

Обичам те, ще се видим пак.

Ноа