#никола анастасов

[mihaylovblog]

91 г. от рождението на Никола Анастасов (1932 – 2016). Откъс от българския игрален филм "Тримата от запаса", 1971 г., на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Христо Вълчанов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[vprki]

"Изправени пред сянката" е посланието в Нощта на театрите

 „Театърът пак ще се научи да открива героите, защото сега се занимава предимно със сенките“. Казва писателят Александър Секулов, драматург на Пловдивския театър Н. О. Масалитинов“ по повод 12-та европейска Нощ на театрите. Тя ще бъде на 16 ноември, а организаторите са избрали "Изправени пред сянката" за основно послание.

Деветнайсет творци се „срещнаха“ със Сянката си в емблематичните #НощниПерсонажи на европейската Нощ на театрите. Популярни лица на театралното и балетното изкуство в България за поредна година подкрепят проекта, който се превърна в една от най-очакваните и вдъхновяващи културни инициативи.

Александър Секулов

Главни герои в концептуалните фотографии са режисьорите Явор Гърдев и Антон Угринов, драматургът Александър Секулов, актьорите Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Владимир Пенев, Дарин Ангелов, Христо Петков, Владимир Михайлов, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Константин Еленков, Боряна Братоева, Мартин Димитров, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев.

За първи път към фотографския проект има кратък филм „Изправени пред Сянката“, в който „говорят“ сенките на творците. В него буквално и визуално режисьори, актьори и драматурзи се изправят пред собствената си сянка и говорят за чувствата и емоциите си. За Явор Гърдев сянката е “нещо като лакмус за изминалото време“, Христо Петков споделя, че „сянката е двойникът, а двойникът в театъра има много голяма роля“. Юлиан Вергов казва, че никога не се страхува от неговата собствена сянка, но от сянката на героя си – винаги. За Владимир Карамазов сянката е „тялото на душата“. Весела Бабинова разказва, че „ако познаваш сянката си, тя може да е ценност и суперсила“. За Луиза Григорова-Макариев „тъмната страна е убежище“ и лично пространство, в което може да открива отново и отново себе си.  С думите на Александър Секулов започнахме текста, защото те са емблематични за нелицеприятните неща, които се случиха в някои театри. Но това е друга тема, все пак, драматургът не я отминава…

Явор Гърдев

Творчески директор на 12-тата Нощ е Александър Таралежков. А във фотографската серия Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха със Слав Анастасов, Любомир Петров и екипа на продуцентска компания SHOOT.

„Нощните персонажи“ ще бъдат показани само онлайн и на мониторите на метро станциите в София. От 2023 г. Нощта на театрите започва своята Зелена програма за намаляване на въглеродния отпечатък и организаторите се обединиха около решението фотосите да не бъдат отпечатвани на хартиен носител, а да бъдат представени само в дигитален формат.

Владимир Пенев по време на снимките

"Европейска Нощ на театрите" е платформа, която обединява всички, които имат отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.

Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватия, иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Програмата със събития ще предложи, както представления на живо, така и съпътстващи събития, 5-часов live cam от София и Пловдив, срещи с творци, изложби, пърформанси в различни часове от съботния ден в десетки локации в няколко български града.

Ованес Торосян при подготовка на снимките

Организаторите отбелязват, че "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от цяла Европа. "Нощта" е иновативна интерпретация на театралното изкуство, която е насочена към развитие на публиките и пълноценното им участие в културния контекст на всяка от държавите-участнички в проекта. Нейната мисия е да показва театралната креативност във всички форми, като обединява творческите индустрии, разширява театралната мрежа чрез обмен на идеи и опит,  привличайки публики от всички възрасти.

"Идеята на тази европейска платформа е да привлича младите зрители в театралните зали, както и тези, които по принцип ходят на театър, да имат възможност да видят нещо по-различно, да отидат а театър в по-различен часови пояс. Да се срещнат с актьорите, да надникнат зад кулисите. Смея да твърдя, че за 12 години успяхме да наложим този модел и на българския театрален пазар и резултатите са повече от задоволителни и доста вдъхновяващи за нас, защото повече от половин милион зрители влязоха в театралните зали, както и във всички локации, в които „Нощта на театрите“ успява да създаде театрално съдържание". Казва пред БНР Мария Панайотова от Фондация „Арт Проджектс“, организатор "Нощта на театрите" за България.

Теодора Духовникова

Тя е убедена, че посланието "Изправени пред сянката" дава поле за много интерпретации. Нашата изходна точка беше, че подготвяме дванадесето издание на инициативата, а 12 е едно число символ на край и начало и отваря нови възможности. Затова избрахме да направим равносметка, но не по стандартния начин, а като погледнем а нещата през "сянката" ни – другата, в повечето случаи тъмна страна, като в момента експериментираме както с въображението, така и с реалността, защото реално нощта съществува и през сянката ни, а тя, в зависимост как я използваме може да бъде и супер сила за нас самите. Стигнахме до посланието "Изправени пред сянката", поглеждайки към Юнг, но и към българската традиция за вграждането на сянката в нещ��, в което виждаме смисъл".

Христо Петков

 За концепцията творческият директор на 12-ата Нощ – Александър Таралежков уточнява: "Юнг ни учи, че сянката представлява онези части от личността, които често отхвърляме или игнорираме. В българската традиция вграждането на сянката символизира оставянето на нещо лично и скъпо в основата на здание, за да му се придаде сила и дълголетие.“

Всяка година организаторите канят всички театри да се включат в „Нощта на театрите“, като самите ръководства и екипите решават какво съдържание да предложат.

С какво ще включи в красивото събитие всеки театър и програмата на Нощта може да научите тук. А на официалния ѝ сайт вече е отбелязано подробно каква ще бъде в Пловдивския драматичен театър.

На 16 ноември, от 18:00 часа, в голямото фоайе на театъра, ще бъде открита изложба с оригиналните плакати на големия художник Ганчо Ганев.  Добре познати на поколения зрители, афишите му оформят визуалната идентичност на постановките на пловдивския драматичен театър за десетилетия наред. Произведенията му очертават дългия път, изминат от театралния плакат през годините и дават възможност на признателната публика в града под тепетата да отдаде почит на бележития художник, вписал творчеството си в един от паметните периоди на театъра.

Галин Стоев с портрета си в Нощта на театрите, 2023

От 19:00 часа в Музея на театъра, за първи път, ще бъде представена новата VR зала. Тя предлага наистина уникално за България виртуално преживяване, позволяващо на посетителите да се пренесат назад във времето и да видят как е изглеждала вътрешността на първия професионален театър в България. Чрез модерните технологии театралната история ще оживее по един неповторим, съвременен и напълно завладяващ начин.

Кулминацията на театралните събития ще настъпи в 21:00 часа, когато в Голяма зала, ще започне най-новият спектакъл на Диана Добрева и Александър Секулов – „Без кръв“, съвместен спектакъл на Драматичен театър – Пловдив и Драматичен театър – Велес, Република Северна Македония по едноименния роман на Алесандро Барико.

Владимир Карамазов

Припомняме, че от 2014 година актьорът Владимир Карамазов е посланик на „Нощта на театрите“, част от инициативата „Европейска нощ на театрите“. Самият той освен актьор и продуцент, от 2019 се занимава сериозно и с фотография. Негови фотографии са публикувани на престижни фотографски платформи и печелят фотографски награди.

Миналата година слоганът на Нощта бе „Под властта на театъра, всяка роля е различно царство“. Тогава 21 бяха посланиците на „Нощта на театрите“ и отново „присъстваха“ с великолепни образи, сътворени от фотографите Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски, но различни от тази годишните им, съобразени с посланието за 2024 "Изправени пред сянката".

Марта Петкова портрет от Нощта на театрите, 2023

Всичко актуално следете за предстоящата „Нощ на театрите“ следете в официалния сайт, във фейсбук, инстаграм и Viber Community-то на инициативата. Заслужава си… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Фондация „Арт Проджектс“

[petarnizamov]

ВМРО окупира Кюстендил и Гоце Делчев заради изоставяне на обединението на Македония и България от Стамболийски

Съпротива на ВМРО срещу БЗНС и политиката на отказване от Македония.

След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Земеделското правителство започва преследване на ВМРО, на неговите водачи Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, както и на пунктовите войводи и дейци на организацията. През 1921г. Александър Димитров става министър на войната. С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, военният министър в правителството на Стамболийски  - Александър Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо. Погребан е в близкото село Горна Козница. През 1919 Димитров е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. В края на 1919 и началото на 1920 ръководи насилственото прекратяване на Транспортната стачка. Участва в създаването на Временната комисия на македонската емиграция, предшестваща Македонска федеративна организация.  По-късно войводата на ВМРО - Величко Велянов (скопски окръжен войвода) участва в убийството на Стамболийски, но това убийство не е поръчано от ръководството на ВМРО. Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент "Иван" - доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия... Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банс��о - Ангел Джамбазки, основа самозван "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония", в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к "Труд" - Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити "Фермата" - Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от "Сите българи заедно", Петър Низамов (Председател на "Български юридически комитет" и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония" е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа... Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Основаване на Вътрешна федеративна македонска революционна организация

След Втория велик събор на Съюза на македонските братства от есента на 1920 година шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България. Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО).

Разцепление по време на правителството на Стамболийски

Международните конгреси и Македонския вѫпрос. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1922. Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната и фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В Тирана федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Попвасилев, Христо Цветков и Крум Зографов се уговарят с Александър Протогеров, от страна на автономистите, за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни, с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва. През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев, Заре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци. Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.

Кюстендилска акция на ВМРО срещу правителството на Стамболийски.

Кюстендилската акция е окупиране на град Кюстендил от въоръжени чети на Вътрешната македонска революционна организация, извършено на 4 – 5 декември 1922 година.

Превзелите Кюстендил Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски Място Кюстендил, Царство България Дата 4 – 5 декември 1922 г. Резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите На 15 юли 1921 г. в близост до с. Жиленци, Кюстендилско, е убит кочанският войвода Симеон Клинчарски. На 8 ноември 1921 г. е убит тиквешкият войвода Стоян Антов. На 10 септември 1922 г. в Кюстендил са убити Александър Гюргинчев, кмет на Кратово по време на Първата световна война, и Милан Атанасов. На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от член на Македонската федеративна организация отговорникът на пограничния пункт на ВМРО Велин Алайков. Тази поредица от убийства кара ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от федералистите и враждебно настроените земеделци. На 4 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село,  Read the full article

[kimreiki]

Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Димитър Манчев.... (at Sofia, Bulgaria)

[mihaylovblog]

91 г. от рождението на великия и незабравим Никола Анастасов (1932 – 2016). Снимка: https://bnr.bg/

[mihaylovblog]

17.10.1969 г. – Премиера на българския игрален филм "Осмият" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Петър Христов-Ведрин и Тодор Монов. Оператор е Георги Георгиев. Създаден е по мотиви от книгата „Боят настана“ на генерал Стою Неделчев-Чочоолу. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев. В ролите: Георги Георгиев-Гец, Никола Анастасов, Меглена Караламбова, Стойчо Мазгалов, Антон Горчев, Джоко Росич, Продан Нончев, Димитър Панов, Петър Пенков, Белла Цонева, Стефан Мавродиев, Катя Чукова, Иван Налбантов, Лъчезар Стоянов, Маргарита Тихинова, Стефан Илиев, Димитър Панов, Васил Вачев, Цонка Накова, Димитрина Савова, Марин Тошев, Димитър Милушев, Христо Дерменджиев, Свобода Молерова, Радка Вълкова, Иван Дорин, Харалампи Аничкин, Тодор Тодоров и др.

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Белла Цонева (09.12.1946)! Тук в ролята на жената на Пейо (Никола Анастасов) в откъс от българския игрален филм „Тримата от запаса“, 1971 г., на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Христо Вълчанов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.

[vprki]

„Звездните зрители“ в Сатирата в хармония с „Небесния театър“

„В последните пет-шест години се изясни цялата стратегия на това, което правим. Ние развиваме във времето и паметта на театъра. Приехме различни форми, различни начини, с които тя да продължи. “ Каза през октомври миналата година Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов при представянето на колоната от скулптурни маски в централното фоайе.

И продължи „Едно общество може да стъпи здраво на основите си само и единствено, когато има памет и никой да не мисли, че може да е различно. Едно общество да се развива трябва да стъпи на една здрава основа, без да мисли, че всичко започва от него.“

Калин Сърменов и Кунка Димитрова при откриването на първите маски на Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Татяна Лолова, октомври 2023

Първите три маски бяха на незабравимите прекрасни актьори Георги Калоянчев, Татяна Лолова и Стоянка Мутафова. Автор на скулптурните маски е скулпторката Кунка Димитрова, ученичка на забележителния творец Величко Минеков в НХ��. Маските са върху основната колона на фоайето, която държи залата. Затова не е случайно е избрано мястото, на което да бъдат поставени маските на хората, създали театъра.

До тях през януари тази година бяха поставени и маските на Невена Коканова и Георги Парцалев…На 21 май беше поставена и маската на Никола Анастасов. В същия ден в голяма зала на театъра вече  е и а столът на Славчо Пеев, който напусна нашия свят на 27 февруари, на ред 14, № 4 - сред другите основатели на Сатирата.

Маската на Никола Анастасов

Който е минавал, разбира се, актьорите всеки ден по коридора от служебния вход на театъра към фоайето му, ще бъде лице в лице с основателите не само като портрети, но и различни техни превъплъщения на сцената. Някой ще каже, че това го има всеки театър. Да, но тук е по-различно. В зала, отново свързана с фойето е експонирана постоянна фотоизложба на  участниците от Сатирата в сборния отбор на артистите срещу журналистите във футболен мач на стадион “Васил Левски”, 27 март 1984, със снимки фотографа Иван Григоров. Тогава публикувани във в. „Поглед“.

Кунка Димитрова

Всичко започва от една маска на Радой Ралин, която е подарена на театъра.  По неизвестни причини тя останала в някакво заведение и един човек я донесъл в Сатирата. Била е малко счупена, но е маската на Радой, емблематична личност не само за театъра. На централно място на колоната е скулптурната глава на патрона на театъра Алеко Константинов, великолепна творба на Вежди Рашидов, който той е подарил.

"Небесният театър"

При представянето на първите маски върху  носещата колона във фоайето Калин Сърменов сподели, че скоро предстои и откриването на стенопис на елипсовидната част от тавана на фоайето на Сатиричния театър. Тогава го наричаха „Небесен театър“ за всички, които са били тук, а и за тези които все още част от неговия артистичен живот. Техен проект съвместно с Художествената академия. По него работят с преподавателя от катедра „Стенопис“ на НХА Страхил Ненов, към когото са се обърнали се да им помогне това да остане във времето.

След „Небесния театър“ в централното фоайе, на втория етаж вече присъстват и „Небесните зрители“ от същия този 21 май. Стенописът е дело на художника -карикатурист Чавдар Николов.  Това са авторите, на чиято основа Сатиричният театър съществува и се развива, и до ден днешен. „ Някои от лицата съм ги рисувал и преди. Но сега, специално за Сатирата, са рисувани наново, защото едно от указанията беше към тях да бъде подходено с пиетет, както и при първия проект (“Небесен театър“) – без много деформации и упражнения в тази посока. Мисля, че се получи.“ Споделя Чавдар Николов.

От "Небесните зрители"

Припомняме, че преди време за „въпреки.com” той каза: „Правото да се изразиш е свещено  право на свободното слово. Правила няма. Защото няма как да се научат. Превесът е на хрумването. Трябва да бъде бляскаво хрумване. Да гръмне моментално. Почне ли - пшшш - да шуми фишекът – отива на кино. Независимо как е нарисувано. Може да бъде нарисувано ужасно зле, непрофесионално. Въпросът е да бъде хрумването невероятно”. Това казва известният карикатурист Чавдар Николов, който сподели тогава опита си и това, което е научил в Бирмингам, където е завършил.

Чавдар Николов

Той твърдеше, че в карикатурите може да се види тази непосредственост, която имат англичаните. Нямат претенция, просто хрумване, нищо повече. Не си представят, че правят нещо, което да остане след години. „Ние имаме тази грешка и тя е следствие на дългото време комунизъм. И дългото време, че не се променяха нещата. Тук се правеха карикатури философски, не знам какви си, поетични, романтични, които като че ли имаше някаква претенция да останат и след нас. Няма такова нещо. Хуморът се развива. Днешният хумор след 50 години ще бъде необичаен за следващите поколения. Както е необичаен хуморът от преди 50 - 100 години“.

Тогава не се опитахме да го опровергаем, а и не знаехме как и с какви аргументи. Вероятно е бил прав, той знае и следи много колегите си по света. Но в последните години изложбите му, някои и съвместни с великолепния екип на „ПрасПрес“ ( Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и той) май говорят за друго, но все още не са минали 50-100…Но това е друга тема… Сегашната му забележителна работа и в  “Небесен театър“, и в   „Небесни зрители“  създава усещането за непреходността на театъра, на личностите, които го сътворяват и във времето ще бдят над тези, които днес са лицето на Сатирата.

Калин Сърменов и Чавдар Николов

Връщаме се и към наш разговор с Калин Сърменов преди малко повече от година по повод неговата 60 годишнина през май 2023. Тогава той каза: „Когато Пламен Марков ме покани, аз дойдох в Сатирата. Много се респектирах от тези хора. Дойдох на мястото на Георги Парцалев, седнах на неговото място. Той тъкмо си беше отишъл, даже шкафчето му беше пълно с негови неща. Как никой не ги прибра! Дойдох да моля някой да ги прибере – никакво отношение.. Вътре беше негова история, писма. Не смеех да пипна. Бях млад, беше ми неудобно само да разлиствам. Никой не ги прибра, ей така изхвърлиха всичко. Имаше табелки на гримьорните, изхвърлиха и табелките. Викам: „Поне това запазете, то е история“. Нейчо Попов къде е стоял – направи ремонт, но остави табелката. Да се знае. Този, който идва, да знае къде е Парцалев, сложи, къде е Калоянчев - сложи, къде е, Стоянка - сложи, къде е Таня, къде е Невена – всичкото това нещо беше долу, изхвърлиха го…“.   

 От "Небесния театър"

Но Сърменов точно вече като директор прави друго, различно. В театъра почитат всеки един – и актьори, и режисьори, и автори. “Много държа на това. Смятам, че това е единственият начин да се развива една държава, едно общество, един сектор или един бранш – да стъпи и да знае на какво стъпва. И да не се бие в гърдите, че светът почва от него. Аз съм никой. Ние ка��ваме: „Тук сме, за да преведем във времето Сатиричния театър – после ще го поеме някой друг – наша е тази отговорност докато сме тук“. А не „Махни ги тия, не искам да ги видя, да чуя“. И затова – кой да разкаже на младите. Тук имаше един, който в театъра ми зададе въпроса „Кой е Нейчо Попов?“ Викам му: „Не е възможно да работиш в театъра и да не знаеш кой е“.

"Небесния театър"

Следващата маска на носещата колона във фоайето на Сатирата ще е на Нейчо Попов, по която Кунка Димитрова работи. Тя беше направила един опит с него преди време, но не била доволна... Той е много важен човек за Сатиричния театър като актьор, режисьор, както и за българското кино, като мнозинството от колегите си, които „държат“ колоната… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

ЧРД на Жоржета Чакърова (08.05.1941)! Тук заедно с Коста Цонев и Никола Анастасов в откъс от телевизионният театър "Човекът от Ла Манча", 1968 г., режисьор - Асен Траянов, сценарист - Даниел Васерман, оператор - Васил Киранов, музика - Мич Лий.

[mihaylovblog]

27.03.1978 г. – Премиера на българския игрален филм "Пантелей" на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Васил Акьов. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите: Павел Поппандов, Константин Коцев, Никола Анастасов, Добринка Станкова, Велко Кънев, Рената Киселичка, Евстати Стратев, Кирил Господинов, Антон Радичев, Георги Русев, Владимир Давчев, Теодор Юруков, Антон Карастоянов, Любомир Димов, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Лъчезар Стоянов, Николай Николаев и др.

[mihaylovblog]

27.03.1978 г. – Премиера на българския игрален филм "Пантелей" на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Васил Акьов. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите: Павел Поппандов, Константин Коцев, Никола Анастасов, Добринка Станкова, Велко Кънев, Рената Киселичка, Евстати Стратев, Кирил Господинов, Антон Радичев, Георги Русев, Владимир Давчев, Теодор Юруков, Антон Карастоянов, Любомир Димов, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Лъчезар Стоянов, Николай Николаев и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 3-ти, Галина Генчева, изд. „Д-р Иван Богоров“, София, 2008 г.

[mihaylovblog]

22.03.1967 г. – Премиера на българския игрален филм „По тротоара“ на режисьора Антон Маринович, по сценарий на Милчо Радев. Оператори са Младен Колев и Христо Вълчанов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Иван Андонов, Ани Бакалова, Любомир Киселички, Джоко Росич, Борислав Иванов, Милен Колев, Георги Наумов, Иван Янчев, Иван Стефанов, Райна Петрова, Трифон Джонев, Никола Анастасов, Николай Ковачев, Иван Обретенов, Георги Банчев, Иван Запрянов и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 2-ри, Галина Герчева, 1988 г., изд. „Д-р Петър Берон“, гр. София

[mihaylovblog]

14.02.1966 г. – Премиера на българския игрален филм „Рицар без броня“ на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Олег Ковачев, Апостол Карамитев, Вихър Стойчев, Слав Николов, Олег Попов, Катя Стоянова, Мария Русалиева, Цвятко Николов, Таня Масалитинова, Джони Пенков, Юрий Яковлев, Анани Анев, Никола Анастасов, Кирил Димчев, Ламби Порязов, Соня Маркова и др.

[mihaylovblog]

14.02.1966 г. – Премиера на българския игрален филм „Рицар без броня“ на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев. В ролите: Олег Ковачев, Апостол Карамитев, Вихър Стойчев, Слав Николов, Олег Попов, Катя Стоянова, Мария Русалиева, Цвятко Николов, Таня Масалитинова, Джони Пенков, Юрий Яковлев, Анани Анев, Никола Анастасов, Кирил Димчев, Ламби Порязов, Соня Маркова и др. Колаж: https://boulevardbulgaria.bg/

[mihaylovblog]

190 г. от рождението на Добри Войников (1833 – 1878). Откъс от "Криворазбраната цивилизация", 1974 г. по едноименната пиеса на Добри Войников. Режисьор на продукцията е Хачо Бояджиев, музиката е композирана от Дечо Таралежков. Главните роли се изпълняват от Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова. Видео: www.bnt.bg

[mihaylovblog]

34 години от смъртта на великия и незабравим Георги Парцалев (1925 – 1989). Тук заедно с Никола Анастасов и Кирил Господинов в откъс от българския игрален филм "Тримата от запаса", 1971 г., на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Христо Вълчанов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.