#никола | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 8 months ago

Text

Изложба – посвещение на скулптора Никола Терзиев–Желязото

„Тази изложба не е ретроспективна експозиция, посветена на Никола Терзиев, нито отбелязва конкретни дати и събития, които са свързани с него, а представлява съвременна изложба в режим на художествено изследване.“ Пише проф. Петер Цанев, художник и преподавател в НХА, един от участниците в експозицията в галерия „Средец“ на Министерство на културата.

И продължава: „Художници от различни поколения, работещи в различни посоки и направления, представят творби, с помощта на които търсят контакт с особената нематериална „тежест“ на формата в изкуството на Никола Терзиев. Това е изложба изследване, опитваща се да установи онтологични взаимодействия с творбите на художника.

Изкуството е инструмент за възприемане на изкуството. Изкуството е най-сложният и най-истинският инструмент за разбиране на изкуството. Ето защо тази изложба е изследване, ��осветено на непокорното и непредвидимо проучване на художествените феномени, които дълбаят изкуството отвътре. Без инструкции и без зададени граници всяка една творба пътува към друга творба в пълно отдаване и ангажиране със света на формите, за да стане форма и за да живее като форма.

Никола Терзиев-Желязото

Целта на тази изложба е да провокира интерес към изкуството на Никола Терзиев извън историческите артикулации и обобщаващи наративни структури. Изложбата събира съмишленици, обединени около усещането за неуловимите прозрения на въображението и закрепването му към богатството и плътността на материята, където идеите се оформят и обработват в глина, камък, метал, дърво стъкло, хартия, восък, платно и т.н. Това е изложба за силата на формата и формообразуващото въображение на твореца, което надхвърля параметрите на културата, в която се намира. Напомняне, че не може да има аналогия между въображението и културата, защото въображението е това, което винаги недостига в една култура.

Изложбата е напомняне за фигурата на твореца, който понякога като безмълвен храм оставя след себе си следи от свещени ритуали. Напомняне за уникалната освобождаваща способност на художествените форми да поставят под въпрос пътищата, чрез които светът се преживява. Напомняне, че за Никола Терзиев скулптурната форма е най-първичният и най-честен инструмент за влизане в духовните пространства на изкуството.“ Заключава Петер Цанев.

Част от участниците в изложбата, посветена Никола Терзиев-Желязото от ляво на дясно: Захари Каменов, Людмил Георгиев, Любен Генов, Слав Недев, Станислав Памукчиев, Иван Кънчев, Станислав Божанков, отпред дъщерята на скулптора Стела Терзиева

Изложбата (9 – 26 април) е проект на Сдружение за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ с куратори Иван Кънчев и Захари Каменов. За изложбата творбите на Никола Терзиев–Желязото (1927-2006) са предоставени от колекцията на д-р Бянов. Редом до творбите на забележителния скулптор в експозицията са произведенията (по азбучен ред) на Анжело Красини, Венко Колев (1915 – 1997), Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Зеятин Нуриев, Зоран Мише, Иван Кънчев, Иван Русев, Любен Генов, Людмил Георгиев, Петер Цанев, Петър Дочев (1934 – 2005), Роберт Цанев, Слав Недев, Станислав Божанков и Станислав Памукчиев.

Скулпторът Ивайло Аврамов пред творбите на Петър Дочев и Никола Терзиев-Желязото

В центъра на пространството на галерията специален акцент в експозицията до скулптура на Желязото е знаменитата творба Петър Дочев с любимия му кръг „Без име“, 2002, смесена техника, злато, шперплат. /Изложба по повод неговата 90 годишнина се открива на 29 април в галерия „Райко Алексиев“, може да прочетете тук./

Припомняме, че Иван Кънчев, един от кураторите на изложбата, когото определят като явление в съвременното българско изкуство, ни представи две уникални изложби по повод 50 годишния си юбилей. „Синьо…? в галерия „Средец“ (декември 2022) и в началото на 2023 година като нейна втора част „С почит към тракийската керамика“ в „Арте“. Тогава при откриването на изложбата проф. Петер Цанев каза: „Той е изследовател не само в полето на пластичните изкуства, но и в полето на изкуствознанието. Той създаде, написа една грандиозна диалогична енциклопедия на българската скулптура. Връщам се към нея, защото той там, като че ли за първи път в българското изкуствознание постави важен въпрос на българските скулптори, с които той говори „какво мислят за религията, дали са религиозни, дали вярват в Бог“. Един много директен въпрос, който отвори едно ново пространство по отношение на мястото на българското изкуство, не толкова като сфера, като претенция, а по-скоро като начин, по който изкуството може да бъде възприемано. За Иван Кънчев изкуството е път, пространство, Вселена, а не толкова обект, предмет или нещо, което подлежи на някакъв култ.“ /Целия текст във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Никола Терзиев-Желязото "Скръб"

Той беше любезен да ни предостави откъс от най-новата си книга-изследване със съавтор Захари Каменов от 2024 – “Посвещение на Никола Терзиев – Желязото”, изд. „Магоарт”, София. Публикуваме го с известни съкращения.

За Никола Терзиев–Желязото

(1927–2006)

„Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“

Никола Терзиев е един от най-българските, най-самобитните и най-��духотворените скулптори, които оставят от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнуват го особеностите на националната душевност. Търси българския тип. Творчеството му е повлияно от образите на Йордан Йовков. В него откриваме и повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Той създава много характерни, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение. Те са събирателен образ. /От първите произведения на Никола Терзиев са „Момиче с две стомни“ (1953), „Родопска девойка“ (1954), „На полето“ (1956) и „Очакване“ (1959). Те са събирателен, опоетизиран образ на ��ладата българка. Изразяват нейната красота и душевна чистота. Там авторът разкрива нови психологически състояния на селския образ. Някои от впечатляващите кавалетни пластики на Н. Терзиев са „Фигура на поп Андрей“ (1966), „Женска фигура“ (1966), „Маргарита“ (1983), „Автопортрет“ (80-те години), „Спомен“ (1990), „Седнала фигура“ (1995) и „Автопортрет“ (1997). - б.а./.

Никола Терзиев "Автопортрет"

Никола Терзиев има собствен почерк, уникално разбиране за монументалната форма и специфичния ѝ живот. С вроден усет към нея той реализира стойностни паметници на българската скулптура. /Това са „Стефан Караджа“ 1969 (Русе), „Филип Тотю“, 1972 (гр. Две могили, област Русе), фигури от „Пантеона на възрожденците“, 1978 (паметник-костница, Русе), „Св. св. Кирил и Методий“, 1980 (Благоевград) и „Захари Стоянов“, 1989 (Русе). – б.а../.

Неговите малки пластики и миниатюри също са внушителни. Никола Терзиев твори в областта на кавалетната и монументалната пластика, релефа и миниатюрата. Изработва портрет, фигура, голо тяло и композиция. Произведенията му са от бронз, камък, керамика, дърво и кост. Знаменателни са теракотите на Никола Терзиев. /С особено силно внушение са съзерцателните автопортрети на Никола Терзиев от печена глина. Те са изящни и лаконични – с изтънчена естетика. От тях струи духовна чистота, хармония и първична сила. Той е от първите скулптори, които успешно експонират портретни глави на една точка върху постамента. Нестандартният подход използва и при миниатюрата. – б.а./.

„А Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев-Желязото

„Обемът трябва да напъва отвътре“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев е роден е на 27 септември 1927 г. в Русе. През 1953 г. завършва скулптура във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Любомир Далчев, а преди това учи графика при проф. Илия Бешков и декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.

Никола Терзиев е един от най-българските, самобитните и одухотворените скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнува го особеностите на националната душевност. Търси българския тип.

Никола Терзиев-Желязото "Седнала фигура"

За него акад. Светлин Русев пише: „Кольо Желязото не беше просто голям, самобитен изключителен скулптор – нещо повече – беше от онези малцина избрани, целунати от Бога, в които земното и духовното живееха в един дом. Нещо сакрално излъчваше тази скулптура, в която времето и човешката опитност бяха оставили духовни натрупвания, синтез, простота, монументалност и дълбочина, доброта и човечност… В България не са малко талантливите скулптори, не са много истински реализиралите се със своя следа, но след Иван Лазаров – толкова български, толкова пластически и духовно чист, до святост скулптор не познавам! … Ние никога не сме имали мярка за своите духовни първенци. Не знам дали някога ще дойде времето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“.

През есента 2018 година в галерия „Нюанс“ по повод 90 години от рождението на скулптора бе експонирана изложбата „С почит към учителя“ - Никола Терзиев – скулптура и Иван Кънчев – съдова керамика.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Всички тези подробности са в контекста на изложбата в галерия „Средец“, която е към края си. Убедени сме, че красивите и смислени културни събития не могат да бъдат само ОТ – ДО. Те оставят следите си и привличат и млади талантливи автори да се включат и да участват в художествените процеси, които се развиват в десетилетията, в столетията, дори в хилядолетията...

В известна степен по наши наблюдения в кратката, все още, история на Сдружението за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ учредено на 22 март 2021 година в София от д-р Иван Кънчев, Анжело Красини, Захари Каменов, проф. Емил Попов, проф. Станислав Памукчиев, доц. Емил Бачийски, доц. Роберт Цанев, Станислав Божанков, Диана Драганова-Щир, проф Валентин Ангелов и проф. Петер Цанев, се стреми последователно именно да изследва, да показва в изложби. В този контекст припомняме и направената с въображение, артистичност и познание експозиция изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН миналата година с куратори проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Иван Кънчев.

Част от художниците, които участваха и в изложбата в Националния археологически музей към БАН от ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Иван Кънчев и Станислав Божанков

„Мястото е специално, защото това е бивш храм и самото пространство е сакрално. Според мен, това което е плюс на проекта, е, че той не се противопоставя на музея – напротив, ние държахме за една приемственост.“ Каза за „въпреки.com” д-р Иван Кънчев, художник, изследовател в областта на визуалните изкуства, малко преди откриването на изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН, на която той е куратор заедно с проф. Станислав Памукчиев и проф. Петер Цанев.

Такава изложба не е имало досега – да живеят в едно пространство невероятни артефакти от хилядолетия, открити по нашите земи и съвременни произведения на забележителни автори. Изложбата не бе обособена в определена зала в музея, а се сля по свой път в него с гениалността на древното изкуство.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Тогава за „въпреки.com” Иван Кънчев каза: “Тук има минало, настояще, живи, мъртви, индивидуалности, Аз-ове. Тук всичко е анонимно – не знаеш кой го е правил това нещо. Има едно противоречие, но самите произведения от нашата изложба доста добре стоят и не обиждат средата. Тук не може да обиждаш тази среда. Трябва да има почит, почит към мъртвите. В този смисъл има приемственост. Да, аз много държа на това: да има приемственост, държа на традицията – естествено, тя трябва да се разширява, надгражда, да е в контекста на съвремието. Затова тук хем има симбиоза, но има и противоречие.“ /Целия текст може да прочетете тук./

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Важен е контекстът, както го направиха и с великолепната изложба, посветена на Никола Терзиев-Желязото. Творби от различно време се срещат в галерийното пространство разговорът за изкуството продължава. Не са необходими много думи…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и личен архив

#Никола Терзиев #Иван Кънчев #Станислав Памукчиев #Захари Каменов #Критичен поглед

0 notes