#никакви други таланти.

[gothiclit]

английска филология в су идваме

admissions officers hate my ass

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: От двете страни на камерата –Виторио де Сика

Той е роден само 6 години след появата на кинематографа. И целият му изключително продуктивен творчески живот преминава през „века на киното“. За да остави забележителна лична филмография с 162 роли като виртуозен актьор и още 36 режисьорски филма! Това пише за „въпреки.com“ кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов по повод 120 години от рождението на знаменития кинематографист Виторио де Сика.

И така да запише името си като един от най-талантливите кинематографисти в италианското, в европейското и в световното кино! Появява се на бял свят на 7 юли 1901 година в градчето Сора, област Лацио, където е и столицата Рим. Но там ще отиде по-късно, защото детството му преминава в очарователния, живописен Неапол с неговата неповторима градска атмосфера и легендарна митология на живописните му квартали, в подножието на вулкана Везувий и същевременно на брега на Тиренско море. Несериозно е да се надценява географската локация при формиране на бъдещите художествени наклонности и естетически вкусове, но пък за любопитното и неизкушено детско съзнание запечатаните пейзажи, градски персонажи и типология на пъстротата никак не е без значение. По-силен аргумент е обаче баща му Умберто де Сика, обикновен банков чиновник, но не скучен счетоводител или ревизор – сухар, а пъргав мъж с влечение към шоу бизнеса. И някак неусетно насочва безспорно красивото момче към подобна житейска реализация. (Да отбележим в скоби, че след много години главният персонаж от знаменития филм „Умберто Д.“ (1952) носи бащиното му име, макар че сценарият е писан от Чезаре Дзаватини.). Но тогава, през раните години в Неапол, младият Виторио все още не е намерил пътя си, а интуитивно и по „зов на сърцето“ се насочва към театъра и от началото на 1920-те години е в малка професионална трупа, където се учи от опита на заобикалящите го актьори.

Ала междувременно бацилът на киното го е „поразил“, макар и случайно, след като попада пред очите на режисьора Алфредо де Антони. Той го кани за малка роля в забравения дори от историците на киното ням филм „Процесът Клемансо“ (1917) по романа „Аферата Клемансо“ на известния френски писател Александър Дюма – син. Тогава нямото кино все още няма висок художествен авторитет, но трупа рейтинг като популярно зрелище.

Виторио е само на 16 години

и му подхожда ролята на сина на знаменития френски политик Жорж Клемансо (1841-1929), два пъти министър-председател, като вторият път (1917-1920) е точно по време на Първата световна война. Поради това филмът, без никакви особени качества, все пак е гледан от широка европейска публика. Добро начало, макар че следващите 10 години Виторио не се появява отново не екран. Но пък после следва шеметна актьорска кариера с по няколко филма всяка година, в заглавия на сръчни професионални режисьори, сред които и някои всепризнати таланти като Антонио Пиетранджели, Джузепе Амато, Луиджи Коменчени, Антонио Петруци, Дино Ризи, Серджо Корбучи, по-късно и американските майстори Чарлз Видор, Джон Хюстън, и много други от европейското кино. Така за 60 години пред камерата оставя името си като актьор в титрите на 162 филма! А последната му актьорска поява е на телевизионния екран през 1976 г. в италианския филм „Героят“, заснет две години по-рано, малко преди смъртта му, като единствен режисьорски опит на сина му Мануел де Сика, който иначе е известен филмов композитор със 101 заглавия! Великият актьор и режисьор Виторио де Сика затваря очи през 1974 г. в парижкото предградие Ньой на 73-годишна възраст.

Активната актьорска и режисьорска работа на Виторио де Сика започва още през 1930-те години, когато основава собствена театрална трупа, заедно със съпругата си Гуидита Ризон и приятеля Серджо Тофано. Тримата продуцират и играят в поставяните от тях пиеси – обичайна практика за малка театрална компания, която изкарва насъщния, като играе най-вече леки закачливи комедии. Но в инцидентни случаи поставят и автори от ранга на Бомарше, а понякога наемат и знаменити режисьори като Лукино Висконти (5 години по-млад от Де Сика), с когото по-късно, през 50-те и 60-те години, са конкуренти в голямото италианско кино!

През годините на Втората световна война Де Сика все по-отчетливо се ориентира към киното и слага начало на изключително успешната си работа като филмов режисьор. Неслучайно по-късно, когато италианският неореализъм достига забележителните си върхове в края на 40-те и през 50-те години,

Виторио де Сика е сред всеобщо признатите „бащи на неореализма“,

заедно със сценариста Чезаре Дзаватини и цяла плеяда изключителни режисьори. Но да не забравяме: тъкмо Де Сика и Дзаватини създават още през 1944 г., когато войната не е завършила, забележителния филм „Децата ни гледат“ – идейно и естетическо предмостие на неореализма с основните белези на това всеобщо признато най-важно явление в европейското кино след Втората световна война. Защото филмите на неореализма рязко се противопоставят на плитките будоарни мелодрами от т. нар. „кино на белите телефони“, доминирали евтиното екранно развлечение. Неореализмът отваря обектива на камерата към новия тип персонажи от улицата и задните дворове, разказва за бедните пролетарски слоеве и изнемогващите селски труженици, зарежда екрана с невероятна достоверност на всекидневния живот! Неореализмът наистина създава нова кинематографична естетика на достоверността, но не на празно място, а като черпи полезна енергия поне от няколко забележителни художествени предтечи в европейското изкуство: италианският веризъм в литературата - на първо място мощния реализъм на писателя Джовани Верга (1840-1922) и романът му „Семейство Малаволя“; но и безспорно ехо от документалното кино на Дзига Вертов през 20-те години и неговите теоретични идеи; както и британската документална школа от 30-те години.

Неореализмът се оказва като отприщен бент и само за няколко години се появяват първите забележителни филми: „Рим открит град“ (1945) и „Пайза“ (1946) на реж. Роберто Роселини, „Бандитът“ (1946, реж. Алберто Латуада), „Един ден от живота“ (1946, реж. Алесандро Блазети), „Земята трепери“ (1948, реж. Лукино Висконти) и абсолютният шедьовър на Виторио де Сика „Крадци на велосипеди“ (1948)! Само този филм да бе направил Маестро де Сика челното му място във вечния каталог на световното кино е запазено! Задавящата трогателна драма на безработния баща в мизерните години след войната и безсилието му да изхрани семейството си хващат за гърлото и днес, седем десетилетия по-късно. Защото филмът с удивителна достоверност, искрено съчувствие и мощна емоционална енергия разказва само в два сюжетни дни универсални теми на хуманизма, засяга вечни въпроси на морала и човеколюбието, трогва с бедняшката солидарност и неугасващата надежда. Де Сика смело залага на непрофесионални изпълнители, снима в реална градска среда, малкият Бруно е забелязан случайно, минути преди снимки в тълпата любопитни зяпачи наоколо и става централен персонаж с удивителна екранна достоверност! Дългите кадри, които Де Сика снима, после влизат в работното копие почти без монтаж. И всичко е толкова истинско, като че някакъв нов Бог на реализма бди над филма и води авторите му към по-късно появилата се незаменима художествена емблема „неореализъм“! Над филма по романа на Джерардо Гуериери „бабуват“ 7 сценаристи (!), начело с Чезаре Дзаватини и Де Сика. А тяхното изключително плодотворно сътрудничество, започнало още от „Децата ни гледат“ и после „Шуша“ (1946), продължава след това с „Чудото в Милано“ (1951), „Умберто Д.“ (1952), „Златото на Неапол“ (1954), „Покривът“ (1956), „Две жени“ (1960) и така до „Кратка ваканция“ (1973) – предпоследния филм на Маестро де Сика, година преди смъртта му. Изключително продуктивен тандем, оставил забележителна филмография през трийсетте им общи творчески години с безброй национални и международни отличия като безспорен знак за цяла една художествена епоха!

Впрочем, режисьорът Виторио де Сика винаги се отнася с огромно внимание към драматургията на филмите си, дори когато темата или чисто художествения „прицел“ не са декларативно амбициозни, а залагат на широк публичен успех и търсят зрителската отзивчивост. Но дори при подобна ориентация, незабравими остават и филмите му с участието на София Лорен и Марчело Мастрояни „Вчера, днес и утре“ (1963) и „Брак по италиански“ (1964), които са най-успешните му заглавия в комерсиален план. Първият от тях печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, а вторият е номиниран в същата категория. Но да обърнем внимание с кои сценаристи работи Виторио де Сика в повечето си режисьорски заглавия: сред постоянните му автори са писатели като Едуардо де Филипо и Алберто Моравия, или един от най великите филмови драматурзи Тонино Гуера, който постоянно е ангажиран с най-големите италиански режисьори от Де Сика до Фелини! За кой ли път се потвърждава „библейската“ истина че няма добър филм без здрава драматургия!

За да подпомага финансово режисьорските си филми в началото на кариерата, а и като

вечен „пленник“ на артистичната си природа,

Де Сика не прекъсва актьорските си участия през всички години на своята работа. Не е изненадващо, че с физическите си данни, с елегантно очарование, с огромен опит пред камерата и многовалентен актьорски талант, той постоянно е търсен от колеги – режисьори, които залагат именно на него да изнесе филма им. И това се забелязва в редица различни като тема, жанр и художествен ключ заглавия. А някои са отбелязани дори с номинация „Оскар“ за поддържаща роля, като американския филм „A Farewell to Arms“ (1957, реж. Чарз Видор, Джон Хюстън), където е партньор на знаменитите американски актьори Рок Хъдсън и Дженифър Джоунс.

Но безспорен връх в актьорското си майсторство Виторио де Сика постига във великолепния филм „Генерал де ла Ровере“ (1959) на един от най-значимите италиански режисьори Роберто Роселини. Ала за да изясним актьорския връх на Де Сика, трябва накратко да припомним сюжета: през 1943 г. дребен италиански мошеник се представя за полковник от италианската армия, за да измъкне пари от семейството на затворник в нацистки арест. Но разобличен от Гестапо, за да остане жив сключва сделка с нацистите „да играе“ в затвора един от лидерите на италианската съпротива генерал де ла Ровере и така да помогне за разкриването на друг важен функционер. Филмът освен много ярката си хуманна теза за отговорността пред голямата патриотична идея, носи и силен морален императив за психологическото прераждане на малкия човек в ситуация на върховно изпитание. Филмът е учебник по перфектно построен сюжет и класическа илюстрация, дори е завършен шедьовър на драматургическата конструкция, наречена „втори план“ и „сквозное действие“ (пронизващо действие) от великия руски театрален режисьор и теоретик Константин Сергеевич Станиславски (1863-1938). Най-просто казано: главният персонаж и ние – зрителите, знаем истината за сюжетните обстоятелства (биографията на главния персонаж) и сме съучастници във „втория план“, който той играе заради другите персонажи в сюжета, които не знаят тези обстоятелства. А така фалшивият генерал де ла Ровере трябва да играе „втория план“ през цялото сюжетно време, за да поддържа „високата героика“ и моралната илюзия с подменена логика на поведението си. И по неизбежност цялото му екранното присъствие е в постоянно принудително „пронизващо действие“. Давам си сметка, че словесното обяснение със скучна лексика не звучи въодушевяващо. Но когато на екран го играе Виторио де Сика, всеки кадър е завършен шедьовър и зрителското удовлетворение е неповторимо! А актьор, който може да изнесе цял филм в такава безукорна и перфектна двуплановост, без съмнение е великолепен актьор!

Неслучайно „Генерал де ла Ровере“ има номинация „Оскар“ за най-добър сценарий и номинация „Златен глобус“ за най-добър филм, плюс още куп други международни и италиански награди.

Подобни примери има немалко в различни филми, някои по-добри, други по-бледи. Но перфектно „повторение“ 38 години по-късно направи също така изключително талантливият италиански актьор и режисьор Роберто Бенини в своя шедьовър „Животът е прекрасен“ (1997), изцяло построен върху втория план на драматургията (баща с малко дете попада в немски концентрационен лагер и през цялото време разиграва суровата лагерна истина като „игра наужким“, за да предпази детето си от убийствения стрес в ужасяваща реалност). Напълно заслужено филмът има 3 награди „Оскар“ (чуждоезичен филм, актьор, музика) и още 4 номинации (филм, режисьор, сценарий, монтаж), плюс 4 „Златни глобуса“ (актьор, филм, сценарий, оператор). При такава жътва отличията в Кан или националните награди в Италия просто няма защо да се споменават. С две думи – Роберто Бенини възроди шедьовъра „Генерал де ла Ровере“, като прибави допълнителна отразена светлина върху антифашисткия шедьовър на Роселини /де ��ика!

И да завършим само с едно изречение: ето това е Маестро Виторио де Сика пред и зад камерата с изключително висока парабола на таланта му от „Генерал де ла Ровере“ до „Крадци на велосипеди“!

Текст: Божидар Манов

Снимки: Архив

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Най-добрата инвестиция в ‘аквариум’ съдии, правени за под 100 $ Кевин О ‘ Лиъри, упорит и безмилостните акули танк съдия, може струя по целия свят в залива потоци и да хвърлят милиони долари за рискови стартиращи (Toygaroo, някой?), но той казва, че един от най-мъдрите инвестиции, които той някога го е съвкупност от хартия и молив. “Използвам ги за ��дна нощ, преди да си легнете, си запишете три цели, които трябва да направите преди да направи първото си обаждане сутринта”, казва той предприемач. По Темата: ‘Съдия Shark Tank’ Казват Успешни Предприемачи Споделят Тези 5 Признаци Докато другарите му акули могат да не се съглася с него за много неща, да те наричат с гордост мога списък на подобни продукти те малко се изразходват за което постигна огромни успехи в замяна. Bettheny Франкел “Най-доброто, което някога съм си купили калъф за телефон с допълнителна батерия. Тъй като батерията ми умира през цялото време и телефонът ми е моята работа.” Джон Даймънд “Дръжката. Някой мъдър веднъж каза: ‘най-глупаво молив винаги ще се помни повече, отколкото най-остър ум.’ Престанете да мислите, че ти всичко знаеш, само да престанат да слушат. Особено днес, когато хората дори и не пишат нещата, защото те са тези телефони. Дръжка ще промени живота ви. Аз всичко записвам”. Рохан Оза “Служебна кола, за да пътуват в 50 цента, за да затворите Vitaminwater сделка”. Тази сделка, която е 50 цента лицето на компанията, в крайна сметка е довело до обратно изкупуване на 4,1 милиарда долара от Кока-Кола. По темата: най-големият риск 4 съдия е ‘аквариум’ някога сте имали Барбара Corcoran “Копие как да печелим приятели и да оказва влияние върху хората отДейл Карнеги. Най-голямата заблуда в този бизнес е, че става дума за пари, и аз не знам нищо за никакви пари. Аз все още не се чете финансова лист, и аз не подписывал чек в моя бизнес почти 25 години. Аз позволявам на други хора да ги подпише. Аз не знам ще кажете за пари, но това, което аз знам много малко за това хора. Тази книга поставя пръст на дясната, как се развива таланти. Аз мисля, че това е най-добрата книга в тази област”. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[jozetastro-blog]

Новолуние в Лъв и Слънчево затъмнение - вход към спиралата на новото знание

Идва промяна, различна от всичко досега. Тръгват нови процеси изменящи представата ни за света като такъв, какъвто го познаваме. Реоорганизация и нова координация на  мисли, действия, цели  и отношения. Замяна на старата парадигма с друг начин на разбиране на живота. Обръщане към древността и към забравени  изконни ценности и знания.

��ов ритъм на живот и ново концептуално мислене. Освобождаване от остарели програми и идеи и обръщане към други с по-голяма гъвкавост и включващи изискванията на новите условия на живот. Уважение към природата и всяко живо същество.

        Новолунието в знака на Лъва и Слънчевото затъмнение сочат скок в една нова реалност от спиралата на живота. Навлизане във вихъра на Вселенската интеграция към ново ниво на духовност.

 Засилената енергия на огнената стихия, се допълва от съвпада на Марс и Слънцето и Северния възел, който прави добри аспекти със Сатурн, кармичния учител и Уран, вестителя на новото време и хуманизма. Те ни сочат идването на новото познание и сливането на Ин и Ян в едно цяло. Преминавато по моста към Новата Земя и сливането с  Вселенския порядък на истината и мъдростта, разтворени в любовта на Вечността. Промени, които ще окажат влияние години напред.

        Сатурн в съвпад с Лилит засилва мистичната линия и връзката с карма. Сливането на времевите линии и влиянието на тези конфигурации, дава ясна възможност да се отделим от всичко, което ни пречи, да отработим, негативните процеси и минали влияния и да преминем с изчистени души и сърца към живот изпълнен с добри мисли, действия и взаимопомощ.

        Изгаряне в свещения вселенски огън на всяка лоша мисъл и постъпка и свързване с вдъхновението на доброто, милосърдието, сътрудничеството и великото знание за свързаността на всичко във Вселената. Всеки преминава през всички свои тъмни аспекти, за да бъдат след това осветени и преобразувани в нова хармония и светлина. Обединение и преотккриване на дарби, таланти и нови хоризонти във сяка област на познанието и живота ни.

        Венера в Рак, в хубав аспект към Хирон показва мощното завръщане на меката женска сила и енергия на Богинята майка, която е във всеки от нас. Нейната любяща сила, докосваща всяко сърце и обновяваща го и изпълваща ни със състрадаание и мъдрост, с благост и мекота.

        Сатурн на��иращ се в ретроградно-стационарна фаза, преди да мине в директен ход на 26.08, натяга напрежението и засилва конфликтната обстановка, както и води до разрушаване на структури, отношения, бизнес, които вече са изживяли времето си и дава ход на нов�� събития с нова стратегия и посока.

Нов старт в научните открития, в медицината и психологията. Бързо развитие на технологиите и космобиологията.

        Изваждане на всички неясни въпроси наяве и поставянето им на масата за преговори. Пречистване на всичко, което е било в сянка, както във вътрешния ни свят, така и във външната обстановка и събития. Изясняване на ситуации и отношения.

        Затъмнение преди светлината, която ще освети всичко и ще даде пътя на новите реформи, на благото, мира и добрината и любовта към ближния и към земята. И вече нищо няма да е същото. Тръните ще разцъфтят в прекрасни рози и ще дойде мира в цялата Вселена. Завръщане на Христос във всяко сърце и възкръсването му във всеки от нас.

Бъдете здрави!

ЖОЗЕТА

Астролог ЖОЗЕТА

За поръчка на хороскоп, пишете на jozeta@abv.bg;

Всички права запазени. Препубликация е допустима само при спазване на следните условия: 1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени. 2. Посочен Автор: ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЖОЗЕТА 3. Даден е активен линк с Източник:

http://jozetastro.tumblr.com;

www.astrojozi19.blog.bg;

www.palitrastyle.com;

[vprki]

Критичен поглед: Ед Харис – 105 филма без провал!

Той не е от кохортата холивудски знаменитости, които са постоянно в сензационните новини от „Мека“-та на киното. Името му не ще срещнете в клюкарските хроники на жълтите медии, нито пък в съмнителни с „достоверността“ си репортажи за шумни партита и разюздани бохемски купони. Той не се натрапва с поведението си извън екрана, нито пък задръства вестниците с присъствието си в текущите новини, освен когато се появява на екрана с нова сериозна роля в наистина значим филм. Това пише за „въпреки.com“ кинокритикът и преподавател проф. Божидар Манов за актьора Ед Харис, който на 28 ноември навършва 70 години.

Затова пък Ед Харис е от категорията на авторитетните, зрели и уважавани актьори от различни поколения като Робърт Дювал, Джеф Бриджис, Мат Деймън, Кевин Костнър, Анди Гарсия, Кевин Бейкън и редица други, които винаги респектират с безспорно екранно присъствие, създават запомнящи се филмови персонажи, изграждат достоверни психологически образи. Затова остават в паметта на зрителите именно като представители на уважаваната категория екранни интерпретатори, които участват в редици легендарни заглавия като еталон за актьорско поведение пред камерата, безупречно екранно присъствие и запомнящи се персонажи с достоверността на реални хора от всекидневния живот. С две думи – актьор, който присъства вече 40 години в голямото американско и световно кино именно като професионалист с трайна, забележителна и продължителна кариера, без да е правил сериозни компромиси, отстоявайки винаги високия актьорски стандарт, без да подведе зрителите и без да разочарова милионите си почитатели.

Една от ранните роли на Ед Харис - във филма “Кома” /1978/ с реж. Майкъл Крайтън, където играе служител в морга

Но преди да достигне до големите си роли, с които утвърждава името си сред най-талантливите и стабилни актьори в Холивуд, трябва да извърви дълъг житейски и творчески път. Той започва от малкото градче Tenafly в щата Ню Джърси, където е роден преди 70 години в семейство с майка – служителка в пътна агенция и баща – книжар. Но знак за внимание: бащата Робърт Ли Харис е пял професионално в мъжки хор. По-късно средното от трите им деца – Ед не става певец, но очевидно „хемоглобинът на изкуството“ е преминал в кръвта му. След завършване на гимназия постъпва в много престижния Колумбийски университет в Ню Йорк, където се увлича в активни тренировки с университетския отбор по американски футбол. Може би този мъжествен и дори суров спорт е загубил бъдеща звезда, защото много скоро студентът Ед е пленен от сцената и решава, че ще бъде актьор. Стъпката е изненадваща и  напуска университета в Ню Йорк, за да отиде в родната на родителите му Оклахома, където постъпва в театрално училище. А след неговото успешно завършване пътят му, без никакви колебания, е направо към Лос Анджелис, за да си търси работа в киното и телевизионния бизнес.

Ед Харис в „Knightriders“ (1981)

Началото не е лесно за вече 26-годишния професионален актьор. Налага се цели 5 години да се снима без пауза в 12 телевизионни прод��кции (предимно сериали), преди да бъде забелязан от култовия американо-канадски режисьор Джордж Ромеро, известен като майстор на horror филми и зомби трилъри (напр. „Нощта на живите мъртви“, 1968). Той го кани за главната роля в „Knightriders“ (1981) – луда екшън-драма за пътуваща трупа мотоциклетни „средновековни рицари“, които така припечелват за битието си, а чрез условния рицарски сюжет режисьорът засяга и някои социални проблеми. Това е истинското начало на филмовата му кариера в голямото американско кино, което му отваря вратата към бъдещите изключително успешни изяви в редица главни и поддържащи роли – общо 105 заглавия в личната му филмография досега!

Като Джон Глен в „The Right Stuff“

Само две години след „Knightriders“ идва истинският пробив за Ед Харис и извоювано място в рейтинга на холивудските актьори с участието му в  „The Right Stuff“ (1983) на сценариста и режисьор Филип Кауфман, където претворява на екрана легендарния американски астронавт Джон Глен. За тази роля той не получава „Оскар“ или поне номинация, но общо четирите статуетки за филма и още четири номинации го нареждат сред най-успешните продукции от стотиците заглавия в началото на 80-те години. Защото филмът се обляга на бестселъра под същото заглавие на писателя Том Уолф, който с почти документална достоверност разказва за подготовката на първите седем военни пилоти и техните тренировки за бъдещи космически полети. Ед Харис се справя блестящо с ролята на обичания и вече обвеян със слава Джон Глен, осъществил първия американски орбитален полет, макар и след руснака Юрий Гагарин (преди Глен астронавтите Уолтър Шира и Върджил Грисъм правят само „параболи“ в извънземието).

Ед Харис със съпругата си и дъщеря им при получаването на Звездата на славата в Холивуд през 2015 година

Дори може да се каже, че славата на реалния астронавт прибавя нюанс към успеха на актьора, без това да омаловажава заслугата на самия Ед Харис. Напротив, ако той не се бе справил перфектно с ролята, тъкмо това съпоставяне щеше да  работи в негов минус. И още един важен детайл: независимо, че филмът не носи очаквания касов успех, той е оценен високо от критиката и кинематографичната общност. В случая това работи за бъдещите покани към Ед Харис и предстоящата му успешна кариера. Защото с тази роля той залага характерните черти на актьорския си талант и екранно присъствие: достоверност, пестеливи външни ефекти за сметка на дълбоки и убедителни психологически нюанси, и което е най-важно – никакви евтини детайли в сдържаното му, ала толкова изразително актьорско поведение пред камерата. Спокойното му мъжествено лице лесно и бързо преминава през различни психологически състояния, без видимо усилие, но затова пък с респектираща убедителност!

Актьорският състав на „The Right Stuff“ отговаря напълно на загл��вието на филма – наистина най-добрия екип. Защото на екрана е бляскава комбинация от отлични изпълнители: Сам Шепърд („Оскар“ за тази роля), Скот Глен, Денис Куейд и други прекрасни актьори. Да направим малко отклонение: тъкмо срещата му със Сам Шепърд го отвежда същата 1982 година в Ню Йорк, където прави театрален дебют в пиесата на актьора – драматург „Побъркани от любов“ (награда „Пулицър“ за драматургия). А пък Ед Харис получава престижното театрално отличие „Obie“ (ежегодната Off-Broadway награда) за своята първа сценична роля! Това вече подпечатва неофициалния му сертификат за истински добър актьор! Защото сцената не прощава фалша на посредствените из��ълнители и обратно – утвърждава името на истинските таланти!

“Аполо 13″

И като се върнем в Холивуд, не е изненадващо, че 12 години по-късно, когато режисьорът Рон Хауард подбира своите актьори за следващата перфектна космическа драма „Аполо 13“, наред с Том Ханкс, Кевин Бейкън, Бил Пакстън, Гари Синийз кани и Ед Харис в новия актьорски състав. Защото е преценил, че той ще е точно на мястото си със своите комплексни актьорски качества, разбира се, но и заради спокойното, уверено, мъжествено лице, което внушава овладяна сигурност, морална сила и психическа стабилност. Рон Хауард добре си е давал сметка, че „Аполо 13“ съвсем не е фантазна космическа сага от типа „Междузездни войни“, а истинска космическа драма, която с развитието на сюжета не изключва и финал като тежка трагедия. Великолепен филм, който изключително умело пренася реалната „драматургия“ на действителния изключително рисков космически полет върху екрана и заслужено получава 2 награди „Оскар“ и 7 номинации – една от тях за Ед Харис, единствен от мъжете - актьори!

В “Шоуто на Труман”

Но междувременно в интервала от тези два „космически“ филма Ед Харис успява да прибави във филмографията си други 22 заглавия, сред които „Място в сърцето“ (1984, реж. Робърт Бентън), „Да убиеш проповедник“ (1988, реж. Агнешка Холанд), „Бездната“ (1989, реж. Джеймс Камерън), „Фирмата“ (1993, реж. Сидни Полак), „Никсън“ (1995, реж. Оливър Стоун) и други. Дори само имената на режисьорите респектират, а той е на екрана редом с такива актьори като Джин Хекман, Холи Хънтър, Том Круз, Сали Фийлд, Джон Малкович, Кристоф Ламбер, Антъни Хопкинс, Боб Хоскинс и кой ли още не!

Никълъс Кейдж, Шон Конъри и Ед Харис в “Скалата”

Стремителното му утвърждаване в професията е свързано и с респектиращи отличия, които разбира се не са най-важното, но прибавят положителен рейтинг към името му и което е по-важно – много режисьори виждат в негово лице именно актьорът, който може да изведе следващия им проект на желаната по-висока орбита. А това означава, че е станал знаково лице от екрана и участието му гарантира успех на бъдещия филм. И той доказва това в разнородни в жанрово и стилистично отношение заглавия на режисьори с широк диапазон в почерка им.  

Във “Враг пред портата”

В „Скалата“ (1996, реж. Майкъл Бей) той партнира равностойно с Шон Конъри и Никълъс Кейдж в един от най-успешните „затворнически“ филми в цялата история на киното. Защото самият затвор на малкия скалист остров Алкатраз в залива на Сан Франциско е митология в тази тема. След това в „Шоуто на Труман“ (1998, реж. Питър Уайър) не отстъпва на признатия комедиен вулкан Джим Кери, който обаче винаги си остава външен виртуоз на мимиката и пластиката, докато Ед Харис дори редом с него запазва отмереното си екранно поведение - негов специфичен актьорски щрих. „Враг пред портата“ (2001) на признатия изключително прецизен европейски режисьор Жан-Жак Ано вкарва Ед Харис във военната тема от времето на Втората световна война. Срещу руския супер снайперист (Джъд Лоу) застава немският ас на Ед Харис. Режисьор като Жан-Жак Ано няма да се подлъже само заради суровото „арийско“ лице на актьора, а залага преди всичко на отпечатания върху него скрит психологизъм.        

Ръсел Кроу и Ед Харис в “Красив ум”

От съвсем друг порядък е следващата му важна роля в „Красив ум“ (2001), отново на режисьора Рон Хауард. Той го познава много добре от предишната им обща работа и неслучайно залага тъкмо на него в този екстремно психологизиран, при това документално достоверен сюжет за живота на гениалния американски математик и нобелов лауреат Джон Наш (1928-2015), разработил своя оригинална „теория на игрите“. При това докато снима филма математикът е все още жив, макар и със сериозно увредена психика, т.е. евентуални юридически възражения или несъгласия с режисьорската трактовка са потенциално възможни. Затова за ролята на антагониста Паркър режисьорът се „застрахова“ с избора на Ед Харис и той не ��о подвежда.

В “Часовете”...

Ами какво да кажем за участието му в „Часовете“ (2002) на режисьора Стивън Долдри! Великолепен филм с прекрасна драматургическа и режисьорска разработка на сложен възел от тънко нюансирани психологически детайли в преплетеното общуване на три жени и съпругът на една от тях – именно Ед Харис. Той въпреки относително по-малката поддържаща роля блести с пестеливото си, ненатрапващо се присъствие в кадъра! „Оскар“-ът за главна женска роля на Никол Кидман и още 8 номинации (!) във всички основни категории говорят достатъчно убедително за качествата на филма. Една от номинациите е тъкмо за Ед Харис (поддържаща мъжка роля), другите са за филма, за Джулиан Мур, за режисьора, за композитора Филип Глас и т.н. Филм – учебник за най-трудното, но и винаги необходимо психологическо кино, което не залага на екшън-сюжет, нито на външно зрелище, а навлиза мощно и убедително в дълбините на човешката психика! За това колко търсен и ценен от режисьорите, говори поканата от Алфонсо Куарон да участва в „Гравитация“ (2013),  макар и само с гласа си като наземен оператор от Центъра за управление на полета.

Като Джаксън Полък в “Полък”

В тази задъхана актьорска работа без пауза, Ед Харис намира време и за познатото актьорско изкушение за режисьорски дебют. През 2000 г. той прави „Полък“ – биографичен филм за живота и кариерата на американския художник Джаксън Полък (1912-1956) – ексцентричен абстракционист и както се полага, неуморен алкохолик. Ед Харис се справя успешно и като режисьор, и като изпълнител на главната роля. Доказателство за това са „Оскар“-ът за поддържаща женска роля на Maрша Гей Хардън  и неговата номинация именно като актьор в главна мъжка роля! Колцина известни актьори са успели в режисьорския си дебют, а безброй повече са се провалили!

Ед Харис и Виго Мортенсен в “Апалуза” - още един режисьорски филм на Харис /там е и съсценарист, и съпродуцент, освен че изпълнява главната роля/ 

В последните години Ед Харис се завръща в паузите от  тежките филми и към ранните години на кариерата си с някои участия в телевизионни сериали, например „Westworld“ (2016-2021) на режисьорите Лиза Джой и Джонатан Нолън. Но конкретно този сериал не е от най-успешните и като довърши ангажимента си през следващия сезон, спокойно може да забрави ролята на Мъжът в черно. Като всеки талантлив и признат актьор Ед Харис има в богатата си филмография редица наистина бляскави роли в силни филми, има и други - просто добри, и естествено някои недотам успешни. 

Рене Зелуегър и Ед Харис в “Апалуза” /във филма участва и Джереми Айрънс/

Но няма роля – провал в неспасяемо слаб филм. А това означава на първо място самовзискателност и отказ от недопустими компромиси. Малко актьори от шарения свят на световното кино могат да се похвалят с такава равносметка. И макар вече на 70 години, но в отлична творческа форма и физическа кондиция, навярно в още много бъдещи филми ще виждаме на екрана спокойното му, сдържано, мъжествено лице. Защото както се казва за действително призваните актьори „екранът го обича“, а той умее да му се отблагодарява. Затова зрителите са доволни и го очакват в нови запомнящи се роли. ≈

Текст: Божидар Манов

Снимки: архив

[vprki]

Критичен поглед: От Жорж Папазов, през Кирил Цонев до Андрей Даниел

Имали сме възможност да отбелязваме нееднократно, че българското изобразително изкуство е на европейско и световно ниво като търсения и реализации, и то не само от сега. Това става особено отчетливо днес, когато художници и произведения от миналия век заемат своето достойно място в нашия художествен живот. Освен това се оказва, че има духовна връзка между поколенията, колкото и различни да са стиловете и темите. Това съвсем ясно се забелязва в три изложби – събития в София от тази седмица.

Първата е в Софийска градска художествена галерия и е озаглавена „Нашата живопис в нови посоки” - Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век /на снимката горе - Кирил Цонев /1896 – 1961/ - Портрет на Светослав Минков, 1939 - от изложбата в СГХГ/. Куратори са Неда Живкова и Любен Домозетски, като е подредена с много вкус, естетика �� информативност. Изложбата „Нашата живопис в нови насоки” представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век. През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Някои жанрове /натюрморт, пейзаж, портрет/ придобиват значителна популярност, а стилът се ориентира към реалистичната художествена пластика. Тези процеси в нашето изкуство са в унисон с общоевропейски тенденции, които проникват в България главно чрез училите в чужбина български автори. В произведенията им се откриват в една или друга степен влиянията на различни направления, а едно от тях е възникналата във ваймарска Германия нова предметност, пише в анотацията за изложбата.

Златю Бояджиев /1903 – 1976/ - Зафирка, 1940 – от изложбата в СГХГ

Трудно може да се каже, че новата предметност присъства категорично и добре обособено в изкуството от 30-те и 40-те години в България. Най-силно свързан с немското движение е Кирил Цонев. Много по-често новата предметност се появява в стиловите решения в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, състоянията и забавленията, които той предлага. Именно поради тази причина откриваме по-скоро нейни отражения и защото тя прониква в една периферна за европейския художествен живот зона, тези отражения, появили се далеч от центъра, се характеризират с една особена своеобразност, отбелязват още кураторите.

В изложбата са представени четири тематични кръга: „Новият живот на предметите”, „Модерният град”, „Пейзажът”, Лицата на града”.  Сред авторите освен добре познати художници като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, са и по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев. Експозицията представя над 100 работи, две от които непоказвани и непубликувани досега, а също и слабо познати произведения. В изложбата участват творби от фонда на СГХГ, на Националната галерия, на художествени галерии в страната и на частни колекции. Научен консултант е проф. Красимира Коева. Към изложбата е издаден чудесен каталог, а програма от тематични лекции и срещи с кураторите дава възможност за допълнително задълбочаване на отделни теми от експозицията.

Една от картините на Жорж Папазов в галерия “Форум”

Тази изложба продължава до 10 февруари, но другите две изложби, за които искаме да споменем имат по-кратък срок и е важно да не бъдат пропуснати. Едната е колекция от емблематични творби на живелия във Франция български художник Жорж Папазов /1894-1972/ – едно световно име. Тя е в столичната галерия „Форум” /бул. „Васил Левски“, № 93 А/, която с гордост представя тази експозиция от 15 картини, изпълнени с маслени бои /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията е огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници.

Жорж Папазов

За него критикът и изкуствовед Кирил Кръстев /1904 – 1991/ пише: „След полуреалистичната-полустилна пластичност на първия метафизичен художник на века Джорджо Кирико, Жорж Папазов е първият сюрреалист, който придава убедителен органично постигнат стил на това голямо художествено направление, изпърво живописно-автоматичен, после геометрично-конструктивистичен и накрая „пулсиращо параболичен”. Това именно е новото, индивидуалното и приносното у него, че той през всичкото време се старае и успява да „стилизира” сюрреализма. С него в пътя на стилизацията тръгва Макс Ернст, но той изхожда от заниманията си с илюстрации върху природонаучни геологични, ботанични и зоологични материали, докато Папазов има особен инстинкт и способност да създава самостойно новаторски „картинни светове”. А самият Жорж Папазов отбелязва за своето творчество: „Художникът живее чрез образи, с които редом с действителността – създава един друг свят, също тъй голям и тайнствен, също и ��еален и безкраен, както нашата Вселена. Между мечтата и действителността, между безкрайното и крайното съществува един въображаем Свят ... Изкуството изразява винаги едни и същи неща: Живота, Любовта и Непознатото. В моето собствено изкуство няма никакви правила. Всичко, което правя, е резултат от свободата." А ние искаме да добавим, че е прекрасно една частна галерия също да изпълнява образователно функция.

Андрей Даниел пред една от картините си в галерия “Нюанс”

Третата изложба - живопис, която искаме да отбележим е на Андрей Даниел в столичната галерия „Нюанс” / ул. „Иван Денкоглу” № 42/. Озаглавена е „Места за срещи”. Това са 14 непоказани живописни платна на Андрей Даниел, чрез които той ни „среща“ с имагинерни и конкретни пространства, които могат да бъдат огледани или са подходящи за разходка. Идеите за създаването на тези сюжети са се зародили през последното пребиваване на Андрей Даниел в Сите Дез Ар през 2017 година. Това далеч не е първото му посещение в Париж, но този път художникът е видял там нещо ново, което го е провокирало и вдъхновило: целият Париж сякаш нарочно е осеян с места за срещи. Някои от тях са злободневни, други са специални и дългоочаквани, а някой са донякъде абстрактни, но същевременно съвсем реални – тази между творци и техните предци. Tе правят възможно да се преминава между епохите в историята на изкуството, което е безценно, а във вечния град това е и неизбежно. Разбира се, има и места за срещи от София – и това например е ресторантът La Cattedrale срещу храм – паметника „Св. Александър Невски”, където Андрей вероятно също използва често като място за срещи, още повече че преподава в Националната художествена академия, която е в съседство. В неговата изложба има и от френския дух, но и една духовна приемственост с творчеството на големите ни художници, за които споменахме.

Още едно място за срещи според Андрей Даниел

Самият Андрей Даниел пише за своята изложба: „Разбира се, заглавието на тази изложба е пак опит за метафора. Защото тези срещи са въображаеми, в някакви други, /някои ги ��аричат „духовни“/ пространства. Места, в които опредметените фантазии са реалности, открити и напипани от наши предтечи и съществуващи за нас, като истинските дървета, треви или планини. Пространства, в които реалностите са въплътени ценности, към които непреодолимо сме привлечени. Там можем да се срещнем с мъдри и гениални хора, с техния огромен талант да превръщат предметите в скъпоценности, там можем да се срещнем дори със себе си. Добре е да пътешестваме до тези места, които разширяват все по-стесняващия се свят и даже му придават някакъв смисъл”. А ето как Андрей Даниел дефинира ролята и мястото на човека на изкуството преди време в разговор за „въпреки.com”: „Ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, някои които са супер могъщи като таланти, като интелект, да синтезират за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегитация. Като растение, ще си поникваме и ще си умираме без да сме разбрали за какво става дума. В този смисъл, хората които се занимават с изкуство, според мен, имат тази задача да синтезират смисъл и оттам да се получава мотивация за живот, мотивация за работа, у останалите, у всички, да се получава оня оптимистичен момент в общо взето цялата човешка трагедия, която е”, добавя философски Андрей Даниел. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[jozetastro-blog]

ХОРОСКОП  10.03 – 10.04.2017 Пътят към промяната

Започва период на промени, които поетапно ще засегнат различни аспекти от живота на планетата. Бавно и постепенно, люспа след люспа се обелват всички илюзии и неистини, давайки път на светлината и доброто. Учителят на Времето и владетелят на кармата Сатурн, заедно с Уран, носителя на енергията на новото в синхрон трансформират всичко и ни водят към истината и мъдростта.

           Предстоящият период е време на преоценка на ценности и поведение както в личен план, така и на глобално ниво. Ретроградната Венера ни напомня да се обърнем навътре в себе си и да осъзнаем грешките си, да потърсим истината, слушайки вътрешния си глас. Изисква се чистота на мислите и постъпките, толерантност и сътрудничество, искреност в отношенията.

Период на пречистване и завръщане към себе си. Изява на таланти и способности. Единение с Вселената в нас.

           Селена в чудесен аспект с Плутон, ни дава знак, че всичко, което се случва е за добро и дори и да ни се струва трудно, промените ни свързват с енергията на Вселената и ни помагат да трептим с честотата на сърцето на галактиката и Земята. Слънцето осветявайки Лилит, постепенно изважда от нас грешни представи и нагласи, давайки път на добрите ни качества и мисли.

           Ретроградният Юпитер величествено ни посочва, да разширим съзнанието си и приемем мъдростта на душите си. Спомени от различни времена и посоки.

Отключване на кармични точки в хороскопа на планетата, водещи до поватаряемост на цикли и събития, чистещи пътя към новото време.

В световен мащаб, се очертава, затваряне на държавите в собствените им граници. Засилване на националните идеали и възвръщане към историята.

           Промени във финансовите световни пазари. Непредвидени ситуации с различните икономики. Смяна на приоритети и решения. Изненадващи обрати.Климатични промени даващи ход на изчистване на планетата.

Успехи в културата и изкуствата. Нови открития в областта на психологията и алтернативната медицина, променящи постепенно начина на лечение и възприемане на човека.

           Време на затишие пред голям скок, когато едновременно много събития и настроения, се сменят давайки ход на други. Заблуди и скрити събития изплуват от блатото на повърхността. Избистряне на ситуации и смяна на условия.Необходимост от гъвкавост и адаптация.

Планетите и звездите ни помагат показвайки ни верния път по който да поемем, заедно с цялата любяща Вселена.

 ОВЕН

           Скъпи Овни, за вас започват промени, които ще доведат до обновление в много сектори на живота ви и ще ви заредят с нова енергия и радост. Преди това, обаче е важно да се отърсите от стари преживявания и негативни мисли, да потърсите в себе си отговори на различни въпроси и да се подготвите за новия път.

 ТЕЛЕЦ

           Уважаеми Телци, вашият път се осветява и вие ще откриете себе си. Ще се почувствате в нови хора и ще се активизирате за нови начинания. Ще се устремите да осъществите отдавна замислени проекти. Предстоящият период е важен най- вече за работата ви, където ще се отворят нови възможности за израстване и развитие.

 БЛИЗНАЦИ

           Уважаеми Близнаци, за вас близките дни няма да са лесни, но те ви подготвят за следващ период, изпълнен с прекрасни събития и светлина. Сега ще приключвате много дейности, отношения и навици, които са ви пречили във времето и ще се отворите за творческия потенциал, който идва към вас.

 РАК

           През март, скъпи Раци, се погрижете за здравето си и за дома си. Ако имате възможност си останете макар и за кратко в къщи. Почивайте си, отдайте се на любими занимания и дейности. Ако планирате промяна в домашната обстановка, сега е вашето време. Успех, ще имат тези от вас, които се занимават с невдвижими имоти и земеделие.

ЛЪВ

           Скъпи Лъвове, това е вашето време. Пред вас се отварят нови възможности и късмет. Това, което желаете започва да се осъществява. Слънцето е с вас и ви помага, да разгърнете огнената си енергия и осветява творческия ви път. Любов, пътуване, нови проекти и вдъхновение. Тръгвате по светлата пътека на живота си.

 ДЕВА

           Уважаеми Деви, през предстоящия период ще имате много ангажименти. Ще имате достатъчно работа, но това ви удовлетворява и с радост ще се впуснете в нея. Звездите ви съветват да имате повече доверие в себе си и хората около вас. Обърнете внимание на близките си.

 ВЕЗНИ

           Скъпи Везни, вие се намирате в период на израстване и адаптация. Старото се заменя с ново и вие се завръщате към истинското си аз. Периодът ще е важен основно за вашите отношения с околните. Кристално ясни истини излизат наяве и вие осъзнавате, кои са истинските хора до вас. Везните ви се накланят ту в едната ту в другата посока, но накрая запазват баланс.

 СКОРПИОН

           Уважаеми Скорпиони, предстоящия период е стабилен за вас и вашите бизнес начинания и проекти. Постепенно се засилва вашето влияние и растат финансовите ви ресурси. Грижете се добре за здравето си, като се храните балансирано и предимно с растителна храна.

 СТРЕЛЕЦ

           За вас Стрелци, настъпва време на трансформация и промени. Не винаги ще ви бъде леко, но знайте, че много илюзии ще отпадат и вие все по-ясно ще осъзнавате много истини както за себе си така и за другите, но това ще ви пречисти и ще ви покаже накъде и в каква посока е важно да вървите, от тук нататък. Останете верни на себе си и възкръсвайте като феникс от пепелта.

 КОЗИРОГ

           Уважаеми Козирози, дайте си време да обмислите всяка своя стъпка и тогава действайте. Ще успеете да осъществите всичко, което сте планирали, ако бъдете внимателни и последователни. Тези от вас, които се занимават с бизнес, ще бъдат успешни в съдружие.

 ВОДОЛЕЙ

           Уважаеми Водолеи, за вас предстоящите дни са чудесни и изпълнени с оптимизъм. Ще срещнете нови приятели и съюзници и заедно ще може да осъществите много каузи, които отдавна искате. Рдвайте се на настъпващата пролет и се усмихвайте.

 РИБИ

           Скъпи Риби, през близките дни ще плувате ту надолу към дъното на океана, ту нагоре. Вие се променяте и това ще се съпровожда от периоди на униние, с периоди на възторг и покой. Ще ставате все по- осъзнати и ще изчиствате страховете си един по един. Ще намерите верния пристан и ще се възродите към нов живот.

На всички вас, желая щастие и здраве!

ЖОЗЕТА

Астролог ЖОЗЕТА

jozeta@abv.bg; www.astrojozi19.blog.bg

За поръчка на хороскоп, пишете на jozeta@abv.bg;

Всички права запазени. Препубликация е допустима само при спазване на следните условия: 1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени. 2. Посочен Автор: ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЖОЗЕТА 3. Даден е активен линк с Източник:

www.http://jozetastro.tumblr.com;

www.astrojozi19.blog.bg

www.palitrastyle.com