#научи се и ти!

[pocahontasisthatyou]

Ще те наръга с нож осемнадесет пъти, ще ти обезобрази тялото, ще ти обръсне косата и дори няма да излежи присъда, защото реално не те е убил.

Ядосана съм, това и такива случаи пораждат гняв у мен, а предполагам и у много други жени. Абсурдно е да постъпиш така с човешко същество и да няма последствия за теб. Безбожно е. Ако това продължава, ще променим асоциацията за отношенията между мъжа и жената. Доверието. Красивата представа за любовта, оставена ни от вековете, чрез сонети, поеми, легенди и музика.

Не казвам, че всички са такива- напротив. Познавам чудесни МЪЖЕ, момчета и абсолютно достойни примери за хора с главна буква. Мъже, съхранили мъжеството си в думи и дела, а не в бицепси и ярост. Само, че това поредно решение на съда, дава спокойствието на МЪЖЛЕТА като това същество, които утре, когато искат да се изгаврят не с жена, да се изгаврят с друго същество, ще бъдат по-спокойни да го направят.

Е кво толкоз, нали ще се разминем? Недосегаеми сме. Ще се качим надрусани и пияни да караме, ще изнасилваме момичета, ще убиваме, ще влачим кучета с колите си и ще храним с големи залци дяволите, които са се зародили в душите ни, вместо вярата. Вместо чистото и светлото.

Разочарована съм, не че ��чаквах нещо съществено да се случи, нещо справедливо. Но си признавам, че исках да бъда изненадана от решението на съда. Исках да получа своето тихо спокойствие като жена, че утре, ако поредния олигофрен, родил се на тоя свят, помисли нещо да ми направи, ще бъде спрян поне от мисълта за последствие. Тъпо ми е. За нея, за всички хора ставали жертва на насилие, за всички жени, които обичаха “като за последно” буквално.

Като край на тези редове, които имах нуждата да изпиша, искам да отправя апел към достойните мъже- на вашата подкрепа и нашата любов към вас, се крепи света. Моля ви, предавайте своя пример за достойнство всекидневно. Кажете по някоя дума на мъже, които виждате, че допускат злото у себе си. Които не уважават женственото, по-слабото. Които нямат инстинкт да го предпазят. Предайте го на децата си, научете ги да имат уважение към ближния и най-вече, че насилието никога, ама никога не е отговор на нищо. И не на последно място- връщайте вярата на жените, че има и друго “мъжко” и то не боли.

[moonlitscribe]

"Дръж се мъжки" са може би думите които майка ми ми е повтаряла най-често. Искаше да изгради силна, независима и неплачеща жена. Е, такава съм, но на каква цена? Колко струват силата и независимостта? Колко струва това да можеш да задържиш сълзите си дори когато светът се разпада под краката ти?

Цяла една самота. Това е цената.

И само да знаеше, днес, мамо, колко ми е трудно да бъда жена. Да не мога да си позволя да бъда слаба. Да не мога да си позволя да бъда ранима. Да не мога да си позволя да падна. Защото няма да има кой да ме хване, мамо. Мъжете не обичат силните жени и ги е страх да ме обичат, мамо. А знаеш ли колко ми е писнало, да трябва да се обичам сама? Сама да трябва да вуювам. Сама да трябва да падам. Сама да трябва да ставам. И да не искат да ми подадат ръка, мамо, защото знаят, че мога и сама. А аз не мога вече. Писнало ми е да се държа по мъжки. Да запечатвам сърцето си. Да правя всичко възможно, за да скрия сълзите си. Дотегнало ми е да показвам само обвивка. Да не мога да рухна пред някого. Да не мога да си позволя да обичам някого. И чакам някой да се престраши да ме спаси, мамо. Някой да ме научи да бъда жена. Нежна. Ранима. Обичана.

Просто жена.

-- Moonlit Scribe 🌙

[underthemoon5]

Най-важното, което научих тази година, е да не насилвам нищо - разговори, връзки, приятелства, любов или внимание.

Когато нещо трябва да бъде бутано и издрпвано, това е ясен знак, че не е предназначено за мен.

Всичко насила отнема твърде много енергия и никога не се чувства правилно. Уча се да оставя нещата да бъдат такива каквито са. Каквото върви, върви; каквото се разбива, катастрофира.

Има сила в приемането на това, което трябва да остане и да оставиш това, което не е за теб. Научи се да бъдеш спокоен с това да пуснеш нещо, защото да пуснеш не означава да изгубиш.

Това означава да направиш място за онова, което наистина ти принадлежи. 🫶🏻

[summersoullll]

Мина година от както се запознахме. Вече мога и без теб, но гласът ти още ехти по нашите места. А аз съм доста често там. Чувам смехът ти на пейката, на която ме целуна за пръв път. А някъде из нашата песен тихо се чува първото “обичам те”. Толкова съм различна сега, ти ме промени. Хората казват, че времето е виновно, но ако не беше ти вероятно още щеше да съм същата. Още ми липсваш, мъничко, от време на време. Но ме научи на много. Научи ме на кого не бива да давам сърцето си и за кого наистина си струва да се боря.

[lora-ns-world]

,, - Много са ти цигарите, момиче.-каза й един ден възрастната й съседка. Те нали всичко научават. Момичето замлъкна, а синьо-сивите й очи се вгледаха в кутията черен ротманс. - Много ти е и алкохола. - продължи възрастната жена. - Много са ти безсънните нощи, сигурно много ти е болката. Но много са ти и възможностите,момиче, много ти е и силата. Само се научи как да я използваш да пазиш себе си, а не другите.

И без да знае възрастната й съседка уцели в десетката. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[chrisheart1973]

Покажи ми...

Покажи ми... Какво е Любов..?

Научи ме... И как да Обичам...

Дай ми знак... За да бъда готов...

И Душата... Пред теб да събличам..!

Посочи ми... Най-краткия път...

По който при теб да пристигна...

За да вкуся от твоята плът...

И в леглото със теб да си легна..!

Целувай ме жадно... Със страст...

Предизвикай огньове... Палежи...

Говори ми с очите... Без глас...

За твоите тайни... Копнежи..!

Ще те слушам, как ми шептиш...

С разпилени коси върху мене...

Ще те гушна... А ти ще заспиш...

А Аз, ще те гледам..! През цялото време..!

Покажи ми... От тази Любов...

Научи ме... Така да Обичам...

Че на всичко да бъда готов...

И с Душата... В теб да се вричам.!!!

Калоян Христов©️

Chris Heart

29.04.2022

London

https://izdavam.com/bg/author/KaloqnHristov/8551

[sofia-dedre]

За госпожа Димитрова /учител тип "Дъмбълдор" по химия/

Другари, Оралната хирургия ме изцежда отвътре. И по-точно: Лицево-челюстната хирургия ме изцежда отвътре. Уча за държавен. В тези моменти се чудя какво ли прави госпожата ми по химия от гимназията. Може би има някаква заслуга да запиша Дентална медицина при положение, че до преди нея си исках "като порасна да стана" учителка по биология /естествено, отново вдъхновена от учител - госпожата по биология/.

Госпожа Димитров по химия е една много нормална всъщност жена. Не успяваше да въдвори особено ред в стаята, но как обясняваше! Не съм сигурна до каква степен съучениците ми я слушаха и до колко им беше направило впечатление, но така може да ти отговори на въпросите, че осъзнаваш колко всъщност лесен са били както въпросът, така и отговорът. Лесен и логичен, трябвало е само малко да помислиш. Но не си мислете, че това те кара да се чувстваш глупав, даже напротив! Задаваш въпрос, който ти се струва супер зверски сложен и тя, мила и добра, старателна и усмихната, ти отговаря с прости думи по няколко пъти така, че да го разбереш. Търпение. Талант. Учител.

Всъщност ето в каква последователност се случиха заветните събития, които доведоха до сегашното ми страдание:

1. Приеха ме /по първо желание, извинете/ и записах в езикова гимназия.

2. В девети клас започнахме да изучаваме и останалите предмети като химия и биология и други /в езиковите осми клас преминава в изучаване на о, чудо! - чуждия език/.

3. Много си харесвах госпожата по биология - строг, но справедлив човек. Първо обяснява, а след това си иска обясненията обратно - с изпитване! В моя свят по-добър метод за научаване не съществува. И исках да стана като нея! Точка!

4. Химията в девети клас...Беше ужас, нищо не разбирах.

5. В десети клас вече имахме нова госпожа по химия - една от най-добрите учителки по химия, познати на човечеството. И така, видиш ли ти, започнах да я "разцъквам" и химията. Благодарение на г-жа Димитрова.

6. Някъде по това време се наложи ортодонтско лечение за сестра ми, а след това и за мен /е, не може едната да има, а другата не!/

7. Една мисъл като следствие от споменатите събитията по това време - "Хмм, разбирам биологията /отдавна/, разбирам химия /вече/...А как ги местят тези зъби, без да падат??!!?!?!?!?!? Наистина интересно."

8. Още една мисъл след това - "Хммм, след като разбирам химия и биология, мога да вляза в медицинския! А след като ми е интересно онова там за зъбите, може даже Дентална медицина! Пък и зъболекарите пари вадят!!!"

9. Частни уроци по химия и биология с цел подготовка за приемните изпити.

10. Бум! - Две пълни 6-тици /извинете/ и максимален бал /извинете/ за прием Държавна поръчка - звездата на деня - аз - записах Дентална медицина.

Ох.

Е, надявам се да е щастлива учителката ми по химия, де! Отнасяла е по някое друго "защо се появи в живота ми и ме научи??" - все пак ако не беше тя, нямаше да се мъча така сега. Но пък от друга страна /по-голямата/ - добре, че беше тя.

Хайде, продължавам с ученето.

Цунки

ХоХо

[purplehills72]

Боли ли?

Боли ли ви вас, тези които никога няма да разберете какво е обич? Не, не е да кажеш обичам те на някого и едва да го мислиш. Значи да не можеш да заспиш вечер от притеснение, дали любимият е добре, докато “обича”друга. Означва да усещаш болката в костите си, докато всяка частичка от теб трепери, защото сърцето ти изпомпва не кръв, изпомпва разочаровния и болка, от цялата тази любов, която вените ти отказват да тече по тях. Ознавачва да по��леднеш близките си хора и да ги излъжеш по най-гнусният начин, че си добре, а реално току що са удошили душата ти с лъжи.

Благодаря ти, любов. Благодаря ти, че ме научи, че никой не може да те обича повече от самият себе си. Благодаря ти, че ме допря до толкова студена част от съзнанието, в което се мразех всеки път, в който се събудя. Благодаря и за всеки път, в който не бях достатъчна. Защото именно тогава научих колко съм много.

- purple

[everythingbgblog]

— Знаеш ли, обичала съм те повече от себе си, но ти направи всичко възможно да ми покажеш, че не трябва да се боря за теб, а срещу теб.

Защото има хора, които си струват борбата, държат си на думата, стъпили са на земята, борят се, правят всичко по силите си да задържат човека до себе си - за него и въпреки него. Обичат, пазят, не се отказват.

Но ти.. ти си просто един от всички. Слаб си в игрите си. Не успя да ме изиграеш докрай. Не се научи, не запомни - жена се печели всяка секунда, при всяка възможност, а не обратното!

— Сега виновният съм аз, така ли?

— Не, виновната съм аз, че повярвах на един мечтател. Но мечтите, мили мой, не са реалност..

Сега върви, живей, пускам те. Завинаги!

[valyasthoughts]

След теб

Не мога да обичам вече

и не се радвам когато друг подари ми цвете.

Самотно е в техните ръце,

те нямат твоето сърце.

Гледат ме с влюбени очи,

но не е същото щом не си ти.

С теб

всичко придобива смисъл,

все още присъстваш във всяка моя мисъл.

Дните никога не са сиви,

а нощите стават още по-красиви.

С теб

се научих да се смея,

ти ме научи да живея.

- Valeriya N.

[pocahontasisthatyou]

Как трябва да изглежда любовта? Тръпка неузнаваема ли трябва да бъде или някой, който да грее сърцето ти повече от огнище? В очите му, когато погледнеш да си сигурен- е да, там определено гори любов. А твоите да казват- искам да се грижа за него. Това ли е лъча на отражението? Искам да правя деня му по-светъл от изгрев в морска вода. Тръпка ли трябва да бъде неузнаваема, за д�� разбереш, че това е любов? Така ли обичат големите хора? Не с тръпка, не сексуално? Та той пет години рисува за мен. Чака ме да изживея все тръпка, дето имах на този свят. Невролозите дори твърдят, че въпросната тръпка, която изпитваме, е сигнал в нервната система, която предупреждава за опасност. Няма тръпка, която да не ми е ебала майката. Това ли е любов? Да те гледа като същинско чудо? Да пропътува 820км за теб? Май това е любовта. Да съхранява тефтер пет години, пет шибани години с неща, които иска да те научи. Да иска да се развиваш, да ти помогне с това. Да се отнася с теб, сякаш си кухо, кълбовидно стъкло, готово да се счупи от милимунда натиск. Тия с тръпката, любов, те смятаха за теб, че си непречупваема. Но ти не си и душата ти е от слънчогледи, които той полива, за да се родят отново.

И да посее нови.

[vasetovp]

"Ако не можеш да изкараш някого от сърцето си, най-вероятно мястото му е там. Може би един ден ще ти даде крила, а може и да се окаже камък на шията.

Но при всички случаи, ще те научи на нещо."

М. А. Хелър

[aditoivanova]

Животът ще те научи да мълчиш, когато си вбесен.

Ще те научи, че дори да не харесваш лицемери, ще трябва да общуваш с тях.

Ще те научи, че тези които ти се вричат в приятелство или любов, много лесно ще забравят за теб.

Ще те научи, че колкото и зле да се чувстваш, трябва да се изправиш и да продължиш.

Ще те научи да вярваш не в друг, а в себе си...

Ще те научи, че можеш много повече от колкото смяташ.

Ще те научи, че справедливост не съществува.

Ще те научи, че не всеки, който ти се усмихва, ти мисли доброто.

Ще те научи, че да имаш доверие на някого е като да му поставиш нож в ръцете.

… На много неща ще те научи живота, без да пита дали си готов.

- от нета

[summersoullll]

Дълго чаках,

дълго се търсих,

дълго страдах,

но и дълго се учих.

Сега съм по-силна, и мога да ти кажа само еднo искрено “благодаря”. Че ме остави сама точно когато имах най-голяма нужда от теб. Че така ме научи да се справям самичка.

[lora-ns-world]

,, Превърнах се"

,, Дано се гордееш с мен, бабо. Превърнах се в някой, с който се гордея, въпреки лъжите в миналото ми. Ти ме научи, че света не е лош, не всичко е схеми, лъжи, пари и фалшиви усмивки, и трябва да даваш шанс на хората, понякога дори да им посочиш пътя. Дори да си изгубил своя собствен. Искам да дойда до гроба ти и да си поговорим, но нямам смелост да го направя сама. Но успях, днес, няколко дни преди бала на брат ми, се погледнах в огледалото и видях някой, който пое много удари в сърцето, но все пак оцеля. Мина време и се движа бавно, но се уча и как да живея, макар да го правя все едно нямам минало, а търся бъдеще. "

Лора Н /Летящата

Из дневника на един нов живот

Новия тапет на телефона ми.

[ststevanofdecani]

Током блокаде, евакуисали су девојчицу из Петрограда. Звала се Леночка. Заборавила је презиме јер је била јако мала. Изгубила је целу породицу: оца, мајку, баку и старијег брата...

И њу је пронашла специјална бригада - током блокада и јаке зиме, одлазили су у станове и тражили децу чији су родитељи умрли или нестали. А онда су нашли Леночку и евакуисали је. Није се сећала како је ушла у дечији дом - била је тако сићушна. Била је толико исцрпљена и није више хтела да једе. Лежала је у своме кревету, или је седела на столици поред шпорета. Била је уплашена и само је шутила. Мислили су да ће умрети Леночка. Многа евакуисана деца су већ умрла од тешке исцрпљености, немајући снаге да се хране и живе. Али, једнога дана, једноноги ватрогасац, Коља, стар око двадесет година, направио је лутку од старог пешкира. Некако је исекао, склопио, сашио. Оловком је нацртао очи и усне.

Дао је Леночки лутку и рекао јој веома озбиљно:

′′Ти Леночка добро брини о овој лутки. Научи је да једе. Сада си јој мајка. И чувај је добро. Погледај је Леночка, она је тако болесна и гладна. Она чак и не плаче!".

Леночка је узела лутку. Почела је да је љуља и да јој тепа. Лутку је за ручак хранила кашом, шапчући јој нешто ласкаво. А и Леночка је почела да једе. Леночка је оживела. Јер не треба да умре - треба да брине о лутки. Кад имаш некога да о њему бринеш, то је огроман разлог да се бориш да живиш...

Када је одрасла, постала је медицинска сестра и доживела дубоку старост. И њене руке су увек биле заузете, а срце пуно.