#наталия

[elenavonkrolock]

Jekyll & Hyde, Russia - Review pt. II

Saint Petersburg, Muzcomedy, 30.12.2022

cast:

Jekyll/Hyde - Roman Dryablov

Lucy Harris - Nataliya Dievskaya

Emma Carew - Elena Gazaeva

John Utterson - Aleksandr Sukhanov

Sir Danvers Carew - Andrey Matveev

Lady Beaconsfield - Manana Gogitidze

Spider - Alexey Shtykov

Nellie - Mariya Reshavskaya

Simon Stride - Vitaliy Golovkin

This was the second (and also my last) Jekyll & Hyde. (I’ll put a link to the review of the first day here:)

So once again I went to the theatre a bit earlier than necessary because I had two huge bags of presents with me that I still wanted to deliver. Just like the day before, I coincidentally met Elena in front of the theatre before the show and already gave her a new year’s present. This time we also met Nataliya before the show. Then I met up with friends and we used the remaining time to take some photos in the theatre. The interior and decorations there really are gorgeous. The show itself was just as amazing as the day before, so I’ll just sum up some of the differences. First of all, I didn’t sit in the партер but in one of the benoir lodges. The best thing about the first lodge of the benoir is definitely that several of the characters (for example Jekyll, Utterson and Emma) walk past you during the show. Unfortunately, the people in front of me were all rather tall and the person next to me was writing text messages and playing games on her phone with sound and bright display on, which was somewhat annoying but nevertheless, it didn’t bother me from enjoying the show and the experience of actors running past me multiple times). Apart from the different seat, the main difference was definitely that Jekyll / Hyde was not played by Kirill, but by Roman Dryablov this time. I have to admit I hadn’t seen a lot of him before, since he only started playing the role in 2021 but I was really impressed! While Kirill’s Jekyll seemed more introverted, work-focused, Roman’s portrayal was more of a sociable, loving man at first and he got visibly colder and more isolated over the course of the show. I also think his Jekyll showed a trace of regret for his distant, behaviour, especially towards Emma. Also the engagement scene was just adorable. Roman and Elena really had incredibly good chemistry and her portrayal of Emma also was a bit different than it was the day before (but just as great), so that their characters went perfectly well together. As I said, Kirill’s Hyde really embodies an evil, murderous killer, who, despite, a trace of insanity and rage, mostly strategically thinks about hus murders up to some extent, while Roman’s Hyde just goes wild. He was more of a savage, a maniac, driven by lust and fury. He legit scared me at some points. Kirill reminded me of a serial killer whereas Roma reminded me more of a beast. I enjoyed both portrayals though. Especially since I watched the show two days in a row I think it’s great that you don’t always watch the same musical over and over again, but there’s always something new and different and every performer brings a unique portrayal of their character on stage. Lena’s Emma was amazing again, in my opinion even more touching than the day before. Knowing that this was her very last performance one of her lines in the wedding scene «настал тот день и час, чтоб отпустить» (the day and time to let go has come) and during 'in his eyes' «будь горда, уходи, забудь о прошлом» (be proud, leave and forget about the past) really made it impossible for me to hold back my tears. And the whole ‘once upon a dream' and wedding ceremony left me with teary eyes as well. And seeing her tears at the curtain call just literally broke my heart.. Natasha’s Lucy was also great again,she was by the way the only one of the three main characters who didn’t have her last performance that day : ( One of my favourite scenes this time was definitely when during (I think it was alive) Hyde accidentally ripped off the belt of her gown and then returned it to her before dangerous game with the words “I think that’s yours”. The expression on her face was just priceless xD I also really liked Sukhanov as Utterson. And Manana’s Lady Beaconsfield was so entertaining! In general, the whole cast was great. Curtain call was really sad to watch, knowing it was the last performance of two of the main characters. Overall, everything was great though and I am so sad this beautiful show had to leave..❤️‍🩹

stage door: this time I luckily managed to get out of the theatre earlier, so we secured really good places at the stage door right next to the exit. I cried an awful lot because I just hate saying goodbye to all of these wonderful people, but fortunately my friends and Elena comforted me <3 and we still did some photos together. Also I had my programme signed by Elena and Roman✨

[newssocialite]

Российский государственный симфонический оркестр кинематографии отмечает двойной юбилей

5 октября 2024 года в Концертном зале имени Чайковского состоится празднование 100-летия Российского государственного симфонического оркестра кинематографии и 75-летия его художественного руководителя и главного дирижера Сергея Ивановича Скрипки. Прославленный коллектив и его маэстро представят масштабную концертную программу, посвященную двойному юбилею. В концерте примут участие Государственная…

[theodoreangelos]

From the film "Ruslan i Lyudmila" (1971) directed by Aleksandr Ptushko, starring Natalya Petrova. The film is based upon the poem by Alexander Pushkin. Руслан и Людмила, 1-я серия (фильм-сказка, ре��. Александр Птушко, 1971 г.). По мотивам одноименной поэмы А.С. Пушкина. В главной роли Наталия Григорьевна Петрова (в замужестве Серуш; род. 18 октября 1945 в Харькове). https://youtu.be/2UoO2t536Ko?t=2527

[reading-cat]

Первая Печать

Мне так нравится как Осояну прописывает персонажей. Поверхностно, да, но как-то очень уютно. Чем-то напоминает Макса Фрая.

Теймар такая лапа. Кто нибудь рисовал его фанарт?

[wisemancax]

Свирката чисти КАРМА - Цитирам Кобилия Наталкина

Свирката чисти КАРМА?!? Цитирам Кобилия Наталкина: “Продължаваме напред поотделно. След почти 9 години заедно взехме решение да продължим живота си поотделно. Приключи нашата мисия един кьм друг като съпрузи и продлължаваме като близки приятели и любящи родители на нашия прекрасен син. В решението ни няма влияние от трети страни. Разводът ни вече е факт. Запазваме уважението помежду ни и се…

[allyouknowisalie]

Идти в полях дорогой дальней, Где тишина, где пахнет рожь, Где полдень душный и хрустальный Так по-знакомому хорош. Идти и встретить ветер тёплый, Кусты полыни, вольных птиц, Да странника в рубахе блёклой, Да спины наклонённых жниц. И знать, что нет конца дороге, Что будешь так идти, идти, Пока не смёл погост убогий В одну дорогу все пути!

Наталия Крандиевская-Толстая (1888 - 1963): germiones_muzh

[chashechki]

[vprki]

„Как не купих тази картина“ на Севдалин Генов – ярко свидетелство за времето ни

 „Книгата на Севдалин Генов „Как не купих тази картина“ можем да ч��тем по два различни начина. Единият е като много добра литература, като сборник разкази с интересни куриозни истории, случили се някъде в края на ХХ и началото на XXI век, които са развивани  в галерия „Натали“ и главният герой е галеристът, но един особен галерист.“ Каза културулогът Кирил Василев при представянето на книгата. /на снимката със Севдалин Генов/.

И продължи: Севдалин съчетава в себе си едновременно любителя на изкуството, който се занимава с галерията, от друга страна поета и човек, който непрекъснато наблюдава себе си, наблюдава и художниците, наблюдава купувачите на произведенията, изложени в галерията. И бавно и полека изтъкава канавата на всекидневието, не просто, на живота в изкуството в този период, а живота в нашето градско общество, тогава. Всичките му особености, глупости, някога много смешни, понякога трогателни. Галерията се открива 1995 година, т.е. в най-мрачните времена от края на миналия век. Това означава, че хората, които създават тази галерия, цялото семейство Генови са имали изключителен кураж. Днес от дистанция на времето не мога да си представя как са се осмелили да го направят.“

Подзаглавието на книгата, издадена от Colibri е „Скици от галерията“ с великолепна корица на художника Дамян Дамянов. Издателството я представи в Casa Libri  по прекрасен артистичен начин с участието на автора в диалог с Кирил Василев. Тази официална премиера, съпроводена и с други приятни изненади в присъствието на хора на изкуството, изпълнили пространството на залата се превърна в красив празник на  приятелството и радостта от добрата литература, но и в разговор за процесите в българското изкуство в годините на прехода и то, може би, най-сложните. „Тази книга е своеобразна панорама на галерийния живот в София на границата между XX и XXI век. В продължение на близо двайсет години авторът е записвал в бележници и дневници това, което е чул, видял и преживял в галерия „Натали“. Подзаглавието – „Скици от галерията“, открехва жанра: „рисунки“, правени от натура. Текстовете наподобяват разкази, преливащи в есета, и включват разговори с творци, наблюдения, писма, стихове… Героите са десетки съвременни български художници и ценители. Към историите са добавени случки от живота на световни художници, както и отклонения към литературата и към другите изкуства.“ Отбелязват от издателството.

Севдалин Генов /л/ и Кирил Василев /д/, снимка Стефан Марков

„Този период за българското изкуство е време на много големи трансформации. След годините на едно затворено съществуване, идеологически оформено – българското изкуство отново се втурва да наваксва. Това по някакъв начин преобръща за пореден път критериите в полето на изкуството. Имаше какви ли не опити на преподреждане на автори, на йерархии, което прави задачата на един галерист в такава ситуация още по-трудна. Много по-лесно е в едно подредено общество и в едно подредено поле на изкуството, когато има много ясни йерархии, автори, хора с изключителна репутация, с репутация на скандалджии. Това, което може да се види във всяко западно-европейско общество.лесно е, защото там могат да намерят място в тези ниши. В живота на изкуството в края на 90-те и в началото на новия век важи и до днес е много трудно да се открият специфични ниши. Те едва сега започват да се оформят. И, наистина, е много трудно за галеристите. Семейството на Севдалин не са хора от бизнеса, които са си казали да се намери още един начин да се инвестира.

Теди Москов /л/, Рада Москова и Севдалин Генов /д/ на изложба в галерия "Натали", снимка: Стефан Джамбазов

Те живеят с галерията и всекидневието им зависи от начина, по който  тя функционира. Много интересно е как този натиск да се живее чрез изкуството е съчетан с безспорния факт, че Севдалин е любител и познавач на изкуството и то много преди галерията да бъде открита. Трябва да призная, че в дома на Севдалин Генов, когато бях за първи път в ранните 90-те година, видях творби на изявени български художници. Не е някакъв каприз в един момент, ей така семейството решило да измисли някакъв по-интересен бизнес. Не,става въпрос за формирано отдавна отношение, което вероятно е влязло в разрез с правилата на пазара. Не си представям как е успявал да балансира между тези две сфери. Освен всичко друго, за мен поне, Севдалин Генов на първо място е поет. Това прави още по-трудни нещата, когато се занимаваш с това в онези времена. Представете си какво означава да дойде един богаташ и че търси картина с ��пределени размери, с определен сюжет и т.н. и т.н. Каква реакция би имал един чувствителен и интелигентен човек…“. Връща се във времето Кирил Василев и като изследовател на процесите в културата, и като приятел. Той е състудент на дъщерята на Севдалин Генов Биляна от специалността „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В неформален разговор на премиерата на книгата тя сподели пред нас как в онези години, още преди откриването на галерията са се събирали състудентите ѝ в техния дом.

Биляна Генова /д/ на премиерата на книгата, снимка: Стефан Марков

Кирил Василев подчерта, че книгата е много ярко свидетелство за времето и в годините нейната стойност като свидетелство ще нараства. „Представете си, ако имахме възможност да четем подобни свидетелства от 20-те, от 30-те години, от началото на ХХ век. То е важно и за културолозите и за социолозите и за антрополозите, които ще изследват това време. Най-хубавото е, че в тази книга няма акценти за големи дефиниции и обобщения. Това е изключително персонализиран поглед към всичко онова, което се случва в изкуството по онова време и в работата на галерия „Натали“.“ Обърна се към публиката Кирил Василев, като покани и Севдалин Генов да разкаже за това.

Севдалин Генов, снимка: Стефан Марков

 „Веднага да кажа, че Кирил Василев е поет. Той познава не само поезията ми, но и галерията много преди да напиша тази книга“ Сподели от своя страна Севдалин / Припомняме, че Кирил Василев е носител на учредената тази година награда за поезия на името на прекрасния ни поет Константин Павлов за книгата си „Шествието“. За събитието във „въпреки.com” може да прочетете тук /

„Защо започнахме? Благодаря на Colibri, тя като полиграфия  е произведение на изкуството.“ Каза развалнувано Севдалин Генов и продължи: „ Галерията беше на Наталия и на Биляна, аз…Тя стана център, далеч от бизнеса, а по-близо до изкуството. Имам бележници и тетрадки, в които съм записвал разни неща с мисълта, че може да ми потрябват. И дойде моментът да публикувам част от тях. В книгата са една трета от моите записки в годините. Уважаваният литературен критик Георги Цанков я нарече есеистичен роман, в някаква степен съм склонен да го приема. Не като комплимент, а като жанрово определение. Това не са спомени, не е дневник. Нямам ясна представа какво точно представлява. Може би обединява тези неща с присъствието на няколко души, които ги има в цялата книга. Единият, от които съм аз. Историята на тези хора е и историята на моето семейство.“ Той е написал след титулната страница „Посвещавам тази книга на Наталия и Биляна. Галерията съществува благодарение на тях.“ А мотото на  въведението, с което започва книгата е „Светът съществува, за да се превърне в книга“ – Проспер Мериме.

В галерия "Натали" често сред картините имаше и поезия, снимка: Стефан Джамбазов

Със Севдалин Генов ни свързва старо колегиално приятелство още от времето, когато работеше в детска редакция на телевизията. Той е и поет и преводач със специално отношение към децата и изкуството. И тук ще се върна малко във времето, когато той и Биляна отбелязаха 20 годишнината на галерия „Натали“ на 12 март 2015 година, рождения ден на Наталия Генова. Тя беше починала четири месеца преди това…Тогава той каза: „Нарекохме галерията „Натали”, защото преди още ние да я открием Наталия беше позната с това име Натали в предишни години като моден дизайнер, създател на тоалети висша мода с много характерен почерк и с добре ситуирано име в пространството. Това име нещо означаваше и това щеше да помогне на бъдещия културен център, защото ние през цялото време сме го виждали като културен център.“ Баща и дъщеря отбелязаха този ден с изложба на Наталия Генова и с много нейни рисунки, картини, които се показваха за първи път. Сподели и нещо, което каза и сега след малко повече от седем години на премиерата на книгата:

Наталия Генова пред една от картините си в галерия "Натали", снимка: Стефан Джамбазов

„През тези 20 години се запознахме с много хора и с много направления, стилове, почерци на художници, т.е. проблемът беше галерията да си намери своята ниша или своя облик”. В онези години галерията на ул. „Гурко“ имаше и друга мисия  да помага на децата, да ги ориентира към изкуството, за да могат те вечно да имат любов, симпатия и това да пълни душата им с радости и наслада. В нейното пространство се провеждаха и прекрасни занимания и с деца. /Целият разговор за тази двайсет годишнина на галерията и още други важни неща може да прочетете във „въпреки.com” тук . /.

Художникът и режисьор-аниматор Слав Бакалов (1945-2019) в галерия "Натали", снимка: Стефан Джамбазов

Заедно със Стефан Джамбазов сме били но много от изложбите, срещите в галерия Натали“. Бяха истински празници на изкуството и приятелството. А и почти винаги, минавайки по „Гурко“ се отбивахме да се видим със Севди, както го наричат приятелите и да поприказваме…Бяхме на последната изложба 2017, след като вече знаехме, галерията се закрива. Сега във всекидневните ангажименти продължавам да вървя по „Гурко“, но сама. Галерията я няма, няма я Наталия, няма го Стефан, а и не малко то хората, с които сме били в пространството ѝ. Усмихнатите ни лица от снимките показват как сме се чувствали в тази заедност на красиво и благородно място. Вероятно ни гледат някъде Отгоре и сякаш ни казват, че животът продължава…А Севдалин е цитирал в послесловието на книгата си Рьоне Шар: „Това, което те пресреща в някое удоволствие, е само заинтересованата благодарност на спомена.“

Анри Кулев и Севдалин Генов, снимка: Стефан Джамбазов

Но да се върнем към премиерата на „Как не купих тази картина“ в Casa Libri. Авторът разказа, че  за над 50 художници става дума в книгата, за тези, които успял да си спомни и имам документи за тях. Привлечени са не само творци, но и ценители, които случайно са влезли или нарочно са влезли. „Определен беше техният интерес към изобразителното изкуство и изобщо в сферата на изкуството. Но постепенно започна да се стеснява кръга, например, изчезна текстилът. Ние имахме прекрасни гоблени, след това изчезна дърворезбата, в някаква степен изчезна керамиката, започна да изчезва графиката… Истинските любители на изкуството не бяха много, но бяха верни. И с музиката е така – зала „България“ винаги е пълна, нещо подобно е и в изобразителното изкуство. Има една част от хора, които през различни етапи на галерията  са били нейните верни приятели. Никога не съм разделял хората на купувачи и не купувачи.“ Категоричен е Севдалин Генов. През цялото време в диалога с Кирил Василев дава примери от книгата с описаните в нея преживявания с конкретни художници, с ценители, с приятели. С усмивка споделя, че някои художници, може би, биха се сърдили защо ги няма в книгата.

Росен Рашев-Рошпака и Севдалин Генов, снимка: Стефан Джамбазов

Но като се замислил за това, тя вече била в печат и поела по своя път. Припомни, че преди доста години в България е публикувана великолепната книга на парижкия галерист Амброаз Волар (1866-1939)  и неговите  "Спомени на един търговец на картини"/първото ѝ издание е от 1964 г. на издателство „Български художник“ –б.а./. Но когато я публикува, художниците, за които пише не са вече между живите…

„„Как не купих тази картина“ е забавна за четене и ще бъде интересна за всички, които обичат изкуството. В нея авторът ни кани да седнем да беседваме на четири очи в уютно пространство – с чаша вино, с биография на доверието помежду ни – и откровено да ни сподели вълненията си от близостта с изящните изкуства.“ Споделят още от издателството.

Севдалин Генов на премиерата на книгата, снимка: Стефан Марков

Почти го направихме на премиерата, но с повече очи, и все пак с усещане на приятелска интимност. Но има и нещо друго, много важно, според нас. Книгата на Севдалин Генов е първата у нас, която представя гледната точка, разказа на галериста, на интелектуалеца, на поета за взаимоотношенията в изкуството като част от живота ни в сложното ни време. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков

[wesna09]

🌹

Я сошью себе мир из цветных лоскутков

И оборку пришью из прозрачных туманов,

Для застёжки у роз попрошу лепестков.

И ещё — не забыть про карманы.

Я в один положу шёпот ветра, рассвет,

Дождь грибной, шелест листьев-всего понемногу,

А в другой — россыпь звёзд, пенье птиц, солнца свет

И родник, тот что сам пробивает дорогу.

Я свяжу ��витерок из тропинок, дорог.

На орнамент возьму паутинку,

У лебёдушки — пух,чтоб от стужи берёг,

У зимы — непременно снежинку.

И носочки свяжу из небес синевы,

Облаков,что плывут невесомо.

Для тепла — солнца лучик и горстку травы,

А потом раздарю всё друзьям и знакомым.

🔴▪️⚪️▪️🔴

Наталия Нарута.

[elenavonkrolock]

Jekyll & Hyde - SPB, 29.12.22 - Review

I finally got around to writing my reviews about J&H and Bal Vampirov. Since I saw different casts at different dates and I suppose this is gonna be a really long post I decided to split it into three parts and write a separate review for each show))

Theatre of Musical Comedy, Saint Petersburg, 29.12.2022г.

cast:

Jekyll/Hyde - Kirill Gordeev

Lucy Harris - Nataliya Dievskaya

Emma Carew - Elena Gazaeva

John Utterson - Konstantin Kitanin

Sir Danvers - Andrey Matveev

Lady Beaconsfield - Elena Zabrodina

Nellie - Maria Reshavskaya

Spider - Alexey Shtykov

Simon Stride - Vitaliy Golovkin

Review —

Starting with some random information. I have to mention I have bootlegs of the show in several cast compositions many times but, especially since the show closed now, I was glad I managed to see some of the last performances live. In fact, I only had a ticket for the 30th at first and thought I would only make it to the stagedoor on 29th but when around 3,5 hours before the show as by a wonder a ticket appeared, I, of course, decided to take it in a heartbeat. Since I was staying in an apartment not very far from the theatre I went there a little earlier and met outside with friends. After a while I then noticed that someone was greeting me and when I turned around I figured out it was Elena, who just came to the theatre to get ready for the show. I then rushed to greet her as well, she congratulated me on getting to Piter again (since ofc she knew about my ✨adventure✨ at the border control the other day😵‍💫) and I also managed to hand over the bouquet of flowers I bought for her. 🥰 Honestly, after this small, coincidental meet-up my mood already went up by 1000 but by then I did not even expect just how much better this evening was still going to become. We then went inside the theatre, met some more friends there and just walked around, taking pictures. I also got a programme of the show which I asked some of the actors to sign the next day.

The show - I honestly don’t think I’ll be able to even closely describe my amazement about this show in words but overall it really was a breathtaking and fantastic experience and (no shade to other productions, I love the musical in general) I am now even more convinced that the Russian production is my favourite out of them. The costumes are gorgeous, the whole cast and ensemble is great, the orchestra and the music itself are also amazing… I was already impressed when the show started with Kirill’s Doctor Jekyll from the off giving some kind of “introduction” to the show and sort of explaining how every person is split into good and bad etc. also I really loved the stage design and how the scenery on stage switched for almost every scene, starting with scenes in the madhouse and then switching to Sie Danvers’ home, the red rat, and Doctor Jekyll’s Study or Laboratory all the time. 'Lost in the darkness' and 'I need to know' right at the beginning were really great scenes and I also have to remark that 'facade' (and its 1000 reprises) and the ensemble dancing scenes in general were really impressing. At the end of act 1 Hyde was sort of lighting a flame on stage and even though I sat in the 7th row, I was able to feel the warmth on my face.. (I’ll just mention my absolute favourites now bc otherwise it’s gonna be too long) One of my favourites was definitely the engagement scene, which was absolutely adorable. Also the fact that Henry and Emma wore matching clothes almost made my heart melt.🥺 I also adored the 'his work and nothing more' part. 'Alive' and 'dangerous game' were some really hot scenes as well, as was confrontation. At 'a new life' and ‘once upon a dream' I had trouble holding back my tears. And, I know it’s a very unpopular opinion, but ‘in his eyes' will forever be among my most favourite scenes in the whole show. Especially in this composition because Elena and Nataliya just sounded really great together. The final also left me in tears. This time was by the way one of the shows where Emma also dies in the end :'( So overall, the whole show was amazing.

Cast - starting with Jekyll/Hyde of course. As you might know, my favourite J&H unfortunately hasn’t been playing since 2018, so I had no chance of seeing him. Nevertheless, I saw both Kirill and Roman now and they were both great, though very different (about Roman I’ll write in the other review). To sum up, Kirill was an exceptional J&H, he found the perfect balance between a very introverted doctor who is pretty much focused on his work only and evil, savage Mr Hyde. To me personally, his Henry even seemed less sociable and a bit more cold/withdrawn than some other portrayals I’ve seen. While for others it seems the extreme obsession with work only developes over the course of the show and they did care a lot more for Emma before all that, he really seems to have chosen his work as his top priority right from the start and she only comes second. Nevertheless, the chemistry between him and Elena (and Natasha as well) was really good and they seemed like a very sweet couple during their engagement. Moreover, I have noticed that you sometimes see Hydes who are acting more beast-like and wild while others, like Kirill’s, seem to focus more on the evil, maniac side of the character. Overall, I really enjoyed his portrayal though. Emma. My favourite. I have to admit I wasn’t a huge fan of Emma and always thought she’s a rather boring character - until I saw Elena’s portrayal of her. I could write hours about how much I love her Emma, but to sum up she was just amazing, both vocally and acting-wise. Her Emma was very tender, always loving, kind and supportive towards Jekyll, but at the same time she had this strong and independent side to her, which was visible especially in her interactions with stride at the beginning. She’s pretty much driven by her love for Henry, never leaving his side and always believing in him, even if nobody else does, even though it is noticeable that she has her doubts later on and that she really suffers from her fiancé’s constant absence and Lena just portrayed all of this perfectly. Nataliya as Lucy was also great. I really enjoyed watching her 'bring on the men' and the scenes in the red rat in the beginning but at the same time I suffered with her during 'a new life' and her death left me in tears as well. It’s just impossible to not feel touched by her story seeing how such a kind-hearted woman who never gives up believing in her dream and hoping for a new life, despite her position in society, has to go through so much suffering…

stage door - first of all, right after the show I got a chance to take a picture with Emma in costume and after that and after I went to get my jacket from the wardrobe, I went out to the stage door, met some more friends there and then we waited for the actors together. There were masses of people that day, so I was really worried I wouldn’t be able to take photos or ask for autographs. I almost didn’t notice when Elena came out because she was surrounded by such a huge crowd of people. Luckily, my friend told her that I’d like to see her and ask to sign something again and she came to us right away, took some pics with me and signed my photo album with the photos with her from another concert in September before she left. She’s the sweetest, honestly, I can’t even describe how much I love her <3 When the crowd started to disappear I also managed to take a picture with Kirill. We stayed for a little longer and suddenly noticed that someone had placed some huge plastic cherries next to Kirill in front of the stage door. They were gone again later, but up to this date, we haven’t figured out why they were standing there. I showed Elena the photo with the cherries later and asked whether she knows, since I suggested it might’ve been a present for Kirill, but she didn’t know anything about it either. We later figured out they were taken away from a café nearby and placed there. Why is still unknown. Anyways, that was my first Jekyll&Hyde💗 I’ll write the second review tomorrow! If you have questions/remarks whatsoever, feel free to ask, comment, text me etc)

Should I post some of the photos as well? :D

[newssocialite]

Кинофестиваль «В кругу семьи» в Ярославле собрал более 10 тысяч зрителей

В Ярославле с 6 по 10 июля прошел крупнейший фестиваль семейного кино «В кругу семьи», приуроченный к 20-летию Общенациональной программы «В кругу семьи». Мероприятие собрало более 10 тысяч зрителей и прошло при поддержке Министерства культуры Российской ��едерации, Правительства Ярославской области, мэрии г. Ярославля и Госкорпорации «Ростех». Фестиваль представил 76 картин короткого и полного…

[lina-vas-dom]

Сыграй мой друг, сыграй маэстро, Когда тоска нахмурит бровь. Сыграй мне соло, без оркестра — Пусть чистый звук впитает кровь! Но не играй о том, что было — Не разжигай костёр в груди. Пусть сердце многое забыло — Ты память сердца не буди.. /Наталия Процкая

Play it my friend, play it maestro, When sadness frowns on your brow Play me a solo, without an orchestra. Let the pure sound soak the blood But don't play about what's been Don't light a fire in your chest Let the heart forget many things Don't wake up the memory of your heart. /Natalia Protskaya

[look-sharp-notes]

Наталия Фёдоровна Меклин(Кравцова). Родилась 8 сентября 1922 года в городе Лубны, ныне Полтавской области, в семье служащего. Жила в Харькове и Киеве. В 1940 году окончила среднюю школу и аэроклуб, в 1941 году - 1-й курс Московского авиационного института. С октября 1941 года в рядах Красной Армии. В 1942 году окончила Энгельсскую военную авиационную школу пилотов. С мая 1942 года в действующей армии. К декабрю 1944 года старший лётчик 46-го Гвардейского ночного бомбардировочного авиационного полка (325-я ночная бомбардировочная авиационная дивизия, 4-я Воздушная армия, 2-й Белорусский фронт) Гвардии лейтенант Н. Ф. Меклин совершила 840 боевых вылетов на бомбардировку важных объектов в тылу врага, скоплений его живой силы и боевой техники, нанеся ему значительный урон. Во время Белорусской операции 1944 года бомбила скопления войск противника на реке Проня и Днепр, в районе Могилёва, Минска, Гродно. 23 февраля 1945 года за мужество и воинскую доблесть, проявленные в боях с врагами, удостоена звания Героя Советского Союза. Всего выполнила 982 успешных боевых вылета.

She was born on September 8, 1922 in the city of Lubny, now Poltava region, in the family of an employee. Lived in Kharkov and Kyiv. In 1940 she graduated from high school and the flying club, in 1941 she graduated from the 1st year of the Moscow Aviation Institute. Since October 1941 in the ranks of the Red Army. In 1942 she graduated from the Engels Military Aviation Pilot School. Since May 1942 in the active army. By December 1944, the senior pilot of the 46th Guards Night Bomber Aviation Regiment (325th Night Bomber Aviation Division, 4th Air Army, 2nd Belorussian Front) of the Guard, Lieutenant N. F. Meklin, made 840 sorties to bomb important targets behind enemy lines, concentrations of his manpower and military equipment, causing him significant damage. During the Belarusian operation of 1944, it bombed enemy troop concentrations on the Pronya and Dnieper rivers, in the area of ​​Mogilev, Minsk, and Grodno. On February 23, 1945, for courage and military valor shown in battles with enemies, she was awarded the title of Hero of the Soviet Union. In total, she completed 982 successful combat missions.

[marinakrinicina]

Процкая Наталия сыграй маэстро

Сыграй мой друг, сыграй маэстро, когда тоска нахмурит бровь... Сыграй мне соло без оркестра, пусть чистый звук впитает кровь!

Сыграй печаль на струнах жизни, каков её мотив - известно… Но пусть фонтан эмоций брызнет - сыграй мой друг, сыграй маэстро.

При переборах чутких нервов, застонут души вновь и вновь… Я, в том ряду, хочу быть первой, когда тоска нахмурит бровь...

Пусть светят молнии – софиты, а небо громом вложит в песню, мотив любви, в душе разлитый - сыграй мне соло без оркестра.

И пусть дождями слёзы хлещут для песни той не нужно слов. Экстаз возьмёт пусть сердце в клещи пусть чистый звук впитает кровь!

Сыграй любимое, маэстро, на струнах нервов, флейте мук. Без фортепьяно, без оркестра - сыграй любовь - сыграй мой друг.

[chashechki]

[bipedalweakness]

Чем бы дитя не тешилось, лишь бы не вешалось.

Наталия Белявская, ведущий психолог Отдела экстренного реагирования МЧС