#късни ми��ли

[fortunetellersdilettante]

cusney noshchi, igraeiki vieu tamnoto. i sie subuzhda vieu ratsete my. momce, te vinagi shche budash vieu sartzeto my i (buddy vieu sartzeto my, o, skupa) govorya samo ot opit nishcho nay mozhe da sie sravni s parvata te istinska lyubov. taka che sie nadyavam tova da vy napomni kogato a istinsky, tova a zavinagi. taka che nay zabravyayte za nas kogato may iskash. prosto may molish da budd tam. i te si edinstveniate, koi may kara da ticham. zashchyoto tova, coeto imash, dalec a nesravnimo, o, i a toczno kato med (da) kogato tvoyata lyubov (kogato tvoyata lyubov) doide vrkhu main (idva nad main) o, skupa, imam zavisimost. vinagi nanisana za osce yedin vkus na vashiya med (oo) kato med, kogato may zaliva. znayesh, che zakharta nikoga nay a bila tolkova sladka i umiram za teb. placa za teb (placei) obicam te. yedin udar na tvoyata lyubov may zasegna (da) i az sum nanizan vrkhu teb, skupa. nay vyzdas lee (vsyaka vecher) vsyaka noshch i den nyamam trpenie za osce yedin vkus na med o, nay moga da budd neulovim s teb, skupa (kharesva my tova) zashchyoto a sigurno.

A les nits, jugant a la foscor I despertar-me dins dels meus braços Noi, sempre estaràs en el meu cor i (Estigueu al meu cor, oh, nena) Només estic parlant per experiència Res es pot comparar amb el teu primer amor veritable Així que espero que això us recordi Quan és real, és per sempre Així que no t'oblidis de nosaltres Quan em vulguis Simplement em demanes que hi sigui (uh huh) I tu ets l'únic Qui em fa venir corrent Perquè el que tens És molt incomparable, ooh I és com la mel (sí) Quan el teu amor (quan el teu amor) ve sobre mi (ve sobre mi) Oh, nena, tinc una dependència Sempre enfilat Per un altre tast de la teva mel (ooh) És com la mel quan m'envaeix Saps que el sucre mai va ser tan dolç I em moro per tu Plorant per tu (plorant) T'estimo Un cop del teu amor em va afectar (sí) I estic enganxat a tu, estimada No veus (cada nit) Cada nit i dia no puc esperar Per un altre tast de mel Oh, no puc ser esquiu amb tu mel (m'agrada) Perquè és segur

深夜，在黑暗中玩耍 歌詞大意：在我的懷抱中醒來 歌詞大意：男孩，你會永遠喺我心中 （在我心中，哦，寶貝） 我只係根據經驗講 冇乜嘢能比得上你嘅初戀 所以我希望這會提醒你 当它係真嘅，佢係永恒嘅 所以唔好忘記我哋 当你需要我時 你只係要求我喺嗰度（嗯嗯） 而你係唯一嘅 邊個畀我跑嚟 歌詞大意：因為你得到咗乜嘢 遠超人能比，哎呀 它就好似蜂蜜（是的） 當你的愛（當你的愛）來到我（comes over me） 哦，寶貝，我有依賴 成日串起來 再嘗一嘗你的蜂蜜（噢） 当它沖刷我時，它就蜂蜜噉 你知糖從來冇咁甜過 我為你而死 Crying for ya （哭泣） 我愛你 你愛的一擊影響了我（是的） 我畀你束縛住咗，親愛的 你未見到（每晚） 每一日黑夜，我都廹不及待 再嘗一嘗蜂蜜噢，我唔可以難以捉摸with you honey （我鍾意嗰個） 因為這是肯定的

Късни нощи, играейки в тъмното. И се събужда в ръцете ми. Момче, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми и (Бъди в сърцето ми, о, скъпа) Говоря само от опит Нищо не може да се сравни с първата ти истинска любов. Така че се надявам това да ви напомни Когато е истински, това е завинаги. Така че не забравяйте за нас Когато ме искаш. Просто ме молиш да бъда там. И ти си единственият, Кой ме кара да тичам. Защото това, което имаш, Далеч е несравнимо, о, И е точно като мед (да) Когато твоята любов (когато твоята любов) дойде върху мен (идва над мен) О, скъпа, имам зависимост. Винаги нанизана За още един вкус на вашия мед (ооо) Като мед, когато ме залива. Знаеш, че захарта никога не е била толкова сладка И умирам за теб. Плача за теб (плачей) Обичам те. Един удар на твоята любов ме засегна (да) И аз съм нанизан върху теб, скъпа. Не виждаш ли (всяка вечер) Всяка нощ и ден нямам търпение За още един вкус на мед О, не мога да бъда неуловим с теб, скъпа (харесва ми това) Защото е сигурно.

[vprki]

С изкуството си Павел Койчев се изправя смело срещу изтичащото време…

Уникалната роля на Павел Койчев в изкуството у нас е в преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че не намислянето, а талантът му на ваятел дава мащаб на идеите му, с които участва в големите културни дебати на днешния ден и преди всичко в този за рисковете от трансхуманизма. Пише доц. Георги Лозанов, преподавател и философ, автор на монография за скулптора, издание на НДФ „13 века България“, 2016.

Той написа текста си по повод изложбата на Павел Койчев, която се откри на 28 май в Галерия „Ракурси“ и продължава до 15 юни.

И нещо повече: в ръцете на майстор пластическото неочаквано разкрива собствен концептуален потенциал – оказва се способно да „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването. Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е връщането му към по-ранни пластики, но в променен контекст, организиран на свой ред в нова творба. Има и случаи обаче като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той оставя промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на изкуството му.

Павел Койчев

Койчев представя 12 работи от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „Наблюдател”, „Вместилища” и „Звън”. Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането ѝ по линията фигуративност-език. И в израз на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори. Тази форма, свалила белезите на тукашността и оставена сама на себе си, в трите цикъла гледа, приютява и звучи. Гледа те в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът ѝ принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на безкрая, на нищото, което е същност на нещата…

От изложбата

„Вместилища” проявява характерното за скулптурата на Койчев усещане, че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, сякаш се ражда там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Но пък това „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“ или „Градежът“. В тях формата „разтваря врати“ и буквално те приютява. Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от нея камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.

Росица Чушева и Павел Койчев в галерия "Ракурси"

Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години будят освен естетическо и метафизическо вълнение, което те предизвиква да отнесеш поне една в дома си като застраховка срещу баналността на дните.

Георги Лозанов

В годините имаме шанса да преживяваме творческите изяви на Павел Койчев по неповторим начин, защото той ни е въвеждал в световете си, не само нас, разбира се, с изключителна щедрост. Писали сме не малко в годините за нашите срещи в различните медии, които сме работили. И винаги той е бил Той – Павел Койчев! Дарени сме със светлината и очарованието на мито-поетичния свят на скулптора Павел Койчев, на неговата творческа виталност и артистични прозрения. С всяка негова изложба, с всеки негов монументален проект в открито пространство сега ни връхлита, откриваме го като че ли наново в неговото търсене на Смисъла.

Георги Лозанов, Павел Койчев и Любен Генов на откриването на изложбата Homo sapiens, октомври 2023

По повод  предишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“ Homo sapiens сподели: „Обезпокоен съм накъде върви човекът. Струва ми се, че се отдалечаваме от волята на това, което ни е създало. Homo sapiens трябва да върви навътре - към себе си, а не навън, където ни влекат Космосът и безкраят, но не това е нашата съдба.“ Преди време през лятото на 2014 година в ателието му в Горна баня  в разговор с него за „въпреки.com” Павел Койчев каза за себе си: „Никога не съм бил в стадото, защото не съм стаден човек, нямам стаден инстинкт, нагон. Бил съм от предучилищна възраст в пансион. Това са осем години в пансион в Банкя. След това пет години гимназия, две години и нещо казарма и пет години Академия и затова не желая никакви лагери. Трябва да не се взимаш прекалено на сериозно и да работиш с удоволствие, въпреки, че моите теми са сериозни. Давам си сметка, че имам представа какво правя или как съм разположен в пространството, но това е,  защото абсолютно всичко правя максимално почтено към мен си, към предмета на заниманието.“ /Целия разговор може да прочетете тук/.

Павел Койчев и неговите творби на яхтеното пристанище в Созопол, септември 2017

При Павел Койчев,наистина, няма спекулации. И дори повечето от своите скулптури и причудливи инсталации прави напълно безкористно и безсребрено. Така бе и с неговите невероятни творби, инсталирани до яхтеното пристанище в Созопол съвместно с фондация „Аполония” като проект на Празниците на изкуствата 2017 година. Много му бе помогнал Владимир Явашев, племенникът на световноизвестния скулптор Кристо – Христо Явашев, който десетки години работи с него и след неговата кончина по проекта на знаменития артист и съпругата му Жан-Клод реализира мечтата му за опаковане на Триумфалната арка в Париж 2021 година. А за самото инсталиране на проекта в Созопол  му е съдействал Росен Иванов – човекът, осъществил плаващите кейове на Кристо. Тогава Павката не знаеше какво ще стане нататък с тези причудливи, цветни, весели инсталации, когато дойдат вълните и бурите…Т��ка останаха красиво и въодушевяващо преживяване за всички, които бяхме тогава в Созопол.

А тази година, когато фестивалът „Празници на изкуствата „Аполония““ в края на лятото ще ни зарадва с юбилейното си 40-о юбилейно издание Павел Койчев ще има изложба в Градската галерия на Созопол. С какво ли ще ни изненада?

Павел Койчев и негов��та "Водна паша" в Южния парк, септември 2022

Най-важното за Павел Койчев е свободата и с днешна дата със сигурност би споделил отново за всеки свой проект: „Посланията са много. Но категорично избягвам политическите послания. Аз съм артист, политиките минават, заминават. Това не ме интересува. Ако опра на политика, няма да бъде добре за мен като артист.“ Повод за размисъл, насочен към други…А ние с възторг и обич може да кажем, че съдбата ни дари с шанса да живеем във времето на Павел Койчев.

На 30 май Павел Койчев чества своята 85-а годишнина, а от него струи поривът на младостта, търсеща и неспираща…Честит рожден ден, Павка! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: С изложбата на Павел Койчев галерия „Ракурси“ отбеляза своята 20 годишнина. Честитим празника на галеристките Румяна Йонева и Росица Чушева с пожелание за здраве и все така да ни радват като публика с прекрасни изложби.

[kingxtoxickisser]

Отново сам,

паля цигара след цигара,

утехата ми отново е чашата с уиски

ти пак обикаляш в мислите ми

играеш си със съзнанието ми, със сърцето, с душата също,

седя и си мисля, възможно ли е въобще да те обичам толкова силно и как се стигна до тук

допивам поредната чаша, сещайки се, че той те прави щастлива, а аз нямам този шанс

и продължавам да пия, докато не убия мисълта, че те желая, и, че никога няма да те притежавам!

- Авторско "Късни пиянски размисли"

[biozemedelie]

Малко почвена химия

Защо някои растения се нуждаят от бактериална, а други от гъбна доминация в почвата?

Когато някой от почвените хищници (протозои, нематоди, микрочленестоноги...) изяде бактерия или гъба, той усвоява веществата, от които се нуждае, и изхвърля излишните вещества. Концентрацията на вещества в бактериите и гъбите е много по-висока, отколкото тази в почвените хищници, затова и много от веществата се изхвърлят. Едно от веществата, за които става дума, е азотът (химичен елемент N). Концентрацията на азот в бактериите е 1 атом на всеки 5 атома въглерод (химичен елемент C). Концентрацията на азот в гъбите е 1 атом на всеки 20 атома въглерод. Концентрацията на този елемент във всички други организми е много по-ниска. При протозоите (и хората) тя е 1 атом N на всеки 30 атома C. При нематодите е 1 N:100 C. Това означава, че протозоите например имат нужда от само 1 атом азот за всеки 30 атома въглерод, които консумират. Което пък значи, че при консумация на 30 атома въглерод и 1 атом азот под формата на бактерии, те трябва да изхвърлят 5 атома азот, които са им излишни. Формата, под която изхвърлят тези атоми е NH4 (амоний). Това е формата, под която по-висшите (по-късни в екологичната последователност) растения консумират (по-голямата част от) азота си. Ако обаче почвата е бактериално доминирана, тя започва да става алкална (pH>7), което позволява развитието на нитрифициращи бактерии. Те улавят отделения амоний (NH4) и го преобразуват в нитрати (NO3) и нитрити (NO2). Нитратите и нитритите са предпочитаната форма за абсорбиране на необходимия азот на по-низшите растения. Редовите култури имат нужда от равни количества нитрати+нитрити и амоний--и съответно равни количества бактерии и гъби. Многогодишните растения, храстите и дървесните видове имат нужда от много повече амоний, отколкото нитрати+нитрити. В почвата винаги трябва да има както бактерии, така и гъби. Бактериите поддържат алкална среда заради лепилата, които отделят (с които образуват микроагрегатите от почвената структура). Гъбите поддържат киселинна среда, в която нитрифициращите бактерии не могат да се развиват--така амоният отделен при дейността на почвената хранителна мрежа се запазва като амоний при отделянето си в косъмчетата на корена, от където растенията го абсорбират. Но висшите в еволюционен план растения приемат малка част от азота си и под формата на нитрати+нитрити. Те хранят и бактерии в корените си, като така се сформира микроалкална среда, в която нитрифициращите бактерии функционират.

Защо конвенционалното земеделие ни учи, че почвената алкалност/киселинност (pH) е ключова за изхранването на растенията?

При конвенционалното (с химикали) земеделие, торовете, хербицидите, фунгицидите и пестицидите са избили организмите от почвената хранителна мрежа. Как тогава могат да се изхранят растенията? Използва се разтворимостта на различни елементи при определено pH.

Линк: https://articles.extension.org/pages/13064/soil-ph-modification

Посредством добавянето на различни соли, се опитваме да достигнем киселинността/алкалността, която са ни препоръчали, обикновено около pH 6.0–7.0.

Но как можем да сме сигурни, че елементът, от който растениято ни се нуждае ще бъде в достатъчна концентрация, че растението да може да го приеме в точното време и точното количество? Добавят се соли, неорганични съединения, които напълно се разтварят във вода. Повечето от тях (~80%) изтичат във водните басейни, където увреждат още екосистеми и правят водата непитейна (заради високото солно съдържание). При растенията, в чиято почва са добавени, се стига и до дисбаланси. Растенията приемат повече от едно вещество и по-малко от друго и в крайна сметка са болни или поне недостатъчно богати на разнообразни вещества. Чували ли сте за проблема с все по-ниското съдържание на йод в растителните тъкани, което на много места води до проблеми с щитовидната жлеза при хората?

Каква всъщност информация може да ни даде почвеното pH?

От почвеното pH можем да разберем дали дадена част на почвата е доминирана от бактерии (алкална pH>7) или от гъби (киселинна 5.5<pH<7). Проблемът е, че в здравата, пълна с живот почва има алкални и киселинни зони. Растенията отглеждат организмите, от които се нуждаят, стига тези организми да са налични... А организмите от своя страна регулират почвената алкалност/киселинност, и то само в микрозоната, където живеят. Затова като цяло pH на почвата не ни носи съществена информация в микробиологичното земеделие.

Има едно важно изключение обаче. Ако почвеното pH е по-малко от 5.5, в почвата има анаеробни условия, примерно заради слой на компактиране, в застоялата вода над който живеят анаеробни организми. От една страна наличието на анаеробни организми само по себи трябва да ни притеснява, защото те образуват алкохоли, феноли и други токсични за растенията вещества. Алкохолът например разтваря растителните тъкани в концентрация 1 на милион (1 ppm). От друга страна, при pH под 4.5, алуминият става разтворим. Алуминият е токсичен за растенията и предизвиква Алцхаймер при хората. В никакъв случай не искаме разтворим алуминий в почвите си!

Какво изследват химичните почвени тестове?

Химичните почвени тестове проверят количеството разтворими елементи, разменими елементи или общото количество елементи. Разтворимите елементи са усвоими за растенията. Разменимите елементи могат да станат усвоими за растенията посредством химични процеси. Общото количество елементи са усвоими за растенията само при наличието на бактерии и гъби, които да разтворят минералните почвени частици, и хищници, които да изхвърлят ненужните им йони след консумацията на бактериите и гъбите. Твърде много разтворими елементи говорят за почвена соленост, която ще убие организмите, като направи водата наусвоима за тях--мислете си за хора, които се опитват да утолят жаждата си с морска вода и умират от дехидратация... същото се случва и с почвените микроорганизми в солени почви. Така че, ако не сме добавяли торове от 2 сезона, информацията за разтворимите елементи не ни интересува.

Разменимите елементи също нямат значение, при наличието на почвена биология и органична материя. Изключение е тестът за съотношението на разменими калций и магнезий в тежки глинести почви (Албрехт). Калцият трябва да от 5 до 7 пъти повече от магнезия, за да може силите на отблъскване между миниатюрните глинести колоиди (частици) да са достатъчно големи и почвата да не е супер твърда и компактирана. За жалост, все още не съм намерила лаборатория, която предлага Албрехт тест в България. За сметка на това наскоро ми беше обяснено как се стига до това състояние на недостатъчно количество калций. Уреята (популярна неорганична тор) разтваря и отмива калция от почвите. Всички райони с “твърда” вода са засегнати (калцият е извлечен от почвите, отмит и попаднал във водоизточниците). При неналичен Албрехт тест, не ни остава друго освен да вкараме микроорганизмите в дълбочина и да ги изчакаме да набавят достатъчно калций от минералната структура на почвата и от органичната й материя. Във връзка с това, колкото повече органична материя в почвата, толкова по-добре: организмите ще имат какво да ядат, докато си вършат работата по извличане на вещества и създаване на структура. Не изхвърляйте листата на есен!

И н��края общото количество елементи в почвата би имало значение, ако имаше къде да го изследваме. Съществуващите изследвания на почви от цял свят обаче показват, че в минералната структура на почти всички почви има огромни количества от всички елементи. 

Слайд от презентация на Д-р Ингхам. Тези количества ще ни стигнат за хиляди години, стига да има организми, които да ги трансформират в усвоима за растенията форма.

Теоретично е възможно да открием изключения и третирането на почвите с токсични химикали за дълъг период от време на дадено място да е довело да загуба на конкретен елемент. Но дори и това да е факт, колкото и малко вероятно да е (дори изкуствено създадените минерални почви съдържат всичко необходимо), най-безопасният начин да върнем елемента в структурата на почвата е чрез добавяне на органична материя и микроорганизми, които знаят какво да правят с нея. Добавянето на соли винаги носи рискове. Ситно натрошен камък може също да помогне, но едва ли е необходим.

И това е всичко, което трябва да знаете за почвената химия и ролята й в микробиологичното земеделие.

[cold-floor]

II

В тишината на тази топла януарска нощ цялото село беше вече заспало. Всички прозорци отдавна бяха спрели да светят, дръпнати бяха пердетата. Людете изживяха още един ден- за много от тях, пореден такъв със същите задължения и проблеми,все същите лица, все същите разговори. Нямаше никакво значение изминалият ден и всички бяха потопени в спокойствието на тази топла януарска нощ. Но от прозорците на една къща пробиваха лъчи, които разцепваха мрака отвън. Това беше единствената, която все още светеше, а часът отдавна бе минал полунощ.Коминът не димеше, а зад стъклото се мяркаха силуети. Отблизо можеше да се чуят плачове и ридания. Какво ли пък видяха тези четири стени? Тази къща беше на Джелил Сомак. Тя се намираше точно срещу кръчмата на Станоглу. Двамата станаха добри ортаци по едно време, когато Сомак държеше селската кръчма. Джелил веднъж реши да замине за Германията,за да изкара по-добри пари, а по това време голяма част от хората или вече работеха там, или търсеха работа. В селото бяха останали хората с много животни, най-бедните, които нямат кой да им намери работа там и старците. Селото опустяваше. Но Сомак не знаеше какво да стори с кръчмата- дали да я затвори или да я продаде. По същото време Станоглу беше наел едно малко магазинче в едно друго, недалечно село. Няколко седмици подред всеки ден с жена си те пътуваха дотам и вършеха основен ремонт преди отварянето, което не остана незабелязано от хората. Една сутрин Джелил забеляза, че те пак се готвят за път и заговори със съседа:

-Ехей, Станоглу, чакай малко, накъде си се забързал?

-Здравей, комши, сигурно си чувал, отварям магазин в Ръхлина. Викам с булката малко да почистим днеска. Ти как си, а децата?

-Добре сме, добре. Виж какво ще ти кажа, децата растат, знаеш. Тука тази кръчма взе да не ни храни вече. Братя на жената ни е намерил работа �� Алманя, мислим натам да поемем. Защо ще пътуваш всеки божи ден през две села, дай да се разберем аз да ти дам моята кръчма да си изкараш хлеба. Е тука на две крачки ти е хем, а какво ще кажеш?  Станоглу се почеса по главата, погледна веднъж надолу, после си вдигна погледа към Сомак:

-Е, комшу, трябва да помислим. Тези работи не стават току-така. Да помислим ние малко...  След няколко дена имаше сделка. Станоглу взе наема от другия дюкян и го даде на Джелила, който хвана пътя за чужбина заедно с жена си и остави децата при баба и дядо. Нещата вървяха добре. Жената на Станоглу шета, ми, боядиса мястото. Кръчмата заприлича на цвете. Двамата работа денем и нощя, поддържаха заведението. Бяха здраво захванали се към късмета, който им се откри от Сомак. Те скоро намериха от къде да купят по-евтино и създаваха търговски връзки от вси страни. Мястото се разчу из съседните села и все повече хора идваха в кръчмата. Станоглу даже и ден не задържаше наема и го даваше на бащата на Сомак. Сега мястото беше по-заето от всякога. Скоро те се разбраха със собственика да ремонтират кръчмата. Сградата й беше стара и през майските поройните дъждове покривът почти не вършеше никаква работа, а зимите през счупените прозорци влизаше сняг. С уговорката, че Джелил ще върне парите за ремонт, Станоглу сложи ръката си под камъка и започна делото. За едно лято той успя да възвърне сградата към бляскавите й дни. Това му струва доста пари и често му нестигаха парите, които изкарваше от кръчмата. Даде каквото има в джоба, за да свърши започнатата работа, а масрафите не свършваха. Скоро влезе той и в борч. През есента заведението беше като ново и отново беше препълнено всяка вечер, а Станоглу работеше до късно. Не мина много време и тръгнаха всички от Алманята да се връщат обратно в род и родина. Сомак беше разбрал, че работата в кръчмата върви много добре и че Станоглу взел да забогатява. Това отключи нещо в неговата душа и те тръгнаха да се връщат обратно след две години. Както всички други, мечтите им за богатство в чужбина се провалиха, работиха няколко години като роби в чужда държава, търпяха унижение и подигравки и то за една жалка заплата. Когато се върнаха в село, бяха очаровани от това, което Станоглу бе направил с кръчмата. Той сега трябваше да предаде ключовете и да търси работа, но се надяваше парите, които беше дал за ремонта да издържат семейството му докато отново стъпи на крака. Един следобед Станоглу и семейството му седяха на пейката пред портата. Отсреща излезе и Джелил, явно все още нямаше мюштерии. Като го видя, Станоглу каза на жена си, че отива да поиска парите. Двамата захванаха някакъв разговор и дълго си говореха:

-Тц, тц, какви ли не чудеси у Алманята. Много си видял, Сомак ага, много. Ти видя ли баджата как я направих докат те нямаше, викнах един майстор ее чак от Котлен. А прозорците видя ли ги?

-Видях ги, видях, много добре си ги направил, Стане.

-Ти, нали ми беше обещал да ми платиш тези масрафи, ага. Чакай, ето тука съм записал едно по едно на какво колко съм дал. Станоглу подаде с загрубелите си ръце един кочан с листи с много писано по тях.

-Какво да съм ти обещал? Я се махай оттука, не стига, че ти дадох хляб а ще ми искаш пари!

Стана олелия. Двете семейства направиха голяма кавга. Ругания валяха като порой, юмруци, камъни, сопи. От този ден двата двора са душмани.  Сомак откакто се върна се отнасяше снизходително към всички. Пиеше много и не рядко му се случваше да се кара с клиенти, даже ги и нападаше. Веднъж даже беше набил един старец, който е посмял да каже, че в кръчмата всичко беше станало по-скъпо от преди. През годините той продължи да бъде арогантен и недоверчив. Загуби всички приятели и спечели много врагове. Пиеше много, дотолкова, че забравяше всички сметки и се налагаше и жена му да бди до късни часове в кръчмата. Един по един, клиентите отказваха да сядат при него. Кого беше той обидил с лоша дума, кого се беше опитал да измами и какво ли не още. Когато се напиваше до кости, той открито наричаше всички в кръчмата овце. Отнасяше се към тях като по-низши и ги гонеше. Така минаха няколко години и кръчмата му фалира, първо заради отношението му към другите и още повече понеже Станоглу отвори своя си кръчма, точно срещу Сомаковата. Децата на Джелил пораснаха, даде момичето си за ерген от Анаватана, а изпрати сина на запад да работи. Той пращаше добри пари оттам и бързо се превърна в гордостта на семейството. Останаха двамината в къщата Сомак и жена му, сдобиха се с няколко крави и превърнаха старата кръчма в дам. Враждата със Станоглу продължаваше, той го мразеше много и няколко пъти беше викнал заптиетата с твърдението, че в отсрещната кръчма се продават цигари на качак. Не намериха полицаите нищо там, но Станоглу знаеше като името си, че те бяха викнати от съседа. Сомак всеки ден широко отваряше вратите на двора си, за да могат кокошките му да излизат в улицата да кълват. Но животните на улицата не бяха само неговите, а в двора му влизаха нечии агнета, кокошки и псета всеки ден. Той ги пъдеше с огромна ярост, замерваше ги с камъчета и ги изкарваше вън. Хората виждаха, че техните животни влизат в двора и от време на време затваряха вратата му. Сомак от своя страна отново разтваряше вратата докрай и сядаше на пейката и наблюдаваше кокошките си.  Един ден големият петел на Станоглу влезе в двора на Джелил. За този петел се казваше, че е най-големият в селото. Звънливият му силен глас събуждаше цялата околност рано сутрин, всички му се възхищаваха. В този ден той тичаше подир кокошките на Сомак, които бяха на улицата. Една от тях избяга в двора и петелът бързо я догони. Джелил беше в дама и на излизане забеляза петела. Очите му пламнаха от гняв. Пот изби от челото му и ловко се огледа. Грабна първото нещо, което му попадна в ръката, голямата лопата, с която чистеше фъшкиите на кравите и я метна като копие към петела. Острата част на лопатата улучи главата на петела и от удара той падна, опита се да стане на крака, но не успя. Остана зашеметен върху едната си страна, сви крачетата си и само от време на време се забелязваше, че леко мръдваше той ту единия, ту другия крак. Сомак го хвана за краката, занесе го до телената мрежа, която огражда двора му и със сила го хвърли на улицата. Всичко това се случи през погледа на майката на Станоглу, която единствено му каза зад гърба „Господ вижда всичко!“. Той със самодоволна усмивка разказваше тази случка на всеки през следващите дни, казвайки, че е добро дело да вредиш на лошите в този свят и се възгордяваше с постъпката си.  С Кушев той по-късно пак влезе в същия спор, тъй като беше сварил негови агнета в двора си. Очевидци разказали на Кушев как Джелил е ритнал едното като топка и го съборил на земята. Заради това агне голям спор се вдигна понеже едвам го оживи селският зоолог. Размениха се много лоши думи, но тези, които нараниха Кушев най-много бяха „Ето затуй ти умря сина!“. Наистина, синът на Кушев беше починал от неизцерима болест преди няколко години и беше оставил зад себе си един малък юнак и едно изгорено майчино сърце. Тези думи сякаш забиха острие в сърцето на Кушев, две поредни сълзи се пророниха от зачервенелите му бузи и овлажниха белите му косми по лицето. Той нищо повече не каза, обърна се и изтри своите сълзи. Зад гърба му Сомак продължаваше да мърмори.   Преди няколко дни се чу кукумявка да кука на дървото в двора на Сомак и черна вест заехтя в този ден. Бързо се разпространи новината в цялото село. Всеки говореше за това и обсъждаше случилото се. Мнозината не можеха, не искаха да повярват. Горестен плач се издаде в къщата на Сомак. Синът им, единственият им син, с когото толкова се гордееха, вече го нямаше. Хората се опитваха да разберат, как и защо се е случило това, казваха, че родителите влизат в гроба заедно с него. Казваха, че няма по-лошо какво да му се случи на човек от това, да погребе своето чедо, че свърши техният живот. Цяло село чуваше сега вика на горящата жива майка и с присвито сърце хората подаваха ухо. Джелил беше съкрушен, не успяха роднини да го вдигнат на крака, хвърляше се той ту на една страна, ту на друга. Стените мълчаха и наблюдаваха. Студеното ехо на скръбта отскачаше по тях. И да имаха глас, те биха останали без думи пред тази зла орис. Сомак сграбчи яките на ризата си, на колене викаше „Защо не ме взе мен? Защо?“. Селото се разтрепери от ужасната новина.

*

Съмна се. На софрата всички казаха по две приказки за починалия и потънаха отново в своите проблеми. Няколкото семейни приятели на Сомак се връщаха от посещение с насълзени очи по домовете си. От време на време се чуваше отново някой друг рев и напомняше хората за смъртта. С напредването на нощта селото потъна в мрак. Единствено те останаха да горят заедно със звездите в тази топла януарска нощ.

[fortunetellersdilettante]

her gwbao, kwmsiyao gelenai arw angni akhai singao hablangw hwoasa, nwng jeblabw angni gwswao tagwn arw (angni bikayao thaa, o', goto') ang mwndangtiniprailo' bungdwng nwngni gibi switw onnaijwng jebw rujunw hayar benikainw ang assa kalamw beyw nwngtangkwo gwswkanghwgwna jebla beyw nonggubwini takai, beyw oraini takaiyo benikainw jwngni batra dabao nwng jebla angkwo lubwiyw nwngtanga angkwo bwiyao tanw tinbai (uh huh) arw nwnglo' saselo'. angkwo swr karhwyw? manwna nwng maa mwndwng rujunaiyao jwbwd gwjan, o'h arw beyw bere mwdwi baidi (hayw) jebla nwngni ananaya (jebla nwngni onnai) angni sayao fwiyw (angni sayao fwiyw) o', bebi, angha mwnse swnarnai dong jeblabw gwdwna tabai thaai nwngni bere mwdwini gubun mwnse taonaini takai (ooh) beyw bere mwdwi baidi jebla biyw angni sayao suyo nwng mitigwo sinia mablababw esebang gwdwi nongamwn arw ang nwngni takai twigasinw nwngni takai gabnai (gabnai) ang nwngkhou mwjang mwnw nwngtangni mwjang mwnnaini mwnse hitaa angkwo gwhwm kwklwidwng (hang) arw ang nwngkhou gajri akhu dintidwng, onjali nwngtanga nuakwi (mwnprwm mwnayao) sanprwmbw her arw saan ang nenw hayar bere mwdwini gubun mwnse taonaini takai, o', ang nwngni bere mwdwijwng mayavi janw haya (ang bekwo mwjang mwnw) manwna beyw rwkha

Късни нощи, играейки в тъмното. И се събужда в ръцете ми. Момче, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми и (Бъди в сърцето ми, о, скъпа) Говоря само от опит Нищо не може да се сравни с първата ти истинска любов. Така че се надявам това да ви напомни Когато е истински, това е завинаги. Така че не забравяйте за нас Когато ме искаш. Просто ме молиш да бъда там. И ти си единственият, Кой ме кара да тичам. Защото това, което имаш, Далеч е несравнимо, о, И е точно като мед (да) Когато твоята любов (когато твоята любов) дойде върху мен (идва над мен) О, скъпа, имам зависимост. Винаги нанизана За още един вкус на вашия мед (ооо) Като мед, когато ме залива. Знаеш, че захарта никога не е била толкова сладка И умирам за теб. Плача за теб (плачей) Обичам те. Един удар на твоята любов ме засегна (да) И аз съм нанизан върху теб, скъпа. Не виждаш ли (всяка вечер) Всяка нощ и ден нямам търпение За още един вкус на мед О, не мога да бъда неуловим с теб, скъпа (харесва ми това) Защото е сигурно.

Kasno navečer, igranje u mraku I budi se u mom naručju Čoveče, uvek ćeš biti u mom srcu i (Budi u mom srcu, oh, dušo) Govorim samo iz iskustva Ništa se ne može porediti sa tvojom prvom pravom ljubavlju Nadam se da će te ovo podsjetiti Kad je stvarno, to je zauvijek Zato ne zaboravi na nas Kad me želiš, Jednostavno me pitaš da budem tamo (uh huh) A ti si jedina Koji me tjera da trčim Jer ono što imaš To je daleko bez premca, ooh I to je kao med (da) Kada tvoja ljubav (kada tvoja ljubav) dođe preko mene (dođe preko mene) Oh, dušo, ja sam ovisan Uvijek napeta Za još jedan ukus tvog meda (ooh) To je kao med kad me preplavi Znaš, šećer nikad nije bio tako sladak I umirem za tobom Plačem za tobom (plačem) Volim te Jedan udarac tvoje ljubavi utjecao je na mene (da) A ja sam napeta na tebe, draga Zar ne vidiš (svake noći) Svaku noć i dan jedva čekam. Za još jedan okus meda Oh, ne mogu biti neuhvatljiv s tobom dušo (sviđa mi se to) Jer je sigurno