#комунистическа пропаганда
Explore tagged Tumblr posts
Text
Функцията за търсене на TikTok идва на телефони като джаджа!
Функцията за търсене на TikTok идва на телефони като джаджа!
TikTok предлага функцията за търсене на телефони като джаджа. Компанията заявява, че потребителите използват TikTok като услуга за търсене. Популярното приложение за социални медии TikTok , известно със своите вирусни видеоклипове, прави някои промени, за да разшири обхвата си и да стане нещо повече от социална платформа. Компанията, която планира да предложи нови джаджи за търсене за смартфони както за устройства с iOS, така и за Android, иска да се позиционира като търсачка, която се грижи за развиващите се предпочитания на интернет потребителите. В онлайн света хората се отдалечават от традиционните търсения, базирани на ключови думи, и се интересуват повече от завладяващите изживявания, предлагани от платформи като TikTok и Instagram. TikTok иска да се възползва от тази тенденция, като предлага функции за търсене чрез своите нови уиджети. Това означава, че потребителите могат удобно да осъществяват достъп до функциите за търсене на TikTok директно от началния си екран, разширявайки полезността на приложението отвъд забавлението и социалното взаимодействие. Как се прави регистрация в TikTok? Тийнейджърите предпочитат TikTok пред Google Търсене
Прабхакар Рагхаван, старши вицепрезидент на Google , призна тази промяна в потребителското поведение, особено сред младите хора. Той отбеляза, че по-младото поколение е по-малко вероятно да използва традиционни търсачки като Google и вместо това предпочита платформи като TikTok и Instagram, за да открива съдържание по по-ангажиращи и интерактивни начини. Въпреки това, тъй като TikTok разшири влиянието си, се появиха опасения относно потенциалната му злоупотреба и ролята му като източник на пропаганда. Доклад на регулаторния орган Ofcom разкри, че TikTok все повече се превръща в новинарски канал за възрастни в Обединеното кралство. Тази констатация тревожи законодателите, особено в светлината на твърденията, че TikTok се използва за пропагандни цели от Китайската комунистическа партия. И така, за какви цели използвате TikTok? Можете да споделите вашите мисли с нас в секцията за коментари по-долу. Read the full article
0 notes
Photo
(via "Да живее плурализмът" - Клета Майка България) Съветски, пропаганден плакат прославящ политическият плурализъм. СССР '80-те години
#propaganda#communist propaganda#communism#communism kills#pluralism#USSR#СССР#пропаганда#комунизъм#комунистическа пропаганда#плурализъм#плакат#москва#Клета Майка България#България#агитпроп#Kleta Maika#Kleta Maika Balgaria#post
3 notes
·
View notes
Text
РЕФЛЕКСИИ: В „Нов социален реализъм” има добро съчетание между утвърдени и млади автори
Идеята за социалната роля на изкуството събужда поредица от процеси през изминалия век, а у нас достига върховата си точка на социална ангажираност в края на 80-те години, когато настъпват значителни геополитически промени в Източна Европа. Започва преходът от официално изкуство към нови форми и именно концептуалното изкуство като социално средство спомага за реформирането на художественото статукво. Това пише за „въпреки.com” абитуриентът от Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” Иван Стефанов по повод изложбата „Мащаб 1:1. Нов социален реализъм” в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София.
Част от авторите, които кураторът Илиян Лалев /на снимката/ е селектирал са свързани с неоконцептуалните влияния в нашето изкуство. Изложените работи под формата на инсталация или видео арт, констатират социалните проблеми, но не стигат до възможен изход от тях. Що се отнася до изложената живопис, нейното присъствие е отличително - разнообразно третиране на живописната материя съчетано с актуални проблеми. Цялата изложба търси обективното представяне на българската действителност, страдаща от консуматорско мислене, лошо образование, сбъркана ценностна система и сродни проблеми. Мисля, че твърде честото и еднообразно излагане на гореизброените проблеми без конкретика, води до мозаечна, непълна визия на художествения продукт. Немалко от изложените творби съдържат подобна характеристика и конкретно автори, които залагат на неконвенционални решения, които превръщайки се в основна и дълголетна концепция са престанали да бъдат авангардни.
Стефан Петрунов - “Пропаганда”
Отхвърлянето на традиционните форми в изкуството е рефлексия в една пост-комунистическа епоха и полезността на това явление е кратка. От позицията на съвременен човек не намирам пряко и конкретно отражение на днешните социални проблеми в голяма част от произведенията. Например серията с фотографии на Георги Георгиев предава напълно натуралистично една „грозна“ действителност. Снимките са съдържателни по отношение на композиция и психологизъм, но не може да говорим за новаторство или силно въздействие, тъй като броят на фотографиите показваща „грозна“ действителност определено не е малък, поради което този подход не въздейства убедително. Друг пример е видеоартът на Дебора Тодорова под името „Рефлексии“. Той не носи нищо същностно по отношение на съвременния живот, действителност, или не дава нищо, което да се нарече ново. Да си намажеш лицето с кафява субстанция единствено и само може да досади на зрителите, тъй като е твърде буквален акт. Последно искам да обърна внимание на инсталацията „Падналата кула“, която е стигнала до толкова дълбоки проблеми, че се оказва неспособна да ни ги разкрие съвсем. Навярно няма смисъл и да се опитваме да разберем какво означава.
Андрей Даниел - “Природата”
Частта от изложбата, която ми въздейства, са живописни платна. В залата са изложени творби на Иво Бистрички, Борис Колев, Димитър Яранов и Иван Узунов, които ��редставят автентични съвременни гледни точки за правене на живопис.Творчеството им е възприело концептуализиращи елементи, като наратива, но е запазило своята класическа материална живописна форма. Иван Узунов смесва живопис с фотография и картините му предават съвременен и съществуващ демографски проблем. Борис Колев усилено работи във сферата на социалната живопис и в последната година откри няколко изложби в тази посока. Неговият стил е отличителен – подчертаното разпадане на композицията (показващо разпадащите се ценности на нацията) и употребяване на сивия цвят като препратка, към, според думите на автора, „болна действителност“. Той развива идеите за промития мозък на нацията и загубата на човешкото съдържание.Серията от малки работи, които носят истинска и неподправена социална позиция, директно извлечена от обществото, са представени от Елена Панайотова.
Димитър Яранов - “Астронавт”
В този момент от живота ми, картината на Иво Бистрич��и „Абитуриентка“ съвпадна с актуални за мен проблеми. Името на картината е важна част от посланието – това не е жена, майка или баба, това е абитуриентката като символ на бъдещето поколение. Визията е за криза сред младите, което е напълно обоснована и коректна позиция. Авторът третира живописта прецизно и набляга не върху жеста, а върху предметния свят, който носи посланието - наличието или отсъствието на даден предмет, фигура, човек. Димитър Яранов показва маймуната в скафандър и насочва зрителя към проблема със съвременното създание, което не може да измисли технологията, но вероятно ще умее да я използва. Тази идея намира връзка с деструктивните структури из целия свят, които не успяват да донесат нищо, освен разруха. Надявам се, че проектът „Мащаб 1:1. Нов социален реализъм“ ще продължи да съществува, тъй като освен представянето на качествена живопис, експозицията дава поле за изява на млади автори, което е просперитетна позиция във всичко отношение.
Любен Малчев - “Пърформанс”
Един от примерите за млад автор е художникът Любен Малчев, чиято картина „Пърформанс“ въвежда изключително вълнуваща тема. Авторът е нарисувал застрелването на руския посланик в Анкара преди няколко месеца, ��оето се превърна в международен скандал и предизвика много настроения сред европейските общества. Добре подбраният момент, съчетан с провокацията въведена от името, представят завършен художествен продукт. Другите две негови картини също показват изграден стил на работа и съвременна стилизация, като начин на разработка. Подборът на младите автори е един от най-важните аспекти на тази изложба. Самият куратор пише текст, „Вместо манифест“ и посочва възможността за изява на млади художници като съставна част на идеята. Мисля, че съчетанието между утвърдени и млади автори придава свеж елемент на проекта, пише Иван Стефанов.
Илиян Лалев - “Нов социален реализъм”
А ето и „Вместо манифест” на Илиян Лалев:
„През 2015 година във Велико Търново стартирах проекта „Мащаби във…” и респективно неговите две издания „Мащаби в локалното” (същата година) и „Мащаби в социалното” – 2016 г. Стратегически двата проекта имаха идентични цели – да отразяват преди всичко социални, политически и екзистенциални проблеми, свързани със съвремието в локален и глобален аспект.
В стратегията на реализацията на проектите бе заложено още както включването на активни студенти в изложбите с цел континуум на образователните процеси, така и на пренебрегвани от художествената конюнктура колеги, работещи в тази област, с цел разбиване на статуквото, наложено през 90-те. Актуалният характер, критичната насоченост и липсата на подобно художествено събитие доведоха до цензурирането на последното издание, което от своя страна бе отразено пространно от БНТ в предаването „Денят започва с култура”, което възбуди още повече интереса към проекта, подкрепен вече и с видео в youtube.
Поредното, трето издание – „Мащаб 1:1.Нов социален реализъм”, идеологически е продължение на предишните две издания, като целите му са:
Да се утвърди като форум на критическия подход към социалната и политическа ситуация в глобален аспект, с което да създаде релевантна критична маса от артисти. Да търси, открива и реагира на съответната проблематика, игнорирайки всякакви конформистки и формални художествени практики като социалистически реализъм, посткомунистически романтизъм и прилежащите му игрови стратегии, карнавални и купонджийски подходи.
Да разглежда понятието реализъм като отношение към н��стоящата социална реалност, отразявайки я обективно, в противовес на новата парадигма „posttruth”, без ограничения на художествените изразни средства”.
Изложбата продължава до 17 юни. ≈
Текст: Иван Стефанов
Снимки: Стефан Джамбазов
0 notes