#двигател��
Explore tagged Tumblr posts
Text
Нужно ли е голямо хале с блестящ под, покрит с епоксидна смола, скъпи инструменти и дузина платени помощници за да кълцаш Поршета с прогресивно вдигаща се стойност? Явно не. Или поне това показва Кирил, на когото имахме удоволствието да гостуваме. Това е неговата работилница. А това са неговите трофеи.
Той е бил активен драг състезател и в началото на миналото десетилетие става първият в България и един от малкото в Европа, които могат да се похвалят с 9- секундно време на четиристотинте метра.
Също така има немалка роля в създаването на най- бързото 4х4 Ауди в света, което (ако не знаехте досега) също е българско.
Шареното, широко и злобно същество под купите му е шведско Порше 944 с “Gulf” премяна, клетка и всичко нужно за екстремен трак ден.
Това е “играчката” на Кирил. 991 GT3RS кожата всъщност крие под себе си едно 997 Carrera 4S. Модификациите обаче далеч не са само козметични. Кирил собственоръчно конвертира задвижването от двойно на задно и монтира компресор. Да обобщим: 500 конски сили плюс задно предаване, агресивно аеро и ръчна скоростна кутия, която забравих да спомена. Другия край на уравнението бързо става ясен.
В другото помещение се криеше това 996 Turbo S, което те първа ляга на хирургическото легло. Целта тук е да се построи знаменитото GT1 Strassenversion.
Порше строят тези редки екземпляри за “Льо Ман” от 96-а до 99-а и всъщност колата е смесица от 993 купе, 962 задница и 996 панели. Тук Кирил е монтирал и GT3 RSR главини и ръчно направена титаниева ауспухова система, тежаща няма и два килограма.
А ето я и причината да се свържем с Кирил. Това 935 и всичките му разновидности притежават изключително важно място в нашите сърца, и с удоволствие ще посветим по- голяма част от бъдеща статия специално за тях. Конкретно този автомобил е реплика, но е изключително добре изработен.
Някои от вас може да забелязали няколко скрити на заден фон части за една много специална състезателна кола, която се строи от Кирил. А ето ги и в детайл- черупка и панели за легендарното 917- проект на замиращата щутгартска компания в края на 60-те. С шаси, тежащо около 40кг., абсурден двигател и интересни интерпретации на правилника, 917 успява да спечели “Льо Ман” през 1970.
Автомобилите, които ви показахме, постоянно напомнят за важността си. Дори десетилетия след активното си участие в състезания, те пълнят домовете на безброй хора под формата на плакати, колички дрехи и всевъзможни други. Кирил също пада под този знаменател, просто на по- голям мащаб. Гравитацията, създадена от състезателните Поршета е многолетна и силна. Това ги прави не само бързи, но и велики.
3 notes
·
View notes
Text
Мислите и бях доста неприлични, за да останат като образ в огледалото. Тя се засмя на абсурдните принципи, за спазване на благоприличие и даде свобода, на импулса за живот, който беше двигател на нейните фантазии!
"Мариан Минчев"
9 notes
·
View notes
Text
Точно това е непоносимо за хората втора ръка. Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: "Истина ли е?" Питат: "Това ли е истината според другите?" Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние. Какво ще стане със света, ако ги няма онези, които действат, мислят, работят, произвеждат? Те са егоистите. Не можеш да мислиш с чужд мозък или да работиш с чужди ръце. Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. А да заглушиш съвестта си е все едно да прекъснеш живота. Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо. Не мога да разбера тази празнота у хората. Тя ме е спирала винаги, колчем съм се изправял пред комисии. Хора без его. Мислене без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и ��икъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в състояние да разсъждава. Излишно е да му говориш - той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл и цел. - "Изворът", Айн Ранд
0 notes
Text
Животът на другите през обектива на Джесика Ланг
„Случайността е мястото, където Бог се подписва с псевдоним!“, така американският писател Том Робинс определя онези необясними моменти в живота, когато всички елементи се напасват по начин, че да стане неизбежното. Това се случва на няколко пъти в житейската одисея на актрисата Джесика Ланг,за да я отведе до визуалния език, който владее до съвършенство – този на фотографията.
В това ще се уверят всички, които разгледат над 130-те фотографии, включени в изложбата „Джесика Ланг Фотографии“, с което фондация „МУЗИС“ и нейният двигател Гергана Мудова отбелязват 16-ото издание на престижната инициатива, благодарение на която арт почитателите успяха да видят изложби на Сандро Милър, Мери Елън Марк, Вивиан Майер, Хари Бенсън и Раян Макгинли.
Написа за „въпреки.com” Краси Генова, журналист с дългогодишен опит в областта на културата и изкуството, за ретроспективната фотоизложба на актрисата в Националната галерия, Двореца в рамките на платформата “Майстори на фотографията.
Джесика Ланг
75-годишната актриса пристигна в София за три дни от Мюнхен, където ѝ бе връчена награда за цялостно творчество в рамките на Мюнхенския филмов фестивал, а два дни преди Джесика в столицата пристигна и нейният галерист Хауърд Грийнбърг, легендарна фигура във фотографските среди в Ню Йорк, а и по целия свят. През 2008 година той представя в града на голямата ябълка първата самостоятелна изложба на актрисата.
На срещата с българската публика ден след откриването на изложбата ѝ в София, Грийнбърг разказа как Джесика и малката ѝ дъщеря влезли, за да разгледат експозицията на Доротея Ланг, показвана в галерията, и останали да си поговорят. Впечатлен Грийнбърг поканил актрисата на специален разговор, по време на който разгледал фотографиите ѝ и веднага решил да организира първата ѝ изложба в Ню Йорк.
Джесика Ланг, Гергана Мудова и Хауърд Грийнбърг
За пробива си във фотографията актрисата върна лентата назад във времето, като си припомни, че сякаш съдбата е имала пръст в това развитие на нещата. Била приета в университета в Минесота, но няколко точки не ѝ достигнали, за да се занимава с изкуство и се наложило да посещава специалността фотография. Там се запознала с Дани Лайън и Робърт Франк, както и с първия си съпруг, испанския фотограф Пако Гранде. Предприели голяма обиколка из Европа в търсене на интересни фотографски сюжети и няколко месеца живели в Париж, след което се върнали в Ню Йорк и отново случайността отвела Джесика, сравнително успешен модел, на прослушването за ролята на красавица, която да се снима във филма „Кинг Конг“ (1976 г.). За същата ��оля на кастинга се явила и Мерил Стрийп, но продуцентът Дино де Лаурентис избухнал :“В никакъв случай, тя е много обикновена!“ и ангажирал Ланг.
Минесота, 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк
На срещата с българската публика, актрисата призна, че главен виновник за фотографската ѝ кариера е нейният партньор, покойният актьор, драматург и писател Сам Шепърд, който бил на снимки в Германия в средата на 80-те години и като се върнал я изненадал с фотографска камера „Лайка“. Започнала да снима най-напред двете им деца и първородната си дъщеря Шура, родена от връзката ѝ с Михаил Баришников. Скоро открила, че когато прекарва време в тъмната стаичка, използвана за лаборатория, времето сякаш спирало. Интимността и съзерцанието, така не типични за всекидневието ѝ на филмова и театрална актриса, компенсирали вроденото ѝ любопитство да търси интересни герои и сюжети.
От изложбата
Импровизираната игра на въпроси и отговори, с която започна срещата в Балната зала на Двореца, между Джесика Ланг и галериста Хауърд Грийнбърг зарадва над 150-те почитатели на актрисата. Някои от тях не бяха и чували за голямата страст на актрисата – фотографията и споделиха, че това е голямо откритие за тях и се радват, че в България пристигат не само 130-те ѝ фотографии, но и самата тя. Грийнбърг пък дистанцира онова, което се смята типично за Ланг и нейното фотографско око от самотата, която сякаш пропива снимките. Според него, състоянието на съзерцание, на присъствие във фотографиите не е самота, а уединение.
Вдъхновена от Анри Картие – Бресон и неговата идея, че дори уловеният момент във фотографията е вече минало, Джесика съзира в това достойна алтернатива на забързания ритъм на снимачната площадка. Там, където човек винаги изчаква я оператора, я режисьора, колегата си или нанасянето на грим. Ритъмът във фотографията я вдъхновява да се впусне все по-сериозно в намирането на интересни герои и истории. Благодарение на добрите оператори, с които я среща киното, научава и тънкостите на работата със светлината. По време на срещата спомена името на любимия оператор на Ингмар Бергман – Свен Нюквист, с когото работи на снимачната площадка на филма на Боб Рафълсън „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1981 г), който ѝ издава много от тайните на светлината.
От изложбата
На финала на разговора сподели, че навлизането на изкуствения интелект във фотографията, и въобще в света на изкуството, е опасна работа. „Съвсем скоро има шанс да си създават актьори и актриси, с които да правят цели представления или ще снимат филми. Тогава няма да има нужда от нас, актьорите!“, коментира тя.
Само един бърз преглед на филмографията ѝ, обаче подсказва, че това е напълно невъзможно, а към експозицията „Джесика Ланг Фотографии“ гарантирано ще се връщате поне няколко пъти до 29-и септември. Защото със сигур��ост там е един от най-докосващите псевдоними на Бог (за да направим препратка отново към брилянтната книга на Том Робинс - „Бърни кълвача“).
Текст: Краси Генова
Джесика Ланг portrait© Manuel Outumuro
Родена и израснала в Клокет, Джесика Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“, „Сивите градини“, „Ах, този джаз“, Музикална кутия“ и други. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“ (за най-добра поддържаща роля в „Тутси“, 1982, и за най-добра женска роля в „Синьо небе“, 1994), три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“.
Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и други.
Ню Орлиънс 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк
Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд (1943-2017), който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019). ≈
„въпреки.com”
Снимки: © Джесика Ланг/ галерия Хауърд Грийбърг, Национална галерия / Борислав Чернев
1 note
·
View note
Text
🛕🎫Дневно и нощно виждане, един кадър – световна премиера на поляризирани слънчеви очила Ultem clip! **
🛡️ ** Материални иновации, избор на Ultem**
Горди сме да представим нашите нови многофункционални слънчеви очила, изработени от модерна пластмасова стомана, които са леки и здрави, перфектната комбинация от стил и издръжливост. Независимо дали става въпрос за градски живот или приключения на открито, това е вашият перфектен спътник.
🌞 ** Дневен и нощен режим, безпроблемно превключване **
Проектирани за различни среди на осветление, нашите слънчеви очила позволяват безпроблемно превключване между дневни и нощни режими. През деня може ефективно да блокира суровата слънчева светлина; През нощта подобрява светлината и подобрява яснотата на зрението през нощта.
🔍 ** Поляризираща технология, визуален ъпгрейд**
Вградените усъвършенствани поляризиращи лещи филтрират отблясъците и ��тразената светлина за по-ясно и по-удобно визуално изживяване. Независимо дали шофирате, ловите риба или отивате на ежедневно пътуване, ще бъдете оптимално защитени за очите си.
✨ ** Подобряване на цветовете, истинска визия**
Отличаващи се с най-новите цветови технологии, нашите слънчеви очила подобряват наситеността на цветовете, така че можете да се насладите на истинско, ярко визуално пиршество във всяка среда.
🚀 ** Глобално място, предимство на едро**
Нашите продукти вече са налични на склад в цял свят на много конкурентни цени на едро. Бърза доставка, висококачествено следпродажбено обслужване, осигуряват силна подкрепа за вашия бизнес.
🏷️ **Осигуряване на качеството, първо детайлите**
Всеки чифт слънчеви очила се подлага на строги проверки на качеството, за да се гарантира, че всеки детайл отговаря на най-високите стандарти. Обещаваме да ви осигурим най-внимателната защита за всяко носене.
📞 ** Свържете се сега, за да започнете сътрудничество**
Възползвайте се от възможността да се свържете с нас днес и да станете един от нашите глобални партньори. Нека работим заедно, за да предоставим несравнимо визуално изживяване на потребителите.
📦 ** Гореща линия за търговия на едро: [+8613858844563]*
Присъединете се към нас в навлизането на световния пазар и направете тези универсални слънчеви очила нов двигател за растежа на вашия бизнес.👇👇
🛕🗾Ultem 2 in 1 clips on sunglasses one frames 3 function for day & night in stock
💸 💵 Wholesale only
MOQ : 20pcs/per color( 18 models )
wa.me/8613858844563
E-mail: [email protected]
#Stock_clipson_sunglasses_2025 D13627
#Клип_слънчеви_очила_нови_2024
#Един_очила_многофункционални_слънчеви_очила_са_налични_от_склад
#Многофункционални_слънчеви_очила_нови_на_едро
0 notes
Text
Дневен Форекс Анализ -10.05.2024
Дневен Форекс Анализ -10.05.2024 Dow Jones Industrial Average затвори с повишение в четвъртък, седмия пореден дневен напредък, след като седмичните данни за молбите за безработица предложиха нова надежда за намаля��ане на лихвените проценти. Политиката на Федералния резерв на САЩ беше основният двигател на настроенията на инвеститорите през 2024 г. Подновените надежди, че централната банка ще…
View On WordPress
0 notes
Text
Скоростна кутия втора ръка
Закупуването на скоростна кутия втора ръка спестява много пари и гарантира качествена работа още дълго време. Понякога е по-лесно да вземеш решение да купиш употребявана авточаст, отколкото нова. Особено, когато става дума за по-скъпи компоненти като двигател, скоростна кутия и т.н.
Така че, когато чуете скърцане или тракане при натискането на съединителя, отидете до автосервиза. Ако усетите виене от трансмисията, може да проверите лагерите или нивото на маслото. Силен метален звук при ускорение подсказва, че може да са повредени зъбните колела. Всички тези симптоми на повредена скоростна кутия изискват особено внимание.
Ръчна скоростна кутия
Ръчната скоростна кутия е механизъм в автомобила, който предава въртящия момент от двигателя към колелата. Позната е още и като механична трансмисия. Състои се от няколко основни компонента като:
Съединител - прекъсва връзката между двигателя и трансмисията.
Скоростен лост - използва се за ръчно сменяне на скоростите
Предавателна кутия - съдържа зъбни колела, които променят скоростта на въртене на гумите
Диференциал - разпределя въртящия момент между двете гуми на една ос.
Начинът на работа е следният: когато натиснете съединителя, прекъсвате връзката между двигателя и трансмисията. Премествате лоста, за да изберете желаната предавка. Бавно отпускате педала на съединителя, за да създадете отново връзка между двигателя и трансмисията. Плавно натискате газта, за да увеличите оборотите на двигателя. Зъбните колела ще преобразуват оборотите на мотора и ще предадат скорост на гумите.
Автоматична скоростна кутия
Автоматичната скоростна кутия не изисква ръчно превключва��е на скоростите. Тя сама избира най-подходящата предавка, в зависимост от скоростта на колата, натоварването на двигателя и пр. Основните компоненти са:
Хидравличен конвертор - предава въртящия момент от двигателя към трансмисията и плавно променя скоростта на въртене.
Планетарен механизъм - представлява зъбни колела с различни размери, които променят предавателното отношение.
Хидравличен блок за управление - отговаря за работата на хидравличния конвертор и планетарния механизъм.
Селектор - избира най-подходящия режим на работа.
Режимът на работа е по-различен от ръчната. Тук шофьорът избира режим на работа P (паркинг), R (заден ход), N (неутрална), D (движение напред), L (ниска предавка).
Хидравличният конвертор предава въртящия момент от двигателя към трансмисията. Планетарния механизъм променя предавателното отношение в зависимост от режима на работа и скоростта на колата. Хидравличният блок за управление регулира работата на хидравличния конвертор и планетарния механизъм, за да осигури плавно превключване на скоростите.
Скоростна кутия втора употреба
Скоростна кутия втора ръка е мъдро и дълготрайно решение при възникнали проблеми в предавателната кутия. В онези случаи, когато след диагностиката в автосервиза се установи, че е необходима подмяна, потърсете употребявани авточасти Carco. Всяка една скоростна кутия втора ръка при нас е тествана, минала е през проверка и е установено, че е годна за повторна употреба.
В противен случай трябва да се бръкнете дълбоко за чисто нова, ако въобще, намерите такава, отделно да заделите за механиците в сервиза крупна сума за подмяна. Дали си заслужава да купувате толкова скъпи артикули за автомобили втора употреба? Масовата практика за такива коли е авточасти втора употреба от лицензиран търговец, като Carco.
Доверете се на авточасти втора ръка от Carco
Има компоненти по автомобила, които няма нужда да бъдат чисто нови - от една страна, много от тях вече не се произвеждат. От друга - цената им е, колкото да си закупите нова кола втора употреба. В Carco авточастите са тествани и проверени, с гарантиран произход и качество, убедили сме се, че имат дълъг живот. За толкова години в бизнеса с употребявани авточасти, успяхме да се докажем като доверен партньор за хиляди клиенти. Не само в София, но и в цяла България.
В цялата страна, защото всяка една поръчка, която правите онлайн през сайта ни, веднага се изпраща по куриер до посочен от Вас адрес. А тези, които са близо до София, могат да дойдат и на място, за да тестват лично онова, което са си харесали, преди да го закупят. Прочетете още заслужават ли авточастите втора употреба от Carco.
0 notes
Text
Характеристики на новото Renault Clio, цена и дата на пускане
Характеристики на новото Renault Clio, цена и дата на пускане
Популярният автомобил Clio на Renault ще зарадва потребителите с новата си версия. Ето го новото Clio с изцяло електрически и други опции за двигател! Clio, един от най-популярните автомобили на Renault, особено на българския пазар, който виждаме често в града и по ��ълги пътища, се обновява. Започна работата по новата версия на Clio, която марката включи в сектора на електрическите превозни средства. Въпроси като това какви функции ще има в новото Clio, разработено като шесто поколение, датата на пускане на пазара и цената на това превозно средство станаха въпрос на любопитство за любителите на автомобили. В тази статия ви разказваме за развитието на новото електрическо Clio. Ето подробностите!
Нови електрически функции на Renault Clio
- Обновеното Clio 2024 ни посрещна като по-голям автомобил в сравнение с петото поколение. - Смята се, че платформата CMF-B ще бъде използвана в електрическата версия от ново поколение, както в това превозно средство. - В допълнение към опциите за хибрид и вътрешно горене, ще има и напълно електрически вариант. - Някои промени могат да бъдат направени в екстериора на автомобила, който се очаква да има модерен външен вид. В предишната иновация бяха направени разлики в дизайна на решетката и рамката. - Clio, който има 5 различни опции за джанти в обновеното шаси, може да предложи на потребителите различни персонализирани опции в новата си версия. - Очаква се по-усъвършенствана версия на опцията за хибриден двигател със 145 конски сили да бъде пусната с новото Clio. - При изцяло електрическата версия марката автомобилен гигант е наясно с необходимостта от мощна батерия. На този етап се очаква Clio да включва функции, които най-добре ще отговарят на нуждите на потребителите, без да разклащат имиджа на превозното средство „спасител“. - Използването на рециклируеми материали, подчертаващи темата за устойчивостта, привлече вниманието в интериорния дизайн на сейфа за гримове. Нека ви напомним, че марката отдава голямо значение на този въпрос, особено при избора на подови настилки. Сега беше споделено, че Renault преговаря с различни компании за рециклиране на металите, използвани в батериите. Тъй като автомобилът все още е в процес на разработка, няма ясна информация за техническите характеристики, които ще има. Когато тези функции бъдат разкрити или бъде споделена изтекла информация, ние ще споделим развитието с вас тук.
Ново Електрическо Renault Clio Цена
Очакваната цена за новото обновено Clio беше около 35 000 евро. Въпреки че е твърде рано да се правят прогнози за новото поколение електрическ�� Clio, можем да очакваме то да има изходна цена над тази цифра.
Дата на пускане на пазара на ново електрическо Renault Clio
Има известно време до пускането на новото Clio, което ще бъде пуснато с изцяло електрически двигател. Според информацията, която получихме от различни източници, това превозно средство ще може да се види по пътищата най-рано през 2026 г. Както при другите версии на Clio, новото поколение се очаква бързо да влезе в продажба в България, когато бъде предложено за продажба на световния пазар. Read the full article
0 notes
Text
Празниците здраво се слепиха с изпитната сесия и идеята за по- консистентно качване изтече през канала. Най- лошото е, че поради липсата на интензитет някак си се подразбира, че качеството на статията ще е най- доброто. Тези очаквания не са въведени от теб, четящия, а от нас самите. И тук е моментът да разгранича двете половини на блога- стоящия в повечето случаи зад обектива, дисциплиниран Ин, и винаги оставящ всичко за в последния момент Ян.
Причината Ян да прокастинира може да се обясни по много начини, но по последни данни Ян го тормози напрежението, което той сам си налага и дори писа за него малко по- горе.
В края на миналата година Ин и Ян отидоха на гости на отбора “Race up”, чието седалище се намира в покрайнините на Стара Загора. Най- видни титуляри на тима са братята Светослав и Боян, които освен завидни умения и високи класирания през изминалия сезон, показват и огромна сърцатост. Те бяха и едни от малкото смелчаци, които участваха във втория кръг на “SoDrift” във Врачанския Балкан.
��а наше учудване, обаче, там на място ни посрещна Алекс- трети член на отбора, който е поел по различен път, а именно- “Time attack”. След смяна на няколко приказки, разговорът се премести в халето, в което хибернираха здраво билите се през последния сезон мечки. И незнайно как, в присъствието на един в разцвета на силите си мечок с 2jz двигател и най- висок клас оборудване, цялото ни внимание се насочи към вече полупенсионирананата Баба Меца.
Ин и Ян също не знаеха, че зад това Е30 се крие дълголетна история, и че то е една от първите професионални дрифт коли в България, срещнала за първи път писта преди малко повече от десетилетие. Те не бяха чували и имената на половината състезатели, свързани с историите му. Знаеха само, че присъстваше енергия покрай автомобила, която дърпаше в негова посока всяка дума, излизаща от устите им като гравитационно поле.
Малко по- късно Светослав се качи на колата си и заведе Ин и Ян до Нова Загора, за да ги “изненада” с още незавършената кола на Боян, която окончателно ще пенсионира старото Е30. Но изненадата за нас не беше самия автомобил, който беше още голо купе с меко казано изключително масивен roll cage, а всичко около него.
Този бивш хамбар за зърно сега е работилница, специализирана конкретно в изработката на състезателни автомобили, пълен до козирката с купета, двигатели и железа. Ин и Ян никога не са и подозирали, че такъв уъркшоп може да съществува в България, камо ли покрай Нова Загора, и камо ли вътре да върти гаечните ключове млад човек, а не дядо ти.
Вътре в хамбара Ин и Ян обикаляха като малки деца и сочеха с пръст всичко, което повдигаше интереса им. Те разбраха мотивите на Иван (собственика на работилницата) зад всичко, което е сътворил, научиха около 30 нови ключови имена в европейската дрифт сцена, за които би трябвало да знаят, и досущ като в “Терминатора” му казаха, че ще се върнат (шегата звучи по- добре на английски).
Какво научиха Ин и Ян? Че не знаят за доста неща- както за българския дрифт- така и за европейския. Не знаят и каква е тази синя бутилка пред двигателя на Светослав в снимката по- долу. Не знаят и защо просто не го попитаха.
Знаят само, че няма как да знаят всичко, и че ще се научат, може би. Но това, в което са напълно сигурни е, че си тръгнаха обратно към Сливен с усмивки до ушите, което е най- важното.
0 notes
Text
Все ще намеря причина да отложа писането на статия за възможно най‑ късния момент. От Ultrace ме беше страх, а за Classic Remise малко (много) ме мързеше. Този път, обаче, пиша статия за рекордно бързо време и то с адски голям ентусиазъм, който силно превъзхожда липсата ми на дисциплина.
В тази статия има много първи пъти. За пръв път сме официална медия на официално събитие. За първи път съм сам, без по‑ добрата половина на Бръм Блог. Което значи, че снимките за пръв път не са на Иван, а мои.
В този ред на мисли мога да кажа, че цялото съдържание е излязло от моите пръсти, макар че Иван беше през цялото време на телефона в ролята си на ангел пазител, ако случайно фотоапарата направи нещо, което не съм му казал да направи. Той обработи и снимките, защото дебрите на Lightroom са ми още по‑ далечни и страшни от самото управление на фотоапарат.
С две думи: На втория кръг от SoDrift беше супер яко. С повече думи: Тръгнахме в 5:00 сутринта от София. След два часа и половина въздишки по заобикалящите ни гледки пристигнахме до крайната ни локация, близо до хижа “Пършевица”, във врачанския балкан . От там се отправихме право към боксовете, за да мога да се упражня с прясно придобития огромен обектив върху коли, които все още не се движат.
Там се запознах и със Светослав Деков. Участник в категорията “Pro 1”, Светослав стоеше в бокса между неговата брилянтна Е92‑ка с 2JZ двигател и брат му, който подготвяше своето Е30 за предстоящите тренировки в клас “Pro 2”.
Запознах се и с голяма част от компанията на КИДС. Ако по някаква случайност не знаете кои са те, ще ви обясня накратко. КИДС е български Ютюб канал, към когото бях адски скептично настроен, само защото е български. След разгорещени спорове с приятели, обаче, седнах да изгледам едно тяхно видео с мисълта, че ще е загуба на време. След това видео изгледах абсолютно всяко останало парче техен контент (дори и двуминутните монтажи от преди 8 години), проверявайки всеки ден за нещо ново. От тяхно видео разбрах и за Ultrace, или по онова време Raceism.
Както и да е. Последва цял ден катерене, стоене, клечене и седене по баирите, с цел прилагане на 30‑те минути опит зад обектива. За пръв път в България се случва такъв евент да е в планината, което създаде удобство на зрителите под формата на сянка, под която да се скрият, но адски много затрудни пилотите, които трябваше напълно да пренастроят автомобилите и себе си, за да изцедят всяка възможност за по‑ добър рън.
Тренировките течаха неспирно, като сигнализация за възможно преместване по трасето даваше само сейфти колата, която не беше Aston Martin Vantage, а Зафира, гордо носеща сливенски регистрационен номер. Като коментар мога да добавя само две неща: Първо‑ това официално затвърждава влиянието на Сливен в автомобилния спорт. Второ‑ това официално е първият inside joke на Бръм Блог и шепата хора, които четат статиите. Поздравления.
На следващия ден всичките промени дадоха положителен резултат и ясно се виждаше, че пилотите все по агресивно атакуваха всяка зона. След края на тренировките стана време за представяне на пилотите, в което в индианска нижка по един слизаха всички по трасето, нареждайки се церемониално. Само един изпъкна от тълпата‑ Светослав. От редица злобни машини, гладни за гумите си, Светослав се возеше грациозно на своята електрическа тротинетка, размахващ с крака и странно наподобяващ на The Stig.
Той беше срещнал технически неизправности при своя автомобил непосредствено преди квалификациите, но въпреки това запази самообладание и дори гледаше с лека насмешка над нещата. Това ме остави смаян, защото видях човек с непоклатима психика, на която мога само да се възхищавам. За щастие, колата му беше оправена до началото на официалните рънове и не срещна големи затруднения до края на деня.
Минаха квалификации. Минаха и батълите. Края беше очакван. Никола Попов от КИДС грабна първото място, като доказа доминантността за пореден път. Светослав за съжаление беше на едно място под стълбицата, но въпреки всичко на края на деня в него видях един спокоен човек, пълен не с угризения и яд, а с желание да се учи и да става по‑ добър.
А, забравих да добавя няколко думи относно хората, които са често пренебрегвани от камерите‑ организатори, маршали, истинските фотографи и общо взето всеки човек, свързан някак си със самото събитие. Благодаря ви. Благодаря ви, че направихте атмосферата на трасето от страшна за един новак, на приветлива и забавна такава. Благодаря и на учудващо големия брой хора от Сливен, които ме накараха да се чувствам по скоро на училищна екскурзия, отколкото в непознати води. Като заключение просто ще повторя краткото описание на евента още в началото на статията‑ беше супер яко.
0 notes
Text
След една немалка лятна хибернация (породена главно от мързелa на Тома) сме готови отново да ви разведем из безкрайните хектари на западноевропейската автомобилна култура. Този път, обаче, няма да правим безброй обиколки на стадион в Полша, пълнейки съзнанията си с безброй огромни, хромирани джанти и градуси кембър, близки на температурата в Сибир. Този път ще се хванем за ръка по двама, ще се скрием от слънцето в огромната сграда на Класик Ремис и ще се насладим на елегантните, “джентълменски” европейски класики.
“Класик Ремис” е най‑ голямата частна колекция на (както може би се досещате от името) класически автомобили в цяла Европа. Разделена е в два различни града и се състои от привидно безброй коли от различни десетилетия. Ние се отбихме в локацията в покрайнините на Берлин, където в огромно тухлено хале охотно се криеха от слънцето стотина автомобила. Сградата спокойно събираше не само колите, но и офиси, магазини и сервизи които се занимаваха стриктно с една марка, и не знам дали беше случайно, но всеки механик си “ходеше” с колите, които го заобикалят. В сервизът за ягуари, измежду поне 10 E‑type екземпляра се беше подпрял мъж със зализана коса, сив потник, запасан в зелен карго панталон. С цигара в уста той се навеждаше и сякаш се губеше под безкрайният капак на един от ретро британците. Малко по‑ надолу трима старчоци с карирани ризи с къси ръкави барникаха двигател, прясно изкаран от 308 GTB. Из помещенията се криеха доста коли, за които знам безполезно много факти, което определено попречи на останалите от компанията да си разглеждат на спокойствие. Ако тръгна да говоря за всяка кола, знам че няма да се прочете и ще изляза досаден, затова съм избрал само най‑ забележителните и интересни модели, които имах честта да видя.
За начало ще започнем с тази Е‑класа. Като казвам Е‑класа умаловажавам постиженията на инженерите зад тази кола, но от друга страна нямам намерение всеки път да я наричам с пълното ѝ име, което е Mercedes 190E 2.5‑16 Evolution II. Типично в немски стил името е ненужно дълго, пълно с цифри и трудно за запомняне, но и пояснява всичко, което трябва на пръв поглед да знаем за автомобила. Първото трицифрено число се знае от всеки, както и буквата преди него. С малко интуитивна мисъл можем да достигнем и до извода че 2.5 и 16 са съответно литража и броя на клапани.
Остана само една въпросителна, защо Evo II? Защото в края на 80‑те в Щутгард решават, че фразата: “печели в неделя, продавай в понеделник” (звучи доста по‑ добре на английски) може позитивно да повлияе положително на доходите им. Затова започват разработка на състезателен автомобил с 2.3 литров мотор, готов да покорява трасетата на световният рали шампионат. Поради липсата на 4х4 технология и наличието на пълна доминация от страна на Ауди, Мерцедес решават, че опитът им в туринг състезанията ще е по‑ адекватен. Така те създават втори вариант с по‑ голям мотор и по‑ агресивни панели, с емблема сочеща право към купата на ДТМ шампионата. Така и става. Мерцедес успяват да се изкачат на върха на стълбицата, макар и само веднъж. Въпреки това, лично аз мисля че това е една от последните добре изглеждащи туринг коли и дръзвам да кажа, че ми харесва повече от опонента ѝ‑ а именно прословутото E30 M3.
Говорейки за БМВ‑та, или по‑точно за М, няма как да не споменем бащата на всички, носейки този бадж от близо половин век. И не, не е прочутото М1, което всички знаят като първата кола, носила трикольора на баварците. Първият автомобил с тези цветове всъщност е бил прелестният 3.0 csl от 1973г.
По‑ известен като “Батмобил”заради екстравагантните си панели, наборите на този дядо печелят общо шест титли от европейския туринг шампионат, като 5 са последователни. Този дядо е и първият, който показва трите цвята, световно известни днес. Синият, изваден директно от баварското знаме, червеният от в последствие провалена сделка за спонсорство с Тексако и лилавият по средата, който е смесица от двата. БМВ наскоро пуснаха и нова версия, за да отпразнуват 50‑тия рожден ден на дядката с напомпана, по‑ широка версия на новото М4, което струва 780,000 долара. Кофти.
В категорията старост и рядкост, следващият и последен екземпляр за днес бие предишните два. Бие ги и по красота. С много. През далечната 62‑ра, когато всичко е било черно бяло, и когато дядо Енцо е бил още чичо, е започнато и производството на серията “250” със своите няколко подверсии. Версията, на която ви се наслаждават очите в момента е 250GT Lusso. Модел достатъчно луксозен за бизнес срещи през седмицата и достатъчно напомпан за пистата през уикенда. Точно за пистата бил създаден и двигателя‑ 3‑ литров “Колумбо” V12, зареден с 250 конски сили. През 60‑те!
От 3.0 csl са произведени 1000 бройки, от Мерцедеса с дългото име‑ малко над 500. От великолепното Лусо са създадени едва 350 бройки в цял свят. Цената на колата варира, но нейна близка роднина, 250 GTO, държи рекорд за най‑ скъпата кола, продадена на аукцион за скромните 50 милиона долара.
Списъкът грам не свършва до тук, но аз ще. Впечатлиха ме не само колите, но и бащ��те с децата си, разхождащи се меланхолично измежду антиките. Входът за музея е безплатен и можеш да го посетиш по всяко време на деня за колкото си искаш време, за да надуеш главите на хората около теб, както направих и аз.
0 notes
Text
От доста време пиша главно за събития, като индивидуалните статии остават малко на заден план. Право пред нас стояха големи евенти и пътувания, пълни с емоции, и точно затова с изключително удоволствие ще върна една предавка назад и ще намаля темпото, като ви разкажа за една чудновато спокойна и лежерна среща.
Петър и неговото семейство живеят в Сливен от две години. Родителите му решават да се върнат обратно от Канада в полза на неговия социален живот и така предприемат интерконтинентално пътешествие заедно с голяма част от покъщнината си. Изпълвайки цял контейнер, семейството му взима само най‑ важните неща, сред които е именно и проектът им.
Тази първа генерация Миата започва метаморфозата си още в Канада,с помощта на подобна Миата, в ролята на донор. Плодът на труда им е една прекрасна малка кола, с мек таван, задно задвижване, напълно реновиран двигател и спортно окачване с полиоретанови тампони. Системите за сцепление и спирачки, или по‑ скоро тяхната липса, предават напълно аналогово чувство, което ме кара леко да се усмихвам, представяйки си сензацията от карането ѝ.
За жалост, това няма да се случи скоро, поради проблеми с регистрирането и липсата на книжка на все още малолетния Петър. Затова колата в момента има повече общо с изящното изкуство, отколкото с превозно средство. Но това няма значение, защото дори и в момента положението да е такова, каквото го описах, то ще се промени. С нетърпение ще чакаме този малък тасманийски дявол да излезе по пътищата и да радва хората, така както зарадва и нас.
А засега, ще останем със спомен от приятния следобед, прекаран в покрайнините на Сливен с момче и неговия всеотдаен баща, отказали да оставят зад океана още един член от своето семейство.
0 notes
Text
В автомобилната история всяко десетилетие се ражда по една легенда, която оставя траен отпечатък в мозъците и сърцата на всеки ентусиаст. В повечето случаи титлата за шедьовър на десетилетието печелят коли на Ферари като 250GTO през 60те и F40 през 80те. И двете се отличават с ексцентричен дизайн, малък двигател с много бутала и почти приказна връзка с шофьора.
0 notes
Text
Колата, която е допринесла най‑ много в сравнително кратката дрифт кариера на Веселин е БМВ Е30 купе с четири литров, атмосферен V8 двигател, който носи около 300 коня на колелата. С нея той се състезава в клас PRO 2, като успява да хване сребро през последния сезон. Започната като рекламна кола за магазина на Веселин, на принципа на снежната топка, колата се превръща в майсторски създадена машина, готова за най‑ висок клас дрифт. Въпреки това, колата е адски надеждна, доколкото може да е надеждна една такава: “Имам две турбини за колата, но реших да я оставя атмосферна‑ тази ще ми е евтината кола”. Опитът играе водеща роля тук, защото на негово място не бих си и помислил да запазя надеждността на колата и бих скочил с главата напред към мъчителната смърт на иначе здравия двигател. Веселин, за щастие, не е мен и решава да бъде отговорен, зрял възрастен, грижещ се за здравето на вътрешностите на автомобила си.
0 notes
Link
0 notes