#готвя

[neverbeensoguud]

Аз съм от хората дето чувстват много.

Много.

Казваш само мястото и ще се изнеса от работа за да те видя, щом те обичам.

Или бях?

Защото няколко месеца по-късно съм на същото място, но в средата..

Аз обичам да обичам..една.

Да ѝ пиша писма.

Да ѝ готвя.

Да я усмихвам..

Да съм безрасъдна..но бях..с една жена.

Сега седя спокойно.

Знам, че я обичам.

Но не сме заедно.

Може би в мислите си..сме?

Или ми се иска да е така.

Всичко следващо по-добре да не идва.

Защото няма да Ви обичам.

Няма и да Ви лъжа, че го изпитвам.

Така се чувствам.

Може би ще трябва да се разделя с мислите си и да продължа, но просто не мога.

Опитах.

Но съм ту��.

И не мога да обичам така, както обичам теб.

[magdalendia]

Къри леща - с топли есенни цветове и сервирана топла през хладен есенен ден

Отличен източник на витамин В, фибри и калий. Готви се бързо и лесно. Без нужда от предварително накисване. Трябва ти бърз обяд? Заложи на червена леща!

Аз я готвя по "индийски". Хайде да видим как става!

Аз съм почитател на индийската кухня и то голям. Рецептата, която ще ви предложа НЕ е индийска, но е вдъхновена от индийската кухня.

Харесвам червената леща, защото мога да я сготвя винаги, когато ми скимне, без да се тревожа, че не е накисната и ще остане хрупкава. Един неин недостатък е, че зрънцата й губят формата след като се сварят и ястието придобива формата на пюре или гъста каша, от колкото на яхния.

Няма голямо значение, защото на вкус го докарвам супер. Вдъхновявам се от индийската кухня, в която се използва кокосово мляко. То придава на ястията екзотичен вкус и кремообразна текстура. Харесвам да добавям и подправката къри. Тя всъщност е микс от подправки, подобно на нашата шарена сол. В нея в различни количества са добавени куркума, корианд��р, кимион, черен пипер, джинджифил, канела, червен пипер, понякога лют, а често и горчица на прах.

Необходими продукти:

1 ч.ч. червена леща

1 глава лук

1-2 скилидки чесън

1-2 червени пипера

2-3 моркова

половин консерва кокосово мляко

1/3 или половин буркан доматен сос (според предпочитанията)

няколко стръка магданоз

подправки - куркума, къри, червен пипер, черен пипер, сол

Приготвяне:

Измивам и почиствам лещата. 🚿

В тенджера запичам нарязан на малки парченца лук. В последствие добавям останалите зеленчуци. 🧅🌶🥕🧄

Когато поомекнат, добавям лещата и наливам вода, която да покрие лещата. Захлупвам тенджерата с капак. 💧

След около 15-20 минути лещата е попила голяма част от водата. Сега е време да добавим кокосовото мляко и доматения сос. 🥫🍅

Веднага след това добавям и подправките. Проверявам дали лещата е мека и как е на вкус. ✅

[vilistime]

Картофена яхния със свинско 

От миналата година насам често приготвям една яхния, която много, ама много върви с люти чушлета! Сигурно поне веднъж в седмицата я готвя и я изяждаме за един ден 😃 Говоря за тази картофена яхния със свинско – в случая, използвам изцяло мултикукъра. Аромата и вкуса й накрая ми напомнят донякъде на бабината яхния, която правеше с домашно пилешко месо и картофки ❤️ Пиша ви веднага и продуктите,…

[vasetovp]

„Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.

Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна.“

Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб. Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря“.

Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор. Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ. Чистя, защото и аз живея тук.

Готвя, защото и аз ям. Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал. Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща. Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране. Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него.“

Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичкото чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“

Разбира се, отговорът беше отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда – благодарност? Защо? Помислил си, че си страхотен? Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не �� нужно да си мръднеш пръста? Затова цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм. Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива.“

Никола Крумов

[lora-ns-world]

,,Независима"

,,Да, мога сама да готвя, чистя, работя, излизам. Да мога и сама да пия и пуша. Да изкарвам пари. Да ходя по барове и дискотеки. Да живея. Да се пазя, топля и обичам. Но тогава защо си ми ти?

,, Не можеш ли сама" да знаете колко неща са убили.''

Среднощни размисли нищо, че си имам работа

[keeptolking]

Жените винаги имат високи очаквания.

Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилич�� на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Никола Крумов

[ethereum-sss]

По това време преди десет години също беше пролет. Беше малко по-хладно от сега, слънцето залязваше, светлината ставаше по-мека, идваше най-хубавото време за снимки, най-хубавото време за слизане до плажа, за обичане, но тогава още не го знаех, пътувах в такси, облегната на рамото на майка ми, мъчейки се да разбера какво си говорят баща ми и шофьора. Отивахме на гости, беше началото на май, четири дни преди рождения ми ден, последната пролет на баща ми, последната моя с него, последната ни за тримата. Миришеше на люляк, на море и на ароматизатор на такси. Три неща, които понякога са напълно достатъчни, за да те дръпнат назад. По радиото женски глас съобщаваше, че тази година Великден се пада на 5-и май, точно на рождения ми ден, и че ще бъде така отново чак след 10 години, тогава баща ми се обърна, погледна ме, ще ставаш на 20, ще имаш юбилей и ще си прекрасна, наистина ще си прекрасна. Започнах да смятам наум на колко години ще бъде майка ми, на колко ще е баща ми, правех го винаги, защото се страхувах да не остареят и да не ги загубя, после разбрах, че няма ред, а сестра ми и брат ми, а децата им, пак ли ще се съберем много хора, сигурно ще имам и гадже тогава, притеснителен смях от моя страна, заканващият се смях на баща ми, да го видим какъв ще е, умната само, момиченце, умната, защото ще си невероятна и нямам търпение да те видя.                                                     *** 10 години по-късно в първата ми италианска пролет си мисля колко точно далеч съм от думите на баща ми. Не съм прекрасна. Искам да съм по-висока с 5 сантиметра, по-слаба, да имам разстояние между зъбите, да не си гриза ноктите, да не изглеждам по един и същи начин в 4 сутринта и в 3 следобед, да съм спретната, с подредена коса, да мога да вървя на високи обувки, да вървя плавно, да съм изправена, да не съм толкова бяла, да се обръщат след мен, да мога да изпращам една-единствена усмивка като съобщение и тя да предизвиква двучасово размишление и съвети от приятели, да не съм аз тази, която звъни и търси, да чета повече книги, вместо стари чатове, да правя повече нови снимки, вместо да си гледам старите, да докосвам повече хора на живо, отколкото в мислите ми, да не се страхувам, да не съм специалист по намиране на профили във фейсбук, да не съм толкова искрена, да съм по-спокойна, по-добра с хората, които обичам, по-добра с майка ми, по-толерантна, да не ревнувам, да не обичам с окови като Превер, а да позволя на някой да огледа лицето ми на светлината от надписа на звънеца пред входа, който понякога ми се е струвал като цяла стая от свещи, да не си мисля, че ще се проваля, да не си стискам зъбите толкова много от яд, от усилие или от безсилие, да се усмихвам повече, да съм от онези позитивни хора, които се будят щастливи, снимат си кафето и пожелават прекрасна седмица, "защото днес е чудо, утре също, бъдете възхитителни и уверени, момичета, обуйте токчетата и завладейте света", а на мен как ми се иска да го завладея боса, бавно, леко, тихо, нежно, като обичане, като обичане паднало от небето, като изненада, като разходка след дъжд.

*** Няколко месеца след онази пролет си мислех, че никога няма да стигна дотук, че никога няма да навърша 20. Че животът ми ще е ад. Че на света има само черно и бяло, а в моя живот само черно. Майка ми ми показа нюансите. Тя износи моите 10, за да гледам капаците на прозорците от балкона ми в Италия, за да уча точно това, което искам, за да мога да пътувам, за да говоря езици, за да пиша, за да съм щастлива, за да обичам точно така, както обичам сега, за да мога да знам колко точно са 20 лева, за колко точно време мога да ги изкарам, с кои хора искам да ги споделя, за да знам колко добре мога да си прекарам и без тези 20, не ме научи да готвя, нито да чистя, но ме научи всяка вечер, преди да си легна, когато си казваме лека нощ, да казвам нашата вълшебна дума "майната му", защото тя лекува, не ме научи как да зашивам копчета или да пускам пералня, но ме научи да си паля свещи, да вадим колоните на терасата и да пускаме Отис Рединг, по нейна инициатива, разбира се, после любимото й парче на Манхатънс, Комадорс, Ал Грийн и AC/DC, научи ме как да спя три часа и да ставам за работа, излекува ми треперенето на краката, страха, ужаса, паниката, приземява ме, вярва ми, по някакъв собствен начин знае, че ще стигна до Зуахатанео, не спира да плаче, когато чете всичко написано от мен, мисля, че е горда с мен, последно ми го каза преди няколко седмици, когато видя, че съм изпила повече от нея, без да ми има нищо, а аз сега изливам червено вино по пода, в памет на татко, с надеждата да направя някакъв кръг, невидим кръг на винените капки, в който за секунда да сме  тримата заедно въпреки моите хиляди километри от нея, въпреки измеренията от баща ми. Майка ми, която ме спаси, без да иска нищо в замяна, освен щастието ми "и много искам да слушате "La vie en rose" на някоя поляна, той да е облечен с бели ленени дрехи и бавно да танцувате и много, много да те обича, ще стане, аз знам." Тя знае.                 *** След 4 дни ставам на 20. Ще казвам, че съм на 17, защото искам да ме поздравяват с песента на Ивана "Като на 17" и да умирам от смях. Ще бъда с приятелите ми на плажа, а на онези, които ги няма, ще звъня по скайп и ще крещя, че само те ни липсват, и че лятото е наше, и че сме млади, и животът е пред нас, и как трябва да работим върху себе си, за да винаги, щом срещаме хора, които си струват, да се подаряваме, да даваме части от себе си, не знам защо ме слушат, най-лошото е, че ми вярват, защото са от малкото, които все още си пожелават само едно нещо, докато учат, докато се мъчат, докато не спят, докато им е трудно, пожелават си да се влюбват, Тео, искам да се влюбя и тя да е моето момиче,  любимото ми изречение, и знам, че в този момент, тази вечер, когато съм единствената будна на една истинска италианска улица, точно такава, за каквато бях писала преди, нямам какво друго да направя освен да се обърна назад, да видя как през лятото на 2002-ра всеки следобед излизах в 2 следобед, за да отида на работа, в салона на Красимира, за да чистя подстриганата коса с метла, по-висока от мен, свършвах в 6, взимах си сладолед и вървях през уличките на Гръцката махала, чувствах се като Тим Робинс с бирата в ръка на покрива на Шоушенк, обичам пътя, целият извървян път, обичам да се обръщам назад и да видя колко много минах, без да очаквам някой друг да го забележи, няма как, то е вътре в мен, някакви невидими пътеки, тихи битки, порастване, израстване, ставане, преживяване, просто протегнах ръце, надигнах се на пръсти и започнах да взимам всичко, което исках, тече кръв, ще тече пак, но междувременно имах: любов, книги, удовлетворение, щастие, успех, тераси, море, фар, пристанища, хора, които ме чакат, пътувания, семейството ми, погледи, шепнения, приятели, разговори, споделяне, докосвания, пролетни, летни, зимни, есенни, 6 следобед през лятото, светлината, хората, които се влюбват в мен, хората, в които аз се влюбвам, случаите, когато е споделено, драмата тогава, драмата, когато не е,  причините, спасителите, цяла вечер гледам как левият ти рус кичур се начупва, да обича ръцете ми и коленете, велики дни, велики мигове, мълчания, съобщения, чакане на телефона, разходки, Варна през всички сезони, Милано, което заобичах силно, с моите места, нищо повече няма да ми се случи и целият живот, който се изсипва веднага, след като го кажа, моментите, когато изчезвам аз и си ти. *** Тези 5 сантиметра повече, които ми се иска да имах, карат ръцете ми да се протягат, а стъпалата ми да се повдигат. Чувала съм, че съм красива в 3 сутринта, докато ям кюфтета и лютеница. Щастливка съм. Понякога ни отнема прекалено дълго време, за да разберем думите на някои хора. Събувайки обувките си, качвайки се нагоре по пътя, започвам да вярвам на баща ми. И само гледам да не разлея чашата си с вино.

Теа Денолюбова

[neverbeensoguud]

Ден 2:

Отдавна не ми се бе случвало да изпитвам такава мотивация..

Но тя наистина ме мотивира, самата мисъл за нея ме мотивира.

Да се храня, да опитвам нови неща, да готвя..

Не бях готвила сигурно от месеци с такова желание..

А не е ли това едно от най-важните неща?

Мотивирай ме прекрасно момиче, ще ти дам същото!

[tssthings]

кат' изплувам най-отгоре, там ще се закотвя аз съм като евтин ресторант - не знайш какво ти готвя..

- Боро първи

[monicagavrilova]

само ми дайте повод да се опитвам да готвя

[magdalendia]

Експерименти с азиатска храна у дома

От време на време ми се прияжда азиатска кухня - китайски спагети със сладко кисел сос, стръкове бамбук, китайско зеле и черните гъби "юдино ухо" или тайландски пад тай със зеленчуци на ток тиган. Харесвам и соеви продукти като тофу и соев сос. Най-впепатляващите азиатски ястия съм яла в Белгия. Уви все още кракъ�� ми не е стъпил в Далечния Изток, така че засега се вдъхновявам само от азиатска храна в Европа.

Когато бях студент в Белгия, с приятели често ходихме до ресторант за виетнамска храна и хапвахме нудълс с печено тофу, зеленчуци и екзотични сосове. От всичко най-ми харесваше как бяха мариновали тофуто. По спомени мисля, че беше печено или пържено или пък мариновано в сладко-кисел сос. Нещо нездравословно, със сигурност. Обожавах тази храна, но никога повече не съм яла нещо подобно в който и да е азиатски ресторант. А виетнамски не се намират под път и над път. Веднъж посетихме Антверпен с приятел китаец и той избра свестен китайски ресторант. Там ядох нудълс с фъстъчен сос, който беше с плътна кадифена текстура, с тъмен цвят и ненатрапчив вкус. Наистина уникален по рода си и доказателство за това е, че от тогава никъде по китайските ресторанти не съм срещала да се предлага това ястие. Не помня как се казва и не мога да открия рецептата в интернет. Като цяло най-апетитните азиатски ястия остават един блян в спомените ми и явно съм обречена само да точа лиги по тях без да ги открия.

Имам цяла колекция от преживявания в далекоизточноазиатски ресторанти и места за бързо хранене по света - родните София и Варна, далечния Лос Анджелис, Льовен и Антверпен в Белгия, Азорските острови, Виена, Малта... Наблюденията ми помогнаха да се вдъхновя да приготвям сама този тип храна у дома всеки път, когато ми се прияде. Разбира се, тя е далеч от автентична - разчитам на местни продукти, не добавям много сладко-кисел сос, тъй като съдържа много захар, все още не успявам да приготвя онзи перфектен фъстъчен сос, понякога преварявам нудълсите, но не спирам да творя каквото ми идва от вътре. Някой ден може пък и да използвам истинска рецепта, знае ли човек...

Как протича творческия процес?

Нарязвам на дебели ленти/резени моркови, гъби, лук и ги запържвам в уок тиган до омекване. В случая имат и стеъкове бамбук в буркан, които добавих на по-късен етап, тъй като нямат нужда от много термична обработка.

Тофуто го разрязвам на тънки правоъгълничета или малки кубчета и го потапям в соев сос с подправки - куркума, джинджифил и чесън на прах или направо къри микс. Запичам до златисто с кокосова мазнина върху оребрен риган, но и обикновен би свършил работата.

Спагетите тип 'нудълс' се срещат във всеки по-голям магазин. Те са оризови и се варят в гореща вода около 5 минути. Все пак зависи какво съветва опаковката.

Когато зеленчуците са сготвени, а спагетите сварени, изцеждам последните от водата и ги добавят в уок тигана при зеленчуците. Всичко се обърква на слаб огън. Тук вече добавям сосове - сладко-кисел сос от буркан или шише, фъстъчен или сусамов тахан, соев сос на вкус. Имайте предвид, че таханът е гъст и слепва прекалено много нудълсите. Често в буркана тахан се отделя мазнина над гъстата част и е желателно да се обърква в хомогенна смес, за да не се получава слепване на нудълсите.

При сервиране нареждам отгоре грилованото тофу.

За разкош добавям магданоз, нарязан пресен зелен лук, сусамово, ленено и маково семе, някакъв вид балсамов дресинг.

В крайна сметка се получава нещо много екстравагантно и често неповторимо. Тъй като не готвя стриктно по рецепта, а по спомени, усещане и вдъхновение, рядко съм способна да направя едно и също ястие два пъти. Това важи не само за "азиатските". Минало и заминало покрай азиатско това ядене. Това ако е азиатско, а съм трамвай. Азиатско ама на кукуво лято!

Сигурна съм, ще ако някой азиатец го опита, ще се хване за главата от недоумение. Но съм и сигурна, че ще ми даде 10/10 за старанието и ентусиазма. А не са ли те основна съставка в рецептата на всяко начинание? :)

[earlgreydarkchocolate]

Един ден

ще си ида на село

по светло ще си копая

в градината

може да си гледам

и кокошки

и някоя козичка

а защо не и достигнала

до друга точка на развитие

отвъд настоящата

и кошери

и внуци

и вечер ще си сядам

на верандата

с копринен пеньоар

и хубаво вино

и ще чета книга

след книга

без да си проверявам

фейсбука на всеки пет

минути

защото няма да ме интересува

нищо по-далече

от оградата

и ще ставам рано

в събота

и ще готвя

по 15 манджи

и ще опъвам една

бела везана покривка

или на една кука плетена

на дървената маса отвънка

под черешата

и на тая маса

ще се яде

ще се пие

ще има смях

и ще се плаче

ще се спори

и ще се говори

и ще се обича

и ще се заспива

и ще се допива

в безкрайните следобеди

на някой август

и в един такъв следобед

може би

ще стана

от тая маса

ще кажа

че идвам след малко

ще си спомня

всички хора

които съм обичала

ще запиша нещо

в някаква холограма

във въздуха

където си водя бележките

ще отида да видя

какво прави козата

кокошките

пчелите

ще се върна тогава

при хората на масата

ако на масата

изобщо има хора

и ще кажа

беше ми много приятно

и благодаря

и ще политна към звездите

за другия ми

не по-малко важен

теферич

- Вайръл стихове за секс и драма

[vasetovp]

„Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.

Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна.“

Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб. Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря“.

Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор. Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ. Чистя, защото и аз живея тук.

Готвя, защото и аз ям. Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал. Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща. Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране. Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него.“

Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичкото чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“

Разбира се, отговорът беше отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда – благодарност? Защо? Помислил си, че си страхотен? Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно да си мръднеш пръста? Затова цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм. Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива.“

[idontneednofuckinhug]

November-April Writing/Lyrics

Аз съм аз

Заклещен между Ада и Рая, откога опитващ се път да си прoправя Някога виждам ли му края или с нежни думи се опитвам да омая Объркан аз увъртам, никога мисълта си изцяло не довършвам От страх да се побъркам, или от устата ми нещо грешно да изхвърлям Всички притеснявам, на демони се давам и на всеки му прощавам Истории разказвам и на себе си показвам - от войната се отказвам Успокоение, тя знае, че искам успокоение За да го получа трябва от нейното отношение да получа одобрение за изкупление Импулсивен и първичен, прекалено циничен и излишно лиричен С рогата напред и винаги изричен, на всеки ясно колко хаотичен С въпроси към себе дали съм ироничен или просто неприличен В главата ми е положение критичен Глас, с който младите се свързват, нашите думи не трябва да пропускат Дори ако грешните нападнати се почувстват, в себе си те допускат Все пак сме съседи, аз съм Луци ти си Рая, между нас се атакуват Разказвам история за безкрая с Бог да те противопоставя ... Г-н Исус ще ми спасиш ли живота?

-----

Гоненица

Често имам проблеми, които ��а решение не са лесни С нови спомени искам да лекувам белези винаги ��ресни Като ходя само се спъвам, сам се вдигам, другите придържам Май не съм добра опора, щом натиск не издържам Като детски филми си напомням за едно време За стари грешки се чудим, бягам от носталгия – от нея ревеме В себе си всеки носи бреме, моето като разтоваря дере ме Когато паднеш кой ще те поеме? Съдбата ни дебне Колко пъти трябва да повтарям, стига толко Никога не искам да е просто, имам мисли в главата прекалено много Мислех, че само леопардът спи сам, вече виждам, сам си писвам Срам, ме е, че не се вписвам, на кого ли липсвам Не ти ли писна да играем на Том и Джери, не съм котка Не си плъх, няма да те гоня, всичко винаги завършва с болка Самотата надали е толкова лоша, щом и сам намирам разкоша На живота, в който искам да се успокоя и затопля

-----

Въпроси за живота на 3 коняка

Сипвам и отпивам, мислите си заливам С коняк и лайм прикривам собствения си драматизъм Карам я напред, сипи ми го малко и с лед Ако изчезна някой ден знам, че всичко ще е наред Телефона в ръцете докато треперят, Паркинсън Фреди Крюгър, дали пък кошмарът не е просто сън Що за проблеми има един real G Не знам, не мога да кажа, не отговарям на тези термини Загубен в ума си, мисловен процес, мозъчен вортекс Дали всичко пък не е просто комплекс Експлоатация на собствените ми мисли Дали пък не съм аз виновен, че никога не са чисти

-----

Нрав

Да, бодеш ме като трън от роза Нямам вече от счупване болка Каквото и да си казвала, аз мога За думите ти не искам прошка Не ме питай на какво принадлежим Не съм тук за да се чудим Чрез безгрижие всички ще се спасим В излишни мисли често се губим Можеш да се луташ в гората и да се радваш на живота Докато не се убодеш на тръна от онази роза, хм, мотив Сещам се наново, толкова отровно, сякаш е повторно Но прекалено ми харесва тук и сега Не знам за какво става дума Прекалено много ми изскача на ума (Няма връзка) Логиката губя, ще ви кажа, ако представа просъществува Да, знам, че Трябва да си гледам нрава, затова и Не залагам, че ще сме двама, но аз Намирам начин често да сияе Мостът е дълъг, дано за мене здрав е Еми, Свиря, докато не ми се изтърка перцето Поливам, докато не изникне дръвчето Давам, докато не ми е празно сърцето Не знам какво е нормално за момчето Затова готвя на око, няма рецепта наоколо Сам измервам, дано е здравословно Сипвам по колкото преценя (По-малко) Няма кой да ми каже как да се справя И Дяволът е бил човек От малък намирам начин да ми е наред Прочиствам мисли с всеки куплет Кой иска да направим дует Не ме изпускай от погледа си Знаеш, че нещо голямо предстои Никога не предавам себе си Дано не падна в твоите очи Защото

В себе си често губя вяра, затова и Не залагам, че ще сме двама, но аз Намирам начин често да сияе Мостът е дълъг, дано за мене здрав е

-----

Без име

Прекарвам си нощите в това да къркам, защото съм объркан Дано не съм побъркан, че путката ме нарече сбъркан Ако почна да шмъркам, то това е доказателство Че в този град няма как да не си направиш посегателство Само без нахалство на тези счупени улици Не се занимавам с дребни душици за да няма убити Разбираш ли без субтитри, че ще ти направя рана Май не схвана, явно ще ти обясня чрез промяна С тупаници и ритници, влизам ти в очите обождайки ги с вилици Аз съм от племе столетни хищници, имащи изблици на агресия За никой не е трагедия, че след тази случка ще имаш амнезия Без резки движения, защото иначе смъртта ти за всички ще е мистерия Дано разбра тази концепция, не те заплашвам Казвам ти истината, какво ще стане загатвам Мрачните мисли затапвам, прекалено дълго Млад Хънтър Томпсън, ще ме запомните като е късно Пич без име, yeah Пич без име Пич без име Аз съм пич без име

-----

Вече не знам

Тя винаги прави каквото си иска И никога не спира да ми липсва Дразни всеки подрееед Всеки с нея иска рееед С нея никога не съм черноглед Защото на деня ми е акцент Винаги открадвам момент Кара ми се с онзи неин поглед “Спри да пиеш, не си ти” Казвам “винаги до мен бъди Знаеш ли, за мене вечна си Докрая с теб ще имам спомени” Старая се устните ти да са до уши Искам да се чувствам както ти Защо да го правим сложно? Защо да го правим сложно? Докато, докато има завинаги Няма да е просто аз и ти И да те дразнят глупости Моето присъствие ще те успокои Бях заспал, когато ми писа Обади се  - да не би да ми писва Когато спиш сама ти липсвам Само в твоите ръце се вписвам Когато спя виждам как тичаш Не те ли боли от токовете с които скиташ Ще закъснея, недей да викаш Нито пък без мен да влизаш Когато се правим на луди можем просто да сменим Защо да губим време, когато ни остава само аз и ти С теб ценя всички секунди Моля се всичко да ми се получи Заедно всичко е възможно Защо да го правиме сложно? Докато, докато има завинаги Няма да е просто аз и ти И да те дразнят глупости Моето присъствие ще те успокои

-----

Грижа

Прескачам поред��ата стена Плащам си поредната цена Помня да, помня всяка дума Губя си, губя си, губя си ума Безсъните нощи много, да, като есенно слънце залязвам Приказките грозни много са, боря се да не се наказвам Достатъчно топло да се разтопя Прекалено студено да те нараня Дори на себе си няма да се доверя Трябва първо място да сe намеря Това чуство, че никъде не принадлежа, да Колко години още в бъчва трябва да отлежа, да Заобиколен отвсякъде, но винаги извън кръга Някой с чук да счупи тази моя обвивка твърда Да, да счупи тази обвивка твърда Да ме спаси от мен сега

-----

Авокадо

Тази визуална симетрия Красива, с нея взимам решения Пиша всичко с претенция Зареждам с магическа енергия Казвам всичко в калиграфия С думи пращам я в мания Между всичко казано има отстояния От живота нямам си понятие Скромен с моето призвание Май всъщност съм създание Божествено, с моето знание Исусе, може ли признание С това естетическо възприятие И приятно ухание Виждам с красиво съзнание Като Дали имам влияние И кур за Инста, от скролване ми излезна пришка Всичко е социална нишка, тя я развърза и получи пишка На един език ли говорим, май не те разбирам Като Бил Мъри загубен в превода ли съм И Луци беше ангел преди отвисоко да падне Затова и Кико го е страх да се спъне и размаже Искам малко повече пари, по-малко лактоза Безопасно е, спокойна бъди, мръдни в по-удобна поза Кришчън Бейл минаващ през метаморфоза Ще си купя малка Хонда Не ми пука дали е на мода Кучко, мръдни от моята почва

-----

Кръг

Мислех, че вече ще съм го разбрал Живота в такси ще съм прибрал С аверите всичко завладял И да се смеем, че пари не съм имал Но живота е кучка, шибана кучка Затова и още я ловя с шапка и кука Стресиран, няма да взема отпуска Преглъщам, отказвам да съм путка Всички си мислят, че не съм наред, защото винаги сляпо тичам напред Че ще се блъсна и някой ще каже на майка ми, че дойде и моят ред Че ще съм жертва на кръгли чаши с лед и затова в лицето ще съм блед Никой не иска да е този, който й предава тъжната вест И за всички безсънни нощи, в които се будя и само искам още Мога само да ви искам прошка и да обещая, че няма да се случи повече Време е да се осъзная и чашата да пусна, гордостта да си изключа Отказвам да рухна, колкото и грешки да правя, това не ме бута Трябва да направя признания Колко още ��ога да си правя оправдания Прекалено обладан съм, че велик съм и имам висши стандарти Но и Бог ще го забравят, ако прекалено много се забави Трябва да спра да съм дете И тук вече Ванката почва да реве За всички мои братя, грижа се да ви е добре Аз съм вашето момче И един ден да загубя своето зрение Винаги на вас ще имам доверие Не спирам да търся вашето одобрение За вас любов е моето мнение И някъде там има земя със завет Че всички мои хора ще са наред Кажете на майка, че я обичам И за глупости в нея не се вричам Не всеки дявол му растат рога и не всеки ангел притежава крила Затова отвярям си очите тук и сега, няма да падна от студа, добро утро

-----

Комплекси

Никой не слуша като казвам, че е фарс Трябва да се гръмна за да чуят моя глас Щом най-висшата човешка цел е Марс Защо въоб��е се боря за признание от вас Ако Исус не може да ме спаси кой тогава Някой да ме качи и закара до моята права Може да ме прибере и да ми сготви риба Само без да ми събаря скъпара бира Оцветявям всичко в изцяло бежова гама Естетическа красота насочена за двама Черпя с вино и любов моята дама За да е за моята интимност жадна И ако Господ е толкова лош да налаже Луци Откъде да знам, че няма да ми се случи Да бъда сред осъдени за някое зло И жена да направят и от мое ребро

-----

Рибар на мисли

Млад Кико рибаря, разбиращ нещата и гонещ си мечтата Държание на ангел, очите на Сатаната Прекалено изискан за твоя вкус, малък мислистел свикнал на лукс На живо обясняващ ти за Ада, как е минал през него и как търси само правда Един вид изкривен от изящност, прекалено интересен, излъчващ нехайност Мислител от Древна Гърция, пил си е виното със Сократ Излива мисли, все едно сипва мерло за аристократ Като гениален сирак играещ шах Божий чирак, мисля със седем хода напред, не изпитвам страх Каквото и да се случваше все прав бях, може би и затова рано в живота изтрезнях Поставих висока летва и положих клетва Че следваща стъпка е да яздя метафорична мечка и да нямам шефка Искаш ли с мен по моята пътечка?

-----

Финал

И ако случайно се намирам на финала Погребение в Орландовци майка е избрала Той е най-мразен, изкривен без разум Вечно обречен, миришещ на балатум Редящ криво, лъжливо чувство, че е живо Предприемчиво с пиво, да се убода на жило Каращ жена ти да се за��исли Дали не е сгрешила Дали пък не е похотлива На Кристал полято, загубено пак лято Алкохол във вените, хапчето вече смляно Нямам богати приятели, само познати лица отпреди Често виждам Денди Нямам корона, не съм Симеон, аз съм наркоман Дай ми още грам Лекувам рани със субстанции Оттам ли тръгнаха алкохолните навици Вече нямам хобита и не чета страници Епизодите ми, нямам граници Нека имам си финала Не е гадно да ме няма Глупак с усмивка на лице С филми ще ви радва добре Готови ли сте за Орландовци? Ще видите фойерверки Нямам страх от нищо на тази пътека от мрачни мисли Господ живее ми в главата, Дявола в решенията излишни Всички започваме като ангели, сами избираме дали паднали Бог не разбира, направил ги демони без нищо да са направили Не иска никой от нас да живее вечно Така умираме на трийсет, после не е честно И да сме живи, вътрешно всичко ни е грешно Затова и ще бъда забравен лесно Понякога се чудя какво ли мисли Дора Дали се радва, че не видя всичката умора И излишна болка, която внукът й има И всички чаши, които пие за да ги убива Може би е изненадана, че всеки ден не ме вижда Как ли душата ми е жива Дали ще стигна възраст Христосова Защото още отсега не ми стига кислородът Дори да съм само на двайсет и три Живея вече през халюцинации и фантазии Нека имам си финала Не е гадно да ме няма Глупак с усмивка на лице С филми ще ви радва добре Готови ли сте за Орландовци? Ще ви посрещнат фойерверки

-----

Извисение

Всички се надяват, че това не е поредната песен за депресия Нито поредната нова абсурдна поезия на кретен за регресия Затова скъпа, нека се погрижим да няма повторна ексцесия Сипи ми виното, начупи хляба и нека започна моята асцесия Бързам, защото във Валхала се свири Мингъс и Дейвис Искам на фестивала, на две текили, дано нямам катарзис Чувствам, че съм на финала, с представи бедни за генезис Дано не се окаже халюцинация, не ми се прави компромис Скъпи близки (близки), губя си разсъдъка (разсъдъка) в момента За какво да трупам пари, ако само лъжа себе си с всяка получена монета Като се замисля, запознах се със създателя ни, когато все още ме водиха на детска, Честно, тя изглеждаше като нас, с широка усмивка, май оттам започна проблемът Тогава ми взе всички джобни и не спомена, коя религия трябва да последвам Дали пък още тогава е взела решение, че с разума ми не заслужаваме спасение С очи червени от безсъние, всеки ден все по-трудно ми е да поглеждам майка (Премислям прекалено) Вече искам напъствие да разбера каква ми е съдбата И с всички тия разговори за Ада и Рая И нашите колебания Писна ми от Земята, искам да живея в Безкрая Извисение, Защо продължавам да имам съмнение? Няма ли да ми писне да нямам търпение? Какво има между Каин и Ноа? Моето извисение Оооо, моето извисение Ндаааа, моето извинение Ммммм, моето извисение

Ако съм научил едно нещо от нашите Винаги се грижи за това, което обичаш, от мечтите си никога не се отричаш И никога в мастии недей да се вричаш Какво става, когато си на 40 с деца, недоволен от живота? „Дай ми тва, дай ми онова“ Децата ти мрънкат, само се караш „стига толкова“ Мдам (Моето извисение) Сладка мацка с къдрици, ще я заговоря Книги и вино, дали с това ще я отворя Заеби, само с идеята ще се задоволя София, моята малка дупка В която хората се бутат и лутат и чудят „Как стигнах до тука?“ Познаваш всички, но никой не те познава И да флексваш, чувството на самота не отшумява Толкова хора съм им в устата, че трябва да ми викат тати Май вече е време да спрем да се правим на познати Всеки град си има царя, Затова Господи, ще ми подадеш ли да си отпия от бокала

[keeptolking]

"Скоро се събудих, но си спомням, че снощи дойде при мен, у нас, като приятел. Не знам дали от вино или нещо друго, но толкова ми се зави свят, че не помня дали беше просто сън, или наистина беше реалност.

Със сигурност знам, че беше красива, когато пристигна. Свали си палтото и се настани удобно. Помня колко се забавляваше, докато ме гледаше да готвя на печката.

Вечеряхме и пихме.

Беше червено вино, рефоско, абсолютно фриулианско. И много си говорихме. Като двама страхотни приятели. Не знам дали беше за вино, но думите бяха като поезия.

Смяхме се толкова силно, докато не каза: "Какво ще кажеш за филм от Netflix? "Оставих ти да избереш заглавието, нямах съмнение, че ще избереш романтичен филм. Изгасих осветлението и се настанихме удобно на дивана.

Като се замисля, дори не помня заглавието на филма...

Бях твърде зает да те гледам и с цялото това желание да те прегърна, но то ме накара да се сдържа и не разбрах защо.

Може би беше от виното, да, но все още не бях достатъчно пиян, за да ти кажа всичко, което означаваш за мен.

И там ми беше добре, ти лежеше с глава на краката ми... тези моменти за мен бяха като инжекции от благополучие.

После филмът свърши и без да се колебая те попитах:

"Късно е да се прибираш вкъщи, искаш ли да спиш тук? "

С усмивка на лицето си ми каза "Да" ...

Подготвих стаята за гости, както се прави за приятели, с легло, което беше перфектно, както някога до сега, без гънка.

Дадох ти пижама, за да я облечеш и отидох да си измия зъбите, но излизайки от банята, ти беше там, без токчета, без грим, почти беззащитна.

Сигурен съм, че беше още по-красива, отколкото когато дойде у нас. Хванах ръката ти, опитвайки се да ти покажа четка и паста за зъби.

Но под думата "четка за зъби", вече имах ��воите устни на моите. Вече нямаше нужда и от паста за зъби.. .

Целувахме се толкова силно. Вече не като приятели.

Забравих за леглото за гости тази сутрин,

то все още е там,

непок��тнато и без гънка..."

- Claudio Del Pizzo

[mortalkombat-bghd]

Mortal Kombat: Филмът — (Mortal Kombat) — Целият филм (2021-HD) — български филм

Mortal Kombat 2021 онлайн филм, [Mortal Kombat] Mortal Kombat 2021 онлайн бг суб,[Mortal Kombat] Mortal Kombat 2021 онлайн бг субтитри, [Mortal Kombat] Mortal Kombat 2021 целия филм бг аудио, [Mortal Kombat] Mortal Kombat 2021 целия филм бг субтитри.

Натисни тук ➥[[ https://cutt.ly/rxkRTsL ]]

Сюжетна линия ММА боецът Коул Йънг (Луис Тан), свикнал да бие пари, не знае за своето наследство - нито защо императорът на Външния свят Шан Цунг (Чин Хан) е изпратил най-добрия си войн, Sub-Zero (Джо Таслим), отвъд света Cryomancer , за да ловувам Коул. Страхувайки се за безопасността на семейството си, Коул тръгва да търси Соня Блейд (Джесика МакНами) по указание на Джакс (Мехкад Брукс), майор на специалните сили, който носи същия странен дракон, с който е роден Коул. Скоро той се озовава в храма на лорд Рейден (Таданобу Асано), старейшина Бог и закрилник на Земното царство, който предоставя убежище на тези, които носят знака. Тук Коул тренира с опитни воини Лиу Канг (Луди Лин), Кунг Лао (Макс Хуанг) и измамник наемник Кано (Джош Лоусън), докато се готви да застане с най-големите шампиони на Земята срещу враговете от Външния свят в битка с високи залози за вселена. Но дали Коул ще бъде натиснат достатъчно силно, за да отключи арканата си - огромната сила от душата му - във времето, за да не спаси.

Освободен: 2021-04-07

Времетраене: 0 минути

Жанр: Фентъзи, Екшън, Приключение

Звезди: Lewis Tan, Jessica McNamee, Josh Lawson, Tadanobu Asano, Mehcad Brooks

Режисьор: James Wan, Benjamin Wallfisch, Dan Lebental, Todd Garner, Naaman Marshall

Tags : Mortal Kombat: Филмът кино, Mortal Kombat: Филмът премиера, Mortal Kombat: Филмът част 1, Mortal Kombat: Филмът бг аудио част 1, Mortal Kombat: Филмът трейлър, Mortal Kombat: Филмът целия филм, Mortal Kombat: Филмът 2020, Mortal Kombat: Филмът програма, Mortal Kombat: Филмът синема сити, Mortal Kombat: Филмът целия филм бг аудио, Mortal Kombat: Филмът онлайн 2020 Mortal Kombat: Филмът онлайн филм, Mortal Kombat: Филмът онлайн бг суб, Mortal Kombat: Филмът смотреть онлайн, Mortal Kombat: Филмът фильм онлайн, Mortal Kombat: Филмът онлайн hd, Mortal Kombat: Филмът онлайн бесплат��о, Mortal Kombat: Филмът онлайн бг аудио, Mortal Kombat: Филмът 2020 онлайн бг аудио, кино Mortal Kombat: Филмът смотреть онлайн бесплатно, смотреть фильм онлайн бесплатно Mortal Kombat: Филмът 2020, изтегляне Mortal Kombat: Филмът заплаха изтегляне българия hd филми, Mortal Kombat: Филмът Uptobox Bulgaria, Mortal Kombat: Филмът изтегляне, Mortal Kombat: Филмът заплахафилм от света на филма, Mortal Kombat: Филмът заплахабг аудио целия филм, Mortal Kombat: Филмътонлайн филм, Mortal Kombat: Филмът заплаха(BG SUBS) ONLINE HD TORRENT,

Базирана на класическата книга на Роалд Дал от 1983 г. „След сблъсъка“, историята разказва страшната, забавна и богата фантазия приказка за едно седемгодишно момче, което се сблъсква с истински вещици! 7-годишно момче-сираче (Джазир Бруно) живее с баба си (Октавия Спенсър) в град Демополис, щата Алабама. Двамата попадат на измамно очарователни, но много зли вещици и затова бабата бърза да отведе младия герой надалеч, в един хубав морски курорт. За беля, пристигат точно в момента, когато Великата вещица (Ан Хатауей) е събрала предрешените си като мили жени приятелки от цял свят, за да изпълнят пъклените й планове… Когато A Кино удар на, Надзора На Филм Ах! Стане Изискват. Не Морални Там Нови Филм, Все още От Филм да трябва да Бъде да вдигне Земята Те Наблюдавани Гледате Мъртвите Ангажирани, детски панталони Когато Го Релаксират Очаква Да Предна страница Дълго прекарат празниците. да забравите На Циве, Vous Сейл де репо télécharger Au Ле плюс cinoche Où Възбудителя Vieille Филм Аллуме Афранчир Вместо. Ici, Te В… тéлéчаржер Готино И Смешно Филм Субтитри Към Живо Гледате Изолирани Или Използване Приятел. за дъвчене Да прекарат уикенда За Гледате Филм се допусне да стане Там Навик През Малко Племе. тази жена Навик Живо Свикнали да се отдадете на За добра жена Че Същото Театър С много от научило събиране. Може би Малко Населени да готвя Роден… Не Да знаеш Кой точно Местоположение Живо Да гледам Филм Онлайн Няма причина.. Защото Тези Зарове ти Любовница Зарове Театър И каквоИ Действие Клозети Като Спиране Чрез Този Единица място на интерес, поради Роден… Не Малко Живо Да дадеш Чрез Наши Място. тази жена Място Бъде детски стил Филм Непрекъснато Местоположение. Така ти да бъде в състояние да Тримесечие Приятно С Семейства Лятото Другари През Еманципират. ти Уверени [понякога и|Понякога} Силна Мързелив Звук Разкрие Инча Да гледам Какво има?r добавите към списъка си с предпочитани Кино , Или Какво има? Никога не да направи бъркотия от Да гледам към Огън Кино поради ти Живо Забързаното wИлиking, И какво Там хаже както и Живо Случай толкова много as Филмs Роден… Не {Показват|Телевизията|Представяне|Изложба|Конкуренцията|Справедлива|Публикуване|Представи|да покаже доказателства|да свидетелст в края на Театър. Теза Притеснява {Cna|желязна кутия|Cna|Лист|Баня|Фирми|Измиване|Клозети|Удобства|Веспасиан|Тоалетна.|места за комфорт|Стая за почивка|да бъде в Бъде Триумф Чрез Като Там Кино téléchargementv Място. Ce Филм téléchargement за изграждане на Съществуването парбльо Силна ВQN fИли Ceux Какво има? Qui еффективемент Недейте хаже Да Рикер или така Пропускайте Там moment Де Гледате Инча Да Cinéma Ордонър а. към Авантегер Vivre Де Шампион по курс Силна Абсорбер, Cet Съществуването в дома на Живо Апатит За Надзора fКъдето Libre. Регулиер към Кино téléchargement Местоположение АУ-Деси {Cna|желязна кутия|Cna|Лист|Баня|Фирми|Измиване|Клозети|Удобства|Веспасиан|Тоалетна.|места за комфорт|Стая за почивка|да бъде в Тримесечие Поток Avec Елиминира На Ралентир. Monter, fКъдето Ceux Какво има? Формулировката Недейте хаже към Случайно Инча Да гледам Или fили така A. R Де “Сауветгардер” Bidou, Какво има? Cna Alambic Joyeux Да Апел дьо фичиер Турнър Тази част На Последната И Външна книга Ачвер Филм téléchargement място на интерес CI-Деси. След сблъсъка [After We Collided] Седем години след като е загубил съпругата си, ексцентричният д-р Джон Дулитъл, известен лекар и ветеринар на кралицата на Англия Виктория, е изолиран зад високите стени на име��ието „Дулитъл“ единствено в компанията на любимите си екзотични животни. Но когато младата кралица (Джеси Бъкли) се разболява тежко, на Дулитъл му се налага да предприеме опасно пътуване към митичен остров в търсене на вълшебно лекарство. Възвръщайки остроумието и смелостта си, той се сблъсква със стари противници и открива нови чудати създания, а пътуването се превръща в най-епичното приключение на живота му. Стъпки за изтегляне на филми: 1) Можете да посещавате сайтове чрез връзките, които пред��ставихме, както следва:порой. 2) Посетете директно сайта, който вече препоръчваме, и намерете филма, който искате да филм и изтегляте. ��а простота можете да използвате функцията за търсене. 3) Щом намерите филм, който ви харесва, кликнете върху раздела „Пускане“. Продължете да изтегляте ‘ След сблъсъка заплаха’, Филмъттова изтеглете филма според желаното качество. Вижте изображението, за да стане по-ясно. ключова дума: След сблъсъка кино, След сблъсъка премиера, След сблъсъка част 1, След сблъсъка бг аудио част 1, След сблъсъка трейлър, След сблъсъка целия филм, След сблъсъка 2021, След сблъсъка програма, След сблъсъка синема сити, След сблъсъка целия филм бг аудио, След сблъсъка онлайн 2021, След сблъсъка онлайн филм, След сблъсъка онлайн бг суб, След сблъсъка смотреть онлайн. След сблъсъка фильм онлайн, След сблъсъка онлайн hd, След сблъсъка онлайн бесплатно, След сблъсъка онлайн бг аудио, След сблъсъка 2021 онлайн бг аудио, След сблъсъка 2021 целият филм, След сблъсъка 2021 стрийминг на филми, След сблъсъка 2021 изтеглите филм безплатно, След сблъсъка 2021 изтеглите цял филм безплатно, След сблъсъка 2021 гледайте цял филм онлайн, След сблъсъка 2021, изтегляне След сблъсъка заплаха изтегляне българия hd филми, След сблъсъка Uptobox Bulgaria, След сблъсъка изтегляне, След сблъсъка заплахафилм от света на филма, След сблъсъка заплахабг аудио целия филм, След сблъсъкаонлайн филм, След сблъсъка заплаха(BG SUBS 2021) ONLINE HD TORRENT.