#веселие

[balkanfolk]

Международен фестивал "Гергьовско веселие" Кремиковци

[casualbos-bir]

Мне осталась одна забава…

Мне осталась одна забава: Пальцы в рот — и веселый свист. Прокатилась дурная слава, Что похабник я и скандалист.

Ах! какая смешная потеря! Много в жизни смешных потерь. Стыдно мне, что я в Бога верил. Горько мне, что не верю теперь.

Золотые, далекие дали! Все сжигает житейская мреть. И похабничал я и скандалил Для того, чтобы ярче гореть.

Дар поэта — ласкать и карябать, Роковая на нем печать. Розу белую с черною жабой Я хотел на земле повенчать.

Пусть не сладились, пусть не сбылись Эти помыслы розовых дней. Но коль черти в ду��е гнездились — Значит, ангелы жили в ней.

Вот за это веселие мути, Отправляясь с ней в край иной, Я хочу при последней минуте Попросить тех, кто будет со мной, —

Чтоб за все за грехи мои тяжкие, За неверие в благодать Положили меня в русской рубашке Под иконами умирать.

[purple-little-fairy]

ВЛАКЪТ НА ЖИВОТА

Уважаеми Пътници,

влак № 2025 се движи по разписание и ще пристигне на І-ви коловоз в 00:00 часа на 1 януари.

При качване във влака, молим пътниците да заемат местата си във вагоните, и да подредят на рафтовете за багаж само най-добрите спомени от пътуването с влак № 2024.

Останалите спомени могат да бъдат предадени в служба "Загубени вещи".

Билетите ще важат до гара 365, където пътниците ще направят връзка с влак № 2026.

Нашето пътуване ще продължи 12 месеца.

Ще спираме на 365 гари. Най-големите от които са: Здраве, Мир, Любов, Късмет, Просперитет, Радост, Хармония, Успех, Благоденствие, Разбирателството, Щастие, Позитивизъм и Веселие.

Искрено ще се надяваме това ваше пътуване да бъде незабравимо и приятно.

~ Стран_ничка

[romanlightman001]

Селско шопско хоро, клуб Веселие Хасково

[lifequotes21]

Един грам веселие е по-ценен от хиляда килограма меланхолия.

Английска поговорка и пословица

[bulgarian-bullshit]

В този град е пълно с хора и всеки има своята история. В този град е пълно с улици, а по тях забързано жужат пчелите, всеки бяга без да знае към какво. В този град има мен и теб, Нас. Има покриви, панели, парк с множество алеи, а всяка една си крие ��помен. Има и вековни дървета, под чиито клони тайно правехме любов. Луната ти показваше къде да ме докосваш, а писъка на совата с въздишките ми беше в тон. В този град има и сезони, но с душата ми не са те в унисон. У мен е късна есен, а навън греят пролетни лъчи. Имаме си сатирична сцена - смях и много болка. Спомени, мечти несъществени - тях можеш да откриеш също. Разбирай - нищо не ни липсва. И макар че всеки тук си има свое място в уж огромният ни град за съжаление, той превърна се в прекалено тесен за мен и теб, ... Любов.

[timorin11]

It’s not only Friday but also a special auspicious holiday in the Eastern tradition of Eniovden. Be healthy, be cheerful and healthy and well. #еньовден🌼🌻🌺🌾🎋 #петъкепетъкепетъке❤️ #прекрасенпразник #веселие #сблагодать #и #берекет https://www.instagram.com/p/CfL7lMNLdmZ/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[vladimirkrd]

#весеннее #фруктовое #настроение #переходит в #объедение #веселие #витамины #всем #нужны #краснодар #весна #холодно (at Ул. Есенина Кра)

[blue-hearts]

Уэнсдей

Утро начинается с пельмешек, маман сварила ,всех накормила и ушла на работу, папаня свалил на пробежку ,а Венди наслаждается одиночеством с котейкой и любит лазить на всяких форумах......но вы погодите это еще не приходила Ханджи вот тогда-то и начнется веселие....

Но и по традиции зимние пейзажи Винденбурга, без этого никуда

[lina-vas-dom]

Утешить в горести поможет только тот, Кто радостен и прост и верит неизменно, Что жизнь - веселие, что всё - благословенно; Кто любит без тоски и как дитя живёт. Пред силой истинной склоняюсь я смиренно; Не мы спасаем мир: Любовь его спасёт...

/Зинаида Гиппиус  

[ivanseledkin]

Мне осталась одна забава: Пальцы в рот - и веселый свист. Прокатилась дурная слава, Что похабник я и скандалист. Ах! какая смешная потеря! Много в жизни смешных потерь. Стыдно мне, что я в бога верил. Горько мне, что не верю теперь. Золотые, далекие дали! Все сжигает житейская мреть. И похабничал я и скандалил Для того, чтобы ярче гореть. Дар поэта - ласкать и карябать, Роковая на нем печать. Розу белую с черною жабой Я хотел на земле повенчать. Пусть не сладились, пусть не сбылись Эти помыслы розовых дней. Но коль черти в душе гнездились - Значит, ангелы жили в ней. Вот за это веселие мути, Отправляясь с ней в край иной, Я хочу при последней минуте Попросить тех, кто будет со мной,- Чтоб за все за грехи мои тяжкие, За неверие в благодать Положили меня в русской рубашке Под иконами умирать. Сергей Есенин.

[romanlightman001]

Логодашко хоро клуб Веселие Хасково

[lightbusy]

Рецепты князя Опохмелидзе

Известно, что в своем Отечестве пророкам голоса не дают. А вот заезжих фокусников привечают, сажают в красном углу и слушают во все уши. Особенно в последнее время в Украине в почете грузины.

Во-первых, это красиво. Во-вторых, их президент Саакашвили украинских поносил как хотел, пока его самого не понесло за пределы чернозема. В-третьих, украинцу с грузином всегда есть о чем поговорить — о России, например, и политике Путина. Тема такая, что для застольной беседы может и печени не хватить. Поэтому надо периодически ее восстанавливать — желательно народными методами.

Новогодние забавы при выключенном электричестве

Учитывая то, что виноград начали сажать на территории нынешней Грузии 5000 лет назад, то и чачу стали гнать не намного позже. Значит, и бороться с похмельем научились намного раньше, чем, скажем, князь Владимир, который говорил: "Питие на Руси веселие есть". Припоминают, что была даже издана до революции — той еще, а не этих вот — книжица с названием "Рецепты князя Опохмелидзе" и со всякими ятями, которые нетрезвому человеку только боли головной добавляют читать. А были в ней такие рецепты возвращения то ли молодости, то ли человеческого обличья после долгого застолья.

Казбек в бурке. Это на 100% безалкогольное средство, которое готовится так: берется пачка папирос одноименной марки, из которых вытряхивается табак и складывается в горку. Потом желающий, так сказать, восстать из пепла, накрывается пледом и вдыхает как можно большее количество вышеозначенного средства. Противопоказаний нет, последствия разнообразны, громоглас��ы и неприлично выраж��емы. Но из-под пледа появляется совсем другое лицо — проверено!

Сказки бабушки Мананы. Для приготовления к процедуре надо иметь одну палочку чурчхелы и одну глубокую миску чачи. Отламывая частичку чурчхелы (так, чтобы в ней обязательно был орешек) и макая в миску с чачей, надо рассказывать какую-нибудь сказку, по окончании которой употреблять выпивку с закуской. Конечно, сказка должна быть грузинская — украинские не в счет, потому что смешивать на похмелье категорически не рекомендуется. Козленочком при смешении не стать, но Ивасиком-Телесиком — вполне возможно.

Золотое руно. Это, пожалуй, самый старый рецепт. Возможно даже, что был завезен в Колхиду аргонавтами Ясона. Старожилы, как всегда, ничего не помнят, и это хотя и не подкрепляет, но и не опровергает версию. Итак, берется средний барашек. Обильно поливается белым вином, если белый, и красным — если не белый. После чего надо быстро забраться под него и ловить ртом капли стекающей жидкости. Как известно, закон земного притяжения действует и в Грузии, поэтому кто больше нахватается, тот и алко… то есть аргонавт.

Гендерный конфликт Снегурочки и Деда Мороза

Еще князю Опохмелидзе приписывают коктейль из боржоми, аджики и бастурмы — первые два ингридиента надо смешать, но не взбалтывать, а кусочек бастурмы положить на край сосуда для пикантного послевкусия. Но знающие люди говорят: лучше всего брать воду из Набеглави.

Во-первых, потому что в ней пузырьки более мелкие. А во-вторых, есть местная легенда о том, что в источнике этой воды массово моют ноги непьющие девственницы (которые, кроме Набеглави, встречаются в остальных районах уже крайне редко и поодиночке). Поэтому мысли после опохмела по этому рецепту и именно на этой воде будут не только трезвыми, но и чистыми. Можно даже сказать — недотронутыми.

Будьмо, генацвале!

[thebless-blog]

Алкоголь.

Мой город провонял алкоголем. Им смердит как только я выхожу из дома, захожу в магазин, прохожу мимо остановок.

Ежедневно открываются новые кабаки переполненные быдлом нынче стороющих из себя святилище каких-то инстаграмных знаний и цитат, антуражно попивая олдфешен за стойкой бара. Не меньшее количество “порядочных” див, готовых дать кому угодно в ближайшей подворотне за тот же самый алкоголь.

Каждый день я вижу акции в магазинах на все возможные виды алкоголя, но ни разу не видел акцию на свежую булку хлеба, что бы помочь бедной бабушке с пенсией 8 тысяч рублей свести концы с концами ��отя бы в этом месяце.

Алкоголем пропитана, как губка, жизнь моего дорогого народа от бомжей до элиты, просто напитки разные — внизу "Свежесть" и боярышник, вверху — водка "Абсолют" и французский коньяк. Еще князь киевский Владимир Красное Солнышко изрек: "Питие — есть веселие Руси". С тех пор и веселимся. Алкоголизм — основа российского оптимизма, способ пережить хроническое засилье чиновников, плохие дороги, отвратительный климат, глубинные позывы непонятой славянской души.

"Водка в России - это не спиртной напиток, а гармонизатор, - писал Вячеслав Пьецух. - То есть водка представляет собой единственное средство гармонизации личности с внешним миром. Выпил стакан-другой, и уже ты такой же кретин, как все".

Алкоголь вреден тем, кто за рулем собственного тела..

[simonsmilee]

— А това не означава ли, че възможните неща не съществуват?

— Точно така! — той се усмихна още по-широко. — Много ми е приятно, че разбирате.

— Аз мога да произнеса тези думи — отговорих и също се разсмях, — но това не значи, че ги разбирам.

— Ще обясня. Нищо не съществува така, както го виждаме. Нищо от онова, което виждаме, не е наистина такова, каквото си мислим, че го виждаме. Очите ни са лъжци. Всичко, което изглежда истинско, е просто част от илюзията. Нищо не съществува така, както ние го мислим. Нито вие. Нито аз. Нито тази стая. Нищо.

— Все още не разбирам. Не виждам как възможните неща не съществуват.

— Нека го кажа по друг начин. Силите на съзиданието, енергията, която всъщност придава дух на материята и животът, който ние си мислим, че виждаме около нас, не могат да се измерят, претеглят и дори да се поставят във времето такова, каквото го познаваме. Една от формите на тази енергия са фотоните на светлината. И най-малкият предмет за тях е цяла вселена от открито пространство, а цялата вселена е само една прашинка. Онова, което наричаме свят, е само идея — при това не особено добра, все още. От гледна точка на светлината, на светлинния фотон, който й вдъхва душа, вселената, която ние познаваме, не е истинска. Нищо не е истинско. Разбирате ли сега?

— Не съвсем. Струва ми се, че ако всичко, което си мислим, че знаем, е погрешно или е илюзия, то никой от нас не може да знае какво да прави или как да живее, или как да запази разума си.

— Ние лъжем — рече той и в изпъстрения със златисти петънца кехлибар на очите му проблесна неподправено веселие. — Разумният човек е просто по-добър лъжец от лудия. Вие с Абдула сте братя. Знам го. Очите ви лъжат и ви казват, че това не е така. И вие вярвате в тази лъжа, защото така е по-лесно.

— И така ли запазваме разума си?

— Да. Нека ви кажа — аз гледам на вас като на мой син. Не съм се женил и нямам син, но имаше такова време, да, когато беше възможно аз да се оженя и да имам син. И това време беше. На колко години сте?

— На трийсет.

— Точно така, знаех си. Времето, когато можех да стана баща, беше точно преди трийсет години. Но ако ви кажа, че аз виждам ясно, че вие сте мой син, а аз — ваш баща, вие ще решите, че това е невъзможно. Ще се противите. Няма да прозрете истината, която аз виждам сега и която прозрях в първите мигове на нашата среща, преди няколко час��. Вие предпочитате да измислите удобна лъжа и да повярвате в нея — лъжата, че всички ние сме непознати и че няма никаква връзка помежду ни. Но съдбата — нали знаете какво е съдбата? Кисмет е думата на езика урду… съдбата има над нас пълна власт, като изключим две неща. Съдбата не може да контролира нашата свободна воля и не може да лъже. Хората лъжат повече себе си, отколкото другите, и лъжат другите по-често, отколкото им казват истината. Но съдбата не лъже. Разбирате ли?

Разбирах. Сърцето ми знаеше онова, за което говореше той, въпреки че бунтовният ми ум отхвърляше тези думи и човека, който ги изговаряше. Неизвестно как, той бе открил мъката в мен. Празнината в живота ми, която един баща трябваше да запълни, бе ширнала се прерия от копнеж. В най-самотните часове през тези години на преследване аз се скитах там, жаден за бащина обич колкото цял затвор осъдени в последния час на новогодишната нощ.

— Не — излъгах. — Съжалявам, но просто не съм съгласен. Не мисля, че можеш да направиш нещата истински, като просто повярваш в тях.

— Не съм казал такова нещо — отвърна той търпеливо. — Твърдя, че действителността — такава, каквато я виждате и каквато я виждат повечето хора — не е нищо повече от илюзия. Има друга реалност отвъд онова, което виждаме с очите си. И трябва да почувстваш пътя към тази реалност със сърцето си. Друг начин няма.

Просто… вашият поглед към нещата е доста объркващ. Всъщност хаотичен. Вие самият не го ли намирате за хаотичен?

Той отново се усмихна.

— Първоначално е странно да мислиш по правилния начин. Но има няколко неща, които можем да опознаем, няколко неща, в които да сме сигурни, и това е относително лесно. Нека ви покажа. За да узнаете истината, трябва само да си затворите очите.

— Толкова лесно ли било? — разсмях се аз.

— Да. Трябва само да си затворите очите. Ние можем да познаем Бога, например, можем да познаем и тъгата. Можем да познаем мечтите, а също и любовта. Но никое от тези неща не е истинско — в обичайния смисъл на нещата, които съществуват на света и изглеждат истински. Ние не можем да ги претеглим, да измерим дължината им или да намерим основните им съставки в атомен ускорител. И точно затова те са възможни