#българското

[baby-rumi]

Това, което аз правя с любов, ти го правиш с ненавист

[soulmusicsongs]

В Свобода Бе Роден Ти - Трио Обектив И Естрадния Оркестър На Българското Радио (Да Танцуваме = Non Stop Dancing, 1979)

[gabriellezz]

Третата свещ

ТРЕТАТА СВЕЩ – хайбун раздяла –към житен клас посягамза опора Башьо ��бичам това хайку на Башьо.Още от времето „преди“…Преди – демокрацията, митингите, първите избори… преди „Миналото в мен“…Но не преди „Третата свещ“. … три свещи горятнад гроб с двама мъртъвци… Аз съм на пет.Със сълзите на баба узнавам историята на третата свещ – онази, която гори за разстреляна-та й сестра; онази, без гроб……

[magdalenagigova]

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия

Българското сдружение „Арлекин“ – в журито на фестивал за млади таланти в Италия Д-р Росица Младенова (създател и главен двигател на Международния младежки медиен фестивал „Арлекин“ и на Международния музикален конкурс „Киното моя любов, моя песен“) и Етиен Леви са част от журито на осмия фестивал Fuoriclasse Talent, чиито финал се провежда в италианското градче Торторето Лидо. Създадената от…

[petarnizamov]

Сърбоманската политика на Република Северена Македония и нападението над българина в Охрид

След кървавото нападение в Охрид, Република Северена Македония над предедателя на българския клуб в града, ние се обърнахме към историята да намерим причините за токова безродствено поведение на настоящите македонски българи. Припомняме, че преди дни в Охрид 23-годишният македонски българин от града – Християн Пендиков (секретар на българския клуб в Охрид) бе пребит от сърбомани пред дискотека. В…

[balgarianovinite]

Вината на БКП и СССР за македонизма

Вината на БКП и СССР за македонизма

Защо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се нарича себе си или семейството си – сърби. Най-големият грях на БКП, освен…

[mihaylovblog]

103 години от рождението на сръбския актьор Раде Маркович (1921 – 2010). Той остава завинаги свързан с българското кино с ролята си на сръбския военопленник Иво Обренович, партнирайки си с Невена Коканова в българския игрален филм “Крадецът на праскови” (1964 г.). Снимка: https://blitz.bg/

[vprki]

Новите хоризонти на Валентин Бакърджиев в изложбата „Възкресение“

 „Възкресение“ е петата самостоятелна изложба в последните две-три години на талантливия художник Валентин Бакърджиев, експонирана в пространството на Националния музей „Борис Христов“. С нея той ни изненада не за първи път, както и с предишните си проекти, изключително авторски, необичайни за нашата среда в изобразителното изкуство.

През април 2023 година той представи два свои големи проекта „Голямото синьо“ и „Ефектът на пеперудата“ в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към Министъра на МВнР, обединени от заглавието “Индиго“. Тогава се запознахме. Тази изложба винаги ще бъде много специална за мен. Така си мислех тогава, но от днешна дата мога да кажа, че и последващата  в галерия „Ракурси“ „El Aumento - Издигането“ през септември миналата година, много различна, е незабравима. И сега „Възкресение“, в която сътворява нови художествени творби от счупените керамични парчета. И по своя си неординерен път на артист ни показа, че може да направи нещо, което да ни зарадва. То е и дълбоко философско като принцип в живота ни, не много радостен в глобален план, че и от тази ситуация можем да видим едно по-добро бъдеще…

„Проектът „Възкресение“ има за цел да създаде мозаечни творби, наречени „Нови хоризонти“, които свързват миналото, настоящето и бъдещето. Това се постига чрез използване на счупени парчета ръчно изработена керамика – символи на старите занаяти и човешки знания. Чрез натрошаване и преподреждане тези парчета в нова композиция, създават усещане за надежда.“ Пише във въведението си към изложбата Валентин Бакърджиев и продължава: „Първоначалният дизайн на керамичните предмети се запазва, като всички символи и орнаменти остават разпознаваеми. Така им се дава нова глава в тяхната история, предавайки нов смисъл на произведението на изкуството. Чрез изграждане на нови форми от богатото ни минало и преосмисляне на приоритетите в знанията ни, мозайката се превръща в символ на надежда.“

Използвани е ръчно изработена керамика от ателиетата на две държави – България и Нидерландия. (страната, в която живее и работи художникът). В проекта от страната ни е включена ръчно изработена керамика от съвременното студио Art.E, основано в София 2010 година от приятелите Стойко Ангелов и Иван Събчев. Техният опит в порцелана отразява дългата история на българското керамично изкуство, а и още от времето на  античността по нашите земи. Нидерландия се „представя“ с ключовото влияние на Делфската керамика, нейната синьо-бяла керамика с оловна глазура. Разцветът ѝ е през 17-ти и 18-ти век като декоративни плочки, които украсяват домовете и сградите.  (Нещо подобно има и в Португалия, но там цветовете са по-богати и керамичните плочки украсяват фасадите на къщите). Първоначално европейски мотиви, наред с традиционните флорални и геометрични модели тези нидерландски керамични изделия често изобразяват и всекидневни сцени и пейзажи, предоставяйки поглед към нидерландската ��ултура на времето. Дори днес Делфската керамика остава ценена форма на изкуството, уважавана заради своята красота, историческа значимост и трайно наследство.

„Керамиката е обединяващ символ на човечеството, занаят, който се практикува векове по целия свят. Навсякъде се използват едни и същи основни техники за изработката на керамика от древни времена до днес. Счупените парчета от керамика представляват раздробеността на света. Новото изкуство, създадено от тези счупени парчета символизира надеждата за по-добро бъдеще. Изображението е символ на на нашето общо човечество и важността на устойчивостта. То напомня, че всички сме свързани, въпреки че живеем в различни култури и епохи. Напомня също, че трябва да намерим начини да живеем по-устойчиво, за да защитим планетата си за бъдещите поколения.“  Всъщност, това е житейския и творчески контекст, в който работи Валентин Бакърджиев във всички свои проекти, подчинени на любовта му към природата и човека навсякъде по света.

Признава, че за първи път работи с керамика, а в разговор с Димитър Стоянович в БНТ уточнява детайли от процеса. „Тук използвам традиционна холандска керамика, която е известна и продължава да се произвежда от 17-и век. Идеята беше да сложим нещо съвсем старо – най-стария занаят примерно със съвсем новия занаят. Смесих традиционна холандска керамика със съвременна българск�� керамика и направих от дефектните парчета и от счупените парчета съдове. Потърсих нови хоризонти, за да покажа, че и от счупените неща може да направим нещо, което да ни зарадва. В проекта аз се опитвам да покажа не буквалните парчета като парчета. Макар че самата изложба е направена от тях, но може да са случки, може да са ситуации, може да са много различни счупени неща, които, ако се преосмислят и съберат отново на едни нови основи, могат да се направят общи неща, които да са една съвместност за едно по-добро бъдеще. Мисля, че много държави, политици, ситуации биха се замислили. Би било много полезно хората да започнат да мислят по някакъв по-съвместен начин.“

При печенето в керамичната пещ две от творбите се пукнали, но дефектът се превръща в ефект...

Житейският и творческият  път на Валентин Бакърджиев тръгват от Сливен, където завършва Художествена гимназия „Димитър Добрович“. Полу на шега, полу на сериозно го питах в един от предишните ни разговори по повод другите му изложби кога и как е решил, че ще стане художник. “В прогимназията рисувах много и имах страхотния късмет, че в последния клас на основното училище ми преподаваше току-що завършилият  във ВТУ Йордан Парушев (1958-2011) и така тръгнаха нещата, че той ми обърна малко внимание и реших, че ще кандидатствам в Художествената гимназия. Годината, в която ме приеха, той стана преподавател в нея. Заедно ни приеха. Години наред бяхме много близо, лека му пръст. Той е аранжирал, курирал, представял мои изложби, даже в най-първите ми  сливенски изложби с фигурални композиции в галерия „Сирак Скитник“ Данчо бе до мен. Прекрасен художник.“

Валентин Бакърджиев

Няма случайни неща в този живот… За себе си тогава  Валентин Бакърджиев сподели: „Имал съм различни периоди, живял съм в Домениканска република 8 години, 3 години в Италия, повече от 15 години, сега живея в Нидерландия, в Амстердам. Картини правени в трите различни държави, вижда се, че съм в тях, че съм аз като творец. Но също така се вижда, че съм различният Валентин. И пренареждайки тези три творчески моменти в картини се появява самият живот, в който някак си бъдещето става минало, а миналото става бъдеще, кое е първо, кое е второ? Търся си моите вибрации. Да изкараш различни видове на съществуване, различни моменти, лични настроения, различни детайли – всичко това пренареждане в едни нови картини е съвсем абстрактно и друго.“ Думите му бяха по повод на друга изложба, тази в „Ракурси“ миналата година, но сега моментът е друг с „Възкресение“.

„За мен беше интересно. Аз за първи път работя с керамика –  използвам случая да благодаря на Ателие „Арте“ на Иван Събчев и на Стойко Ангелов, които много ми помогнаха в правенето на проекта. Аз композирах всичко, но те работеха глазурите, те изпекоха нещата и всички детайли, които бяха към тях. Занаятите са нещо прекрасно, но е хубаво да ги вдигнем на малко по-високо ниво за изкуство. С тези творби, които създадох, интересното е, че буквално от счупена ваза или чаша, самите картини представляват пейзажи – т.е. отварям пространства. Като счупя предмет, аз отварям пространство пред зрителя (което също е част от концепцията).“

Изложбата на Валентин Бакърджиев „Възкресение“ продължава до 31 октомври в Националния музей „Борис Христов“.

Валентин Бакърджиев на откриването на изложбата с Ния Табакова /л/ и Мила Старейшинска-Ангелова /д/, куратор на изложбите му в "Мисията", "Ракурси" и "Сердика"

А на него му предстоят много интересни неща, както споделя почти под секрет. „Идва голям проект, който се казва „Едно небе“ – в него (ще кажа съвсем кратко, за да не издавам големите тайни) ще представя света. Ще разкажа на всички, че небето няма граници, че всички сме под едно небе; всички сме заедно в същия въздух. Така че трябва да се замислим по друг начин.“ Валентин Бакърджиев е космополит, гражданин на света, но както ни е казвал за неговото любимо синьо, когато го питали дали е от Карибите, той отговорил: „Не, от планините над Сливен е!“≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[ivanvarbanovtv]

Министър Найден Тодоров откри българския национален щанд на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн

„Книгите са нашето спасение в един свят, в който хората са забравили да мечтаят, да съчувстват на съседния човек. Свят, в който сякаш сме загубили надеждата за бъдещето. Книгите са лекарство за нашите души. Те ни учат на емпатия, учат ни да използваме въображението си, за да мечтаем за едно по-красиво бъдеще, а често ни дават и идеите как да продължим напред”. С тези думи министърът на културата г-н Найден Тодоров откри официално българския национален щанд на  Панаира на книгата  в гр. Франкфурт на Майн, Германия – най-големия книжен форум в света и поздрави участниците в изложението.

Г-жа Десислава Алексиева  – председател на УС на Асоциация „Българска книга“, благодари на Министерството на културата  на България за традиционната подкрепа, която оказва и без която българското участие не би могло  да се осъществи.

Специални благодарности бяха изказани към Н. пр. г-н Григор Порожанов – посланик на Република България в Германия, г-жа Диана Попова – генерален консул на Република България във Франкфурт на Майн и г-н Борислав Петранов – директор на Българския културен институт в Берлин за така ценната подкрепа, оказана при организирането на най-важното за Асоциацията международно събитие.

„Само обединени от мисията на книгите, носещи духа на промяната, можем да намерим път един към друг, да разберем и приемем различията си и да създадем един по-добър свят“ – каза г-жа Алексиева.

В изказването си заместник-министърът на външните работи г-жа Елена Шекерлетова изтъкна, че литературата има силата да изгражда своеобразни мостове между хора, региони и култури. В множество аспекти това съвпада и с мисията на дипломацията – да създава предпоставките за взаимно познаване, разбиране и сътрудничество, да допринася за предотврат��ването и разрешаването на конфликти. 

Г-жа Шекерлетова пожела на участниците в Панаира вдъхновяващи срещи и обогатяващи разговори, които същевременно да послужат и като стимул за младите автори.

Гости на събитието бяха и почетните консули на Р България д-р Инго – Ендрик Ланкау и г-н Вернер Йостмайер, както и международни партньори и приятели на АБК, между които г-н Георг Хауслер – директор по Култура, творчество и спорт на ЕК, г-н Арно Паскуали – заместник-ръководител на отдел „Култура“ на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) на Европейската комисия, отговарящ за „Творческа Европа“ на ЕС, г-жа Анне Бергман – директор на Федерацията на европейските издатели, и г-жа Джули Белградо – директор на Европейската и международна федерация на книготърговците.

Международният панаир на книгата във Франкфурт е изключително важно събитие както за представянето на български автори, така и за осъществяването на качествен международен обмен в сферата на литературата и книгоиздаването. Събитието е ключово за подпомагането и разпространението на българската култура в чужбина.

Тази година българският национален щанд, организиран от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на Р България, е разположен в зала 4.1 – щанд D85 на площ от 32 кв. метра и е специално изграден и проектиран за нуждите на страната ни. На него присъстват книгите на всички издателства, пожелали да се включат в изложението.

Изданията са разделени в 4 категории:

-    Художествена литература

-    Нехудожествени книги

-    Детски книги

-    Наградени и номинирани издания и автори. 

В програмата на българския щанд за седмицата са включени събития с четирима български автори, както и събитие за децата от българските училища в Германия.

Програмата е, както следва:

• Четвъртък (17.10)

              14:15 – Среща с българската писателка Елена Алексиева;

              15:30 – Среща с Тодор П. Тодоров – носител на специална награда на Европейската литературна награда;

• Събота (19.10)

              15:00 – Среща с българския автор Роберт Леви;

              16:00 – Представяне на книгата „Антарктическият стопаджия“ с Иглика Трифонова;

• Неделя (20.10)

              11:00 – Четене за деца от българските училища в Германия с Десислава Алексиева.

Информация за българските издания може да бъде открита в каталозите, съставени от Асоциация „Българска книга“, както и в антологиите на Националния център за книгата.

[soulmusicsongs]

Танцувайте С Нас = Dance With Us - Трио Обектив И Естрадния Оркестър На Българското Радио (Да Танцуваме = Non Stop Dancing, 1979)

[magdalenagigova]

#BiennaleArte2024 #StranieriOvunque #ForeignersEverywhere

#BulgarianPavilionVenice2024 La Biennale di Venezia

[petarnizamov]

Ето лицата на побойниците от Охрид, които пребиха секретаря на българския клуб Християн Пендиков

В статията можете да видите лицата на сърбоманите от Охрид, които пребиха секретаря на българския клуб Християн Пендиков! В Охрид 23-годишният македонски българин от града – Християн Пендиков (секретар на българския клуб в Охрид) е с множество спукани прешлени, ребра и счупена челюст. Пендиков бе нападнат снощи в гръб заради дейсността си по разпространение на българщината от членовете на…

[balgarianovinite]

Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО - Тодор Паница по време на концерт във Виена

Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО – Тодор Паница по време на концерт във Виена

Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО – Тодор Паница по време на концерт във Виена! Вечерта на 8 май 1925 година, по поръчка на ВМОРО, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева. Това е посленото доказателство на смелата македонска българка за вярност към каузата на ВМРО, след което лидерът Ванча…