#бразилец

[the-world-of-books23]

Писатели которые написали больше всех

От чего зависит плодовитость писателей, остается загадкой. Почему одни пишут романы десятилетиями, а другие выдают книги ежемесячно? Дело во вдохновении, скорости письма или в чем-то другом? Так или иначе, есть в мире авторы, которые удивляют количеством написанного и изданного. Какой писатель написал больше всего книг, сказать определенно невозможно. Не все произведения издавались сразу после написания, многие были забыты или утеряны. На сегодняшний день известно не все, что было сотворено на литературном поприще. Можно лишь составить приблизительный рейтинг писателей по количеству написанных ими книг. Этот список будет включать в себя не только прозаиков, беллетристов.

Книги зарубежных писателей-рекордсменов

Первое место с почетом занимает Корин Тельядо, написавшая четыре тысячи книг. Это испанская писательница, настоящее имя которой ��ария Дель Сокорро Тельядо Лопес. После Сервантеса она считается самым читаемым испанским писателем. Она творила в любовно-романтическом жанре и выпустила из-под своего пера под разными псевдонимами около сорока эротических романов. В 1994 году благодаря своей творческой плодовитости писательница попала в «Книгу рекордов Гиннесса».

Если поставить вопрос о том, какой писатель написал больше всего книг, второе место с уверенностью можно отдать Лопе де Вега. Он тоже испанец, написавший за свою творческую жизнь 1800 пьес в стихотворной форме. Ученые даже подсчитали, сколько всего строк он наваял. Получилась внушительная цифра – 21 316 000.

Бразилец наполовину японского прои��хождения Рьоки Инуэ произвел на свет 1100 научно-фантастических романов, триллеров и вестернов. Бросив свою карьеру хирурга в 1986 году, он начал писать детективные, приключенческие и любовные романы.

Барбара Картленд – английская писательница, которая издала 667 любовных романов и еще 56 книг по ведению домашнего хозяйства и о здоровье. Однако это, как оказалось, еще не все. И в 2000 году, после ее смерти, нашлось еще около ста рукописей, о которых никто не знал. Их опубликовали посмертно.

На пятом месте Александр Дюма, так хорошо всем известный по роману «Три мушкетера». По разным данным он написал от 650 до 675 произведений в различных жанрах.

Поляк Юзеф Крашевский занимает шестое место в рейтинге самых плодовитых писателей. Его литературное наследие впечатляет – шестьсот томов повестей, романов, поэтических произведений, а также критических статей и исторических работ.

Писатель, работавший почти без отпусков по двенадцать часов в сутки и печатавший на машинке свои тексты со скоростью девяносто слов в минуту, совсем немного отстает от Крашевского – это Айзек Азимов, издавший около пятисот книг. Когда в одном из интервью его спросили, что бы он сделал, если бы ему осталось жить лишь полгода, он сказал, что стал бы быстрее печатать.

Француз Жорж Сименон написал более четырехсот романов, большая часть из которых – детективы. Писатель, словно боксер перед боем, перед написанием нового романа всегда взвешивался, а затем и после окончания работы. Он говорил, что каждая книга отнимает у него примерно полтора килограмма.

Какой писатель написал больше всего книг в России?

Андрей Тимофеевич Болотов – самый плодовитый из русских литераторов. Если бы стали издавать полное сочинение всех трудов автора, то получилось бы 350 томов. Писатель был разносторонним. Он выпускал в свет не только стихи и пьесы, но и философские трактаты, а также книги для детей. Андрей Тимофеевич прожил 95 лет, сделал огромный вклад в агрономию страны и пережил за свой век семь царей.

Сто миллионов слов и сто детективных романов

В «Книгу рекордов Гиннесса» попал Чарльз Гамильтон. За свою литературную карьеру он написал сто миллионов слов. В основном это были рассказы для мальчиков. Писатель прожил 85 лет и ни разу не был женат.

В «Книгу рекордов Гиннесса» была включена и наша современная писательница – Дарья Донцова. Это произошло в 2009 году. За десять лет она выпустила сто детективных романов, некоторые из которых экранизировали. Сейчас количество ее трудов подходит к двум сотням.

Автор, но не писатель

Если говорить о том, какой писатель написал больше всего книг, то этот человек не должен присутствовать в данном рейтинге. Однако формально именно он достоин быть на первом месте. Это Филип М. Паркер, преподаватель менеджмента и по совместительству предприниматель. Его книги исчисляются сотнями тысяч. Паркер, с детства испытывавший слабость к справочникам, начал писать их сам. Но не самостоятельно, а с помощью программы, которую ему помогли сделать программисты и которую он запатентовал. Она пишет книгу не более двадцати минут, выбирая нужную информацию из различных баз данных в Интернете и расставляя все по шаблону.

[alinakhomeriki1]

💎💚❤️

[ukrpress]

Бразилец попытался устроить теракт накануне саммита G20

Бразилец намеревался совершить теракт у здания Конгресса и Верховного суда, но случайно подорвал себя на своей же бомбе. Несколько часов назад у здания Палаты депутатов в Бразилии произошел взрыв. В то же время неизвестный бросил две бомбы в статую Справедливости у Верховного суда Бразилии. Одна из бомб отскочила и попала в нападавшего. Перед смертью мужчина написал в социальных сетях, что…

[vprki]

Венецианското биенале за изкуство 2024 – политкоректност (почти) навсякъде

Шейсетото издание на Венецианското биенале за изкуство се провежда под мотото „Чужденци навсякъде“. Това е заглавието на концептуалната рамка, зададена от куратора Адриано Педроса. Педроса е бразилец, понастоящем артистичен директор на Музея за изкуство на Сао Пауло (MASP). Написа за „въпреки.com” Илина Коралова, изкуствовед, куратор, проект-мениджър, член на журито, определило българския проект „Съседите“ за представянето на страната ни на световния форум.

Педроса е и първият куратор на биеналето, който произхожда от Южното полукълбо. Последният факт не е случаен, тъй като е част от една мощна тенденция от последните години, културната сцена да се отваря и да приобщава творци от т.нар. „глобален Юг“ – Африка, Южна Америка, Карибите, някои страни в Азия, Океания. Или казано по друг начин – отварянето е към носители на форми на изкуството, които представляват алтернатива на доминиращите светоглед, философски и естетически концепции на Европа и Северна Америка. В този контекст не е изненада и масивното, всъщност – абсолютното – присъствие на автори, считани до този момент за маргинални, както от гледна точка на произхода и позицията им в обществото, така и от гледна точка на тяхното изкуство.   

Общ изглед от международната изложба “Чужденци навсякъде” на куратора А. Педроса в Джардини и Арсенале

По думите на куратора, изборът на темата е продиктуван от „един свят, изпълнен с многобройни войни и кризи, свързани с движението на хора между нации, територии и граници. Тези кризи отразяват опасностите и клопките на езика, превода и националността, като на свой ред подчертават различията и несъответствията, обусловени от идентичност, националност, раса, пол, сексуалност, свобода и богатство. В тази панорама изразът „Чужденци навсякъде“ има няколко значения. Първо, навсякъде, където и да отидете, и където и да сте, винаги ще срещнете чужденци – те са/ние сме навсякъде. Второ, независимо къде се намирате, вие винаги сте наистина и дълбоко в себе си чужденец. […] Затова основният фокус на Биеналето през 2024 е върху художниците чужденци, имигранти, емигранти, диаспори, изгнаници или бежанци – особено тези, които са се движили между глобалния Юг и глобалния Север.“ (1)

Общ изглед от международната изложба “Чужденци навсякъде” на куратора А. Педроса в Джардини и Арсенале

Безспорно, така изложена, идеята предполага от една страна, срещата на публиката с много нови, неизследвани и непоказвани до този момент, артистични позиции. От друга – широк спектър от интерпретации на състоянието „чужденец“ – от пространственото измерение (роден в една държава, живеещ в друга), през физическото (телесен недъг или сексуална ориентация, излизаща извън общоприетите норми), до чисто психологическия, екзистенциален парадокс да се чувстваш чужд сред свои, дори и никога да не си напускал родното място.

Впечатлението, коет�� изложбата обаче оставя, е липсата на нюанси и полутонове. С някои изключения, изборът е паднал по доста формален принцип върху артисти-емигранти, хомосексуални, трансджендър- или небинарни автори, както и от етнически малцинства, без да се държи особена сметка за степента на иновативност (концептуална, визуална) на самия художествен продукт. А дори и последният да притежава качества, отвъд идентичността на твореца (което, разбира се, се случва сред огромното количество творби), съпътстващият кратък текст не оставя никакво място за каквато и да е свободна интерпретация от страна на зрителя. Нито дори и за най-малкото съмнение, че Югът е добър, а Северът – лош, тъй като войните, подтисничеството и експлоатацията са изцяло негови рожби.

Инсталацията в "синята стая" е работата на пуерториканския художник Пабло Делано, “Музеят на старата колония” 2024

Получава се парадоксалната ситуация, при която, в името на толерантността и инклузивността, т.е. на включването и взаимно обогатяващото съжителство на различни религиозни, светогледни, житейски концепции, на практика се чертаят нови демаркационни линии, поставят се нови етикети... А иначе – извън вихрещите се идеологически страсти – изложбата, предложена от Адриано Педроса, е по класически образователна, да не кажем – дидактична, разделена на съвременна и историческа част, досущ като експозицията на някой от така решително полемизираните в момента европейски музеи за модерно изкуство.

„Чужденци навсякъде“ е заглавието на международната изложба, която е само една част от Биеналето. Другата част са националните павилиони, а третата – съпътстващите изложби и събития. (2)

Общ изглед от международната изложба “Чужденци навсякъде” на куратора А. Педроса в Джардини и Арсенале

При националните павилиони положението е малко по-интересно и разнообразно. (3) В голяма степен и защото те не са длъжни да следват концепцията на главния куратор. Поради актуалността на темата обаче, повечето все пак са приели темата на Педроса за своя и резултатът е една своеобразна надпревара, коя нация ще предложи най-„екзотичните“ си представители. За държавите с колониалистично минало – Нидерландия, Испания, Великобритания – това не е проблем. Както и за САЩ и Австралия, които пък показват проекти, създадени от представители на местното население, преди европейската колонизация. За Швейцария, от друга страна, ще да е било истинско предизвикателство, но артистичната общност там се е справила достойно, с представянето на бразилско-швейцарски артист. Списъкът може да продължи още, но не в това е въпросът. Въпросът не е и в това, дали артефактите сами за себе си са добри и смислени – те са повече или по-малко такива („Златния лъв“ за Австралия е съвсем заслужен). Проблемът е, че арт-сцената прекалено ревностно се придържа към актуалния за момента наратив. И ако най-безвредният резултат от доброволната автоцензура са уравниловката и идейната монотонност, то доста по-притеснителна е тенденцията към безкритичното приемане и интернализиране на този наратив и враждебното отношение към тези, които дръзват да напуснат границите му.

Лилия Топузова /л/, Красимира Буцева /ц/ и Джулиан Шехирян

На този фон, Българският павилион заема, да го наречем – междинно – пространство. Проектът „Съседите“ на Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, куратор Васил Владимиров поглежда назад към все още недостатъчно изследваното и непреработено от българското общество репресивно комунистическо минало, по-специално – лагерите за принудителен труд. В този смисъл, концептуално павилионът се вписва в общата тенденция за изваждане наяве подтиснати колективни спомени и травми, и даване глас на маргинализираните. Но с тази разлика, че поради естеството на историята, тук става въпрос за вътрешен конфликт, засягащ представители на една и съща нация, разделена по идеологически принцип. Проектът също така е плод на дълги и системни проучвания, работа с архиви и интервюта с оцелели от лагерите, започнали преди повече от двайсет години.

От Българския павилион

От гледна точка на реализацията, на визуалното и емоционално въздействие, Българският павилион се нарежда в поредицата от национали представяния, които използват техники и похвати, присъщи на сценографията или филмовите кулиси, при които посетителят буквално се потапя в творбата. Авторите на павилиона са пресъздали, доста близко до оригинала, едно средностатистическо жилище на границата между социалистическата епоха и 90-те години на 20 век, с присъщите му мебелир��вка и атрибути на всекидневието, както и с възстановени предмети от лагерите.

От Българския павилион

Тук изкушението да се навлезе в буквализъм и дидактика, за сметка на недоизказаното (непоказаното) е голямо. Но водени от идеята си да очертаят контурите на невидимата, потънала в забрава история на репресиите, създателите на „Съседите“ са намерили добър баланс, оставяйки пространство за интелектуално надграждане, отвъд видимото и емоционално възприемаемото. И един детайл, който заслужава внимание: интервютата на оцелелите от лагерите – ядрото на творбата – вървят само като звук. Това не са оригиналните фонограми, а преводи на английски, прочетени от български актьори, с типичния балкански акцент. Така, разказите са разбираеми за международния посетител, без обаче да се откъсват от контекста, в който са преживени и записани, и без да се нарушава логиката на инсталацията.

От Българския павилион

България е представена за трети пореден път със свой павилион във Венеция – един трудно извоюван континуитет. От личен опит, свързан с организацията на Германския павилион през 2015 г., зная, че едно национално представяне на Биеналето е колективно усилие, със замесени много хора, които в равна степен допринасят за крайния резултат. Техническата реализация, успешната PR-кампания, съпътстващата програма, качественият каталог, не на последно място – комуникативността на мястото, в което се помещава павилионът, го правят най-успешния досега. /Надежда Джакова е комисар на българското участие във Венецианското биенале, 2024 и завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) – б.р./ И доколкото основният смисъл на участието във Венеция е съвременната българска арт-сцена да стане видима и да се позиционира в международен контекст, то тазгодишното представяне на България е една голяма крачка напред.

Бележки под линия:

1) Из концепцията на Адриано Педроса. Пълният текст може да се намери на https://www.labiennale.org/en/news/biennale-arte-2024-stranieri-ovunque-foreigners-everywhere

2) Съпътстващите изложби и събития са точно толкова многобройни и разнообразни, както и националните представяния и е трудно да се обходят и видят изцяло. Заслужава да се спомене изложбата на Пиер Юг. Pierre Huyghe „liminal“, Pinault Collection, Punta della Dogana; до 24 ноември 2024

3) Както при съпътстващите изложби, така и при националните павилиони е невъзможно да се добие пълна представа за показаното, особено, когато човек разполага само с два-три дни във Венеция. От видените, моите лични фаворити са (по азбучен ред): Австралия, Австрия, Бряг на слоновата кост (Кот Д’Ивоар), Египет, Италия, Канада, Нигерия, Румъния, Сърбия, Турция, Южна Корея. https://www.labiennale.org/en/art/2024/national-participations ≈

Текст: Илина Коралова

Снимки: Стефан Марков, Илина Коралова

[wsenet]

Смотреть онлайн видео боя за титул чемпиона UFC в полутяжёлом весе, в октагоне встречались: чемпион, бразилец Алекс Перейра (9-2) и американец Джамал Хилл (12-1).

[sergejbiohazardov]

Какие-то новости

BDSN 019.019.22.01.24

Политика

По РФ и Украине бомбили. Губернатор Флориды Рон Десантис официально снял свою кандидатуру в пользу Дональда Трампа. Военную базу США в Сирии бомбили. Цены на газ в Европе упали почти на 60% в 2023 году в сравнении с пиком в 2022-м. 22 и 23 января Землю накрывает мощная магнитная буря. Профсоюз немецких машинистов GDL объявил о проведении с 23 по 29 января очередной общенациональной забастовки. В Эстонии началась бессрочная забастовка учителей общеобразовательных школ, требующих повышения заработной платы. Зеленский обвинил Россию в «самостреле» по Донецку. ООН открыла счет в Совкомбанке для расчетов в рублях. Хуситы заявили о нанесении ракетного удара по грузовому судну ВМС США в Аденском заливе.

Местное

В Bloomberg поставили Латвию в конец рейтинга состояния домохозяйств стран Европы с 37 тысячами евро, где первое место занимает Люксембург с 740 тысячами евро. Пишут, что полиция отказалась возбуждать уголовное дело по факту нападения на Елену Крейле, окно которой разбили кирпичом, потому что заявление было написано на русском языке. Исследователями среды Латвийского университета проверка качества питьевой воды из 365 колодцев показала, что в Латвии каждый шестой колодец загрязнен бытовыми сточными водами. Латвийские порты в прошлом году перевалили 38,655 млн тонн грузов, что на 19,6% меньше, чем в 2022 году, что в основном объясняется санкциями Запада против РФ, и что министр сообщения Каспарс Бришкенс посоветовал воспринимать как "платформу для положительных изменений".

Разное

Город Леград на севере Хорватии предлагает купить пустующие дома по 13 евроцентов. Так власти хотят спасти город от оттока населения. Сейчас там живет около 2000 человек. К будущим леградцам есть список требований: младше 45 лет, семейные, без судимостей и не владеющие другим имуществом. Дополнительный шанс получат пары с детьми и люди, которые владеют востребованной в городе профессией. Хорватское гражданство не требуется. По программе в город уже приехало три семьи.

А айтишник это востребованная профессия у леградцев. Так-то привлекательно, но как-то подозрительно.

Пенсионер упал в 40-метровую яму, которую год рыл в своём доме, чтобы достать приснившийся клад. 71-летний бразилец начал копать в своей кухне после сна, где дух сказал ему, что под землёй дома зарыты золотые камни. Мужик потратил год при помощи бригады рабочих на рытьё своей мечты. Но однажды пенсионер не удержал равновесие и упал прямо на дно колодца. Больше удивились спасатели: яма была настолько глубокая, что её размеры составили бы 13-этажный дом. Чтобы достать тело хозяина, им пришлось спускаться на дно в маске, средствах индивидуальной защиты и кислородных баллонах.

Бригада рабочих похоже из тех, кто ничему не удивляются. И кстати, а может клад таки был!

Ещё одна новость про рытьё. Секретный тоннель для евреев обнаружили в Нью-Йорке. Его вырыли примерно полгода назад, чтобы проникать в синагогу во время коронавируса. Полиция перекрыла незаконный туннель, залив бетоном, но хасидские евреи решили оказали сопротивление. В итоге произошли столкновения. Пишут, что настучал на хасидов некий американец Ричард,, который «слышал, как из-под земли говорят на идише».

Вот ведь гой.

А на видосе вирусный клипец Ицыка Цыпера «Дымок», который хайпанул в рунете и вызвал волну народной критики. Общественность возмутило, что казахстанский шансонье якобы призывает «курнуть», а в тексте упоминает натертый «ручничок» и смешанный с чем‑то табак. Тем временем, трек стал первым большим хитом 2024 года. Сейчас он занимает первое место песенных чартов «Вконтакте», Apple Music и Shazam, а также находится на второй позиции в чарте «Яндекс.Музыки». На Ютубе уже более 8 млн. просмотров. Скачуха.

[sportsfanmy]

Робертом Ренаном интересуются в Центральной Европе

Робертом Ренаном интересуются в Центральной Европе

https://sports-fan.ru/wp-content/uploads/2023/11/robert-renan.jpg

Робертом Ренано�� интересуются в Европе. Высока вероятность того, что игрок обороны «Зенита» покинет команду в зимнее трансферное окно, информирует Globo Esporte. Согласно источнику, 20-летний легионер сине-бело-голубых получил несколько предложений от клубов из Центральной Европы. Ренан является воспитанником «Коринтианса», за коллектив из Санкт-Петербурга бразилец выступает с начала этого года. Стоит также отметить, что 11% экономических прав на молодого... Подробнее

https://sports-fan.ru/robertom-renanom-interesuyutsya-v-czentralnoj-evrope/

[goshminherz]

"Специально разул ребёнка, чтоб не убежала девочка!"

В московском метро пассажирка заподозрила чернокожего мужчину в краже ребёнка, потому что его дочь - белая.

Алан - бразилец, 13 лет живет в Москве и работает преподавателем по танцам, а ещё воспитывает дочь с русской девушкой - Евгенией. На днях мужчина поехал с ребёнком в Парк Горького. Однако в метро на семью напала женщина - она обвинила Алана в краже девочки. Дама заявила, что подросток с белой кожей и не может быть его дочерью. Кроме того, она обратила внимание, что девочка без обуви.

Алана защитили очевидцы: "Какая вам разница? Посмотрите вниз, там обувь ребёнка". Молодой отец рассказал, что в Москве с подобным столкнулся в первый раз.

[vipmyru]

очень нежный водитель «Нежный» водитель автобуса стал мемом Галантный бразилец проснулся знаменитым [видео]

[mysololaki]

#новости | Русский бразилец спас ЦСКА от поражения в первом матче 2020 года

#новости | Русский бразилец спас ЦСКА от поражения в первом матче 2020 года

Московский ЦСКА не очень удачно начал весеннюю часть чемпионата России по футболу. Армейцы дома принимали екатеринбургский “Урал’ и, конечно, выступали фаворитами встречи. Однако в итоге едва унесли ноги.

Час с лишним в матче держался ничейный результат, пока счёт неожиданно не открыл лучший бомбардир уральцев Эрик Бикфавли. На 72-й минуте на табло зажглось 0:1.

Однако в самой концовке…

[zhanromov]

Я человек!

Я не русский,

Не украинец,

Не американец

И не бразилец.

Я человек

Из крови и горя.

Я человек,

Рождённый в боли.

Я человек

Такой же, как все

В каждой на этой планете стране.

Я не клише,

Не признаки направления!

Я человек,

Имеющий собственное мнение.

Я человек,

А не солдат государства.

Я голос разума,

А не дух бунтарства!

Я, человек,

Заявляю: «Я против!»

Против войны

И против побоев.

Я против убийств

И против стрельбы.

Я человек –

Хозяин судьбы!

Я верю лишь в дружбу,

А также в любовь,

А не в невинно пролитую кровь.

Я человек

И мне больно смотреть,

Как нелюди топчут планетную твердь.

[charliemonroe]

"MIDNIGHT DANGER NA HORROR EXPO 2019 - BRASIL"

Крис Янг - бразилец, обитает в Швеции . Помесь синтвейва и глэм металла. Не карпентер брют, но из Бразилии никого не постила, пусть будет.

[vasetovp]

ПИСМО ОТ РОНАЛДИНЬО ДО 8-ГОДИШНИЯ РОНАЛДИНЬО, КОЙТО ТЪКМО Е ЗАГУБИЛ БАЩА СИ

„Скъпи осемгодишен Роналдиньо,

Утре, когато се върнеш от игрището, ще има много хора у вас. Чичо ти, приятели на семейството и някои други хора, които няма да познаваш, ще бъдат в кухнята. Първоначално, ще си помислиш, че си закъснял за купона. Всички са там, за да отпразнуват 18-ия рожден ден на брат ти Роберто.

Обикновено, когато се върнеш от мач, мама се смее и се шегува с всички.

Но то��и път ще плаче.

Ще видиш и Роберто. Ще те прегърне и ще те заведе в банята, за да може да останете сами. Тогава ще ти каже нещо, което няма да разбереш.

„Станал е инцидент. Татко вече го няма. Починал е.”

Няма да можеш да го разбереш. Какво означава това? Кога ще се върне? Как така го няма?

Татко е този, който те научи да играеш с креативност на игрището, този, който ти каза да играеш свободно – просто да риташ топка. Той най-много вярваше в теб. Когато Роберто започна да играе за Гремио миналата година, татко каза на всички: „Роберто е добър, но оглеждайте се и за малкия му брат.”

Татко беше супергерой. Толкова много обичаше футбола, че след като работеше в корабостроителницата през седмицата, през уикенда беше охранител на стадиона на Гремио. Как така никога повече няма да го видиш отново?

Няма да разбереш какво ти казва Роберто. Няма да се натъжиш веднага. Тъгата ще дойде след това. Няколко години по-късно ще разбереш, че татко никога няма да се върне на земята. Но искам да разбереш, че татко винаги ще е до теб, когато си с топка в краката.

Когато си с топка в краката, си свободен. Щастлив си. Почти като слушане на музиката. Чувството, което искаш да предадеш и на останалите, е щастие.

Късметлия си, защото Роберто е до теб. Въпреки че е с 10 години по-голям от теб и вече играе за Гремио, Роберто ще бъде винаги до теб. Няма да ти бъде просто брат, а нещо като баща. А най-вече – твоят герой.

Ще искаш да играеш като него, да приличаш на него. Всяка сутрин, когато тръгваш за Гремио – ще играеш в младежкия отбор, докато Роберто играе при мъжете – ще влизаш в съблекалнята с големия си брат, футболната звезда. А всяка вечер, когато си лягаш, ще си мислиш „Имам късмета да живея в една стая с идола си.”

В спалнята ви няма плакати по стените, само един малък телевизор. Но няма значение, защото няма да може да гледате нито един мач заедно. Когато не пътува с отбора, Роберто ще бъде навън, за да играе още футбол.

Където живееш в Порто Алегре, е пълно с дрога и банди и всякакви подобни неща. Ще бъде трудно, но докато играеш футбол – на улицата, в парка, с кучето си – ще се чувстваш в безопасност.

Да, казах „кучето ти”. Той е неуморен защитник.

Ще играеш с Роберто. Ще играеш с други деца и по-големи момчета в парка. Но накрая всички ще се уморят, а ти ще искаш да продължаваш да играеш. Затова винаги ще водиш и кучето си – Бомбом – със себе си. Бомбом е пес. Истинско бразилско куче. Но дори бразилските кучета обичат футбола. Той ще бъде перфектен за тренировки на дрибъла и уменията ти… а може би и първата жертва на Еластико.

Няколко години по-късно ще играеш в Европа, а някои защитници ще ти напомнят за Бомбом.

Детството ти ще е трудно. Но когато си на 13 г., хората ще започнат да говорят за теб. Ще говорят за уменията ти и какво можеш да правиш с топката. По онова време футболът все още ще е само игра за теб. Но през 1994 г., когато си на 14 г., Световното първенство ще ти покаже, че е много повече от обикновена игра.

17 юли 1994 г., денят, който всеки бразилец помни. В този ден ще пътуваш с младежкия отбор на Гремио за мач в Бело Оризонте. По телевизията ще дават финал на Световното първенство, а един срещу друг ще играят Бразилия и Италия. Да, точно така, „кариоките” ще бъдат на финал на световно първенство за първи път от 24 години. Ще изглежда, че цялата страна е спряла.

Навсякъде в Бело Оризонте ще се вее бразилското знаме. Няма да има други цветове в онзи ден, освен зелено и жълто. На всяко едно място в града ще гледат мача.

Ти ще го гледаш със съотборниците си. Последният съдийски сигнал ще прозвучи при 0:0. Мачът ще стигне до дузпи.

Италия пропуска първата, но същото прави и Бразилия. Италия вкарва. И тогава… идва Ромарио. Стреля вляво… удря гредата… но топката влиза. Всички от отбора започват да крещят.

Италия вкарва и отново всичко е тихо.

Бранко вкарва за Бразилия… Тафарел спасява за Бразилия… Дунга вкарва за Бразилия…

Тогава, ще дойде моментът, който ще промени не само твоя живот, но и тези на милиони бразилци…

Баджо застава зад топката за Италия и пропуска.

Бразилия е световен шампион.

По време на лудостта след мача, ще ти стане ясно какво ще искаш да правиш с живота си. Най-накрая ще осъзнаеш какво означава футболът за бразилците. Ще усетиш силата на този спорт. Най-важното – ще видиш щастието, което носи футболът на обикновените хора.

„Ще играя за Бразилия”, ще си кажеш в този ден.

Не всички ще ти повярват, особено заради начина, по който играеш.

Ще има треньори – добре, де, особено един – който ще ти казва да не играеш по начина, по който играеш. Ще си мисли, че трябва да играеш по-сериозно, че трябва да спреш да владееш толкова много топката и да правиш толкова много финтове. „Никога няма да станеш футболист”, ще ти каже.

Използвай думите му като мотивация. Използвай ги, за да останеш концентриран. И мисли за тези, които играеха красиво – Денер, Марадона, Роналдо.

Мисли какво ти каза татко – да играеш свободно и да играеш с топката. Да играеш с удоволствие. Ще има нещо, което много треньори няма да разберат, но когато си на терена, няма да те интересува. Всичко ще бъде естествено. Преди да си го помислиш, краката ти вече ще са взели решението.

Креативността ще бъде по-бърза от тактиката.

Един ден, само няколко месеца след като си гледал Ромарио да вдига трофея от Мондиал `94, треньорът ти в Гремио ще те викне в офиса си след една тренировка. Ще ти каже, че си получил повиквателна за националния отбор до 17 г. Когато отидеш на тренировъчния лагер в Тересополис, ще видиш нещо, което никога няма да забравиш – ще влезеш в кафенето и ще видиш снимките в рамки по стените – на Пеле, на Зико, на Бебето.

Ще ходиш по същите коридори като тези легенди. Ще седиш на същите маси в кафенето, на които Ромарио, Роналдо и Ривалдо са седели. Ще ядеш храната, която те са яли. Ще спиш в същите общежития, в които са спали те. Когато заспиваш, последната ти мисъл ще бъде „Чудя се кой от героите ми е спал на тази възглавница.”

В следващите четири години няма да се занимаваш с нищо друго освен с футбол. Ще прекарваш живота си по автобуси и тренировъчни игрища. Всъщност – между 1995 и 2003 г. – няма да почиваш и веднъж. Ще бъде много напрегнато.

Но когато навършиш 18 г., ще постигнеш нещо, от което баща ти би бил много горд. Ще дебютираш за мъжкия отбор на Гремио. Единственото неприятно нещо ще бъде, че там няма да е Роберто. Контузия в коляното ще приключи кариерата му в Гремио и той ще отиде да играе в Швейцария. Няма да може да играеш с героя си, но вече си гледал много години Роберто и ще знаеш какво да правиш и как да реагираш.

В дните на мачовете ще вървиш през паркинга, където баща ти е работил през уикендите. Ще влизаш в съблекалнята, където брат ти те е водел като малък. Ще обличаш синьо-черната фланелка на Гремио. И ще си мислиш: „Животът не може да бъде по-добър.” Ще си мислиш, че най-накрая си успял, играейки за родния си град.

Но не тук свършва историята ти.

През следващата година ще изиграеш първия си мач за Бразилия. Ще се случи и нещо смешно. Ще закъснееш за първия си тренировъчен лагер и ще се присъединиш към съотборниците си с ден по-късно. Защо? Защото ще играеш финал с Гремио срещу Интернасионал в турнира Campeonato Gaucho.

За Интернасионал ще играе капитанът на отбора от Мондиал `94 – ��унга.

Ще играеш много добре в този мач. А когато пристигнеш в лагера на Бразилия, съотборниците ти – футболистите, които си гледал на Мондиал `94 – ще говорят за един играе – малкото момче с №10.

Ще говорят за теб.

Ще говорят за това как си финтирал Дунга. Ще говорят за гола, с който ще спечелите трофея. Но не бъдипрекалено уверен, защото няма да ти бъде лесно. Това ще бъде най-важният момент в живота ти. Когато стигнеш до това ниво, хората ще очакват много от теб.

Ще продължиш ли да играеш по своя начин?

Или ще започнеш да пресмяташ? Ще играеш ли на сигурно?

Единственият съвет, който имам към теб, е: Направи го по твоя начин. Бъди свободен. Чуй музиката. Това е единственият начин да живееш живота си.

Играта за националния отбор ще промени живота ти. Изведнъж врати, които никога не си си мислел, че съществуват, ще започнат да се отварят за теб.

Ще замислиш да играеш в Европа, където един от героите ти се доказа. Роналдо ще ти разкаже за живота в Барселона. Ще видиш наградите му, „Златната топка”, купите му. И ще ти се прииска и ти да пишеш история. Ще започнеш да мечтаеш за нещо повече от Гремио. През 2001-ва ще подпишеш с Пари Сен Жермен.

Как да обясня на дете, родено в дървена къща в беден квартал за живота в Европа? Невъзможно е. няма да го разбереш, дори да ти кажа. Ще заминеш за Париж, Барселона, Милано – всичко ще се случи много, много бързо. Някои медии в Европа няма да разберат стила ти на игра. Няма да разберат защо се усмихваш.

Е, усмихваш се, защото футболът е забавен. Защо да бъдеш сериозен? Целта ти е да радваш хората. Ще го кажа пак – креативността преди пресметливостта.

Остани свободен и ще спечелиш световното първенство с Бразилия.

Остани свободен и ще спечелиш Шампионската лига, Ла лига и Серия А.

Остани свободен и ще спечелиш „Златната топка”.

Това, от което ще си най-горд обаче, е, че си помогнал да бъде променен футболът в Барселона. Да бъде променен стилът на игра. Когато пристигнеш там, Реал Мадрид ще бъде най-силният отбор в испанския футбол. Когато си тръгнеш, децата ще мечтаят да играят в „стила на Барселона”.

Слушай ме. Ролята ти ще бъде много по-голяма от само тази на терена.

В Барселона ще чуеш за момче, което играе при младежите. То носи №10, също като теб. Малко е, също като теб. Играе с топката като теб. Със съотборниците ти ще ходите да го гледате как играе за младежите и още в ��нзи момент той ще бъде много повече от велик футболист. Това момче е различно. Името му е Лео Меси.

Ще кажеш на треньорите да го вземат в мъжкия отбор. Когато пристигне, в Барселона вече ще говорят за него, както говореха за теб в националния отбор.

Искам да му дадеш съвет.

Кажи му „Играй с усмивка. Играй свободно. Просто играй с топката.”

Дори и след като си тръгнеш, ��тилът на игра на Барселона ще живее чрез Меси.

Много неща се случат в живота ти – някои добри, някои лоши. Но всичко, което ти се случи, ще дължиш на футбола. Когато някой постави под въпрос стила ти или защо се усмихваш, искам да си спомниш нещо.

След като баща ти си отиде, няма да имаш негови видео записи. Семейството ти няма много пари и не притежава камера. Няма да можеш да чуеш гласа на баща си отново или да го чуеш как се смее.

Но притежаваш нещо, с което ще го запомниш. Това е снимка, на която двамата играете футбол. Ти се усмихваш, щастлив си – с топката в краката. А той е щастлив, че те гледа.

Когато дойдат парите и напрежението, и критиките – остани свободен.

Играй, както той то е учил.

Играй с топката.

- Роналдиньо.”

[saltatio-crudelitatis]

Люди из прошлого, по которым я скучаю:

1) преподавательница немецкого

2) Кристина

3) Надя из Тольятти, с которой мы вместе смотрели "Дети против волшебников" и она кормила меня бутербродами с красной рыбой

4) Саша, с которым я общаюсь, но общаюсь совсем мало (перечитывала переписки – он крутой и умный и я с ним тоже умнее обычного, а теперь этого всего нет)

5) руководительница нашей академической программы, прекрасный человек

6) Сабина, которую не видела давно

7) француженка с тамблера, с которой мы переписывались и обменивались открытками, она прекратила вести блог, но мы подписаны друг на друга в инстаграме и не разговариваем

8) иногда (редко) – бразилец, с которым я переписывалась в телеграме, в тамблере у него был Макс фон Сюдов на юзерпике, он был очень религиозен и ходил с семьёй на службы и что-то говорил о греховности и самоограничении, но при этом был настолько сексуально озабочен, насколько и можно было ждать от двадцатилетнего латиноамериканца

9) Ника, с которой я так и не познакомилась как следует, хотя восхищалась ей со стороны и она сама первая заводила со мной разговоры – о трагедиях Еврипида у лифта перед семинарами о них, о том, почему я ношу чёрное, и археологической экспедиции в Крыму около корпуса Вышки на Малом Гнездиковском, о Марине Цветаевой, когда я читала на перемене книгу о Марине Цветаевой. Её отец писатель и я случайно находила его книгу, посвященную ей, в Лавке писателей на Кузнецком мосту. А ещё у них есть совместное фото с Людмилой Улицкой на кухне. Ника несомненно представитель настоящей московской еврейской гуманитарной интеллигенции и наверняка я когда-нибудь куплю книгу с её именем на обложке.

10) Успенский – замечательный приятный человек, который любит многое из того, что люблю я. И у него хороший фейсбук. Он написал предисловие к книге Елены Шварц, которую я недавно купила.

11) кто-то из детства? Лучшую подругу Лену, с которой мы дружили примерно с 5 лет до 11. У неё было три сводных брата (сыновья мачехи), она на день меня младше, я с ней всегда доминировала, мы всё время ходили друг другу в гости. Её любимой группой была Flёur, она часто о них говорила, я была дурочкой в 10 лет и думала фууу, русская музыка. К сожалению, Лена выросла тупой, она даже писать не умеет грамотно, и говорить с ней было невозможно. Я написала ей уже лет в 20. Жаль, потому что она первая подруга в моей жизни, мы носим одно и то же имя и у нас меньше суток разница в возрасте, и у меня была мысль, что я найду её спустя годы и мы снова станем близки. Но нет.

12) Одноклассник Шамиль, которого я любила в 4-5 классе. Он лучше всех учился, лучше всех был в спорте, лучше всех в музыке (мы были в музыкальной школе), совершенный Козерог, наверное. Он прекрасно играл на фортепьяно и пел как ангел. У него был правильный почерк и он был воспитанным и корректным, много читал. Он был красивым – не знаю, полностью ли он кавказец или наполовину, но у него были красивые кудри, идеальные зубы, красивое лицо и в него были влюблены примерно десять девочек. Он был из небогатой семьи, они с мамой-врачом и младшим братом жили в однокомнатной квартире. Я сидела с ним за первой партой левого ряда и немного соперничала с ним во всём. Он ушёл в пятом классе в школу с углубленным английским, но ходил на музыку и я его всё равно видела. Анонимно подложила ему в портфель открытку с серым мишкой под зонтом и надписью "День без тебя – всё равно, что день без солнца". Мне казалось, ради него я бы даже взяла фамилию Магомедова. Потом я ушла в другую школу и видела его только ещё дважды в жизни просто на улице, и никогда не нашла его в интернете. Наверное, он замечательный человек, один из лучших с которыми я пересекалась, очень интересно было бы посмотреть, каким он стал, где он учился, чем он интересуется. Я побежала во всех олимпиадах типа "Русского медвежонка" и какого-то там кенгуру, но однажды, под конец года, впервые победил он, у меня было 92%, у него на пару процентов больше, я попросилась в туалет и поплакала там. Он меня всегда поздравлял, и я тоже его поздравила в тот день. Мало того, что я его любила, а он меня нет, так он ещё и обошёл меня, это было мучительно.

13) Марина Цветаева – не сочетается с остальным списком, потому что я её не знала, но я очень её люблю и чувствую как трагедию то, что не могу её увидеть и услышать. Тринадцать – моё любимое число, так что пусть она будет тут.

0) Не скучаю по бывшему, хотя ближе у меня людей в жизни не было, слишком много боли, обиды, эмоционального груза. Удивительно и замечательно, что не скучаю

14) преподавательница английского из школы – самый приятный из учителей, который был в этом в целом ужасном месте

15) Катя с факультета истории искусств, с которой мы были на одном майноре, красивая очень по-подростковому и загадочная для меня

Вышло мало, неужели я так мало привязывалась к людям?

[evendash]

Короч, нашла на тумблере эту штуку и решила тоже попробовать.

Поорала знатно. Значит Тиффани и Айрон у нас украинцы. Найс. (не спрашивайте, почему у Айрона нет этих фигней на лице, наверное потому что он прекрасен и нечего его личико портить всякими точками и линиями 😛). Джордж наполовину бразилец ,наполовину украинец. ЭЙВЕРИ ТУРЧАНКА. ЮКИ ФРАНЦУЗ. ХОЛЛИ МЕКСИКАНКА. ЭДВИН АРМЯНИН АХАХАХА

Здесь явно что-то не так...

[dagfighters]

Хабиб – Махачеву: «Чтобы стать чемпионом, нужно пройти многое» Чемпион UFC в легком весе Хабиб Нурмагомедов поддержал друга Ислама Махачева, который снялся с боя против Рафаэля Дос Аньоса из-за инфекции. «Травмы — это часть этой игры. Чтобы стать чемпионом, нужно многое пройти. Терпения и хорошего настроения тебе, брат», – написал Хабиб. Изначально бой Махачев – Дос Аньос должен был пройти 24 октября на UFC 254, но бразилец сдал положительный тест на коронавирус. #Хабиб #Махачев https://www.instagram.com/p/CHahwVJBvRr/?igshid=7cgzoke879zm