#борис джонсън | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 4 years ago

Text

Крис Клийв: „На смелите се прощава“ е романът, от който съм най-удовлетворен

Крис Клийв е един от любимите автори на ICU и ние далеч не крием този факт. Не познаваме по-емпатичен и влюбен в Човека писател от дълбокия и чувствителен британец. Ето защо и работата по най-новия му роман в каталога ни – „На смелите се прощава“ – е съпътствано с огромно вълнение. Споделяме с вас предговора на книгата, написан специално за българските читатели, написаха от издателството. Книгата излезе на български език, а за 12 декември от 19, 30 ч. е предвидена онлайн среща с него в програмата на Софийския международен литературен фестивал. А ето и самият предговор:

Към близкия на сърцето ми български читател. Покорно ти благодаря, че четеш тази книга, написана от един лондонски писател. Тези встъпителни думи са опит за създаване на възможен контекст на романа с надеждата, че той би спомогнал за възприемането му и би доставил допълнително удоволствие при четенето.

Втората световна война е колективен провал за човечеството. В онези и��вънредни времена всяка нация е отговаряла на насилието в зависимост от географското си местоположение. Франция, например, с дълга обща граница по суша с Германия, не е имала много поле за действие между съюзничеството и унищожението. Така както държавите на юг и на изток от Германия – Унгария, Румъния, България – са били принудени д�� се справят, както могат с настъплението на нацистите. В десетилетията след войната историята на тези държави разказва за двусмислие и разделение, за компромиси и безпокойство. Тъй като тези разкази на свой ред са създадени и в условия на натрапено присъствие – този път резултат от нахлуването на Съветския съюз, – представата за военния облик, който държавите имат за самите себе си, е обгърната от неопределеност и фаталистичност и е наситена с натрупана чрез страдания мъдрост. Паметта на една страна за собствения й образ в годините на война е поглед в ретроспекция, национална авторефлексия.

Моята родна страна, Великобритания, е отделена от континентална Европа с море. Това разстояние ѝ осигурява време и защита до включването на Америка в европейската война. Англия има географския късмет да остане независима, а голямата ѝ беда е, че продължава да отдава запазването на независимостта си по време на войната не на местоположението си, а на качествата на националния си характер. Митът за смелостта и неподчинението се е утаил и вкаменил, за да се превърне днес във фалшива основа на националната ни представа за самите нас. Детинска представа, възхвала на категоричното пред нюансираното, на самостоятелността пред обвързаността. В своята крайност тя се превръща във верую: квазирелигиозна вяра, която насърчава провидението пред прилежанието и твърдението пред факта. Досущ като кредото на популисткия национализъм, заложен в основата на Брекзит, движението за отделяне на Великобритания от Европейския съюз – съюза, чиято изначална цел е да сведе до минимум нови конфликти между народите.

Начело на Брекзит застана Борис Джонсън – опортюнист на високо ниво, впрегнал военната риторика на Чърчил, за да отприщи националистически сили. Съществуват безброй доказателства, че Брекзит се корени някъде дълбоко в авторефлексивната представа на Англия от времето на войната, но най-любими са ми крайпътните билбордове по време на официалната кампания „Гласувай за напускане“, Vote leave. Те гласяха просто: HALT ze German advance! Vote Leave. Длъжен съм да обясня, че чрез изписването на ze вместо the поддръжниците на Брекзит съживяваха образа на фанатизираните нацисти от британските военни филми, които говорят помежду си на английски със силен немски акцент. Но дори и без тази колоритна краска ще разберете, че британското общество беше поканено да отвърне с ерзац бойна храброст на желанието за диалог от страна на Европа. Резултатът от референдума през 2016 г. показва, че озадачаващият призив е бил чут. Дали незначителното мнозинство британски избиратели, гласували в подкрепа на Брекзит, един ден ще съжаляват за избора си, не мога да кажа. Твърдя обаче, че съвременните политици продължават да черпят информация за националния характер въз основа на образа му от военните години. И поради тази причина все още е важно да се пише за войната.

Написах „На смелите се прощава“ през 2014 – 15 г., когато във Великобритания националистическата идея намираше все повече привърженици. Чрез този разказ за преживяното от британската нация по време на войната ми се искаше да насоча вниманието към тенденциозното опростяване на отношенията, свързани с нея и породени от нея. Романът разказва за войната от британска перспектива, към която се опитах да привнеса онова характерно за континентална Европа усещане за двусмислие и несигурност. Тук всяка амбиция е размита, всяка връзка – опорочена, никой завършек не е окончателен. Мери не става шпионка, както й се иска – вместо това е назначена за учителка и е принудена да търси смисъл в кауза, която не е нейна по избор. Отношенията й с Хилда, Том и Алистър не съществуват извън матрицата на катастрофата, в която четиримата са привлечени – те са функция на света, в който са попаднали, и се отличават с постоянно преосмисляне на желаното и възможното. В крайна сметка Мери не се радва на безоблачен и щастлив живот. По-скоро остава усещането, че тежестта на войната се превръща в даденост, която не може да бъде изтласкана от формалното обявяване на загуба или победа. С две думи, с разгръщането на сюжетната линия, Мери пораства. Както пише Паул Тилих: Осъзнаването на двойствеността на нечие най-велико постижение – или най-голямо поражение – е категоричен индикатор на зрялост.

Крис Клийв - снимка архив

В духа на Тилих ще призная усещането си, че макар „На смелите се прощава“ да е романът, от който съм най-удовлетворен, в същото време той е и романът, който носи най-много двусмислие. Например, струва ми се, че като избрах да заобиколя някои от най-големите ужаси на европейската война – Холокоста, Ленинград, Дрезден, – за да изследвам нюансите в преживяванията на незначителни герои на второстепенни фронтове, романът губи мащабност, но пък печели вглеждане в детайла. Може би това е допустима наративна стратегия, а може би отразява личното отношение на автора към ужаса. Когато препрочитам романа сега и виждам как героите използват чувство за хумор, абсурди и опиати, за да избегнат директния поглед в бездната на войната, се чудя дали пък не наблюдавам в миниатюра собствената си неохота да извиквам в съзнанието си най-мрачните образи на злото. Навярно това е заложено в природата на войната: да ни наблюдава с толкова нетрепващ и изпълнен с ужас поглед, че да не смеем да я погледнем в очите. Или навярно, въпреки заглавието на книгата, просто ми липсва смелост.

Не ми е работа да отговарям на тези въпроси, затова ги оставям на вашето любезно внимание. Оставям ви още и искрената си признателност, че четете тази книга, в която съм вложил цялото си същество и която се надявам да стигне до вас. Най-дълбоката ми благодарност е запазена за Невена Дишлиева, моята българска издателка и преводачка. Тя подкрепя книгите ми от самото начало, повярва в тях, когато малцина други го правеха, като инвестира средства, талант и безкрайни часове, за да направи романите ми достъпни за българския читател. Това, което ме крепи като писател, е благоволението на читателите да отделят от времето си за мен, а също и вярата на моите издатели в книгите ми. Благодаря ти, Невена, за силата и увереността, които продължават да ми вдъхват смелост да пиша. Благодаря и на теб, любезни читателю, задето ме даряваш с безценния дар на времето си. Надявам се, че тази книга ще бъде достойна за него. С обич и най-топли пожелания за мир между всички народи,

Крис Клийв

Лондон, 17 ноември 2020 г. ≈

#Крис Клийв #На смелите се прощава #Софийски международен литературен фестивал #книги #издателство ICU

1 note · View note

naidobra · 5 years ago

Photo

(чрез шотландските съдии постановиха, че прекратяването на парламента на Борис Джонсън е „незаконно“ )

0 notes

rabota123 · 6 years ago

Link

Британските власти възнамеряват да отделят повече внимание на развитието и укрепването на отношенията с Китай след напускането на Европейския съюз, съобщава вестник "Гардиън".

Съобщава се, че заелият поста на външен министър на Обединеното кралство след оставката на Борис Джонсън - Джеръми Хънт в понеделник е пристигнал в китайската столица. Министърът на външните работи има за задача да засили търговското и икономическото сътрудничество на фона на Brexit.

"Тъй като напускаме Европейския съюз, Великобритания се превръща в страна, която е все по-често търси външна комуникация за да задълбочи това жизненоважно партньорство през 21 век." - коментира Хънт предстоящото си пътуване преди да замине за Пекин.

0 notes

pipinana · 6 years ago

Link

Лондон. Бившият кмет на Лондон и външен министър на Великобритания Борис Джонсън пише в коментар за британския вестник The Telegraph за подадената си оставка, Брекзит и ролята на Великобритания в света. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса. Беше преди почти две години, когато влязох в Дубрар във Форийн офис (британското външно министерств

0 notes

kboytube · 7 years ago

Link

Руското посолство в Лондон поиска среща с външния министър на Великобритания Борис Джонсън, за да бъде обсъден случаят с нападението срещу Сергей и Юлия Скрипал. Външният министър е потвърдил информацията, съобщи "Гардиън". "Получихме искане", информира говорителката на ведомството и допълни, че ще реагират своевременно. (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); В изявление, публикувано на уебсайта си, руското посолство заяви, че взаимодействието с външното министерство на Кралството е "напълно незадоволително". "Вярваме, че е крайно време да ор��анизираме среща между посланика Александър Яковенко и външния министър Борис Джонсън, за да обсъдим цялата гама от двустранни въпроси, както и разследването на инцидента в Салсбъри", пише в изявлението. "Посланик Яковенко вече изпрати съответна лична бележка до външния министър. Надяваме се, че британската страна ще се ангажира конструктивно и че подобна среща ще бъде организирана скоро", продължава руското изявление. Призивът на посолството идва в момент на международна дипломатическа криза относно отравянето на Скрипал със смъртоносен агент "новичок". (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); -- Публикувано от Blogger за News43 на 4/07/2018 08:14:00 сл.об.

#IFTTT #Blogger

0 notes

rugbypodbg · 2 years ago

Text

Световната купа по ръгби 2023: една година преди началото и все още напълно непредсказуема

Световната купа по ръгби 2023: една година преди началото и все още напълно непредсказуема #ръгби

Последните резултати и представяния в двете полукълба показват, че границите в международното ръгби рядко са били по-фини Играчите на Аржентина празнуват шокиращата си победа над Нова Зеландия с 25:18 в Крайстчърч миналия месец Много неща могат да се променят в рамките на 12 месеца. Само попитайте Борис Джонсън. Или, наистина, Владимир Путин. В политиката, както и в ръгби съюза, се плаща за…

View On WordPress

#All Blacks #Аржентина #Еди Джоунс #Ръгби #ТОП14 #Уелс #Франция #Pumas

1 note · View note

radiobg-london · 2 years ago

Text

Борис Джонсън не се отказва - ще се кандидатира на следващите парламентарни избори

Борис Джонсън не се отказва – ще се кандидатира на следващите парламентарни избори

Бившият британски премиер Борис Джонсън, който остана член на Камарата на общините, след като напусна поста си, реши да не напуска политиката и да се кандидатира отново на следващите парламентарни избори. Както вестник Daily Telegraph съобщи в четвъртък , бившият ръководител на правителството е информирал за намерението си членовете на управляващата дивизия на Консервативната партия в…

View On WordPress

0 notes

obkov-obzavejdane-bani-blog · 7 years ago

Photo

Помощ трябва да бъде преместен в подкрепа на политиката на обединеното кралство, казва Джонсън Бюджет помощта на Великобритания, ще измести към проекти, които са насърчаване на техните интереси, министърът на външните работи каза. Борис Джонсън заяви, че парите ще бъдат “по-разумно разпределени” за подкрепа на чужди цели-например, отказ в убежище за ислямските екстремисти. Неговите коментари прозвучаха като Пени Мордонт, международен секретар на развитие, каза, че Великобритания ще предостави £размер 21 м стимул за фонда за спешна помощ. Великобритания харчи £13 млрд. евро годишно за помощ. Говорейки във вестник “Таймс”, г-н Джонсън заяви: “стари буркани сладко громят” и парите ще бъдат насочени към подкрепа от държавата цели, включително за борба с терористичните групи в Африка. Това също ще отидат в помощ на бежанци в Йемен и Рохингья мюсюлмани бягат през Бирманскую чужбина в Бангладеш, добави той. Проверка на реалността: колко Великобритания прекарват в чужбина помощ? А тук Великобритания помощ идва и защо? Правителството възнамерява да отделят 0,7% от националния доход на помощ в чужбина, но някои политици се противопоставят на тези разходи. Консервативно обикновените депутат Петър кост заяви, че целта на “означава, че важни дела на дома като социална помощ трудно”, докато партията на независимостта призовава за фискална помощ следва да бъде намалена на 80% и се съсредоточи само върху оказването на спешна помощ и премахване на болестта. На Труда подкрепя целева стойност в размер на 0,7%, казвайки, че глобалното намаляване на бедността себе си в полза на Великобритания. През януари правителството да преразгледа плановете за финансиране на ефиоплянке група в рамките на проект за насърчаване на правата на жените. Той заяви, че има “по-ефективни начини да се инвестира помощ на Великобритания. Анализ По електроннаММА Варди, политически кореспондент на бибиси В продължение На много години са призивите на някои депутати по чуждестранни бюджета на Великобритания помощ, за да бъдат отрязани, а предмет, осигурява постоянен поток от новини в дясната преса. Preeti Пател каза твърде много британски парите помощ бе пропилян, или е прекарал зле, когато тя беше министър на международното развитие. Наскоро правителството приостановило програма £помощ 12м в Сирия, след като разследване на Би Би си показа, че пари в риск да отидат в джихадистских групировки. И пред�� изборите през 2017 година се появиха предположения, че Тереза Мей планове за преразглеждане на целта на разпределение е 0.7%, но в крайна сметка той остава непроменена. Г-жа Мей каза, че е “горд” рекорд на Великобритания от чужда помощ, на труда, на либерал-демократите и SNP също така се стреми към поддържане на количеството и 0,7%. Обещавам, мистър Джонсън, за да прекарват чуждестранна помощ, по-разумно може да увеличи доверието в себе си, но за най-яростните критици го да не се доближава твърде далеч. Много хора продължават да твърдят, че във времена на икономически трудности, Великобритания, похарчени пари за чужбина могат да бъдат използвани, за да помогнат за решаване на здравни и социални проблеми за финансиране на грижи в дома. Г-н Джонсън заяви, че Великобритания ще получите по-голям контрол върху собствените си разходи за помощ при излизане на Великобритания. Около 1 млрд. паунда от парите НА наказателния кодекс плаща в бюджета на ЕС изчислява, като част от външната бюджетна подкрепа. ЕС харчи тези пари за хуманитарна помощ и при извънредни ситуации, световни кризи, както и на проекти в страни, близки до ЕС, и тези, които се надяват да се присъединят в бъдеще. Мис Мордаунт заяви, че допълнително £размер 21 м в Централния Фонд за отговор на извънредни ситуации на ООН (ЦФЧР) е необходимо, защото 2018 година може да бъде “още по-мрачно, отколкото през тази година, с “мъчително” хуманитарни кризи. Тези пари ще осигурят милиони хора в храна, чиста вода, канализация и е жизнено важни медицински услуги. А тук Великобритания помощ, за да отида? Към края на април 2017: Над 40% от бюджета с течение на многостранни организации, ��ато Организацията на Обединените Нации, които финансират големи проекти, като в случай на природни бедствия Останалите 60% отиват директно в развиващите се страни Министерството по въпросите на Международното развитие се казва най-големите регионални бенефициент е Африка, която е получила през миналата година общо £2.54 милиарда от Великобритания Етиопия, Сиера Леоне, Южен Судан и Сирия, са били дадени повече от £200 млн. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Критичен поглед: „Пловдив джаз фест“ отново остави отпечатък на щастие

В четвъртото си издание „Пловдив джаз фест“ ни срещна с актуалното в световния джаз, почете приноса на големи български музиканти, представи новото в родната музика, даде сцена на младите таланти и ги увери в техния избор да превърнат качествената музика в своя съдба. Пише за „въпреки.com” Светослав Николов, водещ в радио Jazz FM.

Фестивалът се организира от вокалистката и водеща по Jazz FM Мирослава Кацарова /на снимката горе - фото Стефан Джамбазов/ чрез нейната компания „Блу Ем“ с подкрепата на Общинска фондация „Пловдив 2019“ и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Елиане Елиас - снимка Васил Стоев

С изявите на Елиане Елиас, Ян Гарбарек и групата на Дейв Холанд

най-значимото от международната джаз сцена достигна до България. Събираща в изкуството си културите на родната Бразилия и на САЩ – страната, в която от десетилетия живее и твори, Елиане Елиас ни пренесе в безбрежните светове на мечтите заедно със съпруга си – басиста Марк Джонсън и младия перкусионист Тиаго Мишелин. Нейните кратки разкази поставяха изпълненията й на бразилски класики в контекста на тяхната поява и обясняваха дълголетието им и силата на тяхното очарование. Например, как Ари Баросо създава една от най-популярните песни на Бразилия, пишейки я за конкурс, на който се явява, тъй като желае да се ожени, но няма пари за сватбата. Така той печели конкурса, реализира любовта в живота си и остава завинаги в културата на страната си и в световната музика. Впечатляваше общуването между музикантите – те се наслаждаваха на изпълненията на колегите, отдаваха им цялото си уважение и посрещаха с възхищение изсвиреното от тях. Изпълненията бяха самата изява на красотата, която няма нужда да превъзнасяш и да наричаш с гръмки думи, а просто да се зарадваш на появата и съществуването й. Гостуването на Елиане Елиас и Марк Джонсън в България беше част от тяхната европейска обиколка, която включваше дуетни изпълнения, както и участия с големи симфонични оркестри, а Тиаго Мишелин пристигна специално от Ню Йорк.

Елиане Елиас и нейният състав - снимка Васил Стоев

Младият барабанист работи с Елиане Елиас и Марк Джонсън вече година и половина, а в България имаше възможността да се събере отново на една сцена и с приятели. Неговата първа професи��нална изява в Ню Йорк е с пианиста Любо Цанев, който свири на откриването на фестивала малко по-рано, на следващия ден беше на сцената с „Джаз котките“ на Христо Йоцов, а между тези две участия застана на пианото в Bee Bop Cafe, за да свири в джем сешъна с Тиаго. Тази вечер започна с възхищение, продължи със смях и спомените за старо приятелство и завърши с музикалния му израз.

Дейв Холанд квартет - снимка Васил Стоев

Концертът на Дейв Холанд с Крис Потър беше събитие, в което всички бяха звезди. С двамата уважавани музиканти – бас и саксофон, бяха барабанистът Ерик Харланд и китаристът Кевин Юбенкс. Все имена, скъпи на сърцата на почитателите на джаза. В свирене с пълно себеотдаване музикантите се зареждаха от възторга на зрителите, които оценяваха как привидно невъзможното се случваше пред погледа им – виртуозност в музикалното изразяване отвъд крайния предел.

Дейв Холанд и Крис Потър - снимка Васил Стоев

Красиви северни мелодии нашепна на финала на фестивала Ян Гарбарек в концерта си с неудържимия Трилок Гурту. И двамата музиканти са много популярни сред българските меломани. Първият ни вдъхна обич към джаза със своите изпълнения, които непрестанно слушахме в началото на 90-те. Тогава те бяха обещание за джаза, който копнеехме да се преоснове у нас след потискането му десетилетия наред. Трилок Гурту искрено се забавляваше на сцената – свири с традиционните перкусионни инструменти, но също и със спирала, с кофа, пълна с вода, и какво ли още не. Най-вече – сериозен отначало, накрая той развеселяваше публиката с подканите си тя да се включва в изпълненията. И финалните акорди на основната програма на фестивала бяха именно от публиката – нейно ръкопляскане в такта на песента беше последният звук в концерта. Трилок Гурту съумя да ни направи участници, а слушателите останахме с усещането за значимост какво ни се случва.

Ян Гарбарек груп - снимка Стефан Джамбазов

Същественото от българския джаз

беше в концертите на Теодосий Спасов с Влатко Стефановски, Милен Кукошаров, октет „Пловдив“ и Иван Гърбачев, а също и в „Джаз котките“ на Христо Йоцов. Най-камерната формация на „Пловдив джаз фест“ бе дуото Теодосий Спасов – Влатко Стефановски. Двамата музиканти са приятели от години и в основната програма на фестивала ги чухме като „най-малката, но най-ефектната група“, както съвсем уместно се изрази китаристът. Двамата бяха ударни в своите изпълнения, а всяка популярна фолклорна тема публиката посрещаше със светнали екрани на телефоните и поредния видеозапис на любима пиеса.

Теодосий Спасов с Влатко Стефановски - снимка Васил Стоев

В късните концерти от фестивала в Bee Bop Café чухме любимите Милен Кукошаров и компания и създадения за „Пловдив джаз фест“ от Мирослав Турийски октет „Пловдив“, първи се докоснахме до новото от „Джаз котките“ на Христо Йоцов. Възхитихме се на пъргавото свирене на Иван Гърбачев, който, неуморен, ни понесе на емоционално пътешествие с дебютния си албум Time Lapse. Ние с радост го последвахме в музикалния облик на неговата вяра за живота: „Няма тъжни преживявания.“ – ни беше казал той часове по-рано в мобилното студио на Jazz FM на „Пловдив джаз фест“.

“Бели, зелени и червени” получиха тази година Наградата за цялостен принос в джаза - снимка Стефан Джамбазов

„Пловдив джаз фест“ в почит към наследството

Създателят на „Бели, зелени и червени“ и на ансамбъл „Филипополис“ Веселин Николов пристигна специално от Испания, за да получи наградата на фестивала, с която той беше удостоен миналата година. Тази година голямата награда на „Пловдив джаз фест“ за цялостен принос към джаза бе присъдена на последния състав на легендарната формация „Бели, зелени и червени“, която се е запазила такава до днес от 1991 г. Членовете й са: Веселин Койчев – китара, Пъшо Конов – бас, Петър Джурков – пиано, Иван Енчев – барабани, Владимир Хаджииванов – саксофон. Началото на 90-те бележи нова ера в развитието и дейността на групата с началото на образователни инициативи. Тогава се създава прословутото „Джаз ателие“ на групата, откъдето започва музикалният път на цяло едно важно джаз поколение. На сцената, за да благодарят за вдъхновението, свириха музикалните им наследници – Милен Кукошаров, Мирослав Турийски, Александър Леков, Мартин Ташев, Начо Господинов, Димитър Льолев, Венелин Георгиев. Още една награда на „Пловдив джаз фест“ ��осмъртно бе връчена на Румен Тосков – Рупето, който през тази година щеше да навърши 50 години, но вече 8 години ни липсва на този свят.

Светослав Николов беше част от журито на Младежкия джаз конкурс - снимка Стефан Джамбазов

Младежкият джаз конкурс обещава радостно бъдеще за джаза

Тринадесет ентусиазирани формации излязоха на сцената на финала на Младежкия джаз конкурс, организиран от „Пловдив джаз фест“ и журиран от Мая Райкова от БНР, от тромпетиста Мишо Йосифов и от мен /Светослав Николов/. Във възрастов диапазон от 10 до 26 години, изпълнителите демонстрираха силата на джаза да извади наяве най-доброто, което носим в себе си като талант и най-красноречивото като изразяване. Проектът Y Jazz на Велека Цанкова, Мартин Бодуров, Иван Йорданов, Светослав Миланов, Даниеле Феббо и Виктор Викторов спечели наградата за комплексно изпълнение. Група Iva на Ива Тодорова от „Гласът на България“ по bTV е с наградата за композиция за песен, за която съавторката Елена Тодорова искрено каза: „Преживях това.“ Цигуларят Любомир Толумбаджиев от Пловдив спечели в категорията за солист. Джаз ФМ присъдихме наградите за млад талант на артистичната вокалистка Аглея Канева и на безкрайно сръчния зад барабаните инструменталист Живко Иванов. Аглея е на 11 години, а Живко – на 12. Старозагорската формация Velvet Soul пък беше зашеметяваща със своите вокални хармонии. Те и още няколко от участниците ще имат възможността да направят записи в Българското национално радио. Встъпление към силното представяне на творците направи Мирослава Кацарова, която ги насърчи с реализъм: „Джазът няма да ви направи богати финансово, но с него ще бъдете верни на себе си.“

Дина ДеРоуз - снимка Васил Стоев

Концерт и майсторски клас на Дина ДеРоуз

Пианистка и вокалистка, Дина ДеРоуз свири на основната фестивална сцена, а на следващия ден води работилница, за да сподели опита си с търсещите своето усъвършенстване. Нейното участие се реализира в партньорство с Groove Atelier на Никола Горялов и с подкрепата на Посолството на САЩ в България.

Изложбата във фоайето на Дома на културата “Борис Христов” - снимка Стефан Джамбазов

Музика и други форми на изкуството

„Пловдив джаз фест“ допълни споделеното с музика с разказано с думи, показано в картини и изиграно на екрана. През цялото време на фестивала във фоайето на втория етаж на Дом на културата “Борис Христов”, край входовете на основната фестивална сцена, бяха изложени творби от колекцията на Николай Неделчев. В литературната среща „Светлата гравитация на думите“ се представиха автори като Аксиния Михайлова, Инна Пелева, Любомир Канов и Александър Секулов. С отговорност към нас отеква споделеното в студиото ни от д-р Любомир Канов проникновение: „За да станем отново народ, трябва първо да сме достойни индивиди“. Прожекцията на филма „Орландо“ /1992/, по романа на Вирджиния Улф на режисьора Сали Потър и в главната роля Тилда Суинтън беше представен от Елица Матеева. Отново сме окрилени и пак благодарим! ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев и Стефан Джамбазов

#Критичен поглед #Светослав Николов #Мирослава Кацарова #Пловдив джаз фест #джаз

0 notes