#араби

[hirkyy-moved]

половина укртамблеру за крок від того щоб писати "злі нецивілізовані араби терористи назвалися народом палестини і хочуть захопити чужу землю, хтось зупиніть, а краще відразу вбийте їх" і ви все одно не викупаєте яке гамно з вас лізе. вітаю, пропаганда що хамас репрезентує цілі всього палестинського народу спрацювала і тепер це буде їх новим виправданням для апартеїду та геноциду. а ви від себе додали ще й щіпку расизму, клас.

[duskokuzovic]

АКО ВОЛИШ од Ибн ал-Араби

Твој задатак није да тражиш Љубав, већ само да тражиш и пронађеш све препреке у себи које си изградио против Ње. Онда када видиш шта је око тебе као не друго-осим-тебе, и сви и све као постојање Једног; кад не видиш ништа друго с Њим или у Њему; али Га видиш у свему као себе а истовремено као непостојање себе самог; онда оно што видиш је Истина. … Ибн ал-Араби (Мурсиа 1165 – Дамаск…

[notesovertherailroads]

Кал и стрелки

Мъжът пред мен има татуировка на прасеца – стилизирана мида на св. Яков и отдолу надписа “Ultreia”, продължавай напред. Фиксирам татуировката малко преди обратното броене за старта и се усмихвам на това. Все пак в един момент ще трябва да правим още една крачка когато е трудно. Някъде, по-късно, когато съм съвсем сам преди Пасарел, а пътят е кален и изоран, аз се оглеждам за флагчета, маркери по дърветата или друго, си давам сметка, че този маратон е едно малко Камино. Отново търсим знаци, които да ни водят вместо да виждаме тези в нас самите. Или жената на финала, която ме раз��ознава заради книгата. Но избързвам…

Тръгваме всички вкупом и аз искам да изпреваря групата, да се откъсна и да дишам. И без това със се навлякъл много. В главата ми, заедно с музиката, се въртят планове как да разпределя геловете, така че да съм сигурен, че ще стигнат и няма да припадна някъде по трасето. Също и да не се претоварвам от самото начало, да ходя където трябва, да използвам разумно спусканията. Планът ми е първо да завърша, а чак след това се надявам да вляза в пет часа. Подминаваме началната част и асфалта, започва същинското изкачване.

В един момент ме задминава Стефан, с който бяхме на Morning run, и аз му викам „Давай, адаш!“. Той се обръща леко и докато тичаме нагоре ме пита „Ти ли беше с който бягахме в Борисовата?“, а аз потвърждавам. Темпото му е добро, но му казвам да не ме чака, че съм на по-дългата дистанция и трябва да се пестя. Все пак делим достатъчно разстояние заедно и си говорим. „Страшна кал..“ въздъхва той, а аз отвръщам, че ние сме си го избрали. „Точно това се опитвам да обясня на хората, които не ме разбират, че е наш избор.“, отвръща той. Аз се сещам за едно меме как тичането е едновременно забавно и болезнено, но по-скоро се кикотя сам на себе си. Говорим си за бягането в града и в планината, как него не го кефи града и просто отива в Бояна и тича из Витоша. В този момент, около нас, има и един японец (както ще е уверя преди пункта на 12 километра), който ме подсеща за Мураками, а моите мисли докато бягам да като флипер.

Преди сипея Стефан се откъсва. За момент се заслушвам в музиката, която иначе е станала по-скоро фон – Rock the Casbah, но в изпълнение на араби. И ето се пренасям в мислите си към Ивайло, който е в Афганистан, сам на своя Път. Надявам се всичко да е наред при него.

Когато наближава пунктът на 12 километра, пред мен са връщащите се полумаратонци, също и адашът. И макар една част от мен да иска да обърне, защото едно гласче ми казва, че може и да не се справя с това състезание, преминавам напред. Моят път е през следващия връх, който се изправя с титаничен ръст. Както си говорим с ��дин финалист после, който мислех, че може и да догоня в един миг – „След това беше просто да оцелея!“. Ходя приведен, пред мен са още хора, зад мен също, но следва спускане в завои, после в лутането достигаме Половрак, а човекът от „Бегач“ ни успокоява „До пункта е само надолу!“ И наистина, като изключим калта, е приятна част, в която ме задминават. Там пия електролити, предлагат ми фурми, но отказвам, не искам да се застоявам.

После оставам сам в търсене на Пасарел, балансирайки между кал, в обувките ми влиза вода, но точно когато се чудя дали не съм се объркал, въпреки стрелките, селото се подава леко между дърветата и след още една вечност стигам нужния пункт. Вода, електролити, парче шоколад. Както и баба, която пита колко струват продоволствията на масата и щом разбира, че са за маратонците, се връща и си взима.

Време е да се връщам и започва изпитанието. Изобщо не си давам зор с тичането, защото умората се е просмукала. Щом минавам пункта за отчитане на времето, а срещу мен се задават бегачи, в сърцето ми се загнездва притеснение „Дали не съм объркал маршрута?“. Но не мога да се върна, а и майната му, трябва да продължа и да завърша, пък дори и да съм дисквалифициран. Изпълвам се с моментен гняв докато разсъждавам над това, но механиката на тялото ми продължава. Искам да спра и да си сваля блузата, но ме е страх, че няма да успея да тръгна и просто тътря крака, тичам където мога, но изкачванията ме демотивират.

Гледам часовника. Все още сме по план, но умората се натрупва и ям един гел, да я разсея. Ходя стабилно, грухтя си, тичам на места. Когато на около километър от последния пункт засичам фотографа му казвам, че няма да тичам за снимка. Той се усмихва и просто снима, успокоява ме, че до пункта остава малко. Краката ми изпитват конвулсии на места, може би крампите са оргазмите на мускулите. Когато стигам до пункта един от мъжете ми сипва електролити, а аз пия и маринатата от киселите краставички. Предлагат ми храна, но отказвам. С толкова течности ми е тежко и се моля да не ме прокара. Иначе как ще стана после?

Когато достигам сипея, Спотифай ме гъбарка и стартира “Running up that hill”, а аз, държейки се за кръста, го псувам и почти не получавам крамп от това. Издрапвам бавно и трудно, но после знам, че е лесно, само надолу!

Внимавам и се успокоявам, но точно след бетонената сграда, между две крачки и двамата ми крака почти едновременно крампират. С мъ��а се задържам на крака, крещя, една жена от планинарките се обръща леко, но после продължава. Аз търся последния си гел, докато все още страдам, но не го намирам и явно е изпаднал. Дишам тежко, бавно и продължавам с леки стъпки. Представям си колко комично падане би се получило... Или не.

Влизам в леко темпо и тогава ме застига Мартин – усмихнат, лек и свеж, пуснал музика през телефона. „Браво, машинка!“, надъхва ме, а аз му казвам за крампирането преди малко. Той махва с ръка на това и вика „Супер си, с теб сме пети-шести някъде, ще влезем в топ десет!“. После ме пита дали познавам Крис, но явно се сещаме за различни Крис-ове, но пък ме пита дали бягам с черно куче в Борисова. Мак се включва в историята, но на моя мотиватор му идва още сила и отпрашва. Остават ни около пет километра. Имам и шанс да вляза в 4 часа и половина, но желанието ми е да не крампирам. Мускулите ми се надигат, коляното се обажда и в този момент чувам “Rocket man“. Не знам защо започвам да плача. Така де, очите ми се насълзяват, но вълната ме връхлита. Водата на езерото е някъде вляво, а може би бегачите сме като кварките и се сблъскваме, а после се раздалечаваме. Пея си, защото трябва да се надъхам, какво точно даже не помня, но финалът е близо. За пръв път си мисля, че би било приятно някой да те посрещне. Дали там ще са и други бегачи?

Когато финиширам две жени ме снимат – едната с телефон, а другата с професионален фотоапарат. Отнема ми време да разбера, че първата е Милвана. И се чувствам благодарен. Жив и съм бил със себе си поне за малко. Започва да вали, а аз пак пия кафе и марината. Бегачите се поздравяваме, защото всеки се е борил със себе си в рамките на това трасе, усмихнати сме, защото сме завършили. Останалите също ни поздравяват, защото и те оформят този пристан, наречен финал. Ultreia!

Photo by: Krisok Photography

[shalan42369]

https://youtu.be/MueAKgiW9CQ?feature=shared

думаю з цього народу пішли і китайці і євреї і роми і українці і іспанці і латиноамериканці. як і грузини, араби і італійці. просто в них все це є і очевидно.а сучасні репери це лиш намагання наздогнати цю школу. навіть "найшвидший у світі Емінем" тут відпочиває. це математика https://youtu.be/iurhjlBum0o?feature=shared.

7 років щоденної їбашки за напрямком дадуть результат, все інше розвіється як пил

[yakymenko]

ВІДПОВІДЬ ДУБИНЯНСЬКОМУ

Син Богдан (29 років віку) кинув мені (58 років віку) у telegram-чат статтю журналіста Дубинянського з (не)"Української правди". Після смерти засновника УП Ґонґадзе це видання окупували ду́рні, хохли, москалі, колаборанти, сепари та інша наволоч. Тому УП вже не є ґонґадзівським українським ресурсом...

Дубинянський, з посиланням на історію Алжиру-держави, коли алжирські терористи вчиняли звірячі злочини проти навіть цивільних, і проти навіть своїх же "ДНР"-арабів, але добилися таки Алжирської держави, доходить висновку (причому, цілком правдивого висновку!), що "Ми можемо скільки завгодно міркувати про те, що історія - на боці цивілізації, свободи чи демократії. Але насправді історія на боці переможця - хоч би хто ним був".

Трохи згадавши терористів-хамасівців (до речі, чому саме хамасівців, а не палестинців? що за пропагандонська дурня, запроваджена в наших і західних ЗМІ?! що за підміна понять?! чому палестинців обов'язково називати хамасівцями-терористами, хоча на Палестині триває народно-визвольна війна арабів-палестинців за свою державу!! ну, виб'ють хамасівців - щось зміниться? війна палестинців триватиме й надалі, палестинці створять іншу партію!!), так от, згадавши у статті напад палестинців 7 жовтня 2023 року на територію Ізраїля та розстріл цивільних осіб у фестивальному таборі, згадавши патріотів-терористів Алжиру, Дубинянський виводить статтю й читачів до висновку: так, ізраїльтяни теж учиняють звірства проти палестинців (яких Дубинянський уперто називає хамасівцями), але ж це є відповідь на хамасівські звірства, тому в майбутньому, як Ізраїль переможе, ніхто ізраїльських звірств і не згадає!

Я прокоментував синові статтю Дубинянського. Це вийшло як відповідь самому Дубинянському.

Андрій Якименко, telegram-чат, 06.11.2023:

«Не здивуюся, що Дубинянський є жидом. Ну, як Коломойський чи Звягільський. Коломойського я розвінчував, ще коли масове хохло-бидло пророчило його у президенти України у 2014 році. Тепер усім очі розкрито, га, бидло?! Звягільський був багато скликань нардепом України, також і громадянином Ізраїля - всупереч законодавству, власником донбаських шахт, визискував шахтарів, нацьковував їх на український уряд, мовляв, Україна обмежує зарплатню шахтарям, а потім з мільярдними накраденими грошима втік до Ізраїля! Уже здох, падлюка.

Стаття є тенденційною, автор відверто стоїть на жидівсько-ізраїльському боці. Мовляв, жорстокість Ізраїля потрібна, щоби перемогти, а переможців не судять, майбутні історики не згадають жидівських звірств, а славитимуть перемогу Ізраїля. Так, так буде, якщо Ізраїль переможе. Якщо. Але перемоги Ізраїля не буде! Там, на Палестині, йтиме вічна війна, тому що там плямка лайна (Ізраїль) - посеред арабсько-ісламського моря! Рано чи пізно Ізраїль буде задушено, а жидів знов розпорошено по світах. Тут головне, щоб до нас вони не поперли. Наша влада й народне бидло вже майже всю Умань віддали жидам (хасидам), там центр уже викуплено, там вивіски на івриті, там б'ють і убивають українців! Ну, так само жиди-ізраїльтяни вчиняють у Палестині з арабами-палестинцями.

Автор статті не тямить, що араби  с в о ю  жорстокість проти жидів не вважають злочином! Як і бійці УПА з криївок не вважали злочином убивати цивільну (вчителі, голови рад тощо) і військову владу на території України. Бо вони - упівці-українці та хамасівці-палестинці - боролися за свої Держави!

І тому, за правилом Дубинянського в статті, при перемозі Палестини звірства палестинців ніхто не згадає, палестинців вважатимуть героями, та проклинатимуть жидівський нацизм і фашизм-юдаїзм ізраїльтян.

На жаль, Захід учинив непростиму навіть не помилку, а непростимий злочин, надавши жидам землю під Ізраїль у Палестині. Там жидів було 10% тоді. Тепер 90%, бо арабів виганяють і убивають, як то зараз іде у Смузі Гази. Думаю, Газу та прилеглий район приєднають до Ізраїля. І Захід буде це вітати, тупо не розуміючи, що наших дітей-онуків ві��, Захід, кидає у майбутні війни з ісламо-арабським світом!..

Он Австралія який континент! Там і пустеля є, розміром у 1000 чи 10000 разів більша за Ізраїль. Ото там нехай, як у палестинській пустелі, набудують собі кібуців, огородити колючим дротом жидам "кордони", нехай там будують свій Ізраїль!!

Не жартую».

06.11.2023

©Андрій Якименко

[balgarianovinite]

ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА

ПЕТЪР НИЗАМОВ : Като гледам жертвите в Газа ми става жал, но като погледна към израелците, ги разбирам, защото ако на нас бяха направили така и аз бих постъпил като тях.

Да не кажа, че щях да съм доста по-безкомпромисен. И стига с тази пропаганда. Никога не е имало държава Палестина в историята на Света! Палестина е географска област населена с евреи, араби, друзди и още един куп народности и където проблеми пак правят само арабите с техните радикални учения от Средновековието. ПЕТЪР НИЗАМОВ : Палестина преди 2000 години е била населена почти изцяло с евреи, там е имало и няколко много силни еврейски царства. Като всички големи и малки държави по онова време, те са били покорени от Римската империя. Евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. От тогава нататък почти всяка година евреите се вдигат на бунтове и Рим е принуден първо да мести постошнно легионите си в Юдея, а после да остави постоянни легиони там. За това през 135 г. император Адриан, след като потушава поредното еврейско въстание, този път изгонва евреите от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина. Петър Низамов за Израел : Не ми се мисли какво ще е отмъщението на наследниците на оцелелите от Холокоста ПЕТЪР НИЗАМОВ : От тогава до след Втората световна война евреите живеят разселени по целия Свят, но в затворени общества и запазват напълно традициите си като се предпазват от общи бракове с други народности. През това време през 5-8 век пустинните племена на бедуините, които после ще създадат арабския етнос, успяват да се обединят от Мохамед чрез новата религия - мюсюлманството и да завладеят целия Близък изток, вкл. Палестина. Оттогава там живеят араби, а както стана ясно евреите са изгонени от там още през 135 г. сл. Хр.

Палестина Израело-арабски конфликт. После арабите попадат под властта на Османската империя до края на Първата световна война, от която Османската империя излиза като загубила войната, отстъпвайки на победителите Англия и Франция - областите , населени с а��аби в Ливан, Йордания, Сирия и Палестина. Още тогава започва връщането на евреите по Обетованите земи в Палестина, така, че по-лкъсното създаване там на държавата Израел не е просто легнало на исторически сантименти, а на реални данни. Към 1945 година в Палестина има 25% еврейско население. След като свършва Втората световна война през 1945 година, отслабените от войната Британска и Френска империя не могат да поддържат властта си в колниите и се фокусират в решаването на вътрешните проблеми в техните държави. В тази връзка започва деколонизацията и устрема на народите, останали под колониална зависимост се засилва. ПЕТЪР НИЗАМОВ : През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта – единият се състои в предложението за създаване на две независими държави – палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни ад��инистративни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат. С решение на ООН, с почти пълно мнозинство на всички държави в Света се взима решение - оцелелите от жертвената клада на Холокоста евреи да преоткрият земята на техните деди, а за държава на арабите са определени околко 35% от територията на Палестина. Опасен гей върлува във фитнес Витал спорт в Бургас ! На 14 май 1948 година Бен Гурион провъзгласява раждането на държавата Израел. Радостта на израелците е краткотрайна. Още същата вечер новата държава се сблъсква с официално обявените враждебни действия на арабските страни. Война! Първата от една дълга поредица. Израел побеждава арабската коалиция и се възползва от триумфа си да се разшири. Започва палестинското търсене на изгубените територии. След първата арабско-израелска война през 1948 година и загубата на арабите, фактически се установява само една държава – Израел. Териториите, определени за арабска държава, се заграбват от съседните Йордания, Сирия и Египет. Създаването на Израел е направило от палестинците народ без земя и държава. Омразата към евреите, която се ражда в тези лагери превръща Близкия изток в „барутен погреб“. През 1967г. полк. Насар запалва арабския свят и пуска своята армия през Суецкия канал. Кралят на Йордания е зад него. Израел, на същия ден, без да изчаква обявяването на война хвърля своите танкове в пустинята и бомбардира египетската авиация, която даже не е имала време да излети. Войната трае само шест дни. Победителят Израел отново разширява границите си, окупирайки Синай, Голанстките възвишения и половината от Йордания. Това унизително поражение още повече засилва озлоблението на арабите. Палестинското движение на Ясер Арафат за да получи вниманието на Света поема пътя на терористичните актове. Президентът на Египет - Садат, наследил Насар, скъсва отношенията си със Съветския съюз и се сближава със Съединените щати. През 1973г. избухва поредния Израело-Арабски конфликт. Арабската коалиция пак е победена, но този път египетската армия се е била храбро. Президентът Садат може с вдигната глава да направи своето историческо пътуване до Йерусалим. После идва ред на смайващия жест на арабския държавен глава, който говори за мир на израелските депутати. „Дойдох при вас за да изградим заедно справедлив и траен мир и да избегнем всяко кръвопролитие.“ Египет и Израел ще подпишат мир една година по-късно. В това време Иран преживява големи сътресения. Иранският шах посвещава голяма част от петро-доларите си за модернизация на страната и принуждава своите противници да замлъкнат с помощта на армията и на тайната полиция. Демби и Геле Черния излизат от ареста 2004г. Модерният Иран шокира мюсюлманските касти, които са въодушевени от речите на един духовен водач – Аятолах Хомейни. През 1979г. положението става неудържимо. Шахът е принуден да напусне Техеран. Емигрант във Франция – Хомейни се подготвя за победоносно завръщане в Иран. Чакат го милиони поклонници. Те за малко не го задушават при посрещането му. Установена е ислямска власт. След приумиците на шаха, идва ред на фанатизма на моллите. Яростта на „съдника“ Хомейни ще върне Иран в Средновековието. Скоро Хомейни ще хвърли своите стражи на революцията срещу големия американски Сатана. Опустошено е американското посолство, а десетки дипломати са взети за заложници. Ислямският екстремизъм с обезпокояваща сила се връща на световната сцена. ПЕТЪР НИЗАМОВ : В Ирак с идването на Садам Хюсеин се е установила военна и светска власт. Целта е все същата – възстановяване на единството на Арабския свят. Между Ирак и Иран сблъсъкът е неизбежен. Войната между двете страни избухва през 1980г. Тя ще трае 8 години и ще вземе милиони жертви. На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинска организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава. Тогава и България признава държавата Палестина. Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ѝ статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът Палестина се тълкува по различен начин. На 29 ноември 2012 г. генералната конференция на ЮНЕСКО – главният ръководен орган на Организацията на ООН за образование, наука и култура, приема Палестина за пълноправен член. ... До днес, когато започва поредната война в Близкия изток, предизвикана от ученията на арабите. След атаката на Хамас в Израел в Донбас е започнала руска офанзива | ВОЙНАТА В УКРАЙНА Кои са най-големите износители на дървен материал и дърва за огрев от България през 2023 година? Как да направя най-луксозния Интериорен Дизайн за моя хотел и офис ? Палестинците с Израел направиха най-голямата си грешка Публикации на Петър Низамов във ФейсБук Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА Read the full article

[sportsfanmy]

«ПСЖ» получит на продаже Верратти 40 млн евро

«ПСЖ» получит на продаже Верратти 40 млн евро

https://sports-fan.ru/wp-content/uploads/2023/09/marko-verratti.jpg

Катарский футбольный клуб «Аль-Араби» выплатит «Пари Сен-Жермен» 40 миллионов евро за Марко Верратти. Как утверждает европейская пресса, представители команд согласовали все условия трансферной сделки по 30-летнему полузащитнику. Итальянцу осталось только пройти медицинский осмотр в Дохе и подписать договор. Вератти защищает цвета «красно-синих» с июля 2012 года, до этого он представлял интересы «Пескары», выступающей в Серии... Подробнее

https://sports-fan.ru/pszh-poluchit-na-prodazhe-verratti-40-mln-evro/

[shalenist-blog]

Ну що пішлисьме воуууу😎😂 хто любить bass? Підписуйтесь @shalenist#shalenist #funny #funnyvideos #2019 #bass#музика вмашину#наваливаем#пушлисьме#пішлисьме#араби (at Mukacheve) https://www.instagram.com/p/Br_C6TUI80d/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1xm6yixjmkbhb

[duskokuzovic]

АКО ВОЛИШ од Ибн ал-Араби

(If You Love by Ibn Al-Arabi) Твој задатак није да Љубав тражиш,већ да тражиш и пронађеш препреке свекоје си у себи изградио за Њу. Онда када видиш у свему око тебе,ништа друго до самог себеи као постојање Једног. Кад не видиш ништа друго с` Њим или у Њему,али га видиш у свему око себе као себе,истовремено и као непостојање себе самог,онда оно што видиш је Истина. …Ибн ал-Араби (Мурсиа 1165 –…

[lightmm]

... суеверни, алчни, гладни копИлита.

.... всички се раждаме голи, живеем и умираме... голи.

..... някой от нас, повечето, сами се оставят да влязат в стадото, да бъдат овце. Други са вълци.

..... историята винаги била една и съща.

..... а историята, поуките са били преживени много преди 2000 години. Исках да кажа, че няма как да накараш един човек, който се кланя по пет пъти на ден във своя бог, или със умиление влиза във една сграда, там обожествява някакви рисунки... да го промениш. Както и да е.

..... да си го кажем.

..... преди тези две хиляди години, мнозинството хора и народи са били доста невежи и податливи на суеверия. А онези от тях, които са били по - хитри са намерили начина да управляват това стадо. Днес ако падне един метеорит на Земята, едва ли ще се намери някой да приеме това, като божие знамение около който маса народ да изградят своя религия. За другите е същото. Да не продължавам, че вземе някой от онези да ме обяви за антисемит. Може да критикуваш, да хулиш всяка друга религия, но не и онези, които казват за себе си, че са единствените. Онези които смятат себе си за божии наследници, другите дори не са хора.... така са го написали във свитъците си.

.... имало едно време, преди 2000 години.

.... много, преди елинската и египетска епоха е имало силно и добре развити общества.

..... и то не съвсем примитивни. Историята за Галгамеш е една от оцелелите реликви, свидетелство за съществуването им. История за любов, пари, власт, предателство, суеверия и прочие.

.... толкова книги съм прочел(не се хваля), книги на учени, историци и прочие, във тях точно тази нишка се проследява.

....историята се повтаря.

..... как да го кажа!? Основите на двете голями, съвременни религии са взети от други цивилизации във миналото, които са достигнали най - високо развитие във времето си. Елините от египтяните, от елините на римляните, от римляните до днес. Най - опростено предадено. Важното тук е, че всеки е видоизменял нещата според своите си разбирания и съвремие във което е живял.

..... суеверни, алчни, гладни копИлита.

.... защо да преоткриваш нещо ново, когато можеш просто да заемеш наготово това нещо, което някъде вече съществува. Да го съкратиш, видоизмениш, промениш, натъкмиш и..... о, боже. Появи се нов бог.

..... във други постове съм казвал, че не ми е насърце да казвам на хората какво да четата или не, хубаво ли е, какво е що е.

Сега ще го направя:

1. Който иска да научи, колко са набожни уж най - набожните, онези уж пастири във расо, да прочете '' Свещеният вертеп '' на Н.Таксил. Ще ви се изяснят много неща за римокатолическата религия, за педофилията, инцеста, отряванията, борбата за власт, смъртта. За историята и онова което лежи във основата на една съвременна религия и техните първенци - папите.

2. Следващата книга е за онези, които искат да научат истинската картина на причината за появата на кръстоносните походи. Да си отворят очите малко повече от половинчатите истини, които гледат във захлас по National Geographic или някой холивудски филм. Книгата е '' Кръстоносните походи през погледа на арабите '' на Амин Маалуф. Тука расисти, като видят, че арабин я е писал книгата, ще си плюят на очите. Но, какво да се прави. Уважаеми расисти, ето ви един гаден факт. Нито един текст от елинската епоха и прочие други не са дошли от Западния свят. До нашето съвремие те достигат в първоначален превод от арабски автори, писатели. Тоест, като четете нещо от Аристотел, то е било дотигнало до вас благодарение на някой арабин. Много по късно, естествено, се превежда от арабски на други езици и така.

3. Следващата книга е за онези непорочни божии чеда, които силно са заслепени от мисълта за превъзходството на западния свят, тяхната религия и прочие. Тя разкрива истинското им лице. Става въпрос за началото на първите стъпки за откриването на т.нар нов свят. За убииствата, златото, геноцида на коренното население, насилственото налагане на западната религия, като единствената правилна и прочие. Ще си дадете отговор за причината за възхода на испанския свят и богатствата, които натрупва. За лицемерието на ''правата религия '', която се налагала насилствено и със оръжие. За истинското намерение, което е стояло във основата на откриването на новия свят. Книгата е '' Истинската история за завоюването на Нова Испания '' на Бернал Диас дел Кастильо.

..... засега толкова.

.... малко в страни.

.... не знам какво им става, но расистите взеха да стават множко. Аз съм рязан, както казват уважаемите, но това не значи, че всеки трябва да си облекчи натрупаното напрежение от..... гадния шеф, ниската заплата, корумпирания полицай и прочие. ��ложите си ръка на сърцето. Не циганина от гетото е причина за милионите левове далавери и корупция. Не гадния рязан турчин, който толкова мразите заради..... истинските виновници са именно другите. Те затвориха ядрените централи. Те спретнаха псевдо демокрация, те продадоха всички държавни богатства на чужденците. Те ни карат да работим на минимална заплата, те гонят децата ни във емиграция....

..... поздрави от един келеш, защото знаете, че ви обичам !

[basicofislam]

ИСЛАМ 101: Пророка Мухаммада (с.а.с)

Часть 128

Атмосфера, созданная Пророком Мухаммадом

Часть 5

Великие люди, выросшие в атмосфере ислама

Часть 4

В «золотой век» Ислама с такими науками, как медицина, математика, геометрия, органически были взаимосвязаны и исламские: фикх, хадис и илму-калам (богословие). Например, Аль-Джабир, Ибн Сина, Ибн Батута, Аль-Хорезми и светоч хирургии Захрави, по книгам которого  учились в  Европе.  В одной  статье  о нем  сказано       так:

«Ученый, который живет десять веков». И все эти люди – ученики школы высокочтимого Мухаммада (с.а.с.).

Но, к сожалению, они все еще остаются в забвении. Почему этих людей у нас не знают? Это большая ошибка. На Западе таких людей не забыли бы никогда. Там они – как горные вершины. И если даже не слишком высокие, то все равно заметные. А у нас таких людей очень много, они – как горная гряда. Отсутствие объективной оценки привело к их забвению. Мы оказались плохими наследниками, потому и дошли до нынешнего положения. Европа с такими людьми создала Ренессанс, а мы все не можем освободиться от своих сомнений, подозрительности. И виноваты в этом только мы сами. Потому что, находясь в глубоком море мудрости, не можем оценить всей ее глубины.

«Те рыбы, что в море, моря не знают».

Однажды знаменитый Эдисон сказал: «Дорогу, которая привела меня к электричеству, я нашел в книге «Футухат Меккийя», написанной Мухиддином Ибн Араби». «Футухат Меккийя» содержит сведения об электроне. Она раскрывает те темы, которые уже намечены в Коране.  Человек может  найти истину благодаря   научным лабораториям, исследовательским центрам. Если мы не можем достичь научных вершин, значит, слаба наша духовность. Нам тяжело понять  не только Ибн Араби, Мавлану, Имама Раббани, Бадиуззамана, которые опередили свое время, но и таких гениальных, по нашему мнению, а на самом деле рядовых учеников школы высокочтимого Мухаммада, как Шах Накшибанди, Маруфа Кар��и, Шазали, Шах Гейлани, Ахмада Бадави, Шайхуль – Харрани. Они (да будет им жертвой моя душа) стремились, как мотыльки к его свече, они поистине – влюбленные в свет.

Имам Суюти, например, сказал так:

"Я не во сне, а наяву двадцать восемь раз видел высокочтимого Мухаммада". И все это благодаря знаниям, полученным от Посланника Аллаха. Мы живем в плену у трехмерного пространства. Но эти люди, преодолевшие пространство и время, обладали другим духовным уровнем. Таким, что каждый день видели высокочтимого Мухаммада, жили с ним. Один из них сказал даже так: «Если когда-нибудь я не увижу Пророка, я умру. Потому что, как подсолнух зависит от солнца, так я связан с высокочтимым Мухаммадом. Если его не будет в моей душе, значит в тот же день придет конец и мне».

Вот такие люди были учениками высокочтимого Мухаммада. И будущее время породит подобных им.

Высокочтимый Мавлана – великий человек. Он один из тех, кто удостоен любви Аллаха, кому открыта истина. Высокочтимого Мавлану Джалалуддина Руми знают еще и как мастера поэтического слова. Его последователи убеждены, что у него в руке волшебная палочка, и всякий, кто подойдет к нему, будет околдован. Мавлана говорит, что мы должны смотреть на все предметы и события, как на сад Аллаха, который являет собой букет сияний Его имен, а в каждом цветке, росинке, что на цветке, мы видим Его красоту.

Пророк Аллаха – шах всех персидских, арабских поэтов и других мастеров словесности. По свидетельству многих, он был великим поэтом, мастером поэтического слова. Начиная с Хасана ибн Сабита, Кааба ибн Малика, Абдуллаха ибн Равахи, Кааба бин Зухайра, Лабида, Ханса бинт Зухайра, да всех аббасидских, омейядских, сельджукских поэтов, - все они в подтверждение своих слов о его поэтическом величии приводили примеры из его высказываний. Вот что сказал Гете об ирансих поэтах принцу Миллеру (эту историю поведал нам Хайдар Баммад: «В мире Ислама, и особенно в Иране, где жили сельджуки, аббасиды, иранцы, были великие поэты. Но известность получили лишь немногие из них». Такой великий поэт, как Гете, много сделавший   для   немецкой   литературы   и   прославившийся своим «Фаустом», сказал: «В этой стране жили многие великие люди, но исламский мир признал из них только Мавлану Джалалуддина Руми, Хафиза, Фирдоуси, Анвари, Низам��. Исламский мир не считал других поэтами. Среди них были такие люди, которым я не посмел бы даже полить воду на руки. А Ислам не считает их достойными звания поэта. И принимает только пятерых из них». Это поразительно: кого-то хвалим, возвеличиваем, а о других не знаем ничего! Не пора ли исправить эту ошибку?

Нет поэта среди европейцев, который бы не подражал Хафизу. Литература Османского периода опирается на Хафиза. Вся  литература - иранская, турецкая – возникла лишь благодаря светочам школы высокочтимого Мухаммада (с.а.с.).