#араби

[hirkyy]

половина укртамблеру за крок від того щоб писати "злі нецивілізовані араби терористи назвалися народом палестини і хочуть захопити чужу землю, хтось зупиніть, а краще відразу вбийте їх" і ви все одно не викупаєте яке гамно з вас лізе. вітаю, пропаганда що хамас репрезентує цілі всього палестинського народу спрацювала і тепер це буде їх новим виправданням для апартеїду та геноциду. а ви від себе додали ще й щіпку расизму, клас.

[notesovertherailroads]

Кал и стрелки

Мъжът пред мен има татуировка на прасеца – стилизирана мида на св. Яков и отдолу надписа “Ultreia”, продължавай напред. Фиксирам татуировката малко преди обратното броене за старта и се усмихвам на това. Все пак в един момент ще трябва да правим още една крачка когато е трудно. Някъде, по-късно, когато съм съвсем сам преди Пасарел, а пътят е кален и изоран, аз се оглеждам за флагчета, маркери по дърветата или друго, си давам сметка, че този маратон е едно малко Камино. Отново търсим знаци, които да ни водят вместо да виждаме тези в нас самите. Или жената на финала, която ме разпознава заради книгата. Но избързвам…

Тръгваме всички вкупом и аз искам да изпреваря групата, да се откъсна и да дишам. И без това със се навлякъл много. В главата ми, заедно с музиката, се въртят планове как да разпределя геловете, така че да съм сигурен, че ще стигнат и няма да припадна някъде по трасето. Също и да не се претоварвам от самото начало, да ходя където трябва, да използвам разумно спусканията. Планът ми е първо да завърша, а чак след това се надявам да вляза в пет часа. Подминаваме началната част и асфалта, започва същинското изкачване.

В един момент ме задминава Стефан, с който бяхме на Morning run, и аз му викам „Давай, адаш!“. Той се обръща леко и докато тичаме нагоре ме пита „Ти ли беше с който бягахме в Борисовата?“, а аз потвърждавам. Темпото му е добро, но му казвам да не ме чака, че съм на по-дългата дистанция и трябва да се пестя. Все пак делим достатъчно разстояние заедно и си говорим. „Страшна кал..“ въздъхва той, а аз отвръщам, че ние сме си го избрали. „Точно това се опитвам да обясня на хората, които не ме разбират, че е наш избор.“, отвръща той. Аз се сещам за едно меме как тичането е едновременно забавно и болезнено, но по-скоро се кикотя сам на себе си. Говорим си за бягането в града и в планината, как него не го кефи града и просто отива в Бояна и тича из Витоша. В този момент, около нас, има и един японец (както ще е уверя преди пункта на 12 километра), който ме подсеща за Мураками, а моите мисли докато бягам да като флипер.

Преди сипея Стефан се откъсва. За момент се заслушвам в музиката, която иначе е станала по-скоро фон – Rock the Casbah, но в изпълнение на араби. И ето се пренасям в мислите си към Ивайло, който е в Афганистан, сам на своя Път. Надявам се всичко да е наред при него.

Когато наближава пунктът на 12 километра, пред мен са връщащите се полумаратонци, също и адашът. И макар една част от мен да иска да обърне, защото едно гласче ми казва, че може и да не се справя с това състезание, преминавам напред. Моят път е през следващия връх, който се изправя с титаничен ръст. Както си говорим с един финалист после, който мислех, че може и да догоня в един миг – „След това беше просто да оцелея!“. Ходя приведен, пред мен са още хора, зад мен също, но следва спускане в завои, после в лутането достигаме Половрак, а човекът от „Бегач“ ни успокоява „До пункта е само надолу!“ И наистина, като изключим калта, е приятна част, в която ме задминават. Там пия електролити, предлагат ми фурми, но отказвам, не искам да се застоявам.

После оставам сам в търсене на Пасарел, балансирайки между кал, в обувките ми влиза вода, но точно когато се чудя дали не съм се объркал, въпреки стрелките, селото се подава леко между дърветата и след още една вечност стигам нужния пункт. Вода, електролити, парче шоколад. Както и баба, която пита колко струват продоволствията на масата и щом разбира, че са за маратонците, се връща и си взима.

Време е да се връщам и започва изпитанието. Изобщо не си давам зор с тичането, защото умората се е просмукала. Щом минавам пункта за отчитане на времето, а срещу мен се задават бегачи, в сърцето ми се загнездва притеснение „Дали не съм объркал маршрута?“. Но не мога да се върна, а и майната му, трябва да продължа и да завърша, пък дори и да съм дисквалифициран. Изпълвам се с моментен гняв докато разсъждавам над това, но механиката на тялото ми продължава. Искам да спра и да си сваля блузата, но ме е страх, че няма да успея да тръгна и просто тътря крака, тичам където мога, но изкачванията ме демотивират.

Гледам часовника. Все още сме по план, но умората се натрупва и ям един гел, да я разсея. Ходя стабилно, грухтя си, тичам на места. Когато на около километър от последния пункт засичам фотографа му казвам, че няма да тичам за снимка. Той се усмихва и просто снима, успокоява ме, че до пункта остава малко. Краката ми изпитват конвулсии на места, може би крампите са оргазмите на мускулите. Когато стигам до пункта един от мъжете ми сипва електролити, а аз пия и маринатата от киселите краставички. Предлагат ми храна, но отказвам. С толкова течности ми е тежко и се моля да не ме прокара. Иначе как ще стана после?

Когато достигам сипея, Спотифай ме гъбарка и стартира “Running up that hill”, а аз, държейки се за кръста, го псувам и почти не получавам крамп от това. Издрапвам бавно и трудно, но после знам, че е лесно, само надолу!

Внимавам и се успокоявам, но точно след бетонената сграда, между две крачки и двамата ми крака почти едновременно крампират. С мъка се задържам на крака, крещя, една жена от планинарките се обръща леко, но после продължава. Аз търся последния си гел, докато все още страдам, но не го ��амирам и явно е изпаднал. Дишам тежко, бавно и продължавам с леки стъпки. Представям си колко комично падане би се получило... Или не.

Влизам в леко темпо и тогава ме застига Мартин – усмихнат, лек и свеж, пуснал музика през телефона. „Браво, машинка!“, надъхва ме, а аз му казвам за крампирането преди малко. Той махва с ръка на това и вика „Супер си, с теб сме пети-шести някъде, ще влезем в топ десет!“. После ме пита дали познавам Крис, но явно се сещаме за различни Крис-ове, но пък ме пита дали бягам с черно куче в Борисова. Мак се включва в историята, но на моя мотиватор му идва още сила и отпрашва. Остават ни около пет километра. Имам и шанс да вляза в 4 часа и половина, но желанието ми е да не крампирам. Мускулите ми се надигат, коляното се обажда и в този момент чувам “Rocket man“. Не знам защо започвам да плача. Така де, очите ми се насълзяват, но вълната ме връхлита. Водата на езерото е някъде вляво, а може би бегачите сме като кварките и се сблъскваме, а после се раздалечаваме. Пея си, защото трябва да се надъхам, какво точно даже не помня, но финалът е близо. За пръв път си мисля, че би било приятно някой да те посрещне. Дали там ще са и други бегачи?

Когато финиширам две жени ме снимат – едната с телефон, а другата с професионален фотоапарат. Отнема ми време да разбера, че първата е Милвана. И се чувствам благодарен. Жив и съм бил със себе си поне за малко. Започва да вали, а аз пак пия кафе и марината. Бегачите се поздравяваме, защото всеки се е борил със себе си в рамките на това трасе, усмихнати сме, защото сме завършили. Останалите също ни поздравяват, защото и те оформят този пристан, наречен финал. Ultreia!

Photo by: Krisok Photography

[duskokuzovic]

АКО ВОЛИШ од Ибн ал-Араби

(If You Love by Ibn Al-Arabi) Твој задатак није да Љубав тражиш,већ да тражиш и пронађеш препреке свекоје си у себи изградио за Њу. Онда када видиш у свему око тебе,ништа друго до самог себеи као постојање Једног. Кад не видиш ништа друго с` Њим или у Њему,али га видиш у свему око себе као себе,истовремено и као непостојање себе самог,онда оно што видиш је Истина. …Ибн ал-Араби (Мурсиа 1165 –…

[yakymenko]

ВІДПОВІДЬ ДУБИНЯНСЬКОМУ

Син Богдан (29 років віку) кинув мені (58 років віку) у telegram-чат статтю журналіста Дубинянського з (не)"Української правди". Після смерти засновника УП Ґонґадзе це видання окупували ду́рні, хохли, москалі, колаборанти, сепари та інша наволоч. Тому УП вже не є ґонґадзівським українським ресурсом...

Дубинянський, з посиланням на історію Алжиру-держави, коли алжирські терористи вчиняли звірячі злочини проти навіть цивільних, і проти навіть своїх же "ДНР"-арабів, але добилися таки Алжирської держави, доходить висновку (причому, цілком правдивого висновку!), що "Ми можемо скільки завгодно міркувати про те, що історія - на боці цивілізації, свободи чи демократії. Але насправді історія на боці переможця - хоч би хто ним був".

Трохи згадавши терористів-хамасівців (до речі, чому саме хамасівців, а не палестинців? що за пропагандонська дурня, запроваджена в наших і західних ЗМІ?! що за підміна понять?! чому палестинців обов'язково називати хамасівцями-терористами, хоча на Палестині триває народно-визвольна війна арабів-палестинців за свою державу!! ну, виб'ють хамасівців - щось зміниться? війна палестинців триватиме й надалі, палестинці створять іншу партію!!), так от, згадавши у статті напад палестинців 7 жовтня 2023 року на територію Ізраїля та розстріл цивільних осіб у фестивальному таборі, згадавши патріотів-терористів Алжиру, Дубинянський виводить статтю й читачів до висновку: так, ізраїльтяни теж учиняють звірства проти палестинців (яких Дубинянський уперто називає хамасівцями), але ж це є відповідь на хамасівські звірства, тому в майбутньому, як Ізраїль переможе, ніхто ізраїльських звірств і не згадає!

Я прокоментував синові статтю Дубинянського. Це вийшло як відповідь самому Дубинянському.

Андрій Якименко, telegram-чат, 06.11.2023:

«Не здивуюся, що Дубинянський є жидом. Ну, як Коломойський чи Звягільський. Коломойського я розвінчував, ще коли масове хохло-бидло пророчило його у президенти України у 2014 році. Тепер усім очі розкрито, га, бидло?! Звягільський був багато скликань нардепом України, також і громадянином Ізраїля - всупереч законодавству, власником донбаських шахт, визискував шахтарів, нацьковував їх на український уряд, мовляв, Україна обмежує зарплатню шахтарям, а потім з мільярдними накраденими грошима втік до Ізраїля! Уже здох, падлюка.

Стаття є тенденційною, автор відверто стоїть на жидівсько-ізраїльському боці. Мовляв, жорстокість Ізраїля потрібна, щоби перемогти, а переможців не судять, майбутні історики не згадають жидівських звірств, а славитимуть перемогу Ізраїля. Так, так буде, якщо Ізраїль переможе. Якщо. Але пере��оги Ізраїля не буде! Там, на Палестині, йтиме вічна війна, тому що там плямка лайна (Ізраїль) - посеред арабсько-ісламського моря! Рано чи пізно Ізраїль буде задушено, а жидів знов розпорошено по світах. Тут головне, щоб до нас вони не поперли. Наша влада й народне бидло вже майже всю Умань віддали жидам (хасидам), там центр уже викуплено, там вивіски на івриті, там б'ють і убивають українців! Ну, так само жиди-ізраїльтяни вчиняють у Палестині з арабами-палестинцями.

Автор статті не тямить, що араби  с в о ю  жорстокість проти жидів не вважають злочином! Як і бійці УПА з криївок не вважали злочином убивати цивільну (вчителі, голови рад тощо) і військову владу на території України. Бо вони - упівці-українці та хамасівці-палестинці - боролися за свої Держави!

І тому, за правилом Дубинянського в статті, при перемозі Палестини звірства палестинців ніхто не згадає, палестинців вважатимуть героями, та проклинатимуть жидівський нацизм і фашизм-юдаїзм ізраїльтян.

На жаль, Захід учинив непростиму навіть не помилку, а непростимий злочин, надавши жидам землю під Ізраїль у Палестині. Там жидів було 10% тоді. Тепер 90%, бо арабів виганяють і убивають, як то зараз іде у Смузі Гази. Думаю, Газу та прилеглий район приєднають до Ізраїля. І Захід буде це вітати, тупо не розуміючи, що наших дітей-онуків він, Захід, кидає у майбутні війни з ісламо-арабським світом!..

Он Австралія який континент! Там і пустеля є, розміром у 1000 чи 10000 разів більша за Ізраїль. Ото там нехай, як у палестинській пустелі, набудують собі кібуців, огородити колючим дротом жидам "кордони", нехай там будують свій Ізраїль!!

Не жартую».

06.11.2023

©Андрій Якименко

[balgarianovinite]

ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА

ПЕТЪР НИЗАМОВ : Като гледам жертвите в Газа ми става жал, но като погледна към израелците, ги разбирам, защото ако на нас бяха направили така и аз бих постъпил като тях.

Да не кажа, че щях да съм доста по-безкомпромисен. И стига с тази пропаганда. Никога не е имало държава Палестина в историята на Света! Палестина е географска област населена с евреи, араби, друзди и още един куп народности и където проблеми пак правят само арабите с техните радикални учения от Средновековието. ПЕТЪР НИЗАМОВ : Палестина преди 2000 години е била населена почти изцяло с евреи, там е имало и няколко много силни еврейски царства. Като всички големи и малки държави по онова време, те са били покорени от Римската империя. Евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. От тогава нататък почти всяка година евреите се вдигат на бунтове и Рим е принуден първо да мести постошнно легионите си в Юдея, а после да остави постоянни легиони там. За това през 135 г. император Адриан, след като потушава поредното еврейско въстание, този път изгонва евреите от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина. Петър Низамов за Израел : Не ми се мисли какво ще е отмъщението на наследниците на оцелелите от Холокоста ПЕТЪР НИЗАМОВ : От тогава до след Втората световна война евреите живеят разселени по целия Свят, но в затворени общества и запазват напълно традициите си като се предпазват от общи бракове с други народности. През това време през 5-8 век пустинните племена на бедуините, които после ще създадат арабския етнос, успяват да се обединят от Мохамед чрез новата религия - мюсюлманството и да завладеят целия Близък изток, вкл. Палестина. Оттогава там живеят араби, а както стана ясно евреите са изгонени от там още през 135 г. сл. Хр.

Палестина Израело-арабски конфликт. После арабите попадат под властта на Османската империя до края на Първата световна война, от която Османската империя излиза като загубила войната, отстъпвайки на победителите Англия и Франция - областите , населени с араби в Ливан, Йордания, Сирия и Палестина. Още тогава започва връщането на евреите по Обетованите земи в Палестина, така, че по-лкъсното създаване там на държавата Израел не е просто легнало на исторически сантименти, а на реални данни. Към 1945 година в Палестина има 25% еврейско население. След като свършва Втората световна война през 1945 година, отслабените от войната Британска и Френска империя не могат да поддържат властта си в колниите и се фокусират в решаването на вътрешните проблеми в техните държави. В тази връзка започва деколонизацията и устрема на народите, останали под колониална зависимост се засилва. ПЕТЪР НИЗАМОВ : През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта – единият се състои в предложението за създаване на две независими държави – палестинска и еврейска, кат�� град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат. С решение на ООН, с почти пълно мнозинство на всички държави в Света се взима решение - оцелелите от жертвената клада на Холокоста евреи да преоткрият земята на техните деди, а за държава на арабите са определени околко 35% от територията на Палестина. Опасен гей върлува във фитнес Витал спорт в Бургас ! На 14 май 1948 година Бен Гурион провъзгласява раждането на държавата Израел. Радостта на израелците е краткотрайна. Още същата вечер новата държава се сблъсква с официално обявените враждебни действия на арабските страни. Война! Първата от една дълга поредица. Израел побеждава арабската коалиция и се възползва от триумфа си да се разшири. Започва палестинското търсене на изгубените територии. След първата арабско-израелска война през 1948 година и загубата на арабите, фактически се установява само една държава – Израел. Териториите, определени за арабска държава, се заграбват от съседните Йордания, Сирия и Египет. Създаването на Израел е направило от палестинците народ без земя и държава. Омразата към евреите, която се ражда в тези лагери превръща Близкия изток в „барутен погреб“. През 1967г. полк. Насар запалва арабския свят и пуска своята армия през Суецкия канал. Кралят на Йордания е зад него. Израел, на същия ден, без да изчаква обявяването на война хвърля своите танкове в пустинята и бомбардира египетската авиация, която даже не е имала време да излети. Войната трае само шест дни. Победителят Израел отново разширява границите си, окупирайки Синай, Голанстките възвишения и половината от Йордания. Това унизително поражение още повече засилва озлоблението на арабите. Палестинското движение на Ясер Арафат за да получи вниманието на Света поема пътя на терористичните актове. Президентът на Египет - Садат, наследил Насар, скъсва отношенията си със Съветския съюз и се сближава със Съединените щати. През 1973г. избухва поредния Израело-Арабски конфликт. Арабската коалиция пак е победена, но този път египетската армия се е била храбро. Президентът Садат може с вдигната глава да направи своето историческо пътуване до Йерусалим. После идва ред на смайващия жест на арабския държавен глава, който говори за мир на израелските депутати. „Дойдох при вас за да изградим заедно справедлив и траен мир и да избегнем всяко кръвопролитие.“ Египет и Израел ще подпишат мир една година по-късно. В това време Иран преживява големи сътресения. Иранският шах посвещава голяма част от петро-доларите си за модернизация на страната и принуждава своите противници да замлъкнат с помощта на армията и на тайната полиция. Демби и Геле Черния излизат от ареста 2004г. Модерният Иран шокира мюсюлманските касти, които са въодушевени от речите на един духовен водач – Аятолах Хомейни. През 1979г. положението става неудържимо. Шахът е принуден да напусне Техеран. Емигрант във Франция – Хомейни се подготвя за победоносно завръщане в Иран. Чакат го милиони поклонници. Те за малко не го задушават при посрещането му. Установена е ислямска власт. След приумиците на шаха, идва ред на фанатизма на моллите. Яростта на „съдника“ Хомейни ще върне Иран в Средновековието. Скоро Хомейни ще хвърли своите стражи на революцията срещу големия американски Сатана. Опустошено е американското посолство, а десетки дипломати са взети за заложници. Ислямският екстремизъм с обезпокояваща сила се връща на световната сцена. ПЕТЪР НИЗАМОВ : В Ирак с идването на Садам Хюсеин се е установила военна и светска власт. Целта е все същата – възстановяване на единството на Арабския свят. Между Ирак и Иран сблъсъкът е неизбежен. Войната между двете страни избухва през 1980г. Тя ще трае 8 години и ще вземе милиони жертви. На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинска организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава. Тогава и България признава държавата Палестина. Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ѝ статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът Палестина се тълкува по различен начин. На 29 ноември 2012 г. генералната конференция на ЮНЕСКО – главният ръководен орган на Организацията на ООН за образование, наука и култура, приема Палестина за пълноправен член. ... До днес, когато започва поредната война в Близкия изток, предизвикана от ученията на арабите. След атаката на Хамас в Израел в Донбас е започнала руска офанзива | ВОЙНАТА В УКРАЙНА Кои са най-големите износители на дървен материал и дърва за огрев от България през 2023 година? Как да направя най-луксозния Интериорен Дизайн за моя хотел и офис ? Палестинците с Израел направиха най-голямата си грешка Публикации на Петър Низамов във ФейсБук Петър Низамов : История на СТУДЕНАТА ВОЙНА 1947-1991 година ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА ИСТОРИК: Никога не е имало държава Палестина в историята на Света - ПЕТЪР НИЗАМОВ | ИЗРАЕЛ | ПАЛЕСТИНА Read the full article

[sportsfanmy]

«ПСЖ» получит на продаже Верратти 40 млн евро

«ПСЖ» получит на продаже Верратти 40 млн евро

https://sports-fan.ru/wp-content/uploads/2023/09/marko-verratti.jpg

Катарский футбольный клуб «Аль-Араби» выплатит «Пари Сен-Жермен» 40 миллионов евро за Марко Верратти. Как утверждает европейская пресса, представители команд согласовали все условия трансферной сделки по 30-летнему полузащитнику. Итальянцу осталось только пройти медицинский осмотр в Дохе и подписать договор. Вератти защищает цвета «красно-синих» с июля 2012 года, до этого он представлял интересы «Пескары», выступающей в Серии... Подробнее

https://sports-fan.ru/pszh-poluchit-na-prodazhe-verratti-40-mln-evro/

[magdalendia]

Кападокия - извънемен свят на Земята

Едно място с чудато изваян релеф, което създава пейзаж сякаш изваден от чужда планета. Всъщност това не е само природно чуда, а също и резултат от човешка дейност преди хиляди години. А тъй като предлага автентични развлечения и въвлича пътешествениците в местния бит и култура, не случайно привлича стотици хиляди туристи годишно. За този район се говори дори в Библията, а името й в превод от гръцки означава "Страната на хубавите коне".

Да се впуснем в обиколка на магичната Кападокия!

География на Кападокия - защо тази земя изглежда като друга планета?

Кападокия е област, разположена в Централна Анадола - в самото сърце на днешна Турция. Представялва плато на 1000м надм. вис., от което като шипове стърчат хиляди вулканични образувания. Целият извънземен пейзаж на Кападокия е резултат от ерозивни процеси, тоест от разрушаването и разяждането на почвата и скалите от вятъра, водата или други природни сили. Вуланични изригвания в Древността покрили района с дебел слой прах, който се втвърдил и се превърнал в скали, с плътност на слоя около 10 метра. С времето вятъра и водата сеели фурор и с времето платото се превърнало в гора от причудливи форми, наподобяващи колони, конуси, комини, гъби, някои от тя извисяващи се чак на 40м височина.

История на Кападокия - Подземен град

По тези земи са открити керамични съдове и оръдия на труда от Неолита - Новокаменната епоха (обхваща периода между около 8000-5000г. пр. Хр.), което свидетелства, че мястото е обитавано от праисторическия период. Заради скалистия си и сух терен, Кападокия бива пренебрегата от земеделците през Античността.

Преди хиляди години хората започнали да дялат и копаят стаи, камери и тунели под скалите на Кападокия. В резултат на продължителното дълбаене, се образувала мрежа от свързнани тунели и пространства. Около 4в. сл. Хр. тук вече се е обособил цял културен център с елементи на град, само че подземен град. Мястото имало развити квартали, складове, местенца за извършване на ритуали.

Едно от най-известните градчета в този район се нарича Гьореме (на турски Göreme) и точно там бях отседнала. Там между 1800 и 2000г. пр. Хр. - времето на Бронзовата епоха - живеели хетите. За тях се счита, че са говорили индоевропейски език и са притежавали стабилна държава в Източната част на Мала Азия, наречена Хетско царство. А по-късно се оказва на границата на постоянно враждуващи империи - първо древногърци срещу персийци, а после византийци срещу османци. Местните жители се нуждаели от укритие и сигурни убежища и ги намерили в ронливите и лесно издълбаеми скали наоколо

През ранните години на християнството, негови последователи, които тогава били преследвани от римските власти, се укривали из подземната система с тунели в Гьореме и околността. Там се създават и монашески общности, които оставят след себе си ръчно изкопани подземни скални цървки с впечатляващи стенописи в камерите и тунелите. Тези стенописи се определят като представители на византийското изкуство и датират някъде от началото на 7в. сл. Хр.

Кападокия преживяла период на разцвет през 10 и 11в. Тогава са създадени доста вкопани в скалите църкви.

Вълнуваща е историята на района Кападокия през тези векове. Разположена на кръстопът на култури и цивилизации тя е била бойно поле за разправа между сасаниди, араби, селджуски турци, кръстоносци, византийци. В крайна сметка попада в ръцете на селджуците, от там в пределите на Османската империя, а след нейното разформиране и преобразуване в светска държава, Кападокия вече е част от Турция.

Кападокия днес - любима на туристите

Най-любимото занимание за туристите е летенето с балон над извънземния пейзаж. Полетите винаги стават рано сутрин по залез слънце, около 4-5ч. Всъщност това е един от двата специални момента през деня, заедно със залеза, когато светлината за снимки е идеална - мека, не прекалено силна, нито пък липсваща. Вероятно затова и снимките от социалните медии на фона на комините на Кападокия са толкова идеални. Аз не бях организирала пътуване с балон, но успях да видя няколко да летят във въздуха една сутрин около 7ч. Признавам си, не бях планирала летенето, нито снимане на балоните висящи във въздуха. Те създават още по-приказна атмосфера, това няма как да се отрече. Ако някога животът отново ме отведе по тези земи, няма да пропусна да се кача на балон.

В интерес на истината повече се вълнувах от Музея на открито в Гьореме, където можеш спокойно да се разходиш из прокопаните тунели и помещения и да обходиш причудливите скални форми. Впечатляващи са и местните пазари, където може да намериш от пиле мляко. Не е нужно да купуваш, защото комшиите турци са любезни и за тях е удоволстиве просто да те приветстват в магазина. Всъщност аз третирам източните пазари долу-горе като музей - гледам, размишлявам, снимам, заминавам. Там спокойно можеш да се изгубиш сред всякакви дрехи, шалове, шалвари и чанти с ориенталски мотиви, величествени килими, симпатични сувенири, сервизи за турски чай и кафе, традиционни фенери с цветни стъкълца, автентични стълени сини турски "очички" против уроки, шарена керамика. Всъщност дори има места, където да минеш урок по керамика и да създадеш свое собствено изделие.

Друга интересна идея са танците на суфи - въртящите се дервиши. Суфизмът е мистично учение в рамките на исляма. Може да се опише като анти светско движение като повече набляга на духовността и самоусъвършенстването - пречистване на вътрешната същност. Неговите най-отдадени последователи - дервишите, водят аскетичен начин на живот. Те танцуват, въртейки се в кръг, изпаднали в транс, с цел пречистване на ума и душата. В днешно време обаче техния мистичен танц е повече комерсиален, от колкото автентичен. Все пак малко ме е яд, че не намерих време да посетя такова шоу. Макар и да не е ритуалът в истинската му същност, би си струвало да се види.

Това беше от мен за магичната Кападокия и нейните тайни - ерозивните процеси, чудатите форми на релефа, подземните градове и мистичните суфи. По-долу съм оставила няколко любими снимки от кътчета из градовете на Кападокия.

До скоро, приключенци! ;)

[sheisclassynevertrashyalilsassy]

“Дете, което е третирано зле от родителите си, не спира да обича тях, а спира да обича себе си.“ 

Шахида Араби

[tanirtaw]

ӘУЛИЕЛЕР АЙТАДЫ О Ықласты Ием, жолдан тайып кеткендердің кінәсін кешіре көр! Өткізіп қойған қателігіңіз сізді хақ жолға бастауы мүмкін. - МӘУЛӘНӘ РУМИ ӘУЛИЕ Нәпсі қалауымен өзгертілген жүрек Аллаға қалай сапар шексін? - ИБН АРАБИ ӘУЛИЕ Нәпсі патшаны құл етеді, сабыр құлды патша етеді. - ИМАМ ҒАЗАЛИ Тіпті досыңыз сырыңызды ашса да, сіз оның сырын ашпаңыз. - ҚАЗІРЕТ ӘЛИ Р.А اۋليەلەر ايتادى و ىقلاستى يەم، جولدان تايىپ كەتكەندەردىڭ كىناسىن كەشىرە كور! وتكىزىپ قويعان قاتەلىگىڭىز ءسىزدى حاق جولعا باستاۋى مۇمكىن. - ءماۋلانا رۋمي اۋليە ءناپسى قالاۋىمەن وزگەرتىلگەن جۇرەك اللاعا قالاي ساپار شەكسىن؟ - يبن ارابي اۋليە ءناپسى پاتشانى قۇل ەتەدى، سابىر قۇلدى پاتشا ەتەدى. - يمام عازالي ءتىپتى دوسىڭىز سىرىڭىزدى اشسا دا، ءسىز ونىڭ سىرىن اشپاڭىز. - قازىرەت ءالي ر.ا #қазақ #тәриқат #салауат #дана #әулие #ілім #ислам #дін #сопылық #пайғамбар #құран #хадис #Kazakhstan #адамгершілік #иман #балалар #шәриғат #салт #дәстүр #Қазақстан #жаңалық #maulana #rumi #руми #мәуләна #яссауи #күн #нақыл #пайғамбар #мұхаммад #махаббат nvrislam.net fb.com/tanirtaw instagram.com/nvrislami https://www.instagram.com/p/Coj7uLzS8go/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[yakymenko]

ВІДПОВІДЬ ДУБИНЯНСЬКОМУ

Син Богдан (29 років віку) кинув мені (58 років віку) у telegram-чат статтю журналіста Дубинянського з (не)"Української правди". Після смерти засновника УП Ґонґадзе це видання окупували ду́рні, хохли, москалі, колаборанти, сепари та інша наволоч. Тому УП вже не є ґонґадзівським українським ресурсом...

Дубинянський, з посиланням на історію Алжиру-держави, коли алжирські терористи вчиняли звірячі злочини проти навіть цивільних, і проти навіть своїх ж�� "ДНР"-арабів, але добилися таки Алжирської держави, доходить висновку (причому, цілком правдивого висновку!), що "Ми можемо скільки завгодно міркувати про те, що історія - на боці цивілізації, свободи чи демократії. Але насправді історія на боці переможця - хоч би хто ним був".

Трохи згадавши терористів-хамасівців (до речі, чому саме хамасівців, а не палестинців? що за пропагандонська дурня, запроваджена в наших і західних ЗМІ?! що за підміна понять?! чому палестинців обов'язково називати хамасівцями-терористами, хоча на Палестині триває народно-визвольна війна арабів-палестинців за свою державу!! ну, виб'ють хамасівців - щось зміниться? війна палестинців триватиме й надалі, палестинці створять іншу партію!!), так от, згадавши у статті напад палестинців 7 жовтня 2023 року на територію Ізраїля та розстріл цивільних осіб у фестивальному таборі, згадавши патріотів-терористів Алжиру, Дубинянський виводить статтю й читачів до висновку: так, ізраїльтяни теж учиняють звірства проти палестинців (яких Дубинянський уперто називає хамасівцями), але ж це є відповідь на хамасівські звірства, тому в майбутньому, як Ізраїль переможе, ніхто ізраїльських звірств і не згадає!

Я прокоментував синові статтю Дубинянського. Це вийшло як відповідь самому Дубинянському.

Андрій Якименко, telegram-чат, 06.11.2023:

«Не здивуюся, що Дубинянський є жидом. Ну, як Коломойський чи Звягільський. Коломойського я розвінчував, ще коли масове хохло-бидло пророчило його у президенти України у 2014 році. Тепер усім очі розкрито, га, бидло?! Звягільський був багато скликань нардепом України, також і громадянином Ізраїля - всупереч законодавству, власником донбаських шахт, визискував шахтарів, нацьковував їх на український уряд, мовляв, Україна обмежує зарплатню шахтарям, а потім з мільярдними накраденими грошима втік до Ізраїля! Уже здох, падлюка.

Стаття є тенденційною, автор відверто стоїть на жидівсько-ізраїльському боці. Мовляв, жорстокість Ізраїля потрібна, щоби перемогти, а переможців не судять, майбутні історики не згадають жидівських звірств, а славитимуть перемогу Ізраїля. Так, так буде, якщо Ізраїль переможе. Якщо. Але перемоги Ізраїля не буде! Там, на Палестині, йтиме вічна війна, тому що там плямка лайна (Ізраїль) - посеред арабсько-ісламського моря! Рано чи пізно Ізраїль буде задушено, а жидів знов розпорошено по світах. Тут головне, щоб до нас вони не поперли. Наша влада й народне бидло вже майже всю Умань віддали жидам (хасидам), там центр уже викуплено, там вивіски на івриті, там б'ють і убивають українців! Ну, так само жиди-ізраїльтяни вчиняють у Палестині з арабами-палестинцями.

Автор статті не тямить, що араби  с в о ю  жорстокість проти жидів не вважають злочином! Як і бійці УПА з криївок не вважали злочином убивати цивільну (вчителі, голови рад тощо) і військову владу на території України. Бо вони - упівці-українці та хамасівці-палестинці - боролися за свої Держави!

І тому, за правилом Дубинянського в статті, при перемозі Палестини звірства палестинців ніхто не згадає, палестинців вважатимуть героями, та проклинатимуть жидівський нацизм і фашизм-юдаїзм ізраїльтян.

На жаль, Захід учинив непростиму навіть не помилку, а непростимий злочин, надавши жидам землю під Ізраїль у Палестині. Там жидів було 10% тоді. Тепер 90%, бо арабів виганяють і убивають, як то зараз іде у Смузі Гази. Думаю, Газу та прилеглий район приєднають до Ізраїля. І Захід буде це вітати, тупо не розуміючи, що наших дітей-онуків він, Захід, кидає у майбутні війни з ісламо-арабським світом!..

Он Австралія який континент! Там і пустеля є, розміром у 1000 чи 10000 разів більша за Ізраїль. Ото там нехай, як у палестинській пустелі, набудують собі кібуців, огородити колючим дротом жидам "кордони", нехай там будують свій Ізраїль!!

Не жартую».

06.11.2023

©Андрій Якименко

[shalenist-blog]

Ну що пішлисьме воуууу😎😂 хто любить bass? Підписуйтесь @shalenist#shalenist #funny #funnyvideos #2019 #bass#музика вмашину#наваливаем#пушлисьме#пішлисьме#араби (at Mukacheve) https://www.instagram.com/p/Br_C6TUI80d/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1xm6yixjmkbhb