#аладин

[emimi-am]

Arabasta⇆Aladdin✨

[lora-ns-world]

,, Със парчета от криле аз мога още да летя. Даже ехото крещи с мощна сила. "

[disneylifes]

А если бы у неё все же была куча павлинов....

[bulgarianpsycho]

Ако бях Аладин, ти щеше да си вълшебното килимче, защото си нереален парцал.

[stgram]

днес хванах трамвай 22 вместо 21... a whole new world аладин ряпа да яде

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Опитомяване на чудовището

Колкото повече се отдалечавам от преживяното събитие, толкова по-ясно проглеждам за неговата значимост. В зала “България��� Емануил Иванов, Емил Табаков, Софийската филхармония и мъжката половина от Националния филхармоничен хор представиха композиция-мастодонт – не само заради дължината си (75 минути), не само заради чудовищната си трудност и за солиста, и за оркестъра (27. 06). Концертът за пиано и оркестър, оп. 39 в до мажор от Феручо Бузони, който изследователи определят като “рухване на благородния замисъл на романтизма”. Написа в блога си Decrescendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Концертът на Бузони изобилства на препятствия, на провокации и по отношение на структуриране, на овладяване на формата от диригента, и по отношение на необятната натовареност на клавирната партия, както и на смисловата съвместност на пианото и оркестъра, както и с отвеждането на абстрактно-музикалното към формулираното философско обобщение в последната част с гласа и словото на мъжкия хор, експониращи текста (на немски) от поетичната драма “Аладин” на датския поет, съвременник на Гьоте, Адам Йоленшлегер (1779-1850). (Той е автор на текста на гражданския датски национален химн “Има една прекрасна страна”, който съществува от 1835 година – тогава Ханс Ернст Кройер пише музика към стиховете на Йоленшлегер.) Концертът е рядко комплицирана композиция, завършена преди 120 години, която потвърждава тезите на Бузони в неговия труд “Скица на новата естетика в музикалното изкуство”, публикуван през 1907 г. В тази теоретична работа композиторът-пианист се обявява за пълната самостоятелност на музиката като изкуство, без никакви програми, без съобразяване с установените формални структури. Настоява за връщане към господство на импровизационната практика, без робуване на традиционната хармония, отхвърля господството на мажорно-минорната система, счита я за оковаваща въображението на автора.

Феручо Бузони

Настоява и за извънтонални експерименти. И в своя опус-магнум Бузони онагледява творческите си въжделения. Редките за времето си хармонични идеи в партитурата формулират някои от тях, а самият концерт онагледява разбиранията на Бузони що е това свободна музика. Единствено с поезията в последната част на петчастния цикъл той, като че ли се самоопровергава, като се обръща към поетичната драма на Йоленшлегер “Аладин”, в която поетът пресъздава живота си и в която вълшебната лампа на Аладин символизира интуитивния гений на създаващия. Текстът е особен, натоварен със символи, а Бузони е включил и откъса, в който се слави Аллах като символ на недостижимия дух.

Емил Табаков, Емануил Иванов и Софийска филхармония

Не мисля, че има друг диригент в страната, в настоящия момент, който би се захванал да учи партитурата на този концерт, освен Емил Табаков. Необозрима любознателност, дисциплина и отговорност – това са били винаги основни съпровождащи фактори на неговия чудесен творчески път. По същия начин си мисля и за Емануил Иванов, чийто път предстои, но той вече демонстрира, че никак не се бои да се самопредизвиква. Да прекосява по-непознати територии. Да, през 2019 година бе първи на конкурса “Бузони” и може би сам си е наложил предизвикателството да свири този концерт. Преди да реализират с Табаков българската му премиера Иванов го е изсвирил на 14 юни със Симфоничния оркестър на Кралската консерватория на Бирмингам, под ръководството на известния английски диригент Мартин Брабинс. Пак от Бирмингам, но от Симфоничния оркестър, заедно с Марк-Андре Хамелин и диригента Марк Елдър, светът получава много добър запис на концерта. Други колеги на българите (не са толкова много) по отношение на Бузони-концерта са Игор Левит с Еса-Пека Салонен и Симфоничния оркестър на Сан Франциско, Герик Олсън с Кристоф фон Дохнани и оркестъра на Кливлънд и Кирил Герщайн със Сакари Орамо и Бостънския симфоничен оркестър. Впрочем през октомври (17, 18, 19) двамата ще го изпълнят с оркестъра на Берлинската филхармония.

Емануил Иванов

“Има клавирни концерти и има клавирният концерт на Бузони” – прочетох в един текст. Табаков и Иванов разтвориха, разгърнаха, овладяха, укротиха невероятната с гигантските си мащаби и препятствия форма. Но не само. Концертът действително е силно “обзет” от идеята за импровизация, за различен подход и към структурата, и към елементите, които я образуват и организират. И ако пианистът, все пак, има възможността да впрегне цялото си лично време и ресурс, за да овладее този концерт, диригентът разполага с четири репетиции, за да накара оркестъра да припознае, да обхване  произведението, да се справи не само с инструменталните, но също и с ансамбловите проблеми, които щедро му се предлагат, а и с партньорството със солиста. Колосална работа! И неблагодарна. При цялата си убийствена сложност соловата партия не може да се определи като такава – пианото свири със, във и извън оркестъра, пределно виртуозно, но не подчертано солистично.“ Дали творбата е пародия или е смъртно сериозна” – е попитан Игор Левит, на което той отговаря: “Мисля, че и двете.” Музиката може да бъде определена като едно фрагментирано цяло и в това е нейната парадоксалност, освен в преднамерената ѝ трудност.

Емануил Иванов

В първата част основно оркестърът експонира тематичния материал, а солистът, след пространното оркестрово въведение встъпва в своята роля на самостоятелно и непрекъснато изявяващ се индивид, някак встрани от оркестъра и същевременно заедно с него – с бързи гигантски гроздове акорди, разположени и на четири петолиния, с хроматични пасажи, с колосални, сякаш невъзможни за обхващане регистрови разстояния, с низ от модулации  – без да заяви или потвърди дори част от тематичния материал. Пианото ври и кипи с цялата възможна (и невъзможна) клавирна техника, независимо от строежа и движението в оркестровата тъкан. Невероятна работа! Скерцозната втора част е по-активна ритмически, с интересни указания към изпълнителите относно маниера на интерпретация – от младежки весело, през фантастично, до брутално. Тук клавирните каденцови моменти са повече – още от самото начало може да се каже, че пианото води, нещо, което изумително категоричното присъствие на 25-годишния Емануил заяви безапелационно. И с впечатляваща психическа устойчивост; той е изграден мощен, непредвидим тонов играч с много бърз ум, със смайващо бързи пръсти, но най-вече с висока степен на способност да обхване, да укроти тази направо нечовешка звукова материя.

И в цялата “скоростна програма” предписана от автора, Иванов фантастично бързо и гъвкаво нанасяше тембри, предлагаше изпипани, чисти щрихи, загребваше и разполагаше с мярка редуващите се фрази – беше удивителен! Удивителен бе и синхронът му с диригента и оркестъра в полето на толкова сложната фактура – подвигът бе изнесен, извършен с великолепна музикантска взаимност. Най-дългата средна, трета част възсъздаде контрастно мрачно, процесуално настроение и тук солистът най-после влезе в по-класическата си роля – с тематични реплики и отговори към оркестъра, но отново чрез много сложна фактура и хиперактивна импровизационност. В особеното излъчване на тази средна част, която трае колкото класически клавирен концерт, се откроиха дълбочината и вдъхновението на прочита, който насити бавното, разточително, пространно, вагнериански тип развитие на формата с внушителни солови сегменти, с катарзисно звучене в сериозни непрекъснати градации, завършващи със страхотни в мощта си кулминации.

Емануил Иванов и Софийска филхармония

И пак със силно респектиращата, предизвикващата удивление енергия на солиста, но също на диригента и оркестъра. “All’ italiana”, четвъртата част, те предадоха на един дъх – клокочеща звукова трансмисия, константен, неудържим до изчерпване на дъха ритъм на тарантела – като празничен, но и като предсмъртен танц (поне на мен така ми прозвуча). Особено в репризата. Иванов сграбчи яростно невъзможните акорди след шеметната каденца, предписани в три фортета и като че ли ги наказваше за тяхната невъзможност чрез артикулирането им като камшични удари. Последната част, назована Cantico. Largamente, отново върна известна процесуалност в движението си, подета от мъжкия хор, чието присъствие нанесе литургичен дух във финала на композицията, в който звучи и текстът “Чувствайте се близо до Аллах, вижте делата му”, отправящ към божественото. Факт е, че Бузони като че ли е бил ��бзет от идеята да пресъздаде в музика пиесата “Аладин” на Йоленшлегер – мислел е за опера, за оратория, но не е успял и накрая го е решил, подобно например, на симфонията “Фауст” от Лист, да включи откъс от нея като текст за мъжки хор във финала на клавирния концерт.

Емил Табаков

Уважавам, разбира се, идеята на автора, но си задавам въпроса  защо в една само композиция, пък била тя и 75 минути трябва да се съчетаят няколко жанра – на симфония с пиано, на концерт за пиано и оркестър, на оратория с пиано. Може би, не схващам докрай дълбочината на авторския замисъл. Но трябва да се отдаде заслуженото, много заслуженото на Емануил Иванов, на Емил Табаков и на оркестъра на Софийската филхармония за този творчески героизъм, бих го нарекла, една проява на идеалистичния възглед за музика,  който днес най-вече у нас считат за старомодна лудост.

Емил Табаков

И в края ми се иска да не забравя още една особеност в програмата на концерта – той започна с петминутната пиеса на Александър Скрябин “Мечти”. Пиесата “прошепна” като прелетяло поетично вдъхновение, синтезирало красотата на чувствената енергия и в тази своя краткост каза толкова много. Отново отлична идея на Емил Табаков да съпостави две толкова крайни в намеренията и изказа си творения. Да покаже различните възможности на музикалното битие, според развитието на формата във времето. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория ��учева, архив на Софийска филхармония

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net.

[kinokritik42]

Аладин

Волшебный мир. Спецэффекты не являются чем-то новым для сегодняшних любителей кино, но для Болливуда с небольшим бюджетом «Аладин» достаточно хорош. Он приносит свежий воздух простого фэнтезийного мира. Фильм «Аладин» о волшебном мире начался в Хвайш-Нагаре на севере Индии. .Маленький мальчик по имени Аладин, которого иногда преследуют друзья из-за сходства имени с героем..Однажды появляется джинн, когда Аладин рубит волшебную лампу...Тогда началась история волшебства и фантазии.Джинн помогает Аладину найти свою любовь ,сражается со злым персонажем по имени Мастер манежа, который хочет, чтобы волшебная лампа управляла миром. В фильме нет ничего особенного (кроме простых спецэффектов), но посмотрите его из-за его простоты..Он поможет вам полетать через детские фантазии.. Сценарий обычный, местами неуклюжий..Музыка средняя..Ритеш и Санджай Датта в игре хорошо вписываются в своих персонажей.Новичок Жаклин Фернандес дорисовала Джастиса своему персонажу.Хотя в этом фильме нет ничего кинемат��графического прекрасного, но в конце концов это наполняет тебя хорошо..

[morryon]

Домът ми е раница - тежи, защото нося себе си на гръб. Теглото му е пропорционално, на всичката любов що имам къмто този свят. Пластелинчета, молив и книга, островчета чистота в безкрая, от хаотични къщи, вътрешни безредия... Домът ми е бутилка - лее се, макар че често виждам дъното. Сред стъклените небеса се реем, и всеки щом е там ми е приятел. Гледам винаги тя да е пълна, защото празните бутилки ги изхвърлят, а после ги намира Аладин и търка, и аз - и да не искам, ще изляза, и пак за дом - ще изпълнявам чуждите желания. Домът ми е локомотив - ужасно див, С безумно дълга композиция. Препуска в плетеницата от релси, в търсене на гара, град, гора, морета, В търсене на точката, на крайната позиция. Но всяка точка кръстопът е - пресичат се безбройни прави в нея, винаги по две, все успоредни, съвършени. А правите - те винаги са прави, Защото само линията свързва точки, а щом си права - мила - е най-кратко. Домът ми е безкрайно пътешествие, За да съм с теб - просто не трябва никога да спирам. Макар да сме две точки в съседство, път помежду ни непрестанно дирим. Нарамили себе си на гръб, забързани, Удряме в релсите бутилката. Защото знаем - сред мътилката, Домът е между точки свързване. Моро - "Домът на джина" photo: благодарение на @e.list.a , за пиесата: ©Земя на копнежи #korenuvane #bookjazz #rockstorytelling #rockmusical #moro https://www.instagram.com/p/ComuWmbIKr2/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[balkanskapravila1371]

Аладин - владар света

Аладин – владар света

Аладин – Владар свијетаТект Горан Сиаковиц – Најмоћнији играч у финансијском систему није једна ��ли више особа, већ строј, точније: систем за анализу података, који контролише умјетну интелигенцију. Једна застрашујућа истина, које многи нису свјесни.Његово име је Аладин. Аладин је скраћеница од Ассет, Лиабилити анд Дебт анд Деривативе Инвестмент Нетворк.Аладиново програмско конструисање сеже још…

[semey-osa]

Добрый вечер в магазин Аладин въехала машина. Видео грузиться Выпил не Садись за руль 87779444444 https://www.instagram.com/p/Cl820W-ownV/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[phantom-prankster]

Хочу сделать кастом с ✨Ослом✨, ✨Сидом✨, ✨Юлием✨, ✨Яго✨ и конечно же ✨Мигелем и Тулио ✨💖✨ (ﾉ◕ヮ◕)ﾉ*.✧

Сейчас все делают трендовые кастомы, по разным гламурным бич-персонажам, а я другая! Совсем иное! Я буду выделяться, хе-хе! <(￣︶￣)>

И то, ну кто не любит этих милых булочек?))) Я знаю, что хотя бы одного из них ты любил в детстве, даже не отнекивайся ( ꈍᴗꈍ)

[lora-ns-world]

И как сега ще ме пречупят?

Аз отново не ще мълча.

Ще дишам, когато ме задушават,

аз ИЗБРАХ да не съм безмълвна.

💙💙💙🌙🌙🌙✨✨✨

[adobreva33]

Новые кадры из диснеевской киноверсии "Аладдина" от Гая Ричи.

Премьера в РФ: 23.05.2019 года

Мировая премьера: 23.05.2019 года

В главных ролях: Уилл Смит (Джинн), Мена Массуд (Аладдин), Наоми Скотт (Жасмин), Марван Кензари (Джафар), Билли Магнуссен (новый персонаж)

Синопсис фильма:

Молодой воришка по имени Аладдин хочет стать принцем, чтобы жениться на принцессе Жасмин. Тем временем визирь Аграбы Джафар, намеревается захватить власть над Аграбой, а для этого он стремится заполучить волшебную лампу, хранящуюся в пещере чудес, доступ к которой разрешен лишь тому, кого называют «алмаз неограненный», и этим человеком является никто иной как сам Аладдин.

[marknochnoi]

[soft-dreams-blog]

Светящаяся плюшевая подушка – это яркая, креативная, красочная, мягкая, удивительная и загадочная новинка на рынке подарков Украины. В процессе создания участвуют дизайнеры, швеи и технологи, используется только безопасные и гипоаллергенные материалы – поэтому вы можете быть уверенны в качестве товара и его оригинальности. #ночник #игрушка#подарок #подушка #подушканочник #светяшаясяподушка#подарокдляребенка #детки #купитьподушку #игрушкидлядитей #праздник #pillow #led #pretty #instalove #аладин #мстители #мамакупи #барахолкаукраина https://www.instagram.com/p/B3tM_XAJyre/?igshid=19pzcv54cukf1

[vprki]

Емил Табаков и Емануил Иванов закриват сезона на Софийска филхармония

Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Бузони в изпълнение на носителя на наградата "Феручо Бузони" Емануил Иванов под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков на 27 юни.

Маестро Табаков допълва програмата на вечерта с "Мечти" - Прелюдия за оркестър в ми мажор, оп. 24 от Александър Скрябин (1872-1915), съобщават от Софийска филхармония.

Концертът за пиано на Феручо Бузони (1866-1924) е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779 – 1850), съвременник на Гьоте.

Феручо Бузони, снимка: fma

Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.

За първи път е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.

Само две години след създаването му Концертът за пиано оп. 39 е публикуван от „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната соловата партия. От 80-те години на ХХ век насам интересът към концерт��ото му представяне и звукозапис нараства. Концертът никога не е изпълняван в България.

Емануил Иванов привлече вниманието на международната музикална общност след като получи първа награда на 62-то издание на международния конкурс за пианисти "Феручо Бузони“ през 2019 в Болцано, Италия. Успехът на 20-годишния музикант е последван от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Част от наградата му е и солов концерт в “Ла Скала”, състоял се през 2021 без публика поради пандемията, но предаван онлайн.

Емануил Иванов в "Ла Скала", 2021

Роден е през 1998 в Пазарджик. Уроците му по пиано започват на седемгодишна възраст. Смята присъствието на симфонична музика в своето детство, особено тази на Густав Малер, за ключов фактор в артистичното си развитие. Първите си стъпки в клавирното изкуство прави с помощта на Галина Даскалова в родния си град, а след това работи с проф. Атанас Куртев. В момента е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на изтъкнати пианисти като Дмитри Башкиров, Кирил Герщайн, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитри Алексеев, Питър Донохоу и други.

Емануил Иванов с Радиоркестъра, 2024

Емануил Иванов ��частва в много фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулесзал“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Емануил Иванов е носител на награди от престижни международни конкурси като "Алесандро Казагранде”, "Скрябин-Рахманинов”, "Лист-Барток”, "Млади виртуози”, "Дину Липати”, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на престижни награди във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.

Припомняме, че миналата година на 29 юни Емил Табаков също закри сезона, като води Софийската филхармония, Националния и Детския филхармонични хорови състави както и сопрана Пламена Гиргинова, тенора Андрей Найденов и баритона Иво Йорданов с „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Незабравим концерт.

Емил Табаков

А на 9 май т.г. Маестро Табаков заедно с оркестъра,  хора на Софийската филхармония и солисти Стефани Кръстев (сопран) , Виолета Радомирска (мецосопран), Емил Павлов (тенор) и Валентин Ватев (бас) изпълниха изключителната Миса Солемнис на Бетовен. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването  на величавото послание на композицията.

За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския ��ниверситет „Св. Климент Охридски“  на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в  седемдесет и петата си годишна (създаден е през 1949 година) си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.

Емануил Иванов чели и конкурса за млади пианисти “Артур Рубинщайн” през 2016 година в Пекин - снимка YouTube

Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция - участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).

Независимо от силния сезон на Софийска филхармония със знаменити солисти и диригенти и дълго запомнящи се великолепни концерти, музикалното събитие на 27 юни със сигурност ще е от най-върховните за годината. Очакваме това  вълненуващо преживяване.

И да не забравяме, че  за втора година Софийската филхармония ще бъде музикален домакин на престижния музикален фестивал в Правец – Pravets Art Nights 2024. На 19 и 20 юли на сцената до езерото на Hyatt Regency Pravets Resort, почитателите на класиката ще имат възможност да се срещнат със световнопризнати солисти и диригенти.

Емил Табаков

Първата вечер е посветена на музиката на Гершуин и е с участието на виртуозния немски пианист Себастиан Кнaуер, който, заедно с първия ни оркестър ще представи „Рапсодия в синьо“. В програмата са включени и увертюрата Funny Face и сюитата „Порги и Бес“. Дирижира забележителният Емил Табаков.

Оперната гала Пучини ще събере на 20 юли оперната прима Мила Михова и един от най-харизматичните тенори на днешното време Матео Фалчер. Под палката на маестро Томас Рьознер те ще представят арии и дуети от най-емблематичните опери на Пучини.

��ече знаем за голямата приятна изненада не само за меломаните през следващия сезон 2024/25 година. Световноизвестното сопрано Анна Нетребко идва в България за пръв път и ще пее в "Арена София" със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът ще бъде на 20 март 2025. Заедно с Нетребко на сцената ще излезе и нейният съпруг Юсиф Ейвазов. Както беше казал преди години Маестро Найден Тодоров в качеството си на директор на Софийска филхармония: „Хубавото предстои!...“. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония и БНР