#Христо Явашев | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 7 months ago

Text

Иван Андонов: Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини.

Преди 10 години по повод 80 годишнината от рождението на Иван Андонов се срещнахме със съпругата му Люба Маричкова в дома им. Стара софийска кооперация, проектирана навремето о�� дядото на Люба. Днес отново отбелязваме с любов, възхищение и почит вече 90-ата му годишнина.

Целият апартамент беше в картини, главно на Иван Андонов (1934-2011), на централно място в хола един до друг два негови портрета като млад. Единият е рисунка от Генко Генов, създадена още 1961 г. и подарена им от Светлин Русев. Другият е на Христо Явашев – Кристо. Отстрани на стената сред авторските картини на Иван Андонов е и негов автопортрет също от младежките години. Люба призна тогава, че той е подредил картините си вкъщи и тя не би искала в никакъв случай да сменя местата им или да ги представи на изложба. Според нея има достатъчно в ателието, които да бъдат излагани.

„Победен съм, безнадеждно съм победен от простащината”, припомн Люба Маричкова горчиви думи на съпруга си Иван Андонов от негово последно интервю. И продължава: „Той се считаше безнадеждно победен от простащината, виждаше, че тази нация отива на никъде с това, че няма култура на български език, само някакви чужди и недобри образци, които тук непрекъснато преминават и децата им подражават.

Портрети на Иван Андонов от Генко Генков /л./ и Христо Явашев - Кристо /д./

Освен това много се обърка образованието. Той беше напълно убеден като всеки интелигентен човек, че без образование нищо не става. Той казваше, че след като нямат култура на български, децата им след време ще почнат да мучат, но, за съжаление и нашите ще мучат!” И те мучат сега…” Но като гледаше телевизия, казваше: А, бе Люба, аз не съм вече за този свят. Аз съм дефектният”, добави Люба още от думите на режисьора, художника и актьор Иван Андонов.

Всички вази в апартамента бяха с големи букети пролетни цветя, така както е обичал Иван. След смъртта му Люба със съдействието на галерия “Ведарт”, една от залите, където той обичаше да излага картините си, издава луксозна книга за Иван Андонов. В нея са публикувани записки на твореца, вероятно е замислял книга, не толкова автобиографична, а за живота и времето, което е живял. Много снимки от личния архив на семейството, от участията му като актьор в театъра и киното, от игралните и анимационните му филми като режисьор, спомени на колеги и приятели, репродукции на негови картини изпълват страниците на великолепното издание. Люба не пожела да ни се подпише на първата страница на книгата, „да не загрозява белия лист”, който е само с рисунката на Генко Генков. Даде ни авто��раф на написаното за Иван от нея, съпругата. „Никога и никъде не срещнах подобен човек. Не се надявам и на бъдещето, освен ако в другия живот срещна отново него. Мисля за Иван всеки миг. Където и да се намирам, очаквам да го видя”, каза тогава тя. И сега го казва…

Люба и Иван преди години…

„Около него ти трябваше да си млад. Не знам как го правеше това, дори в последните години, когато отиваме някъде с колата, аз нещо слизам, връщам се. За миг виждам един доста възрастен човек, който седи в колата, който не е Иван, според мен. И като седна в колата – вече съм до млад човек”, спомни си тя и добави: „Той никога не говореше за плановете си. Непрекъснато ми казваше: Нямам време, нямам време, нямам време. Значи е имал много планове.

Той не обичаше да занимава хората със себе си. Държеше се, като че ли е никой. Даже ми е казвал понякога, като имаше премиери на филми още: „Бе, Люба, не може ли аз да не отида, бе.” Викам: „Не може, да си станал зарзаватчия, тогава нямаше никой да те вика на премиера!” Но в последната година, в която той беше болен, все пак той в последните години се занимаваше само с живопис, направи тридесет прекрасни картини. Миналата година (2013) ги представихме в галерия „Арте”, т.е. имаше непрекъснати планове и когато беше толкова болен продължаваше да рисува. Последното кръгче, което си е направил в календара в ателието е било на 12 декември, когато за последен път е бил в ателието, на 13 декември влезе в болница за химиотерапия и вече не излезе. Почина на 29 декември 2011 година. Две седмици преди да почине той още рисуваше”, сподели Люба Маричкова.

Иван Андонов и Христо Шопов по време на снимките на филма “Вчера”

В този наш разговор преди 10 години /целия може да прочетете във „въпреки.com” тук/ се върнахме и към киното. Люба сподели, че е с Иван в живота са заедно от филма му „Покрив” /1977 г./. Той е бил много добре приет от критиката и е получил наградата на ФИПРЕССИ на Варненския фестивал ”Златната роза”. Оттам другите му филми не са се радвали на голямо признание от критиката, но имали голям зрителски успех, което за него било по-важно, отколкото критиката да ги оценява. „Той умееше хем да ги направи да се гледат, хем, все пак да бъдат изкуство, киноизкуство. Той го разбираше по съвременен начин това изкуство, не го разбираше като литература, като нещо, което ще остане след вековете. Но, както виждаме филмите му остават - филмът „Вчера”, „Дами канят”. През есента бяхме в Пловдив да представим книгата, бяхме с Мария Статулова и със Стефан Данаилов и даваха „Дами канят”. Този филм не е остарял, той изглежда, като че ли сега е правен. Ако не познаваш артистите и не виждаш съвсем друго строителство, просто филмът си е напълно съвременен. Да не говорим за „Вчера”.

Той знаеше какво може и какво не може. Просто се съобразяваше с това какво може и какво не може и се надяваше, че интелигентните хора ще разберат, че нещо не е можело и не е направено”. По никакъв начин Люба не героизира съпруга си с по-късна дата. „Той е от едно голямо семейство. Иван Андонов, дядо му, е апостол на Съединението, дясната ръка на Захари Стоянов. Те са имали хора в лагери, хора, изчезнали, обиски на къщите. Филмът „Вампири, таласъми” е до голяма степен и автобиографичен. И Иван изпитваше много голям страх. Аз повече обичах да лая. И той ми казваше: „А, бе ти много обичаш да лаеш и някога ще те приберат, ще те пребият в една милиция и ще спреш да лаеш толкова много!” Ама не знам, нито веднъж не ме прибраха в нито една милиция. Той беше изпълнителен, не беше послушен, но беше изпълнителен. Той ми казваше: „Виж какво, ако можеш да отидеш и да живееш в друга страна и да се справиш – върви! Но, ако живееш тук, трябва да се съобразяваш с това, което е в момента!” Но той беше много голям противник на комунизма, защото комунизмът е липса на свобода, а един човек на изкуство, а и той специално искаше да е свободен, за да може да си направи изкуството така, както на него му харесва, а това не можеше да стане тогава. И затова някак си той се презираше за това, че е изпълнителен, но заради това, че изпълнителен е направил толкова много и то добри неща”, казва Люба. Това, разбира се, са и неговите актьорски постижения в „На малкия остров”, „Инспекторът и нощта”, „Отклонение”, други филми – винаги интелектуалец, често в една враждебна за интелигентния човек среда.

„Интелигентният човек няма голям шанс никога не е имал голям шанс. За съжаление. Някаква качествена интелигенция веднага след Освобождението се е създала, малобройна, но се създала… Иван беше много работлив. Той беше толкова работлив, че заради това доби шанс. Той казваше: „Те ме пъдят оттук, аз се промъкна оттам. Те се правят, че не ме виждат, аз, обаче, съм висок.” Това беше фигуративно казано, но той непрекъснато работеше. Няма начин, защото да работиш безкористно, с голяма любов…това беше голямата му любов. Аз не искам да ме харесват, аз искам да харесват това, което правя, казваше той, отново цитира Иван Андонов Люба. Чете ни откъси от книгата, какво е написал, какво е казвал в различни интервюта. В тези мин��ти, сякаш бяха отново заедно…

Люба продължи тогава да чете от текстовете на Иван. „Аз работя и се опитвам да кажа това, което мисля, на езика, който аз си избера. Дали искам да говоря с езика на живописта или с езика на киното – сам избирам средствата и решавам по какъв начин да разкажа една история. Нищо светско не ме интересува. Не ставам за политик. Нямам качества на демагог. Нямам душа на престъпник. Слава Богу, има книги музика, хората са рисували, рисуват прекрасни неща и аз мога да ги гледам и да им се възхищавам. Ужасявам се, че толкова много хора нямат необходимост и не познават радостта, която могат да изпитат от духовната храна.”

От ляво на дясно: Гергана Борисова, Павел Койчев, Люба Маричкова и Станислав Памукчиев

Неговата седма самостоятелна изложба в галерия “Арте” беше експонирана в пространството ѝ миналата година през пролетта. Три от тези седем той лично подреди. Това бяха уроци по естетика от творец с висок дух и безкомпромисно поведение, който чудесно знаеше къде започва истинското изкуство и неуморно работеше в най-високите му регистри. С обич и вълнение са подредени близо 20 от маслените картини на живописеца Иван Андонов, от голямо-форматни до кавалетни, от ранни пейзажи до поетични абстрактни платна (след 2000-та година). „Да, Иван е при нас със силното си духовно присъствие, с големия си талант, с безпогрешното си чувство за цвят и композиция. Яркият му творчески дух изпълва пространството на галерия „Арте“ и приятелите, зрителите ще усетим тънката му усмивка, оригиналното му мислене и обичта му към красивото.“ Споделиха от галерията, която бе от любимите му. Съпругата му Люба Маричкова с изключителна обич и последователност продължава да съхранява и представя неговото високо изкуство.

От изложбата на Иван Андонов в галерия "Арте", 2023

Изложбата „Иван Андонов – живопис“ откриха скулпторът Павел Койчев и проф. Станислав Памукчиев, художник, преподавател в НХА на 21 март 2023. И двамата са били сред най-ценените, обичани и уважавани творци от Иван Андонов.

„В тази хубава мартенска дъждовна вечер Иван Андонов ни е поканил отново да раздаде щедро неговия огромен талант на нас, които сме тук тази вечер. Иван Андонов, както разбрах скоро от съпругата му Люба Маричкова е започнал да рисува, когато е бил на четири години. И кой му е бил първият учител – Николай Райнов! Това се казва прощъпулник!“ Каза Павел Койчев и продължи: „Иван Андонов не е спирал оттогава от дете до края да рисува. Въпреки, че е актьор, професионален в театъра, в киното. И когато започва да режисира и създава неговите шедьоври, филмови, едни от най-емблематичните филми на българската кино, украсата на българското кино, той и тогава не престава да рисува.“

Люба Маричкова на изложбата на Иван Андонов в галерия "Арте", 2023

Светлината и щастието от експозицията с творби на Иван Андонов вибрираха, наистина, в пространството на гостоприемната за неговото изкуство галерия „Арте“. Но Люба беше тъжна…Разбирах я…

Сега си припомням и какво ни каза Люба преди 10 години за „довиждане”: „Не искам да бъде жално, по никакъв начин да не бъде жално, защото Иван ще ни се сърди…”.

Иван Андонов

„Нищо не ми доставя толкова голямо удоволствие, колкото рисуването. Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е! Също като да можеш да се отдадеш само на една жена. Прекрасно е! Не знам дали има толкова голяма любов.“ Казва в интервю преди години великолепният актьор, режисьор, художник Иван Андонов (1934-2011).≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), Стефан Марков и личен архив

#Иван Андонов #Люба Маричкова #Стефан Джамбазов #Зелма Алмалех

0 notes

mihaylovblog · 9 months ago

Text

13.03.1961 г. – Премиера на българския игрален филм "А бяхме млади". Режисьор Бинка Желязкова. Сценарий Христо Ганев. Оператор Васил Холиолчев. Художник Симеон Халачев. Музика Симеон Пиронков. Звукооператор Николай Попов. В ролите: Димитър Буйнозов, Румяна Карабелова, Людмила Чешмеджиева, Георги Георгиев – Гец, Емилия Радева, Анани Явашев, Георги Наумов, Иван Трифонов, Димитър Панов, Иван Братанов, Дора Стоянова и др.

#българско кино #bulgaria #българскокино #българия

0 notes

stefanmilev · 4 years ago

Photo

Христо Владимиров Явашев - Christo - сбогом 🖤 https://www.instagram.com/p/CA4unVlAwmj/?igshid=1puzsiwme3ma

1 note · View note

panelki · 3 years ago

Text

Триумфальную арку в Париже укутали в ткань. Это была мечта художника, умершего год назад. Концептуалист Христо Явашев прославился своими монументальными проектами: он упаковывал в ткань берлинский Рейхстаг, делал огромный занавес в долине Колорадо и драпировал знаменитый мост Пон-Неф в Париже. Одной из задач художника было развеять миф о бессмертии искусства — серебристые ткани как раз символизируют непостоянство и хрупкость. Ещё в шестидесятые Христо задумал «спрятать» Триумфальную арку. Вместе с женой художник годами разрабатывал проект, но из-за пандемии его перенесли, а год назад сам Явашев скончался. Дело Христо продолжила его семья, и в результате 50-метровый монумент всё-таки завернули в ткань. Размышлять о бренности всего сущего парижане теперь будут до 3 октября.

0 notes

usaone-news · 4 years ago

Text

Умер художник Христо Явашев, обернувший тканью Рейхстаг

Христо Явашев вместе со своей женой Жанной-Клод де Гийебон получили известность проектами по упаковке пространств — от обычных предметов до зданий и памятников. В 1995 году они обернули серебристой тканью здание Рейхстага в Берлине. Обернутый Рейхстаг. Фото: Flickr Среди других их инсталляций: «Бегущая изгородь. Калифорния», «Обернутый Пон-Неф. Париж», «Ворота в Центральном ... Читать далее @import url("https://usa.one/wp-content/themes/colormag/sharer.js/custom.css"); Читать полностью на ren.tv Источник новостей указан в начале и в конце анонса. В рамках борьбы с фейками вы можете пожаловаться на новость, и мы рассмотрим жалобу в кратчайшие сроки. Пожаловаться на новость Выберите причинуФейкЖестокий контентДругое Сообщение // Hide the favorite-color text field by default document.getElementById("EnterReason").style.display = 'none'; // On every 'Change' of the drop down with the ID "ReasonDropDown" call the displayTextField function document.getElementById("ReasonDropDown").addEventListener("change", displayTextField); function displayTextField() // Get the value of the selected drop down var dropDownText = document.getElementById("ReasonDropDown").value; // If selected text matches 'Other', display the text field. if (dropDownText == "Другое") document.getElementById("EnterReason").style.display = 'block'; else document.getElementById("EnterReason").style.display = 'none'; jQuery(document).ready(function($) jQuery("#msg_close").click(function () jQuery("#msg_pop").hide(); ); jQuery(".abuse_button").click(function() jQuery("#msg_pop").addClass("fadeIn"); jQuery("#msg_pop").show(); ); jQuery(".wpcf7-submit").click(function() setTimeout(function() jQuery("#msg_pop").fadeOut("slow"); , 3000) ); ); .abuse_news margin-top: 10px; text-align: left; color: #999; font-size: 12px; padding: 0 8px; .abuse_news span.abuse_button cursor: pointer; color: #ffffff; background-color: red; padding: 0 5px 2px; -webkit-border-radius: 5px; -moz-border-radius: 5px; border-radius: 5px; text-decoration: none; .abuse_news span.abuse_button:hover color: #fff; background-color: firebrick; text-decoration: none; .new_view_buttons .link_node width: 65%; float: left; text-align: center; background-color: #3c72d0; box-shadow: 0 2px 0 #224389, 1px 4px 2px rgba(0,0,0,0.2); text-shadow: 1px 1px 1px rgba(0,0,0,0.2); height: 46px; font-size: 16px; line-height: 24px; vertical-align: middle; .new_view_buttons .link_node:hover background-color: #45668E; .link_node a:link, .link_node a:visited font-size: 16px; display: block; padding: 11px 15px; color: #ffffff; .link_node a:hover color: #ffffff; .new_view_buttons .sharer width: 35%; float: left; margin-top: 0; .new_view_buttons:after content: ""; display: table; clear: both; @media screen and (max-width: 768px) .new_view_buttons .link_node, .new_view_buttons .sharer width: 100%; float: none; margin-top: 15px; /*.new_view_buttons .sharer margin-top: 15px; */ #msg_pop background-color: rgba(255, 255, 255, 0.95); display: none; position: fixed; z-index: 99997; top: 50%; left: 50%; width: 400px; margin-left: -200px; margin-top: -100px; padding: 10px; color: #000; font-size: 13px; line-height: 13px; -webkit-box-shadow: 0px 0px 10px #999; -moz-box-shadow: 0px 0px 10px #999; box-shadow: 0px 0px 10px #999; -webkit-border-radius: 15px; -moz-border-radius: 15px; border-radius: 15px; @media screen and (max-width: 768px) #msg_pop top: 50%; left: 0; width: 100%; margin-left: 0; margin-top: -100px; #msg_pop:before content: ' '; display: block; position: absolute; left: 0; top: 0; width: 100%; height: 100%; z-index: 99998; opacity: 0.1; background-image: url('/wp-content/themes/colormag-child/images/flag.jpg'); background-repeat: no-repeat; background-position: center top; -ms-background-size: cover; -o-background-size: cover; -moz-background-size: cover; -webkit-background-size: cover; background-size: cover; -webkit-border-radius: 15px; -moz-border-radius: 15px; border-radius: 15px; #msg_pop h4 font-family: 'Cuprum', sans-serif; margin:0; text-align:center; font-size: 26px; font-weight: 600; padding-bottom: 0; margin-bottom: 10px; margin-top: 10px; .fadeIn animation-name: fadeIn; -webkit-animation-name: fadeIn; animation-duration: 0.4s; -webkit-animation-duration: 0.4s; animation-timing-function: ease-in-out; -webkit-animation-timing-function: ease-in-out; visibility: visible !important; @keyframes fadeIn 0% transform: scale(0.7);opacity: 0.5; 80% transform: scale(1.1); 100% transform: scale(1);opacity: 1; @-webkit-keyframes fadeIn 0% -webkit-transform: scale(0.7);opacity: 0.5; 80% -webkit-transform: scale(1.1); 100% -webkit-transform: scale(1);opacity: 1; #msg_pop .mess position: relative; margin-bottom: 10px; display: block; font-size: 17px; line-height: 22px; text-align:center; #msg_never display: inline-block; font-size: 14px; line-height:16px; text-align:center; /*color:#aaa;*/ color:#2E7061; cursor:pointer; border-bottom: 1px dashed #aaa; #msg_never:hover color:#000; border-bottom: 1px dashed #666; /*** NEW MODAL ***/ #msg_close display:block; position:absolute; top: -15px; right: -5px; height: 24px; width: 24px; cursor:pointer; background: url() center center no-repeat transparent; -moz-transition: all 1s ease-out;-o-transition: all 1s ease-out;-webkit-transition: all 1s ease-out; #msg_close:hover -webkit-transform: scale(1.2);-moz-transform: scale(1.2);-o-transform: scale(1.2); .holderz position: relative; z-index: 99999; #msg_pop .wpcf7-submit cursor:pointer; background: #2E7061; color: #fff; padding: 7px 20px; display: inline-block; margin-bottom: 0; border-radius: 10px 10px 10px 10px; -moz-border-radius: 10px 10px 10px 10px; -webkit-border-radius: 10px 10px 10px 10px; border-bottom: 2px solid #125946; font-size: 17px; #msg_pop .wpcf7-submit:hover background: #125946; border-bottom-color: transparent; .send-form text-align: center; font-family: 'Podkova', serif; .hidden-form display: none; font-weight: 600; .hidden-form input[type="text"], .hidden-form input[type="email"], .hidden-form input[type="password"], .hidden-form textarea margin: 0; .hidden-form input[type="submit"] margin-bottom: 0; div.wpcf7-mail-sent-ok border: 2px solid #398f14; background: #398f14; color: #fff; div.wpcf7-response-output margin: 5px; padding: 10px; border-radius: 10px 10px 10px 10px; -moz-border-radius: 10px 10px 10px 10px; -webkit-border-radius: 10px 10px 10px 10px; font-size: 18px; font-weight: 100; .g-recaptcha div display: block; margin-right: auto; margin-left: auto; .wpcf7-form input[type=text], .wpcf7-form input[type="email"], .wpcf7-form textarea text-align: left; font-size: 16px; div.wpcf7 .ajax-loader position: absolute; .formattext /*margin-bottom: 10px;*/ font-size: 16px; font-family: 'Podkova', serif; .hidden-form input[type="submit"]:disabled background: #999; #msg_pop .send-form select font-size: 16px; margin-bottom: 10px; padding: 5px 5px; #msg_pop .send-form p margin-bottom: 0;

#tvrain.ru

0 notes

vimoskalenko · 4 years ago

Video

youtube

Новый мост в Париже. Умер Христо Явашев. Социальная дистанция в самолете...

#архитектура #дизайн #путешествия #новости

0 notes

mikamagazine · 6 years ago

Link

снимка: ПР Публицистичното предаване ще представи портрет на Христо Явашев – Кристо – на 10 август от 22 часа Специална поредица от очерци на едни от най-популярните... https://ift.tt/2vrWeWN

#mika #mikamagazine #mikamusic

0 notes

radiobg-london · 6 years ago

Text

Кристо открива уникален проект в Лондон (ВИДЕО)

В Лондон художникът Христо Явашев-Кристо открива поредния си проект. Инсталацията се нарича „Мастаба” и ще плува в езерото Сърпентайн в Хайд парк.

Това е първата голяма творба на известния художник във Великобритания. Работата му ще бъде изложена до 23 септември.

Последното творение на българина има формата на пирамида, подобно на гробниците в Древния Египет. Тя е с 20 м височина, 30 м широчина,…

View On WordPress

0 notes

mihaylovblog · 9 months ago

Text

#българско кино #bulgaria #българскокино #българия

0 notes

mihaylovblog · 11 months ago

Text

11.01.1974 г. – Премиера на българския игрален филм "Иван Кондарев" на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Никола Корабов и Никола Тихолов. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по романа „Иван Кондарев“ на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Виктор Чучков. В ролите: Антон Горчев, Катя Паскалева, Стефан Данаилов, Иван Андонов, Кристиян Фоков, Анна Феликсова, Васил Попилиев, Станчо Станчев, Тодор Колев, Доротея Тончева, Георги Стоянов, Цветана Манева, Мадлен Чолакова, Мария Стефанова, Емил Марков, Коста Райнов, Борис Арабов, Досьо Досев, Стефан Сърбов, Богомил Симеонов, Калчо Георгиев, Елена Хранова, Иванка Братоева, Стефка Кацарска, Росица Данаилова, Лили Енева, Валентина Борисова, Мария Карел, Йорданка Цанева, Николай Дойчев, Радослав Стоилов, Петър Божилов, Атанас Божинов, Иван Манов, Кирил Кавадарков, Тодор Щонов, Веско Зехирев, Васил Банов, Николай Узунов, Борис Сарафов, Петър Петров, Любомир Миладинов, Васил Димитров, Иван Несторов, Никола Дадов, Николай Аврамов, Иван Гайдарджиев, Борис Радивенски, Емил Стефанов, Марио Маринов, Християн Русинов, Стефан Мавродиев, Виктор Данченко, Иван Обретенов, Джоко Росич, Йордан Спасов, Димитър Бочев, Пламен Дончев, Борислав Иванов, Георги Георгиев – Гочето, Христо Памуков, Анани Явашев, Юрий Яковлев и др.

#българско кино #българскокино #bulgaria #българия

1 note · View note

mihaylovblog · 11 months ago

Text

#българско кино #българскокино #bulgaria #българия

1 note · View note

mihaylovblog · 1 year ago

Text

04.09.1989 г. – Премиера на българския игрален филм „Брачни шеги“ на режисьорите Иван Андонов, Дочо Боджаков, Ивайло Джамбазов, Иванка Гръбчева и Георги Стоянов, по сценарий на Дочо Боджаков, Георги Данаилов, Иванка Гръбчева, Емил Молхов, Марко Стойчев и Георги Стоянов. Оператори са Красимир Костов, Ивайло Пенчев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Георги Генков. В ролите: Георги Калоянчев, Георги Мамалев, Катя Паскалева, Добринка Станкова, Катерина Евро, Георги Стайков, Калин Арсов, Лидия Вълкова, Любен Чаталов, Цветана Манева, Аня Пенчева, Павел Поппандов, Анани Явашев и др.

#българско кино #българскокино #bulgaria #българия

0 notes

mihaylovblog · 1 year ago

Text

#българско кино #българскокино #bulgaria #българия

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

Плакатите на Люба Томова като урок за учениците от НГПИ „Св. Лука“

„Аз не работя по задание!Когато бяхме студенти в Академията по плакат един наш професор каза: „Плакатът е произведение върху произведението.“. Ако говорим за това какво е плакат и да го сравним с това, което се случва в момента. Затова казвам, че е произведението върху произведението – вече влиза в галериите, където има друга публика.“ Каза преди време за „въпреки.com” художничката – плакатистка Люба Томова.

И продължи: „Провокацията си съществува и си носи всичко и хората, които се интересуват са на друго ниво от това, което е улицата. Провокацията от литературата и театъра не е буквална. В началото, когато започнах с Шекспир провокацията дойде от нашата дъщеря и интереса ѝ към сонетите на Шекспир. После, когато започнах да чета…Това човечество – бомби, оръжия, какво ли не изобрети и в същото време точно тези общочовешки правила, за които се бори толкова време – за морал, за ценностна система…Тези въпроси остават отворени. Те са нерешени и затова тези произведения са актуални, още се поставят творбите на големи автори и се играят и са тема на обсъждане. Тези плакати са по-скоро социални плакати зад тези произведения.“ Според нея, написаното от Достоевски, Гогол, Чехов са вечните проблеми в едно общество, които са останали актуални толкова години и нищо не се променило. И реагира на коментара ни с днешна дата, че като че ли днешните ръководители на Русия, които започнаха така брутално агресията срещу независима Украйна, май не са ги чели. А тя е лаконична: „Ако ти прочетеш Гогол и Чехов никога няма да направиш такава крачка, нито една война…“.

В контекста на думите ѝ ще цитираме забележителният ни плакатист Димитър Трайчев, който казва по повод на нейния художествен проект „ Асоциално за социалното“: „Дизайн, готов да понесе несподелимата болка, която носи истината.“

Точно този забележителен художествен проект на Люба Томова е експониран в пореднатата силна изложба в галерията на Националната гимназия за приложно изкуство „Св. Лука“ В София. Експозицията „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ на плакатистката Люба Томова, първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат, 2022, включва 47 постери вдъхновени от драматургия, кино и литература, които отвеждат към социални асоциации. През призмата на автора са обърнати към общи социални проблематики, валидни и вълнуващи хората от столетия, а в днешно време са не по-малко обострени. Те са философско-социални, а не художествена реклама за културно събитие, което ги прави още по-ярки като произведения на изкуството и въздействие върху зрителя.

Люба Томова

��а припомним, а както в годините сме писали неведнъж директорът на гимназията Лилия Балева открива през 2012 г. галерия в НГПИ „Свети Лука” на територията на училището, която работи много активно по много проекти. „Будителите”, „Учениците”, „Успешните”, „Уроците – Благодарим Маестро”, „Моят учител” и още много изложби на талантливи ученици на различните специалности в училището, изявени автори в своята област и преподаватели в НХА. И важно уточнение – Тази година гимназията ще отбележи своя 70-ти юбилей, а Лилия Балева постъпва като учител в нея почти веднага след като завършва ВИИ „Николай Павлович“ (сега НХА) 1979 г., а от 2007 г. е неин директор.

Лилия Балева, директор на НГПИ "Св. Лука"

Пред учениците на НГПИ „Свети Лука” са представили свои творби изявени художници като: Павел Койчев, Емил Попов, Милко Божков, Николай Майсторов, Свилен Блажев, Георги Янков, Станислав Памукчиев, Христо Харалампиев, Ивайло Мирчев, Иван Велков, Божидар Йонов, Божидар Икономов, Светлин Русев, Божидар Козарев, Стефан Десподов, Христо Явашев-Кристо, Дечко Узунов, Георги Чапкънов и много други, над 100 изложби.Учениците се включват и в социални проекти, като работят в зависимост от специалността си и се представят на национални изложби в този контекст, печелят награди. Преди време в неформален разговор Лилия Балева сподели, че трудно учениците ще посетят във вечерните часове на деня многобройните изложби в София, а може би ще предпочетат дискотеките, затова тя кани художниците да дойдат при тях. Това е изключително преживяване за младежите, а и за самите автори. Не малко от тях са завършили тази гимназия, между които е и първият професор сред възпитаниците ѝ и първият ректор – проф. Георги Янков. Той в момента е ректор на НХА.

Проф. Георги Янков, ректор на НХА на откриването на изложбата

Но да се върнем към изложбата на Люба Томова, която се откри на 19 април и продължава до 10 май. Няма да крием, че не рядко подрастващите са малко отегчени от начина, по който изучават класически произведения, а сега в изложбата откриха нещо различно, което комуникира с тях, с техните лични вълнения. И по свой начин откриха, като видяхме интереса им към експозицията и дългите им разговори с художничката. Защо Шекспир, Сервантес, Чехов, Йовков, Радичков и т.н. са ни толкова важни днес не само заради художествения прочит, а и най-вече за смисъла на живота в объркания ни свят. Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции в културата, в обществото, а и към най-младите, бъдещи творци. Затова е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът, но той ни провокира да се замислим, младите още повече. Те сега изграждат стандартите си за човечност, за разбиране на другия и още повече какво ни дава изкуството.

Социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива. Люба Томова е първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат в почти 30 годишната му история на 10-тото юбилейно издание 2022 . Тя е авторитетен автор в гилдията си с награди в различни издание на Триеналето на сценичния плакат, Биеналето в Габрово, с международни успешни изяви в Полша, Чехия. Излагала е свои творби в месарница, в библиотека, в изоставено промишлено хале. Но най-важното е, че работите ѝ са свободни и необременени от комерсиалното „менгеме“ на възложителя, като са вдъхновени единствено от личния ѝ мироглед, емоцията и универсалността на внушението, което отправят. Люба Томова има какво да каже със своите плакати. Изрича го с категорични и силно въздействащи образи, извеждащи общочовешки идеи, които на моменти са брутално натуралистични, провокиращи и откровени.Парадокс или не, но изложбата ѝ в галерията на НГПИ „Св. Лука“ е първата ѝ самостоятелна в София…

Люба Томова разказва...

Неслучайно Люба подкрепя тази „нова“ формула на творческо общуване със света с находчивото мото „Защото стената не е само на улицата“. (където е прието, че е мястото на плаката). Проектът„Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ представя развитието на Люба Томова, като автор и плакатист неподвластен на визуални моди и дизайнерски тенденции. Изложбата в НГПИ „ „Св. Лука“ я срещна очи в очи с публиката, най-младата и водиха диалог заедно за времето, в което живеем през произведения, които, уж, учат или са чели, или гледали, познават, но винаги могат да открият нещо ново… Видяхме го, защото след откриването на изложбата от директорката Лилия Балева, Люба Томова дълго разговаря с учениците, а те я питаха, интересуваха се.

Наскоро ми пусна една картинка, явно плакат, но преди да ѝ отговоря, ми каза, че ученици от гимназията са го измислили, но я помолили да им го снима. Вероятно в разговорите си тях при откриването на изложбата си в училището им разказала как работи. Някак си измисля си идеята, контекста на бъдещия си плакат и го създава първо като реалност. Обикаля бит пазари, търси вещи, които да носят смисъла и посланието на бъдещата творба. Маскира, близките си с въображение, за да превъплътят Калигула, например, или да лакира ноктите на кокоши крака…В средата на галерията е сложила, на пръв поглед странни и ненужни вещи, които всъщност са по нейния си начин влезли станали специалния образ в плакатите ѝ.

Тези изложби в галерията на НГПИ „Св. Лука“ са преживяване за учениците. В учебните стандарти ги наричат „извън класна работа“, звучи формално и скучно като определение. Тук кипи живот, радост, интерес, любопитство. И те не са само за учениците и преподавателите, не малко, от които изявени художници в своите области. Идват и много гости – приятели, преподаватели от НХА и други средни училища по изкуствата. Но изложбата на Люба Томова уважиха и двама ректори на Академията – сегашният ��роф. Георги Янков, завършил тази гимназия и проф. Божидар Йонов в периода 2003-2007, един от създателите преди 30 години на Международното триенале за сценичен плакат заедно с незабравимия художник Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова.

Проф. Божидар Йонов, проф. Георги Янков и Люба Томова

„Наблюдавайки последните три години от развитието на Люба, си мисля, че това е формата на най-съдържателната част на постера в нейните плакати. Едновременно не е поръчков, защото нейните плакати няма как да бъдат поръчани от никой.“ Казва за нея Димитър Трайчев, един от най-знаменитите ни плакатисти и продължава : „Никой не би си сложил главата на дръвника с такива плакати като на Люба. Но пък защо да не пробва. Аз съм сигурен, че те ще са много по-вкарващи в салона публика.“ Интересно е и какво казва съпругът на Люба, също плакатист, доц. Ненко Атанасов, преподавател в НХА в катедрата „Плакат и визуална комуникация“: „Съвременните режисьори, при моите уважения към всички тях, но благодарение на тях е това дередже, в което се намира театралният плакат. Те не смеят да рискуват, разчитат на елементарни визии, с които смятат убедено, а смятам, убедено, че не са прави, че визиите на звездата и на актьорския състав ще вкара публиката в залата. Не е така. Готов съм да се обзалагам с тях да видим как коя концепция ще има успеваемост – дали един художествен плакат или един нищо незначещ афиш.“ Категоричен е Ненко Атанасов, а той има дългогодишни наблюдения и познания и самият той е завършил навремето НГПИ „Св. Лука“.

Ненко Атанасов и Люба Томова

Независимо, че са състуденти от Академията, семейство с дъщеря, която върви по пътя им на художници, но в друга посока, техните изразни средства са различни, дори концепциите за плаката като философия, дори. Не работят заедно. Естествено, че си дават съвети един на друг, че си обсъждат нещата по отношение на реализация им. Но в личното творчество всеки си е сам за себе си.

Припомняме всичко това и заради факта, че изложбата „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ в НГПИ „Св. Лука“ е първата самостоятелна изложба на Люба Томова в София. А реакцията, интересът на учениците беше възхитителен. Те така са научени да срещат твореца в собственото си училищно пространство и чрез изкуството му да откриват, разбират и тръгват, по своему, към пътя, който са избрали…Тяхно е бъдещето.

Според Люба Томова, плакатът като всяко друго изкуство търпи своите метаморфози и не смята, че максимата „Плакатът е на улицата“, както го определят някои автори, е валидна. Дни преди откриването на 10-то Триенале на сценичния плакат на 1 ноември миналата година тя сподели за „въпреки.com”: „Говоря за плаката като изкуство, не говоря за афиша, не говоря за това, което гледаме по улиците. Качеството на това, което се е произвеждало преди е могло да се нарече плакат и е могло да се разглежда като изкуство. Сега това, което се случва, е чиста проба реклама, която трябва само да обслужва търговската част на нещата. За мен истинският плакат, в смисъла на произведението, вече влиза в галериите. Някога театърът е тръгнал от улицата и е влязъл в залите – смятам, че това в момента става с плаката. Усеща се огромен глад и необходимост от плаката и това се вижда от множеството форуми, които се организират по света. Всеки ден някой пуска нова тема за работа в интернет пространството, има нови конкурси. Това не е комерсиалният плакат, който ние виждаме на улицата, който би трябвало да храни нашето съзнание. Това е съвсем друго. Убедена съм, че плакатът търси ново пространство, търси нов начин за изява, по-скоро, за една по тясна публика.“.

За плаката...

С убеденост каза тя и продължава: „Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции. Както преди в годините на социализма сме гледали петолъчките, така сега, примерно, повечето плакати, които се правят в момента са против войната в Украйна, колко неща са се направили против войната във Виетнам навремето. Това е естествената ре��кция на хората, за да покажат позиция. И затова казвам, че е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът. Не стои колектив, не стои партията-майка или нещо друго. Но с��циалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива.“

Великолепната изложба на Люба Томова предстои да бъде експонирана през есента във фоайето на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ и в края на годината в Арт център – Банкя. Освен това ще има участие в изложбата на произведения на жени плакатистки, организирана от „Международното триенале на сценичния плакат“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2023 в Созопол в края на лятото,, както и на Международния фестивал на кукления театър „Пиеро“ от 23 до 29 септември в Стара Загора в обща експозиция със талантливата ни сценографка Мариета Голомехова.

Срещите с публиката и вълненията предстоят. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Люба Томова #Лилия Балева #Критичен поглед

0 notes