#Фонд кино

[rwpohl]

t-34, aleksey sidorov 2018

[newssocialite]

Московская международная неделя кино: анонс программ

15 августа состоялась пресс-конференция, посвященная Московской международной неделе кино (ММНК). Участники мероприятия раскрыли подробности деловой и городской программ, обсудили возможности, предоставляемые городом кинематографистам, и поделились видением развития отечественной и мировой киноиндустрий. ММНК объединит москвичей и гостей города, любителей кино и интересующихся киноискусством. В…

[ymorno-ru]

Константин Бромберг: почему известный режиссёр ушёл из кино

Он снял всего пять фильмов, но два из них попали в «золотой фонд отечественного кино» и прославили его имя — «Приключения Электроника» и «Чародеи» смотрят и любят зрители уже нескольких поколений.

Читать дальше...

[vprki]

Фестивалът SofiaDocuMental търси истината за времето, в което живеем

Петото издание на Международния документален филмов фестивал SofiaDocuMental с фокус върху човешките права ще се проведе между 28 септември и 6 октомври 2024 г. под мотото „Излез от балона“. Фестивалът ще представи 30 премиерни за България филми, носители на престижни международни награди. Предстоят ексклузивни срещи с режисьорите и редица специални събития, а част от програмата ще бъде достъпна онлайн в цялата страна до края на октомври в партньорство с Neterra TV.

В свят, в който властват безразличието и разделението, Sofia DocuMental ни кани да пристъпим отвъд зоната на комфорта и да разширим погледа си към реалността. Това подсказва и визуалната идентичност на фестивала, която ще оживее на ключови места из цяла София като Софийското Ларго, Дом на киното, Филмотечно кино “Одеон”, Чешки център София, Гьоте институт, Полски институт, Френски институт, клуб ДОМ, както и новооткритата културна сцена на Централни хали.

Мартичка Божилова

Припомняме, че по повод неговото трето издание Мартичка Божилова, директор на Международния фестивала  каза за „въпреки.com” тогава: „Няма да променим света, но ще го предизвикаме. Един човек да променим, би било сериозно постижение.“

През декември 2020 година в сложната ситуация на противоепидемичните мерки заради Ковид-19 се появи за първи път фестивалът Sofia DocuMental. Организаторите го нарекоха нулев, защото бе само онлайн. Той се откри  с швейцарско-мексиканската копродукция „Радиомълчание”, а ние го определихме като един нов изключително интересен, актуален и амбициозен фестивал, защото неговият фокус са човешките  права. /За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Sofia DocuMental е първият международен фестивал в България за художествено документално кино с фокус върху човешките права. Организирано от Балкански документален център, събитието е своеобразна платформа за дебати за човешките права, която представя пред широк кръг от българска и международна публика документални филми, които търсят истината за времето, в което живеем, по визуално впечатляващ начин. Чрез прожекции, специални събития и дискусии между режисьорите и публиката, фестивалът се фокусира върху най-наболелите обществени проблеми на дневен ред, като прави тематиката достъпна за широка публика с цел повишаване степента на социална ангажираност.

С днешна дата се питаме какво се промени в света за тези години от първото издание на фестивала и, за жалост, си отговаряме и виждаме, преживяваме, че животът ни в глобален план стана/ва все по-страшен и непредсказуем. Войни, смърт на невинни хора, безправие, дори безнадеждност – този списък е много по-дълъг…

За пета пор��дна година фестивалът ще отличи най-добър филм на жена режисьор. Международното жури ще определи победителката, а наградата е осигурена благодарение на подкрепата на Български фонд за жените. И тази година зрителите ще могат да гласуват за най-добър филм, който ще бъде отличен с „Награда на публиката”.

Конкурсната програма, превърнала се в запазена марка на Sofia DocuMental, поощрява равенството между половете и подкрепя работата на жена режисьор. Тази година претенденти за наградите са:

"Без посока"

Копродукцията между Гърция, Швейцария, Италия, България „Без посока“ на Елина Псику, която ще има своята българска премиера на официалното откриване на фестивала на 30 септември под куполите на Софийското Ларго (за него малко по-късно в текста);

Разказът за нископлатения мигрантски труд в „Границите на Европа“ на Аполена Ричликова;

Филмът „Мирни хора“ на Оксана Карпович, който разкрива безсмислието и безчовечността на продължаващия конфликт в Украйна през прихванати телефонни разговори между руски войници и техните семейства; (по-късно в текста);

„Демокрация ноар“, режисиран от номинираната за Оскар Кони Фийлд, който се занимава с упадъка на демокрацията в Унгария при Виктор Орбан;

"Открадната планета"

Дълбоко личният филм в стил дневник „Открадната планета“ на родената по време на ислямската революция от 1979 г. иранска режисьорка Фараназ Шарифи;

„Сбогом, Тиберия“ на Лина Суалем, който чрез писма, архивни кадри и възстановки разказва историята на Палестина от гледната точка на четири поколения жени;

Въздействащото видео разследване на сексуалното насилие по време на Босненската война „Мълчание на разума“ на Кумяна Новакова;

"Снимка за спомен"

„Снимка за спомен“ на украинската режисьорка Олга Черних, който плавно свързва днешното насилие в Донбас с разрушенията от Втората световна война;

Клара Тасовска и нейното изследване на изкуството като убежище и катализатор за свобода и себеоткритие „Не съм всичко, което искам да бъда“;

Разказът за домашното насилие в привидно идиличния семеен живот по време на Германското „икономическо чудо“ във „Физика на семейното щастие“ на Аника Мейер.

Конкурсът се осъществява с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община. Голямата награда, осигурена от Българския фонд за жените, и статуетката на София ДокуМентал – стъкленият чук, през който художничката Светлана Мирчева интерпретира силата на режисьорките документалистки – ще бъдат присъдени от жури в състав: българската филмова критичка, журналистка и кураторка Мариана Христова, редовен сътрудник на Cineuropa, The New Arab, Klassiki Journal, Българско кино общество и  списание „Кино“, носителка на наградата за филмова критика на балканския филмов сайт Altcine.com, член на СБФД, FIPRESCI, FEDEORA и Европейската филмова академия; продуцентката Анамария Анточи, член на престижни общности на киноиндустрията като EAVE, ACE Producers, European Producers Club и Inside Pictures, продуцирала игрални и документални филми, сред които MALMKROG на Кристи Пую, MEN OF DEEDS на Пол Негоеску (2022) или THINGS WE SAID TODAY на Андрей Ужица (2024); филмовият и музикален критик Стив Рикинсън, оперативен мениджър и редактор на секцията за индустрията на европейското списание за документални филми  Modern Times Review.

"Границите на Европа"

Филмът „Без посока“, с който ще се открие фестивалът ни отвежда на завладяващо пътешествие из Европа, проследявайки преплетените пътища на три жени, които поставят под въпрос рестриктивните закони на своите страни към телесната автономия. Робин преминава граници, за да получи искания от нея аборт, Катерина търси ин витро процедури в друга страна, а Кики търси място, където евтаназията е легална. Различните им пътувания разкриват резките противоречия в европейските закони, където личната свобода се сблъсква с политически и религиозни ограничения. Със свеж и динамичен кинематографичен стил „Без посока“ предлага дълбок и открит поглед върху борбата за правото на избор и предизвикателството да запазиш своята автономност в континент, белязан, както от безгранична мобилност, така и от непреодолими ограничения.

"Мирни хора"

„Мирни хора“ , 2024  (Канада, Франция, Украйна) на Оксана Карпович представя суров поглед върху войната в Украйна, като разкрива прихванати телефонни разговори между руски войници и техните семейства. Украинското разузнаване разкрива цял спектър от емоции у войниците, от погрешно разбран героизъм до дълбоко разочарование, поставяйки фокус върху жестоката реалност на войната и империалистическите мотиви зад руската агресия. Филмът съпоставя тези сурови лични записи с живи сцени от всекидневието, прекъснато от насилие, създавайки напрежение, което подчертава безсмислието и безчовечността на продължаващия конфликт. Филмът ще бъде прожектиран в Чешкия институт на 1 октомври от 18.30 и на 5 октомври от 16 часа в Полския институт заедно с филма „Кметът“, 2024 (България) на Давид Джамбазов.

"Кметът"

„Кметът“ е част от поредицата Think Freedom на регионалния клон на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ (ФНФ), представяща серия документални портрети на вдъхновяващи и свободомислещи хора от Източна и Югоизточна Европа. ФНФ се основава на принципите на либерализма и предоставя политическо образование както в Германия, така и в чужбина. Военният ветеран Володимир е постигнал мечтата си – да стане кмет на град Чорткив, Украйна – население 28 279 души. Когато Путин разгръща бруталната си война срещу цялата страна, несломимият кмет открива, че дори мирният живот се е превърнал в серия отчаяни битки. Да поддържа бомбоубежищата сухи, да оправи училището, дори да спаси живота на бактериите в пречиствателната станция – няма лесна задача. Да не говорим за нуждата да утеши тъгата и да вдъхне надежда на своите съграждани. А телефонът звъни ли, звъни…

Прожекциите се организират в партньорство с Посолството на Украйна в България, Фондация „Фридрих Науман“ и Tanuki Films.

И в петте издания на Sofia DocuMental темата за Украйна и агресията на Русия срещу нея присъства осезателно. И и по-мащабно от геометрична прогресия войната се развива все по-зловещо. Кой можеше да подозира, че този Ад ще е възможен в 21-ви век след кошмара на Втората световна война…Ужасяващо е, че сме обречени като човечество да не е възможно в света да растат поколения, които не познават войната и зловещите ѝ последствия за отделния човек…И във военните сводки него го няма, той става статистика и безименен…

Sofia DocuMental е изключително важен фестивал за България. Той не е за удоволствие, а за смисъла в живота ни в глобален план. Какъв невероятен консенсус с малки изключения българските партии и т.нар. патриотично гражданство се обединиха против приемането на Истанбулската конвенция! Какво е отношението към различните, как мнозинството се отнася към екологичните проблеми, към мигрантите, към войната! Светът е много по-широк и сложен от самозатворилото се пространство между Калотино и Капитан Андреево като мислене и манталитет за много наши сънародници. Тъжна констатация, но…

С цялата програма на фестивала може да се запознаете на https://www.documental.bg/schedule/. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Sofia DocuMental и Стефан Марков

[genealogyrus]

Запись о рождении советского актёра и эстрадного певца Марка Наумовича Бернеса. ✅ Марк Наумович Бернес (при рождении — Мена́хем-Ман Не́ухович Не́йман; 25 сентября [8 октября] 1911, Нежин, Черниговская губерния — 16 августа 1969, Москва) — советский актёр кино и дубляжа, эстрадный певец. 📝 Запись № 84 о рождении 26 сентября 1911 года сына Менахем - Мана у Старо - Быховского мещанина Могилевской губернии Неуха Шму��лова Неймана и жена его Фрумы - Махли Липмановой. 📃 Источник: Государственный Архив Черниговской, области фонд 1249, опись 1, дело 452, лист 44 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. По вопросам архивного поиска и составления родословной обращайтесь к координатору проекта или отправьте сообщение в группу. 📝 Анкета - заявка на архивное генеалогическое исследование: https://vk.com/app5619682_-66437473?ref=group_menu 🌐 www.genealogyrus.ru ✉ arhrodoslov@yandex.ru ⚠Работаем с 2008 года.

https://genealogyrus.ru/blog/tpost/pjtogr3nv1-zapis-o-rozhdenii-sovetskogo-aktyora-i-e

[7ooo-ru]

Майкл Джей Фокс заявил о желании вернуться в кино

Фокс, у которого в 1991 году в возрасте 29 лет была диагностирована болезнь Паркинсона, ушел из актерской профессии в 2020 году. В 2000 году он основал "Фонд Майкла Дж. Фокса", чтобы помочь финансировать исследования по...

Подробнее https://7ooo.ru/group/2024/04/05/582-maykl-dzhey-foks-zayavil-o-zhelanii-vernutsya-v-kino-grss-296392103.html

[open-society-news]

«Выбрали все, что можно к выборам хоть как-то притянуть».

«Когда в 2021 году подавали заявку в Фонд кино, они представили фрагмент, в котором Юрий Борисов, исполнитель роли Пушкина, читает оду “Вольность”. В нем есть такие строчки: “Самовластительный злодей! Тебя, твой трон я ненавижу, твою погибель, смерть детей, с жестокой радостию вижу”. И Фонд кино заявку завернул». Годом позже деньги дали, но этой сцены в фильме больше нет.

Профессор, он понимает!

https://t.me/open_society_news/12025

[tamgdenettebya]

планы глобалистов

Чтобы скрыть правду, глобалисты мира открыто показывают её людям, но в юмористическом ключе. Открыто о мировом правительстве не говорят, а мультфильмы, кино и компьютерные игры изобилуют этой информацией. Тех, кто всерьёз относится к сообщениям о мировой элите, высмеивают и называют конспирологами. Од��ако, даже люди, которые не верят в конспирологию, сегодня видят, что президенты большинства стран являются только пешками. Но кто же управляет миром? Кто эти глобалисты, каковы их цели? Давайте прольём немного света на эту тему.

Кто входит в мировую элиту? Это приблизительно 3000 семей, которым принадлежит более 90% всех денег и рычагов влияния на планете. Они также владеют транснациональными корпорациями (ТНК), банками, крупнейшими предприятиями и устраивают кризисы. Они стоят выше президентов и тесно сотрудничают между собой. Этот мир давно принадлежит им. Пока мы пытаемся заработать хоть немного денег, они уже несколько сотен лет владеют всеми богатствами мира.

Представители мировой элиты являются сторонниками глобализации и выступают за глобальный мир. Главный приоритет — полная свобода торговли, а также соблюдение интересов ТНК и минимальная роль государств в регулировании их финансовых потоков. Финансовые активы транснациональных компаний превосходят ВВП большинства стран. И почти 80% международной торговли приходится именно на глобальные цепочки ТНК.

Транснациональные корпорации получают доступ к новым рынкам сбыта, при этом выбирают, где им выгоднее платить налоги, а где нанимать самый дешевый труд. Но практически не несут ответственности перед населением страны, где сбывают товар, а также минимально отвечают перед работниками, которых нанимают. Граждане не имеют на них никакого влияния.

Глобалисты контролируют СМИ и решают, что нам можно знать, а что нет. Они могут скрывать и искажать правду, выставляя её в нелепом свете. Отвлекают весь мир от реальных проблем. Создают локальные конфликты, войны и кризисы. Проще говоря, эти люди пишут сценарий на Земле. Но мало, кто знает их имена — нам постоянно показывают их менеджеров, которых мы называем президенты. Именно президенты берут на себя ответственность, но за ними стоит мировая элита, которая не подчиняется никаким мирским законам. Даже если вы узнаете имя какого-нибудь человека из элиты, то он просто посмеётся и скажет, что работает обычным банкиром или директором какой-нибудь фирмы.

Чаще всего закрытый клуб мировой элиты связывают с всемирным экономическим форумом (ВЭФ) в Давосе и его ��снователем — Клаусом Швабом. ВЭФ — не просто место в красивом альпийском городе, куда деловые люди съезжаются, чтобы встретиться и поговорить, а форум тех, кто правит мировой экономикой, там закладываются планы мироустройства.

Фонд ВЭФ финансируют около 1000 транснациональных компаний — его членов. Туда съезжаются директора этих компаний, политики, представители общественных и научных организаций, религиозных лидеры.

Элита знает настоящую историю и прекрасно осведомлена о реальных процессах, происходящих на Земле. Они обладают технологиями, которых нет у обычных людей. По некоторым данным, коронавирус — прямое доказательство контроля элиты над СМИ. Именно наднациональная элита создала панику и сделала так, что о коронавирусе говорили каждый день практически повсюду. Лучше бы с таким напором каждый день кричали о здоровом образе жизни и вреде алкоголя! Но у них иная цель — запугать население рукотворными вирусами из лабораторий для того, чтобы управлять людьми и, например, закрыть границы или провести вакцинацию.

Элита скрывает настоящую историю. Историю пишут победители. А именно транснациональные корпорации победили несколько сотен лет назад, а затем колонизировали и захватили весь оставшийся мир.

В настоящее время главную политику глобализации проводят трое: США, Китай и исламизм (исламские движения).

Через СМИ сторонники глобализации программируют население. Их установка заключается в том, чтобы никто из людей не оценивал происходящее самостоятельно и не думал своей головой — все должны принимать официальную позицию, поскольку умные дяди за них уже всё решили и посчитали. Критическое мышление и любое отхождение от общественных норм воспринимается в ��овременном обществе не самым лучшим образом.

Многие из нас хотят добиться тех же высот, которые есть у звёзд, актёров и президентов. Но у этих людей свободы гораздо меньше, чем у простого гражданина. Никто из публичных людей не может просто и открыто высказывать своё мнение и раскрывать правду. Если правду открыто скажет какой-нибудь президент или актёр, то сразу же превратиться в изгоя. Президент страны без охраны и снайперов даже по центру столицы пройтись не может, а простой гражданин может гулять по ночам в любом городе.

Планы глобалистов

Организация Объединённых Наций была создана лишь для отвлечения внимания. Люди верят в то, что именно эта всемирная организация договаривается обо всём на планете. Вот только всё уже решено за кулисами. ООН лишь исполняет волю мировой элиты и интересов ТНК. Все эти противостояния, локальные конфликты и войны являются лишь иллюзией. На самом верху все действуют заодно, а простых людей они разобщают для того, чтобы контролировать человечество.

Сюда же можно отнести и современное образование. Мировое правительство использует его в качестве «отупляющего оружия», им не нужны умные и думающие люди, такими гражданами управлять легко не получится. А вы заметили, как изменилась музыка? На бездушный компьютерный бит накладывается текст о наркотиках, алкоголе и сексе. Современная музыка — это прямой путь к деградации.

Нужно чётко понимать, что владеть миром и управлять им — это разные вещи. Президенты, директора и менеджеры — всего лишь пешки, которым дали немного власти в определённом узком профиле. Они не могут сменить политический режим, изменить название компании или род её деятельности, продать корпорацию и так далее. Они лишь наёмные люди, а истинные правители мира всегда в тени.

Лучший способ скрыть правду – это… её сказать, – огорошил нас в конце беседы доктор Экман. – Ведь все так привыкли, что кругом врут, что, столкнувшись с правдой, многие ее попросту не заметят. (Из книги "Все врут! Учимся «вычислять» людей по их внешнему виду").

[apsny-news]

Депутат Хамзаев предложил направить выплаты с западных фильмов на поддержку СВО

Короткая ссылка 27 марта 2023, 05:39 Депутат Султан Хамзаев предложил обязать кинотеатры направить выплаты с западных фильмов в фонд поддержки спецоперации вместо передачи денег правообладателям. «Западное кино ушло из России. Давным-давно пора было сделать: все выплаты, которые кинотеатры раньше направляли всевозможным западным правообладателям, направлять в фонд поддержки участников СВО», —…

[gorky-gorod]

Нижегородцы могут представить свои работы на фотоконкурс «Самая красивая страна»

Нижегородцы, увлекающиеся искусством фотографии, могут представить свои авторские работы на IX фотоконкурс «Самая красивая страна», посвящённый сохранению дикой природы России и воспитанию бережного отношения к окружающей среде, сообщает Русское географическое общество. Работы принимаются до 16 апреля 2023 года в нескольких номинациях: «Пейзаж», «Дикие животные», «Птицы», «Магия стихии», «Россия с высоты птичьего полёта», «Россия в лицах», «Живой архив», «Искусство дикой природы (арт-фото)», «Макромир» и «Снято на смартфон». По словам организаторов, это «самый масштабный и самый эмоциональный российский фотоконкурс дикой природы — из работ участников складывается огромная впечатляющая картина, коллективный портрет России». Основное условие конкурсных работ — все фотографии должны быть сделаны на ��ерритории России. При этом нет никаких ограничений по месту жительства, гражданству и возрасту участников конкурса. Все работы будут рассмотрены экспертной комиссией, которая определит финалистов в каждой номинации, после чего будут выбраны победители. В жюри традиционно входят известные фотографы, кинорежиссёры, актёры, искусствоведы. В 2023 году победителей определят Сергей Шойгу, президент Русского географического общества; Сергей Горшков, российский фотограф дикой природы; Иван Вагнер, космонавт-испытатель «Роскосмоса»; Сергей Гармаш, актёр театра и кино, режиссёр и сценарист; Владимир Машков, российский актёр театра и кино, режиссёр и продюсер; Марко Урсо, итальянский фотограф дикой природы; Ольга Мичи, российский фотограф; Эндрю Паркинсон, британский фотограф; Константин Шатенев, фотограф дикой природы, победитель VIII фотоконкурса в номинации «Дикие животные»; Сергей Анисимов, тревел-фотограф. Новыми партнёрами конкурса выступают Благотворительный фонд Елены и Геннадия Тимченко (номинация «Люди дела») и Российская государственная библиотека («Живой архив»). Победители в основных номинациях получат по 250 тысяч рублей. Работы всех финалистов будут опубликованы в красочном фотоальбоме и примут участие в выставках по всему миру. (0+)

[newssocialite]

В Москве открылся Международный передвижной фестиваль «Кино на службе Отечеству»

На Международной выставке-форуме «Россия» на ВДНХ состоялось открытие Международного передвижного фестиваля «Кино на службе Отечеству», организованного по поручению Президента России Владимира Путина. Это культурно-просветительский проект Комитета семей воинов Отечества, соорганизатором которого выступает Российское общество «Знание». Партнеры фестиваля: Министерство культуры РФ, Министерство…

[panelki]

В Москве открылся новый культурно-просветительский центр

23 ноября в Москве начал работу центр «Зотов» — первый в России культурно-просветительский центр, полностью посвященный конструктивизму, сообщили в пресс-службе ВТБ. В экспозицию первой выставки центра «1922. Конструктивизм. Начало» вошли более 300 работ из собраний 17 российских музеев и институций, а также частных коллекций. «Зотов» располагается в памятнике архитектуры, отреставрированном здании Хлебозавода №5 имени Зотова на Ходынской улице, и развивается как филантропический проект банка ВТБ по ��охранению и развитию культурного наследия конструктивизма. Партнерами центра выступают Государственная Третьяковская галерея, Государственный научно-исследовательский музей архитектуры имени А.В. Щусева, в сотрудничестве с которыми планируется развивать грантовые программы и исследовательские проекты. «Ситуация, когда бизнес помогал культурным учреждениям только деньгами, устарела. Бизнес пришёл к пониманию того, что меценатство — это то, во что он вкладывает свои ресурсы, и значит, что отношение к этому системное и ответственное. Нам важно быть полезными для тех, кто сохраняет и развивает культурное наследие. И мы делаем это через развитие открытого партнерства, синергии ресурсов и нашей экспертизы. Центр „Зотов“ — тот проект, где мы с гордостью можем сказать, что реализовали нашу идею большой коллаборации. Мы уверены, что „Зотов“ станет точкой притяжения для всех, кто хочет учиться чему-то новому, где каждый сможет найти что-то именно для себя», — сказала Наталья Кочнева, начальник управления корпоративной социальной ответственности, старший вице-президент банка ВТБ. В программу работы центра войдут выставки, авангардное кино, лекции и публичные события, а также грантовая программа, которая будет направлена на поддержку исследований о конструктивизме. В центре предусмотрены выставочные пространства, общественная зона с книжным клубом и кафе, два кинозала, где, кроме фильмов эпохи 1920−30-х годов, сопровождаемых лекциями, планируется показ кураторского выбора нового прокатного кино и детский клуб. Первая выставка центра «Зотов» представляет единство и многообразие послереволюционного русского авангарда. Героями выставки стали ключевые для развития искусства XX века авторы: Василий Кандинский, Александра Экстер, Любовь Попова, Александр Веснин, Ольга Розанова, Наталья Гончарова, Велимир Хлебников, Казимир Малевич, Эль Лисицкий, Владимир Татлин, Александр Родченко, Варвара Степанова, Всеволод Мейерхольд, Сергей Эйзенштейн, Лев Кулешов, Дзига Вертов, Моисей Гинзбург, Алексей Гастев и другие. Экспонаты для выставки предоставили Государственная Третьяковская галерея, Музей архитектуры им.��А.В. Щусева, Русский музей, Санкт-Петербургский государственный музей театрального и музыкального искусства, Государственный центральный театральный музей им. А.А. Бахрушина, Государственный музей В.В. Маяковского, Политехнический музей, Музей кино, Музей музыки, Государственный музей истории российской литературы им. В.И. Даля, Государственный музейно-выставочный центр «РОСИЗО», Российский государственный архив литературы и искусства, Российская государственная библиотека, Госфильмофонд России, Российский государственный архив кинофотодокументов, Международный архитектурный благотворительный фонд им. Якова Чернихова, Московский академический театр им. Вл. Маяковского. Также на выставке представлены произведения из пяти частных собраний: архива Александра Родченко и Варвары Степановой, коллекций Иветы и Тамаза Манашеровых, Романа Бабичева, семьи Митурич, семейного архива Ильи Уткина.

[vprki]

Леа Тодоров: Тази аудитория щеше да допадне на баща ми…

В знак на почит и уважение към философа, литературовед и историк на философската мисъл Цветан Тодоров НБУ официално откри зала на негово име. Аудитория „Цветан Тодоров“ е още една стъпка в процеса на опознаванe на мислителя и човека Тодоров от академичната общност и външната публика в България и мост към неговата многостранно надарена личност. Съобщиха от Университета.

Проектът за новата зала се вписва в утвърдената в Нов български университет традиция да се наименуват зали на видни творци, учени и общественици.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Възприеман като българо-френски мислител, роден в София, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция, през целия си живот Тодоров е, както сам се определя,  passeur: свързващо звено, преход, мост, посредник, – между „двете Европи”, между идеи, езици и култури, между научни дисциплини, а също и, както казва самият той „между баналното и същественото, възвишеното и всекидневното, бита и духовния живот”. Един от последните енциклопедисти, почитател на философията на Просвещението, проникновен изследовател на отношенията с Другия, Тодоров е недобре познат в България, но има трайна връзка с Нов български университет. През 2004 г. издателството на НБУ публикува “Несъвършената градина”, преиздадена през 2014 г. със заглавие “Недовършената градина”. Публикацията е инициирана от проф. Богдан Богданов, който поддържа дългогодишни контакти с Цветан Тодоров. На септември 2014 г. във Френския културен институт се състоя дискусия с участието на Тодоров, съорганизирана от НБУ, на която за първи път той се яви пред широка публика от български почитатели.

Радосвета Кръстанова, проф. Веселин Методиев/ц/ и проф. Пламен Дойнов /д/, снимка: архив на НБУ

„Цветан Тодоров е световно явление на интелектуалното, на можещото, на търсещото, на мъдрото.“, сподели при официалното откриване на аудиторията Председателят на Настоятелството на НБУ проф. Веселин Методиев. „Най-важното е, че това се случва и то се случва в една среда, която е в криза. Една среда, в която злобата нарасна, оглупяването и опростачването също. И някой трябва да държи факела, НБУ прави това. Защото това, което е написал Цветан Тодоров е 100 процента светлина. Просто трябва да можеш да четеш.“ Проф. Методиев подчерта съответствието между хуманистичната традиция, на която Тодоров се явява ярък изразител и мисията на Нов български университет. Той разкри възхищението си от способността на Тодоров да осмисля и осветлява най-значимите проблеми на нашата епоха, сред които състоянието на либералната демокрация.

 Ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, д.н., връчи благодарствен адрес на дъщерята на Цветан Тодоров – режисьорът и сценарист Леа Тодоров /на водещата снимка/, която пристигна от Франция като член на Международното жури на фестивала за кино и литература CineLibri и да представи първия си игрален филм  "Мария Монтесори: Новата жена" и филмовия пърформанс „България в мен“, посветен на баща ѝ, както и за събитието в НБУ.  Дарените от Леа Тодоров  архивни снимки и документи от детството и младостта на Цветан Тодоров направиха възможно създаването на новата аудитория на университета.

Леа Тодоров и проф. Пламен Дойнов, снимка: архив на НБУ

„За нас е привилегия, че НБУ ще бъде дом на част от личния фото и документален семеен архив на Цветан Тодоров. Уверени сме, че както аудиторията, така и архивния фонд, дарен от Вас, ще представляват интерес не само за ценителите на Цветан Тодоров, но и за широка публика от преподаватели, студенти, представители на академичната администрация и последователи.“, каза проф. Пламен Дойнов

 „Смятам, че ако той беше жив тази аудитория щеше да му допадне, защото той винаги е отдавал голямо значение на образованието. Каквото и да е писал, каквото и да е творил, образованието е стояло в центъра на неговите идеи, мисли и дела. Дълъг живот на аудиторията!“, пожела Леа Тодоров.

Аудитория "Цветан Стоянов", снимка: архив на НБУ

През 2014 г., три години преди смъртта си, Цветан Тодоров моли дъщеря си да заснеме едно последно пътуване. Леа Тодоров е родена в Париж през 1982 г. В интервю за Impressio пред Юлия Владимирова тя споделя: „Не съм идвала в България много преди 2014 г. - датата на пътуването, което предприехме с баща ми и брат ми, за да се сбогува с родната му страна. „Аз съм излязъл от България, но България не можа да излезе от мен“ - това са думи на Цветан Тодоров, един от малкото българи, които са известни по цял свят. Неговите книги в сферата на историята на идеите, антропологията, изкуството, политиката и литературознанието са преведени на 25 езика, френските кандидат-студенти често пишат есета на приемните си изпити върху негови мисли, творбата му “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, се преподава в едни най-престижните световни университети.“

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

На официалното откриване присъства проф. Стоян Атанасов, специалист по френска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, преводач и редактор на творбите на Цветан Тодоров, който разказа за огромния му принос в съвременното хуманитарно мислене. Проф. Атанасов нарече новата зала „свещена“ и добави: „Той беше човек, който не обичаше да го хвалят. Но той не беше против да се четат неговите книги.“ Проф. Атанасов разказа интересни факти около преводите на някои от ключовите съчинения на мислителя – „Завладяването на Америка“, „Въпросът за Другия“, „На чужда земя“, „На предела“.

„Триумфът на твореца”, последната книга на Цветан Тодоров е не завет, а завършек на многогодишен изследователски процес. „Нашият разказ за битката, разгърнала се между комунистическия режим и онези творци, които жадуват за свобода, може да се сведе до констатацията, че режимът печели многобройни отделни сражения, но губи войната. В крайна сметка творците удържат победа над политическите ръководители”. Това пише големият интелектуалец, философ и литературовед Цветан Тодоров в книгата си „Триумфът на твореца” /изд. „Изток – Запад”, 22018/ с подзаглавие „Революцията и творците – Русия: 1917 – 1941”.

В нея Тодоров говори за творци като Бунин, Булгаков, Блок, Пастернак, Цветаева, Шостакович, Манделщам, Майерхолд, Малевич… Тогава във „въпреки.com” публикувахме предговора за книгата на проф. Стоян Атанасов, човека свързан приятелски и интелектуално с Цветан Тодоров през годините. Убеждението ни е, че книгата е важна не само като любопитна история от миналото в първата комунистическа страна, но и като част от вечната борба на твореца за свободата на духа в тоталитарните общества. Заглавието на текста на Стоян Атанасов е „Съдбата на твореца в постреволюционна Русия”: „Триумфът на твореца” е последната книга на Цветан Тодоров. Той успя да я завърши месеци преди смъртта, но не доживя да я види публикувана. Книгата излезе в Париж дни след неговата кончина на 7 февруари 2017 г. Издателят ускори нейното отпечатване, отдавайки посмъртно почит на автора. Тодоров бе започнал работа по тази книга с по-различна идея. С този труд, за който бе мобилизирал всичките си сили и чието публикуване предвиждаше за 2018 г., той искаше да каже какво мисли за Октомврийската революция, 100-годишнината от която предстоеше да бъде отбелязана.

След загубата на мислител от величината на Тодоров читателите са склонни да търсят в последната му книга своеобразен завет. Тодоров не я замисляше като завет. В книгата – нелишена от лични признания и реминисценции – няма и следа от заболяването, с което се бореше и което пораждаше у него предчувствието, че тя ще е последната.“ /Целия текст може да прочетете тук./

Идейният проект, съдържанието и дизайна на новата зала са дело на екип в състав: д-р Богдан Атанасов, преподавател в департамент  „Археология”, Магдалена Божкова, преподавател в департамент  „Чужди езици и култури”, Филип Рашев, дизайнер в Лаборатория по графичен дизайн към НБУ и д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, със специалното участие на дъщерята на Цветан Тодоров – Леа Тодоров. Залата представлява особен поглед към личността и творчеството на Тодоров и разкрива различни аспекти от живота му чрез книгите и мислите му.

През 2014 година Цветан Тодоров беше в София и участва в открита дискусия на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа” - снимка © Стефан Джамбазов

Водещ на церемонията беше д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академични постижения в НБУ - инициатор и координатор на проекта. Във встъпителното ��и слово тя представи кратък биографичен портрет на големия мислител и открои някои от значимите приноси на Тодоров за развитието на хуманистичната наука и мисъл от втората половина на 20 век и началото на 21 век. Тя изтъкна като отличителна характеристика на творчеството му изследването на „крехкостта на доброто” в катастрофалните за човечеството исторически епизоди и събития от 20 век – Холокоста, комунистическия и нацисткия терор, тоталитарните режими. Д-р Кръстанова акцентира върху разсъждението на Тодоров, че по-трудно от това човек да оцелее в Злото и да запази човешките си характеристики, е да не възприема себе си като олицетворение на Доброто. Тя е подчерта, че аудиторията е задочен разговор с Цветан Тодоров, който е насочен към студентите и поколенията на 21 век и представлява мост към идеите на големия мислител.

В своето изказване д-р Богдан Атанасов посочи някои от важните черти от личността на Тодоров, около които екипът се е обединил – неговата способност да пише просто и ясно за сложни неща, умението му да бъде голям чрез малкото. Той подчерта, че Тодоров би се чувствал добре в по-малките мащаби, тъй като това съответства на ценностите, която е изповядвал и, сред които трябва да се откроят неговата скромност, деликатност, бягство от всякаква крайност и стремеж към красота чрез умереност и хармония. Д-р Атанасов сподели впечатления от работата на екипа и очерта интердисциплинарния принос на всеки един член за изграждането на концепцията за аудиторията.

Церемонията беше закрита от проф. д-р Васил Гарнизов, член на Председателския съвет на Настоятелството на НБУ,  който сподели спомени от срещите си с Цветан Тодоров. Той подчерта значимостта на изповядвания от философа  „умерен хуманизъм” и изрази намерението на ръководството на НБУ проектът да прерасне в Център за дебат, който да носи името на именития философ и който да подслони част от архива му.

Леа Тодоров на пърформанса ѝ, посветен на баща ѝ Цветан Тодоров във Френския институт, снимка: архив на CineLibri

Завършваме този текст, посветен на прекрасната идея на НБУ една от аудиториите му да носи името на световния учен с финалните думи от предговора на проф. Стоян Атанасов към „Триумфът на твореца”: „Макар и дискретно поднесени, коментарите на литературоведа и изкуствоведа Тодоров за героите на тази книга показват, че чисто историческият подход не е достатъчен, за да разкрие пред нас драмата на творци, работили в трудните години на Съветска Русия. Техния триумф – или реванш – над тоталитарната власт може да долови само изследовател, съчетаващ анкетата на историка, критическите умения на познавача на изкуствата и ценностния критерий на хуманиста. През неговия поглед съдбата и творчеството на тези многострадалци имат повече шансове да достигнат и до нас”. Съвремието ни още по-силно изисква от нас да четем и препрочитаме написаното от Цветан Тодоров. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, на CineLibri и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[genealogyrus]

Метрическая запись о рождении Ильинского Игоря Владимировича. Игорь Владимирович Ильинский (11 [24] июля 1901, Москва — 13 января 1987, Москва) — советский актёр, режиссёр театра и кино, мастер художественного слова (чтец). Народный артист СССР. Спасо-Преображенская церковь при фабрике Чернышевых Московского уезда за 1901 год. Запись № 20 о рождении 11 июля \ крещении 14 июля 1901 года сына Игоря у врача при больнице фабрики Чернышевых сына надворного советника Владимира Капитонова Ильинского и законной жены его Евгении Петровой, православных. Восприемниками были: Присяжный поверенный Московского округа Василий Алексеев Фёдоров и Потомственная почетная гражданка Варвара Андреева. Источник: Центральный Государственный Архив Города Москвы (ЦГА Москвы), фонд 203, опись 780, дело 2709, листы 350 об. - 351. ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉Или напишите нам: arhrodoslov@yandex.ru ⚠Работаем с 2008 года.

https://genealogyrus.ru/blog/tpost/gbrm15ee01-metricheskaya-zapis-o-rozhdenii-ilinskog

[7ooo-ru]

Фонд кино выступил против показов западных фильмов без согласия авторов

Легализация пиратских показов является нецелесообразной.

Подробнее https://7ooo.ru/group/2023/08/29/218-fond-kino-vystupil-protiv-pokazov-zapadnyh-filmov-bez-soglasiya-avtorov-grss-234959073.html

[karma-plus]

За что затравили СЕРГЕЯ БОНДАРЧУКА

За что затравили СЕРГЕЯ БОНДАРЧУКА

Имя выдающегося советского актера и режиссера Сергея Бондарчука сегодня на слуху. Но не из-за снятых им картин, вошедших в золотой фонд отечественного кино, а из-за проделок наследников, не умеющих жить без скандалов. Но сегодня статья будет не о детях, а о самом Сергее Федоровиче. Сергей Бондарчук Поздно вечером в квартире Бондарчука раздался телефонный звонок. Полупьяный голос прогорланил в…