#Урош Перич

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Време е за балкански джаз

„Разбира се, че има балкански джаз. Всички балкански музиканти, които свирят джаз, в тази музика инкорпорират тези мелодии. Редовно всички, които знам, имат подобно влияние. И аз съм един от тях”. Това каза специално за „въпреки.com” известният и любим не само на българската публика музикант Влатко Стефановски /на снимката/. Той беше сред участниците в юбилейния 20 Джаз фест в Банско тази година.

А за себе си каза: „Аз не свиря джаз, не свиря класически джаз, но импровизацията ми е свойствена. Импровизацията е елемент от джаза, който най-много харесвам”. Зададохме му този въпрос, защото сред участниците тази година има и доста балкански, не само български участници. И някак си се откроява линия на една специфичност, която ни прави общност. Това към което се стремим и в културен, но и в политически смисъл. Още повече пред предстоящото българско председателство на ЕС с акцент към Западните Балкани. А музиката е също това, което ни свързва.

Думите на Влатко Стефановски можете да чуете тук

Тихомир Яксич

Тихомир Яксич, диригент и баритон саксофон на „Мамбо Старс бенд” от Сърбия също беше съгласен. „Има балкански джаз. Има в България, има в Сърбия, Македония, има балкански джаз. Характерното за него е интересни ритми, които няма в друга част на света, които характеризират нашата балканска музика. Нашите джаз музиканти са дали нов облик на джаза. Този джаз може да се наложи в света. Дълго време се говореше за бразилски джаз, после имаше кубински джаз, пък сега е дошло време за балкански джаз. И добре се приема в света”, казва музикантът и добавя няколко имена сред които, разбира се, Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и други музиканти от Босна, и от Сърбия. Има бъдеще, казва Тихомир Яксич.

Урош Перич

А словенецът Урош Перич, който се представи на феста с този състав също потвърждава, че може да се говори за балкански джаз, въпреки че самият той изпълнява прекрасно песни на Рей Чарлз и на други американски легенди. „Има, има балкански джаз. Корените му са в циганската, румънската, българската музика. Балкански етно джаз. Има интерес в света, защото е нещо интересно. През 70-те години кубинският джаз беше интересен в Америка, сега е балкански джаз. Има добри инструменталисти, добри солисти, добри мелодии, добра хармония и това е важно”, каза Урош Перич за „въпреки.com”.

Любомир Денев, Весела Морова и Петър Момчев на репетиция преди концерта в Банско

Попитахме и един българин – Любомир Денев, също участник в тазгодишния Банско джаз фест, с когото публикуваме и отделен разговор за това може ли да се говори за балкански джаз /прочетете тук/. „Може да се говори за балкански джаз. Тук на Балканите има специфични музикални елементи във фолклора, които се поддават много успешно на претворяване с джазовия идиом. Това обогатява жанрово и създава една собствена физиономия на джаза в този регион – и български, и македонски, и сръбски, и турски елементи. Определено това не е отсега, това е много стара тенденция. Милчо Левиев е може би първият, който вкара балкански, български фолклорни елементи още при работата му с Дон Елис в Америка и преди това ��ще с „Джаз Фокус 65”. Това трябва винаги да се подчертава, че „Джаз фокус 65” е първият джазов състава на Балканите, който прави пробив и внася такива елементи по много успешен и талантлив начин. Аз особено на младини съм последовател на тази тенденция на Милчо Левиев, учил съм се от него. Още първото ми трио от 1976-77 година, на първия джаз фестивал в София показвах точно такива неща. Първата ми плоча „Любомир Денев и джаз трио” и Петко Томов, флейта е основно с такива пиеси с българско звучене и има много отзиви в чужбина. И сега да отворите в интернет ще намерите, даже и на руски, и на английски, където това се подчертава като една положителна тенденция.

По време на концерта на Влатко Стефановски в публиката имаше и художничка, която направи негов портрет

В света се налага общо едно предпочитание, вече трудно може да се говори за чист американски джаз. Във всички фестивали в Западна Европа се преориентираха към етно музика, повечето са етно фестивали, дори и Монтрьо, във Франция, в Германия, в Холандия фестивалите се превърнаха в етно фестивали. Лично аз съм малко разочарован и то не от това, че има етнически елементи, а в това, че твърде много се експонират и вече някои фестивали се превърнаха в панаирджийство, честно казано. Но изглежда, че продуцентите и организаторите на тези фестивали в желанието си да привлекат повече публика, в желанието си да направят обновяване се канят чисто фолклорни музиканти от Иран, от Близкия Изток, от Индия, от Турция, от България, от Македония. Влатко Стефановски какъв успех има, даже имаха много успешно предаване по MEZZO с Теодосий Спасов и със Скопска филхармония. Това е тенденция в целия свят в момента. Ето и на Джаз фестивала в Банско също я има тази тенденция”, казва Любомир Денев.

При откриването на юбилейния 20 - ти Банско Джаз фест д-р Емил Илиев покани всички кметове на града, които са помогнали за неговото осъществяване

И така, връщаме се на фестивала в Банско. Както вече стана дума това е неговото юбилейно двадесето издание. Разбира се, че не е лесно да се организира такъв фестивал вече 20 години. Камелия Тодорова разказва как е дошла идеята от д-р Емил Илиев, който има клиника в София, а и в Банско. При ��зпращането на пациентите, той винаги иска да има и концерт. Много са нещата, с които се занимава д-р Илиев, но музиката и то джазът е едно от нещата, които според него помагат не само в работата, но и в живота. Неговият девиз е: „Стреми се да правиш повече за хората, от колкото за себе си. Това ще те направи по-щастлив и удовлетворен от живота!”.

Хилда Казасян

А в разговор за „въпреки.com” преди време беше казал: „С много упоритост, трябва да имаш дървена глава, за да издържиш всичко, но в крайна сметка фестивалът ми носи огромна радост, защото когато прочетеш след края му писмата на всеки участник и ти пишат, че едно от най-хубавите им  прекарвания по света е било именно тук в Банско и в България, това ме прави наистина щастлив. Второ, като видиш, че през уикенда за една нощ в Банско и съседните населени места са дошли над 20 000 души да уважат това събитие, това показва как се развива този град. Това е моята отколешна мечта. Това, разбира се, е една радост”, споделя д-р Илиев мотива си защо вече толкова години  прави този джаз фестивал, станал емблема. Но с характерния си максимализъм иска да го развива и неведнъж е казал, че мечтата му е Банско фестивалът да бъде като този в Монтрьо - Швейцария. Това каза преди четири години д-р Емил Илиев за „въпреки.com” в разговор, който можете да прочетете тук. В него освен за конкретната програма тогава, той говори за това как се е развил неговия живот и като почитател на джаза.

Камелия Тодорова

А колкото за Монтрьо и неговата мечта да стане този фестивал като швейцарския, има още време. Това не е въпрос само за програмиране и артисти, а и за зали. Дълго време се говори за покрита зала в Банско, защото сегашното читалище макар и ремонтирано, не може да отговори на съвременните изисквания на изпълнители и публика. Хубаво е, че има една демократичност на фестивала. Всеки може да присъства на концертите на площада безплатно, да идва и да си отива, да яде кебапчета, пие бира или вино. Но все пак, както каза и Камелия Тодорова, при една покрита зала може да има възможност и за избор. А защо не и със заплащане при някои звезди. Така че хората да си направят избор дали да видят някои от редовните гости на фестивала безплатно или да видят срещу билет рядко посрещана група или изпълнители от съответната класа.

При откриването на феста в читалището имаше изложба на Елена Панайотова /на снимката нейна творба/ и на Ан дьо Колбер - Христофоров, които дадоха една допълнителна подкрепа на музиката

Иначе за фестивала в Банско характерното е разнообразието на стилове и търсения. Както каза Любомир Денев: „Фестивалът в Банско все още поддържа едно разнообразие. Може да се чуе истински по-класически джаз със суингиране, с импровизации, с блусови елементи. Има го и театралното, както и италианците „Спагети суинг”, които правят спектакъл-шоу, което е много добре премислено драматургически, много добре отработено и демократично. Това е много добър контакт с публиката, една много успешна форма. Трудно може да се каже, че е джаз, вече самото понятие се размива, променя се в положителен смисъл, обогатява се. Има елементи от театрална музика, и елементи от камерна музика, фолклорни елементи. Това е добре, защото действително е важно публиката да бъде привлечена, да е интересно на хората, да е привлекателно”.

Христо Йоцов

На 20-то издание имаше както винаги много и различни изпълнители. Който е бил, видял, чул и си отишъл, за да се върне отново. Едва ли можем да изброим всички музиканти, но все пак не можем да не споменем Марио Станчев, благодарение на който на фестивала освен участие има и прекрасно пиано. А и ред още други прекрасни български и чуждестранни джазови изпълнители дойдоха в Банско – Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов, Димитър Семов, Димитър Карамфилов, Петър Момчев, Веселин Веселинов – Еко, Хилда Казасян, Весела Морова, Васил Петров, Пати Остин и ред други. Хубавото е и че самите банскалии коментираха на кой концерт да отидат и ни питаха за изпълнителите. А имаше и още нещо. Един случай, който също говори за атмосферата и хората на този фестивал. Христо Йоцов се оказа, че е забравил телефона си на едно близко кафене на открито. Върна се и не го намери. Всички се притеснихме, че няма да си го намери. А освен телефоните, там си е записвал и някои идеи за музика. Когато го видяхме на следващия ден и притеснено го попитахме се оказа, че всичко е наред. Човек, който намерил телефона звъннал на последни�� номер, който бил набран. А това бил телефонът на Хилда Казасян. И телефонът се върнал при Христо. Така че освен за джаз, има надежда и за хората… ≈

Текст: Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов