#СвободаЦекова

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Отвъд картините.За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи

На пръв поглед мотото на изложбата подвежда – все пак е видно, че изобразителният материал като цяло заема подобаващо място в експозиционната среда. Щом това е така – как „отвъд”? Написа за „въпреки.com” проф. Чавдар Попов, изкуствовед по повод изложбата  „Отвъд картините“ за изкуството и живота на Борис и Славка Деневи в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6.

Нима става дума просто за разказ, за някаква хроника на събития, факти и документи, на които живописните и рисунъчните изображения служат единствено като фон? При по-внимателно вглеждане и прочит установяваме, че това, разбира се, далеч не е така. Замисълът на създателите (Антон Стайков и Свобода Цекова) на изложбата е по-сложен и по-дълбок – те са се опитали и успешно са реализирали идеята да създадат една особена драматургия на пространството, „синкопирано” на отделни тематични ядра и хронологични сегменти, чрез които житейските съдби и художественото творчество на бащата и на дъщерята, сплетени по неповторим начин, се разгръщат пред зрителя в нещо подобно на полифонично „стереозвучене”, при което отделните гласове не само не губят своята индивидуалност, но се открояват още по-ярко и по-запомнящо се в контекста на обществения и на художествения живот в България през ХХ век.

Началната точка в хронологията на изложбата, естествено, съвпада с годината на раждането на Борис Денев – 1883. До 1919 г. последователно се разгръща детството, младежките години, войните, периодът на студентството в Германия. Това е време на изграждане и на формиране на личната физиономия на художника. Ранните пейзажи са белязани от една особена съзерцателност и умиротворение, както и от почти детски възторг и захлас пред красотите на природата, интерпретирана в малки формати, без никакъв патос, с опростени тонални степенувания и с все по-уверена четка. Своеобразен паралел на тези ранни творби са прочутите деневи „Люспи”, създадени по-късно, които в импровизационна, почти ескизна форма, третират външно тривиални, но фино опоетизирани натурни и битови мотиви.

Своето място в експозицията са намерили живописни творби, рисунки (молив, креда, туш/перо) и портрети, създадени от автора през годините на войните. Както е добре известно, той е сред онези, които в качеството си на военни художници са увековечили суровата правда на войната в нейните преди всичко делнични и социопсихологически аспекти. Екипът си е дал труда да включи многобройни документи: снимки, дипломи, различни свидетелства, книги (с илюстрации от Денев) и писма, които разширяват смисловия контекст и проектират художествените търсения и достиженията на автора в една многопластова житейска тъкан от събития и преживелици.

Показателен аспект от творческия свят на Борис Денев разкрива времето на неговото учителство с новите идеи, които той внася в сферата на обучението по изкуство. Дори от сравнително малкото на брой фрагменти личи нетривиалният, новаторският подход към тази проблематика, както и оригиналните му виждания за евристиката на изкуството. През целия си живот Денев проявява определен интерес към теоретичните проблеми и не случайно с неговото име по-нататък, през 50-те и 60-те години свързваме един от приносите ни в сферата на учебната перспектива. Но Денев има и друго лице – на активен участник в културните събития, в духовния и художествения живот на столицата. Той е неизменна фигура в артистична столична бохема. „Домът на изкуствата” е средището, в което си дават среща поети, писатели, художници, музиканти, журналисти и публицисти, завладени от възможностите, които София открива като сравнително млада столица със свой глас в европейското културно пространство.

Сред любимите краища и градове, които привличат вниманието на Денев в България, се открояват Търново и Месемврия. Особено предпочитан сюжет за него се превръща старата българска столица до степен, че оттук нататък и в пресата, и в колегията често го свързват и го именуват именно като „художника на Велико Търново”. Важен етап в обогатяването на Денев като художник са пътешествията, които той осъществява през 30-те и 40-те години на ХХ в., когато все още може да се пътува (за разлика от времето на социализма, особено в мрачния период от край на 40-те и началото на 50-те г., когато попада в затвора, а после и в лагер, да не говорим, че за пътуване в чужбина и дума не може да става). В експозицията са показани творби от Италия и Франция, от Гърция, която посещава заедно със Сирак Скитник и с Дечко Узунов (1934), както и от Истанбул (1939), където по едно куриозно недоразумение за малко пребивава в тамошен затвор.

Борис Денев е художник, който разгръща различни идейни и стилови насоки в илюстрациите си (експресионизъм), в алегоричните и евангелските сюжети (символизъм) и в зрелите си пейзажни творби, където като цяло доминира конструктивната композиционна постройка, споена с онова, което донякъде условно можем да наречем своеобразен „синтетичен пленеризъм”. Специално внимание в изложбата е отделено и на участието на България на Биеналето във Венеция (1942), на което Денев е избран за комисар, както и на отчета, който той прави след като се завръща от там, съвестно съставен и точен до стотинка.

Междувременно, сякаш тихо и безшумно, на бял свят се е появила и е направила своите първи стъпки в живота и в изкуството и Славка (1929) – единствената дъщеря на художника. Детството ѝ е документирано чрез тетрадки, рисунки и снимки. Показателна за скудоумието на системата е недовършената и предварително обречената на неуспех нейна дипломна работа в Художествената академия, където е приета за студентка, озаглавена „Товарене на щайги домати по залез слънце в село Конаре” (1953). В изложбата са показани фрагменти от „разбора” на картината, направен на съответния конферанс, който днес звучи смехотворно, но в ония години има силата на обществена присъда над дъщерята на един „враг на народа”. Постепенно Славка Денева се оформя като оригинален и самобитен художник със собствено лице. Тя рисува голи тела, интериори, портрети, градски пейзажи. Предметните форми и природните елементи са изградени в добре уравновесени композиции, стегнати от обобщени, пластически разнообразни тъмни контури, при което черният цвят има амбивалентен характер – играе едновременно конструктивна, така да се каже „поддържаща”, но заедно с това и чисто пластическа роля.

Една година преди кончината си (1984), Славка Денева, в едно паметно завещание, дарява на Съюза на българските художници дома с всичките му богатства от творби и вещи на двама забележителни български художници. 

Настоящата изложба е добър и достоен знак на признателност към тяхната светла памет. ≈

Текст: Чавдар Попов

Снимки Свобода Цекова

P.S. на „въпреки.com”: Изложбата и великолепният каталог са поредния забележителен проект на кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова, както и на екипа, с който работят. Сред тях са художникът Филип Попов, автор на постера на изложбата, художничката Долорес Дилова, фондация ПИБ, редактор на каталога е прекрасната поетеса, литератор и преводач Надежда Радулова и други. Изложбата ОТВЪД КАРТИНИТЕ За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи (19 май – 14 юли 2021 СБХ – Шипка 6, зала 1А) със сигурност ще остане като едно от най-важните и запомнящи се събития в изкуството и културата на годината!

Въведението към изложбата ни повежда към света на големите художници баща и дъщеря и във времето, в което са живеели. „Изложбата и каталогът са базирани на проучване на художественото наследство и семейния архив на Деневи, завещан през 1983 на СБХ от Славка Денева в последните месеци на живота ù. В изложбата са включени творби, фотографии, обекти и документи, собственост на СБХ, и творби от колекциите на ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ– Добрич, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ГХГ – Пловдив, ХГ – Перник, ХГ – Русе, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Галерия Инджов – Пловдив, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство– Трявна и Иван Савов. 

Тази изложба е посветена на двама художници – баща и дъщеря. Раждането на единия и смъртта на другия отмерват едно цяло столетие, изпълнено с периоди на благоденствие и войни, надежди, диктатури и застой. Борис Денев (1883 – 1969) е централна фигура в културния и обществения живот на България между двете световни войни. Той е живописец, военен художник, изобретател, есеист, просветен деец, част от софийската артистична бохема, съпруг на Мара Грозева, дъщеря на виден индустриалец и кмет на София. Единственото им дете Славка Денева (1929 – 1984) расте в семейния дом на улица „Шипка“ 18 сред музика, книги, домашни представления, заобиколена от интересни личности и картините на баща си. Втората световна война и бомбардировките над София прекъсват безгрижното ù  детство. Новият строй, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944, съдбовно променя живота на семейство Деневи. Зрелите години на Славка преминават изцяло в периода на социализма. В началото е дъщеря на „враг на народа“, а по-късно е квалифицирана като „особнячка и маргинал“. Но зад стените на дома си Славка гради своя свят. Грижи се за майка си и баща си до края им, обгражда се с кръг от близки приятели, с които споделя радостта от интелектуалното общуване. Въпреки ограниченията на системата и материалните затруднения, в които живее, тя се развива като автономен художник със собствен разпознаваем стил. 

Забележителното по значение и обем художествено наследство на Борис Денев и Славка Денева е било предмет на различни изследвания. Голяма част от знаковите им творби са притежание на държавни галерии и музеи, други са се озовали в частни колекции. Много документи, фотографии, рисунки и картини се представят за първи път. Изложбата разглежда развитието на стила на двамата художници, възгледите им за живота и изкуството, надниква и в неосветените зони на творческия процес, в интимния свят на приятелствата, стремежите, идеалите“.

Антон Стайков - текст и Свобода Цекова - графичен дизайн, фотограф архивни кадри са съставители на каталога, реализиран с отличен екип. Изложбата е отворена за посетители до 14 юли. Не я пропускайте!