Борч за 100 бона на Стоян Тенекедежиев и Жоро Баневския към Кела е причината за палежа на колата в Меден Рудник
Истинската причина за умишления пожар пред блок 98 в бургаския кв. „Меден рудник“, където пламна лъскавото ауди „А6” на новия Митьо Очите, както наричат най-актуалния местен мутрафон Стоян Тенекеджиев не е лично скарване , а неуредени финансови отношения.
Стоян Тенекеджиев и неговия авер Жоро Баневския ( Георги Янчев - Баневския ) взели 100 000 лева от друга крими-легенда - Пламен Дишков - Кела, който беше обвинен и осъден за поръчковото убийство на Мастара в Бургас през 2002 година.
Тогава той избяга от България и се укриваше 7-8 години, докато не бе намерен в Португалия. После делото беше възобновено, а Кела оправдан! Не се знае за какво са били тези пари - за наркотици, за проститутки или за незаконен хазарт, но със сигурност е едно от трите.
Вместо да направят уговореното, Стоян Тенекеджиев и Жоро Баневския се покрили и решили да присвоят сумата от 100 бона, която Пламен Душков - Кела им дал!
Стоян тенекеджиев на млади години
Помните ли Крачун, Малчо и кучето на Троянеца ?
Колите след палежа
Пожарът унищожил напълно аудито на бандита и се прехвърлил върху паркираната в съседство шкода, която също изгоряла. Огънят засегнал частично и трети автомобил.
Неговото аверче Жоро Баневския е също известен мутрафон, който дълго време живя в София, защото избягал от Бургас от страх за живота си.
Въпросният Жоро Баневския е в момента шеф на охраната на най-голямата и единствената голяма дискотека в Бургас. Незнайно как и чрез кой досието на Жоро Баневския е било изчистено в МВР и той днес няма проблеми да изпълнява тази дейност, каквато би била забранена за лица с миналото на Жоро Баневския.
Кафе “Театър” в Бургас без наем и осигуровки, шум и боища по малките часове
Даже някое корумпе в МВР е дали на Жоро Баневския разрешително за бойно оръжие, което той размахва наляво и надясно и заплашва хора с него на обществени места.
Такъв случай е този, в който Владо - Чушката, който е известен с желанието си да предизвиква на двубой такива мутри като Баневския, му предложил да се сбият.
Но Баневския не се подвел, защото знаел, че Чушката направо ще мине през него и с един шамар ще го трупяса, а извадил оръжието си и започнал на писка като някоя гимназистка "Моля те, недей. Ще гръмна без да искам."
Георги Янчев - Баневския е лице с некрасиво телосложение на амфора или "обърната кофа", където тазът и талията са поне с 20 см по-големи от гръдната обиколка. Такова телосложение се получава, когато има дисбаланс на половите хормони и превес на женските естрогени. Това обикноверно се получава при преием на анаболни стероиди, каквито Баневския приемал, но въпреки това не му личало.
Чушката му казвал: "Хайде да правим екек, жено чевръста!" , а Жоро Баневския избягал. Случката се повторила и потретила, но Жоро Баневския така и не се навил да се сбие с Владо Чушката, а все вадил пистолета си, даже пред деца, пред неговите деца.
Защо полицията в Бургас не прави нищо, когато една мутра застрашава живота на деца и то на публични и обеществени места през 2024 година, когато вече мутренските времена трябваше да са отминали отдавна.
Но това не се отнася за Бургас, където една милиционерско-комунистическа клика се е настанила трайно, гони младите от града ни, като им отнема възможността за развитие и поминък.
Помним един подобен случай, когато при едно мутренско сбиване и стрелба най-малко пострадали бяха участниците в това сбиване, а огнестрелни рани получиха един студент и една баба. Тогава на студента Делян бе спасен на косъм в УМБАЛ - Бургас, но загуби далака и панкреаса си.
КОМПЛЕКСАРЩИНА: “Полицай Бакърджиев тормози цялото ми семейство заради подигравки в гимназията!”
Трябва да стане убийство ли, че някой в МВР да се сети да отнеме оръжието на тази мутра Жоро Баневския.
Ние от ЮСТИЦИЯ сме против физическото насилие под каквато и да е форма, но когато един човек тормози слабите, всеки се радва някой друг да му даде урок и да си намери майстора.
Обществена тайна в Бургас е , че Георги Янчев - Баневския отглежда и разпространява наркотички вещества, като за марихуана имал цяла плантация около с. Банево. Неговият авер Мишина е съратникът м,у в тези занимания.
Ще отделим специална статия на тази им дейност. Очаквайте скоро в ЮСТИЦИЯ.
Стоян Тенекеджиев се изживявал като най-лошата мутра в Бургаско с побоища и рекет, затова и се смятал за наследник на легендарния несебърски бос Димитър Желязков – Очите.
Тарикатът има стаж в пандиза заради участие в организирана престъпна група за рекет и лихварство, като известно време е бил в една килия със свирепия разбойник Пламен Дишков – Кела.
Преди година е бил представител в Бургас на „Делта гард”, откъдето го изгонили. След като е разкаран от охранителната фирма, мутрафонът започва работа в друго дружество от бранша – „АБ Солюшън”, която официално се води собственост на Мартин Семерджиев и латвиеца Андрейс Члаидзе.
“Свидетелят” с бухалката Жельо Желев с условна за въоръжен обир а другите осъдени между 7 и 15 години затвор
Реално, обаче, охранителната фирма е от обръча на крупния бургаски бизнесмен Николай Филипов – Ники Митничаря, бивш съпруг на депутатката от „Атака” Калина Крумова.
Стоян караненов
Именно покрай „АБ Солюшън” на пандизчията Стоян Тенекеджиев е дадено да управлява охрана на един от най-актуалните нощни локали в Бургас – Dock 5 Night Club собственост на видните хотелиери Стоян и Димитър Караненови, които стоят зад DAS Capital.
Оказва се, че откакто затворникът поел охраната на дискотеката, драстично се увеличил броят на пребити клиенти, което е отразено в МВР. Според местните ченгета Стоян Тенекеджиев държал и нелегалната търговия с балони с райски газ и други забранени вещества в Dock 5 Night Club.
Ники митничаря е актуалният бос на стоян тенекеджиев
Според нашия информатор се работи основно по две версии за палежа:
- Че е отмъщение от местен баровец, чийто син Стоян Тенекеджиев пребил без причина.
- Че огънят е начало на поредната гангстерска война за наркоразпределение на териториите
За да е пълен резилът Стоян Тенекеджиев бил и страстен комарджия, имало фрапиращи случаи, при които изигравал до стотинка заплатите на подчинените си охранители, които всъщност идват от джоба на Николай Филипов – Ники Митничаря.
Ето и една показателна за новия Митьо Очите снимка от килията в Бургаския затвор:
най-голямата организирана престъпна група за лихварство и рекет.
Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския
Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев Жоро Баневския Стоян Тенекеджиев
Предстоят множество разследвания за дейността на Жоро Баневския, Стоян Караненов и Николай Филипов - Митничаря.
Четете ни, започваме!
Read the full article
0 notes
Инспектор Стефан Петров от ИАРА - Бургас арестуван за рекет
За обществото остана скрита информацията, че Стефан Петров е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА - Бургас. И това се случи благодарение на обвързаността на медиите в Бургас с политическите партии.
Имало е уговорка между Константин Бачийски, Катя Касабова (главна редакторка на Флагман.бг) и сайта ИСКРА.БГ да не се пише за инспектора в ИАРА - Бургас Стефан Петров и този рекет, за да не се навреди на ПП-ДБ за изборите.
ИСКРА.БГ е "медията" на политическа партия "Средна европейска класа", която беше част от ПП Продължаваме промяната. Този политически сайт бълва суперлативи за Стефан Петров, който само ние от ЮСТИЦИЯ разкрихме, че е лежал в затвора за ЧЕТИРИ ГОДИНИ за опит за убийство на трима младежи във Варна. Тогава бъдещият инспектор в ИАРА нападнал момчетата без причина, защото бил пиян и ги намушкал 10-15 пъти. В резултат на това те се беряли душа няколко дни в болницата и при изписването си са си тръгнали, я без далак, я без панкреас и т.н. Травми за цял живот. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
И как е станал после инспектор в ИАРА, само ние можем да преполагаме как Константин Бачийски му е помогнал. Всъщност и двамата ( Стефан Петров и Константин Бачийски ) се хвалят как е уреден Стефан Петров в ИАРА - Бургас по "втория начин".
Стефан петров с константин бачийски от пп-дб
Но да се върнем на това как се стигна до ареста на Стефан Петров за рекет над рибари.
Под пълна медийна тишина първо беше арестуван Стефан Петров и отведен в ОДМВР- Бургас, но след намесата на Бачийски, е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения за изнудване, както би се сторило, ако на неговото място беше някой нормален гражданин без политически гръб. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
Под сурдинка се говори, че Стефан Петров е изградил стройна мрежа за рекет в ИАРА - Бургас,
като всеки служител, който се противопостави на това бива разжалван, уволнен, наклеветен през жълтия сайт ИСКРА.БГ и накрая натирен в трета глуха.
Стефан петров с политици
И така след катарзиса на Стефан Петров от хулиган, убиец и затворник, на политик, общественик, журналист и инспектор в ИАРА - Бургас,
той днес се изживява като велик герой, чието даже хопдене до тоалетната бива отразено в кафявата медия ИСКРА.БГ като нещо, направено вц полза на обществото.
А ИСКРА.БГ. Флагман, Бургас нюз и т.п. воделвилни сайтове защо не написаха основните факти за Стефан Петров, а именно, че е убиец, лежал в затвора за това и че използва службата си в ИАРА - Бургас да рекетира.
Тук възниква въпросът защо му се осигурява такъв медиен и институционален комфорт, след като има доста данни за незаконните дейности, развивани в ИАРА - Бургас от бившия затворник и убиец. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
Убиецът стефан петров с политици
Въпросът е лесен за отгатване на отговора, а той е:
Еми, защото той това го върши с благословията на своите закрилници като Константин Бачийски от Политическа партия СЕК и не е трудно да отгатнем как тези пари вървят после нагоре към черните каси на партията.
Все пак Стефан Петров трябва да им се отблагодари по някакъв начин, че са пренебрегнали закона и
са осигурили назначаването на един затворник и убиец като контролен орган в ИАРА - Бургас.
А защо Флагман и другите медии в Бургас не отразиха този важен за обществото факт, ние сме дали отговорът в нашите разследвания още отдавна.
- Защо сайтът “Флагман” не отрази присъдата на Кюфтето от бившата бригада на Троянеца за палеж срещу колега – журналист ? 2023
- Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии?
Керанка Касабова - Косматата от Тополовград, която си е сменила името със съдебно решение на Катя – главна редакторка на сайта бе жена на Валентин Касабов - дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов, преди КОВИД-а да го прати в Ада.
Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която “услужливо” се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като плащане по договор за реклама към сайта Флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината в Бургас да няма много частни инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.
Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
Сега можем да се върнем на това, което само ние разкрихме за Стефан Петров.
“Общественикът” Стефан Петров – Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож.
До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО “Житарово”.
Стефан петров – машината от искра. Бг лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
Тази информация беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан ПЕТРОВ – Машината според сводките на Варненските съдилища е нападнал 3 момчета заради скарване. Стефан Петров е извадил нож и намушкал тримата младежи в областта над кръста и причинил тежки телесни повреди. Младежите били спасени във Варненската болница. Според информацията, след намушкването от страна на Стефан Петров – Машината при животоспасяващите операции са извадени жизнено-важни органи на младежите, които и днес сигурно живеят като инвалиди втори живот.
Най-големият парадокс е, че през 2017 година, Стефан Петров е бил номиниран за личност на годината на Бургас от жълтия сайт ФЛАГМАН, където главен редактор е Керанка или Катя Касабова, съпругата на дясната ръка на Валери Симеонов – Валентин Касабов. Припомняме, че тогава НФСБ на Валери Симеонов и СЕК на Георги Манев бяха коалиционни партньори и част от управляващата коалиция начело с ГЕРБ, която беше свелена след близо 200 дни на национални протести. Може би заради това ФЛАГМАН.БГ скри тази информация за вас – гражданите на Бургас и агитираше да се гласува за един осъден от българския съд касапин като Стефан Петров – Машината .
Константин бачийски от сек и кирил петков
За Валери Симеонов и жълтия сайт ФЛАГМАН, който номинира Стефан Петров – Машината за личност на Бургас за 2017 година сме изписали тонове мастило например в статиите долу:
- Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии?
- Прекарват ли мигранти НФСБ и “патриотът” Валери Симеонов ?
- ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА “ПЕКОВ” ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ?
- ХВАНАЛИ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ В ОПИТ ЗА КРАЖБА ОТ ПРОМЕТ ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА.
- Аверчето На Валерко – Георги Манев Е Съдружник На Задържания С Митьо Очите – Бенчо Бенчев
Информацията лесно може да бъде проверена при една обикновена съдебна справка на Стефан Петров.
В следващите седмици нашата медия ще изнесе интервю с пострадалите младежи от ножа на Стефан Петров – Машината.
Кой е Стефан Петров – Машината?
Стефан Петров – Машината е заместник-председател на „Организация за закрила на българските граждани“ ( ОЗБГ ), за която в Бургас има упорита мълва, че е младежката организация на НФСБ, а след отпаднето на Валери Симеонов от политиката, се наследява от неговия коалиционен партьор – Георги МАНЕВ.
Георги Манев или Жоро Манев, както е известен в Бургас, спряган като шеф на ИСКРА.Бг и Стефан Петров – Машината, е уж бивш председател партия “Средна европейска класа” ( СЕК ). Според нашата информация, той само формално е преотстъпил мястото си на Константин Бачийски, а всъщност все още дърпа конците в нея.
Понастоящем Стефан Петров е репортер в ИСКРА.БГ, но дали обществото може да бъде правилно и обективно информирано от хора затънали в проблеми с морала и закона? От хора като Стефан Петров, опитали да убият трима младежи с нож и осъдени заради това.
Сайтът ИСКРА.БГ , където Стефан Петров – Машината се изживява като журналист, се появи покрай партия “Средна европейска класа” ( СЕК ) и вероятно обслужва интересите на Жоро Манев, който е най-вероятният скрит собственик на тази т. нар. “медия”.
Но защо една медия не проверява моралните устои на своите журналисти? Този въпрос задаваме на вас, нашите читатели…
Може ли един осъден убиец като Стефан Петров – Машината да говори за морал след като е опитал да почерни три майки на млади момчета?
Read the full article
0 notes
РЕФЛЕКСИИ: Малин Кръстев остава на скалата в бурята
Познавам актьора Малин Кръстев опосредствано - от театрална сцена чрез персонажите, които е изиграл, от екрана чрез образите, които е създал, от възторжените думи за него на младите хора, които е обучавал. В днешните условия – на изолация и пандемия, разговорът ни се проведе чрез съвременните форми на „дистанцирана“ комуникация. Написа за „въпреки.com” Ориета Антова.
И допълва: „Тази среща не само допълни „пропуските“, но и затвърди субективното ми усещане за досег до личност - мислеща, търсеща, заредена с неспокоен дух и с по своему уникална харизма. Той откровено признава: „Никога не съм фантазирал живота си, оставих го да ми се случи“. Това логично породи първия ми въпрос към твореца, който на 23 април 2020 година има юбилей –
как самият той би синтезирал своя живот досега –
пред прага на 50 - ия си рожден ден?: „Имам един сън като дете, който трайно се е запечатал в съзнанието ми. Стоя на висока скала, а навън е страшна буря. Огромни черни облаци и мълнии раздират небето. Аз съм мокър, дрехите ми са полепнали по мен. Отварям уста и поглъщам облак след облак и в съня ми това беше толкова лесно и естествено. Дълги години се опитвах да разгадая този сън и сега когато съм пред прага на своите 50 години, все още не мога да открия значението му. Спомням си, че като дете, често излизах в най-голямата буря и майка ми винаги ми се караше за това. Не знам, може би съм търсел конкретен отговор на съня си. Може би не ми е дадено да знам, а може би не е и нужно. Може би тези облаци са част от един огромен колективен сън, като при Юнг. Сънят на несъзнаваното, който те преследва през годините, но от него остават усещания и мисля, че точно те са важни. Усещания, които възпитават и променят тялото ми, които трупат болки в емоционалната ми памет. И ако мога да синтезирам живота си през усещанията, то оставих този живот да ми се случи, според тях. Усещането за гордост от първите открития в живота. Усещането за сигурност, в ръката на майка ми, която ме води през преспите на парка към детската градина. Усещането за неразбиране, породено от буйния ми пубертет. Усещане за възторг от първата целувка. Обезсмисляне на всички усещания, стискайки в ръцете си „Калашников“ сред миризмата на керосин и грохота на изтребителите. Усещането, че си хванал Господ за шлифера, когато си първи курс в НАТФИЗ и разочароващата истина, че най-много да хванеш краста от костюмите в гардероба. Първите победи над егото ми и усещане за смисъл в срещите ми с преподаватели и колеги. Подготовката на сетивата и тялото ми за пътя на професията и усещането за мисия.
Ръцете на Малин Кръстев са запечатани на Стената на славата пред Театър 199 в София - снимка Стефан Джамбазов
Първо усещане за инфаркт - „Последна чашка“ изиграна пред самия Харолд Пинтер и незабравимата ми среща с него след това. Усещането за „на всяка цена“, беше в най-гладните години, вече като актьор на Младежкия театър. Усещането за неконтролируема ярост – умишленият палеж на същия този театър. Срещата с авторитети, хилядите текстове, миризма на лепило за мустаци, праха на сцената, болката в очите от силата на прожекторите, обличай и събличай костюми, последен гонг, случващ се живот, поклон на изправена публика, кратък или дълъг разказ от таксиметров шофьор (зависи от разстоянието), ключ за врата... и странно – усещане за самота.
Има усещания, които те маркират за цял живот.
Усещането за божественост – миризмата на новородения ми син, заспал върху гърдите ми. Усещане за любов – нейната ръка върху гърба ми. Свещи, пепелник и цигари, лаптоп, тиха музика и онзи шизофренен момент да пишеш пиеса – усещане за пълнота! Винаги познавам когато наближава буря, тревата започва силно да мирише и после тези облаци, ех, тези облаци. Моята пиеса „Семеен албум“ е изградена от бури, една природна и три житейски. Вече не се играе, а може би и така трябва. Жалко, защото когато я направихме имах усещане за уникалност. Сега вече, като актьор на Малък градски театър зад канала имам усещането за семейство. Семейство от безкрайно талантливи и парадоксални колеги и знам, че ни очакват страхотни неща.“
Малин Кръстев в “Зимата на нашето недоволство” по Джон Стайнбек в Малък градски театър “Зад канала” с реж. Бина Харалампиева - снимка Павел Червенков, архив на МГТ
А за „умното остаряване“, препратката към позицията на Малин Кръстев е „много важно е умението да чакаш, да инвестираш в себе си, а после умно да остарееш“. Актьорът споделя: „Физически остарявам, като всеки жив организъм и мисля, че не полагам достатъчно „умни“ грижи за това, а и не ми остава време. Както казва малкият принц „Това тяло е прекалено тежко, не мога да го занеса горе“. За мен е по-важно, че се чувствам все още на 16 години или поне имам тази енергия. А остаряването в професията е нещо съвсем различно. Повечето актьори в началото на кариерата си изиграват една-две роли, с които влизат в публичното пространство и до края на живота си ги размахват навсякъде като визитки. Има и такива, които 20-30 години работят като сенки в театъра и изведнъж една роля ги изстрелва на върха. Неблагодарна и трудна професия, в която законът за триединството (Време, Място и Действие) важи със страшна сила. Да попаднеш на точното място, в точното време и да извършиш най-правилното действие. Всичко е въпрос на късмет разбира се, но добрият актьор трябва да има актьорска хигиена и умно да чака всеки миг, умно да се учи от грешките си, умно да инвестира в себе си, докато чака поредното предизвикателство, умно да прецени в какво го превръщат медиите или хвалебствената критика на някоя театроведка. Казвам „УМНО“, защото суетата и егото на актьора, често му пречи да погледне истински на себе си.
В “Еквус” от Питър Шафър в Младежки театър “Николай Бинев” с режисьор Стайко Мурджев - снимка Гергана Дамянова, архив на Младежкия театър
Да,
тази професия не се работи, тя се живее.
Тъкмо за това, актьорът трябва да се подготвя в годините за предстоящите роли и да чака нови предизвикателства от тях. Ето сега възрастово влизам в една зона, където ме очакват колосални роли, стига да има кой да ми ги даде и да ги постави.“
Пожелаваме му това да се превърне в реалност! Но отговорът ражда и въпроса за компромисите, нараняването, прошката в професионален и личен план: „В различните етапи на живота си – твърди Малин Кръстев, човек прави различни компромиси, къде по свое желание, къде принуден от обстоятелствата, неизбежно е. Едно е нараняването и прошката, когато си съвсем млад и съвсем друго, когато вече си преполовил пътя. За толкова години в театъра и в киното
не се научих да правя компромиси
и това неизбежно ми донесе славата на „труден за работа актьор“. Защо? Защото отказвам да бъда арестуван от неможенето на случайно попаднали хора в театъра, в професията или на снимките на някой филм. Защото имам отношение и към най-малкия детайл на сцената по време на представление или на снимачната площадка. Защото имам нетърпимост, към колеги, излезли да изиграят малките си заплатки или символичния хонорар. Защото не желая „задължително“ да харесам всеки тъп сценарий или пиеса, които ми се предлагат, за да имам работа или да ми се търкаля лицето по екраните. Защото все по-малко срещам авторитети зад табелката „Режисьор“, а все повече истерични ерзац хора, които много искат от тях да започва всичко и правят разпределенията си по приятелска линия или с предизвестен от резултата кастинг.
Малин Кръстев и Валентин Танев в “Лазарица” от Йордан Радичков с режисьор Крикор Азарян в Народния театър “Иван Вазов” - снимка архив на НТ
Защото никога няма да бъда собственост на продуценти или директори на театри, които се държат с теб, сякаш са асистирали при раждането ти и благодарение на тях си постигнал всичко. Друго, с което не мога да се примиря е унижението, а то е навсякъде.
Унижението на властта към културата.
Унижението към колегите ми, към авторитети, към самата професия. Никога няма да забравя деня на премиерата на „Лазарица“ на Йордан Радичков в Народния театър. Вече се знаеше, че проф. Азарян е неизлечимо болен, но той нито за секунда не показваше и най-малка слабост. Бяха прекрасни и незабравими репетиции, заредени от мъдростта и артистизма на Коко. Сутринта преди премиерата имаше закрито представяне на спектакъла, но странно без публика, само показ пред ръководството. То се появи в последния момент в лицето на директора на театъра и неговия зам.-директор, които държаха в ръцете си огромни сандвичи и седнаха, без да ни поздравят, на последните места, близо до изхода на залата. Азарян мълча една минута, след което се обърна към нас „Хайде момчета, почваме!“. За първи път чух и усетих болката в гласа му. Болката от унижението. Не знам как сме играли с Валентин Танев, но след час и половина, ръководството все още не беше отхапало от сандвичите. Тръгнаха си без дори да ни кажат „На добър час“. Точно в този миг разбрахме, че сме направили уникална постановка, която се игра близо 16 години.
Дълги години изследвам мисленето на унижаващия. Обикновено това са хора, които приемат чуждите успехи за техни лични неуспехи. И сега на 50 години си давам сметка, че унижението по някакъв начин, отключва в мен странни творчески демони. Облаците дето ги гълтам в съня си, явно са униженията, които съм търпял и ще търпя до края. Може би, това ме държи изправен на скалата.“
Малин Кръстев като водещ в “Господари на ефира” - снимка архив
В дистанционния ни разговор засяга теми, проблеми, житейски „реалности“, които отразяват, както професионалните му „роли“ (актьор, режисьор, педагог, драматург, водещ на „Господари на ефира“, дублиращ глас), така и светоусещането му като личност със свои собствени дух и уникалност.
„След 30 години в театъра, все още ми е трудно да определя себе си, като актьора, който знае всички тайни на професията. А какво остава, да прикача към себе си и определения, като режисьор, педагог или драматург, това е абсурдно. Не, не мога, нямам самочувствието и правото на толкова крайни определения. В крайна сметка аз съм „наемник“ и това, което изисква професията ми е, да бъда професионалист, във всяка една ситуация, в която ме поставя съдбата. Не бягам и не ме е страх от провокация, стига тя да е градивна и най-вече, да има какво да кажеш”, казва Малин Кръстев.
И продължава: „Най-странното е, че откакто театрите влязохме в карантина,
досега не съм написал една дума,
а имам цялото свободно време на света. Трябва да си довърша последната пиеса „Кататония“, върху която работя от една година и един сценарий с работно заглавие „Васил, Иван и Йордан“, който отдавна ми е в главата, но не знам защо, дори не посягам към тях, а ги мисля и знам, че точно сега е времето. „Зимна нощ“ и „Кава“ (първите ми пиеси), бяха написани в ранните ми години, като млад актьор. Почти по същото време се появи и „Семеен албум“, пиеса която трябваше да изчака своята премиера 16 години и това е единственият текст написан от мен, видял бял свят. След като получи „Аскеер“ и „Икар“ за драматургия, разбрах, че настъпих в територия, в която повече няма да ме допуснат. Така и стана. Пиесата ми „Кеван“, която представихме с група приятели на „Аполония“ 2016 г. и до ден днешен е посрещана с огромно мълчание или ми беше върната с претекста, че е прекалено елитарна и това няма да има кой да го гледа. Благодарение на работата ми с младите бъдещи актьори и студенти, се родиха и две компилации по текстове на Чехов и Шекспир. Всичко това, един ден ще остане във времето и може би, времето ще намери време и необходимост за тези текстове. Има някакъв странен синхрон, в това да бъда под напрежение, умората след 12 часа работа, без почивен ден и тихите нощи, в които би трябвало да заспиш, а ти сядаш пред белия лист. Сега този синхрон го няма.“
Искра Донова и Владимир Пенев в “Семеен албум” от Малин Кръстев в Младежки театър “Николай Бинев” под негова режисура - снимка архив на Младежкия театър
И още: „Добрият актьор на сцената, можеш да го познаеш в паузата, тишината, как слуша и гледа партньора си в мълчанието. Тогава разбираш, че този актьор мисли и чувства от името на персонажа. Добре изработената пауза и това как да я напълниш, може да разкаже много повече за героя ти, за неговата парадоксалност, отколкото тоновете текст, които трябва да произнесеш.
Много актьори „яхват“ текста и се оставят той да ги „извози“
до края на представлението или пък оценяват обема на ролята си, по броя на думичките написани от автора. Все повече, предимно млади актьори, се опитват да постигнат внушение, като говорят без точка и запетая, търсейки някаква античност на присъствие. Други, в желанието да флиртуват с публиката, толкова преекспонират текста и добавят от себе си, само и само да изтръгнат реакция от залата, че се чудиш, дали въобще имат диплома. Но и в двата случая, имам усещането, че съм бил на лош виетнамски театър. Тук трябва да отбележа, че отговорността, до голяма степен е на режисьора, който трябва да поведе актьора през текста и заедно да открият паузите, тишините и акцентите, не само на спектакъла, но и на всяка една роля.
В момента режисурата у нас, се държи като Треплев, от първо действие на „Чайка“, в търсене на нови форми, със самочувствието на големи новатори. Посягат към класически текстове, не защото имат нужда да кажат нещо с тях, а за да изкрещят от сцената „ВИЖТЕ, ТУК ИМА РЕЖИСЬОР!“ Много малко режисьори в момента, могат да направят конкретен и плътен действен анализ, а точно там се намират паузите, мълчанията и тишините. С появата на новите – документален, вербатим, статичен, екстатичен, гол охлюв...сега чакам от Полша някой да домъкне и „робот театър“ (там вече съществува) и на фона на всичко това, като прибавим и пошлата халтура, която се вихри по села и паланки, театралната картинка става пейзаж със сбъркана перспектива на хоризонта. Големите автори като, Чехов, Бекет и Пинтер, в своите текстове, математически точно поставят своите паузи, тишини, мълчания и ако успееш да ги разгадаеш, да намериш действието в тях, да ги наложиш в общото живеене на спектакъла, тогава, това което вижда зрителя става значимо, парадоксално, лишено от всякакъв битовизъм и започва да го вълнува. Удоволствието да изградиш образ в текст на Пинтер е имено в това – едно мисли персонажът ти, друго говори, за да прикрие това, което мисли и трето, в паузите и тишините извършва действия, които издават намеренията му. Така се постига плътен, парадоксален образ, в който задължително има тайна до края. Както е казал Бергман „За мен не е важно, един актьор как може да го изиграе, а как ще го скрие“. А в житейски план? Все по-трудно можеш да намериш някого, с когото да ти е тихо, да се разбирате само с поглед и през мълчанието да си кажете всичко.“
В ролята на Иванов в “Иванов” от Чехов с режисьор Стефан Мавродиев в Младежкия театър - снимка Гергана Дамянова, архив на театъра
И продължава: „Освен основния талант, който трябва да притежава актьорът, има и един талант, на който по-малко се обръща внимание.
Талантът да учиш, да оставиш егото си настрани
и да се довериш на човека долу в залата, да те заведе в други светове и заедно да разкажете нечия чужда история. Имам много авторитети в живота си, които по един или друг начин са ме маркирали. Личности, от които съм черпил с шепи знание, опит и критерии за добър театър и кино.. Чак след време, когото навлезеш по-дълбоко в професията, разбираш всъщност, че тези срещи са били безценни уроци. Благодаря на Господ, че ме срещна, не само с великолепни режисьори, но и с прекрасни актьори, талантливи колеги, с които продължавам да съм на сцената. Ако трябва да се впусна в подробности, то на този въпрос му трябва отделно интервю.“ (Малин Кръстев е работил с режисьорите - Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев, Теди Москов, Бина Харалампиева, Стайко Мурджев…б. ред.).
„Всеки един образ е предизвикателство,
но най-трудни са зле написаните, от които трябва да извадиш живот. Плакатни образи, обезличени от щампи или маниерен текст. Най-много мразя да играя категория човек или персонаж, рамкиран в определения, като злодей, добряк, хитър... и т.н. Винаги съм търсел, дори и в най-малкия персонаж антитезата и парадокса. Човек никога не е само едно нещо. Това, което винаги съм обяснявал на студентите е, че характерност, не означава характер. Характерът е начин на мислене! Когато успееш това да постигнеш, да започнеш да мислиш от името на героя си, тогава на сцената, каквото и да се случи ти реагираш от негово име и ако имаш добър партньор, може да усетиш онази прекрасна думичка „дуенде“. В момента играя в 14 постановки и се старая във всяка една, да съм различен, неочакван и нов за самия себе си. Прекрасното в професията на актьора е това, че на сцената, можеш да си позволиш да ти се случат неща, които в живота би си спестил или да преживееш нещо, което никога в реалния живот няма да ти се случи. Сега чакам да свърши пандемията, за да започна нов проект с режисьора Стоян Радев „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в нашия театър. Два филма също са в програмата ми до средата на 2021г., дай боже всичко да се случи без проблем.“
Малин Кръстев и Филип Аврамов в “Аз обичам, ти обичаш, тя обича” с реж. Теди Москов в Малък градски театър “Зад канала” - снимка Симон Варсано, архив на театъра
Според него: „Има някои думи, като „ЗВЕЗДА“, „ВИП“, „СЛАВА“, които са оксиморон, когато се употребяват за голяма част от нашите родни таланти.
Творческата смърт настъпва,
точно когато повярваш, че си част от тези думи. Но пък има и колеги, които само за тези думички работят и се борят за тях с цената на всичко. Да, имам много награди и номинации и както казва героят ми Хауард Бил от „Телевизионна мрежа“ – „Е..И?““. Рядко мога да планирам каквато и да е почивка, а и професията ми е такава, че много често, с нас се държат като с курви на повикване. Случва се, понякога да ми останат една-две седмици през лятото, в които да прекарам добре с приятели на морето и пак за работа си говорим или организираме нови проекти. Не знам дали има универсален актьор, но знам, че изкуство се прави от личности и индивидуалности. Това е и смисълът на обучението на младите бъдещи актьори. Да им помогнеш да развият своята индивидуалност. Срещата им с театъра да направи от тях сложни и парадоксални личности, които имат позиция и верни критерии. След толкова години работа с млади хора, битката ми е била в това, да не останат в живота, просто като GSM номер или номер в НАП, а да открият, че всъщност са уникални, всеки сам по себе си. Има много студенти, които завършиха и поеха своя път, с някои играя вече и на сцената. С голяма част от тях се гордея и се радвам, че живота ни срещна. Точно това ме движи напред”, убеден е актьорът.
В “Килър Джо” от Трейси Леттс в постановката на Стайко Мурджев в МГТ “Зад канала” - снимка Венелин Шурелов, архив на театъра
„Отдавна съм претръпнал към онези страхове,
свързани с професията ми. В момента по-скоро съм омерзен от липсата на верни критерии, за това, какво всъщност е стойностно изкуство. Страх ме е, че идва поколение, за което думи като „Чест“, „Дълг“, „Достойнство“ нямат никакво значение. Поколение, което не търпи критика и няма авторитети. Но не бива да ги съдим, а трябва да намерим път към тях и с повече разбиране да вникнем в проблемите им. Светът, в който те израстват е агресивен, консуматорски, безидеен. Именно театърът, може да спаси тези млади хора, да отговори на въпросите, които ги терзаят, да отключи тяхната чувствителност. Много талантливо поколение има в момента, за което ние сме отговорни, но не знам дали само нашата всеотдайност е достатъчна. До сега си мислех, че държавата няма никакво отношение към изкуството. За 30 години преход, тя поддържаше една „добре контролирана мизерия“ в областта на театъра и киното, както и в останалите дейности свързани с културата на тази страна. Оказа се, че съм дълбоко заблуден. Държавата, не само има отношение, тя изпитва много силно чувство към културата и хората свързани с нея. В пика на кризата, това чувство се изля от телевизорите и то е чувството на ненавист. Сега се опитват да замажат очите на „маргиналите“ с няколко милиона и започнаха да се замерят с фрази от Гьоте. Тази пандемия ще свърши и от всичко това, ще останат видеа на всевъзможни артисти, които четат стихчета, приказки, пеят песни и фейсбук старателно, ще ни ги припомня през годините. А моят най-голям страх е, че няма кой да чуе думите на Фокнър – „Трябва да сме свободни, не защото искаме свобода, а защото я практикуваме.““, убеден е Малин Кръстев.
В “Най-бързият часовник във Вселената” от Филип Ридли в Театър 199 “Васил Стойчев” с режисьор Стайко Мурджев - снимка архив на театъра
И за финал:„Мисля, че
след тази пандемия светът наистина ще тръгне в друга посока.
Предполагам, че това ще стане и в изкуството, но в каква посока, това не знам. Трябва да минат години, за да може да се анализира точно в какво се е превърнал човекът, а той е в основата на всяко изкуство. Сега ни заливат с купешки фрази за милосърдие, смирение, някакво духовно пречистване, на фона на брифинги, където най-дейни са отбора по менопауза, в лицето на няколко журналистки, които искат сензация. Много творци ще прегърнат вируса и вече знам в следващите години какви филми ще гледам, какви романи ще прочета и песни ще слушам. Трябва да минат поне 5-6 години, за да може Световната банка да обяви, че продава човечество с 50% намаление и като количество, и като стойност. И тогава това което е оцеляло като интелект и чувствителност, ще може да се вгледа и да вникне в „новия човек“.
Ето тогава ще се родят нови форми и течения в изкуството, заредени от непознати за нас болки и страхове. Затова новото поколение е много важно как ще се съхрани и ще премине през всичко това. Горките ни деца! А колкото до мен, аз все още чакам да свърши Втората световна война. След битката на братовчедите, под формата на Първа световна война, човечеството откри, че всяка пролята кръв носи глобална икономическа изгода и веднага побърза да си спретне нова война, която продължава и до днес. Изродиха се оръжията за масово поразяване, новородени се изписват от родилното без определяне на пола, сегрегацията към белия човек става застрашителна и германците пак побъркаха Европа, поканвайки всички мигранти на европейската трапеза. Шарен свят в нюансите на сивото. Но знам, че каквото и да се случи с този свят, изкуството ще оцелее, не ПОРАДИ, а ВЪПРЕКИ! Аз оставам на скалата!“, сподели Малин Кръстев в своята искрена изповед. Трудно можем да свържем неговия понякога мрачен поглед към света от този текст с искрящия от хумор водещ на „Господари на ефира”, но така е с добрите актьори и писатели. Понякога в живота са доста различни от това, което създават на сцената, екрана или в текста. А ние му пожелаваме много здраве и успехи за рождения ден. Въпреки! ≈
Текст: Ориета Антова
Снимки: архив и Стефан Джамбазов
0 notes
Затворникът Стефан Петров от ИАРА е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА - Бургас
За обществото остана скрита информацията, че Стефан Петров е арестуваният за рекет над рибари инспектор в ИАРА - Бургас. И това се случи благодарение на обвързаността на медиите в Бургас с политическите партии.
Имало е уговорка между Константин Бачийски, Катя Касабова (главна редакторка на Флагман.бг) и сайта ИСКРА.БГ да не се пише за инспектора в ИАРА - Бургас Стефан Петров и този рекет, за да не се навреди на ПП-ДБ за изборите.
ИСКРА.БГ е "медията" на политическа партия "Средна европейска класа", която беше част от ПП Продължаваме промяната. Този политически сайт бълва суперлативи за Стефан Петров, който само ние от ЮСТИЦИЯ разкрихме, че е лежал в затвора за ЧЕТИРИ ГОДИНИ за опит за убийство на трима младежи във Варна. Тогава бъдещият инспектор в ИАРА нападнал момчетата без причина, защото бил пиян и ги намушкал 10-15 пъти. В резултат на това те се беряли душа няколко дни в болницата и при изписването си са си тръгнали, я без далак, я без панкреас и т.н. Травми за цял живот. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
И как е станал после инспектор в ИАРА, само ние можем да преполагаме как Константин Бачийски му е помогнал. Всъщност и двамата ( Стефан Петров и Константин Бачийски ) се хвалят как е уреден Стефан Петров в ИАРА - Бургас по "втория начин".
Стефан петров с константин бачийски от пп-дб
Но да се върнем на това как се стигна до ареста на Стефан Петров за рекет над рибари.
Под пълна медийна тишина първо беше арестуван Стефан Петров и отведен в ОДМВР- Бургас, но след намесата на Бачийски, е освободен без да му бъдат повдигнати обвинения за изнудване, както би се сторило, ако на неговото място беше някой нормален гражданин без политически гръб. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
Под сурдинка се говори, че Стефан Петров е изградил стройна мрежа за рекет в ИАРА - Бургас,
като всеки служител, който се противопостави на това бива разжалван, уволнен, наклеветен през жълтия сайт ИСКРА.БГ и накрая натирен в трета глуха.
Стефан петров с политици
И така след катарзиса на Стефан Петров от хулиган, убиец и затворник, на политик, общественик, журналист и инспектор в ИАРА - Бургас,
той днес се изживява като велик герой, чието даже хопдене до тоалетната бива отразено в кафявата медия ИСКРА.БГ като нещо, направено вц полза на обществото.
А ИСКРА.БГ. Флагман, Бургас нюз и т.п. воделвилни сайтове защо не написаха основните факти за Стефан Петров, а именно, че е убиец, лежал в затвора за това и че използва службата си в ИАРА - Бургас да рекетира.
Тук възниква въпросът защо му се осигурява такъв медиен и институционален комфорт, след като има доста данни за незаконните дейности, развивани в ИАРА - Бургас от бившия затворник и убиец. Това разкрихме ние от ЮСТИЦИЯ.
Убиецът стефан петров с политици
Въпросът е лесен за отгатване на отговора, а той е:
Еми, защото той това го върши с благословията на своите закрилници като Константин Бачийски от Политическа партия СЕК и не е трудно да отгатнем как тези пари вървят после нагоре към черните каси на партията.
Все пак Стефан Петров трябва да им се отблагодари по някакъв начин, че са пренебрегнали закона и
са осигурили назначаването на един затворник и убиец като контролен орган в ИАРА - Бургас.
А защо Флагман и другите медии в Бургас не отразиха този важен за обществото факт, ние сме дали отговорът в нашите разследвания още отдавна.
- Защо сайтът “Флагман” не отрази присъдата на Кюфтето от бившата бригада на Троянеца за палеж срещу колега – журналист ? 2023
- Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии?
Керанка Касабова - Косматата от Тополовград, която си е сменила името със съдебно решение на Катя – главна редакторка на сайта бе жена на Валентин Касабов - дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов, преди КОВИД-а да го прати в Ада.
Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която “услужливо” се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като плащане по договор за реклама към сайта Флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината в Бургас да няма много частни инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.
Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
Сега можем да се върнем на това, което само ние разкрихме за Стефан Петров.
“Общественикът” Стефан Петров – Машината , “журналист” на ИСКРА.БГ , е лежал ЧЕТИРИ години в затвора за опит за убийство на трима с нож.
До интересна доказaна информация достигна нашата разследваща медия ЮСТИЦИЯ, която гласи, че редактора на сайта ИСКРА.БГ (iskra.bg) Стефан Петров е направил опит да убие трима младежи във Варна, за което е бил осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР, които е изтърпял в затвора във Варна и ТВО “Житарово”.
Стефан петров – машината от искра. Бг лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
Тази информация беше скрита за нашето общество в Бургас до този момент, когато нашата медия я изнася. Стефан ПЕТРОВ – Машината според сводките на Варненските съдилища е нападнал 3 момчета заради скарване. Стефан Петров е извадил нож и намушкал тримата младежи в областта над кръста и причинил тежки телесни повреди. Младежите били спасени във Варненската болница. Според информацията, след намушкването от страна на Стефан Петров – Машината при животоспасяващите операции са извадени жизнено-важни органи на младежите, които и днес сигурно живеят като инвалиди втори живот.
Най-големият парадокс е, че през 2017 година, Стефан Петров е бил номиниран за личност на годината на Бургас от жълтия сайт ФЛАГМАН, къде��о главен редактор е Керанка или Катя Касабова, съпругата на дясната ръка на Валери Симеонов – Валентин Касабов. Припомняме, че тогава НФСБ на Валери Симеонов и СЕК на Георги Манев бяха коалиционни партньори и част от управляващата коалиция начело с ГЕРБ, която беше свелена след близо 200 дни на национални протести. Може би заради това ФЛАГМАН.БГ скри тази информация за вас – гражданите на Бургас и агитираше да се гласува за един осъден от българския съд касапин като Стефан Петров – Машината .
Константин бачийски от сек и кирил петков
За Валери Симеонов и жълтия сайт ФЛАГМАН, който номинира Стефан Петров – Машината за личност на Бургас за 2017 година сме изписали тонове мастило например в статиите долу:
- Плати ли убиецът Русев на Флагман.бг да си спрат коментарите под неговите статии?
- Прекарват ли мигранти НФСБ и “патриотът” Валери Симеонов ?
- ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР ОТ БАНКА “ПЕКОВ” ФАЛИРАЛА ПРЕЗ 2004г. ?
- ХВАНАЛИ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ В ОПИТ ЗА КРАЖБА ОТ ПРОМЕТ ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА.
- Аверчето На Валерко – Георги Манев Е Съдружник На Задържания С Митьо Очите – Бенчо Бенчев
Информацията лесно може да бъде проверена при една обикновена съдебна справка на Стефан Петров.
В следващите седмици нашата медия ще изнесе интервю с пострадалите младежи от ножа на Стефан Петров – Машината.
Кой е Стефан Петров – Машината?
Стефан Петров – Машината е заместник-председател на „Организация за закрила на българските граждани“ ( ОЗБГ ), за която в Бургас има упорита мълва, че е младежката организация на НФСБ, а след отпаднето на Валери Симеонов от политиката, се наследява от неговия коалиционен партьор – Георги МАНЕВ.
Георги Манев или Жоро Манев, както е известен в Бургас, спряган като шеф на ИСКРА.Бг и Стефан Петров – Машината, е уж бивш председател партия “Средна европейска класа” ( СЕК ). Според нашата информация, той само формално е преотстъпил мястото си на Константин Бачийски, а всъщност все още дърпа конците в нея.
Понастоящем Стефан Петров е репортер в ИСКРА.БГ, но дали обществото може да бъде правилно и обективно информирано от хора затънали в проблеми с морала и закона? От хора като Стефан Петров, опитали да убият трима младежи с нож и осъдени заради това.
Сайтът ИСКРА.БГ , където Стефан Петров – Машината се изживява като журналист, се появи покрай партия “Средна европейска класа” ( СЕК ) и вероятно обслужва интересите на Жоро Манев, който е най-вероятният скрит собственик на тази т. нар. “медия”.
Но защо една медия не проверява моралните устои на своите журналисти? Този въпрос задаваме на вас, нашите читатели…
Може ли един осъден убиец като Стефан Петров – Машината да говори за морал след като е опитал да почерни три майки на млади момчета?
��
Read the full article
0 notes