#Моцартови празници в Правец

[vprki]

Ваня Монева: Най-съвършеният инструмент е човешкият глас

„При мен фолклорът отдавна е срещнал класиката, защото аз съм класически хоров диригент и тежнението ми, желанието ми да работя с народните гласове не означаваше само и единствено да се занимавам с фолклор. Напротив, провокацията към мен самата, в самото начало беше, когато застана пред такива хора, аз да го третирам като инструмент“. Сподели именитата ни музикантка Ваня Монева на традиционната „Среща с автограф“ на Моцартовия фестивал в Правец.

И продължи: „Най-съвършен инструмент е гласът, независимо, че диапазонът на един народен хор е ограничен, той не е като в школувания хор, а възможностите са големи. Разкривайки за себе си тези възможности за тембрите на гласовете, за всички нюанси, които могат да се постигнат с тях, реших, че е крайно време женският народен хор да бъде третиран като един уникален инструмент, с който може да се изпълни всякаква музика. Още в първите години на нашия хор направихме голям проект с оперната прима Веселина Кацарова през 2001 година „Българска душа“. Аранжиментите в него са на Красимир Кюркчийски /1936-2011/ – ние с Кацарова, оркестър „Софийски солисти“  и няколко пиеси с пиано и гласа й. Този диск спечели наградата на немските музикални продуценти ECHO 2003 и това ми даде много кураж, че това съчетание между класическия глас и нашите гласове – народните, ако се постигне мярката и балансът, всичко може да е много красиво. И така се получи!

Веселина Кацарова - снимка архив

Впоследствие започнаха да се пишат и творби за нашия хор, и за симфоничен оркестър, за камерен оркестър. Имаме проекти със Софийска филхармония, със „Софийски солисти“, с камерен струнен квартет, с арфи сме пели – с 12 арфи, с обой…В програмата на концерта ни на Моцартовия фестивал участват и Quarto Quartet и Вълчан Вълчанов – обой. Имаме проекти, които кореспондират с класическата музика и аз съм убедена, че пътят е правилен, защото какво значи начин на звукоизвличане на един хор. Ако той е добър, ако може да музицира този състав, няма значение по какъв начин �� самото звукоизвличане. В самото народно пеене има школовка. Не може да се пее така, както трудовите жени на село викват и запяват. Става дума за хорово изкуство, намества се професионалистът, който изисква до каква степен кой вокал как да изглежда, как да звучи“. Разказва Ваня Монева за търсенията си вече 25 години с хора, създаден от нея в нелеките времена за културата ни през 90-те години.

От детството си тя се посвещава на музиката, но без да предполага, че един тя ще я отведе към дирижирането. От петгодишна свири на пиано и си отбелязва, че за нея друг път, друг избор е нямало. „Знаех, че ще стана музикант, благодарение, че моята майка е открила моите музикантски качества. Всяко дете е музикално, но явно някои сме повече. И така от петгодишна свиря, няма да кажа какво е едно детство на музиканта, няма да казвам какво е едно юношество на музиканта, защото няма такива, трябва да се свири! Моята мечта беше да стана световен пианист, да концертирам по сцените. Мечтаех, защото това можех. Но в Музикалното училище в Русе бях, в трети курс, когато един от моите преподаватели диригентът Веселин Байчев, който ни преподаваше по ансамбли – аз като пианист трябваше да съпровождам на две певици – сопран и мецосопран. Той ни даваше материала, аз работех с тях нещо, докато свърши урокът. И накрая на годината правим продукция, както се прави. Тогава той дойде при мен и ми каза: „Ваня, искам да говоря с твоите родители, защото

ти си роден диригент!“.

Ваня Монева - снимка архив НДК

И аз не можах да осъзная какво значи това. Той ми каза  още: „Аз те наблюдавам през цялото време и не се намесих в твоята работа /независимо, че съм още ученичка/, ти ги спираш, ти изискваш, изчистваш интервали, заедно да дишат, да фразират.“. Той установил, че тези мои качества водят към тази професия. Не можех да си го обясня и не съм допускала, че мога да стана диригент, защото за мен това е изключително сложна професия. То не е да изсвириш нещо, което също не е лесно, а да покажеш чрез много хора какво искаш от музиката.

Веселин Байчев ме запозна с моя бъдещ професор, тогава не знаех, че Васил Арнаудов /1933-1991/ ще ми бъде професор. Да, взех няколко урока по дирижиране. Кандидатствах дирижиране и ме приеха. Интересно е, че когато минах този тур, когато се дирижира – от едната страна бяха професорите, най-големите по хорово дирижиране, от другата страна бяха професорите по оркестрово дирижиране. Явно са видели някакво зрънце в мен, защото оркестровите диригенти ме попитаха дали искам да уча оркестрово дирижиране и аз казах: „Не!“. Паднаха им очилата, защото беше някак модно да си оркестров диригент. Той пътува по света, за една седмица подготвя концерт, репертоар и продължава. Докато хоровият диригент дълбае цял живот месец след месец, за да направи една миниатюра или нещо, което не е една симфония. Когато казах „не“, те ме попитаха защо. А аз казах, защото искам да работя с човешкия глас, който за мен е най-съвършеният инструмент. Това зарадва много професорите по хорово дирижиране, а колегите им оркестрови диригенти казаха, че аз така или иначе ще уча задължително оркестрово дирижиране. Да, учих оркестрово дирижиране и това много ми помогна, защото съм дирижирала „Софийски солисти“ заедно с нашия хор, дирижирала съм оркестър за народна музика заедно с нашия хор. Случвало ми се е да дирижирам симфоничен оркестър с нашия хор, което е един натрупан опит. В Академията успоредно сме учили хорово и оркестрово дирижиране“.

Концерт в НДК в памет на Васил Арнаудов - снимка архив

Ваня Монева започва работа с хоровата школа в Казанл��к, после в Лом, в Стара Загора, в София. Минава през всички етапи – от деца, по-големи, подрастващи средношколци, смесен хор, мъжки, женски, камерен, оперен, оперетен. Този път е сериозна школа за нея, защото минава през много жанрове,  през начина да обучава децата как да пеят правилно, как да работи с аматьори, как да работи с професионалисти. Това са различни моменти. Но това винаги е безкрайно интересно за нея, защото обича професията си и търси непрекъснато. Така се развива до високото равнище на професионалист като диригент, оценено не само у нас, но и по света. А тя си припомня: „При мен

любовта към народния хор припламна още като бях студентка.

Усещайки любовта ми към нашия фолклор моят професор Васил Арнаудов ме прати да стажувам в народния хор на БНР. Той беше най-добрият тогава – ансамбъл за народни песни на БНР. В момента, в който чух този звук, усетих енергията на гласовете и си казах, че искам това да правя един ден и да се занимавам с такъв хор. Минаха 10 години след това и разбрах, че има конкурс в БНР точно за този хор. Явих се и спечелих! Може би съдба и започнах да работя с този хор. Сега няма да се връщам исторически назад, защото точно, когато спечелих конкурса и започнах да работя стана едно разделение. Част от хора отиде към Националната телевизия и там се създаде хор, който по-късно се нарече „Мистерия на българските гласове“. Бях в БНР и работехме с жените, но в един момент се оказа, не знам по какви причини, че хорът на БНР се закрива, а той е в основата на дисковете, които Марсел Селие представи на света като „Мистерия на българските гласове“ и първия, с който той спечели наградата „Грамми“. Всъщност в основата е хорът на БНР. Това не е тайна.

Бях много въодушевена да работя с този хор, защото научавах много във всеки етап от моята работа. Разбира се, след една година ръководството реши да съкрати този хор. До ден-днешен БНР няма народен хор, което е изключително тъжно. След като аз останах без състав, с който искам да работя по този начин, създадох нашия хор. Създавайки го зад мен застанаха едни от големите емблематични народни певици – Надка Караджова /1937-2011/, Бойка Присадова /1944-2017/, Павлина Горчева /1938-2020/, Цветанка Варимезова, Янка Танева /1927-2019/… Повечето не са между живите, за жалост. Точно тогава те бяха в силата си. Казаха, че искат с мен да работят, че застават зад мен. На 11 юли 1994 година събрах първите 11 певици. За кратко време хорът стана 18, 20. Месец след като събрахме хора, направихме нашия първи компакт диск „Изборът“. Беше учудващо за всички, че толкова бързо работим и се справяме. Важен е крайният резултат и ни го постигнахме. Нарекохме го „Изборът“, защото ние избрахме.

Певиците избраха мен, аз избрах тях.

Бяхме заедно в годините, в които имаше опашки за хляб, за мляко, рушаха се всички музикални състави, било професионални, било аматьорски. Дойде един крах за българската култура и точно тогава аз пък изпитах необходимост да направя хор. Ето, че ако човек влага любов, влага професионализъм, има път, който вижда пред себе си във всичките тези години ние ето работим четвърт век, не е малко“. С усмивка казва Ваня Монева, която е и приятен събеседник. Говори с голяма любов за музиката, за момичета, както нарича хористките.

Приживе забележителният композитор Красимир Кюркчийски по време на съвместната им работа нарича Ваня Монева „Караян с рокля“. Това е само повод да я попитаме за дейността й с българските композитори в творческия процес за създаване и изпълнение на техни произведения. „Композиторите ми се доверяват. Това е много важно. Те знаят какво мога и, че моят инструмент са гласовете. Те могат да решат какво да напишат като произведение. Професор Александър Текелиев пише произведения за нас, на времето, светла й памет Юлия Ценова /1948-2010/. Тя ме хвана, посочи ме с пръст и каза: „Ти си тази, която ще изпълниш моето произведение! Вече съм го помислила!“. Една Лебедова песен, невероятно красива, докато я изпълняваме сме целите в по-друго измерение. Много силно произведение! Същевременно фолклорните композитори, така да ги нарека – Петър Льондев /1936-2018/, академик Николай Кауфман /1925-2018/ са се обръщали към нас.

Например, на академик Кауфман направихме един компакт диск с Еврейските песни. Пяхме на трите езика – на сефарадските евреи – ладино, на ешкеназките евреи – идиш и на иврит. Много интересно, защото тяхната музика е световна. Например една песен, за която има много спорове „Ясен месец веч изгрява…“, която смятаме, че е химн на Странджа планина. Дори имаше филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“ /2003/, която обиколи целите Балкани и всеки казваше, че това е тяхна песен. А академик Кауфман каза, че това е еврейска песен, а той беше изключителен, световен изследовател на фолклора. Това е еврейска песен и когато са се разпилели евреите по св��та са я пели. Те имат изключително мелодична музика, много дълбоко драматична. Животът на еврейския народ е бил много тежък хилядолетия, разпръснати, Холокоста и много страдания. Предимно работим с българските композитори и аз съм много благодарна, че го правят с охота. 

Хорът на Ваня Монева закри Моцартовите празници с концерт на площада в Правец - снимка “Правешки глас”

Концерта на Моцартовия фестивал започваме с творба, в която има и Моцарт, и Чайковски, и Паганини, и Росини, и много фолклор, обаче съчетан много майсторски от Георги Андреев, защото той има основа на фолклора, а след това надстройка от класика в нашата Академия. / Завършил е СМУ „Широка лъка“, специалност гъдулка. Следва композиция при проф. Александър Текелиев завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ - б. а./. Безумно добър творец. В момента, в който на него му е поставена задачата да направи премиера, специално за Фестивала, той каза, че си представя гласовете и знае какво да напише. З��аят възможностите на хора ни и моите възможности. Ако трябва да се експериментира, питат ме това би ли могло, как да се случи. Работим с Румен Бояджиев – син, с Любо Денев, с Ценко Минкин…Щастлива съм, че колегията е много отзивчива към това да работим заедно. Убедена съм, че българските творци са много силни, когато си взаимодействаме. Композиторите знаят какво да напишат, а изпълнителите да могат да им се доверят, за да има хубави произведения.

Този фестивал дава шанс

на няколко премиери. Не знам друг фестивал в България сега, който да инициира толкова премиери. Това е изключително, защото сега е премиера, но после ще остане в репертоара на всеки състав, който ще я изпълнява. Много е силен този момент, защото българският творец най-добре познава българския изпълнител, в случая – хора. Ние работим и с чужди творци – работим с трима японски композитори, с англичанин, с австриец. Те много боязливо подхождат - искат да видят и чуят наши партитури, докато българският композитор знае за какво става дума. За него е по-лесно да направи едно произведение, което да звучи красиво, дори да вложи български мотиви, което предава вкус на всяко произведение, когато има български елемент“. Споделя Ваня Монева и за Моцартовия фестивал, където хорът участва за първи път по покана на артистичния му директор проф. Борислава Танева.

Ваня Монева - снимка Стефан Джамбазов

Особена гордост за певиците и тяхната диригентка – Ваня Монева, е записът на химна на Япония, който прозвуча при закриването на олимпийските игри в Рио де Жанейро, когато Япония пое флага на следващ домакин. През 2017 година, хорът участва в песенен конкурс на Би Би Си „Нека пеят народите“ /повече от 20 години български хор не беше участвал на този фестивал/ с песента на композитора Иван Спасов – „Мехметьо, севда голема“., която изпълниха и на концерта си финала на Моцартовите празници на площада в Правец. В първата част на концерта звучаха две премиерни изпълнения: „Бела съм, бела, юначе“ / муз. Румен Бояджиев-син/, с която хорът бележи своя 25-годишен юбилей и „Звучи тромпет“ по музика Хенри Пърсел. Концертът завърши с познатата и обичана песен „Седнало е Джоре“, обработка на Стефан Мутафчиев.

В разговора с Ваня Монева ден преди концерта тя специално наблегна, че следи и присъства на Националния събор на народното творчество в Копривщица, вписан в регистъра на ЮНЕСКО като световно нематериално културно наследство. Провежда се на пет години от 1965, но тази година се отложи заради пандемията от Covid-19. За Ваня Монева музиката, изпълнявана в Копривщица е от извора. „Там идват хора, които не са професионалисти. Те идват, защото все още носят творчеството от своите баби.

Това е автентичното.

Музиката, която ние правим е произлязла от него. Те са обработени от най-добрите ни майстори, композитори – това преобразява фолклора. Прави го многогласен, полифоничен, красив, за да звучи в хор. Автентичната народна песен е едногласна, в Западна България е двугласна. Нашите песни, които ние пеем са от композитори на базата на автентичния фолклор. Това е голямата връзка. Не бях чувала да се свири през крушово листо. Чух и го видях на миналия събор. Това е, защото то е твърдо и майсторът го държи като инструмент и свири през него– уникално. И на това е свирил българинът. Сам си е дялал свирчицата и с пет тона е правил красива мелодия“.

Разказва забавни истории как в годините е работила в различните хорове. С какво е задържала вниманието на момчетата, с какво на момичета, а и на по-големите. Психология и усет! „Имала съм хор от 120 души – мъже и жени и съм била крехко момиче на 28-29 години и съм се справяла. Много е важно как ангажираш вниманието на хората срещу себе си, тъй като те идват вечер след работа. Всеки има своите грижи, но когато музиката е водещото и намериш как да им покажеш, че музиката е вселена и, че чрез тази вселена те могат да се изразят“. Мечтата й е да създаде мъжки хор. „Мъжките гласове са необятност и да ги съчетая с моите гласове на момичетата…“. Пожелаваме �� го! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Празниците в Правец доказаха, че Моцарт е във всяка хубава музика

За втора година именитата ни пианистка и преподавателка проф. Борислава Танева като артистичен директор на Моцартовите празници в Правец го отвори за различни жанрове с много премиери, с млади музиканти, което е похвално и чудесно като тенденция. Сложната ситуация с COVID -19 не успя да попречи празникът да се състои и да зарадва публиката.

В разговор за „въпреки.com” проф. Танева сподели дни преди 16-то издание на фестивала /21-23 август/, че като ли е знаела тази година налагането на толкова трудности в артистичния ни живот заради корона вируса и поканила българските състави, които живеят и творят тук. Лицето на Моцартовите празници бяха премиерите, българските изпълнители предимно млади и вдъхновени да се представят пред публиката след месеците на изолация и липса на концертни изяви.

“Пепеляшка” -  снимка Стефан Джамбазов

Фестивалът се откри с бляскав спектакъл на мюзикъла с участието на прекрасните деца от „Бон-Бон“ по „Пепеляшка“ на Шарл Перо, като обработка на пиесата на Евгений Шварц  /1896 – 1958/, а „Пепеляшка“ е написана през 1947. Определят писателя като един от най-великолепните разказвачи на приказки с много подтекст и не случайно е имал много трудности в кариерата си, а книгите му излизат едва след смъртта на Сталин – б. а/ по този сюжет. В деня на откриването децата го изиграха два пъти – веднъж на генерална репетиция и след по-малко от два часа пред публика на сцена „Езерото“. С много артистичност, с прекрасни гласове, с много танци, дори с акробатика „бон-боните“ в естествения декор представиха великолепната приказка като истински професионалисти вдъхновени, неуморни в красивите си костюми.

Снимка - Стефан Джамбазов

В краткото време между двете изпълнения режисьорката на мюзикъла Бисерка Колевска, автор и на превода на пиесата на Евгений Шварц след напътствията към децата да отдъхнат преди „истинското“ представление разказа за „въпреки.com”: „Много обичам да правя мюзикъли. Проблемът ми е, че в театрите, общо взето, актьорите не могат така добре да пеят, както тези деца. Имах много колебания да правя с тях „Пепеляшка“, защото пък те не са актьори. Но, тъй като са много артистични и тъй като са много пеещи и интуитивни, и тъй като се изхитрих и повечето ��иалози ги направих на песни, те се чувстват сигурни, защото в това са добри. Когато пеят се чувстват спокойни, можаха да си изиграят нещата и да влязат в образите, които трябва. Музиката е много впечатляваща, емоционална, подчинена на задачата на действието и затова им беше много лесно. Въпреки, че условията бяха много трудни – има пандемия, репетирахме в ZOOM, видяхме се много за кратко на живо и то навън, защото не можеше в затворени пространства. 

Снимка - Стефан Джамбазов

Слава богу, тук ни приюти Правец в това прекрасно място, което е естествен декор за нашата приказка. Господ е с нас и успяхме да се справим, въпреки че прогнозата беше, че ще вали пороен дъжд, нито един път не заваля. Само един път малко проръмя и докато репетирахме изгряха две дъги и решихме, че това е добър знак. И довечера, дай боже, да имаме хубава премиера!“. Бисерка Колевска е сред най-авторитетните куклени режисьори с множество награди за постановките си у нас и в чужбина. Не малко са постановките й и в Националната телевизия, когато там имаше Детска редакция до преди години…Умее да говори с голяма любов към работата си и опита си деца.

Снимка - Стефан Джамбазов

„Ние предварително дойдохме на оглед, за да решим как да проведем спектакъла. Това беше много рисковано, защото дори с професионални актьори знаем колко е трудно, когато се сменя площадката на действието, а и с осветлението. Осветлението сме го редили цяла нощ от 10 вечерта до 7 сутринта, защото техниката е много скъпа и ние не можем да си позволим да имаме няколко нощи. Така, че за една нощ направихме и техническа, и за звук, и за осветление, което си е беше голямо натоварване“. С усмивка казва тя, като заедно с това гледа дали децата спазват напътствията да отдъхнат, да пазят костюмите, дори за малко се скарва на нежната изпълнителка на Пепеляшка бързо да събува кристалните пантофки, а не да се разхожда с тях.

Бисерка Колевска -  снимка Стефан Джамбазов

А ние я питаме какъв ще е пътят към публиката на спектакъла, който ще зарадва не само децата и трябва да се гледа. „В София имаме три дати в парка на Военната академия. Дали са ни пространство, което също е много красиво, стига времето да е благосклонно към нас през октомври. На закрито ние репетирахме в „Сити Марк Арт Център”, обаче за проект като този, там стоят като животинки в клетка. Спектакълът е много мащабен и този манастир е тесен за нашата душа. Трябва да намерим някакво адекватно пространство. Иначе „Сити Марк Арт Център” ни приюти, когато валеше, ние репетирахме индивидуални сцени там. Виждате, че това е огромно нещо, това са 60 деца с костюми. Невъзможно е! Иска простор, за да може да диша представлението, иначе се задушава. Този танц, баловете – става едно струпване, освен това е изчислено да не се гледа към сцената, а да попаднеш в приказката. Едно време се правеха инсталации и публиката да върви в спектакъла, аз така исках. Но това е следваща стъпка. Исках публиката да се движи на площадката, където сме ние, но нямах тази възможност техническа“.

Снимка - Стефан Джамбазов

Заедно с нея коментираме хубавата музика на мюзикъла, великолепните костюми. А тя отбелязва: „Костюмите са на Адриана Найденова от киното. Навремето бях правила с нея мюзикъла Питър Пан. Тогава правихме кастинги из цяла България. „Феномени“ се казваше предаването. Цял месец правихме кастингите и после един месец децата живяха в хотел „Плиска“. Учеха пеене, танци, актьорство и когато накрая ги бяхме подготвили, снимахме за 15 дни филма. това ми беше първият „бой“ с деца и художничката Свила Величкова ми каза: „ В никакъв случай на живо няма да се съгласяваш!“. И това е в главата ми и никога не се съгласявам. Едно е да имаш пари и да има втори, трети дубъл, друго е, когато няма връщане. Обаче преди 2 години една колежка заминаваше някъде и ме помоли да направя един мюзикъл с Бон-Бон по музика на Стефан Димитров. Дърпах се, дърпах се и накрая се съгласих. Направихме едни котки /„Котешка банда“/ по музика на Стефан в една пиеска. Това ми беше първият сблъсък с тези деца. Беше трудничко и си казах: „Повече – не!“. Обаче много ми се правеше „Алиса в Огледалния свят“ по един мюзикъл на английския композитор Крис Блекууд по романа на Луис Карол /чудесно представление, което беше в програмата на миналогодишните Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол – б.а./. Направих „Питър Пан“ в театър „София“, но само Мартин Гяуров от актьорите пееше. Реших, че това е грехота и отново приех да се жертвам за децата. Хубаво се справиха. Това ми даде надежда, че ще можем да се справим и с „Пепеляшка“. Тъй и тъй театрите не работят, хвърлих се с главата напред.

Снимка - Стефан Джамбазов

Борислава Танева направи изцяло музиката, а Румен Бояджиев – син аранжиментите, хореограф е Жасмина Стоянова, която работи с Бон-Бон. Тя е от екипа, аз съм пришълец.Трябва да намеря подходяща зала и там да направим декор. Децата са уникални“. Децата са наистина уникални и вече толкова години под ръководството на Рози Караславова са една от най-авторитетни и престижни детски формации, дали старта на изявени певци, между които и талантливата Поли Генова. Самият мюзикъл е с прекрасна музика с красиво обмислени цитати от Моцарт, дори от съвременни поп и метъл групи артистично превъплътени от децата под режисурата на Бисерка Колевска. Представлението е и с участието на КласикАрт квартет и Сара Чакърова – ударни инструменти. А децата пеят и играят по неповторим начин от четири-петгодишни до по-големите. Истинско преживяване за тях и публиката и дано спектакълът има шанса да продължи своя път към зрителите.

Квартет “Филхармоника” - снимка архив

Всички концерти във втория ден на фестивала бяха  на сцената при езерото, но вече подредена в конфигурацията за концерти, а не за спектакъл. А концертите бяха три и с много Моцарт и като музика и като дух.  Квартет „Филхармоника“ , чийто концерт беше матине в съботния ден беше изцяло с класическа програма – Моцарт - Струнен квартет No.18 Квартет, Бетовен – Струнен квартет № 5 в ла мажор и Дворжак – премиера за България на една много красива твор��а на композитора квартет „Кипариси“ с едни малки сецесионски бижута, малки пиеси, пред всяка с малки двустишия, много красиви от края на 19-ти век на поета Густав Моравски, за времето си много истински. Музикантите от квартета са на водещите пултове на Софийска филхармония - концертмайсторът Павел Златаров, Анна Иванова - втора цигулка, Милена Златарова - виола и Иван Лалев - виолончело. Всички те  биха могли да бъдат прекрасни инструменталисти във всеки един оркестър, но са избрали да бъдат тук и да са талантливи представители в облика на Софийска филхармония и камерната музика като изпълнители.

DROP DOWN COMMUNITY - снимка Стефан Джамбазов

Вторият концерт за деня беше на младата формация DROP DOWN COMMUNITY – най-новият камерен оркестър, създаден от млади инструменталисти преди година, обединени от мисията да покажат новото лице на класическата музиката. Те са 13-членен състав, без диригент със средна възраст на участниците 25 години. Свирят в различни оркестри, събира ги  любовта към музиката. Решили да направят оркестър, настроен на честотите на XXI в. и да накарат младите хора да започнат да се връщат в концертните зали, но и заедно с това търсят и други пространства за изявите си. Имали са концерт в пещера „Леденика“, а и в дискотека с програми от класическа музика. Следващите няколко се отлагат заради пандемичната ситуация Приемат го като лична кауза. В основата на идеята е талантливият контрабасист Алекс Атанасов.

Снимка - Стефан Джамбазов

След първия си концерт, който записали и качили в интернет изпратили линк на композитора Румен Бояджиев – син. Може би като покана да напише произведение за тях. Той явно ги е харесал и написал за тях „Камерна симфония“, чиято премиера беше изпълнена на концерта им на Моцартовия фестивал. Симфонията в четири части е посветена на медиците, борещи се срещу COVID -19. Великолепно произведение – талантливо, съпреживяно от автора, което грабва с красива и трагична на моменти музика, постижение в камерното изкуство. Съвсем не е лека за изсвирване, но младите музиканти, усетили дълбоко посланието й, я изпълниха виртуозно. Звучи модерно, има джаз елементи, но и трагизма на нашето време. „Диалогът“ на солата цигулка – виола, цигулка – виолончело и срещата им отново заедно са част от върховите моменти в творбата. В програмата на състава бяха включени и произведения на Моцарт и Григ.

Ангел Заберски Трио - снимка Стефан Джамбазов

Този наситен ден завърши с концерта на Ангел Заберски Трио с Малка нощна музика II, нова програма с Борис Таслев бас и със Стоян Янкулов - Стунджи. Цялата програма беше премиера с интерпретации и импровизации по популярни класически теми от Моцарт, Бах, Шопен, Паганини, Рахманинов, Чайковски, Брамс и други. Започна шеметно с едно от капричията на Паганини и ни поведе в красивия свят на класиката, интерпретирана от знаменитите ни джаз музиканти. С присъщото си чувство за хумор и като водещ на концерта Ачо Заберски прикани публиката да се чувства под откритото небе като в Пиано бар, въпреки забраните. Беше забавно, приятно да си с чаша в ръка, да отпиваш глътка и да се радваш на прекрасна музика. Какво повече в топлата августовска вечер!

Борислава Танева - снимка Стефан Джамбазов

В предварителния ни разговор с проф. Борислава Танева тя каза по повод на фестивала: „Моцарт, който трябва да го има и ще има. Искам да го извадя пред скоба, защото това е името на фестивала и то не ограничава, напротив. По-далновиден поглед би  открил, че Моцарт се крие навсякъде, казано по-красиво. Моцарт е символ на цивилизацията,  можеш да го намериш, ако си добронамерен и в съвременното изкуство. И освен изсвирването му, изпълняването на музиката му може да бъде обвързана, защото е толкова съвършена, с всичко, дори и с българския фолклор. Може би идва твърде шоково и неочаквано, но такова предизвикателство е напълно необходимо. Дори е нужно за фестивал като този.

Хорът на Ваня Монева закри фестивала с концерт на площада в Правец - снимка “Правешки глас”

Връзката с фолклора минава в случая през изключителния хор от професионалисти на Ваня Монева“. Хорът закри фестивала с концерт на площада в Правец с прекрасни изпълнения, емблема на състава. А ден преди това в традиционната „Среща с автограф“ Ваня Монева сподели: „Аз съм за първи път на фестивала Моцартови празници в Правец като изпълнител. Затова,  че за втора година проф. Борислава Танева ��твори Моцартовия фестивал за жанровете е по��вално и много добро  като тенденция. Тя е и световна тази тенденция да се компилират жанровете. Щастлива съм, че ще можем да закрием фестивала, което е огромна чест за мен и за моите момичета. И е отговорност, защото Правец е място, което има своята публика за Моцарт, една публика, която има отношение към класическата музика, но и към качествената стойностната музика. Публиката е изключително прецизна и слуша с професионално ухо. Надявам се, че с много неща ще изненадаме публиката. При мен фолклорът отдавна е срещнал класиката, защото аз съм класически хоров диригент. Когато застана пред един такъв хор, аз го третирам като инструмент.

Ваня Монева -  снимка Стефан Джамбазов

Не знам друг фестивал в България сега, който да инициира толкова премиери. Това е изключително, защото сега ще бъде премиера, но после ще остане в репертоара на всеки състав, който ще я изпълнява. Много е силен този момент, защото българският творец най-добре познава българския изпълнител, в случая – хора. Ние работим и с чужди творци – работим с трима японски композитори, с англичанин, с австриец. Работим с чужди композитори, които много боязливо подхождат. Те искат да видят и чуят наши партитури, докато българският композитор знае за какво става дума. За него е по-лесно да направи едно произведение, което да звучи красиво, дори да вложи български мотиви, което предава вкус на всяко произведение, когато има български елемент.

Езерото и планината бяха прекрасен декор за концертите - снимка Стефан Джамбазов

Концерта ще започнем с творба, в която има и Моцарт, и Чайковски, и Паганини, и Росини, и много фолклор, обаче съчетан много майсторски от Георги Андреев, защото той има основа от фолклора, а след това надстройка от класика в нашата Академия_ /Завършил_ е СМУ „Широка лъка“, специалност гъдулка. Следва композиция при проф. Александър Текелиев завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ - б. а./. Безумно добър творец. В момента, в който на него му е поставена задачата да направи премиера, специално за Фестивала, той каза, че си представя гласовете и знае какво да напише“. Прозвуча и композиция на диригента на Оркестъра за народна музика Димитър Христов, който е направил обработка по творба на Хенри Пърсел.  В концерта участваха и Quarto Quartet и Вълчан Вълчанов – обой. Звучаха и изпълненията на едни от най-любимите български народни песни - шедьоври, обработени от Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Николай Кауфман, Иван Спасов. /Разговор с Ваня Монева за „въпреки.com” ще прочетете в наша следваща публикация/.

Хотелът в Правец очаква следващото издание на Моцартовите празници догодина - снимка Стефан Джамбазов

„За мен Моцарт е висш цивилизационен символ на безспирната енергия, на бликащата инвенция, на вечната младост, на насладата и разнообразието на живота. Творчеството му е носител на новото, позитивното и светлото в изкуството. Да, Моцарт обединява всички тези непреходни ценности и ние трябва да приемем, че точно нашият фестивал е едно от местата за тяхното развитие в България“. Беше казала още за „въпреки.com” проф. Танева. И го направи, надграждайки от гледна точка на днешния ден постигнатото от създателката фестивала, светла й памет маестра Христина Ангелакова, заедно с екипа си и гостуващите творци – изпълнители и автори. А домакините от хотел РИУ Правец, спазвайки всички правила заради епидемичната обстановка създадоха спокойна и празнична атмосфера за артисти и публика. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив