#Меден свят

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен 

челарски магазин Меден свят предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[subregov]

България в сп. “National Geographic” (1932 г.)

 През август 1932 г., след повече от десетгодишно мълчание, България се връща на страниците ��а National Geographic в целия си блясък. Защото в този голям пътепис нашата страна за първи път е представена с цветни снимки. Автор на „България - земя без ферми" е Мейнард Оуен Уилямс, първият задграничен кореспондент и щатен автор на списанието. За себе си той казва, че е „фотограф черноработник и хулиган". Днес на негово име има награда за документална проза.

 “Между Дунава и планините на Македония едва ли съм видял и една ферма. Но въпреки това „българин" означава човек с рало и от всеки петима четирима са земеделци. София, която е основана от Траян, замалко е пропуснала да стане Константинопол, тъй като Константин сериозно имал намерение да я превърне в столица. Все още малък град през 1880 г., днес тя е процъфтяващ център с четвърт милион жители. Тази кръстопътна страна още е далеч от утъпканите маршрути - поне от наша гледна точка.

И все пак „Ориент експрес" минава през София всеки ден, а с полетите на „Стрелата на Ориента" тя е само на един ден от Париж, на чийто стил вече започва да подражава. Преди съмнало нахлузвате крилатите ботуши, които ви чакат на парижкото летище „Бурже"; кацате за малко в Страсбург, Нюрнберг, Прага, Виена, Будапеща и Белград и завършвате деня в шестата си европейска столица.

Вечерта на моето пристигане политическо събрание се тълпеше в българската метрополия, където - въпреки усилията на много водещи жени - тежките и издути от твърде непарижки фусти надиплени поли, както и покритите с гъсти златни и сребърни бродерии ръкави отстъпват място на не толкова забележителни облекла. Въпреки тълпите граждани, които търсят да си купят забавления на свободния пазар и разглеждат филмовите афиши и снимките на лъскавите кабаретни момичета, България е земеделска страна, изпълнена със селски консерватизъм и пестеливост.

Българите обичат парадите. Един ден ще са файтонджиите, които честват светеца на конете. Шофьорите пък без съмнение шестват в чест на св.Христофор, покровител на колите. В слънчевата неделна утрин след пристигането ми имаше два парада.

Единият се състоеше от политически представители и техните съпруги - с ярки шарфове и забрадки, домашно шити костюми и сандали от необработена кожа. Някои, които носеха знамена, бяха въодушевени; другите, които послушно ги следваха, изпълняваха дълга си. Съвсем наблизо крачеше друг свят. В сенчестия парк се криеха изкуствената коприна, фалшивите перли, синтетичните гримове и накъдрените коси, сред които гиздави млади офицери, наконтени с червените си шапки и позлатените си саби, правеха мирновременни завоевания.

Навън, под топлите слънчеви лъчи маршируваше безкрайна процесия от флегматични селяни. Сред стегнатите им редици се промъкваха яркооранжева блуза, зелен кадифен жакет, шикозна спортна дреха или бяла детска ръкавица, стиснала дръжката на сабя - градско влияние сред убито кафявата човешка вълна.

По-рано Варна е била важно пристанище за износ на зърно, но градът загуби търговското си значение, когато създателите на новите граници дадоха богатата житница на Добруджа на Румъния. Когато житото се провали, капчиците вода и малките песъчинки свършиха своето. На прекрасния бряг бяха построени просторни бани и крайморски вили и сега летовници от цяла Централна Европа се тълпят, за да се насладят на морето и слънцето. За известно време властите се опитвали да запазят централния плаж за семейни двойки. Те обаче упорито забравяли да си носят брачните свидетелства и сега вече окончателно се е установило смесеното къпане. В двата края има заградени секции, където мъжете и жените са изолирани и могат да се освободят от банските костюми, да се изтегнат на горещия пясък и да оставят старото слънце да влива здраве през всяка пора на телата им. Лишена от хляба на Добруджа, Варна реши да яде торти и летовниците все по-вече и повече споделят и създават забавленията. Хотелите се хвалят, че предлагат българска, унгарска, бохемска и немска кухня, но френските навици все още не са познати. След като на три различни езика обясних, че искам шоколад в 7 часа сутринта, най-накрая един келнер ме събуди, за да ме попита, колко блокчета искам. Така научих, че в България се яде шоколад и се пие какао.

Въпреки че зърното, тютюнът, яйцата и пилетата са сред основните стоки за износ, най-известният български продукт е розовото масло, от което страната произвежда три четвърти от световното количество.

Розата като символ на красотата, невинността и скромността е вдъхновила безброй много легенди и песни - още от момента, в който се родила заедно с Афродита от морската пяна или изникнала от раната, която целомъдрената, но нетолерантна Диана нанеслана Розалия. Но човек не използва парфюм, за да доказва невинността си, а розата ухае дори по-сладко под много странни имена. Розовото масло се използва като основа и фиксатор, а не толкова заради миризмата си. Добрият парфюмерист определя дали този произведен на село продукт трябва да намеква за широкополи шапки, шифон на цветя, гладка коприна и екзотични обеци. Пищно облечените местни жени прекарват часовете точно преди и след съмване в бране на ��къпаните в роса розови пъпки, а селяните карат от градините до дестилационната седнали сред повече розов цвят, отколкото Клеопатра е пръснала за нерешителните, но своенравни крака на Марк Антоний.

Смесеният с вода розов цвят бива запечатан в голям меден аламбик, подгряван с дърва. По време на първата дестилация концентрираната розова вода капе през охладените намотки и в съда, през който течността протича към резервоарите, подобно на сметана се издига зелено масло.

Един-единствен аламбик би могъл да събере половин тон цвят. Той може да бъде зареждан пет или шест пъти от изгрев слънце до следобеда, когато започва втората дестилация. Въпреки това една батарея от дванайсет аламбика, които работят 24 часа на ден през 25-дневния сезон, произвежда само 200 фунта (ок. 91 кг) масло.

Ако росният цвят бъде държан твърде дълго, той започва да ферментира и маслото е загубено. Около 4 часа следобед последната смесица от цвят и вода се изхвърля в подходящ за целта поток, а дестилираната розова вода, от която вече е отнето плуващото масло, се подлага на втора дестилация. От този процес се получава жълтеникаво масло. Ако няма прегаряне, ферментация или подправяне, смесването на тези две масла предоставя най-фината основа за най-добрите парфюми в света. Розовото масло има изключително трайна, но не силна миризма, не се изпарява или разваля лесно и се пренася в тройно запечатани медни бутилки, оформени като плоски манерки.

Когато розовото масло най-накрая стигне до потребителя на парфюма, то вече не само е разредено с алкохол, който да позволи на миризмата по-лесно да стимулира обонянието, но освен това е смесено в голяма степен с мас от руски бобри, цибет от абисински котки, амбра от кашалот, мускус от тибетски мускусен елен, тамян от горите на Сиам и смола от Тавърските планини.

 За да събере суровия материал за една бутилка парфюм, младият кавалер трябва да изследва земи и морета и неговият дар ще включва не само цветя и дървета от далечни краища на света, но също и доста голяма менажерия. Един флакон парфюм е дестилат от приключения, търговия, химия и география и историята му може да запълни цяла книга.

Ако самата розова есенция беше парфюм, цветът, необходим за създаването само на една унция от него, би тежал двеста фунта. Къде е този Ромео, който ще поднесе такъв цветен дар на своята Жулиета? Може би някоя видна красавица би трябвало да има по-добър вкус от това да използва значителни количества парфюм, пудра, соли за вана, тоалетна вода и руж, в които има само по една капка розово масло; но ако носеше равностойността им в малки пъпки от роза дамаскиня, тя би изглеждала още по-неделикатно.

По десет долара унцията, една капка парфюм има същата цена като фунт розов цвят в Казанлък или Баня, но ще трябват двадесет такива капки, за да се събере една-единствена капка чисто розово масло.

Десет килограма рози ще направят някоя дебютантка да изглежда като карнавална кола в Кан.

Както е при виното и тютюна, при розовото масло също има добри години, и то по същите причини - равновесието между слънцето и дъжда. Но любителите на благоуханията не са толкова придирчиви като ценителите на виното и както ароматните тютюни, така и ароматните масла се смесват. Тъй като дестилационните работят денонощно, по-кратък сезон на цъфтеж означава и по-лошо масло. Най-добър е влажният сезон с много дъжд, тъй като - ако слънцето грее много силно - розите цъфтят по-бързо, отколкото берачките и дестилаторите могат да се погрижат за тях. Ако Долината на розите продължи да се радва на същия климат, който аз заварих там по времето, което обикновено се разглежда като разгар на сезона, това ще бъде знаменателна година.

Заджапахме на юг през Хисар, който е толкова богат на горещи и минерални води, че са били използвани още от времето на траките. Само че в този порой дори „девичата баня", която се препоръчва за уморени нерви, не успя да ни примами. Когато стигнахме до Пловдив (Филипопол), някогашното обиталище на Орфей, дори и този лиричен магьосник щеше да види голям зор да ме очарова.

След 1800 километра път из селските райони София ми се видя по-урбанизирана от когато и да било; но беше пазарен ден и улиците гъмжаха от посетители от село. Драгоманският булевард беше блокиран от всякакви неща - от крайпътни русалки през прасета сукалчета и сурова вълна до издаващи силни миризми сирена и сапун. Сред облечените в поли български жени имаше и мургави циганки в ярки панталони. И все пак тази колоритна България се намира само на един ден щастлив полет от Париж или Берлин - в края на ивица изменчива красота, която свързва две цивилизации.

 Снимки и текст: https://www.nationalgeographic.com

[pprodina-blog]

РУШИ СЕ МАНАСТИРА "СВЕТА БОГОРОДИЦА" В БУРГАС ПРЕД ПОГЛЕДА НА МЕСТНАТА УПРАВА ! ‼️7️⃣0️⃣‼️ ПЕТЪР НИЗАМОВ - НЕЗАВИСИМ ! С нас се свърза Hristo Hristov от Несебър ! Преди известно време той е сигнализирал на кмета на Бургас - Димитър Николов от ГРОБ за рушащ се Горно-езеровския манастир "Света Богородица" , т.нар. "Аязмото". Имало няколко мопита да бъде наводнен , а самият манастир се издържа от една стара жена, която събира дарения за него. Той е в руини ! Всеки си спомня това свят място, и го е посещавал като малък, или голям. Въпреки сигнала, кметът на ГЕРБ е останал ням, дори не е отговорил на сигнала и нищо не е предприел. За това момчето се свърза с нас от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства и ПП РОДИНА за по-нататъчни действия. Ето какво ни написа той : "Разговарях с жената която служи на манастира. Случайно в същия ден имаше и посетители на манастира които лично да участвали в изграждането му. Разказаха как всичко там е направено с дарения средства и че наистина се опитват да го наводнят. Трябва някаква проверка да се направи по сериозна за да се види кое и как е реално затова и алармирах кмета ама явно нещо не му се занимава и иска лично да го издебна пред камери и да го питам ли незнам ... Длъжни сме като граждани и хора вярващи да проверим за да сме сигурни че няма как да се случат такива неща..." ✅✅🇧🇬🇧🇬🇧🇬 Запознайте се с нашите 36 точки за развитие на Бургас ! Искаме децата ни да учат истинска история в училищата в община Бургас. Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. . Против "Джендър" образованието в училищата ... Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ��ЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Независим кандидат за общински съветник в община Бургас на изборите на 27 Октомври в Бургас. Бюлетина № 70 за общински съветници. (at Меден Рудник) https://www.instagram.com/p/B3NIpZPpmSF/?igshid=1sx0q6fcg7j9w

[laharpechimere]

скачащите екзистенции в стаята на Джовани

Уповавайки се на Киркегор, падащ си особен еротоман, и неговата спорна родоначалност на екзистенциализма, успях да открия паралели между философията му и литературното приключение, което бе умело зададено от Джеймс Болдуин. Каква амалгама само се получи...

Едно от главните действащи лица в произведението е американката Хела, която след “търсене на истината” в Испания, отива в Париж, към мъжът, към когото вече знае какво чувства и знае, че е готова за брак. Когато Давид я посреща, и неговите чувства се разпалват. Целува я по нослето, жест, показващ доза предпазливост. Всичко потръгва за двойката американци. Давид се самонавива, че това, което правят, е правилно и дори се подготвят за сватба и меден месец в Париж. Всичко това щеше да е невероятно банална история, ако дълбочината на героите отсъстваше. Но случките на Давид сам в Париж не се брояха на ръцете. Не че бяха много, просто няколко пръста са крайно недостатъчни за определяне на качеството на колосалнатата главна случка, отвеждаща ни до...

Джовани. Италианец, любил девойки из родната земя, сега тук, работещ като барман, клетник. Обичащ европейската култура и история, наслаждаващ се истински на естествената меланхолия, отпусната от порите на града. 

Случката между Давид и Джовани най-концентрирано се наблюдава в стаята на италианеца, където заживяват заедно по причини, които биха разбрали единствено бедните хора. 

В малкото помещение цареше пълен безпорядък, миришеше на спирт от спиртник.

Обитават стаята определено време. Като че ли дълго за Давид, кратко за Джовани. Имало ли е любов? Вероятно да, някакъв опит за такава. Но страните са две. И по словоблудството на Джовани, когато Давид го напуска заради завърналата се Хела, можем да съдим за наличността на чувствата им:

— Искаш да напуснеш Джовани, защото смърди. Презираш Джовани, защото той не се страхува от любовната смрад...

Този монолог от Джовани не ме оставя намира. Защото говори все едно от себе си за себе си. Спорен е адресатът, което от своя страна може да повдигне проблема за нарцисизма у двамата, изразена явно от италианеца и също така неотсъстваща от американеца, който често не иска да прегърне другия, когато той не се намира в разцвета на красотата си. Сякаш ще спадне и неговата естетика, когато се сближи с подобно създание. 

Тук се връщам в началото на фабулата, където представителка от женския пол изразява категоричното си мнение към т.нар. от Киркегор “етическа екзистенция” (бракът и хармоничното съжителство), а именно:

Plusieurs hommes, c’est impossible.

(Няколко мъже, това е невъзможно.)

Което е крайно ограничено твърдение, разбира се. Защото, най-малкото, не е мъж и няма как да познава привичките, които могат да не бъдат допуснати при мъжа; не знае нищо за вътрешния неразгадан мъжки свят. 

Давид, вече отървал се от спъващата го стая, с течение на времето започва да става гнуслив към всички актове, изисквани от съжителството с бъдещата му жена. Въпросът, който не мога да не задам е: Способен ли е той на любов? Коя от двете идеологии на взаимотношения е най-близка до сърцето му? Защо изоставя и двете? 

Тук ще включа трите екзистенции на Киркегор, за да разберем по-добре ситуираността на Давид в битието. Ще ги изредя по йерархичен ред, както са поставени от датския философ: 

Първа е естетическата екзистенция. Това е любов към любовта. Идеален пример за това, даден ми от професор по философия, е Дон Жуан. Него можем да свържем с измамните наслади, които сам си създава, пишейки и обаявайки. Когато някоя от избраните била негова, той губел тази "чувствена гениалност", умело назована от Киркегор, и бягал, намирайки друг адресат. 

Втора е етическата екзистенция. Това е любов към подобния на теб, не задължително в нарцистичен смисъл. Затова и се отъждествява с термина “съюз”. Бракът, както по-горе споменах, е такава екзистенция. Екзистенцията вярва в симбиозата и равнопоставеността ��ежду вреклите се в нея.

Трета е религиозната екзистенция. Това е любов към Бога. Примерът, за който веднага се сещам, е красноречивата любов на Соня Мармеладова към Бог от умопомрачаващия роман на Достоевски. Тя яростно вярва в неговата сила и идващото спасение за всеки, който се уповава на каноните му. Като тук не смятам, че Бог има нужда да е “скрит” из християнството, исляма или юдаизма. Тук Бог е просто висш. Като идеите на Платон. Но по-постижим.

И след това знание към коя категория ще причислим нашия главен герой Давид? Към коя — Джовани? Към коя — Хела? Смятам, че за всеки от тях има една гореописана екзистенция. Ако желаете, причислете ги. 

Но въпреки причисляването им към категория, те не стават по-малко проблематични. Вероятно се получава дори обратното.

Друг е въпросът дали можем да изменяме екзистенцията, в която се намираме. Карл Ясперс, друг виден екзистенциалист, ни дава идеята за “граничните ситуации”. Пример за подобна ситуация би била срещата със смъртта — наша или чужда. Тази ситуация ни разклаща и неминуемо ни задава въпроса за смисъла: “Какво правя? Защо го правя?” И доста често чрез подобни сблъсъци, ние се променяме изконно. 

По този начин и Давид на финала се раклаща. Мисля дори, че прескача текущата си екзистенция. Но нека спестя тези наблюдения за себе си, за да не убивам тръпката от евентуалното четене на новелата. 

Ще завърша с един от любимите ми редове:

Всичко в мене викаше: —Не, — но моето истинско “аз” въздъхна: —Да.

Последно бих искал да споделя личната си квинтесенция от творбата:

това, което късаме — наше ли е, ще се върне

Ваша арфа,

Химера

посети инстаграма ми: @laharpechimere​

[morryon]

27. ...Горчивката

27. …Горчивката

https://soundcloud.com/korenuvane/sour-flo

(благодарение на Илияна Йончева и разтърсващата й лирика)

  Горчивка

Не казвай че са дните ни изгубени, не се постига нищо без борба; Животът е училище за влюбени, и всяка песен е една съдба.   Прегърни ме горещо, в твоята песен да заспя, тъй сънят м�� ще бъде меден дъх от липи…   Колко лъжа в този свят съществува, и ти ми поднесе чиста лъжа облак челото…

[balgarianovinite]

Нарко-мафията на Митьо Очите: Наказателен ужас за шанаджиите

НАКАЗАТЕЛЯТ: ХОРОР ПО МАФИОТСКИ

2002г. сме, конкурентите на Митьо Очите са, или убити от неговият килър Данчо Черния (Йордан Дросев) , или в затвора с помощта на неговите хора в МВР. Един по един останалите петима хора на Митьо Очите, които първоначално отказаха прегръдка с прокуратурата, се навиват на сделка с държавното обвинение. Поредният мафиот от несебърската наркогрупа, сключил споразумение, е Васил Александров (30 г.), който е сред по-ниските чинове в йерархията на организацията. Все по-усилено се говори, че и Новак Купенов, смятан за един от най-жестоките лейтенанти на несебърския наркобос, също е започнал преговори с прокуратурата за подписване на споразумение. Така той ще се превърне в 14-ия член на бандата, който доброволно ще се признае за виновен като участник в организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици. Съвсем доскоро Купенов бе олицетворение на мафиотската твърдост и до последно оставаше непреклонен за сделка с държавата. Стигна се дотам, че въпреки множеството факти за съучастието му в групата той продължи да отрича, че е част от подобна групировка. Категоричен съм, че Новак е невинен, кълнеше се допреди седмица и адвокатът му Анатол-Весел Лукаев. Защитникът на практика повтаряше песента, която пя до неотдавна и колегата му Илиян Василев - адвокат на самия Митьо Очите. В продължение на осем месеца адвокатът твърдеше, че процесът срещу Желязков е медиен фарс и прокуратурата няма никакво доказателство срещу него. Обвинението обаче разсекрети записите от специалните разузнавателни средств��, след което стана съвсем очевидно, че Митьо и хората му са спипани буквално по долни гащи. Стенограмите от подслушаните телефонни разговори и заснетите с видеокамери срещи на групировката бяха събрани в 41 папки. Записите доказват ясно, че всички арестувани са замесени в търговия с хероин, кокаин и амфетамини, като мафиотите са използвали специален речник с кодирани фрази. Благодарение на СРС-тата е станало ясно и как точно е действала групировката на Очите. На най-горните нива са Димитър Желязков и Янко Гюров, смятан за мозъка на наркоструктурата. Непосредствено под тях е бил касиерът Диньо Динев, който е разпределял наркотиците на по-нискостоящите в йерархията и е прибирал печалбата. При обиска в жилището на Диньо била иззета специална черна тетрадка, в която прилежно били записвани продажбите, както и на кой пласьор по колко дрога е била отпускана за продажба дневно. Диньо се отчитал лично на Гюров и на Желязков, установило следствието. Под него, на по-долното ниво, са били шефовете на пет подструктури на групировката, всеки от които е отговарял за различните бургаски комплекси. Начело на тези структури са били т.нар. лейтенанти - Новак Купенов, Георги Джендов, Йордан Георгиев-Лайфа, Стефан Хаджиев-Котката и Веселин Василев-Цайса. На върха на структурата е бил Димитър Желязков-Очите, който е ръководил целия процес и е прибирал печалбата след отчисления процент за по-ниските нива. Според антимафиоти и прокурори месечната печалба на боса е била около 200 хил. лева. Цифрите се потвърждават както от засечените разговори на Митьо със съратника му Янко Гюров, така и от показанията на двама анонимни свидетели. На един от видеозаписите Митьо и бандатата му са заснети в бара на бургаския хотел България. В записаните разговори старателно се избягва думата наркотици. Говори се за поредната пратка пилешки бутчета или за бонбони. Анонимните свидетели на прокуратурата обаче са дали показания, че под пилешко се има предвид синтетичният наркотик пико, а бонбоните са хероин. Музикантът продава пилешко по 17 на литър, е най-често употребяваната фраза в разговорите между членовете на наркогрупировката. Анонимните свидетели са разяснили, че музикантът е Янко Гюров, който продава пико, а 17 на литър означава 17 хил. лв. за килограм. От записите ставало ясно, че Димитър Желязков-Очите е поддържал смущаващо топли връзки с известни бизнесмени и политици, чиито имена засега са засекретени. Според запознати именно разкритията за записите от СРС-тата са пре��упили твърдостта на Новак Купенов да подпише споразумение с прокуратурата и да се признае за виновен. Очаква се самото споразумение да стане факт до края на седмицата, твърдят юристи. Иначе Новак Купенов има твърде мрачна слава на жесток и перверзен тип. Името на родения в Бургас лейтенант предизвиква ситен тремор сред ъндърграунд средите на Бургас, особено сред конкуренцията на Очите. Новак Купенов нашумя по Южното Черноморие преди няколко години, когато Димитър Желязков влезе в открит двубой за преразпределение на наркотеритории с не по-малко известния наркобос от столицата Евгени Стефанов-Женята. През май 2001 г. Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка - Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлякоха 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата бяха сред хората на Евгени Стефанов и пласираха дрогата му в района на родния си град. Двамата обаче си позволили да дръпнат няколко от бургаските улични наркопласьори на Митьо Очите, за да работят за тях. Ответният удар не закъсня и предизвика истински шок в подземния свят със своята показност и жестокост. Созополци бяха пребити и изнасилени, а Очите се сдоби с още един автомобил, след като Петър Мандров му го подари. По този случай беше образувано следствено дело, бяха задържани Йордан Дросев-Черния, Стоян Пенев-Гипса, Веселин Василев и Лъчезар Димитров, а Митьо Очите бе обявен за общодържавно издирване. През септември 2001 г. обаче Несебърската районна прокуратура прекрати делото срещу Очите и хората му. Причината бе, че Митинов и Мандров оттеглиха показанията си, без да обяснят дали случилото се е било нощен кошмар, или болезнена реалност. Пак през септември с.г. в Бургас бе пребит и изнасилен друг пласьор на Женята - 22-годишният Койчо К. Този път гаврата с него била заснета. Снимките са открити чак в края на април 2002 г. в колата на Лъчезар Димитров, който бе един от групата обвиняеми по прекратеното дело за отвличането и изнасилването на созополците Митинов и Мандров. Двадесет и две снимки развиват потресаващ сюжет с изнасилването на нещастния дилър Койчо, като в перверзното наказание най-активни са пак секстоягите на Очите - Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев-Рачо, Стоян Пенев-Гипса и Йордан Дросев-Черния. Кадрите са правени в стара къща в кв.Горно Езерово, наета специално за целта от Новак Купенов, и в апартамент в ж.к. Меден рудник. Заради откритите фотоси делото за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров бе възобновено със задна дата - от 1 април 2002 година, а Митьо Очите отново бе обявен за издирване и в края на юли 2002 г. се предаде до��роволно. Той прекара известно време в следствения арест, след което бе освободен срещу парична гаранция. Междувременно на дилърите на Женята продължи да им върви в нестандартния секс. В прочутата панелка в кв.Меден рудник през октомври 2001 г. поредният верен човек на Женята бе изненадан неприятно в гръб. Този път Галин Пехливанов-Алчния бе в главната роля във видеофилма, заснет с нетрепваща ръка от хомодружинката на Митьо Очите. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, които биха били чест за всяка гейвидеотека както с изпълненията, така и с времетраенето си от девет часа. Прословутото дело за изнасилване ту започваше, ту бе спирано. През март 2004 г. то бе почти на път да тръгне, но Очите беше заловен с газов пищов на КПП-Врана в столицата. Непосредствено преди датата на процеса Митьо Очите се разболя от хипертония. Болежките на наркобоса продължиха чак до 14 септември 2004 г., когато той влезе в съда с новия си адвокат Илиян Василев. В крайна сметка делото срещу Митьо Очите и Стоян Пенев-Гипса бе прекратено, а в частта му за останалите трима подсъдими Лъчезар Димитров, Веселин Василев и Стоян Тодоров бе върнато на Несебърската районна прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт. Междувременно, за добро или зло, претръпналият от наказателната процедура Петър Мандров влезе в затвора. Другият герой в сексисторията изчезна яко дим. А за Новак Купенов, който днес мисли за споразумение с прокуратурата, остана славата на жестокия наказател, превел не един вражески дилър под дъгата...

Read the full article

[proxs8]

Late that Summer

Днес ме е обвзело едно такова чувство на пълно замръзване, на статичност. Сякаш всичко се движи пред мен, а аз безсилна да помръдна, да протегна ръка дори. Вцепенана, хем спокойна, хем готова да заплача. Всичко си отива...

Потопих си в нежните звуци на любимите си хенгове, металическия, меден звук, достига до дълбините на душата ми, вибрира там и отеква леко в ехо. Свири по струните на най-съкровенните ми емоции. Обелва ме като мандарина и полепва сладостта си по кожата ми.

На ръба съм да заплача.

Усещам аромата на прегаряща в късното лято трева. На залязващ в меки багри летен ден. На спокойствието по заоблените върхове на Стара планина. Нося се с песента на насекомите, на бягащите скакалци. Стъпкана мащерка. Трептяща мараня пред погледа. Чувството на свобода. Божественното сливане с Нея, с майката. Казваш си това е Рая и искаш да се отпуснеш в този миг и да не свършва никога. Не искаш мисли, нито зависимости, не искаш отговорности. Искаш да се рееш в този свят и в отвъдното, искаш да летиш, просто да летиш...

 Summer

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

В света най-екстравагантните експерименти–и защо те са

В света най-екстравагантните експерименти–и защо те са

Това Марчант е съосновател на лукс туристическа компания и trip planner, черен домат, който доставя преживявания апартамент в целия свят чрез вдъхновяващи маршрути и достъп до целия свят и следващите, отдалечени региони. Марчант пръст на Пулса на тенденциите за пътуван�� и най-добрите в света на хотели, ресторанти, посока и меден месец е уникален и различен–и той споделя своите познания и се…

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен 

 Пчеларски магазин Меден свят предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен

Пчеларски магазин Меден свят предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен

Пчеларски магазин Меден свят предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен

Фирмата предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[offcialportalbulgaria]

Пчеларски магазин Меден свят, Плевен

Пчеларски магазин Меден свят предлага голямо разнообразие от пчеларски инвентар, допълващи фуражи за пчели, защитно облекло и разнообразна специализирана литература.

[balgarianovinite]

Възходът на Митьо Очите част 2 Убийството на Венелин Москов

Митьо Очите - част 2 Убийството на Венелин Москов В НЯКОЛКО ЧАСТИ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ВЪЗХОДЪТ НА МИТЬО ОЧИТЕ И СЪЗДАВАНЕТО НА МОНОПОЛ ОТ НЕСЕБЪРСКО-АХЕЛОЙСКАТА БРИГАДА В СЛЪЧЕВ БРЯГ И ОТ ПОМОРИЙСКОТО КРИЛО В БУРГАС ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 2000-2001 г. ЧАСТ 2 : УБИЙСТВОТО НА ПОМОРИЙСКИЯ ДИЛЪР НА "БЯЛОТО"- ВЕНЕЛИН МОСКОВ 15.06.2000г. Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ Разкрит е убиецът на поморийския автомафиот Венелин Москов, съобщи източник от следствието в Бургас. Според запознати извършител на престъплението е известният сред подземния свят Румен Димитров-Психото. Криминалистите разполагали с неопровержими доказателства срещу него, но все още се въздържали да го арестуват, тъй като не е открито оръжието на престъплението, довериха работещи по случая. Румен Димитров бе първият в списъка на заподозрените в убийството. Той бе задържа�� веднага след показния разстрел край Бургас, но три дни по-късно бе освободен поради недостиг на доказателства. Венелин Москов бе застрелян на 15 юни в личния си "Мерцедес" край кв. "Сарафово" с 6 куршума в главата и сърцето. Според криминалистите автокрадецът е застрелян заради афера с наркотици. Полицаите установили, че от година и половина Москов бил един от контрольорите на наркотрафика в региона, с който бил свързан и заподозреният Румен Димитров.Ден след атентата срещу Пламен Дишков-Кела (на 22 януари 2001 г. в клуб Фениси Клуб) в ареста отново е прибран човекът на Митьо Очите - Румен Димитров-Психото. Седмица преди да гръмне бомбата във Фениси той е пуснат след неколкомесечен престой зад решетките. Там Психото си прекарва времето заради обвинение в предумишленто убийство.През нощта на 14 срещу 15 юни 2000 г., край бургаския квартал Сарафово, е разстрелян 31-годишният Венелин Москов-Венци - популярна фигура в бургаския подземен свят. Мерцедесът, в който е намерен Венелин Москов, е паркиран на три метра от табелката за военния санаториум в квартал Сарафово. Колата се е намирала на банкета, а убитият е бил зад волана. Разположението на трупа дава основание да се предположи, че убиецът и жертвата са се познавали и до стрелбата се е стигнало след разговор между двамата. При първоначалния оглед е изяснено, че по Венелин е стреляно почти от упор и човекът, който е дръпнал спусъка, е седял на мястото до шофьора. По тялото и главата на убития са открити седем огнестрелни рани, а в колата са намерени гилзи от пистолет, най-вероятно Макаров.Убитият Венелин Москов се занимавал с кражби на коли, но напоследък (по оперативни данни на РДВР) се преориентирал към разпространение на дрога. Един от основните заподозрени за разстрела на Москов е Румен Димитров-Психото от Стара Загора. Възходът на Митьо Очите част 1 Обстановката Той се познава добре с Венелин Москов още от времето, когато двамата са били партия в далаверата с крадени коли. В подземните среди обаче се говори, че двамата се разделили, след като Психото преминал в отбора на Димитър Желязков-Очите.Криминалистите от РДВР градят версия, в която Психото е основният заподозрян. Задържат го в Стара Загора, докарват го в Бургас, но скоро го пускат. Оказва се, че Психото има желязно алиби - свидетелят Диньо Динев твърди, че в нощта на убийството Румен му е бил на гости в старозагорското село Богомилово. След първото задържане Психото няколко пъти е викан за разпити и беседи в полицията. Никога не се е крил, явявал се е на всяка призовка за разпит и категорично отрича, че има общо с убийството на Венци.При оглед на алфа ромеото на Психото в Стара Загора криминалистите намират бяла тениска, по която има капки кръв и барутни частици. Психото отрича, че тениската е негова. Поемните лица пък признават, че багажника на колата е бил отворен, когато видели тениската вътре. Въпреки това тениската е иззета и прикрепена към делото като веществено доказателство. Възходът на Митьо Очите част 3 УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ СИВКОВ 29.10.2000г. Криминалистите разполагат и с разпечатка от Мобилтел, според която излиза, че в 0.05 ч. на 15 юни между телефоните на Венелин Москов и Румен Димитров-Психото е имало връзка и е проведен разговор. От разпечатката става ясно, че в момента на разговора Румен Димитров е бил в Сарафово. Според криминалистите, тази улика е решаваща за хода на разследването.Психото е задържан на паркинг, който е съвсем наблизо до сградата на полицията в Бургас. Но освен с бялата тениска и разпечатката за разговорите, водени от Москов в нощта на убийството му, полицията не разполага с други доказателства. Оръжието на покушението не е открито и в средата на януари 2001 г. Румен е пуснат от ареста. Атентатът във Фениси Клуб обаче го вкара отново зад решетките. В хода на разследването свидетелят Динев е пробит и доказателствата за вината на Румен Димитров-Психото натежават. Разследването приключва, делото влиза в съдебна зала и Психото е признат за виновен. Присъдата на Бургаския окръжен съд от 2 юли 2001 г. гласи Доживотен затвор, но е подписана с особено мнение от съдия Цвета Попова - магистратката изразява резерви към размера на наказанието. Няколко месеца по-късно, на 13 ноември, присъдата е отменена с решение на Бургаския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане в Бургаския окръжен съд. Поводът е, че мотивите към издадената присъда не са подписани от съдебните заседатели по делото - процедура, която е задължителна, ако един от съдиите е подписал с особено мнение.Съдебното разследване срещу Румен Димитров-Психото стартира отново на 14 януари 2002 г., когато като свидетел по делото за първи път е призована снахата на убития Венелин Москов - Димитрина. Възходът на Митьо Очите част 5 БОМБАТА В НЕСЕБЪР Показанията й хвърлят в смут всички присъстващи и разбъркват досегашната фактологическа картинка около покушението: в нощта срещу 15 юни Венелин, излизайки от дома си, казал на снаха си, че отива да се срещне с Янко Гюров в Сарафово. Гюров е приятел на Венелин и приятел с Румен Психото. Димитрина Москова признала още, че съобщила за чутото на съпруга си Георги, по-малкия брат на Венелин. За този разговор никой от семейство Москови не е споменал досега и дума пред съда.Промяна има и в показанията на Марга��ита Сивкова, основен свидетел по делото на Психото. По време на процеса срещу Румен Димитров свидетелстките й показания на 2 юли 2001 г. разкриха потресаващи факти от дейността на наркогрупировките на бургаска територия, разправиите и последвалата война между сина й Георги Сивков и Димитър Желязков-Очите, ролята на Психото в конфликтите.В периода на затишие обаче - юли 2001 - януари 2002 г., Сивкова явно е преосмислила доста неща. Според сегашните й показания, непосредствено преди убийството на сина й отношенията му с групата на Очите са били все още добри. В подкрепа на това са и показанията на Румен Димитров-Психото, който твърди, че вечерта на 14 юни 2001 г. се видял с Георги Сивков и му дал мобилния си телефон, за да си свърши някаква работа - нещо нормално между добри познати.Разпечатката от МобилТел сочи, че малко в 0.05 ч. от този телефон някой е говорил с Венелин Москов. Сянката на съмнение върху мъртвия вече Георги Сивков се уплътни, след като алибито на Георги за въпросната фатална нощ още не е доказано. По време на предишния процес майка му заявява, че той е бил в дома й (тя живее в центъра на града). Според приятелката на Георги Сивков, той наистина си е бил вкъщи, но... с нея, в квартал Меден рудник.На 17 януари 2002 г. Маргарита Сивкова уточни, че тогава е имала предвид дома на сина си в Меден рудник. Невинната на пръв поглед корекция обезценява предишните й показания, според които синът й е бил болен и не е излизал същата нощ навън.Както си му е редът, съдебният състав по новото дело Психото поиска нови експертизи - за ДНК-проби от кръвта по бялата тениска, изземане на отпечатъци от колата на убития Москов, мирисови следи и експертизи на подсъдимия Румен Димитров-Психото и свидетеля Янко Гюров. Поискана е и техническа експертиза за възможността да се прехвърля разговор по GSM от една цифрова клетка на друга.Какво ще докажат тези експертизи след близо две години - никой не знае и не се наема да гадае. През март обаче предстои ново заседание на съда по делото за убийството на Венелин Москов-Венци. Възходът на Митьо Очите част 6 КОРОНЯСВАНЕТО НА ЗАМЕСТНИКА – ЯНКО ГЮРОВ Досегашното развитие на ситуацията около това убийство обаче, както и цялата обстановка в Бургас по отношение на борбата между подземните групировки за пазара на дрога сочи, че от години по този проблем МВР не действа тук с необходимата сериозност и съсредоточаване. Пропуски на криминалистите при обработка на улики, каквато например е тениската, могат да доведат до обрат на делото, въпреки убедеността на полицаите, че именно Психото е физическият убиец на Москов.Липсата на програма за защита на свидетелите ясно личи и в предполагаемите причини Маргарита Сивкова да обърне показанията си на 180 градуса - тя, малкият й син, снаха й, внуците й живеят в Бургас на постоянните си адреси. А от юли миналата ��одина досега мина доста време, за което тя може да е прогледнала и да е видяла ситуацията в друга светлина. Удобната смърт на Георги Сивков пък може безболезнено да насочи разследването към него и случаят да бъде приключен набързо с един неочакван финал. След който не ни остава нищо друго, освен да проследим как ще се развият по-нататък отношенията между останалите живи в дългогодишната нарковойна по Южното Черноморие. Съдейки по тазгодишния си отчет, същото ще сторят и в РДВР... БХК са получили над половин милион само само държавни пари да защитават мигрантите и каналджиите https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Възходът на Митьо Очите част 5 БОМБАТА В НЕСЕБЪР

В НЯКОЛКО ЧАСТИ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ВЪЗХОДЪТ НА МИТЬО ОЧИТЕ И СЪЗДАВАНЕТО НА МОНОПОЛ ОТ НЕСЕБЪРСКО-АХЕЛОЙСКАТА БРИГАДА В СЛЪЧЕВ БРЯГ И ОТ ПОМОРИЙСКОТО КРИЛО В БУРГАС ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 2000-2001 г. ЧАСТ 5 : ПЪРВО ОПОМНЯНЕ . БОМБАТА В НЕСЕБЪР И СМЪРТТА НА ЖЕНА МУ, БРАТ И И ОХРАНИТЕЛЯТ МУ:На 9 ноември 2001 г., в 17.19 ч. адски взрив разтърсва Несебър. Пред дома на небезизвестния бизнесмен Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите (на ул. Отец Паисий N33), избухва бомба-самоделка, поставена в багажника на лек автомобил Жигули. На място загиват съпругата на Митьо Очите - 31-годишната Таня Желязкова, 24-годишният й брат Славчо Дерелиев и 30-годишният охранител Николай Бъчваров. Атентатът е насочен срещу Димитър Желязков, но съдбата му се усмихва и той оцелява за трети път. Според полицията и следствието в Бургас това е най-бруталният и най-кървавият атентат в региона през последните петнайсет години. Мотивът за покушението звучи познато - война за преразпределение на наркопазара.ДЕЙСТВ��ЩИТЕ ЛИЦА Обвинения по чл.116, ал.1 от Наказателния кодекс - опит за убийството на бизнесмена Димитър Желязков и убийството на повече от едно лице и по чл.339, ал.1 от НК (за притежание, държане и употреба на взривно вещество), както и по чл.129, ал.1 от НК (за причиняване на средна телесна повреда) са повдигнати срещу четири лица - Стоян Димитров, Николай Димов, Кероп Погосян и Иван Рибов. Възходът на Митьо Очите част 1 Обстановката Съдебният процес срещу тях трябва да започне на 8 март 2004 г. в Бургаския окръжен съд и да завърши на 19 март. - Стоян Димитров (Толупа) е 29-годишен, роден е в Бургас и живее в ж. к. Меден рудник. За първи път е регистриран в полицията през 1996 г., но досега не е осъждан. От 1997 г. е сред най-доверените лица на Георги Сивков, който по онова време е основен играч на регионалния наркопазар. На 29 октомври 2000 г. обаче Георги Сивков е разстрелян с автомат пред бургаския бар Жега. Според полицейски източници, екзекуцията на Сивков е поръчана от основния му конкурент Димитър Желязков (Митьо Очите). - Кероп Погосян - 38-годишен, роден в Бургас, живеещ в ж. к. Славейков, неосъждан. В досието си има образувано следствено дело по чл.214 от Наказателния кодекс (за рекет), което е прекратено поради липса на доказателства. В неофициалната му биография фигурират няколко опита за саморазправа, два-три неуспешни бомбени атентата, но нито един от случаите не завършва с присъда. Кероп се запознава с Иван Рибов в Поморие и в знак на вечна дружба Рибов му подарява лек автомобил БМВ.- Иван Рибов - 24-годишен, роден и живеещ в Поморие. Неосъждан, без криминално досие, няма постоянна работа или бизнес. През лятото си вади хляба като охрана по дискотеките в Равда. Освен Кероп, той не познава останалите участници в заверата. В хода на предварителното производство е доказано, че именно той е задействал бомбата.- Николай Димов - 44-годишен, роден и живеещ в Ямбол. Криминално проявен, осъждан е за извършени престъпления от общ характер. Според полицията, следствието и прокуратурата Димов е добър приятен на Толупа, но не се е запознавал никога с Погосян и Рибов.В НАЧАЛОТО БЕ ДРОГАТА.Наркобизнесът по Югоизточното Черноморие до края на 1999 г. е относително спокоен. По онова време той се контролира в Бургас от Георги Сивков, който работи за бившата СИК. По същото време Димитър Желязков (Митьо Очите) държи несебърско-поморийския пазар на дрога от името на ВИС, но основният му бизнес е търговия с крадени коли, които или продава, или връща срещу откуп. През този период Стоян Димитров-Толупа бръмчи в обкръжението на Георги Сивков и в качеството си на сикаджия мрази висаджията Митьо Очите. Отношенията между двамата се влошили още повече през лятото на 2000 г., когато групировката на Сивков влязла в ��ткрита война с несебърско-поморийската мафия на Желязков. Според обвинителния акт по делото, именно тогава Толупа за пръв път се замислил по въпроса за елиминирането на Митьо Очите и в края на туристическия сезон'2000 идеята му започнала да придобива плът и кръв. Възходът на Митьо Очите част 2 Убийството на Венелин Москов Получил благословията на боса си, през есента на 2000 г. Стоян Димитров-Толупа посетил в затвора свой ортак, прибран зад решетките за кражби. В обвинителния акт по делото не се казва кой е затворът и как се казва ортакът, но в случая това не е толкова важно. Причината е, че пандизчията Радослав категорично отказал да поеме мократа поръчка и... предал вестта , че го поръчват право на Митьо Очите. Броени дни по-късно, на 29 октомври, Георги Сивков е разстрелян пред бургаския бар Жега с автомат. Предполагаем стрелец е Йордан Дросев - Черния, но така и недоказан остана този слух. От местопрестъплението са събрани над 30 гилзи от Калашников, а килърите и до днес не са разкрити. В Бургас и региона плъзнал слуха, че атентатът е организиран от Очите, но никой нищо не успя да докаже. През пролетта на 2001 г. Стоян Димитров организирал нов опит за убийството на Митьо Очите. Този път целта била не ��амо възстановяване на бизнес позициите, а и мъст за смъртта на Сивков. В заговора се включили Кероп Погосян, който финансирал мероприятието, и Николай Димов, който трябвало да осигури оръжието. Участието на Николай Димов в заговора е мотивирано в обвинителния акт по следния начин. Димов не е могъл да понася Желязков по две причини: несебърецът не само е стъпил здраво на ямболския наркопазар, ами е бил в дъното на неуспешния опит за убийството на Димов, извършен на 1 май 2001 година. Възходът на Митьо Очите част 3 УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ СИВКОВ 29.10.2000г. Тъй като в подземния свят почти нищо не остава скрито, през юни 2001 г. Димитър Желязков приклещил натясно единия от пишман убийците си - Страхил Капелов, който веднага прехвърлил цялата отговорност за неосъществените атентати върху Стоян Димитров-Толупа. Няколко дни по-късно Погосян потвърдил самопризнанието си и пред Янко Гюров, който, според директора на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров, бил началник на Димитър Желязков. По същото това време Стоян Димитров-Толупа вече бил излязъл в нелегалност и от съображения за сигурност не карал дори личния си автомобил. Заедно с приятеля си Петко Петров, когото ползвал като шофьор, Толупа често пътувал до Русе.Там живеел друг негов доверен човек - Иво Филипов, и пред него Димитров неведнъж е споделял, че докато Митьо Очите е жив, няма да го остави на мира. ФАТАЛНИЯТ ТРЕТИ ОПИТВ началото на юни 2001 г. Толупа поискал Янко Гюров да му уреди среща с Димитър Желязков, на която двамата да изяснят отношенията си. Поканата обаче била отхвърлена и Толупа окончателно разбрал, че е прочетен вестник. Тогава той се свързал с другата потенциална мишена на несебърци - Кероп Погосян, и подготовката за третия атентат срещу Митьо Очите тръгнала. В края на месеца Стоян Димитров заминал зад граница, където останал чак до 10 октомври. Докато Толупа бил в чужбина, другият участник в заговора - Николай Димов, установил делови контакти с Христо Панчугов, собственик на автомивка в Казанлък. Срещу 450 марки той осигурил на Димов пистолет с изпилени серийни номера, който обаче се оказал дефектен (т.е. не можел да гърми). Втората заявка на Димов била доста по-разнообразна: той поискал от Панчугов да му осигури сериозно оръжие, без значение какво е то - ръчни гранати, гранатомет, далекобоен снайпер Драгунов или самоделно взривно устройство. Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ На 17 октомври, около 23 ч., Димов купил изделието (мощна бомба с дистанционно управление) за 600 марки, а на 22 октомври то било доставено в Бургас.В края на октомври Стоян Димитров-Толупа уведомил Петко Петров, че иска да си купи обикновена лека кола на старо - жигула или москвич, за да не се набива на очи. Опитите на Толупа и шофьора му да намерят соцвозило в Бургас се оказали неуспешни и затова в играта бил вкаран русенецът Иво Филипов. На 30 октомври 2001 г. вечерта Филипов пристигнал в Бургас заедно с двама свои приятели, единият от които имал за продан подходяща стара кола. Сделката обаче не станала и затова на 31 октомври Стоян Димитров, Иво Филипов и Петко Петров заминали за Русе, където преспали. По обяд на следващия ден те отишли на пазар в Шумен, но с изненада установили, че местната автоборса работи само през почивните дни. На 3 ноември (събота) най-после Толупа купил вехта червена жигула за 550 лв., която още същия ден била паркирана пред блока на Иван Рибов в Поморие. Според обвинителния акт по делото, най-същественият етап от заговора започнал на 6 ноември, когато в 16.30 ч. заговорниците паркирали червената жигула на 40 м от жилището на Димитър Желязков в Несебър (на ул. Отец Паисий № 33). Возилото останало там до 7 ч. на 7 ноември, когато отново било преместено - този път пред гаража на Митьо Очите. За последно атентаторите паркирали жигулата пред задния вход на кооперацията на 8 ноември вечерта. За зла участ съпругата на Желязков - Таня забелязала съмнителната кола веднага. Възходът на Митьо Очите част 6 КОРОНЯСВАНЕТО НА ЗАМЕСТНИКА – ЯНКО ГЮРОВ Тя повикала двама от бодигардовете на мъжа си, които избутали автомобила на около десетина метра от входа на кооперацията. Докато се суетели около колата, гардовете видели, че вратите са отключени, а багажникът дори се отворил самичък. Охранителите надникнали в него, но разхвърляните стар�� дрехи и картонената кутия не им направили никакво впечатление. Те решили, че жигулата е изоставена, свалили акумулатора и се прибрали обратно в охранявания от тях обект - жилището на Митьо Очите. На 9 ноември следобед Кероп Погосян пристигнал в Поморие и седнал в едно кафе. Към 17 ч. Иван Рибов също се появил в Несебър, дислоцирал се недалеч от къщата на Митьо Очите и позвънил на Кероп. Точно преди взрива между двамата са засечени три телефонни разговора. Жигулата с взрива била на същото място, където предната вечер я оставили бодигардовете на жертвата - на десет метра от жилището на Митьо Очите. По същото време Димитър Желязков се намирал в Бургас, но съпругата му не успяла да се свърже с него. Ето защо тя се обадила на брат си Славчо Дерелиев и го извикала да махне колата. Около 17 ч. той пристигнал заедно със свой приятел, но не успели да направят нищо, защото воланът на жигулата бил заключен. Тогава Дерелиев се обадил за помощ на Николай Бъчваров, който също дошъл веднага. Петнайсетина минути съпругата на Желязков, Николай Бъчваров, Славчо Дерелиев и неговият приятел Иван Илиев се суетили около жигулата, когато на някого му хрумнала идеята да поискат помощ от полицията. В момента, в който Бъчваров започнал да набира по мобилния си телефон номера на РПУ-Несебър обаче, взривното устройство избухнало. ИСКАМ ГИ МЪРТВИ!Според съдебно-техническата експертиза по делото, бомбата е гръмнала в 17.19 часа. На място загинали Николай Бъчваров, съпругата на Желязков Таня и брат й. Оцелял единствено Иван Илиев, който бил откаран в болницата с тежки наранявания, но без опасност за живота.По това време Кероп Погосян бил в Поморие, а Рибов го осведомявал по телефона за събитията. В хода на разследването е установено, че колата му е била паркирана в непосредствена близост до жигулата, а той е взривил бомбата от... страх - решил, че повиканите на помощ полицаи ще открият смъртоносната кутия в багажника и ще ги разкрият. На 10 ноември следобед Стоян Димитров и Петко Петров тръгнали за Русе, където се срещнали с Филипов. Русенецът поискал обяснение за случилото се в Несебър, като свързал информацията за взрива с червената шуменска жигула. Стоян Димитров не отрекъл, че атентата е негово дело, и уточнил, че Очите си го заслужава. Защо всеки, който се ‘сдуши’ с БИВОЛЪ, после го гърмят ? Посъветвал Филипов да унищожи дрехите, с които е бил облечен при покупката на колата, и да се скрие, след което с Петров тръгнали обратно към Бургас.На 11 ноември по обяд Погосян се свързал с Петров и си уговорили среща в бургаското кафе Резвая. Там Кероп се опитал да обясни какво се е случило в Несебър и защо Рибов е задействал преждевременно взривното устройство. На 12 ноември Петров съобщил по телефона на Толупа, че Митьо Очите ги искал мъртви и няколко часа по-късно двамата тръгнали за Русе с намерението да напуснат страната. На 13 ноември, в 11 ч., на ГКПП-Дунав мост, при опит да излезе от България като пешеходец, Стоян Димитров-Толупа е задържан. Седмица по-късно са арестувани и останалите трима атентатори.В хода на предварителното следствие и четиримата не признават вината си за извършеното престъпление. Докато Иван Рибов и Стоян Димитров отказват да дават каквито и да било показания, Николай Димов и Кероп Погосян категорично отричат участието си в тройното убийство. Според прокурора по делото за всички тях не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства и затова държавното обвинение ще се бори на процеса за максималното наказание по закон - доживотен затвор без право на замяна.Интересът към делото е огромен, защото това е първият публичен процес срещу мафиотска група в Бургас. Още повече че засегнатата страна е не кой да е, а един от големите в наркобизнеса - Митьо Очите. Интригата обаче се поддържа и от още един факт. Като свидетели по делото ще бъдат изслушани голяма част от кримилегендите на Бургас и, като нищо, на бял свят да изскочат доста любопитни подробности от бургаския ъндърграунд през последните пет-шест години. https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

[balgarianovinite]

Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ

В НЯКОЛКО ЧАСТИ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ВЪЗХОДЪТ НА МИТЬО ОЧИТЕ И СЪЗДАВАНЕТО НА МОНОПОЛ ОТ НЕСЕБЪРСКО-АХЕЛОЙСКАТА БРИГАДА В СЛЪЧЕВ БРЯГ И ОТ ПОМОРИЙСКОТО КРИЛО В БУРГАС ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 2000-2001 г. ЧАСТ 4 : СМАЗВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА С... ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ДИЛЪРИТЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СНИМКИТЕ ОТ ГАВРИТЕ : Първият по-сериозен сблъсък между хората на Женята и печалноизвестния несебърец Димитър Желязков (Митьо Очите) се разиграл през май 2001 година. Тогава Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка - Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлекли 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата са сред хората на Евгени Стефанов и пласирали дрогата му в района на родния си град. В един момент обаче те прекрачили границата и "зарибили" няколко от бургаските тротоарни наркопласьори на Митьо Очите. Ответният удар направо втрещява - "нахалниците" са пребити и изнасилени, а Петър е принуден да "подари" колата си ("Фолксваген" със софийска регистрация) на Митьо Очите. По случая е образувано следствено дело, по което са задържани Черния и Гипса, а несебърският бос е обявен за общодържавно издирване. То продължи два-три месеца и накрая заприлича на вица: той се криел, ама никой не го е търсил. БХК са получили над половин милион само само държавни пари да защитават мигрантите и каналджиите В края на лятото Митьо Очите се предаде сам, но преседя в кауша само два-три дни - докато Бургаският окръжен съд измисли мотив, за да го пусне срещу парична гаранция (в размер на 2000 лв. между другото). Както си му е редът, Митьо Очите веднага даде няколко изявления пред медиите, в които описа, че през цялото време на "издирването" той е бил в старопланинската си вила. Но не защото го издирвали за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров и за гаврата с тях, а защото го било страх за живота му. Другата любопитна подробност е, че от делото срещу Очите, Гипса и Черния също нищо не излезе. И то поради "старата болка" на МВР - потърпевшите се отказаха от показанията си. Възходът на Митьо Очите част 1 Обстановката През септември 2001 г. в Бургас е пребит и изнасилен друг пласьор на Женята - 22-годишният Койчо К. Гаврата с него е заснета най-надлежно, а снимките от "акта" са открити (в началото на април 2002 г.) в колата на бургазлията Лъчезар Димитров (човек от обкръжението на Митьо Очите). От 22-а фотоса станало ясно, че в "садо"-наказанията най-активните полови атлети са били най-верните хора на Митьо Очите - Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев (Рачо), Стоян Пенев (Гипса) и Йордан Дросев (Черния). Полицаите от РДВР-Бургас установили още, че снимките са правени на две места в Бургас: в стара къща в кв. "Горно Езерово" (наета от Новак Купенов) и в апартамент в жк "Меден рудник". В същата "панелка" на 29 октомври 2001 г. е "обработен" още един бургаски наркопласьор, минал в лагера на Женята: Галин Пехливанов (Алчния). Сякаш, за да има с какво да разнообразяват скучните зимни дни по Черноморието, "скотоложката дружинка" този път запечатала сексуалните си подвизи с... видеокамера. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, на които са записани почти всички еротични "санкции" на предателите. А общото времетраене на възбуждащите записи е около девет часа. Възходът на Митьо Очите част 3 УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ СИВКОВ 29.10.2000г. След серията от садистично-сексуални "наказания", налагани от хората на Очите, в подземните среди се заговори, че Женята може да забавя, но не прощава гаврата с него и с хората му. Според ченгета, които доста дълго са "бройкали" Женята заради дрогата, той бил достатъчно коварен, много жесток и обичал... фойерверките. Кога и на кого е показвал приживе "зъбите" си Евгени Стефанов, "меверейците" не пожелаха да уточнят. За сметка на това обаче "архивите са живи" и достатъчно "разговорливи". Иначе Новак Купенов има твърде мрачна слава на жесток и перверзен тип. Името на родения в Бургас "лейтенант" предизвиква ситен тремор сред ъндърграунд средите на Бургас, особено сред конкуренцията на Очите. Новак Купенов нашумя по Южното Черноморие преди няколко години, когато Димитър Желязков влезе в открит двубой за преразпределение на наркотеритории с не по-малко известния наркобос от столицата Евгени Стефанов-Женята. През май 2001 г. Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка - Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлякоха 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата бяха сред хората на Евгени Стефанов и пласираха дрогата му в района на родния си град. Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ Двамата обаче си позволили да дръпнат няколко от бургаските улични наркопласьори на Митьо Очите, за да работят за тях. Ответният удар не закъсня и пр��дизвика истински шок в подземния свят със своята показност и жестокост. Созополци бяха пребити и изнасилени, а Очите се сдоби с още един автомобил, след като Петър Мандров му го "подари". По този случай беше образувано следствено дело, бяха задържани Йордан Дросев-Черния, Стоян Пенев-Гипса, Веселин Василев и Лъчезар Димитров, а Митьо Очите бе обявен за общодържавно издирване. През септември 2001 г. обаче Несебърската районна прокуратура прекрати делото срещу Очите и хората му. Причината бе, че Митинов и Мандров оттеглиха показанията си, без да обяснят дали случилото се е било нощен кошмар, или болезнена реалност. Пак през септември с.г. в Бургас бе пребит и изнасилен друг пласьор на Женята - 22-годишният Койчо К. Този път гаврата с него била заснета. Снимките са открити чак в края на април 2002 г. в колата на Лъчезар Димитров, който бе един от групата обвиняеми по прекратеното дело за отвличането и изнасилването на созополците Митинов и Мандров. Възходът на Митьо Очите част 5 БОМБАТА В НЕСЕБЪР Двадесет и две снимки развиват потресаващ сюжет с изнасилването на нещастния дилър Койчо, като в перверзното наказание най-активни са пак секстоягите на Очите - Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев-Рачо, Стоян Пенев-Гипса и Йордан Дросев-Черния. Кадрите са правени в стара къща в кв."Горно Езерово", наета специално за целта от Новак Купенов, и в апартамент в ж.к. "Меден рудник". Заради откритите фотоси делото за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров бе възобновено със задна дата - от 1 април 2002 година, а Митьо Очите отново бе обявен за издирване и в края на юли 2002 г. се предаде доброволно. Той прекара известно време в следствения арест, след което бе освободен срещу парична гаранция. Междувременно на дилърите на Женята продължи да им "върви" в нестандартния секс. В прочутата панелка в кв."Меден рудник" през октомври 2001 г. поредният верен човек на Женята бе изненадан неприятно в гръб. Този път Галин Пехливанов-Алчния бе в главната роля във видеофилма, заснет с нетрепваща ръка от хомодружинката на Митьо Очите. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, които биха били чест за всяка гейвидеотека както с изпълненията, така и с времетраенето си от девет часа. Прословутото дело за изнасилване ту започваше, ту бе спирано. През март 2004 г. то бе почти на път да тръгне, но Очите беше заловен с газов пищов на КПП-Врана в столицата. Непосредствено преди датата на процеса Митьо Очите се "разболя" от хипертония. Болежките на наркобоса продължиха чак до 14 септември 2004 г., когато той влезе в съда с новия си адвокат Илиян Василев. В крайна сметка делото срещу Митьо Очите и Стоян Пенев-Гипса бе прекратено, а в частта му за останалите трима подсъдими Лъчезар Димитров, Веселин Василев и Стоян Тодоров бе върнато на Несебърската районна прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт. Междувременно, за добро или зло, претръпналият от наказателната процедура Петър Мандров влезе в затвора. Другият герой в сексисторията изчезна яко дим. А за Новак Купенов остана славата на жестокия наказател, превел не един вражески дилър под дъгата... Един от най-големите удари срещу наркотрафикантите е на път да се срути, след като един по един основните свидетели започнаха да си оттеглят показанията. Причината е, че полицията не ги защити. Възходът на Митьо Очите част 6 КОРОНЯСВАНЕТО НА ЗАМЕСТНИКА – ЯНКО ГЮРОВ В началото на април се разбра, че РДВР-Бургас се е добрала до 22 уникални снимки, запечатали зверски мъчения и изнасилвания на прегрешили пласьори на дрога. По фотосите полицията разпозна и започна да арестува цял наказателен отряд, който наркомафията по Южното Черноморие е ползвала за саморазправа с враговете си. Успехът на местното звено за борба с организираната престъпност бе още по-голям - двама от измъчваните проговориха и се съгласиха да свидетелстват. Делото имаше всички шансове да се превърне в процес на годината. Сега не е ясно дали изобщо ще продължи. Въпросите снимки бяха намерени във "Фолксваген", управляван от 26-годишния бургазлия Лъчезар Димитров. В полицията той е известен покрай топлите си връзки с несебърския бос Димитър Желязков-Очите, който бе описан от майката на убит наркодилър като един от основните босове на пазара за дрога по морето. В разгара на предизборната кампания през миналия октомври кола-бомба, предназначена за Очите, уби на място съпругата му, брат й и техен бодигард. Бързо бе идентифицирана главната фигура във всички снимки - 28-годишният Новак Купенов. Той бе арестуван в средата на март. В част от позите ясно се вижда как Купенов лично изнасилва жертвите си, които са предимно момчета между 18 и 22 години, регистрирани в РДВР-Бургас като дребни пласьори на дрога. Две от тях, разпознати на снимките - К. К. (22 г.) и Г. П., по прякор Алчния, назоваха имената и на останалите си мъчители. Така в ареста се озоваха почти всички от бандата на Купенов - Тончо Тончев, Радослав Янчев-Рачо, Стоян Пенев-Гипса. Четвъртият, Йордан Дросев-Черния, бе обявен за национално издирване, но данните говорят, че по всяка вероятност е успял да се укрие в чужбина. Фотографиите са били правени на две места - в стара къща в отдалечения на километри от Бургас квартал Горно Езерово, наета от Купенов, и в квартира в блок на също така отдалечения от морския град комплекс "Меден рудник". При обиските там антимафиотите намериха и видеокасети с почти 9 часа записи на сексмъчения. Къщата е била посочена от К. К. Бандата на Купенов го отвличала два пъти. Първия път през март м. г. го взели от комплекс "Изгрев", докато купувал цветя за приятелката си. Нападнали го Купенов, Рачо и Гипса. Те го откарали до блато извън Бургас, където след як побой го изоставили. К. К. бил предупреден, че това е наказание, задето се забавил с отчета на парите за продадената дрога. След няколко месеца той бил отвлечен отново. Този път му метнали торба върху главата и го завели право в къщата. К. К. дълго мълчал за случилото се там дори и пред най-близките си. Той бил съблечен гол. Рачо и Гипса го намазали със свинска мас и започнали жестока гавра с него. Изнасилили го, после му вкарвали дулото на пушка. Всичко това е заснето. По-късно го шантажирали, че ще пуснат снимките в Интернет. Алчния пък бил насилван в апартамента в "Меден рудник", където сред мъчителите се включил вече и Тончев. Освен описаните дотук гаври го принуждавали да яде висулките от полилея. После го блъскали с желязо в корема. Две от ребрата му били натрошени. Полицията имаше достатъчно данни, че наказателният отряд на Купенов работи в тясна връзка с Очите. Униформените се надяваха покрай заловената плячка да се доберат и до него, и до останалите тартори на наркопазара. Но бе допусната една основна грешка - главните свидетели не бяха прибрани на тайно място. Нещо, което на Запад е задължително. Нито на К. К., нито на Алчния бе осигурена поне минимална охрана и сигурност до приключването на делата, а и след тях. И това, което последва, бе логично. Около 2.15 на 7 април т.г. мощен взрив разбуди половината жители в "Меден рудник". Бомба бе хвърлена по дома на Алчния, който по това време си бе вкъщи. Той не пострада, но ясно разбра предупреждението: следващия път може и да не оживее, ако не мълчи. Едва тогава полицията се сети, че трябва да го пази. Набързо бе организирана акция по отвеждането му в специален тайник. Но дори и тя бе пред провал. Източник от РДВР разкри, че колата, с която трябвало да го транспортират, нямала достатъчно бензин в резервоара и точно на средата на пътя закъсала. Наложило се спешно от дирекцията да пращат втори автомобил. В деня на атентата срещу Алчния трите семейства, които живеят на един и същ етаж с К. К. в блока му в бургаския комплекс "Изгрев", спешно се изнесоха от апартаментите си. Те споделиха пред журналисти, че са уплашени да не пострадат при евентуално нападение с бомба срещу съседа им. След всичко това К. К. просто оттегли показанията си и цялата разработка на полицията увисна. Миналата седмица РЗБОП обвини за провала журналистите. Редакциите в Бургас бяха обходени от антимафиота Милен Димитров, който твърдеше, че вестникарските публикации уплашили свидетелите. Окръжният прокурор Емил Христов дори нареди на шефа на районната прокуратура Любомир Петров да образува предварителна проверка срещу неизвестен извършител за изтичане на информация към медиите. Христов не съобщи кой го е сезирал за това. Директорът на полицията кап. Красимир Петров пък разкри, че въпросните 22 снимки били тайно изнесени от съда, където полицията ги бе предала. Той нареди на двама оперативни работници да се заемат със случая. Проверка на "Сега" установи, че снимките са си на мястото - в наказателното отделение на Бургаския районен съд. Засега делата срещу бандата на Купенов са две. Първото, по което свидетел е Алчния, успя да стигне до съда, но бе върнато за доразследване. Адвокат на тартора насилник Новак Купенов и на единия от подчинените в бандата му - Тончо Тончев, е бившият зам.-председател на Търговския съд в Бургас Благой Потеров. Навремето той напусна системата, след като ВСС го обвини, че е замесен в контрабанда на захар на английската фирма "Ман шугър", която трябваше да бъде преработена в завода на "Мултигруп" "Бартекс-Кристал" в Камено. Висшият съдебен съвет поиска оставката му, но по-късно делото срещу него бе прекратено. "Не разбирам какво толкова се вълнува обществото от този случай - едни момчета от бранша набили други такива. Защо са тия публикации и настроения", възкликна той пред "Сега". Потеров е един от най-скъпо платените адвокати в града. Защитава предимно хора от подземния свят. Той бе нает и от обвинения като поръчител на убийството на Георги Николов-Мечката руски бизнесмен Анатолий Домнушкин. През 1999 година срещу Потеров бе извършено нападение - двама маскирани заляха жилището му с бензин и пред очите на осемгодишния му син го запалиха. Случаят предизвика широк отглас тогава, но бандитите така и останаха неразкрити Стоян Пенев-Гипса и Дросев-Черния бяха главни заподозрени и по още един случай, чието разплитане все още се бави. В края на май миналата година те отвлякоха от центъра на Варна две момчета от Созопол - Даниел Митинов (23 г.) и Петър Мандров (21 г.). Откараха ги в местност до Слънчев бряг, където ги изтезаваха. Първоначално пострадалите твърдяха, че в акцията е участвал като тартор и Очите. Той бе обявен за национално издирване, но се предаде сам, придружаван от адвоката си - същия Потеров. После всички обвинения срещу Очите изведнъж отпаднаха. Как ще се развие сегашният процес срещу бандата на Купенов, до голяма степен зависи от по-нататъшните действия на антимафиотите и опазването на свидетелите. Но дори и полицейските тайници в България далеч не са най-сигурното място. Все още остава неразгадан случай отпреди четири години, когато в подобна тайна квартира при мистериозни обстоятелства бе намерен мъртъв основен свидетел по дело за атентат срещу бившия несебърски кмет Живко Георгиев. Тялото на някогашния рейнджър в Камбоджа Петко Крумов-Камбоджанеца бе открито овъглено. И до днес никой не вярва в лансираната версия - че той се е самозапалил по невнимание с печката, с която се е топлил. Тайникът на Камбоджанеца представляваше самотно бунгало в бургаския парк "Росенец". После се разбра, че за него са знаели поне шестима души. Там го посещавала дори и приятелката му. Трябвало да го пази някакъв затворник, който през деня чистел почивна станция наблизо. Нощем Камбоджанеца оставал напълно сам. Полицията разчиташе на него да свидетелства в съдебната зала, че покушението над кмета е поръчано от несебърския бизнесмен Димитър Янков. След смъртта на Камбоджанеца делото се срути. Сега Янков е партиен лидер и най-големият собственик на хотели в Слънчев бряг. В КРАЙНА СМЕТКА ВСИЧКИТЕ ОТ ХОМОБАНДАТА БЯХА ОСЪДЕНИ НА ПО ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЗАТВОР , КОИТО ИЗЛЕЖАХА КЪМ 2005-6г. https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article