#Мамка му

[seerighthrough]

АМА ДА ВЕЕЕЕ НЕ Е ВАЖНА КОМПОЗИЦИЯТА ВАЖНА Е ДУШАТА ВАЖНО Е ЧУВСТВОТО

не техническото а техниката!!!

желанието се губи там където се ражда перфекционизма и умира емоцията

пу под носа ти да е няма да се сетиш

[pinkfancyprincess]

Мамка му.

На живо е още по-изкусителна. Щом я виждам, коленете ми омекват и пулсът ми се ускорява.

Не знам дали Бог е истински. Не знам дали човечеството някога е стъпвало на Луната. Нито пък дали съществуват паралелни вселени. Ала знам, че току-що открих смисъла на живота и тя седи на маса с нелепа усмивка на лицето.

"Преследването на Аделайн" Х. Д. Карлтън

[myminiworldd]

Искам страст, мамка му.

Емоция, нормални човешки отношения.

Да знам, че има кой да си мисли за мен, както аз за него.

Да не се чудя в какво бъркам, защото двамата ще се градим един друг.

Искам желание, привличане…

Не говоря за пустия му секс, покажи ми колко знача за теб и че ме искаш, мамка му.

Искам тръпка, пеперуди в стомаха или цял зоопарк ако щеш.

Искам да чувствам...

Искам да ТЕ чувствам.

Аз теб и ти мен.

Искам да ме искаш.

Това е.

• web

[nqmam-vreme-za-gluposti]

Валя дъжд, когато си тръгна.

Минаха месеци, горещи гадни дни, пътища, хора, емоции и моменти минаха, без теб, и аз живях мамка му. Научих се да дишам отново и да обичам отново. Колко се борих само и накрая успях.

И днес пак вали и ти се върна. Що се върна, мамка му? Сега ще трябва да мразя и дъжда. А толкова го обичах…

[contra-spem--spero]

ако не си любовта на живота ми

поне нека бъдеш музата на живота ми

мамка му, готино е писател да те обича

[biserstoilov]

Мамка му, защо празниците правят самотата още по-непоносима?

[lora-ns-world]

Мамка му да.💙

🌙✨✨

[a-beautiful-lie]

"Много бързо премина през това, обичала ли си изобщо!?"

Обичах.

Обичах го повече от себе си дори.

Обичах усмивката му, смеха му, можех да слушам гласа му с часове.

Нали казват, че и кафевите очи са океани, но не всеки може да плува в тъмнината. Е, аз се гмурнах без да се замислям, въпреки че имам панически страх от тъмнината. И за малко да се удавя. Помня миговете, в които със сетни сили си поемах въздух, за да мога да се гмурна отново...и отново...и отново.

Обичах го, заради това което е, и най-вече заради това, което не е.

Обичах разбира се.

Обичах, когато времето беше топло и слънчево, обичах когато валеше, и най-много го обичах по време на буря.

Обичах да ме лъже с красиви думи, обещания. Говорех за него на всички, като че ли беше някаква мания. И отблъснах всички, и вярвах само на него.

Защото той беше всичко. Защото го поставих на пиадестал. Защото минаха години преди да разбера, че всичко това е лъжа. Моя собствена. Въртяла съм се в кръг около един размазан образ, създаден от моите желания и въображение. Една душа, на която аз съм добавила цвят, за да е по-красива...

А то всъщност... Той ме обичаше само когато слънцето беше високо в небето. А светлината толкова добре се отразяваше в очите му, глед��х само тях, как да забележа нещо друго... И мамка му убедена съм, че когато оставах без въздух, точно той ми държеше главата под водата. И мамка му, за дето ме остави да плувам в тъмното сама, въпреки че знаеше колко ме е страх.

Обичах. Обичах го повече от себе си дори. И това ми беше грешката. Останала без въздух вариантите са два, или продължавам да плувам или се давя. Избрах първото.

И все още плувам сама. Сега обаче слънцето грее, все едно само за мен.

[7bizarre]

Мамка му...

[keeptolking]

"Няма нищо по интимно от подутите му очи, наболата брада, дрезгавия глас, нервните му привички и безумно вкусните му устни. Те са мои, никой няма да ги види, те са мои.

Нямаме нито една селфи снимка просто защото ние имаме потребността да се чувстваме, виждаме, докосваме насаме, само аз и той, нито ти, нито хилядите ни последователи в социалните мрежи няма да усетят мълниите, бурите и непоносимата жажда да сме в едно, да сме едно, да сме си само едно.

Когато го питах дали все пак сме двойка, не получих топ мечтания отговор на 99% от жените. Той чисто и просто ми обясни:

“ние сме си ние, добре ми е, когато си гола и съм в теб, добре ми е и когато си облечена в кухнята, мамка му, добре ми е и когато се караме… сама си измисли какво сме.”

Когато все пак мъжкото ти се появи и застане срещу женското ми, само космически сили могат да ни спасят от пожара. Тоя пожар може да ни унищожи, може да ни изгори живи, може да ни вземе всичко, ама без него не сме ние. Без него нямаше да разбера, как боли да мълчиш, без него нямаше да разбереш как въздухът не ти стига, когато ме няма. Ама как да публикуваш липса на въздух във фейса? Не можеш.. И сигурно това не е любов, без публичното доказателство.

Сега разбирате ли ме кое наричам с думата любов?

Тогава, когато ми се усмихваш със затворени очи, защото си в ръцете ми и те обичам. Тогава, когато ме покриваш презглава и се бориш с възглавници.

Тогава, когато ме прибираш пияна от някой бар и ми казваш, че по-красива крива физиономия не си си и мечтал да видиш.

Тогава, когато котката е счупила някоя чаша и ми обещаеш да си купим прахосмукачка.

Тука и 300 ленти да изхабя да снимам, няма как да ви покажа любовта ни.

Затова си я държа на скришно, нека да е тайно, нека да не знае никой, нека да е само между нас. А как разбрах, че е любов ли?

„Обожавам да те чукам!“ – беше повече от ясен, надвесен над мен, озверял, ненаситен…

А това със сигурност няма как да го снимам. Любовта си е за нас. А вие си играйте на любов��ета…"

- Вероника Вутова, Go guide

[knowitsforthekiller]

няма "в друга вселена" има само тук и сега ама и то е до време и имаме цялото време ама колко време е цялото време и времето ще мине така или иначе и о мамка му времето ще мине

[seerighthrough]

едно от последствията които съм забелязала на намаляване на телефонна активност за период от време и после рязък възход на такава е че много по-трудно и късно заспивам

написано в 02:24

преди няколко дена заспивах спокойно преди 12

не ми се отразява добре да имам адекватен телефон ама мамка му удобно е

[nervous-breakdownn]

Тръгваше си всеки ден, бавно, леко, бих казала дори деликатно. Със всеки изминал ден, ставаше все по тихо. Започнах да чувствам празнина. Не знаех, дали това е редно. Започнах да се питам въпроси, -" да и пиша ли?", -" Как е?", -" Добре ли е ? " ... И започнах да си отговарям сама. А аз Как съм? .... Къде съм?... Какво правя? ... Това ли е любов?... Това ли е всичко ? ... А какво стана с "Обичам те".... Какво стана със ще бъда до теб?... Какво стана със няма да те оставя ! Какво стана ?!... Мамка му... Съжалявам, но боли повече от колкото си мислиш! А аз бях до тук.!

Г.Д.

[summersoullll]

защото боли. боли да те виждам всеки ден и да знам, че гледаш някого по начина, по който гледаше мен. боли да знам, че целуваш нечии други устни. боли да те виждам с нея.

боли и не спира бе, мамка му. и колкото и да лъжа себе си и всеки около мен, че съм добре, не съм. никога не съм се чувствала по-сама и никога не ме е боляло повече.

[vasetovp]

"Искаш ли да дойда пак"?

Искам.

Мамка му, искам.

Така както не съм искала да видя друг.

Така както не съм имала нужда от друг.

Така както ти знаеш да прегръщаш.

Да ме приютяваш в длани.

Да ме събереш.

Да ме заведеш.

Далеч.

Много далеч.

Искам по дяволите да дойдеш.

И да не си тръгваш.

Да останеш.

Да стихнеш.

Не идвай за малко.

Идвай за много оставане.

Искам да дойдеш.

Така както не ми се е искало да говоря с никой.

И пак съм искала да дойдеш.

Да си помълчим.

Ако ще идваш ела завинаги!

[jo-ke-rs-posts]

Беше труден характер, все се карахме. Имаше само едно мнение и със сигурност не беше моето. Но я обичах. Много.

Беше многознайка, но стане ли въпрос за чувства, не можеше да обели и дума.

За сметка на това, аз все се чудих как да се изразя и да ѝ обясня колко я обичам и все измислях по нещо мило за да ѝ кажа. Обичаше да ме слуша, как забелязвам малките неща в нея. Обожавах да я карам да се усмихва, имах ли усмивката ѝ значи съм забравил за всички мои проблеми. Нали знаеш за онзи момент в който се гледате в очите и се усмихвате и в този момент всичко изглежда наред и нищо около теб не съществува.

Веднъж когато се прибирахме към вкъщи, след поредното сърдене за няколко дни, навън беше повече от 27 градуса и тя свали прозореца на колата, протегна ръка и се отпусна на седалката. Погледна ме и ми каза "мамка му, дори и вятъра ми напомня на теб". Погледнах я, а тя стоеше и вече се беше втренчила напред. Усмихнах се широко и продължих да карам. На кого са му нужни, хиляди думи за любов, когато ��дно изречение от нея, те кара да сияеш.

- С дъх на розово вино