#Лозенец | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 6 months ago

Text

Изложбата „Природата на връзките“: Десет буни и вълните на екофеминизма

От 24 май до 2 юни 2024 г. ценителите на съвременното изкуство във Варна ще могат да посетят последната изложба, курирана от Ирина Баткова /на снимката/, която представлява визуална рефлексия на тема „Природата на връзките“, реализирана чрез работи на десет художнички от различни поколения, чиято работа кураторката следи в последните години. Написа за „въпреки.com” Нора Голешевска, изследовател на културата, автор на статии и студии в областта на визуалните изследвания.

Изложбата е разположена в знаковото за алтернативна култура в морската столица пространство ReBonkers, като се реализира в рамките на второто издание на форум за съвременно изкуство БУНА, осъществено под същия надслов.

По замисъла си, събитието обещава да формулира визуален размисъл над същността на отношенията, провокиран от различните идейни вълни в екофеминизма, а за капак, неговата реализация се осъществява в контекста на сграда, чиито първоначални функции са военни и на практика е практически последният запазен елемент от крепостната стена на града.. Селекцията обединява млади и утвърдени имена, познати както у нас, така и на международната сцена.

От изложбата

Екосистемата, очертана от „хабитатите“ на художничките се простира от Варна (София Димова) до София (Надежда Олег Ляхова, Албена Баева), от Берлин (Дагмар Шюрер, Мариана Василева) до Истанбул (Гьонюл Нюхоглу), от Париж (Боряна Петкова) до Ню Йорк (Боряна Росса), от Амстердам (Наталия Йорданова) до Хелзинки (Леда Ванева).

За широката аудитория името на Ирина Баткова се асоциира с българския павилион на предходното 59-о биенале за изкуство във Венеция, където с художника Михаил Михайлов реализираха проекта “Ето къде си”, представил България на международния художествен форум през 2022 година. За познавачите, обаче, работата ѝ се е доказала с умението да трансформира неконвенционални пространства във визуална среда за реализиране на различни художествени разкази, което през годините се наложи убедително и като нейна професионална визитка. Така за целите на наградите на Мтел за съвременно изкуство през далечната вече 2008 година Баткова преобрази тютюнев склад в центъра на град Пловдив, през 2009 г. – магазия номер 7 на Пристанище Варна, а през 2011 г. – необитаемата по онова време новопостроена сграда на Бенчмарк в София; През 2010 година кураторката представи мащабния проект “HYPNOSIS“ на Георги Ружев в Цистерната на Базиликата в Истанбул /HYPNOSIS, Artist: Georgi Ruzhev, Performance: Georgi Ruzhev and Slavi Bitrakov (youtube.com)/, а през 2018, 2019 и 2021 година направи във Водната кула на кв. „Лозенец“ поредица от самостоятелни изложби на Боряна Петкова, Георги Георгиев – Жорас, Гьонюл Нюхоглу и Мартиан Табаков, както и общата изложба на Георги Ружев, Рада Букова, Елизабет Молин, Том Лок и Един Мииксенмаке.

От изложбата

В този ред на мисли може да се твърди, че изложбите на Ирина Баткова се отличават със своя разпознаваем бранд, балансиращ внимателно отношение към курираните произведения и задълбочена идейна основа, развита със забележително въображение, многопластова визуална култура и впечатляваща работа със средата. Както може да се очаква и този път работата с пространството, като че ли ще формулира своя тематична нишка с цялостната тематика на изложбата, която е разположена в сграда, строена за целите на барутен погреб, на територията на който кураторката обединява работи на десетте художнички, търсещи в креативния процес начин да реконструират своите връзки със средата, в която живеят и работят. Със свои дългосрочни проекти, съотнасящи се със заглавието на изложбата се представят Боряна Росса и Леда Ванева, а Надежда Олег Ляхова, Албена Баева и Боряна Петкова вземат участие със свои работи представяни само по веднъж на софийска сцена. На свой ред инсталациите на Дагмар Шюрер, Гьонюл Нюхоглу, Мариана Василева, Наталия Йорданова и София Димова са създадени конкретно за изложбата, в рамките на второто издание на арт форум БУНА, с което откликват на стремежа на морския фестивал да се заяви не просто като витрина на вече създадени артефакти, а и като фактор в ге��ерирането на съвременното изкуство.

От изложбата

Художничките са поканени да участват в изложбата „Природата на връзките“ именно поради факта, че според Баткова, техният подход по автентичен начин демонстрира идеята за това как тези десет дами допринасят със специфичния си поглед за осмислянето на начина, по който се създават и рушат различни по вид и произход връзки, установени в контекста на заобикалящата ги среда. В контекста на бившия барутен погреб работите на десетте художнички не са в темпорален синхрон, а дори са в някакъв смисъл са анахронични. Обединяващ за всички тях елемент, който кураторката идентифицира, е подходът да напуснат собственото си художествено измерение, като безрезервно последват усета си към детайла, отвеждащ ги до вариативни, множествени светове, изплъзващи се от установените стандартизирани ценностни йерархии, през които сме свикнали да мислим не само нашите отношения със средата и другите, но и със самите себе си.

По своята първоначална функция бившият склад за боеприпаси на ул. „Барутен погреб“ №1 в район “Погреби” във Варна е място за погребване на барут, с размер 200 кв. м., построен в последните десетилетия на османския период у нас. Впоследствие складът се използва за съхраняване на барута и снарядите на Варненския гарнизон, докато през 90-те години на миналия век мястото е „рециклирано“ за първи път, превръщайки се в дом на популярния рок-клуб “Бонкърс”, изизиграл важна роля за развитието на алтернативната музикалната сцена в морския град.

От изложбата

В подобен контекст заданието на изложбата изглежда предизвикателно, защото предприема образна рефлексия над природата на връзките, осъществена през фокуса на екофеминизма, в контекста на сграда, чиито първоначални функции са военни. Още повече, природата на връзките е осмислена от жени художнички, които търсят в креативния процес начин да реконструират своите връзки със средата, в която живеят и работят. В контекста на константните за мисленето дихотомии на женско – мъжко, материално – духовно, природа – култура; художествено – политическо назрява любопитството за това дали изложбата ще надскочи обичайното феминистко говорене и ще съумее да преодолее идеологическия капан, в който рискува да бъде уловено всяк�� лишено от философска дълбочина, лесно противопоставяне.

От изложбата

Изкушените да видят отговора, даден от десетте художнички в селекцията на Ирина Баткова могат да направят това на 24 май 2024 г. от 19:30 .часа, когато изложбата предстои да бъде открита с пърформанса на Боряна Петкова „Пазител II“, както и всеки делничен ден до закриването на фестивала на 2 юни 2024 година. ≈

Текст: Нора Голешевска

Снимки: архив на проекта

#Нора Голешевска #Ирина Баткова #БУНА #Критичен поглед

0 notes

vprki · 1 year ago

Text

Мариана Маринова и нейните цветове на лятото

„Цветовете на лятото“ беше озаглавена е поредната „сезонна“ изложба на повелителката на спектралните цветове Мариана Маринова. В палитрата на художничката се е заселило лятото и живее в картините ѝ, и през зимата. Изложбата ѝ в столичната галерия „Пагане“ през юни напомня поляна с полски цветя под спряло слънце. Написа Мария Ландова, художничка, арт журналист и продуцент.

Колекцията събира съвсем нови платна, както и някои по-стари, които се вписват в поляната естествено в съзвучие с мелодиите, и ритъма на хор от летни импресии. Всъщност, изкуството на Мариана Маринова е полюсно отдалечено от парадигмата на импресионизма. Художничката е вярна на възгледа на професора си Иван Кирков и на неговия асистент ��ндрей Даниел – всичко в композицията да е премислено до последния бемол.

"На другия бряг"

Дори в наглед „разхвърчаните“ сюжети можем да открием умело скрити математически конструкции, които напомнят ребусите на Ешер. Този път „джазирани“ и със средствата на цветовете в най-дълбинната ни представа за цветност. Те са онези чистите и лъчистите, оцветили младенческите ни сънища, преди да подозираме за съществуването на спектъра и преди да познаем сивата, и черната страна на живота. Нейните картини напомнят прозорци, през които нахлува светлината. Разпръсква цветовете си като лимки и ги остава да си играят на воля. Точно тяхната игра рисува Мариана Маринова, а тя във всеки прозорец е различна. Във всеки следващ прозорец има промяна не само в сюжетите, но и в кардиограмата на ритъма и в температурата на цвета.

"Птиците"

Забавни са тези цветни игри, както за авторката така и за зрителите. Художничката някъде превръща цветята в птици, после птиците в цветя, Някъде вписва сянката си, другаде трепти с честотата на обедна мараня. Обича цветните лехи от градината на майка си, ливадите, къпе се в реките и изследва променливостта на облаците, неравноделния такт на чергите. Обича да събера противоположните цветове за да ги сдобри. Да ги влюби и те да затанцуват страстно прегърнати в нейните картини.

И уж навсякъде подхожда аналитично и методично, а резултатът винаги е чиста поезия. И музика.

"Концерт"

Изложбата в галерия „Пагане“ ни провокира да се върнем към експозицията на художничката Мариана Маринова, представена в Центъра по себепознание „Орфей“ в квартал „Лозенец“ в края на 2021 година с надслов „Отвъд видимото“. Тогава изкуствоведът проф. Чавдар Попов каза за нея: „Мотото на дадена изложба, естествено, не може да повиши или да понижи качеството ѝ, но има важно значение, за да фокусира вниманието на зрителя към осмислянето и цялостното ѝ възприемане. В случая Мариана Маринова попада в сърцевината на спецификата на пластическите изкуства – дихотомията видимо/невидимо. За разлика от абстрактния характер на словото или от ефирността на музиката, тези изкуства са „обременени“ от материя. Как да изобразиш „невидимото“, след като то по принцип не може да бъде визуализирано?

От изложбата на Мариана Маринова в галерия "Пагане"

Написаното дотук ни връща и към изложбата „Репортажи в цвят“ на Мариана Маринова в края на февруари и началото на март 2020 година, малко преди Covid-19 да обсеби живота ни, в столичната галерия „Ракурси“. Тогава за нея написа за „въпреки.com” пак Мария Ландова. „Тези картини са рисувани нощем, когато слънцето спи, но светлината му искри във всяка мазка, превръщайки платната на Мариана Маринова в празнични откровения. Тя е назовала колекцията „Репортажи в цвят“, защото картините са вдъхновени от „трохите на живота“ - обикновените, малки неща, които не забелязваме са се превърнали в празнични откровения. И авторката на текста се аргументира тогава с цитат от Йордан Радичков: „… трябва непрекъснато да се събират трохите на живота. Цялата сиромашия и сухоежбина да се събира, като се скъта всичко и се запази, за да се пренесе през времето. Подобно на Ной…“. Тя е художничка с трайно заявен интерес към цвета и светлината в живописта. Методично и последователно ги изследва и успя да изведе свой стил, защитен в безчет жизнерадостно искрящи, но също и замечтано меланхолични картини.

"Лабиринт"

Художничката си играе едновременно и със светлината, и със сянката, като ги замества с топли и студени цветове. Използва цветни двойки, като събира и влюбва допълнителните цветове от спектъра – оранжево със синьо, жълто с лилаво… Тук противоположните цветове се допълват, влизат в диалог, пеят, танцуват и ни изнасят спектакли. След светлината цветът е другото формообразуващо важно в изкуството на Мариана. Тук тя се учи от големите освободители на цветовете – постимпресионисти, фовисти. Следва уроците на любимите учители - професорите Иван Кирков и Андрей Даниел. Живописта на Мариана Маринова има общи корени с поезията и с музиката, не само защото тя слуша джаз, докато рисува, а четката �� танцува движена от синкопите на саксофона на Чарли Паркър, а защото ритъмът е третото най-важно в нейните картини. Светлина, цвят и ритъм се преплитат във вибриращи и редуващи се фотонни конгломерации, които се структурират в много добре обмислени композиции. Те често се завихрят и се извисяват, после се успокояват и затихват, и отново изригват с нова енергия. Енергията е ключът – перпетомобилето в изкуството на Мариана Маринова.“

Мариана Маринова /л/ и близката ѝ приятелка Мими Добрева /д/, художничка от курса на Андрей Даниел в НХА

Мариана Маринова е родена в Хасково през 1960 г. Завършва през 1985 г. Националната художествена академия, специалност живопис при проф. Иван Кирков. От 1987 г. до днес има повече от 35 самостоятелни изложби. Участвала е също в множество колективни изложби, международни симпозиуми, пленери и резиденции. Нейни картини притежават галерии и частни колекции в България, Германия, Франция, Гърция, Швейцария, Белгия, САЩ, Русия, Боливия и други.

И един допълнителен щрих към художничката – тя почти не пропуска изложба на колегите си и винаги снима. Запечатва момента като среща и вълнение…Винаги го прави с обич и отношение, което не е съвсем характерно по нашите земи. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: личен архив

#Мапиана Маринова #Мария Ландова #Критичен поглед

1 note · View note