#Ели Скорчева

[mihaylovblog]

96 години от рождението на българската актриса Мария Русалиева (1928 – 2015). Тук заедно с Ели Скорчева в откъс от българския игрален филм "Мадам Бовари от Сливен", 1991 г., на режисьора Емил Цанев, по сценарий на Илия Костов. Оператор е Пламен Кинков. Музиката във филма е композирана от Божидар Пейков, Николай Вълчинов.

[vprki]

Сузана Николова: Румен Скорчев е явление още от студентските си години

 „Изкуството на Румен Скорчев е личностно преживяване на едно интимно пластическо пространство - разрушено и достигнало до нас в една нова структура, в която живописната форма, емоционалното значение на цвета, графичната култура и рисунката я превръщат в своеобразна вселена, в която реалното и иреалното, видимото и невидимото, живеят в пластическото законодателство на автора.“ Пише Светлин Русев през октомври  2015 г. по повод кончината на големия творец.

Румен Скорчев е роден на 7 октомври 1932 година и умира на 6 септември 2015 година. В София две забележителни изложби, много различни, са посветени на многообразното му изкуство. Националната художествена академия представя юбилейна изложба „90 години от рождението на Румен Скорчев“ в  негова памет, която продължава до 7 октомври. А в галерия „Арте“ експозицията включва няколко живописни платна на Румен Скорчев и около 15 графики, собственост на семейството на художника. На изложбата в галерия "Академия" куратор е изкуствоведката Сузана Николова, която е и негов изследовател. На откриването на изложбата в галерията на НХА беше представена и нейната  монография „Визуалният език на Румен Скорчев“. За реализирането на изданието основен принос има Националният дарителски фонд „13 века България“, както и „Стови 1“ ЕООД  и НХА (Програмата за научната и художествено-творческата дейност на Академията за 2022).

На откриването на изложбата в галерия "Академия": Сузана Николова, зад нея Ели Скорчева, проф. Свилен Стефанов

В галерия „Академия“ са представени живопис, графика, илюстрации и рисунки, обхващащи целия творчески път на художника. Румен Скорчев. През 1964 г. завършва специалност „Илюстрация“ в Художествената академия при проф. Петър Чуховски и проф. Веселин Стайков. От началото на 70-те години участва във всички общи художествени изложби у нас, както и в международните биеналета във Флоренция, Краков, Биела и други. От 1977 г. ръководи ателие в специалността „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ в Националната художествена академия. От 2009 г. е академик (действителен член на Българската академия на науките). Румен Скорчев е илюстрирал над 200 книги по класически литературни произведения на Пушкин, Яворов, Лорка, Омар Хайям, Петрарка, Бодлер и много други. Няколко поколения деца са израснали с илюстрации в книгите на Братя Грим, Карел Чапек, Асен Разцветников. Най-значимите му постижения в тази сфера са представени в изложбата.

От цикъла "Закуска на тревата" в галерия "Академия"

В експозицията са включени живописният цикъл „Закуска на тревата“, илюстрации към „Рубайят“ от Омар Хайям, „Приказки“ на Братя Грим, албум с авторска поезия и рисунки на Румен Скорчев и други. Академик Румен Скорчев е удостоен с над 40 международни и национални награди. Негови творби са притежание на Националната галерия, София; Софийска градска художествена галерия; Галерия „Уфици“, Флоренция (Италия), Галерия „Албертина“, Виена (Австрия), Музей „Виктория и Алберт“, Лондон (Англия), Национална галерия, Вашингтон (САЩ), Национална библиотека на Франция, Париж, Музей за изобразително изкуство, Кюрасао (Холандски Антили) и много други.

Припомняме, че последната изложба приживе на Румен Скорчев "Сянката и светлината" бе също в галерия „Академия“ през април 2013 година. Водещата снимка на публикацията е от тогава.

Традиционно вече от няколко години Гергана Борисова, галеристка на „Арте“ представя изложбите в гостоприемното ѝ пространство с разговори за творчеството на показваните художници. За изложбата на Румен Скорчев тя беше поканила Сузана Николова и съпругата му Ели Скорчева. Публикуваме час от казаното от тях, защото то изключително важно и стойностно представя забележителния художник.

От изложбата в галерия "Академия"

„В студентските си години Румен Скорчев прави много силно впечатление на състудентите си, защото той е човек с много ярко присъствие. В НХА той вече е малко по-зрял от своите колеги, защото има едно инженерно образование преди това в Лесотехническия университет, специалност „озеленяване“, както се е наричала тогава. В Академията той е с много осъзнат избор. Скорчев работи много активно с големите български издателства още като студент. Става явление още тогава. Негови състуденти са ми разказвали, че с нетърпение са очаквалиочакват неговите следващи илюстрации. Тази негова значимост продължава през целия му живот. Той е един от най-изявените български художници от втората половина на ХХ век в областта на графиката, на илюстрацията, а в по-късните си години и на живописта. Рисунката, разбира се, го съпътства през целия му творчески път. Той е един от авторите, които представят България извън пределите на страната ни на многобройни биеналита, триеналета и всякакви форми на графиката, илюстрацията и рисунката. Вписан е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ за илюстрация. Благодарение на неговите международни контакти и много млади български художници започват да представят произведения в чужбина.

Румен Скорчев

Той е един от българите, които са допринесли много за авторитета на България.Той е и професор н НХА и учител на стотици художници, които с голямо уважение говоря за него. Оставя много значителна следа в българската култура. Самият факт, че ние толкова активно работим по неговото творчество и продължаваме да правим изложби, които са толкова много посетени, интересът към тях е голям от всякакви възрастови групи. Румен Скорчев е много адекватен като личност, като автор, като интелект, космополитна личност. Не остава в 70-те или 80-те години като начин на мислене. Той непрекъснато беше в течение на всичко, което се случва в съвременните музеи по света. Това се дължи и на неговите дъщери Деница и Росица Скорчеви, които са колеги и живеят в САЩ. При него нямаше никакъв риск той да остане в друго време и заради непрекъснатия му стремеж към самоусъвършенстване. За него беше характерно, че нямаше разпиляност, прекалена творческа разхвърляност,  беше много самодисциплиниран човек, много изряден, работлив. С голямо възхищение съм наблюдавала това, което е и може би една от причините за неговата огромна продуктивност. Това са стотици произведения – само в Националната галерия има над 300 дарени творби. Илюстрациите към най-известните книги, които той е илюстрирал – българска и световна класика, огромно количество графики, рисунки и живопис.“ Казва Сузана Николова като негов изследовател и продължава:

От изложбата в галерия "Академия"

„В галерия „Академия“ на НХА се откри изложба по повод 90 години от рождението на Румен Скорчев, която включва живопис, рисунки, графика и илюстрация и представяме книгите, които са посветени на неговото творчество. Изложбата предизвика доста изненади в публиката, защото хората, като че очакваха да видят повече графика, повече графични техники, повече илюстрация, а ние ги изненадахме с една голяма форматна живопис, с едни огромно диптиси и триптиси. Тя показва различни сфери на работа, тъй като Румен Скорчев е един артист. Не е добре да го вкарваме в някакво определение, много тясно – графика, илюстрация и т.н. Изложбата е интересно съпътстващо събитие с откриването на учебната на 26 септември година, защото студентите ще могат да разгледат тази много полезна и ценна изложба.

От изложбата в галерия "Академия"

А експозицията в галерия „Арте“ е съвсем различна, от това, което сме показали в Академията, защото тук се представя един много важен цикъл на Скорчев „Кутията на Пандора“, литографски цикъл, който е много цветен, много запомнящ се, много експресивен и за пореден път показва, че това една работа да бъде графична, не означава, че трябва да бъде черно бяла. Съществува широка заблуда, че графиката е непременно черно бяла. Професионалистите и хората, които се занимават с изкуство знаят, че това далеч не е така. Цикълът „Кутията на Пандора“ е много съществен за творчеството на Румен Скорчев, защото тук той е много цветен, много свободен. Повечето от композициите са на границите на абстракцията.

Пейзажите на Румен Скорчев в галерия "Арте"

Много интересен е и цикълът „Цирк“, който се състои от три части. За мен той е от високите постижения на Румен Скорчев в литографията. А в живописта произведенията, които са представени в галерия „Арте“ са съществени за неговото творчество. Тези човешки фигури, легналите жени, пейзажите, които са голяма рядкост за него, е важно да се видят, защото живописта не е многобройна в неговото творчество.“

Тя е категорична, че „Румен Скорчев има собствен разпознаваем стил, който е много различен в различните му сфери на работа. В илюстрацията, в графиката, в живописта той е коренно различен, но е много разпознаваем. Няма как да бъде сбъркан с друг художник. Има десетки последователи, които са научили много от него – не само негови студенти от НХА, а хора, които се занимават с изкуство и имат интерес. Възхищават се на неговото творчество.“

Авторска стихосбирка на Румен Скорчев

Съпругата му Ели Скорчева разказва, че те са живели заедно 56 години и семейството винаги е било подкрепа за него. Но животът му винаги е бил една борба още от ученическите години, когато рисува карикатура на Сталин. Има и много парадокси – кандидатства архитектура, не го приемат, защото му пишат двойка по рисуване… „Графиката, особено когато илюстрираше поезия, предаваше я чрез графични техники. Беше нещо ново в илюстрацията. Последните си години започна да работи повече живопис. Започна да прави много цветни литографии, които са главно тук в изложбата. Той беше много трудолюбив човек. Всеки ден правеше рисунки, до последните си дни той рисуваше.“ Дори последната му голяма рисунка е довършена от дъщерите му…

Ели Скорчева на изложбата в галерия "Арте"

Припомняме, че в края на 2019 година  при честването на 50 години от учредяването на наградата за поезия на името на Владимир Башев /1935-1967/ за автори до 32 години част от събитието бе и представянето на книгата „Искам да те нарисувам“ от Владимир Башев с рисунки на Румен Скорчев на Издателство „Хемус груп“, представена от проф. Вера Ганчева /1943-2020/, неговата съпруга. /може подробно да прочетете във „въпреки.com” тук . /

Изданието е прекрасно и това, което каза тогава съпругата на забележителния ни художник Румен Скорчев - Ели Скорчева, сама е подбрала рисунките, е не просто доказателство, а осмислено преживяване какво ни дават големите в изкуството: „Румен Скорчев е илюстрирал повече от 200 книги за деца и за възрастни. Може би 1/3 от тях са поезия. За съжаление, приживе творческите пътища на Владимир Башев и Румен Скорчев не успяха да се срещнат. Поетът много рано си отиде и затова много се зарадвах, когато Вера Ганчева ме покани да участвам в създаването на тази книга и след толкова години ние срещнахме поета и художника. Румен много обичаше поезията, много обичаше да прави даже и домашни книги. Така направи „Пътешествието“ на Бодлер, „Химн на слънцето“ и една малка книга с любими поети. В тази книга са Емили Дикинсън, Чезаре Павезе, Карл Сандбърг, Фернандо Песоа и Владимир Башев. Ясно е къде той поставяше поезията на Владимир Башев. Той самият пишеше поезия. Последните му стихове са от 1994 година. Румен казваше : „Рисунката, това е поезията в изобразителното изкуство!“.

Рисунка, маслен пастел

И тук отново ще цитираме Светлин Русев, чиито думи са публикувани във въведението към изложбата в галерия „Арте“: „Който познава, разбира и обича езика на пластическото пространство и форма - знае какво е Румен Скорчев за движението и самоосъзнаването на българското изкуство като израз на сложни и дълбоки внушения, изкуство на изтънчена поетика и изящна пластичност, и преди всичко като духовна територия върху която израснаха и се развиха едни от най-изящните и красиви цветя на българската пластическа култура.“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НХА и Стефан Марков

[mihaylovblog]

25.06.1986 г. - Премиера на българския сериен филм „Дом за нашите деца“. Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

22.06.1981 г. – Премиера на българския игрален филм „Адаптация” на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов. Участват актьорите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев, Юрий Манолов, Веселин Атанасов, Марина Маринова, Константин Димчев, Йордан Мутафов, Деляна Симеонова, Веселин Вълков, Надежда Казасян, Георги Георгиев, Мариана Иванова, Наташа Кръстева, Цветана Енева, Донвена Златанова, Ростислав Яковов, Стефка Кацарска, Мая Зуркова, Бистра Тупарова, Евгени Георгиев, Жени Пашова, Мария Статулова, Иван Гайдарджиев, Галя Котева, Стефан Попов, Джоко Росич, Груди Кадиев, Стойно Добрев, Анна Феликсова, Васил Вачев и др.

[mihaylovblog]

22.06.1981 г. – Премиера на българския игрален филм „Адаптация” на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов. Участват актьорите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев, Юрий Манолов, Веселин Атанасов, Марина Маринова, Константин Димчев, Йордан Мутафов, Деляна Симеонова, Веселин Вълков, Надежда Казасян, Георги Георгиев, Мариана Иванова, Наташа Кръстева, Цветана Енева, Донвена Златанова, Ростислав Яковов, Стефка Кацарска, Мая Зуркова, Бистра Тупарова, Евгени Георгиев, Жени Пашова, Мария Статулова, Иван Гайдарджиев, Галя Котева, Стефан Попов, Джоко Росич, Груди Кадиев, Стойно Добрев, Анна Феликсова, Васил Вачев и др. Снимка: https://www.24chasa.bg/

[mihaylovblog]

30.05.1990 г. – Премиера на българския сериен филм „Бащи и синове“ (четвърти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др.

[mihaylovblog]

30.05.1990 г. – Премиера на българския сериен филм „Бащи и синове“ (четвърти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров,  Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др.

Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Фестивал на българското кино „Награди Васил Гендов” за трети път

И третото поредно издание на Фестивала на българското кино „Награди на СБФД Васил Гендов” в навечерието на 90-годишнината на Съюза вече е история. На 16 май в Народен театър „Иван Вазов“ се проведе най-добрата до този момент церемония. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Отново сценарист бе Димитър Стоянович, а режисьор – Лъчезар Аврамов. Водещ бе великолепният Иван Бърнев, а музикалната програма бе от възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. От хора със 70 сладки деца от втори клас до заключителното слово на председателя на СБФД Милко Лазаров двата часа бяха истински празник. Пик на церемонията бяха думите на драматурга, сценариста и документалиста Боян Папазов след удостояването му с Наградата за принос към българското кино – мъдрецът с абсурдно чувство за хумор свърза Достоевски със спомени от детството си в Народния театър.

Боян Папазов и Иван Бърнев

Дни преди официалната церемония, от 1 до 14 май в Дома на киното се проведе Националният фестивал за българско кино „Награди на СБФД Васил Гендов“, на който бяха излъчени всички над 90 номинирани филма. Повече от 4500 зрители влязоха в салона, за да видят заглавията и да се срещнат с голяма част от авторите.

Фестивалът е най-мащабният форум на българското кино. И най-демократичният – номинациите се решават от отделните гилдии, а наградите се връчиха тази година от 4 журита: за игрално, късометражно, документално и анимационно кино.

Фестивалът е създаден по идея на председателя на СБФД Милко Лазаров и екипа му, носи името на Васил Гендов - автора на първия български филм „Българан е галант“ (1915) - и продължава традицията на годишните награди на Съюза на българските филмови дейци от далечната 1975. В течение на времето наградите на СБФД са били връчвани в различни формати (включително и Българска филмова академия до 2017), но неизменно при спазване на принципите на конкурентното състезателно начало и високи професионални и художествени критерии.

Васил Гендов

Фестивалът е единственият национален форум, който разглежда индивидуалния принос на отделните професии в киното и обръща специално внимание на всеки аспект от създаването на даден филмов проект, както и на филмовата критика. И е подкрепен от ИА Национален филмов център и Столична община.

Съюзът на българските филмови дейци отличи с призове филми и фигури в общо 36 категории.

Журито за игрално кино бе с председател проф. Иван Ничев и членове: Мартичка Божилова, Маргита Гошева, Калоян Божилов, Любомир Младенов. Състезателните филми бяха 12. От тях - 5 дебюта и 5 независими. Журито тази година не присъди награда за сценарий.

От 9-те си номинации прославеният и щедра награждаван „Уроците на Блага” на Стефан Командарев (вкл. „Кристален глобус” от Карлови Вари, „Златна роза” от Варна и призове за невероятната Ели Скорчева) получи 3 награди: за най-добър игрален филм, за женска роля на Ели Скорчева и за поддържаща женска роля на младата Розалия Абгарян. От „Съдилището” насам (2014, „Златна роза”), киното на Стефан Командарев е социално неспокойно във възходяща градация. След „Посоки” (2017) и „В кръг” (2019) сега гледахме третата част от трилогията му за днешната българска окаяност. Този потресен филм е най-доброто, създадено досега от Командарев. Отново съсценарист е Симеон Венциславов, а оператор - прекрасният Веселин Христов.

Розалия Абгарян и Ели Скорчева

След успешния си дебют „Доза щастие” (2019), посветен на наркоманията и майчинството, Яна Титова е създала прекрасния и безпощаден „Диада” („Златна роза”), който показва днешната българска безпризорност от протоположен ъгъл на „Уроците на Блага” – през преживяванията на тийнейджърите, заснети талантливо от Мартин Балкански. От също 9-те си номинации получи 2 приза: Специалната награда на журито и за монтаж на Бохос Топакбашиян.

Вторият филм на Надежда Косева „Клопка” имаше 10 номинации. След чудесния ѝ дебют „Ирина” (2019) – филм-просветление с темата за сурогатното майчинство и невероятната Мартина Апостолова, „Клопка” грабва с първия кадър. И така – до финала. Силен, минималистичен и храбър филм с величествения Александър Трифонов, две гарги, куче, глиган, патета и Дунава, заснети живописно от Кирил Проданов. От 10-те си номинации получи три награди: за режисура, за главна мъжка роля и за художник на Ивелина Минева. При връчване на наградата Надежда Косева обяви, че наградите на "Клопка" се посвещават на Иван Черкелов - той се появява във филма за последен път.

Надежда Косева

„Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров е създаден в БНТ изцяло по „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Заснет е също от Веселин Христов. Поема от септември 1886: 8 години след Освобождението. Елегантният Захарий Стоянов (Иван Николов) пристига в тетевенско с официални лица да обвини дядо Вълю (Ивайло Христов) в предателството на четирима бегълци, включително и Бенковски (Пламен Димов). Оцелява само Захарий Стоянов. Бившият апостол си спомня срещите със смелия и авторитарен копривщенец, организирането на Априлското въстание и разпада. Разказан в два времеви пласта, филмът на Дюлгеров е важен, но мъчителен за гледане. От 6-те си номинации получи  награда за поддържаща мъжка роля на Ивайло Христов. 

Независимият черно-бял и радикален „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев с прекрасния Георги Гоцин заслужено бе награден за дебют.

Наградата за операторско майсторство отиде при невероятния Крум Родригес, заснел в магнетично черно-бяло грузинско-френско-българската копродукция „Гражданинът светец” на Тинатин Кайришвили.

Наградата за композитор бе присъдена на Петър Дундаков за въздействащата музика в сюрреалистичния „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България) на Йоргос Зоис.

Тази година имаше и отделно жури за късометражно кино. То бе с председател Орлин Милчев и членове: Слава Дойчева и Петър Крумов. От 24-те заглавия награди „Свиждане” на Веселин Бойдев.

Журито за документално кино бе с председател Атанас Киряков и членове: Биляна Кирилова, Мариана Христова, Николай Стефанов, Елица Петкова. Те имаха доста работа: 42 филма, от които 7 дебюта.

Алцек Мишев в „Да летиш с плавници”

От 5-те си номинации симпатичният, но прекалено разтеглен „Да летиш с плавници” на Мария Аверина, посветен на художника авангардист Алцек Мишев, получи 3 приза: Специалната награда на журито, наградата за композитор на Петър Дундаков и за монтаж на Нина Алтъпармакова.

Изключително важният, но прекален дълъг „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева имаше 4 номинации и спечели 2 награди: за най-добър документален филм и за сценарий (най-спорният му компонент). Всъщност с тези два филма компанията АГИТПРОП триумфира на церемонията – Мартичка Божилова стои зад тях./на водещата снимка/.

„Една провинциална болница”

Вълнуващият и ироничен „Следеният човек” донесе наградата за режисура на Димитър Коцев-Шошов.

Великолепната работа на Орлин Руевски бе наградена за операторско майсторство за артистичния „Последният гларус” на Тонислав Христов.

Журито за анимационно кино бе с председател Анри Кулев и членове: Боряна Матеева, Аспарух Петров, Невелина Попова, Иван Богданов. Тази година филмите не бяха много – само 8.

От 5-те си номинации чудесният „Дъщерята на художника” получи награда за режисура на Димитър Димитров и за звук на Наталия Гюрова.

Горестният и динамичен „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова имаше 4 номинации и получи 3 награди: за най-добър анимационен филм, за сценарий и за анимация за Йоана Атанасова и Янко Петров.

Божидар Манов

За оперативна критика наградата получи Божидар Манов, за книга – „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989)” на Деян Статулов. Тази година имаше и специален диплом за Александър Грозев – „Киното в България” том 4.

Деян Статулов

Освен от членовете на журитата, награди бяха връчени от Деян Донков, Ирмена Чичикова, Весела Данчева, Иван Павлов... Присъствието на страшно много официално облечени млади хора създаде усещането за бъдещност на киното ни и неговите празници. Тазгодишната церемония ще бъде запомнена и с доминантното присъствие на талантливия Петър Дундаков като композитор – получи награди и от игралното, и от документалното жури.

Петър Дундаков

Дано традицията с фестивала „Награди на СБФД „Васил Гендов” продължи. Киното ни има необходимост от този празник. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Яна Лозева, Стефан Марков и архив на продукциите

НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ” 2024

Най-добър режисьор на игрален филм: Надежда Косева за „Клопка”

Най-добър оператор на игрален филм: Крум Родригес за „Гражданинът Светец” (Грузия/България)

Най-добра главна мъжка роля: Александър Трифонов за „Клопка”

Най-добра поддържаща мъжка роля: Ивайло Христов за „Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров

Най-добра главна женска роля: Ели Скорчева за „Уроците на Блага” (България/Германия) на Стефан Командарев

Най-добра поддържаща женска роля: Розалия Абгарян за „Уроците на Блага”

Най-добър монтаж на игрален филм: Бохос Топакбашиян за „Диада” на Яна Титова

Най-добър художник-сценограф на игрален филм: Ивелина Минева за „Клопка”

Най-добър художник по костюми на игрален филм: Ани Владимирова и Татяна Александрова за „Чума” на Иван Владимиров

Най-добър композитор на игрален филм: Петър Дундаков за „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България)

Най-добър звук на игрален филм: Александър Симеонов, Иван Андреев, Бурак Екил и Сонат Ханчер за „Тръстиката” (Тhe Reeds)

Най-добър дебют в игралното кино: „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев

Специална награда на журито за игрален филм: „Диада”

Най-добър късометражен филм: „Свиждане” на Веселин Бойдев

Най-добър пълнометражен игрален филм: „Уроците на Блага”.

Най-добър режисьор на документален филм: Димитър Коцев-Шошо за „Следеният човек”

Най-добър сценарий на документален филм: Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева за „Една провинциална болница”

Най-добър оператор на документален филм: Орлин Руевски за „Последният гларус” на Тонислав Христов

Най-добър композитор на документален филм: Петър Дундаков за „Да летиш с плавници” на Мария Аверина

Най-добър звук на документален филм: Цветелина Цветкова, Юри Цолов, Мариана Вълканова за „Железните момчета” на Станимир Трифонов

Най-добър монтаж на документален филм: Нина Алтъпармакова за „Да летиш с плавинци”

Най-добър дебют на документален филм: „Тиня” на Катя Симеонова

Специална награда на журито за документален филм: „Да летиш с плавници”

Най-добър документален филм: „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева.

Най-добър режисьор на анимационен филм: Димитър Димитров за „Дъщерята на художника”

Най-добър сценарий на анимационен филм: Йоана Атанасова за „Лодка в дъжда”

Най-добра анимация на анимационен филм: Йоана Атанасова и Янко Петров за „Лодка в дъжда”

Най-добър художник на анимационен филм: Пенко Гелев за „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо”

Най-добър композитор на анимационен филм: Михаил Йосифов за „Гнездо” на Настимир Цачев

Най-добър звук на анимационен филм: Наталия Гюрова за „Дъщерята на художника”

Най-добър дебют на анимационен филм: Алекса Траянова и Калина Димитрова за „Бъбривецът”

Специална награда на журито за анимационен филм: „Свързани” на Симеон Сокеров

Най-добър анимационен филм: „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова

Награда за оперативна критика: Божидар Манов

Награда за книга: „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989)”, Деян Статулов

Специален диплом за книга: проф. Александър Грозев, „Киното в България” - том 4.

Награда за цялостен принос към киното – Боян Папазов.

[mihaylovblog]

ЧРД на Ели Скорчева (08.03.1954)! Тук заедно с Георги Новаков в откъс от българския сериен филм "Дом за нашите деца", 1987 г., на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Ели Скорчева (08.03.1954)! Снимка: https://www.24chasa.bg/

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Стефан Попов – (26.02.1947)! Тук заедно с Ели Скорчева в откъс от българския игрален филм "Мадам Бовари от Сливен", 1991 г., на режисьора Емил Цанев, по сценарий на Илия Костов. Оператор е Пламен Кинков. Музиката във филма е композирана от Божидар Пейков, Николай Вълчинов.

[mihaylovblog]

ЧРД на Марин Янев (17.02.1943)! Тук в ролята на д-р Пеев заедно с Ели Скорчева (Тони) в българския игрален филм "Ева на третия етаж", 1987 г., на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Дарина Герова. Оператор е Христо Тотев. Създаден е по повестта „Ева на третия етаж“ на Дарина Герова. Музиката във филма е композирана от Стефан Илиев.

[mihaylovblog]

84 г. от рождението на българския актьор Веселин Вълков (1940 – 2016). Тук заедно с Ели Скорчева в откъс от българския игрален „Адаптация”, 1981 г., на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов.

[mihaylovblog]

74 години от рождението на Антоний Генов (1950 – 2006). Тук заедно с Ели Скорчева в откъс от българския игрален „Адаптация”, 1981 г., на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов.

[mihaylovblog]

10.11.1988 г. - Премиера на българския сериен филм „Неизчезващите“ (3-ти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красим��р Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Ярки филми на 37-то издание на Кинопанорама, но ще ни липсва Владимир Трифонов

За 37-и път отново през ноември фестивалът Киномания, организиран от НДК и Фондация „Имам идея” привлича с прекрасна програма, селекционирали Владимир Трифонов и Хермина Азарян. Но Владо, както го наричахме приятелите отлетя внезапно от нашия свят на 3 октомври твърде млад и в силата си…

Прекрасно е, че  плакатът за Киномания, 2023 на Борис Десподов, аниматор, художник и режисьор е с обич и почит към Владимир Трифонов, който обичаше и познаваше киното, смисъл на живота му да ни свързва него. Любовна ист��рия с познание и отдаденост не дадени всекиму.

От 16 ноември до 3 декември ще можем да се насладим на филмите от селекцията на 37-ото издание на Киномания. Вече са в продажба билетите, както за зала 1 на НДК и кино „Люмиер“, така и за партньорските кина „Одеон“, Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, кино „Влайкова“ и зала „Славейков“.  Отвъд пределите на столицата фестивалните панорами ще се прожектират в „Лъки Дом на киното“ в Пловдив и във Фестивален и конгресен център (ФКЦ)– Варна.

Ели Скорчева в "Уроците на Блага"

По традиция сред акцентите в програмата са редица национални премиери на най-доброто от изминалата година в световното кино, както и вечни класики, с които Киномания отдава почит на големите майстори на седмото изкуство. Фестивалът се открива с филма „Уроците на Блага“на режисьора Стефан Командарев на 16 ноември в зала 1 на НДК. След двете статуетки „Кристален глобус“ от Карлови Вари и редица международни отличия, най-новият филм на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ триумфира и у нас. Фестивалът „Златна роза“, най-големият форум за българско кино, отличи филма със седем награди.

Обявяването на Голямата награда на Festa del Cinema di Roma за филма "Уроците на Блага"на Стефан Командарев

„Уроците на Блага“ беше награден в категориите за най-добър пълнометражен филм, главна женска роля на Ели Скорчева, сценарий, операторско майсторство, като получи също наградата на публиката, наградата на Съюза на българските филмови дейци и диплом за специални постижения за актьора Герасим Георгиев - Геро. Филмът на Стефан Командарев е включен в селекцията за Европейските филмови награди за 2023 г., редом с 40-те най-знакови европейски заглавия на годината, сред които наградените в Кан „Анатомия на едно падане“, „Страсти в кухнята“, „Зона на интерес" и „Падащи листа", наградените във Венеция „Аз, капитан“ и „Зелена граница“ и други.

Стефан Командарев и Ели Скорчева по време на снимките на "Уроците на Блага"

А междувременно „Уроците на Блага“ е с над 15 награди от различни фестивали. В тези дни бе представянето му на 18-ия кинофестивал в Рим, в чиято конкурсна програма намери своето заслужено място. И докато писахме този текст стана ясно, че  „Уроците на Блага“ получи Голямата награда на журито на Festa del Cinema di Roma!  Възхитително, голяма радост за всички нас, които сме щастливи от успеха на талантливи хора! Филмът е и българското предложение за наградите Оскар за чуждоезичен филм. Да му пожелаем успех и да сме щастливи, че Стефан Командарев прави смислено и проникновено кино за нас и света, в който живеем.

На 18 ноември от 19:00 ч. фестивалът се завръща в зала 1, за да срещне публиката с „Жан дю Бари: Фаворитката на краля“. Дългоочакваният филм на Майуен с участието на Джони Деп беше в центъра на откриващата гала на кинофестивала в Кан. Филмът разказва за срещата между френския крал Луи XV и млада жена от работническата класа, надхвърлила очакванията на заобикалящите я сплетничещи благодродници. Освен Деп, който за първи път играе на френски език, в ролите на Жана Воберние и персонажите от двора на краля се превъплъщават самата Майуен и именити френски актьори като Бенжамен Лаверн, Мелвил Пупо, Пиер Ришар и Паскал Грегори.

"Чист късмет", режисьор Уди Алън

Само ден по-късно, на 19 ноември в зала 1 отново ще звучи френска реч, този път в „Чист късмет“, 50-ият филм на Уди Алън като режисьор. След “Всеки казва „Обичам те“ и „Полунощ в Париж“ Алън се връща във френската столица, за да заснеме история за ролята на късмета и случайността. „Чист късмет“ е разказ за Фани и Жан, наглед идеална семейна двойка, чийто живот поема в неочаквана посока, след като Фани среща бивш съученик. Следва изневяра и предумишлено престъпление.

Следващият фестивален уикенд в програмата на Киномания е свързан с имената на други двама от най-значимите съвременни режисьори – Люк Бесон и Ридли Скот.

Хоакин Финикс като Наполеон във филма на Ридли Скот

На 25 ноември в зала 1 публиката ще се потопи в забележителния „Наполеон“ на Ридли Скот. Нетипичен биографичен филм, в който Хоакин Финикс и Ема Кърби се вживяват в сложните отношения между Наполеон и императрица Жозефина, а Ридли Скот предлага своя прочит на бързото, безмилостно изкачване към властта на една от най-разпознаваемите личности от световната история. Отбелязват организаторите.

На 26 ноември, отново от 19:00 ч. Киномания ще представи „Догман“, определян като най-добрия филм на Люк Бесон от години насам. Кейлъб Ландри Джоунс влиза в ролята на млад мъж, белязан от тираничния си баща, който обаче намира спасение в любовта на армията от кучета, за които се грижи. Фантастичен, неистов филм с грандиозни визуални ефекти, бързи екшън сцени и изключително въздействаща музика.

Кейлъб Ландри Джоунс в "Догман", режисьор Люк Бесон

В салоните публиката ще се срещне с любими актьори – Майкъл Кейн като „Великият беглец”, режисиран от Оливър Паркър; Итън Хоук и Педро Паскал в „Странен начин на живот” под режисурата на Педро Алмодовар; Майкъл Фасбендер като треньор на футболния отбор на Американска Самоа в „Гол за победа” на Тайка Уайтити.

Катрин Деньов и Жерар Депардийо в "Последното метро", 1980, режисьор Франсоя Трюфо

Със специални прожекции фестивалът отбелязва и годишнините на Катрин Деньов, Робърт де Ниро, Жерар Депардийо и Джеръми Айрънс.

И следва личен коментар. София е град на киното, одобрен от ЮНЕСКО и ние като зрители сме особено щастливи заради прекрасните фестивали Киномания, София филм фест, CineLibri, Master of Art и други. Важно е да се подчертае, че зад това се крие изключителен труд, познание, любов към киното и изкуството в цялост, както и към нас зрителите. И един парадокс в български контекст – хората, които стоят зад тези фестивали са приятели, помагат си и са пример за смисъл и умението да се радваш на успехите на другия. И затова, извън творческите усилия, са и успешни. Споменаваме го, защото у нас изглежда почти невъзможно. Нямаме да даваме примери, те са известни и не от днес. После не се чудете защо нямаме Нобел за литература, за научни постижения е друга история.

Владимир Трифонов (1973-2023)

Но да се върнем към началото на този текст. Очаква ни силна и вълнуваща Киномания, 2023. Ех, Владо, ще си там Горе, ще гледаш и ще се радваш заедно с нас. Позволи ни да си го представим, а и енергията ти няма как да изчезне. Закон на физиката! ≈

Текст: „ въпреки.com”

Снимки: архив на Киномания и фестивала "Златна роза"