#Доротея Павлова

[vprki]

Честит юбилей на ГХГ във Варна „Борис Георгиев“

2025 година е юбилейна за Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Художественият музей ще отбележи 75-годишнината от своето откриване с внушителна изложба, която ще бъде разположена на цели два етажа на историческата сграда на ул. “Любен Каравелов” 1. В залата на третия етаж са експонирани голямоформатни картини и художествени инсталации от сферата на най-съвременното визуално изразяване.

Варненският художествен музей празнува юбилея си с изложбата “Художниците и галерията”, която ще бъде открита днес на 6 февруари.

“Предисторията на Галерията започва през 1943 година, разказва директорът на културния институт Доротея Павлова, изкуствовед и културолог. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов, и Групата на варненските художници към СБХ. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна.

На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 година официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. „Мусала“ 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. “Любен Каравелов” 1 и от от 1999 година носи името на художника Борис Георгиев.”

Историята на тази сграда, строена за Мъжка гимназия е все още неизяснена напълно. Проектът на сградата е предоставен от Дирекцията на строежите през 1884 г. Същата година, Генчо Кънев е поканен да поеме строителството и  той  успешно завършва сградата само за две години  1884/86. Авторството на сградата е спорн��. Предположенията на проф. Никола Мавродинов са за авторство на шведския архитект Брокс, по това време на работа в Разград. Възможно е да бъде и на чешкия архитект Купка, който строи във Варна, или на италианския архитект Валентино,. Според арх. Маргарита Коева и арх. Никола Тулешков, автор на сградата е австрийският архитект Фридрих Грюнангер.

Архитектурата на Гимназията е в духа на неоготиката, с типичната за англосаксонските страни клинкерна зидария, в комбинация с каменна рустика. Интерес представляват засводените прозорци на първия етаж и извисените фронтони на крайните ризалити, което придава на сградата характерен романтичен силует, необичаен за българската архитектурна традиция. Може би, единствено триделните прозоречни отвори, върху фронтоните, както и елиптичната арка във фоайето, навяват аналогия с подобни решения, в някои от многобройни църкви на Генчо Кънев.

Сградата е един от редките паметници на неоготиката у нас, което я прави още по-ценна, освен безспорните и архитектурно-строителни и качества.

Доротея Павлова, Румен Серафимов и Любен Генов при откриването на изложбата "Август в изкуството", 2023

75 години Варненската галерия следва своята мисия да ��ъхранява и представя художественото наследство на творците от морския град. Ние от „въпреки.com“ сме по много специален начин свързани с галерията, дългогодишен наш партньор, за което сме писали неведнъж, но за това малко по-късно в текста.

Изкуствоведът Румен Серафимов, главен уредник в Галерията /любим наш автор –б.р./, разказва пред ПР на галерията Нина Локмаджиева какъв е бил подходът на кураторския екип при организиране��о на юбилейната експозиция:

“Ще представим мащабна изложба от творби на 75 варненски художници. Ще бъдат експонирани и две самостоятелни изложби - на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години.

Ванко Урумов

Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода 1920-те до 1950-те години. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен “Вулкан” -  силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство.

Георги Велчев

Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева.

Милко Божков

Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването. Почти всички са част от “Вулкан”, те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства. От 70-те години, през 80-те и д��някъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в Б��лгария.

Мария Зафиркова

Изложбата се нарича “Художниците и галерията” и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет.”

Стоимен Стоилов

При откриването на юбилейната изложба ще бъдат връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

В годините в публикации при нас има текстове за не малко от тези художници, които отбелязва Румен Серафимов, както и за големи и важни проекти на галерията. Припомняме някои от тях „Август в изкуството“, Изкуството като противодействие“, на които сме били и медийни партньори. Заедно с това сме имали и общи проекти с участието ни като фондация „Въпреки“. Не само за нас в годините проектът ни „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, 2018. Четирима от най-изявените български творци и преподаватели в областта на изобразителното изкуство – професорите Емил Попов, Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел (1952-2020) и Николай Майсторов участваха в серия от изложби заедно с техни ученици по проекта тогава. Експозициите бяха съпроводени и от разговори и дискусии, като всичко това е  документирано във видео под формата на документален филм от Стефан Джамбазов (1951-2021).  Изложбите бяха реализирани в галерии в София, Варна и Кюстендил.

Андрей Даниел и част от учениците му във Варненската художествена галерия, 2018

По време на подготовката им Андрей Даниел (1952-2020) категорично заяви, че държи изложбата с неговите ученици да бъде в Градската художествена галерия във Варна. Тя му беше много любима…Така и стана. После тази изложба бе показана в София, разделена три – в галериите „Академия“ на НХА, „Стубел“ и галерия- книжарница „Софияпресс“. ”. В нея участваха близо 60 ученици на Андрей Даниел не само от България. И това бяха само около една трета от всички студенти, които са минали през неговото ателие от около 30 години. Художникът бе поканил своите ученици за тази изложба, но те сами трябваше да изберат с какво да се представят. Както и самият Андрей Даниел – неговият избор за собствена творба бе картината „Моят остров”.

"Моят остров" на Андрей Даниел в простр��нството на Варненската художествена галерия, 2018

Може да се тълкува какво събира на своя остров, но при всички случаи неговият остров е духовно пространство, което се стреми да предаде и на своите ученици. На откриването пък на изложбата присъстваха близо една трета от участниците и бяха показани почти сто техни творби. А подготовката за нея беше и изпитание, и удоволствие за нас като организатори, помощници, но и леко странични наблюдатели. Защото тя беше резултат на няколкомесечни усилия и на Андрей Даниел и неговите сътрудници. И имахме прекрасно взаимодействие с професионалния екип на Варненската галерия. Преживяването остава незабравимо…

След като Андрей Даниел напусна нашия свят фондация „Въпреки“ реализира проекта на Стефан Джамбазов, въпреки тежкото му заболяване: Фотоизложба „Андрей Даниел – последните седем години“, в която голяма част от снимките бяха посветени на моменти от изложбата с учениците на Андрей във Варненската галерия. Тя бе показана в галерия „Академия“ на НХА януари – февруари 2021. Имаше нещо символично в това, че тази изложба бе във времето, когато се навършваше една година от кончината на големия художник и преподавател, И то на място, което може да се каже, че беше дом на Андрей през годините – в срещите и контактите с колегите си и студентите в НХА. Галерия „Академия“ беше поредната спирка на тази пътуваща изложба след показването на част от нея на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и цялостно във фоайетата на културния дом „Борис Христов“ в Пловдив по време на Пловдив джаз фест 2020. По проект тя трябваше да бъде представена в Русе, родния град на Андрей по време на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, във Филиала на НХА в Бургас и в Българския културния център в Берлин. Те се отложиха заради пандемичната ситуация, но се експонираха в през септември/октомври, 2021 в Русе, 2022 в Берлин и 2023…

От фотоизложбата "Андрей Даниел - последните седем години" на Стефан Джамбазов във Варненската художествена галерия, 2021

Но преди това в началото на 2021 ни се обади от Варна Румен Серафимов да покажем фотоизложбата и при тях през април. Той и Стефан Джамбазов започнаха подготовката…Но на 15 март Стефан отлетя от нас, а работи до последния си миг, независимо от тежкото онкологично заболяване…Изложбата се откри  на 21 април и продължи до средата на май в Градската галерия „Борис Георгиев“ във Варна, много обичана от Андрей и Стефан. Като куратор Румен Серафимов беше подготвил и изложба с творби на художника от фонда на галерията, както и от фондовете на галериите в Добрич, Силистра и други…

Сашо Анастасов

Споменаваме тези подробности, за да споделим част от прекрасните моменти за нас в сътрудничеството ни в Варненската художествена галерия.

Да им е честита годишнината и да продължават да ни радват с вълнуващи изложби и проекти!≈

„въпреки.com”

Снимки: Александър Николов, Стефан Джамбазов (1951-2021), архив ГХГ, Варна

[vprki]

Проф. Станислав Памукчиев: Живописта на Калина ни обещава безсмъртие

 „Благодаря на всички, които сте днес мен. За мен всяка изложба е празник и благодаря, че с мен на този празник. Благодаря на Анна (Халамян) за отношението и за гостоприемството на моите картини и на мен самата.Благодаря ви, професоре (Станислав Памукчиев), че Ви има.“ Каза прекрасната художничка Калина Мавродиева при откриването на живописната ѝ изложба „По билото“ във варненската галерия A&G Art Meeting.

Изложбата е в рамките на забележителния фестивал "Август в изкуството", който след осем години отново завладява с мащаб, въображение, талант и смисленост, благодарение на създателя си изкуствоведа и куратор Румен Серафимов. Експозицията на Калина Мавродиева се откри час преди официалното начало на артистичния форум, както бяхме писали във „въпреки.com” със сигурност ще остане като едно от най-ярките културни събитие в културния пейзаж на страната ни за годината. Убедени сме, че "Август в изкуството" е и силно предизвикателство и за изкуствоведите от различни поколения да го анализират и като своеобразен феномен като идея и реализация в годините, а сега особено неговото 10-ото юбилейно издание. Ние ще продължим с различни текстове да разказваме за него, за прекрасните изложби в Градската галерия „Борис Георгиев“ на Варна и множество пространства в целия град.

Румен Серафимов и Доротея Павлова

Но да се върнем към изящната изложба на Калина Мавродиева „По билото“ в галерия A&G Art Meeting. За нея художничката споделя пред БНР-Варна: "В тези тихи процеси аз откривам един от пътищата, по които човек може да достигне до извисяване на духа и до вътрешната свобода, така необходими за да се живее истински и пълноценно – казва художничката. В търсене на предпоставките за постигане на тази хармония, аз поглеждам към природата, към съхранението на истинността, към същността. В сериите „По билото“ и „След себе си“ отсъства човешки образ. Той съпреживява видяното. Картините представят погледа му/ми, загледан в розово-синьо небе или гледката, когато върви по билото на планината. За мен тези картини са тихи и усамотени. Какъвто е и вътрешният свят на човека. Те са един път в търсене на щастието и красотата."

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Проф. Станислав Памукчиев откри изложбата  и по много вълнуващ и едновременно с това  проникновен, задълбочен начин представи изкуството на художничката. Публикуваме пълния му текст с благодарност, че го предостави на „въпреки.com”. Жест, който прави за нас не за първи път…

На снимката от ляво на дясно: Анна Халамян, Герхард Хорнман, Калина Мавродиева и проф. Станислав Памукчиев

Позволихме си да го озаглавим така:

КАЛИНА Е ПТИЦА...!

Скъпи приятели,

Калина Мавродиева е разпозната като съвременен художник, тя е харесвана и канена с успех в редица престижни селекции. Последната новина е, че е селектирана за наградата БАЗА, най-престижното селектирано за съвременно българско изкуство за млади художници. Защо е разпозната като съвременен художник, след като бяга стремглаво от бутафорния илюзорен спектакъл на съвременната култура, от политическата и социална коректност, от визуалното зрелище, въоръжено с новите технологии и кодовете на масовата комуникация? Защо, след като развлекателния еклектичен шум на масовата култура е програмно отхвърлен, отказан от нейния осъзнат артистичен избор - естетически и нравствен, който тя брани вече десетилетие убедено. Защо Калина е съвременен художник? Това е въпрос, на който можем и да не отговаряме, ако все още имаме потребност от автентично поетично вживяване, от откровение и съзерцание и сме съхранили духовен импулс, ако все още имаме носталгия по безграничното и вярваме, че изкуството се поражда в недрата на човешката природа и от светлината на човешката душа.

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Скъпи приятели – изкушените и избраните да бъдете в измеренията на поетичните светове на Калина Мавродиева, къде ни води тя, защо така бързо печели доверието ни, защо ни сближава така лесно (тази вечер само при споменаване на името и започнаха ръкопляскания и се разля една хубава усмивка), дори с най-отдалечените ледени върхове и небеса в тази изложба. Тя ни води по белите пътеки на безкрайността, по пътеките на духовната си интуиция за спасение. По тези била, изплували от облаците, разпознаваме гледка, безкрайно отдалечена и познато близка, гледка от високо, от илюминатора на Бога, в която прозира архетипния образ – небе, баща, творец. Гледка проникваща в дълбинната психична памет, от времето, когато сме били летящи, птици или ангели.

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Калина ни сближава в копнежа за Космос. Открива ни в единството между малкото и голямото, парадоксално събира микро с макрокосмоса. Срещата с мидата върху пясъка се превръща в космическо събитие – среща с  чудото на творението, с феномена на съществуването, с неговата изначална тайна. Деликатната пестеливост на естетическата чувствителност и аскетичността на израза, тихо ни препраща към висшите добродетели на Дзен и Дао. Тази естетика настоява, че малкото е повече, че изразът трябва да носи истината като простота, че недоизказаността ни разтваря в дълбочината и непрогледността на смисъла. Изкуството на Калина ни открива в интуицията за нашата тайна, нашата тайна, изправена пред бездната на Космоса, безкрая, вечността.

 От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Сега разбирам – живописта на Калина ни дава картина на безкрая, на безвремието, обещава ни безсмъртие. Обещанието е само за летящите...!

 Сега разбирам, Калина е птица...!

Проф. Станислав Памукчиев

От името на галеристите Анна Халамян и Герхард Хорнман тя каза на откриването на изложбата: „ Искам да ви представя това прекрасно същество и талантлив автор Калина Мавродиева. Надявам се да имате високо удоволствие с нейните творби, както и ние. От една година, откакто се запознахме с нея и сега, след като вчера подредихме изложбата, бяхме щастливи, че сме взели това решение и ще можем по някакъв начин, ако е възможно да я съпътстваме, да бъдем приятели в нейния творчески живот.“

На снимката: проф. Станислав Памукчиев, Анна Халамян и Герхард Хорнман

Изложбата на Калина Мавродиева в елегантното и стилно пространство на варненската галерия A&G Art Meeting се откри на 22 юни и продължава до 15 юли.

Припомняме, че миналата година художничката  представя изложбите "След себе си" в галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия (СГХГ),  в програмата "Място за срещи" - форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. и "Крачки в паметта" в галерия "Капанa" на градската художествена галерия в Пловдив. А в началото на тази, на 19 януари Калина Мавродиева, Камен Старчев и Юлий Таков (неин съпруг) откриха съвместна изложба "Сме и не сме" в столичната галерия Little Bird Place. Тримата автори бяха събрали в изложбата своите представи за същността на природата и непрекъснатите промени.

Калина Мавродиева, Камен Старчев /ц/ и Юлий Таков /д/ в галерия Little Bird Place, януари 2023

Калина Мавродиева е завършила "Живопис" в класа на проф. Андрей Даниел през 2014 г. и е специализирала в Академията за изящни изкуства "Брера" в Милано. През 2015 г. е носител на Награда на колекционерите в конкурса ESSL ART AWARD CEE 2015, а през 2021 г. е отличена с наградата на СБХ в Националната младежка изложба.

Очакваме представянето в традиционната изложба в СГХГ на номинираните за наградата БАЗА, освен Калина Мавродиева, Алина Папазова, Ивелина Иванова, Мартиан Табаков, Никола Грозданов  Вероника Десова и Виктор Петров, като пожелаваме на младите талантливи хора красив път в изкуството и да сбъдват мечтите си в един по-добър, толерантен и смилен свят… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия A&G Art Meeting, личен архив и Стефан Марков

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

P.S. на редактора Зелма Алмалех: Благодаря на Калина Мавродиева за нейните прекрасни картини в изложбата. Приемам ги лично, като най-съкровено споделяне за скритото в нас…

[vprki]

Пристрастията на Виолета Тончева, този път за операта на Варна

Предстои премиерата на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, PR мениджър на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна § Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, посветена на 75-та годишнина от създаването на оперния театър в морския град. От знаменития Петър Райчев.

Това специално издание, чиято премиера е на 10 ноември на Сцена Ротонда е част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния театър във Варна, и предишната книга на авторката с аналогично заглавие „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ 2018, посветена на 100-годишния юбилей на ��раматичен театър „Стоян Бъчваров“, оформят своеобразен двутомник с фокус върху сценичните изкуства във Варна.

„Пристрастно. Операта на Варна“ документира естетическите стремежи и художествените постижения на Държавна опера Варна на базата на интервюта, които Виолета Тончева като журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни артисти, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния театър. Трите раздела „Творците“, „Творческата лаборатория“ и „Рефлексии“ обговарят творческия процес от различни страни, за да го срещнат накрая и с аудиторията, заради която изкуството съществува.

 По този повод публикуваме встъпителния текст към изданието на проф. Боянка Арнаудова, която е от най-стойностните ни изследователи и автори в областта операта. Припомняме, че тази година беше издадена книгата ѝ „Златният век на българската опера“.

Проф. Боянка Арнаудова

АВТЕНТИЧНО И ЕМОЦИОНАЛНО СВ��ДЕТЕЛСТВО

Виолета Тончева, автор на книги и редица публикации за театър и опера, успешно е реализирала нелеката задача да представи някои от най-значимите личности в историята на Варненската опера, чиито искрено споделени мисли и спомени са неоспорими, автентични свидетелства. Чрез тях и благодарение на лични и конкретни, вече дългогодишни наблюдения, Виолета Тончева съумява да очертае магистралните линии, акцентирайки върху някои художествени постижения от изминалото десетилетие.

Озаглавена „Пристрастно. Операта на Варна“, книгата е построена в триделна форма: Творците, Творческата лаборатория и Рефлексии. Впрочем това е конструкцията и на нейната книга за 100-годишнината на Варненския драматичен театър „Пристрастно. Театърът на Варна“. Очевидно замисълът е бил да се създаде юбилеен двутомник с ценна и богата информация, да се съхранят слово и мисъл на известни творци, вградили талант и майсторство в театралния и оперния живот на Варна.

Допада ми и подходът на автора да се притули зад въпросите, винаги дълбоко обмислени и съобразени с професията, индивидуалността и емоционалния профил на интервюирания, поради което в книгата няма незначителни или несъответни отговори. Всеки разговор е подготвен, подчинен на определена цел и обвързан с основната идея – историята се пише от самите творци, поради което и от въпросите, и от отговорите струи откровена любов и пристрастност. Особено се открояват юбилейните разговори с двамата доайени на Варненската опера и дългогодишни художествени лидери – Борислав Иванов, диригент и директор, и Кузман Попов – главен режисьор, чиито принос, ерудиция и сила на духа В. Тончева добре познава. От колоритното и много емоционално слово на Борислав Иванов и Кузман Попов научаваме – и запомняме! – повече, отколкото от една прецизна, но суха историческа справка. В първата част общуваме и с други именити творци на Варненската опера, като солистите Арсени�� Арсов и Линка Стоянова, големият български тенор Емил Иванов, постоянния гост-диригент Григор Паликаров, концертмайсторите Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, художничката Лора Маринова, балетната двойка Румяна Малчева и Денко Стоянов.

Виолета Тончева /с цветята/ при откриването изложбата на сценографката Лора Маринова и съпруга ѝ художник - декоратора Димитър Борисов заедно Даниела Димова /л/ и Доротея Павлова в ГХГ "Борис Георгиев" във Варна

Размисли за безпределния свят на изкуството поражда срещата с българските певци от съвременния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които под диригентството на Павел Балев създават една от кулминациите на юбилейния оперен сезон – концертното изпълнение на „Отело“ от Верди.

В „Пристрастно. Операта на Варна“ закономерно присъства Петър Райчев - знаменит оперен певец със заслуги към българското оперно изкуство, основател на оперния театър в родния си град, заедно със сина си, младия тогава Руслан Райчев. В спомените на внука, наследил името на легендарния си дядо, оживяват събития от миналото, които ни доближават до човешката и творческа същност на Петър Райчев и Руслан Райчев.

Руслан Райчев

Разделът завършва с Даниела Димова, която от 2010 година и до сега, цели 12 години, е директор на Театрално-музикалния продуцентски център Варна, обединил Държавната опера Варна и Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Вече доказан лидер, тя не само познава сложните механизми на многофункционалния и тежък оперен институт, но е и визионер със силна интуиция и фантазия, които я превръщат от чудесен артист в много успешен директор. Защото в трудното за нашата култура време тя опазва Варненската опера, организира интересни турнета и гастроли, осигурява финанси за разкошни постановки, реализира оригинални художествени концепции и не на последно място – привлича с постоянни ангажименти във Варна такива български оперни творци като маестро Павел Балев и режисьора Вера Немирова, които се изявяват предимно извън България. Благодарение на Даниела Димова добре балансираната репертоарна програма на Варненската опера, която включва и любимите шедьоври на операта, но и напълно неизвестни на публиката произведения, също мюзикъли, оперети и детски представления, придава колорит и притегателна сила на афиша.

Вера Немирова

В раздела „Творческата лаборатория“ се проследяват реализациите на шест знакови постановки. Осъществени от наши и чужди режисьори, диригенти, художници, те демонстрират разнообразието от стилове, постановъчни екипи и изпълнители. След премиерната за България „Граф Ори“ – комична опера, един от последните опуси на великия Росини, читателят навлиза дълбоко в творческия процес на първите варненски постановки на „Джоконда“ от Понкиели и „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Графиня Марица“ от Калман и „Дама Пика“ от Чайковски очертават художествените стремежи на Варненската опера, както и репертоарната политика, целяща не само да привлече публиката, но и да развие качествата и сетивата на изпълнителите, стимулирани от индивидуалния вкус и от въображението на интересни личности – диригенти и режисьори. Покрай всичко това читателят осмисля и факта, че във Варненската опера се съхраняват традициите, че е постигнат баланс на добрия вкус и високите естетически норми с предпочитанията на съвременната публика.

Особено ценен е индивидуалният подход на Виолета Тончева към всеки от събеседниците ѝ, предразположен деликатно към откровено споделяне на важни събития – не само в артистичен, но и в личен план, на възгледи, на световъзприемане.

Павел Балев

Във финалните „Рефлексии“ са представени професионални оценки на музикални критици, отзиви на журналисти и мнения на публиката – отражение на това, което се наблюдава и изживява и от другата страна на сцената.

„Пристрастно. Операта на Варна“ е не само юбилейно издание на един престижен български оперен театър. Това е ценен труд, в който фактологията и историцизмът са реализирани посредством оригиналния изказ и личните емоции на избраните персонажи, които интересно и увлекателно подреждат пъстрата мозайка от пътя на Варненската опера. Създадена с чувство и отговорност, с журналистически професионализъм и нескрита любов към Варненската опера, книгата, убедена съм, ще се чете с лекота и интерес не само от „замесените“ в това дело, но и от широк кръг любители на великото изкуство Опера.

Текст: Боянка Арнаудова

Държим да отбележим, че книгата е оформена много добре, а корицата е със специален контекст към една от най-великолепните постановки на Варненската опера в ��одината на юбилея „Дама Пика“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова - детайл от костюма на Графинята. Редактор е Антоанета Добрева, коректор Габриела Каменова, графичен дизайн Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022.

Виолета Тончева е завършила немска филология и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, специализира радиожурналистика в Berliner Rundfunk, завършва радиомениджмънт и PR в квалификационния център на Deutsche Welle Koeln, специализира обществени медии в НБУ София и в BBC London и други. В БНР - Радио Варна работи като автор и водещ на информационно-музикални, културни и публицистични предавания на немски и български език, PR мениджър, автор и модератор на премиери, изложби и други интерактивни културни събития в Концертното студио.

Тя е и автор на публикации във „въпреки.com”, на който държим и оценяваме нейните текстове, написани с много познание и обич към изкуството. Тук може да прочетете великолепния ѝ текст при нас за 100 годишнината на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, за който тя получи и награда от община Варна. Тя е удостоявана и с много други награди в работата си и като журналист, и като преводач от немски език. А като журналисти сме споделяли и с други колеги, че като ПР мениджър на Театрално-музикален продуцентски център Варна е безупречна с информацията и текстовете си. Те не са формално и „студено“ написани, а представят събитието в контекст, емоционално и със задълбочено познание. ≈

Успех на книгата ѝ  „Пристрастно. Операта на Варна“ и на добър час!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Театрално-музикален продуцентски център Варна и на „въпреки.com”