#Георги Богданов

[vprki]

Уроците на Райна Кабаиванска за себеотдаване и посвещение на изкуството

В юбилейната за Райна Кабаиванска 2024 г. Майсторският ѝ клас с Нов български университет отбеляза ��ов рекорд - близо 100 млади певци от 18 държави кандидатстват за участие. Заради рекордния наплив прослушванията ще се проведат в два поредни дни - на 12 и 13 септември, в Софийската опера и балет. Съобщават от НБУ.

Маестра Кабаиванска ще избере десет млади певци, с които ще работи три седмици. „Нащрек съм за избора си на ученици. Трябва голяма концентрация, защото за мен е важно да намеря къде има някакво огънче, артистът къде е. Всички пеят, всички имат глас, обаче трябва да успееш да надникнеш отвъд него и да намериш интелигентност под вълнението.“ Споделя световната прима на операта.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска и НБУ, създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, отдавна се е превърнал в институция с международен авторитет, поставяща София на световната оперна карта.

XXIV Международен майсторски клас ще завърши с Галаконцерт на 2 октомври, 2024 г. на сцената и с оркестъра на първия ни оперен театър под диригентството на Маестро Найден Тодоров. Тогава ще бъдат обявени и стипендиите от благотворителен фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Над 100 стипендии е присъдил от създаването си през 2002 г.

Още едно, грандиозно по замисъл събитие, е блестящ акцент в юбилейната година на Райна Кабаиванска. На 15 септември в Античния театър в Пловдив по покана на фестивала Опера Опън, в партньорство с Нов български университет и с подкрепата на посолството на Италия в България, седем международно известни артисти от Школата на Райна Кабаиванска ще представят вдъхновяваща програма, проследяваща основни моменти от кариерата на българското сопрано. Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Мила Михова, Рейналдо Дроз, Тони Незич и София Соловий ще преведат публиката на Античния театър през вдъхновяващо музикално пътешествие, което ще премине през Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската опера, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид и много други сцени, в които славата на Кабаиванска живее.

Райна Кабаиванска, д-р Георги Текев и Александрина Михайлова

Школата Кабаиванска създава поколения оперни артисти с разпознаваем стил и майсторска техника, научени да изразяват артистичната си свобода. „Гордея се, че когато моите ученици пеят по света, могат да кажат: „Аз учих и в България,“ казва Райна Кабаиванска.

Райна Кабаиванска е сред най-значимите оперни певици на нашето време. Дебютът ѝ в Театро Ла Скала в Милано през 1961 г. е началото на една прекрасна кариера на сцените на всички големи театри и концертни зали по света. В своята 55-годишна артистична кариера е изиграла незабравими роли от репертоар, който е поразителен със своята широта.

Райна Кабаиванска е носител на множество държавни отличия, сред които Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Република Италия, Командор на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република, орден Стара планина.

В последните 25 годин�� Маестра Кабаиванска преподава в Нов български университет в София, Accademia Chigiana в Сиена, Музикалния институт "Веки-Тонели" в Модена. Десетки млади певци по върховете на световните сцени са шлифовани в нейните майсторски класове.

Райна Кабаиванска

2024 година е юбилейна за Райна Кабаиванска. По инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, поредица събития, посветени на великата дива, се обединяват в „Годината на Кабаиванска“.

За инициативата към НБУ се присъединяват Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Посолството на Италия в България, Театро Лучано Павароти в Модена, Театро Масимо в Палермо, Театро Ла Фениче във Венеция и много други.

Припомняме, че Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ. Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Пр��ф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска.

А тази година световната оперна прима Райна Кабаиванска беше приета с почест в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги  и други.

Райна Кабаиванска

В годините не само във Въпреки, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, а ние имаме шанса тя да е сред нас… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Крум Стоев, Александър Томпсън, архив на НБУ

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав С��авов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[balgarianovinite]

Има ли убийци на щаб в "Закрила на детето" Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

Има ли убийци на щаб в “Закрила на детето” Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

[petarnizamov]

Има ли убийци на щаб в "Закрила на детето" Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

Има ли убийци на щаб в “Закрила на детето” Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

[kletamaikabalgaria]

💊💊💊

Снимка от протест срещу "антисемейните закони и антидетските политики" пред Народното събрание. Зад ораторката се вижда огромен плакат с надпис "ГЕОРГИ БОГДАНОВ Тази вечер в полунощ от гара Подуене ще се натоварят 3 вагона за Норвегия с отнети деца от социалните служби и ДАЗД! Спрете ги!"

[buntovnikmk]

ГЕМИЏИИТЕ (СОЛУНСКИТЕ ДИНАМИТЕРИ)

„Македонскиот револуционерен дух најдинамично дојде до израз во 1903 година. Таа година ВМРО собра војска од петнаесет илјади комитаџии и ги постави во отворена битка против тристаилјадната султанова елитна војска. Трите турски вилаети (солунскиот, битолскиот и скопскиот) коишто ја сочинуваа Македонија го кренаа знамето на востанието и војуваа со Османлиската империја три месеци. Тоа беше донкихотовски и луд напор којшто се покажа погубен за населението, бидејќи Турците го задушија востанието со своите општопознати жестокост и свирепост. И покрај тоа, Македонците, една шепа народ коишто се бореа против цела империја, му покажаа на светот дека нивниот слоган „Смрт или слобода” не беше само обична фраза туку нешто за нив сериозно и беа подготвени да го спроведат докрај, вака или онака”. - извадок од „Херои и убијци” на Стојан Христов; глава 6 (Солунските динамитери); 45 страница. Во горенаведениот текст, авторот, во своето ремек-дело, коешто им го препорачуваме на сите наши следбеници, дава опис и се обидува да го долови амбиентот со перо в рака, каков бил во онаа гротескената 1903 година. И без самото востание, во 1903 година, македонскиот беспомошен вресок, болно ќе се слушал низ вавилонската блудница – Европа. Зошто така мислиме? Бидејќи, една група македонски студенти во Солун изведоа низа совршено планирани и темпирани напади, од коишто главен беше разнесувањето на Отоманската банка. Скоро сите од солунските динамитери биле од Велес, а пак самите велешани се познати по својот краен индивидуализам, својата склоност кон преголемата критичност и својот јаросен патриотизам, качества коишто очигледно не си соодветствуваат. Тие младиници не сакаа само да критикуваат; тие беа желни да ѝ придонесат на македонската кауза.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЈА ЗА ДЕЈСТВИЕТО

На 28 април околу пладне во близина на солунското пристаниште, Павел Шатев го потопува со динамит францускиот брод „Гвадалкивир“. Оваа акција излегла двојно успешна, бидејќи бродот бил запален, а патниците сите до еден спасени. Истата вечер Димитар Мечев, Илија Трчков и Милан Арсов поставуваат динамит на железничката пруга Истанбул-Солун и го онеспособуваат возот. И при оваа акција нема жртви, но е предизвикан хаос во железничкиот сообраќај. На 29 април вечерта, околу 8 часот, Константин Кирков поставува 2 кг. динамит на 1цевките со гас за осветлување и на водоводните цевки на Солун. Целиот град е во темница и без вода. Во целиот град владее паника, хаос и страв. Десетина минути по изгаснувањето на осветлувањето, врз Отоманската банка се фрлени две бомби по што Јордан Поп Јорданов - Орцето го активира експлозивот, кој уништува поголем дел од зградата на банката. Во истото време на повеќе локации во Солун гемиџиите фрлаат бомби: Милан Арсов фрла бомба во летниот театар „Алхамбра:, Илија Трчков фрла две бомби на главната улица, Димитар Мечев фрла две бомби пред хотелот „Египет”, Константин Кирков фрла бомба пред „Гранд хотелот”, а Георги Богданов пред кафеаната „Ноја”. Владимир Пингов предизвикува пожар кај „Бошњак-ан”, а потоа фрла бомба пред вратата на „Топхането” (турската државна управа), каде што е застрелан од војници. По овие акции, Мечев и Трчков се вратиле во својот стан и оттаму почнале да фрлаат бомби врз турската војска. Откако фрлиле 50-60 бомби, се самоубиле за да не бидат фатени од турските власти. На 30 април, во борба со турската војска и полиција загинува и Jордан Поп Jорданов - Орцето. На 1 мај, се извршуваат две неуспешни акции. Кирков прави обид да ја крене во воздух солунската телеграфско-поштенската станица, но е убиен од стражарот, а Цветко Трајков прави обид да го убие солунскиот валија Хасан Фехми Паша. Откако не успева, атентаторот се самоубива активирајќи бомба. Да им оддадеме почит на: Јордан Поп Јорданов - Орцето, Константин Кирков, Димитар Мечев, Илија Трчков, Владимир Пингов, Павел Шатев, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Георги Богданов и Цветко Трајков.

[vprki]

Първи Фестивал за европейска солидарност, посветен на падането на Берлинската стена

Първото издание на Фестивала за европейска солидарност е факт. Изключително амбициозна и вдъхновяваща програма, организира с усилията на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Център за четене и култура“ заедно с много партньори и участието на световни интелектуалци.

Повече от 20 събития се провеждат от октомври до декември в София. Фестивалът започна през октомври с няколко предварителни събития, а основната му програма започва след броени дни през ноември. Посветен на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена, софийският Фестивал за европейска солидарност включва серия от разнообразни културни, художествени и академични събития с над 100 участници. Сред тях са професорът от Оксфордския университет Пол Бетс, политолозите Джей Роуел и Иван Кръстев, полският разследващ журналист и писател Игор Янке, френският журналист и кореспондент на Радио Франс Интернасионал в Берлин – Паскал Тибо, посланиците на Германия, Румъния и Украйна в България, писателите Михаил Зигар, Георги Господинов, Джаки Томе, Катя Петровская, виолончелистът Анатоли Кръстев, художниците Красимир Терзиев,  Борис Мисирков и Георги Богданов и още много музиканти, писатели и поети, художници и фотографи, учени и изследователи. Обединяващата тема за всички събития на фестивала е „Стени“ – културните мостове, които ни свързват, и старите и нови бариери, които ни разделят. Негови организатори са Културният център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“, но в събитието се включват над 20 международни организации и партньори.

Част от Берлинската стена днес

Официалното откриване на основната програма на СТЕНИ I Фестивал за европейска солидарност ще бъде на знаковата дата 10 ноември в Аулата на Софийския университет от 19:00 ч., където ще се проведе концертът „Европейски музикални пейзажи от времето на барока“ на фондация „Бахово общество в България“. Произведенията, включени в него, са сред най-значителните музикални творби, част от културното наследство не само на Европа, но и на света.

Мстислав Ростропович свири пред рушащата се Берлинска стена, 1989

На следващия ден (11 ноември) програмата на фестивала продължава с музикалния пърформанс „Ростропович срещу Стената“ от 19:00 ч. пред Мемориала на Берлинската стена в София (парка на НДК). На 11 ноември 1989 г. руският виолончелист и политемигрант Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт: сред отломките около Чекпойнт Чарли той изпълнява вдъхновено, по собствено желание, няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над Стените и комунистическите диктатури. Този жест ще повтори 35 години по-късно българският виртуозен виолончелист проф. Анатоли Кръстев.

Анатоли Кръстев свири на ул. "Цар Самуил" по време на пърформанса "Европа на една софийска улица", организиран от фондация "Въпреки", 2016

На 11 ноември започва и тридневната международна конференция „Стени“, концептуално ядро и програмно събитие на на Фестивала за европейска солидарност. Специално за нея между 11 и 13 ноември ще се съберат водещи историци и политолози от Оксфорд, Рътгърс, Sciences Po, IWM Vienna, Институт „Лайбниц“ за историята и културата на Източна Европа, изследователски център „Марк Блок“ в Берлин, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и много други. Тя ще се проведе в Софийския университет, КООП, РЦСИ „Топлоцентрала“, Френския институт и Дома на Европа. Програмата на конференцията включва и три дискусионни панела, насочени към широката публика и посветени на различни перспективи към темата „Стени“.

На част от Берлинската стена днес

Акцент в първия ще бъдат визуалните образи на стени, прегради, бариери и граници, които не престават да вълнуват колективното въображение: от документалните кадри при падането на Берлинската стена до снимките на президента Тръмп пред оградата на мексикано-американската граница, от легендарния графит с целувката между Хонекер и Брежнев до графитите на Банкси върху стената на Западния бряг. Какво представляват стените в тази почти безбройна визуална продукция – солидни съоръжения за сигурност или ужасни прегради пред свободата? В дискусията „Стените в съвременната визуална култура“ (12 ноември, 17:00 ч., РЦСИ „Топлоцентрала“, Сцена бар) ще ��азговарят художникът Красимир Терзиев, кураторката Владия Михайлова, културологът Кирил Василев, изкуствоведката Десислава Димова и социоложката Мила Минева. Модератор ще бъде културологът и директор на Културния център на СУ – проф. Александър Кьосев.

Александър Андреев

На следващият ден (13 ноември) от 15:00 ч. във Френския институт журналистите Александър Андреев („Дойче веле“), Игор Янке (автор и журналист на свободна практика), Руслан Трад (Atlantic Council), Паскал Тибо (Радио Франс интернасионал) ще разговорят за „Медиите, които рушат и издигат стени. Новите бариери пред журналистиката“. Модератор на дискусията ще бъде Ралица Ковачева (ФЖМК, СУ).

Веднага след това – от 18:00 ч. в Дома на Европа програмата продължава с дискусионния панел „Стени и мостове: перспективата на дипломатите“. В него участват Н.Пр. Ирене Планк, посланик на Германия, Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния; Н. Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна. Модератор ще бъде Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика. Подобна дискусия е истинска рядкост. Тримата професионални дипломати ще обсъдят разделителните линии вътре в ЕС и в Европа, възможностите за дипломатическа превенция на опасности и за посредничество по рискови въпроси, както и възможни сценарии, които дипломацията може да предложи по отношение на популизмите, на културните войни, на поредицата от мигрантски вълни, на дезинформацията, войните в Украйна и Близкия Изток. Дискусията е със свободен достъп, но поради ограничение на местата предварителното записване е задължително: https://tinyurl.com/4sjz85tp.

Работният език на конференцията е английски. За дискусионните панели е осигурен превод на български език.

Друг важен форум започва на 07 ноември и ще продължи до 09 ноември във Военния клуб. Sofia Information Integrity Forum 2024 е посветен на пропагандата и дезинформацията. Организиран от консорциум от неправителствени организации и технологични фирми, в него се включват български и чуждестранни изследователи, експерти в областта на борбата с дезинформацията и информационните технологии.

Михаил Зигар

Между 14 и 16 ноември е времето за литературния поглед към темата. В Националната галерия – Двореца и One Gallery ще се проведат есенните „Литературни срещи“ на фондация „Прочети София“ под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“. „Литературните срещи“ ще поставят акцент върху художествения и остър аналитичен поглед на съвременните писатели и поети. Част от темите, които свързват авторите, ще бъдат: стените, които издигаме и които успяваме да разрушим, войната като основна разделителна линия, законите и държавите, емиграцията, виртуалните стени, пропагандата, хибридната война и смъртта. Специално за тях в София пристигат: известният руски журналист и писател Михаил Зигар, родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка Катя Петровская, германската писателка и журналистка Джаки Томе. Сред основните гости на събитието ще бъдат българските писатели и поети Георги Господинов и Надежда Радулова. В него ще участват още: Йоанна Елми, Стефан Иванов, Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Петър Чухов, Пламен Дойнов. Модератори ще бъдат Димитър Кенаров, Ани Бурова, Тони Николов, Виолета Вичева. Всички събития, които се провеждат на английски или немски език, ще бъдат с превод на български.

Тони Николов

На 14 ноември от 19:00 ч. в Аулата на Софийския университет ще бъде и последното музикално събитие от програмата на СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност. Концертът „Обединени“ е част от фестивала „Изкуството на барока“, организиран от Luxuria Europae. В него ще бъдат включени творби от композиторите Жан Батист Люли, Сен-Коломб-баща, Сен-Коломб-син, Марен Маре, Георг Филип Телеман, Йохан Фридрих Фаш, Георг Фридрих Хендел.

Част от фестивала са и няколко изложби. Художествената намеса COMING SOON / ПРЕДСТОЯЩО ОТКРИВАНЕ на Мисирков/Богданов ще превърне стъклените кубове на галерия „Алма Матер“ в Софийския университет в грейнали витрини на нов търговски обект, изпълнени със сенките на неясни обекти на желанието. „35 години след 1989 г. светлото бъдеще все още предстои…“, пишат авторите. Изложбата ще може да се види между 19 ноември и 06 декември. Откриването на изложбата ще бъде на 19 ноември от 18:30 ч.

Предстоят още изложбите: „Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?“ на артистите Мартин Атанасов, Красимира Буцева и социоложката Марина Лякова, която ще бъде показана в галерията на Гьоте-институт от 12 ноември до 19 декември; „Завръщането на Михайло Парашчук“ – фотографска изложба на Стефан Н. Щерев, която ще може да се види в централното фоайе на СУ „Св. Климент Охридски“ от 18 до 25 ноември. От 05 декември 2024 г. до 31 януари 2025 г. в Галерия Синтезис ще видим изложбата на известния български фотограф Гаро Кешишян – „Строителни войски“.

Най-грандиозното събитие от бутиковата кинопрограма на СТЕНИ, започнала през октомври, безспорно ще бъде премиерата на една от най-големите европейски исторически продукции за годината – „Берлингуер. Голямата амбиция“, част от Киномания. Преди дни копродукцията между Италия, Белгия и ��ългария спечели една от големите награди на 19-ия филмов фестивал в Рим за най-добър актьор за Елио Джермано. Специално за прожекцията в зала 1 на НДК на 22 ноември от 19:00 ч. ще пристигне режисьорът на филма Андреа Сегре, който е сред най-интересните автори на съвременното италианско кино. Филмът пренася на голям екран биографията на Енрико Берлингуер (Елио Джермано), ръководител на Италианската комунистическа партия от 1972 до 1984 г. Историята проследява пътуването му до София през 1973 г., когато избягва предполагаем опит за убийство от страна на българските тайни служби, до убийството на Алдо Моро през 1978 г. и последвалия драматичен край на стратегията на „Историческия компромис“ – значимото усилие за обединяване на католическите и социалистическите народни сили в управлението на Италия.

Част от Берлинската стена днес

Два дни по-рано на 20 ноември от 19:30 ч. в кино „Влайкова“ ще бъде безплатната прожекция на документалния филм на Торстен Кьорнер – „Непримиримите“. Филмът разглежда един по-слабо известен сюжет от историята на ФРГ: борбата на германските жени за място в политиката, започнала през 50-те години на XX век. Архивният материал от заседанията на Бундестага – речите на жени политици и реакциите на техните колеги от мъжки пол – свидетелства за неимоверните усилия, необходими жените да бъдат изслушани и приети сериозно, преди изобщо да може да се говори за равенство. Кьорнер интервюира тези политички и днес спомените им за патриархалните привички на онова време са колкото забавни, толкова и стряскащи. Преди прожекцията Посолството на Германия в България организира и дискусия за жените в политиката, в която ще участват представителки на българските политически партии.

Подробности за цялата мащабна програма на СТЕНИ | Фестивал за европейска солидарност ще намерите в сайта на събитието: https://walls.culturecenter-su.org/

Партньори на събитието са Френски институт в България, Полски институт в София, Гьоте-институт България, РЦСИ „Топлоцентрала“, галерия „Топлоцентрала - Куб“,, фондация „Прочети София“, „Литературни срещи“,  АГИТПРОП, фондация „Бахово общество в България“, фондация „Луксуриа Еуропае“, Sofia Information Integrity Forum, Нов български университет, галерия „Синтезис“, Киномания, фондация „Имам идея“, Национален дворец на културата, фондация „Софийски дискусионен форум“, издателство „Прозорец“, издателство „Жанет 45“, издателство „НИКЕ“, Държавен културен институт, ИСИ-София, Портал Култура и списание „Култура“.

Със съдействието на: Бюрото на Европейския парламент в България, Посолство на Федерална република Германия в София, Посолство на Румъния в Република България, Посолство на Украйна в Република България.

Част от Берлинската стена днес

За моето поколение падането на Берлинската стена е сред най-знаменитите събития в живота ни, което промени света. За жалост, той с днешна дата не стана по-добър, а и вътрешните човешки стени се оказват много трудни за събаряне…Дълга тема. Но програмата на Фестивала за европейска солидарност е забележителна! Нашият призив преди всичко към младите хора, били деца или родени след 1989 година да разберат, да осмислят това, което е било, какво е преодоляно и максимата, че свободата не е даденост, а всекидневно отстояване! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и Стефан Марков

[vprki]

Забележителният проф. Божидар Йонов бе удостоен с Доктор хонорис кауза на НХА

Заслугите на проф. Йонов към ��ационалната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат.

На 15 април 2024 година на официална церемония проф. Божидар Йонов, един от  доайените на НХА бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Художествената академия.

Това e повод да припомним неговото категоричното и разнолико творческо присъствие в различни сфери на визуалното, както и  да разговаряме за ролята на художника в съвременната културна ситуация.

Божидар Йонов и Павел Койчев

Завършил „Декоративно-монументална живопис” при проф.  Георги Богданов, Божидар Йонов допринася за развитието на монументалното изкуство, използвайки различни изразни и пластични средства. Паралелно с това е един от най-активните автори в полето на пространствения, наречен по-късно рекламен дизайн, с многобройни реализации в някои от най-големите международни изложения в: Монреал, Токио, Дамаск, Хановер, Бърно и други. Същевременно в продължение на 13 сезона неговите стилни и силни плакати формират визуалната идентичност на Театър „София”.

Не случайно в биографията му откриваме български и международни отличия за постиженията му в различните сфери на изкуство в които работи като: емайл – наградата от международното биенале в Кечкемет, Унгария; плакат -  златен медал за туристически плакат - Торино, Италия, втора награда от Международен конкурс за плакат, организиран от ООН на тема "Правата на човека" – Страсбург, дипломи от биеналетата във Варшава и Лахти, множество награди от биеналето на българския театрален плакат в Димитровград; реклама - сребърен медал за графичен дизайн на календар от 4-то Международно биенале – Бърно, Чехия; голямата награда за календар на изложението ПринтКом, Международен панаир – Пловдив и др. Носител е на Годишната награда на СБХ „Александър Жендов” за приложна графика и на „Златно перо”. Организирал е и редица самостоятелни изложби, някои от които в: Грийнсбъро, САЩ, Берлин, Виена, Копенхаген, Москва, София, като най-внушителната  от тях - „Три посоки” се състоя в галерия „Академия”.

Божидар Йонов

Водеща фигури в специалността „Рекламен дизайн”, където преподава до 2023 година, той е заемал и различни академични длъжности от  ръководител на катедра до декан на Факултета по приложни изкуства и дизайн и ректор.

Периодът (2003 - 2007), в който проф. Йонов е ректор на НХА се отличава с градивност и утвърждаване на значимостта на институцията в национален и международен план. Неговите специални заслуги за сключването на договора със Сите Ентернасионал де`з ар – Париж; за изграждане на галерия „Академия” продължават да дават плодове, а силното начало с поредицата от знакови изложби е благодатна основа за днешния авторитет на галерията. Времето ни прави свидетели на това колко продуктивни и перспективни са идеите, започнали тогава – разширяване и модернизиране на сградния фонд на НХА, представяне на външни изложби, тясно и ползотворно взаимодействие със значими институции, медии и прочие.

Във всички областти, в които твори Божидар Йонов, оставя трайни следи – негово дело са най-мащабните екстериорни и интериорни произведения от емайл у нас,  а плакатите му за над 120 представления на театър София са знакови и определящи за стила на театъра в продължение на десетилетия - пример за устойчива графична естетика, създадена в симбиоза с реалната културна ситуация и допринасяща за нейното цялостно облагородяване.

Един от съоснователите на Международното триенале на сценичния плакат и негов председател от 2016 година до днес, Б. Йонов има принос за това тази инициатива да се превърне в утвърдена международна институция, събрала „цвета” на световния плакат и практически единствената платформа с подобен мащаб и обхват, отворена  за стотици българските артисти от няколко поколения. Триеналето продължава да променя представите за локална и интернационална сцена и периодично става причина в София да гостуват някои от най-влиятелните фигури от света на плаката: Валдемар Швежи,  Ален ле Кернек,  Жоао Машадо, Шигео Фукуда, Алън Флетчър, Сусумо Ендо, Стасис Ейдригевичус, Владислав Плута, Ищван Орос, Кари Пиппо и много други -  всички, изнесли незабравими публични лекции в НХА.

Проф. Божидар Йонов при връчване на почетното звание от ректора проф. Георги Янков

Без аналог в българската практика от последните 30 години, в Триеналето рамо до рамо се изявяват студенти и професори; едни от най-големите майстори на плаката и дебютанти, на които тепърва им предстои да обновяват изкуството на плаката. Съавтор и съучастник в най-успешните проекти на Триеналето, проф. Йонов  е неизменна част от неговата впечатляваща културна география, разпростираща се в България и по света: Аахен, Базел, Берлин, Братислава, Брюксел, Будапеща, Бургас, Бусан, Варна, Варшава, Вашингто��, Виена, Габрово, Димитровград, Женева, Колорадо, Краков, Лондон, Люксембург, Мадрид, Мексико, Москва, Ниш, Ню Йорк, Париж, Плевен, Пловдив, Прага, Прищина, Самоков, Сеул, Скопие, Сливен, Смолян, Созопол, София, Токио, Хелзинки.

Сред приносите на Божидар Йонов е инициативата за ситуиране на плаката в открита среда, обособявайки специални арт зони, чрез които той се връща в своята най-престижна галерия – улицата. Експозиционните конструкции и десетките изложби на места като площад Славейков, фасадата на НМА в София, кейовата стена на пристанище Бургас, металната и в последствие каменната ограда на художествената галерия в Созопол по време на фестивала Аполония, оградите на няколко училища в страната са показателни за мащаба и енергията на тази част от дейността му.

Божидар Йонов "Рибна пирамида", акварел

Неуморен експериментатор и днес проф. Йонов продължава да работи емайл, плакат, акварел, компютърно генериран дизайн, да създава експозиционни пространства и да е пример за професионализъм, новаторство и отговорност сред колегията и новите поколения, с които ще остане свързан както с педагогическата си, така и със своята творческа дейност.

Коментарите му върху някои актуални процеси и паралелите с миналото, повдигат интересни въпроси относно ролята на художника, на художественото образование и на публичното изкуство.

Проф. Божидар Йонов

В следваща публикация при нас ще ��убликуваме изключително интересния разговор между проф. Йонов и Албена Спасова, в който се разкрива дори и в личен план творецът. Винаги сме били щастливи да разказваме и се срещаме с него по различни поводи. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[vprki]

Изключителна почит за Райна Кабаиванска от Академия „Санта Чечилия“

Световната оперна прима Райна Кабаиванска влиза в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги  и други, съобщават от НБУ.

Райна Кабаиванска е сред най-значимите оперни певици на нашето време. Дебютът ѝ в Театро Ла Скала в Милано през 1961 г. е началото на една прекрасна кариера на сцените на всички големи театри и концертни зали по света. В своята 55-годишна артистична кариера е изиграла незабравими роли от репертоар, който е поразителен със своята широта.

Мария Калас и младата Райна Кабаиванска

Райна Кабаиванска е носител на множество държавни отличия, сред които Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Република Италия, Командор на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република, орден Стара планина.

В последните 25 години Маестра Кабаиванска преподава в Нов български университет в София, Accademia Chigiana в Сиена, Музикалния институт "Веки-Тонели" в Модена. Десетки млади певци по върховете на световните сцени са шлифовани в нейните майсторски класове.

Райна Кабаиванска и Георги Текев на прослушване, 2023

2024 година е юбилейна за Райна Кабаиванска. По инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, поредица събития, посветени на великата дива, се обединяват в „Годината на Кабаиванска“. Сред тях е XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и НБУ, който ще стартира с прослушване на 12 и 13 септември в Софийската опера и балет.

За инициативата към НБУ се присъединяват Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Посолството на Италия в България, Театро Лучано Павароти в Модена, Театро Масимо в Палермо, Театро Ла Фениче във Венеция и много други.

Припомняме, че майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ.

Райна Кабаиванска в зала "България", декември 2023

Т��удно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Проф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка.

Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска. Сред официалните гости бяха д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ и партньор на Кабаиванска в нейните образователни и артистични проекти, настоящият и бившият управители на Ротари клуб – региони Лацио и Сардиния Гуидо Франческети и Франческо Мартино де Карлес, представители на дипломатическия корпус, ръководството на Академия „Санта Чечилия“. Събитието бе част от проекта “Creative UE Opera out of Opera 2” на Академията, съвместно с Ротари Италия 8020 и НБУ. Като специален поздрав към Райна Кабаиванска бе излъчено изпълнение от неин концерт в Академия „Санта Чечилия“ през 1998 година. /Повече за събитието може да прочетете тук/.

Райна Кабаиванска

В годините не само във Въпреки, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук и тук./

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, а ние имаме шанса тя да е сред нас… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Щедростта на Райна Кабаиванска

23 –то издание на Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет ще се проведе от 18 септември до 8 октомври 2023 г. в Софийската опера и балет, съобщават от НБУ. /на снимката Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев на прослушването 2022/

Регистрацията на кандидатите е до 15 септември, а конкурсното прослушване - на 18 септември.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият майсторски клас в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, и се осъществява в партньорство на НБУ със Столичната община, Софийската филхармония и Софийската опера и балет.

Класът предоставя възможност на млади оперни певци да се срещнат с изкуството и опита на Райна Кабаиванска и да усъвършенстват с нея своята вокална техника и интерпретаторски възможности. На конкурсен принцип за участие Райна Кабаиванска избира 10 млади оперни певци, с които работи в продължение на три седмици.

Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

 По време на майсторския клас Райна Кабаиванска ще избере състав за централните роли в операта „Аида“. Поканата е от Софийската опера и балет, спектаклите ще са през месец февруари 2024 г. и са в рамките на проекта на Нов български университет „Школата Кабаиванска на голямата оперна сцена“. Режисьор на спектакъла е световно известният Уго де Ана.

На 8 октомври талантливите млади артисти от майсторския клас ще се представят на Галаконцерт в Софийската опера и балет с оркестъра на първия ни оперен театър под палката на маестро Найден Тодоров. На лауреатите, показали особено високи постижения по време на майсторския клас и Галаконцерта, ще бъдат присъдени стипендии от Фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за обучение в Италия и България и за подпомагане старта на тяхната международна кариера.

Прослушването, 2022, в Камерна зала "България"

И така вече толкова много години Райна Кабаиванска заедно с НБУ щедро създават и изграждат ново талантливо поколение оперни певци от всички краища на света. През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Райна Кабаиванска и Александрина Михайлова

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Световноизвестни имена от съвременната оперна сцена – Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Киара Изотон, Мария Агреста, Мария Радоева, Прити Йенде, Селене Дзанети, Симон Лим, София Соловий, а също и младите надежди на българската оперна традиция Александрина Михайлова и Божидар Божкилов - са стипендианти на дарителския фонд на Маестра Кабаиванска в Нов български университет. Много от тях са вече световноизвестни имена от съвременната оперна сцена.

През декември Школата Кабаиванска отново ще зарадва българската публика. Оперна гала с участието на артисти от майсторските класове на Райна Кабаиванска, представена по-рано през годината на сцените на Опера Бастий в Париж ( 10 февруари 2023)  и Академия „Санта Чечилия“ в Рим (3 май 2023), ще се състои в зала „България“ под акомпанимента на Софийската филхармония и с диригент маестро Найден Тодоров.

След прослушването 2022. От ляво на дясно Георги Текев, Райна Кабаиванска, Найден Тодоров и Боряна Ламбрева

По време на класа Райна Кабаиванска ще избере състав за централните роли в операта „Аида“ на Джузепе  Верди. Спектаклите в Софийската опера и балет ще бъдат през февруари 2024 г. в рамките на проекта на НБУ „Школата Кабаиванска на голямата оперна сцена“.

Не може да не припомним и още нещо много важно – изключителното приятелство между световната Кабаиванска и прекрасната поетеса, писателка и общественичка Блага Димитрова (1922-2003), която в началото, преди да напусне нашия свят е в ръководството на фондация „Райна Кабаиванска“. През 1998 година Блага Димитрова пише за Райна: „Рядко между личностите в изкуството се среща саможертвеност като нейната: прекъсва програмата си, сложния график на концертните си и оперни изяви в името на важна идея. Нейният календар е изключително наситен, но е готова да го наруши, което е невероятно трудно, за да пристигне в нужния момент в България. Така долетя в началото на промяната. Познаваше недъзите на онзи режим, който поддържаше имиджа си чрез славата на хората на изкуството. И дойде в името на обновлението, яви се на сцената сияеща, разтворила обятия като криле, с небесносиня рокля и предизвика истинска еуфория. Но цената бе висока: имаше заплашителни писма изпращани до дома ѝ в Италия - ако дойдела, щяло да ѝ се случи нещо лошо. Когато пристигна, доброволни телохранители от СДС я придружаваха навсякъде. А наоколо - пълно с нейни поклонници. В един разговор ме попита какво може още да направи, освен морално и материално да подкрепя промяната. Тогава като вицепрезидент обикалях сирашките домове и казах, че проблем при нас са децата без семейство. Между тях има много надарени, но талантът им пропада. Добре е да се направи фонд за тези деца, защото музиката се учи с години.

Тя прие идеята и създадохме фонд на името на Райна Кабаиванска. Тя вне��е в него лични средства. Всички приходи от концертите които изнася също са за фонда. Присъединиха се и няколко всеотдайни сътрудници - Климентина Иванова, специалистка по стара българска литература, Мария Петкова, снаха на големия български диригент Добрин Петков и други. При последното си пристигане Райна обяви по телевизията, че в сиропиталището децата се учат да свирят, и призова, ако някой има в дома си стари инструменти, да ги дари на малките музиканти. И като потекоха ценни дарове: пиана, цигулки, китара, една майсторска цигулка… Райна е човек, който буди и доверие и отзивчивост. Чрез примера си тя възражда някогашните дарителски традиции. Децата много я обичат. Те взеха участие в последния й благотворителен концерт в София. Изпълниха няколко народни песни. След концерта за тях бе подготвена трапеза. Райна кипнала от интервюта, не се поколеба да дойде при тях. Посрещнаха я така лъчезарно, че умората й изчезна - с по два банана в ръцете, един през друг, я прегръщаха. Тя умее да е сърдечна с всички, мъдра, деликатна, всеотдайна“.

Годините сега са други, проблемите в глобален план са други и не по-малко кошмарни. Миналата година по време на пребиваването си в България за майсторския си клас Райна Кабаиванска каза пред една от националните телевизии по повод войната на русия срещу Украйна: „Това беше удар в сърцето ми. Не можех да си представя, че в наше време, в XXI век, в Европа ще стане война“. Тогава по решение на УС на фондацията участниците от Украйна бяха освободени от такса за участие, независимо, че тя не е голяма.

Райна Кабаиванска и Георги Текев, Инициатор и продуцент на Майсторския клас в НБУ

От НБУ припомнят и Регламента за кандидатстване и участие в Майсторския клас. Кандидатите трябва да са със завършено музикално образование или студенти в музикални академии и университети и да бъдат до 32-годишна възраст;  За конкурсното прослушване кандидатите е необходимо да подготвят пет арии; Прослушването се провежда лично от Райна Кабаиванска, която избира десет активни участници. Възможен е и допълнителен прием на курсисти; На разположение на участниците са пианисти-корепетитори и преподавател по италиански език.

Повече от 25 години след казаното от Блага Димитрова Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, Софийска филхармония и Стефан Джамбазов

[vprki]

Пътуване с колите на соца във филм и изложба

Българската премиера на документалния филм „Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Мисирков/Богданов закри Международния кинофестивал София ДокуМентал, за което вече писахме във „въпреки.com”. Но филмът има и своето „продължение“ с много интересна и неподозирана изложба с едноименното заглавие в Националната галерия, Двореца.

Тя се откри на 6 октомври и продължава до 27 ноември, заслужава си не само заради великолепното ѝ артистично експониране, но и защото ще погледнем на миналото си с насмешка, може би и с печал, но оптимистично. Мрънкането и носталгията по отминалите години, едва ли правят днешния ни ден по-смислен, за бъдещия да не говорим…

За да тръгнем в посоката на филма и впоследствие на изложбата публикуваме неговия синопсис:

„Запомняща се сбирка от герои из цяла Европа, застинали между миналото и бъдещето. За тях старите социалистически автомобили са най-важните членове на семейството – домашни любимци, които им дават смисъл и надежда в живота. От историята на млада двойка, събрана от любовта към соц-колите, през съдбата на москвича Марийка, единствен спътник на последния клисар на малко родопско селце, през Инстаграм инфлуенсърка с роклички на цветенца, до голямата история, която променя съдбите на героите си — когато трябва да се разделиш с любимата кола, за да преминеш границата към свободния свят. Едно кинопътешествие, направено с много внимание към хората, които обичат свободата и ръмженето на тромавите си коли. Пътуването напред-назад между минало и бъдеще ни дава повод за размисъл върху идентичността и колективната памет на около 500 милиона европейци днес.“

А сценаристите и режисьори на „Колите, с които нахлухме в капитализма“ Борис Мисирков и Георги Богданов споделят: „Любопитни са ни психологическите мотиви за привързаността на хората към тези автомобили. Това е странна форма на носталгия — не толкова по социализма или младостта, а по времето, когато едно превозно средство можеше да се поправи със собствени ръце и с няколко елементарни инструмента. За да имат движещо се возило, шофьорите трябваше да изучат всички детайли по него — и опознаването на колата създаваше истинска връзка между човека и машината.“

Кадър от филма

Филмът е продукция на АГИТПРОП в копродукция със Саксония ��нтъртейнмънт (Германия), Даниш Документари Продакшън (Дания), Хулахоп (Хърватия), Ендорфилм (Чехия), в копродукция с MDR в сътрудничество с ARTE, с подкрепата на Творческа Европа - Програма МЕДИА на ЕС, Датски филмов институт, Хърватски аудиовизуален център, Чешки филмов фонд, ИА "Национален филмов център", в сътрудничество с DR, YLE.   

А в пространството на Двореца при откриването и двамата автори разказаха и нещо друго, свързано преди всичко с мотивацията им и за създаването на изложбата, която е пътуване не само във времето.

Яра Бубнова, Борис Мисирков и Георги Богданов

„Тази изложба помирява нашата шизофреност дали сме кинаджии или някакви свободни артисти. Най-накрая ни се случи една и съща тема да я започнем с филм и да я развием в изложба. Всички неща си имат своите изразни средства, за които може да се кажат различни неща и всеки път нещо ни е липсвало. Сега за първи път ни се случи да изведем нещата докрай. Разходката от зала в зала е разказът, който искахме да направим и той е пред вас.“ Каза Борис Мисирков. А Георги Богданов продължи мисълта му по своя си начин: „Чувстваме се напълно пълноценно – завършваме нашия автомобилен цикъл в творчеството си, преди това щастливо завършихме Портрети, малко преди това Дворцов цикъл, но от седем години сме потопени в автомобилното дело. След като сглобихме филма и не можахме да вкараме много от идеите, които бяхме мислили по време на снимките, се чувствахме длъжни да направим още нещо, с което да доразвием идеята си. Щастливи сме, че това избухна в тази изложба. Благодарни сме, че ни приютихте. Изключително ни се получи в Двореца, освен че обичаме дворци и дворцова атмосфера. Помогна ни да си разкажем историята в пет части в залите и да представим изискано визуално преживяване. Основата са хората, без тях нямаше да се случи.Хората ни подариха част от собствения си живот и да го разкажем в частта „Капсули“.“

Борис Мисирков

Борис Мисирков и Георги Богданов завършват заедно НГДЕК (1990), НАТФИЗ (1996) и експериментален център FABRICA, Италия (1998). Работят в областта на визуалните и аудио-визуалните изкуства. Съучредители на Българско фотографско сдружение и основатели на продуцентска компания „АГИТПРОП“ заедно с Мартичка Божилова, с която също са съученици. Оператори на някои от най-награждаваните нови български документални филми:  „Георги и пеперудите“ (2004), „Проблемът с комарите и други истории“ (2007), „Коридор №8“ (2008), „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (2017). Автори на визуални кампании, видеоклипове, късометражни, пълнометражни и документални филми, сред които: “Софийският Ладино клуб” (2015), „Дворците на народа“ (2018),   “Най-сладкото” (2019).

Мартичка Божилова и Георги Богданов

Беше много приятно, че на откриването на изложбата в Двореца присъстваха и техните многобройни герои, които изпълниха след поканата от авторите централното дворцово стълбище. Усещането, макар и с въображение от страна на публиката, беше като на Червения килим…

Не по-малко възторжена беше и Яра Бубнова, директор на Националната галерия като гостоприемен домакин на експозицията, което си е смело и неординерно решение: „Това с колите навремето беше много тържествен момент за повечето от нас, за нашите родители. Това е изложба част от мейкинга на един много хубав и забавен, но същевременно с това и леко печален филм „Колите, с които нахлухме в капитализма“. Думата нахлухме много ми харесва, защото нахлуваха хората от ГДР, които пресичаха собствената си граница, ние малко по-бавно и по-сложно попаднахме там. Тези коли тогава бяха символ на статус. Оптимистично е по този начин да се анализира миналото, а не да се преживява отново и отново. Не съвсем типичен за нас проект е тази изложба, но си заслужава усилията!“

От изложбата

Куратор на изложбата е Боряна Вълчанова, доктор по изкуствознание. Публикуваме нейния текст при откриването на изложбата.

За нас е изключително удоволствие да ви посрещнем в залите на Двореца и заедно да открием една дългоочаквана изложба посветена на колите, с които нахлухме в капитализма.

Автомобилът – символът на техническия прогрес, е знак за социален статус, предпочитания и олицетворение на начин на живот, към който все повече хора в днешното презадоволено общество се стремят. И ако според героя на Илф и Петров - „великия комбинатор“ Остап Бендер, „автомобилът не е разкош, а превозно средство“, то само допреди по-малко от половин век за половината европейци да притежаваш кола не е било толкова лесно. Поколения мечтаят за „Форда на соц-а“ – Лада или „Фолксвагена на Румъния“ – Дачия. Мнозина се задоволяват с „Траби“ (Трабант), а леко американският силует на Волга-та е символ на принадлежност към висшите кръгове на държавната власт. Колата, произвеждана в бившия източен блок, е опит за преодоляване на технологическата пропаст между капиталистическия и социалистическия начин на живот, тя олицетворява копнежите, надеждите и мечтите, но и разочарованията и компромисите на източноевропейците.

От изложбата

Днес емблематичните автомобили от времето на социализма провокират различни емоции. Част от хората изпитват носталгия, защото са притежавали подобни коли или като деца са се возили в тях. За други те са обект на насмешка или реминисценция от време, което искат да забравят, а най-младите поколения вероятно не могат да ги различат и за тях те са просто ретро коли.   Настоящата изложба и едноименният документален филм не разказват историята на автомобилостроенето в социалистическите страни, нито пък имат ретроспективен характер. Борис Мисирков и Георги Богданов, с присъщото им чувство за хумор,  своеобразен визуален език и очевидна любов към колите, изследват феномена на соц автомобилите в Европа и техните притежатели в наши дни. Тези коли са в музейни експозиции или частни колекции, а нерядко можем да ги видим да се движат и по улиците на големите европейски градове. Чрез богатата палитра от образи на техните собственици, обединени от общата им страст към социалистическата кола, минало и съвремие се преплитат,  допълват и противопоставят в пет ��тделни теми от наратива на изложбата. В „Увод“- а ни приветства холограмният образ на Роналд Рейгън, съпътстван от композиция от 50 макета на автомобили и стела от пресовани ламарини от стари социалистически автомобили.

„Отсечки от миналото“

„Отсечки от миналото“ са пана, оцветени с автомобилна боя в характерните цветовете от епохата, комбинирани с сребърни фото-отпечатъци върху прозрачен филм с отсечки от черно-бели негативи от стари учебници по кормуване. „Фантазми“ е инсталация от фотографии от Инстаграм профилите на  собственички на соц коли в съвременна Русия.

„Капсули на времето“ - Мартин Евгениев

„Капсули на времето“ е серия от портрети и личните истории на собственици на социалистически автомобили от България, а „Епилог“ завършва разказа с инсталация от пет видеопортрета на героите от филма и движещ се текст.  Колите са израз на индивидуалността на техните собственици, които им вдъхват нов живот и съхраняват тяхната история в съвремието ни, белязано от най-високи технологични постижения и иновативен дух. Темата за социалистическото наследство не за първи път е лайтмотив в творчеството на двамата автори.

Участниците във филма

„Колите, с които нахлухме в капитализма“ е своеобразно изследване на историческото ни наследство от тази епоха, барометър за технологичен и научен капацитет. В контекста на тази полемика се провокират редица теми за размисъл – колко стойностно е наследството ни, до каква степен е отражение на една отминала реалност и има ли носталгия по нея.

А пред входа на Двореца стои опакована в златни цветове кола от онова време, радост за децата...Изложбата е изградена артистично, с въображение, с усещане за времето, което обичайно коментираме основно в политико-икономически контекст, а по-малко за това, което е било в главите и душите ни. Дори и когато става дума за една кола…Поредният интригуващ, талантлив и смислен проект на АГИТПРОП, с който успяват да привлекат и много партньори. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Националната галерия и АГИТПРОП

[balgarianovinite]

Йорданка Ценова от "Закрила на детето" Бургас отнема дете и то умира. Защо няма възмездие?

Йорданка Ценова от “Закрила на детето” Бургас отнема дете и то умира. Защо няма възмездие?

[petarnizamov]

Йорданка Ценова от "Закрила на детето" Бургас отнема дете и то умира. Защо няма възмездие?

Йорданка Ценова от “Закрила на детето” Бургас отнема дете и то умира. Защо няма възмездие?

[petarnizamov]

ФОНДАЦИЯ НА БОРИСОВ И САЧЕВА СЪДИ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВЪРНА НАД 30 ДЕЦА ОТНЕТИ ОТ ДЪРЖАВАТА ОТ ДОБРИ РОДИТЕЛИ

ФОНДАЦИЯ НА БОРИСОВ И САЧЕВА СЪДИ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВЪРНА НАД 30 ДЕЦА ОТНЕТИ ОТ ДЪРЖАВАТА ОТ ДОБРИ РОДИТЕЛИ

[balgarianovinite]

ФОНДАЦИЯ НА БОРИСОВ И САЧЕВА СЪДИ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВЪРНА НАД 30 ДЕЦА ОТНЕТИ ОТ ДЪРЖАВАТА ОТ ДОБРИ РОДИТЕЛИ

ФОНДАЦИЯ НА БОРИСОВ И САЧЕВА СЪДИ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВЪРНА НАД 30 ДЕЦА ОТНЕТИ ОТ ДЪРЖАВАТА ОТ ДОБРИ РОДИТЕЛИ