#Георги Богданов

[vprki]

Пътуване с колите на соца във филм и изложба

Българската премиера на документалния филм „Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Мисирков/Богданов закри Международния кинофестивал София ДокуМентал, за което вече писахме във „въпреки.com”. Но филмът има и своето „продължение“ с много интересна и неподозирана изложба с едноименното заглавие в Националната галерия, Двореца.

Тя се откри на 6 октомври и продължава до 27 ноември, заслужава си не само заради великолепното ѝ артистично експониране, но и защото ще погледнем на миналото си с насмешка, може би и с печал, но оптимистично. Мрънкането и носталгията по отминалите години, едва ли правят днешния ни ден по-смислен, за бъдещия да не говорим…

За да тръгнем в посоката на филма и впоследствие на изложбата публикуваме неговия синопсис:

„Запомняща се сбирка от герои из цяла Европа, застинали между миналото и бъдещето. За тях старите социалистически автомобили са най-важните членове на семейството – домашни любимци, които им дават смисъл и надежда в живота. От историята на млада двойка, събрана от любовта към соц-колите, през съдбата на москвича Марийка, единствен спътник на последния клисар на малко родопско селце, през Инстаграм инфлуенсърка с роклички на цветенца, до голямата история, която променя съдбите на героите си — когато трябва да се разделиш с любимата кола, за да преминеш границата към свободния свят. Едно кинопътешествие, направено с много внимание към хората, които обичат свободата и ръмженето на тромавите си коли. Пътуването напред-назад между минало и бъдеще ни дава повод за размисъл върху идентичността и колективната памет на около 500 милиона европейци днес.“

А сценаристите и режисьори на „Колите, с които нахлухме в капитализма“ Борис Мисирков и Георги Богданов споделят: „Любопитни са ни психологическите мотиви за привързаността на хората към тези автомобили. Това е странна форма на носталгия — не толкова по социализма или младостта, а по времето, когато едно превозно средство можеше да се поправи със собствени ръце и с няколко елементарни инструмента. За да имат движещо се возило, шофьорите трябваше да изучат всички детайли по него — и опознаването на колата създаваше истинска връзка между човека и машината.“

Кадър от филма

Филмът е продукция на АГИТПРОП в копродукция със Саксония Ентъртейнмънт (Германия), Даниш Документари Продакшън (Дания), Хулахоп (Хърватия), Ендорфилм (Чехия), в копродукция с MDR в сътрудничество с ARTE, с подкрепата на Творческа Европа - Програма МЕДИА на ЕС, Датски филмов институт, Хърватски аудиовизуален център, Чешки филмов фонд, ИА "Национален филмов център", в сътрудничество с DR, YLE.   

А в пространството на Двореца при откриването и двамата автори разказаха и нещо друго, свързано преди всичко с мотивацията им и за създаването на изложбата, която е пътуване не само във времето.

Яра Бубнова, Борис Мисирков и Георги Богданов

„Тази изложба помирява нашата шизофреност дали сме кинаджии или някакви свободни артисти. Най-накра�� ни се случи една и съща тема да я започнем с филм и да я развием в изложба. Всички неща си имат своите изразни средства, за които може да се кажат различни неща и всеки път нещо ни е липсвало. Сега за първи път ни се случи да изведем нещата докрай. Разходката от зала в зала е разказът, който искахме да направим и той е пред вас.“ Каза Борис Мисирков. А Георги Богданов продължи мисълта му по своя си начин: „Чувстваме се напълно пълноценно – завършваме нашия автомобилен цикъл в творчеството си, преди това щастливо завършихме Портрети, малко преди това Дворцов цикъл, но от седем години сме потопени в автомобилното дело. След като сглобихме филма и не можахме да вкараме много от идеите, които бяхме мислили по време на снимките, се чувствахме длъжни да направим още нещо, с което да доразвием идеята си. Щастливи сме, че това избухна в тази изложба. Благодарни сме, че ни приютихте. Изключително ни се получи в Двореца, освен че обичаме дворци и дворцова атмосфера. Помогна ни да си разкажем историята в пет части в залите и да представим изискано визуално преживяване. Основата са хората, без тях нямаше да се случи.Хората ни подариха част от собствения си живот и да го разкажем в частта „Капсули“.“

Борис Мисирков

Борис Мисирков и Георги Богданов завършват заедно НГДЕК (1990), НАТФИЗ (1996) и експериментален център FABRICA, Италия (1998). Работят в областта на визуалните и аудио-визуалните изкуства. Съучредители на Българско фотографско сдружение и основатели на продуцентска компания „АГИТПРОП“ заедно с Мартичка Божилова, с която също са съученици. Оператори на някои от най-награждаваните нови български документални филми:  „Георги и пеперудите“ (2004), „Проблемът с комарите и други истории“ (2007), „Коридор №8“ (2008), „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (2017). Автори на визуални кампании, видеоклипове, късометражни, пълнометражни и документални филми, сред които: “Софийският Ладино клуб” (2015), „Дворците на народа“ (2018),   “Най-сладкото” (2019).

Мартичка Божилова и Георги Богданов

Беше много приятно, че на откриването на изложбата в Двореца присъстваха и техните многобройни герои, които изпълниха след поканата от авторите централното дворцово стълбище. Усещането, макар и с въображение от страна на публиката, беше като на Червения килим…

Не по-малко възторжена беше и Яра Бубнова, директор на Националната галерия като гостоприемен домакин на експозицията, което си е смело и неординерно решение: „Това с колите навремето беше много тържествен момент за повечето от нас, за нашите родители. Това е изложба част от мейкинга на един много хубав и забавен, но същевременно с това и леко печален филм „Колите, с които нахлухме в капитализма“. Думата нахлухме много ми харесва, защото нахлуваха хората от ГДР, които пресичаха собствената си граница, ние малко по-бавно и по-сложно попаднахме там. Тези коли тогава бяха символ на статус. Оптимистично е по този начин да се анализира миналото, а не да се преживява отново и отново. Не съвсем типичен за на�� проект е тази изложба, но си заслужава усилията!“

От изложбата

Куратор на изложбата е Боряна Вълчанова, доктор по изкуствознание. Публикуваме нейния текст при откриването на изложбата.

За нас е изключително удоволствие да ви посрещнем в залите на Двореца и заедно да открием една дългоочаквана изложба посветена на колите, с които нахлухме в капитализма.

Автомобилът – символът на техническия прогрес, е знак за социален статус, предпочитания и олицетворение на начин на живот, към който все повече хора в днешното презадоволено общество се стремят. И ако според героя на Илф и Петров - „великия комбинатор“ Остап Бендер, „автомобилът не е разкош, а превозно средство“, то само допреди по-малко от половин век за половината европейци да притежаваш кола не е било толкова лесно. Поколения мечтаят за „Форда на соц-а“ – Лада или „Фолксвагена на Румъния“ – Дачия. Мнозина се задоволяват с „Траби“ (Трабант), а леко американският силует на Волга-та е символ на принадлежност към висшите кръгове на държавната власт. Колата, произвеждана в бившия източен блок, е опит за преодоляване на технологическата пропаст между капиталистическия и социалистическия начин на живот, тя олицетворява копнежите, надеждите и мечтите, но и разочарованията и компромисите на източноевропейците.

От изложбата

Днес емблематичните автомобили от времето на социализма провокират различни емоции. Част от хората изпитват носталгия, защото са притежавали подобни коли или като деца са се возили в тях. За други те са обект на насмешка или реминисценция от време, което искат да забравят, а най-младите поколения вероятно не могат да ги различат и за тях те са просто ретро коли.   Настоящата изложба и едноименният документален филм не разказват историята на автомобилостроенето в социалистическите страни, нито пък имат ретроспективен характер. Борис Мисирков и Георги Богданов, с присъщото им чувство за хумор,  своеобразен визуален език и очевидна любов към колите, изследват феномена на соц автомобилите в Европа и техните притежатели в наши дни. Тези коли са в музейни експозиции или частни колекции, а нерядко можем да ги видим да се движат и по улиците на големите европейски градове. Чрез богатата палитра от образи на техните собственици, обединени от общата им страст към социалистическата кола, минало и съвремие се преплитат,  допълват и противопоставят в пет отделни теми от наратива на изложбата. В „Увод“- а ни приветства холограмният образ на Роналд Рейгън, съпътстван от композиция от 50 макета на автомобили и стела от пресовани ламарини от стари социалистически автомобили.

„Отсечки от миналото“

„Отсечки от миналото“ са пана, оцветени с автомобилна боя в характерните цветовете от епохата, комбинирани с сребърни фото-отпечатъци върху прозрачен филм с отсечки от черно-бели негативи от стари учебници по кормуване. „Фантазми“ е инсталация от фотографии от Инстаграм профилите на  собственички на соц коли в съвременна Русия.

„Капсули на времето“ - Мартин Евгениев

„Капсули на времето“ е серия от портрети и личните истории на собственици на социалистически автомобили от България, а „Епилог“ завършва разказа с инсталация от пет видеопортрета на героите от филма и движещ се текст.  Колите са израз на индивидуалността на техните собственици, които им вдъхват нов живот и съхраняват тяхната история в съвремието ни, белязано от най-високи технологични постижения и иновативен дух. Темата за социалистическото наследство не за първи път е лайтмотив в творчеството на двамата автори.

Участниците във филма

„Колите, с които нахлухме в капитализма“ е своеобразно изследване на историческото ни наследство от тази епоха, барометър за технологичен и научен капацитет. В контекста на тази полемика се провокират редица теми за размисъл – колко стойностно е наследството ни, до каква степен е отражение на една отминала реалност и има ли носталгия по нея.

А пред входа на Двореца стои опакована в златни цветове кола от онова време, радост за децата...Изложбата е изградена артистично, с въображение, с усещане за времето, което обичайно коментираме основно в политико-икономически контекст, а по-малко за това, което е било в главите и душите ни. Дори и когато става дума за една кола…Поредният интригуващ, талантлив и смислен проект на АГИТПРОП, с който успяват да привлекат и много партньори. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Националната галерия и АГИТПРОП

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[iustitia-bg]

Има ли убийци на щаб в "Закрила на детето" Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

Има ли убийци на щаб в “Закрила на детето” Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

[balgarianovinite]

Има ли убийци на щаб в "Закрила на детето" Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

Има ли убийци на щаб в “Закрила на детето” Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

[petarnizamov]

Има ли убийци на щаб в "Закрила на детето" Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

Има ли убийци на щаб в “Закрила на детето” Бургас и защо няма възмездие? Разследване !

[kletamaikabalgaria]

💊💊💊

Снимка от протест срещу "антисемейните закони и антидетските политики" пред Народното събрание. Зад ораторката се вижда огромен плакат с надпис "ГЕОРГИ БОГДАНОВ Тази вечер в полунощ от гара Подуене ще се натоварят 3 вагона за Норвегия с отнети деца от социалните служби и ДАЗД! Спрете ги!"

[buntovnikmk]

ГЕМИЏИИТЕ (СОЛУНСКИТЕ ДИНАМИТЕРИ)

„Македонскиот револуционерен дух најдинамично дојде до израз во 1903 година. Таа година ВМРО собра војска од петнаесет илјади комитаџии и ги постави во отворена битка против тристаилјадната султанова елитна војска. Трите турски вилаети (солунскиот, битолскиот и скопскиот) коишто ја сочинуваа Македонија го кренаа знамето на востанието и војуваа со Османлиската империја три месеци. Тоа беше донкихотовски и луд напор којшто се покажа погубен за населението, бидејќи Турците го задушија востанието со своите општопознати жестокост и свирепост. И покрај тоа, Македонците, една шепа народ коишто се бореа против цела империја, му покажаа на светот дека нивниот слоган „Смрт или слобода” не беше само обична фраза туку нешто за нив сериозно и беа подготвени да го спроведат докрај, вака или онака”. - извадок од „Херои и убијци” на Стојан Христов; глава 6 (Солунските динамитери); 45 страница. Во горенаведениот текст, авторот, во своето ремек-дело, коешто им го препорачуваме на сите наши следбеници, дава опис и се обидува да го долови амбиентот со перо в рака, каков бил во онаа гротескената 1903 година. И без самото востание, во 1903 година, македонскиот беспомошен вресок, болно ќе се слушал низ вавилонската блудница – Европа. Зошто така мислиме? Бидејќи, една група македонски студенти во Солун изведоа низа совршено планирани и темпирани напади, од коишто главен беше разнесувањето на Отоманската банка. Скоро сите од солунските динамитери биле од Велес, а пак самите велешани се познати по својот краен индивидуализам, својата склоност кон преголемата критичност и својот јаросен патриотизам, качества коишто очигледно не си соодветствуваат. Тие младиници не сакаа само да критикуваат; тие беа желни да ѝ придонесат на македонската кауза.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЈА ЗА ДЕЈСТВИЕТО

На 28 април околу пладне во близина на солунското пристаниште, Павел Шатев го потопува со динамит францускиот брод „Гвадалкивир“. Оваа акција излегла двојно успешна, бидејќи бродот бил запален, а патниците сите до еден спасени. Истата вечер Димитар Мечев, Илија Трчков и Милан Арсов поставуваат динамит на железничката пруга Истанбул-Солун и го онеспособуваат возот. И при оваа акција нема жртви, но е предизвикан хаос во железничкиот сообраќај. На 29 април вечерта, околу 8 часот, Константин Кирков поставува 2 кг. динамит на 1цевките со гас за осветлување и на водоводните цевки на Солун. Целиот град е во темница и без вода. Во целиот град владее паника, хаос и страв. Десетина минути по изгаснувањето на осветлувањето, врз Отоманската банка се фрлени две бомби по што Јордан Поп Јорданов - Орцето го активира експлозивот, кој уништува поголем дел од зградата на банката. Во истото време на повеќе локации во Солун гемиџиите фрлаат бомби: Милан Арсов фрла бомба во летниот театар „Алхамбра:, Илија Трчков фрла две бомби на главната улица, Димитар Мечев фрла две бомби пред хотелот „Египет”, Константин Кирков фрла бомба пред „Гранд хотелот”, а Георги Богданов пред кафеаната „Ноја”. Владимир Пингов предизвикува пожар кај „Бошњак-ан”, а потоа фрла бомба пред вратата на „Топхането” (турската државна управа), каде што е застрелан од војници. По овие акции, Мечев и Трчков се вратиле во својот стан и оттаму почнале да фрлаат бомби врз турската војска. Откако фрлиле 50-60 бомби, се самоубиле за да не бидат фатени од турските власти. На 30 април, во борба со турската војска и полиција загинува и Jордан Поп Jорданов - Орцето. На 1 мај, се извршуваат две неуспешни акции. Кирков прави обид да ја крене во воздух солунската телеграфско-поштенската станица, но е убиен од стражарот, а Цветко Трајков прави обид да го убие солунскиот валија Хасан Фехми Паша. Откако не успева, атентаторот се самоубива активирајќи бомба. Да им оддадеме почит на: Јордан Поп Јорданов - Орцето, Константин Кирков, Димитар Мечев, Илија Трчков, Владимир Пингов, Павел Шатев, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Георги Богданов и Цветко Трајков.

[vprki]

Уроците на Райна Кабаиванска за себеотдаване и посвещение на изкуството

В юбилейната за Райна Кабаиванска 2024 г. Майсторският ѝ клас с Нов български университет отбеляза нов рекорд - близо 100 млади певци от 18 държави кандидатстват за участие. Заради рекордния наплив прослушванията ще се проведат в два поредни дни - на 12 и 13 септември, в Софийската опера и балет. Съобщават от НБУ.

Маестра Кабаиванска ще избере десет млади певци, с които ще работи три седмици. „Нащрек съм за избора си на ученици. Трябва голяма концентрация, защото за мен е важно да намеря къде има някакво огънче, артистът къде е. Всички пеят, всички имат глас, обаче трябва да успееш да надникнеш отвъд него и да намериш интелигентност под вълнението.“ Споделя световната прима на операта.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска и НБУ, създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, отдавна се е превърнал в институция с международен авторитет, поставяща София на световната оперна карта.

XXIV Международен майсторски клас ще завърши с Галаконцерт на 2 октомври, 2024 г. на сцената и с оркестъра на първия ни оперен театър под диригентството на Маестро Найден Тодоров. Тогава ще бъдат обявени и стипендиите от благотворителен фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Над 100 стипендии е присъдил от създаването си през 2002 г.

Още едно, грандиозно по замисъл събитие, е блестящ акцент в юбилейната година на Райна Кабаиванска. На 15 септември в Античния театър в Пловдив по покана на фестивала Опера Опън, в партньорство с Нов български университет и с подкрепата на посолството на Италия в България, седем международно известни артисти от Школата на Райна Кабаиванска ще представят вдъхновяваща програма, проследяваща основни моменти от кариерата на българското сопрано. Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Мила Михова, Рейналдо Дроз, Тони Незич и София Соловий ще преведат публиката на Античния театър през вдъхновяващо музикално пътешествие, което ще премине през Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската опера, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид и много други сцени, в които славата на Кабаиванска живее.

Райна Кабаиванска, д-р Георги Текев и Александрина Михайлова

Школата Кабаиванска създава поколения оперни артисти с разпознаваем стил и майсторска техника, научени да изразяват артистичната си свобода. „Гордея се, че когато моите ученици пеят по света, могат да кажат: „Аз учих и в България,“ казва Райна Кабаиванска.

Райна Кабаиванска е сред най-значимите оперни певици на нашето време. Дебютът ѝ в Театро Ла Скала в Милано през 1961 г. е началото на една прекрасна кариера на сцените на всички големи театри и концертни зали по света. В своята 55-годишна артистична кариера е изиграла незабравими роли от репертоар, който е поразителен със своята широта.

Райна Кабаиванска е носител на множество държавни отличия, сред които Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Република Италия, Командор на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република, орден Стара планина.

В последните 25 години Маестра Кабаиванска преподава в Нов български университет в София, Accademia Chigiana в Сиена, Музикалния институт "Веки-Тонели" в Модена. Десетки млади певци по върховете на световните сцени са шлифовани в нейните майсторски класове.

Райна Кабаиванска

2024 година е юбилейна за Райна Кабаиванска. По инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, поредица събития, посветени на великата дива, се обединяват в „Годината на Кабаиванска“.

За инициативата към НБУ се присъединяват Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Посолството на Италия в България, Театро Лучано Павароти в Модена, Театро Масимо в Палермо, Театро Ла Фениче във Венеция и много други.

Припомняме, че Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ. Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Проф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска.

А тази година световната оперна прима Райна Кабаиванска беше приета с почест в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги  и други.

Райна Кабаиванска

В годините не само във Въпреки, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, а ние имаме шанса тя да е сред нас… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Крум Стоев, Александър Томпсън, архив на НБУ

[vprki]

Забележителният проф. Божидар Йонов бе удостоен с Доктор хонорис кауза на НХА

Заслугите на проф. Йонов към Националната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат.

На 15 април 2024 година на официална церемония проф. Божидар Йонов, един от  доайените на НХА бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Художествената академия.

Това e повод да припомним неговото категоричното и разнолико творческо присъствие в различни сфери на визуалното, както и  да разговаряме за ролята на художника в съвременната културна ситуация.

Божидар Йонов и Павел Койчев

Завършил „Декоративно-монументална живопис” при проф.  Георги Богданов, Божидар Йонов допринася за развитието на монументалното изкуство, използвайки различни изразни и пластични средства. Паралелно с това е един от най-активните автори в полето на пространствения, наречен по-късно рекламен дизайн, с многобройни реализации в някои от най-големите международни изложения в: Монреал, Токио, Дамаск, Хановер, Бърно и други. Същевременно в продължение на 13 сезона неговите стилни и силни плакати формират визуалната идентичност на Театър „София”.

Не случайно в биографията му откриваме български и международни отличия за постиженията му в различните сфери на изкуство в които работи като: емайл – наградата от международното биенале в Кечкемет, Унгария; плакат -  златен медал за туристически плакат - Торино, Италия, втора награда от Международен конкурс за плакат, организиран от ООН на тема "Правата на човека" – Страсбург, дипломи от биеналетата във Варшава и Лахти, множество награди от биеналето на българския театрален плакат в Димитровград; реклама - сребърен медал за графичен дизайн на календар от 4-то Международно биенале – Бърно, Чехия; голямата награда за календар на изложението ПринтКом, Международен панаир – Пловдив и др. Носител е на Годишната награда на СБХ „Александър Жендов” за приложна графика и на „Златно перо”. Организирал е и редица самостоятелни изложби, някои от които в: Грийнсбъро, САЩ, Берлин, Виена, Копенхаген, Москва, София, като най-внушителната  от тях - „Три посоки” се състоя в галерия „Академия”.

Божидар Йонов

Водеща фигури в специалността „Рекламен дизайн”, където преподава до 2023 година, той е заемал и различни академични длъжности от  ръководител на катедра до декан на Факултета по приложни изкуства и дизайн и ректор.

Периодът (2003 - 2007), в който проф. Йонов е ректор на НХА се отличава с градивност и утвърждаване на значимостта на институцията в национален и международен план. Неговите специални заслуги за сключването на договора със Сите Ентернасионал де`з ар – Париж; за изграждане на галерия „Академия” продължават да дават плодове, а силното начало с поредицата от знакови изложби е благодатна основа за днешния авторитет на галерията. Времето ни прави свидетели на това колко продуктивни и перспективни са идеите, започнали тогава – разширяване и модернизиране на сградния фонд на НХА, представяне на външни изложби, тясно и ползотворно взаимодействие със значими институции, медии и прочие.

Във всички областти, в които твори Божидар Йонов, оставя трайни следи – негово дело са най-мащабните екстериорни и интериорни произведения от емайл у нас,  а плакатите му за над 120 представления на театър София са знакови и определящи за стила на театъра в продължение на десетилетия - пример за устойчива графична естетика, създадена в симбиоза с реалната културна ситуация и допринасяща за нейното цялостно облагородяване.

Един от съоснователите на Международното триенале на сценичния плакат и негов председател от 2016 година до днес, Б. Йонов има принос за това тази инициатива да се превърне в утвърдена международна институция, събрала „цвета” на световния плакат и практически единствената платформа с подобен мащаб и обхват, отворена  за стотици българските артисти от няколко поколения. Триеналето продължава да променя представите за локална и интернационална сцена и периодично става причина в София да гостуват някои от най-влиятелните фигури от света на плаката: Валдемар Швежи,  Ален ле Кернек,  Жоао Машадо, Шигео Фукуда, Алън Флетчър, Сусумо Ендо, Стасис Ейдригевичус, Владислав Плута, Ищван Орос, Кари Пиппо и много други -  всички, изнесли незабравими публични лекции в НХА.

Проф. Божидар Йонов при връчване на почетното звание от ректора проф. Георги Янков

Без аналог в българската практика от последните 30 години, в Триеналето рамо до рамо се изявяват студенти и професори; едни от най-големите майстори на плаката и дебютанти, на които тепърва им предстои да обновяват изкуството на плаката. Съавтор и съучастник в най-успешните проекти на Триеналето, проф. Йонов  е неизменна част от неговата впечатляваща културна география, разпростираща се в България и по света: Аахен, Базел, Берлин, Братислава, Брюксел, Будапеща, Бургас, Бусан, Варна, Варшава, Вашингтон, Виена, Габрово, Димитровград, Женева, Колорадо, Краков, Лондон, Люксембург, Мадрид, Мексико, Москва, Ниш, Ню Йорк, Париж, Плевен, Пловдив, Прага, Прищина, Самоков, Сеул, Скопие, Сливен, Смолян, Созопол, София, Токио, Хелзинки.

Сред приносите на Божидар Йонов е инициативата за ситуиране на плаката в открита среда, обособявайки специални арт зони, чрез които той се връща в своята най-престижна галерия – улицата. Експозиционните конструкции и десетките изложби на места като площад Славейков, фасадата на НМА в София, кейовата стена на пристанище Бургас, металната и в последствие каменната ограда на художествената галерия в Созопол по време на фестивала Аполония, оградите на няколко училища в страната са показателни за мащаба и енергията на тази част от дейността му.

Божидар Йонов "Рибна пирамида", акварел

Неуморен експериментатор и днес проф. Йонов продължава да работи емайл, плакат, акварел, компютърно генериран дизайн, да създава експозиционни пространства и да е пример за професионализъм, новаторство и отговорност сред колегията и новите поколения, с които ще остане свързан както с педагогическата си, така и със своята творческа дейност.

Коментарите му върху някои актуални процеси и паралелите с миналото, повдигат интересни въпроси относно ролята на художника, на художественото образование и на публичното изкуство.

Проф. Божидар Йонов

В следваща публикация при нас ще публикуваме изключително интересния разговор между проф. Йонов и Албена Спасова, в който се разкрива дори и в личен план творецът. Винаги сме били щастливи да разказваме и се срещаме с него по различни поводи. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[vprki]

Изключителна почит за Райна Кабаиванска от Академия „Санта Чечилия“

Световната оперна прима Райна Кабаиванска влиза в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги  и други, съобщават от НБУ.

Райна Кабаиванска е сред най-значимите оперни певици на нашето време. Дебютът ѝ в Театро Ла Скала в Милано през 1961 г. е началото на една прекрасна кариера на сцените на всички големи театри и концертни зали по света. В своята 55-годишна артистична кариера е изиграла незабравими роли от репертоар, който е поразителен със своята широта.

Мария Калас и младата Райна Кабаиванска

Райна Кабаиванска е носител на множество държавни отличия, сред които Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Република Италия, Командор на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република, орден Стара планина.

В последните 25 години Маестра Кабаиванска преподава в Нов български университет в София, Accademia Chigiana в Сиена, Музикалния институт "Веки-Тонели" в Модена. Десетки млади певци по върховете на световните сцени са шлифовани в нейните майсторски класове.

Райна Кабаиванска и Георги Текев на прослушване, 2023

2024 година е юбилейна за Райна Кабаиванска. По инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, поредица събития, посветени на великата дива, се обединяват в „Годината на Кабаиванска“. Сред тях е XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и НБУ, който ще стартира с прослушване на 12 и 13 септември в Софийската опера и балет.

За инициативата към НБУ се присъединяват Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Посолството на Италия в България, Театро Лучано Павароти в Модена, Театро Масимо в Палермо, Театро Ла Фениче във Венеция и много други.

Припомняме, че майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ.

Райна Кабаиванска в зала "България", декември 2023

Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Проф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка.

Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска. Сред официалните гости бяха д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ и партньор на Кабаиванска в нейните образователни и артистични проекти, настоящият и бившият управители на Ротари клуб – региони Лацио и Сардиния Гуидо Франческети и Франческо Мартино де Карлес, представители на дипломатическия корпус, ръководството на Академия „Санта Чечилия“. Събитието бе част от проекта “Creative UE Opera out of Opera 2” на Академията, съвместно с Ротари Италия 8020 и НБУ. Като специален поздрав към Райна Кабаиванска бе излъчено изпълнение от неин концерт в Академия „Санта Чечилия“ през 1998 година. /Повече за събитието може да прочетете тук/.

Райна Кабаиванска

В годините не само във Въпреки, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук и тук./

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, а ние имаме шанса тя да е сред нас… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Щедростта на Райна Кабаиванска

23 –то издание на Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет ще се проведе от 18 септември до 8 октомври 2023 г. в Софийската опера и балет, съобщават от НБУ. /на снимката Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев на прослушването 2022/

Регистрацията на кандидатите е до 15 септември, а конкурсното прослушване - на 18 септември.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият майсторски клас в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, и се осъществява в партньорство на НБУ със Столичната община, Софийската филхармония и Софийската опера и балет.

Класът предоставя възможност на млади оперни певци да се срещнат с изкуството и опита на Райна Кабаиванска и да усъвършенстват с нея своята вокална техника и интерпретаторски възможности. На конкурсен принцип за участие Райна Кабаиванска избира 10 млади оперни певци, с които работи в продължение на три седмици.

Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

 По време на майсторския клас Райна Кабаиванска ще избере състав за централните роли в операта „Аида“. Поканата е от Софийската опера и балет, спектаклите ще са през месец февруари 2024 г. и са в рамките на проекта на Нов български университет „Школата Кабаиванска на голямата оперна сцена“. Режисьор на спектакъла е световно известният Уго де Ана.

На 8 октомври талантливите млади артисти от майсторския клас ще се представят на Галаконцерт в Софийската опера и балет с оркестъра на първия ни оперен театър под палката на маестро Найден Тодоров. На лауреатите, показали особено високи постижения по време на майсторския клас и Галаконцерта, ще бъдат присъдени стипендии от Фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за обучение в Италия и България и за подпомагане старта на тяхната международна кариера.

Прослушването, 2022, в Камерна зала "България"

И така вече толкова много години Райна Кабаиванска заедно с НБУ щедро създават и изграждат ново талантливо поколение оперни певци от всички краища на света. През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016)  и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оп��вестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Райна Кабаиванска и Александрина Михайлова

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Световноизвестни имена от съвременната оперна сцена – Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Киара Изотон, Мария Агреста, Мария Радоева, Прити Йенде, Селене Дзанети, Симон Лим, София Соловий, а също и младите надежди на българската оперна традиция Александрина Михайлова и Божидар Божкилов - са стипендианти на дарителския фонд на Маестра Кабаиванска в Нов български университет. Много от тях са вече световноизвестни имена от съвременната оперна сцена.

През декември Школата Кабаиванска отново ще зарадва българската публика. Оперна гала с участието на артисти от майсторските класове на Райна Кабаиванска, представена по-рано през годината на сцените на Опера Бастий в Париж ( 10 февруари 2023)  и Академия „Санта Чечилия“ в Рим (3 май 2023), ще се състои в зала „България“ под акомпанимента на Софийската филхармония и с диригент маестро Найден Тодоров.

След прослушването 2022. От ляво на дясно Георги Текев, Райна Кабаиванска, Найден Тодоров и Боряна Ламбрева

По време на класа Райна Кабаиванска ще избере състав за централните роли в операта „Аида“ на Джузепе  Верди. Спектаклите в Софийската опера и балет ще бъдат през февруари 2024 г. в рамките на проекта на НБУ „Школата Кабаиванска на голямата оперна сцена“.

Не може да не припомним и още нещо много важно – изключителното приятелство между световната Кабаиванска и прекрасната поетеса, писателка и общественичка Блага Димитрова (1922-2003), която в началото, преди да напусне нашия свят е в ръководството на фондация „Райна Кабаиванска“. През 1998 година Блага Димитрова пише за Райна: „Рядко между личностите в изкуството се среща саможертвеност като нейната: прекъсва програмата си, сложния график на концертните си и оперни изяви в името на важна идея. Нейният календар е изключително наситен, но е готова да го наруши, което е невероятно трудно, за да пристигне в нужния момент в България. Така долетя в началото на промяната. Познаваше недъзите на онзи режим, който поддържаше имиджа си чрез славата на хората на изкуството. И дойде в името на обновлението, яви се на сцената сияеща, разтворила обятия като криле, с небесносиня рокля и предизвика истинска еуфория. Но цената бе висока: имаше заплашителни писма изпращани до дома ѝ в Италия - ако дойдела, щяло да ѝ се случи нещо лошо. Когато пристигна, доброволни телохранители от СДС я придружаваха навсякъде. А наоколо - пълно с нейни поклонници. В един разговор ме попита какво може още да направи, освен морално и материално да подкрепя промяната. Тогава като вицепрезидент обикалях сирашките домове и казах, че проблем при нас са децата без семейство. Между тях има много надарени, но талантът им пропада. Добре е да се направи фонд за тези деца, защото музиката се учи с години.

Тя прие идеята и създадохме фонд на името на Райна Кабаиванска. Тя внесе в него лични средства. Всички приходи от концертите които изнася също са за фонда. Присъединиха се и няколко всеотдайни сътрудници - Климентина Иванова, специалистка по стара българска литература, Мария Петкова, снаха на големия български диригент Добрин Петков и други. При последното си пристигане Райна обяви по телевизията, че в сиропиталището децата се учат да свирят, и призова, ако някой има в дома си стари инструменти, да ги дари на малките музиканти. И като потекоха ценни дарове: пиана, цигулки, китара, една майсторска цигулка… Райна е човек, който буди и доверие и отзивчивост. Чрез примера си тя възражда някогашните дарителски традиции. Децата много я обичат. Те взеха участие в последния й благотворителен концерт в София. Изпълниха няколко народни песни. След концерта за тях бе подготвена трапеза. Райна кипнала от интервюта, не се поколеба да дойде при тях. Посрещнаха я така лъчезарно, че умората й изчезна - с по два банана в ръцете, един през друг, я прегръщаха. Тя умее да е сърдечна с всички, мъдра, деликатна, всеотдайна“.

Годините сега са други, проблемите в глобален план са други и не по-малко кошмарни. Миналата година по време на пребиваването си в България за майсторския си клас Райна Кабаиванска каза пред една от националните телевизии по повод войната на русия срещу Украйна: „Това беше удар в сърцето ми. Не можех да си представя, че в наше време, в XXI век, в Европа ще стане война“. Тогава по решение на УС на фондацията участниците от Украйна бяха освободени от такса за участие, независимо, че тя не е голяма.

Райна Кабаиванска и Георги Т��кев, Инициатор и продуцент на Майсторския клас в НБУ

От НБУ припомнят и Регламента за кандидатстване и участие в Майсторския клас. Кандидатите трябва да са със завършено музикално образование или студенти в музикални академии и университети и да бъдат до 32-годишна възраст;  За конкурсното прослушване кандидатите е необходимо да подготвят пет арии; Прослушването се провежда лично от Райна Кабаиванска, която избира десет активни участници. Възможен е и допълнителен прием на курсисти; На разположение на участниците са пианисти-корепетитори и преподавател по италиански език.

Повече от 25 години след казаното от Блага Димитрова Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, Софийска филхармония и Стефан Джамбазов

[vprki]

Наградите на Портал Култура са съпротива срещу невежеството

В Деня на Народните будители Портал Култура връчи за девета година награди за принос в литературата и хуманитаристиката. Очакваното събитието беше в пространството на книжарница Гринуич между книги, в което се организират и техни премиери. То преди всичко е среща на приятели, съмишленици, талантливи хора, които дълбоко се вълнуват, преживяват не само с творчеството си какво се случва с нас тук и сега.

Тези хора са общност, но за това ще стане дума малко по-късно в текста. Журито от първото издание на наградите е в състав Тони Николов, главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“, философът проф. Калин Янакиев, писателката Теодора Димова, писателят Деян Енев, литераторът проф. Божидар Кунчев. Съвсем не лек труд и вглъбяване през цялата година, за да дадат своята оценка и направят своя избор. В тези награди се оглежда времето ни, а и пространството, в което живеем. А ето ги и наградите не в последователен ред на връчване с цитати от награждаващите членове на журито и наградените с някои коментари и уточнения от нас.

Проф. Михаил Неделчев и Тони Николов

Голямата специална награда на Портал Култура получи проф. Михаил Неделчев за „безспорния му принос към българското литературознание и безкомпромисното отстояване на истината в трудни времена“. Тони Николов го представи така: „Тази година я връчваме на човек, който съчетава в себе си много различни дарби и таланти – той е едновременно литературен историк и литературен теоретик, писател, критик – много, много различни неща. За него проф. Богдан Богданов казва по повод неговата 60 годишнина, че е кощунствено млад, толерантен и критичен.“ Проф. Михаил Неделчев тази година отбелязва своята 80-та годишнина и е все така млад, с невероятен дух, работоспособност. Не само е изключителен изследовател, а с артистичност и научен максимализъм дарява с познание и създава критерии като многостранен литератор. Тони Николов обобщи, обръщайки се към него: „Не мога да представя всичките ти книги, със сигурност или, ако го направя ще ми трябва още една цяла вечер. На твоето честване проф. Пламен Дойнов каза, че можеш да бъде представен само в кръгове от понятия.“

Проф. Михаил Неделчев

От своя страна проф. Мишо Неделчев благодари за високата чест. Сподели с вълнение и красивите изживени срещи и моменти по повод достолепния му юбилей и допълни: „За мен Портал Култура в последните години се превърна в щастлив пристан, който ласкаво приютява моите писания. Но Порталът е и нещо много повече – културното пространство, с което се идентифицирам, където намирам своите актуални четива, от където получавам насърчението, че имам своите съмишленици. Щастлива юбилейна година.“ Специално като доказателство с убеденост напомни за наскоро публикуван текст на проф. Калин Янакиев в Портала „Позорното мълчание за писмото на украинските българи“ като подчерта: „Това е невероятно силен текст Да се събудим, наистина, и да подкрепим тези наши сънародници, които страдат от отвратителната война, която Путин и неговата шайка водят в Украйна. Изключително силен текст!“ /Може да го прочетете в Портал Култура тук /

Журито от ляво на дясно: Тони Николов, Теодора Димова, проф. Божидар Кунчев, Деян Енев и проф. Калин Янакиев

Портал Култура в ежегодните си награди е единствен в страната, който дава приз за хуманитаристика. В тази категория първа награди получи книгата на Георги Борисов „Откаченият вагон“ („Фабер“, 2021) заради неговата „немерена реч“, която разширява хоризонтите на българската словесност. Книгата представи проф. Божидар Кунчев, който каза: “С вълнение и категоричност препоръчвам книгата. Тя се чете на един дъх – един изключително дълбок, проникновен текст, в който има размисъл за всичко това, което е настоящето, миналото, нашата духовност, нашият път през годините, нашата безпътица, стагнацията на сегашното общество, деградацията, упадъка, но преди всичко тя е път към надеждата, към вярата, че нещо утре може да се случи. Книгата е един своеобразен синтез. Събрани са портрети за значими писатели, проникновени текстове за Виктор Ерофеев, за  Юз Алешковски /той почина тази година в САЩ/, много други чуждестранни автори, за Константин Павлов, за Георги Марков, за Георги Рупчев. Георги Борисов го познавам отдавна като талантлив поет, и издател сп. „Факел“, чиито броеве са в библиотеката ми до книгите, които обичам и препрочитам. Георги Борисов е творец наясно с нещата, с истинските стойности. Книгата е написана на един чудесен български език, тази тя е с голям критически заряд, философски заряд с дълбок подтекст. Особено написаното за един от най-любимите ми поети Константин Павлов…“

Георги Борисов

В своя стил на прекрасен поет, на автор с непримиримо си отношение към света, в който живеем и специално тук в България Георги Борисов току-що завърнал се от Париж, за да поучи приза си каза: “Париж… Откаченият вагон е готов да дойде винаги в девета глуха… Никакъв Париж, Париж го няма, Париж, както казва Ванга, един ден ще изчезне. И, наистина, като гледаме какво става, нейните предсказания може би ще се сбъднат. Дай Боже обаче това поне да е софийската улица „Париж“ – какъвто бе случаят навремето с подводницата „Курск“, а не с града с това име. Естествено, че в случаи като този награденият благодари. Това е едно от най-стойностните журита в България. Всички негови членове, участващите в него и четящите нашите книги са категорични творци, с име, хора, които са извън конюнктурата. Това не е конюнктурно жури – каквито има в момента страшно много в България. И най-ценното за мене в случая е, че тази награда ми връчват хора, които дълбоко уважавам, обичам и са мои приятели. Другото, естествено, е обкръжението. Никога не съм очаквал, че ще получа награда за хуманитаристика, винаги съм се изявявал като несериозен поет, който се напива от радост и регистрира от време на време вълнуващи събития от нашето всекидневие... Ето едно от тях например – днес, на първи ноември, в Деня на будителите, беше внесен законопроект на партия „Възраждане“ срещу чуждестранни агенти в България. Тези чуждестранни агенти отдавна върлуват в Съветския съюз, както аз вече наричам Русия, и съм изумен, че нашият, българският парламент търпи подобно своеволие, търпи този произвол и ако няма толкова силата да стане и прогони с ритници и юмруци тези престъпници, то поне да ги натовари на един кораб и да ги прати в Севастопол да бранят Черноморския флот на Съветския съюз! Не може да говорим за този и онзи будител и за това дали българският народ се е събудил, когато стават такива работи пред очите ни. Тази нация е дълбоко заспала и това е, наистина, най-страшното… Прекрасно е това тържество, прекрасно е, че я има фондация „Комунитас“– това е едно от малкото средища на духа в България, от малките пламъчета на културата, която абсолютно загива. Виждаме сред кого се движим и какво става днес. Излезте само на две крачки оттук и вижте какво става на бул. „Витоша“, когато, знаем колко хора бли��о до нас бедстват, нямат вода, нямат ток. Абсолютно безгрижно племе, което и хал хабер си няма от нищо… А може би е и специално доведено до това положение… Много неща ми се блъскаха в главата, докато идвах насам, докато слушах другите колеги, които получиха заслужените си награди. Поздравявам ги от сърце. Какво друго мога да кажа – нищо, нищо, освен това, че съм… откачен… и продължавам да се движа напълно откачено.“

Георги Борисов и Тони Николов

Всички наградени говориха много въодушевено, получавайки авторитетна оценка за постигнатото, но и много загрижено, с болка дори до болезненост за света около нас. Със своята категоричност обаче и характерната му безкомпромисност Георги Борисов бръкна в раната на нашето всекидневие.

Захари Карабашлиев и Теодора Димова

В категория „Проза“ първа награда получи Захари Карабашлиев за романа „Опашката“ („Сиела“, 2021) заради „неподражаемото му майсторство да превърне болките от съвременността в художествено преживяване“. Писателката Теодора Димова връчи наградата, като каза: “За мен един от признаците на писателския талант е безстрашието и куража да се слага пръст в раната и да се доближават теми, които са неудобни, които са парливи, които предизвикват дискусии и много повече нехаресвания, отколкото харесвания. Една рентгенова картина на политическия ни живот. Художествената правда го е засилила да бъде правдив и различен. За да балансира тези политически сюжетни линии, той се вглъбява в съкровени неща и там достига изключително високо художествено майсторство. Цялото жури решихме да му връчим тази заслужена награда.“

Захари Карабашлиев и Георги Господинов, носител на първа награда за проза на Портал Култура, 2021

Захари Карабашлиев прие високото отличие, като също коментира по свой начин ситуацията, в която живеем. „Връщам се от Мюнхен, където се срещнах с много българи, които живеят и работят там. Техните постижения са лични, техните индивидуални битки остават индивидуални, неприобщени от нашата голяма война, в която щем не щем, всички ние сме въвлечени. Това е войната с войнстващото невежество. Но защо това не се превръща в наша обща победа. За мен все още не е ясно, търся отговора на този въпрос. Ценна ми е тази награда, защото това, което правите вие е общност, това което правите години подред е едно всекидневно, постоянно градене на общност. Ценна ми е наградата, защото на щурмоваците на невежеството – трябва да оказваме съпротива и ми се ще всички ние, които сме тук да я оказваме и с думи, и с действия не само на ум, не само в мислите си, а да се поддържаме едни други в тази наша по-голяма борба. Благодаря на всички, които сте тук, на всички свои колеги, писатели, публицисти, книжари – всички вие сте будители!“

От няколко години Портал Култура връчва и втори награди в различните категории. Специалната награда бе присъдена на преводачката доц. Анна Николова заради „забележителното ѝ преводаческо дело от латински език и пресътворяването на „Изповеди“ на св. Аврелий Августин“.

Проф. Калин Янакиев и доц. Анна Николова

Наградата ѝ връчи проф. Калин Янакиев, който сподели: “Вече от десетилетия преподавам на студентите си Средновековна култура, но и до ден-днешен парадигмата да чета и предавам прехода от Римска античност в Средновековие, аз съм научил от лекциите на Анна Николова. Те бяха невероятни. Никога не съм бил класически филолог, но посещавах нейните лекции и го правех с невероятно удоволствие. До този момент ги помня, те по някакъв начин присъстват в моята преподавателска работа, която вече към своето пенсиониране. Тя има много голяма заслуга за това ние най-сетне на български език да се запознаем с някои от големите образци на християнската литература. Тя преведе Изповедите на Блажения Августин – този велик християнски мислител и отец на църквата, за което трябва да ѝ благодарим. Тя не е превела само това, превела е много антични автори –като има и изследвания в тази област. Пожелавам ѝ на спокойствие да превежда.“ Наградената Анна Николова благодари и си пожела същото – да превежда. „Това е не само за мене, а и за латинистиката в България. Това е труд не е толкова показен, но е труд и се дължи на цялата наша култура. Без това не може. Последните 50 години вече има повече преведени текстове при това и качествено преведени.“

Деян Енев, проф. Калин Янакиев и Антония Апостолова

Втората награда в категория „Проза“ бе присъдена на Антония Апостолова за романа „Нас, които ни няма“ (Издателство „Жанет 45“, 2021 г.) заради „разказваческото ѝ умение да облече в думи неназовимото и така да превърне човешкия дъх в дихание на цяло поколение“. Наградата връчи писателят Деян Енев като подчерта: “Романът оправдава сърцевината на писането. Романът има своята конструкция, наподобяваща множество концентрични кръгове, които се срещат и наслагват, но тя е толкова фина, че може да бъде разшифрована и изследвана същински само от много задълбочен литературоведски анализ. Авторката е избрала най-трудното – да описва състояния, а не събития, но успява да увлече в цялата невидима мрежа на живота. Това е роман за изграждането, за израстването на човешкото в самото осъзнато начало на човешкия път и за взаимната помощ на това израстване, за готовността да отдадеш цялата си душа на другия и да приемаш неговата душа, докато не станете едно. Това е роман за доверието.“ За творбата си авторката каза: „Моя роман е посветен на моите любими мъртви. Моите мъртви са моите будители, заради които написах тази книга. Миналото е такава територия, че там дори и Бог не може да пристъпи, той н не може да промени миналото, на него се надяваме единствено на бъдещето. Но литературата прави това, дръзва да съживи мъртвите. Смъртта е тази, която изчиства и решава.“ И пожела да бъдем любопитни към собствената си литература.

Проф. вили Лилков и проф. Калин Янакиев

Втората награда в категория Хуманитаристика спечели книгата на Вили Лилков „Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи“ („Сиела“, 2021) заради „документалния му прочит на „бели страници“ от българската история“.

Проф. Калин Янакиев връчи ценното отличие с думите: „Вили Лилков прави всичко, за да запечата в съзнанието ни онова, което е било – и преди нас, и преди нашето поколение.  Много въздишаме в България затова, че престъпленията на комунизма, изобщо, атмосферата на комунизма не е достатъчно изяснена, ние не я познаваме. Тя излиза от паметта ни. Много от младите хора, въобще, не могат да си представят какво е било тогава, а то беше само преди 33 години.“

„За мен тази награда е огромна изненада, признание, стимул, радост, тепърва ще преосмислям това, което ми се случи тази вечер”, изказа благодарността си проф. Лилков и насочи вниманието на публиката към целта на книгата му, посветена на непознатите герои, защитили българските евреи по време на Втората световна война. „Моята задача в тази книга е да възкреся спомена за смелите българи във всеки един град в България, които не от друго, а от чиста човещина и хуманност са помагали на евреите през онези години. Ще завърша с думите на митрополит Кирил, който вече като патриарх български е на посещение в Тел Авив, заобиколен от голяма тълпа. Някой казва: „Вие имате най-голяма заслуга за спасяването на българските евреи!“. Той отговаря скромно: „Изпълненият дълг не е заслуга.““

Мартин Димитров

Специалната награда на фондация „Комунитас“ за принос към гражданското общество получи Мартин Димитров, депутат от Демократична България, заради „законовата защита на социално уязвимите и подкрепата на дарителството в българското общество“.

Беше прекрасно събитие на фона на всичко, което ни се случва всекидневно - политически, нравствено, на фона на зловещата война на Русия срещу независима и свободна Украйна. Но смисълът е смисъл и е важно да продължаваме напред точно заради тази общност и заедност, въпреки, в името на стойностната литература и човечността. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

"София ДокуМентал" – фестивал с мисия

 „Няма да променим света, но ще го предизвикаме. Един човек да променим, би било сериозно постижение.“ Каза за „въпреки.com” Мартичка Божилова, директор на Международния фестивала  София ДокуМентал по повод неговото трето издание.

Фестивалът се организира от Балкански документален център и фондация “Конрад Аденауер” в партньорство с Чешки център София и Посолството на Чешката република в София. Третото издание се проведе тази есен между 19 и 28 септември, като основната му тема отново е отстояването на демократичните ценности - свобода на словото и борбата против дискриминацията.

Тази година София ДокуМентал показа силна селекция от повече от 25 документални филми от България, Европа и света. Програмацията включваше подбор на най-стойностното премиерно за България документално кино през изминалата година.  Видяхме заглавия от световни А-фестивали - Берлинале, Кан, Сънданс, IDFA-Амстердам, ДокЛайпциг и още много други. Филмите са обвързани, освен с теми като равноправие, екология, свобода на медиите, така и с важни събития като войната в Украйна, бежанската криза, политическата нестабилност в Европа и засилването на крайно десни влияния. На фокус бяха филми за феномени като ТикТок, Навални, интернет инфлуенсъри и двата предварително най-чакани български документални филми на годината: „Колите, с които нахлухме в капитализма“ и „Нямаш място в нашия град“.

Ние продължаваме нашия разговор с Мартичка Божилова, не само директор на фестивала, но  кинодокументалистка и продуцентка, начело на екипа на продуцентска компания „Агитпроп“. Тя споделя, че са специални нейните пристрастия към документалното кино, които заедно с колегите ѝ са я вдъхновили и амбицирали за създаването на този изключителен фестивал.

„Има много добри филми, което е трудно и всеки, който разбира как се взимат филми, как се преговаря да дойдат тук, в България, е сложна задача и съм благодарна, че успяхме. Програмата е много силна / с нея разговаряхме на 22 септември, когато се връчиха наградите – б.а./, опитваме се да съберем възможн�� най-разнообразни филми от цял свят. Но имаме и сериозни критерии - те да са на най-високо ниво като творческа изява, като амбиция в начина, по който се разказва историята. Да бъде емоционална, да докосва зрителя, да бъде за по-широка публика, да разказва за важните, наистина, важните теми, които в съвремието ни вълнуват. Имаме отправни точки – няма как да нямаме фокуса Украйна и то най-новите филми „Марипул2“, „Вътрешни войни“.

"Вътрешни войни"

Показваме също и какво става в Русия през филми, които са финансирани извън нея, но смели документалисти са снимали там какво се случва. Това го показваме от първа ръка, има голям интерес. Показваме филми за насилие над журналисти, натиск върху съдии, нещо, което толкова ни вълнува тук в България. Хората, които гледат тези филми веднага могат да направят аналогия с нашата ситуация. Показваме най-новите български премиери, много се радвам, че се довериха на нас, и ги показваме за първи път в България. Филмът „Нямаш място в нашия град“ на режисьора Николай Стефанов, който ни  пренася в град Перник през историите на няколко негови жители, част от фен клуба на местния футболен отбор. Другият филм е на Борис Мисирков и Георги Богданов „Колите, с които нахлухме в капитализма“. /за него подробно ще разкажем в следващ наш текст/.

„Колите, с които нахлухме в капитализма“

Филмът „Навални“ го показваме с голяма дискусия в партньорство с Европейския парламент, тъй като той е носител на тяхната награда за свобода на мисълта на името на ак. Андрей Сахаров за 2021 г. Много хора са гледали този филм, но сега в дискусията с участието на Христо Грозев се коментира и начина как се прави разследваща журналистика в съвременния свят, когато журналистите са под прицел.“ Допълва Мартичка Божилова./филмът на режисьора Даниел Роър получи наградата на публиката, която на церемонията бе приета от Джефри Уайншенкър, съветник по обществените въпроси на Посолството на САЩ в България /.  

Мартичка Божилова и Джефри Уайншенкър

В разговора ни с Мартичка Божилова горим за младата иранка Махса Амини, която почина след като бе задържана от нравствената полиция заради неспазване на строгите правила за носене на хиджаб. „Това е страшно, ние от самото начало на фестивала имаме фокус върху жените. Имаме секция „Силни жени“, но имаме и конкурсна програма, която е широко спектърна, в която има награда за най-добър филм, направен от жена режисьор. Има много разнообразни теми и филми в този раздел, като почнем от Вуковарските жени „По-силни от травмата“  на Ведрана Прибачич, жертви на сексуално насилие по време на Югославската война, които сега разкриват какво им се е случило, въпреки техните културни задръжки. И каква травма е това! Невероятен филм.

„По-силни от травмата“

Разказваме за жените войници в Украйна в този конкурс „Вътрешни войни“ на Маша Кондакова. Има съвсем друг филм от жена за океанолога за Жак Ив Кусто, който до последния момент на живота си се бори за спасяването на планетата -  „Да станеш Кусто“ на Лиз Гарбъс. Двукратно номинираната за Оскар режисьорка Лиз Гарбъс надниква в живота на Жак-Ив Кусто, емблематичните му филми, изобретения и преживявания, които са го превърнали в най-разпознаваемия екологичен глас на 20-ти век — той е човекът, който вдъхновява поколения да пазят Земята.  Новите поколения не го знаят и затова този филм е много релевантен. Като попитах публиката, половината не го знаеха. Документалното кино е за това да работи и да държи будни хората. Защото нищо не е тръгнало от нас. Всичко си има причина в миналото и само така можем да продължим напред.

„Да станеш Кусто“

И Конференцията, която направихме, посветена на архивите в киното и филма, който разказва за Холокоста по един невероятен начин „Безкрайни три минути“.  Потресаващ филм…“

Това е много специален филм на базата на триминутна целулоидна лента, открита след много години от внука на този, който я е заснел преди повече от 80 години.  В основата на този документален исторически филм е заснетото през 1938 г. от Дейвид Курц в полско градче с преобладаващо еврейско население. Той е живял там, но заминава за САЩ, където има проспериращ бизнес и в едно пътуване до Европа се връща в градчето и снима хората. След време внукът му търси историята на тези хора и какво се е случило с тях. Малцина са оцелели след Холокостта. Но отношението към всяко от тези лица и малкото изнамерени като име и тези другите, които са унищожени в нацистките лагери на смъртта променя представата ни за време. Защото тези хора остават, макар и безименни, с присъствието и емоциите си на градския площад в полското градче. Гласът на Хелена Бонъм Картър ни води през този филм-есе, посветен на историята и спомените от времето, в което Холокостът все още не е настъпил. Невероятен филм, всъщност, за неосъществените човешки животи само защото тези хора от триминутната любителска лента са евреи.

Една от дискусиите в рамките на фестивала

Това ни връща като размисъл към книгата на американския професор от Йейлския университет Тимъти Снайдър „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“. ”Нацисткият и съветският режим превръщат хората в бройки, някои от които можем само да изчисляваме, други да пресъздаваме доста точно. На нас, като учени, се пада задачата да издирим тези бройки и да ги поставим в перспектива. На нас, като човеци, се пада задачата да превърнем бройките отново в хора. Ако не сме в състояние да го сторим, значи, Хитлер и Сталин са оформили не само нашия свят, но и нашата човешка природа.” Това са финалните думи в последната глава „Заключение: Човешката природа” на книгата.

Издаването на тази книга у нас от издателство „Рива“ 2015 г. става възможно с помощта на дарителска акция, инициирана от доц. Красен Станчев и от проф. Надя Данова, при която 46 души дариха средства, с които се поеха половината от издателските разходи. Прекрасният превод на „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“ е на  Аглика Маркова, а редактори са  Борислав Дичев и Емил Коен, който публикува и превежда и други важни текстове на Тимъти Снайдър. За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук https://въпреки.com/post/123136519441#more

През 2014 година имахме възможността да присъстваме на лекцията му „Минало несвършено: Историята, Русия, Украйна и Европа” в Червената къща, която се състоя при изключителен интерес. Връщаме се за малко във времето с единствения мотив да подчертаем изключителния смисъл и важност на фестивала София ДокуМентал, защото той акцентира именно върху човека, неговите права, живота му и днес в съвременния ни свят, когато като че ли се отчитат само бройките. Загинали журналисти, изнасилени или малтретирани жени, убитите в Украйна…

А Мартичка Божилова споделя: „Опитваме се да разгледаме всички релевантни в момента теми, защото ксенофобията вилнее, антисемитизмът, също. Знам, че в момента е смело да се постъпва така, но ние трябва да го направим, въпреки че получаваме анонимни обаждания, хейт в социалните мрежи, но имаме мисията да показваме тези филми и да ги дискутираме, да създаваме дебат. “

Срещи и дискусии

Тази година София ДокуМентал постави и началото на форума “Балкански документален пазар” - първия в България международен форум за документалисти и професионалисти от индустрията. Част от програмата на този форум беше и публична презентация (пичинг) на проектите с ментор и модератор Роберт Зубер, хърватски продуцент и режисьор пред международно жури. Ще очакваме на следващо издание на фестивала наградените проекти като реализирани филми.

Международното жури на София ДокуМентал 2022 в състав Ваня Ямбрович (Хърватия), Ветон Нуркулари (Косово) и Ксения Шиманска (Украйна) присъди наградите: Специалната награда за „Красотата на звяра“ на режисьорката Анна  Немеш (Унгария), за най-добър режисьор на Маруся Сироечовская за филма „Как да спасиш мъртъв приятел“,  копродукция на Швеция,Норвегия, Франция и Германия.

„Красотата на звяра“

Припомняме, че през декември (10-18) 2020 година в сложната ситуация на противоепидемичните мерки заради Ковид-19 се появи за първи път фестивалът София Документал. Организаторите го нарекоха нулев, защото бе само онлайн. Той се откри  с швейцарско-мексиканската копродукция „Р��диомълчание”, а ние го определихме като един нов изключително интересен, актуален и амбициозен фестивал, защото неговият фокус са човешките  права. /За него във „въпреки.com” може да прочетете тук /

Миналата година от 7 до 14 септември се състоя неговото първо издание, както го нарекоха организаторите, защото беше на живо, но всъщност си беше второ издание.Тогава видяхме най-доброто от съвременното документално кино с награди от „Сънданс“ и „Берлинале“, с номинации и отличия „Оскар“ в контекста за човешките права. /За него във „въпреки.com” може да прочетете тук /

Организаторите от Балкански документален център, Фондация Конрад Аденауер и Чешки център, фестивалният директор Мартичка Божилова още тогава заедно с партньорите си изразиха амбицията се да превърнат „София ДокуМентал“ в едно от най-значимите събития в културния календар на София. С днешна дата можем да кажем, че тази тяхна цел е изпълнена, като имаме предвид интереса и активността на публиката предимно от млади хора. Това е шанс и надежда, въпреки сложността, дори трагизма на времето, в което живеем. Но въпросът е как и можем ли да променим света. Едва ли можем да бъдем оптимисти, но усилията имат смисъл…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот