#Вардарска Македония

[shevitsa]

Examples of embroidery on traditional clothes from Vardar (North) Macedonia. | Везани части от носии от Вардарска Македония.

I. 57, 58 — Headkerchiefs embroidered in silken and golden thread, region of Debar. | Мотиви от кърпа за глава, Дебърско.

II. 59 — Hem of a chemise from Prilep. | Пола на кошула, Прилепско. 60 — Sleeve of a chemise with silk embroidery, Ohrid. | Ръкав от кошула, везана с коприна, Охридско.

III. 61 — Chemise sleeve from Bitola. | Ръкав от кошула, Битолско.

From the Album of Bulgarian Macedonian Embroideries by Raina Roumenova.

[krug-movement]

ПАМЕТТА И НЕЙНИТЕ ЛОКАЛНИ ПРОЕКЦИИ, 21-28.05.2023 & Memory and its local projections, May, 21-28, 2023

https://bulgaria.postsen.com/local/164991/Memory-and-its-local-projections.html

В рамките на Инициативата „Мултикултурният град“ Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие 21 май ще бъде отбелязан с 2 събития. Материали от дългогодишно изследване на Арт движение Кръг в партньорство с експерти, илюстрирано с архивни документи, фотоси и текстове за еврейската общност в Кърджали, ще бъде представено в арт галерия „Кръг“ по повод 80 години от спасяването на българските евреи и почит към паметта на 11 343 жертви от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и гр. Пирот. Избрани документи показват уникални факти от живота на кърджалийската еврейска общност – напр. като това, че класифицираният като застрашен от изчезване език от ЮНЕСКО „ладино“, който произлиза от  староиспанския, се е говорел и в Кърджали до 1948 г. Това е езикът на сефарадските евреи, които намират убежище в Османската империя след прогонването им от Испания през 1492 г. „Ладино“ е значително повлиян от иврит, арамейски, арабски и турски, а днес преживява леко възраждане в сефарадските общности, главно сред тези в Турция и България, за което особено допринасят музиката и песните на сефарадските евреи.

Серия атрактивни пана с документи, текстове и фотографии показват силното присъствие на иначе малката еврейска общност в икономическия, културния и обществения живот на града – особено след като тук се сформира т.нар. Еврейска община, която е активна местна обществена институция и с чиито усилия е построена и синагогата в Кърджали /1924/.

По време на построяването на синагогата евреите в Кърджали са 144 души, през 1931 г. са 146, през 1934 г. – 197, през 1941 г. – 191, през 1946 г. – 130,  през 1948 г. – 128, до 1949 г., когато последните местни еврейски семейства се изселват в Израел след обявената независимост на страната на 14 май 1948 г. Фотографии от празнични семейни прояви и чествания на традиционните еврейски празници Рош А’Шана, Ханука, Сука, Пасха са показани в експозицията. Съхранени са и документи, илюстриращи ограниченията пред евреите след влизане в сила на ��акона за защита на нацията, който действа от 27.01.1941 до 27.11.1944 г. 

Второто събитие, Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, е маркиране и подставняне на паметен знак на новата улица, която носи името на поета, интелектуалец, мемоарист, общественик и почетен гражданин на Кърджали Давид Овадия. В рамките на фестивалното издание „Мултикултурният град’2020“ с гражданска инициатива на 14 културни институции, дружества и НПО беше внесена ��одписка за именуване на улица в Кърджали на негово име. Кметът инж. д-р Хасан Азис внесе предложението пред Общинския съвет и то беше прието единодушно на юнската сесия същата година. Най-младата улица в централна градска част ще бъде маркирана с двустранна табела, обозначаваща името, и с паметен метален билборд с размери 1,30 х 0,80, с портрет на поета и част от негово стихотворение. Това е първата улица в България, която носи името на поета Давид Овадия. 

Давид Овадия е роден �� Кърджали през 1923 г. Той  е и сред учредителите на Клуба за гласност и преустройство в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас на 3 ноември 1988 г. Участник е и в неговото ръководство, между членовете на което са хора като д-р Желю Желев /истинският инициатор на Клуба/, Радой Ралин, Блага Димитрова и Борис Димовски. През 1984 г. става почетен гражданин на Кърджали. Автор е и на 14 книги с поезия. И – на думите, които днес звучат като предупреждение в объркания политически ред: „Всяко мрасобесие, всяко насилие над човешката съвест е фашизъм. Всеки произвол, всяко издевателство над човека е фашизъм”.

https://bulgaria.postsen.com/local/164991/Memory-and-its-local-projections.html

[petarnizamov]

Какво се случи с българските политемигранти в СССР след Септемврийското въстание от 1923-та ?

Какво се случи с българските политемигранти в СССР след Септемврийското въстание ?

Петър Низамов : След Септемврийското въстание през 1923 г. и проваления опит за повторно въстание  с атент��та в църквата "Света Неделя" през 1925 г., в царството е обявено военно положение, а военното  крило на БКП е разгромено от армията и полицията. Неговите дейци са или осъдени на "смърт" и публично обесени, или загиват в престрелки  с полицията, или бягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в СССР... Голяма част от тях изкарват годините си в "рая на Маркс" в сибирските лагери на cмъpттa след фалшиво обвинение в противореволюционна дейност и заговор или са uзбuтu по време на сталиновите чистки през 30-те години на ХХ век. Част от комунистите, избягали в СССР след Септемврийското въстание са още живи, когато немският "Вермархт"напада СССР на 22 юни 1941 г. Затова Сталин решава да ги използва във войната като първо спешно ги изкарва от трудовите лагери, от където, между другото е бил и маршал Жуков - основният виновник за победата на СССР над Германия през 1945г. Но тези времена тогава са още далече... На 7 юли 1941 година 50-тина на български политемигранти са събрани на стадион "Динамо" в Москва. Те се извикани по разпореждане на генералния секретар на комунистическия интернационал Георги Димитров.

Георги Димитров в Москва Неколцина от тях са офицери от "червената армия", воювали през 36-та година в Испания. Останалите се събрани от сибирските наказателни колони в ГУЛЛАГ. Сред българите има няколко руснаци и един чех. След няколко дни те ще трябва да заминат за Севастопол. Оттам със самолети и подводници към България.

Вината на БКП и СССР за македонизмаЗащо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се Първата подводница от 14 българи на борда тръгва на 7-ми август 1941 година. Ръководител на групата е Цвятко Радойнов. Всъщност в България въстание за сваляне на властта въобще не се готви. В сводката на Дирекция "А" към дирекцията на "Полицията" за м. август 1941 г. е записано: "Комунистите нямат помежду си постоянно установена партийна връзка. Работническата партия съществува само като идеология, а не като организационно тяло. Осъществените конспирации са местни инициативи." През 1941 година Георги Димитров живее в Москва вече седма година. Пристигнал тук след "Лайпцигския процес" през 1933 година, когато за Света става на най-известния българин. В Москва му е даден съветски паспорт, апартамент, дача, автомобил с персонален шофьор. За тези, които не знаят, българите съдени в този процес са трима: Георги Димитров, Васил Станев и Благой Попов, но съдбата на другите двама е съвсем различна от съдбата на Димитров.

Тримата подсъдими на Лайпцигския процес Благой Попов изкарва 15 години в сталинските лагери, обвинен, че през 1939 година опитал да убие Георги Димитров. Васил Танев е един българите, събрани на стадион "Динамо" през лятото на 1941г. Той се зачислява към една от групите парашутисти. Пуснат е над една от казармата в с. Лахна в Северна Гърция през октомври и без да установи връзка с останалите, е убит при престрелка с немски части край селото. Готвените да бъдат пуснати нелегално в България са 55. Те са обучени в Севастопол от инструктори на съветските тайни служби. "На 18 август 1941 година след като слязоха от подводница осем души - български емигранти, под командването на съветски полковник са добраха до брега с помощта на три надуваеми лодки при устието на река Камчия. Две други лодки с 6 души не достигнаха до посоченото място място. Пребиваването им е неизвестно" - Из донесение на бюрото на "Абгел" в София от 11-ти септември 41-ва година. И така, през есента на 1941 година от Съветския съюз в България се изпратени пет парашутни и две подводни групи. Резултати: 21 убити, 18 разстреляни след съдебен процес. Нито една от задачите, поставени в Севастопол, не е изпълнена. Както заключава един от ръководителите на групата - полковникът от съветската армия Цвятко Радойнов: "Не е извършено нито едно диверсионно действие". Остава неясна подбудата на Георги Димитров да изпрати 55 българи - убедени комунисти на сигурна смърт. Житейската траектория на повечето от тези мъже може да бъде описана по следния начин: - 1. Участие в Септемврийското въстание през 1923г.; - Емиграция в Съветския съюз; - Партийна на школа; - Неочаквано обвинение шпионаж; - Лагер в Сибир през 30-те години; - Нелегално връщане в България между 1941-42г.; - Мъчителна смърт в шубраците на Стара планина и Странджа или на гарнизонното стрелбище в София ... Само петима успяват да я избегнат това!

ПЕТЪР НИЗАМОВ

  Read the full article

[balgarianovinite]

Българите в Македония убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия за обединението с България - Юстиция

След балканската и Междусъюзническата война мечтата на българския народ и Българите в Македония да се обедини със своите братя в Тракия и Македония остава химера. ВМОРО веднага организира няколко въстания. След потушаванто на тях, се преориентира към политически убийства на видни органи на сръбския терор в Македония. Това минава през няколко убийства, извършени направо по Холивудски сценаарий срещу главните действащи лица в сръбската полиция и армия и ескалира през 1934г. до убийството на сръбския крал Караджорджевич в Марсилия от българина Величко Керин, познат на света като Владо Черноземски. 1. Убийството на Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия в Македония под властта на Сърбия Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия, е убит от тройка атентатори в състав Ипократ Развигоров, Илия Лилинков и Благой Кралев към 18:40 часа на 5 октомври 1927 година в Щип. На 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в Плачковица, но са обкръжени от значителни жандармерийски части и на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени. След атентата във Вардарска Македония е въведено военно положение и властите предприемат репресии срещу българите в Македония. Read the full article

[kletamaikabalgaria]

Въпросът за Македония - Най-безродното предателство на българските комунисти

Знаеш ли, че само противоречието между Тито и Сталин е предотвратило откъсването завинаги не само на Вардарска Македония, а също така и Пиринският македонски край. Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в Народна република България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в ра��ките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

„Има в нашите редове другари, които не съвсем ясно си дават сметка каква трябва да бъде сега нашата политика по отношение на Македония. Изпуска се често из предвид, че основната част на македонския народ е вече организирана държавно и национално в рамките на Федеративна народна република Югославия като Македонска народна република. На базата на тая република предстои да се обединят и другите части на македонския народ, специално македонците от сегашния Пирински край при съответен за тая цел съюзен договор между България и Югославия, който ще определи и възвръщането на Западните български покрайнини към България…“ - август 1946 г. Изказване на Георги Димитров на пленум на БКП

„Нашата партия признава създадената обективно след Втората световна война във Вардарска Македония НР Македония в рамките на Югославия. Също така признаваме, че в НР Македония се формира македонско национално съзнание... то се формира на противобългарска основа. А ние сме решително против това и смятаме, че ако този въпрос не се урегулира... ще бъде един постоянен източник за дрязги, за смущения и пречки в нашето развитие... И през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност... Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има… (…) всичко, което ние вършихме досега – налагане на език, налагане на друга националност, налагане да се пишат македонци и т.н. – това беше насилие върху волята на това население..." - изказване на Т. Живков пред пленум на БКП, март 1963 г. Само три месеца след създаването на македонската република в рамките на Югославия политбюро решава да нарича българската горноджумайска област македонска и още същия ден се отчита пред Тито: " Скъпи другарю Тито, сред населението на българската част от Македония ще съдействаме за събуждане на македонското национално съзнание. За същата цел ние преименуваме нашата Горноджумайска областна организация Македонска."

Англичаните протестират остро: " Правителството на Негово Величество осъжда действията на българското правителство да отстъпва който и да било дял от българската територия."

На кримската среща Съединените Щати подкрепят Англия и Москва е принудена да заяви че въпросът не е актуален сега, но на тайна среща на Сталин в Москва той настоява пред Тито и Димитров да работят за федерация и за отделянето на пиринския край от България. Сталин дори е до край откровен: "Че нямало развито македонско съзнание в този край нищо не значи. И в Белорус нямахме такова съзнание а после се оказа че в действителност има белоруски народ."

Димитров се съгласява и бърза да изпълни тайните директиви - дарява Пиринско с културна автономия. Това става на десетият пленум чиито решения по македонския въпрос не са оповестени в пресата, скрити са и пред парламента, в който пред все още има опозиция. Затова е информиран само Тито. И понеже всичко трябва да изглежда демократично автономията трябва да бъде поискана отдолу.

Националният предател Георги Димитров заедно с югославският ръководител Йосип Броз Тито тайно се договарят за създаването на македонския език и нация и култура, според която бързо трябва да се създадат македонски театър, македонски книжарници, изучаване на току-що създаденият с помощта и на БКП македонски език и на прясно написаната македонска история.

Ето какво казва по-късно Димитров на закритата част от петият конгрес: "Със споразумението ще се увеличи процеса на движение и бързото обединение на македонските области от двете страни. Нашата партия се съгласи да бъде въведен като задължителен предмет официалният македонски език във всички училища в Пиринския край и допусна като преподаватели от голямото македонско от училище в Скопие и македонски книжари да разпространяват книжнина на Македонски език. Това беше доказателство че нашата партия се отнася с най-голяма отговорност към Обединението на македонския народ. "

ЪѪѢ

[theworldtodaybg]

Политически терор и национален гнет във Вардарска Македония 1918-1941 г.

Политически терор и национален гнет във Вардарска Македония 1918-1941 г.

Икономическата изостаналост, данъчното ограбване, разорението и пауперизацията не изчерпват цялостната характеристика на положението ��ъв Вардарска Македония в миналото. Не по-малко важен негов компонент е и национално-политическият гнет. Началото на политическия теро и на националния гнет се слага в деня на сръбската реокупация, когато се възобновява Наредбата за обществена безопасност в…

[shevitsa]

Embroidered chemise sleeves from Vardar (North) Macedonia: Krushevo (top) and Lazaropole (bottom). | Шевици от ръкави на женски мияшки ризи, Вардарска Македония. Горе — Крушево, долу — Лазарополе (Река).

(Source: Bulgarian National History Museum)

[shevitsa]

Examples of embroidery on the fronts and sleeves of chemises from Vardar (North) Macedonia. | Везба от пазви и ръкави на женски ризи (кошули) от Вардарска Македония.

I. 50, 52 — Prilep | Прилепско; 51 — Tetovo | Тетовско;

II. 53 — Smilevo | Смилево; 54 — Reka | Река;

III. 55, 56 — Skopje | Скопско.

From the Album of Bulgarian Macedonian Embroideries by Raina Roumenova.

[petarnizamov]

Нацията ни се топи с всеки ден, а някои се занимават с конспирации

Петър Низамов : Нацията ни се топи с всеки ден, а някои се занимават с конспирации. Скоро говорих с един израелец и той ми каза, че чел през последната седмица международно проучване там в Израел, според което след 20 години в България щели да живеят само стари хора и малцинства. И това се дължи на масовата емиграция на млади и надеждни кадри след гимназия или след университета. Ние не можем да ги затворим, а трябва да ги привлечем в нашата икономика. Това няма да стане докато позволяваме някой да ни отклонява вниманието с конспирации, за да бъде извън темата главният проблем. Според мен проблемът е в това, че държавата ни не е правова, не , че някой ни трови! Даже да приемем, че фармакологичните компании печелят от това да сме болни, каква полза имат банките от това? А банките държат основните капитали в държавата и определят в голяма степен икономиката! Банките печелят от лихвите по кредитите и разходват от лихвите на депозитите. Банката рядко инвестира лично в акции или по друг начин. Целта на всяка банка е повече общ капитал, по-голяма ликвидност и по-малко лоши кредити. Каква полза има банката да печели точно фармакологичния сектор? Икономиката е една еко-система! Ако един сектор има спад, то това е причина за подем на други отрасли. Ако има по-малко болни, ще има и повече работници и примерно строителният бизнес, които е силно зависим от работна сила, ще повиши производителността и ефективността си. Банката няма полза да печели точно определен сектор от икономиката, а да назначи правилните маркетингови и финансови специалисти, които да надушват печелившите отрасли във всеки един момент, за да насочват натам кредитите на банката, с оглед възвращаемост и обезпеченост. Говорим за в "белите страни", извън България, защото България е специален случай! И така, ако фармакологичната промишленост няма добри продажби, това би следвало само от подобряване на здравето на гражданите, което пък означава положително увеличаване на общата производителност на труда на населението, което означава повече добавена стойност за предприятията, по-голяма покупателната способност и съответно повече потребление на населението , по-малко социални разходи и т.н. А когато икономиката върви нагоре, фирмите правят по-големи инвестиции с банкови заеми и могат да плащат по-големи лихви, от което банката печели най-много. Съответно предприятията могат да плащат за "ноу хау", което да ги изведе пред конкуренцията, да откриват нови мощности, да изплащат по-големи заплати и с по-големите печалби да плащат повече данъци, а държавните приходи, с които се строят училища, детски градини и т.н. ще са по-големи. ПЕТЪР НИЗАМОВ

Вината на БКП и СССР за македонизмаЗащо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се Read the full article

[petarnizamov]

Ако Радев има достойнство, ще обяви македонския посланик и цялата им мисия за "персона нон грата"

Ако Радев и неговото правителство имат достойнство, ще обявят македонския посланик и цялата им мисия за "персона нон грата", ще отзоват нашия посланик в Скопие, ще предоставят на Европейската комисия всички т. нар. "документи", с които нашите граждани са обявени за "заплаха за националната сигурност на РСМ" и ще наложат отново ВЕТО на започването на преговори на РСМ за членство в ЕС! Да си правят, каквото поискат, но ГЛАДНИ! Баща ми казваше едно време, че не боят оправя, а гладът! Затова нека погладуват! Радев и неговите марионетки би трябвало да предприемат нещо!

Вината на БКП и СССР за македонизмаЗащо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се ПЕТЪР НИЗАМОВ Read the full article

[krug-movement]

НА 27 ЯНУАРИ ХОРАТА КАЗВАТ: „НИЕ ПОМНИМ“ И „НИКОГА ВЕЧЕ“! & ON JANUARY 27, PEOPLE SAY: "WE REMEMBER" AND "NEVER AGAIN"!

На 27 януари се навършват 78 години от освобождаването на оцелелите в най-големия нацистки концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“ на 27.01.1945, където са убити над 1,1 млн. души. Холокостът е геноцид над приблизително 6 млн. европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. В нацистките лагери на смъртта освен евреи и военнопленници, загиват и критици на Хитлер – хуманисти, демократи и други политически опоненти на нацистите. Първоначално лагерите са създадени за политическите опоненти, но са избивани и роми, хомосексуални, славяни, хора с физически и психически увреждания, пастори, отказали да проповядват расовите теории в църквите си. Геноцидът срещу евреите става част от нацистката идеология и никой не е подминат – бедни, богати, атеисти, бебета, старци и религиозни. През 2005 г. ООН обявява 27 януари за Международен ден за възпоменаване на жертвите на Холокоста.

Пред опасността от разрастващата се заплаха от расизъм, антисемитизъм и фанатизъм в днешния свят, стотици хиляди се включват �� ежегоднитe форми на възпоменание на жертвите. Познаване на историята на Холокоста е от решаващо значение за запазването на нашето бъдеще. Никога не трябва да забравяме колко лесно речта на омразата може да се превърне в престъпление от омраза; как невежеството или безразличието могат да доведат до нетолерантност и расизъм; или как мълчанието пред лицето на фанатизма е съучастие. Твърде много пъти оттогава международната общност не успя да изпълни обещанието си „Никога вече“ – както за съжаление станахме свидетели с геноцида срещу тутси в Руанда през 1994 г., геноцида в Сребреница през 1995 г., войната в Украйна днес.

През 2019 г. екипът и доброволците от Арт движение Кръг се включиха в инициативата на Световния еврейски конгрес „Ние помним” /We remember/ и това беше отбелязано сред инициативите, проведени в държавите-членки на ЕС. В експозицията, представена днес в Арт галерия Кръг, могат да се видят историите на 11 мемориала в различни градове по света, издигнати в памет на жертвите на Холокоста, инициативата и реализацията на някои от които принадлежи на тийнейджъри от тези страни. Посетителите ще се запознаят и с уникалния „Проект Пеперуда“ /The Butterfly Project TBP/, който стартира през 2006 г. като училищен проект с подкрепата на Еврейската академия в Сан Диего, Калифорния и се изпълнява в памет на 1,5 милиона деца, убити по време на Холокоста, както и в почит към оцелелите. От 2006-та до днес проектът се разпространява от училища и организации в различни градове и държави, където творци и ученици създават арт проекти с пеперуд�� в памет на всяко дете – жертва на Холокоста. Броят на пеперудите, разработени като дизайнерски концепции върху стени на училища и сгради, върху пана, раници, ученически чанти, дрехи и пр., през 2022 г. вече надхвърля 600 000. Проектът е вдъхновен от стихотворението „Пеперудата“, написано през юни 1942 г. от 21-годишния Павел Фридман от Прага, затворен в нацисткия концентрационен лагер Терезин. Терезин или Терезиенщад съществува от 1941 г. до май 1945 г. и служи като транзитен лагер за евреи, преди да бъдат изпратени за унищожение в „Аушвиц-Биркенау“. Павел Фридман също е изпратен в Аушвиц, където е убит на 29 септември 1944 г. Стихотворението „Пеперудата“ /което завършва с думите: „Тази пеперуда беше последната./Пеперудите не живеят тук,/В гетото.“/ е запазено след смъртта му върху тънък свитък хартия, в левия ъгъл на която е отбелязана датата 4 юни 1942 г.

На 10 март г. отбелязваме и 80-та годишнина от спасяването на българските евреи и почитаме паметта на 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и град Пирот.

Поради изразения интерес от страна на няколко училища в Кърджали да се запознаят с представените проекти, в част от които главните действащи лица са тийнейджъри, експозицията, посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, е отворена за посещения в Арт галерия Кръг от 23 януари /понеделник/.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/kardzhali/397080-v-kardzhali-e-predstavena-izlozhba-posvetena-na-mezhdunarodniya-den-za-vazpomen

[petarnizamov]

Българите в Македония убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия за обединението с България - Юстиция

След балканската и Междусъюзническата война мечтата на българския народ и Българите в Македония да се обедини със своите братя в Тракия и Македония остава химера. ВМОРО веднага организира няколко въстания. След потушаванто на тях, се преориентира към политически убийства на видни органи на сръбския терор в Македония. Това минава през няколко убийства, извършени направо по Холивудски сценаарий срещу главните действащи лица в сръбската полиция и армия и ескалира през 1934г. до убийството на сръбския крал Караджорджевич в Марсилия от българина Величко Керин, познат на света като Владо Черноземски. 1. Убийството на Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия в Македония под властта на Сърбия Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия, е убит от тройка атентатори в състав Ипократ Развигоров, Илия Лилинков и Благой Кралев към 18:40 часа на 5 октомври 1927 година в Щип. На 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в Плачковица, но са обкръжени от значителни жандармерийски части и на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени. След атентата във Вардарска Македония е въведено военно положение и властите предприемат репресии срещу българите в Македония. Read the full article

[petarnizamov]

Вината на БКП и СССР за македонизма

Вината на БКП и СССР за македонизма

Защо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се нарича себе си или семейството си – сърби. Най-големият грях на БКП, освен…

[balgarianovinite]

Вината на БКП и СССР за македонизма

Вината на БКП и СССР за македонизма

Защо се стигна до македонизма – вината на БКП, СССР и комунистите Какво учатие имат БКП, СССР и комунистите и защо се стигна до македонизма? Отговорът може би е напълно еднозначен и той е… Защото за близо 30 години сръбски репресии във Вардарска Македония, почти никой не проговаря на сръбски, нито пък започва да се нарича себе си или семейството си – сърби. Най-големият грях на БКП, освен…

[petarnizamov]

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска Сръбска колонизация със сръбските колонисти във Вардарска Македония През различни периоди от историята на Сърбия, на сърбизация чрез сръбските колонисти са подлагани предимно онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като българите, власите, циганите, румънците и други.…

[balgarianovinite]

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска Сръбска колонизация със сръбските колонисти във Вардарска Македония През различни периоди от историята на Сърбия, на сърбизация чрез сръбските колонисти са подлагани предимно онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като българите, власите, циганите, румънците и други.…