#Блогър

[mamaznae]

Здравейте!

Аз съм Анелия Иванова – майка на три деца, блогър и специалист по Акушерство и Гинекология. В моя блог МамаЗнае споделям полезна информация и съвети за бъдещите и настоящите майки.

Следвайте ме за редовни публикации и съвети, свързани с майчинството и женското здраве!

[saintinblack]

ne se poznavame,no 4eta tvoi ne6ta koito me vkarvat v identity crisis i sega imam muza.. makar 4e ne znam dali e za6toto ne sum spal po4ti cqla ve4er i pi6a ne6ta koito minavat prez glavata mi ili prosto sum manic ili naistina e muza…prolly will delete this later lolz

Искрено съчувствам на всекиго, прокълнат със знанието за face тяга ми тук или блогър блога ми

[yoanaborisova]

Живей

Просто живей, сега

На момента

Не мисли

Смей се, тичай, скачай

Покори широтата

На спокойната залезна нива

Миг преди да падне нощта

Хвани вятъра и полети

Крещи

Освободи се

Така,

Както никога не си могъл

Защото си го смятал

За грехота

Подшушната от дявола

...

Живей сам

За себе си

Както никога

Не си имал смелост��а.

[mihaylovblog]

ДЕЖАВЮ

В един студен и ясен слънчев ден, преди няколко години, се разхождаме с жена ми и брат й по улиците на Амстердам. Усещането е сякаш се спускаш по цветовете на дъгата. Шарено, интересно, освобождаващо и толерантно. Улични музиканти, фокусници, мимове, музеи, галерии, шум, глъчка. И много колоездачи, които там се ползват с особени привилегии. Вървейки покрай каналите, по които постоянно плуват лодки и туристически корабчета, няма как да не те задмине и някоя карета или ретро автомобил.

Усещаш как всичко балканско в теб изведнъж започва да се съмнява в себе си. Изпълва те едно странно чувство, че и ти си европеец поне за малко, поне докато си там.

А хората...  Ах, хората! Не се сещам как по-добре да ги опиша с едно изречение, освен да цитирам бай Захари Стоянов и неговите "Записки по българските въстания", в които нарича панагюрци "охолни и непритеснявани хора".

Оставаш с натрапчивото усещане, че всичко в Холандия е в името на онзи - "малкият човек". Да му е удобно и комфортно на него, защото там отдавна са разбрали, че най-голямото богатство на една страна това са нейните хора.

Мислиш си "Защо и в България не е така?", а един жесток глас ти отговоря с умерена доза цинизъм в себе си "Защото в България живеят българи!".

"Докога, по дяволите, ще ми излизаш с това обяснение?" питаш ядосан, но гласът мълчи. Май и на него вече му е писнало.

Вчера, години по-късно, крачим с жена ми към Главната за вечерна разходка.

- Какво става тук? - пита тя нетърпеливо, виждайки колко много хора са плъзнали като безброй кръвни телца по вените на града.

- Нищо - отговарям. - Пловдив е жив. Тук постоянно се случва нещо. Знаеш как е.

Поемаме към Капана. Има някакъв фест. Пълно е с млади и модерни хора, които културно се забавляват. Кюфте да хвърлиш, няма къде да падне.

Шарено. Цветно. Забавно. Интересно. На различните улици звучи джаз, соул, рок. Зона, забранена за чалга и простотия. Артинсталации, графити по стените на сградите. Кафенета в ретро стил, бирарии, ресторанти.

Изведнъж ме връхлита дежавю, което със силен шут по задника ме връща в Амстердам. Чувствам се щастлив и се чувам как възкликвам "Толкова много млади хора на едно място! Има надежда! България ще я бъде!".

Жена ми се усмихва и ми прошепва:

-  Знаеш ли, аз пък имам усещане.

- Какво е? - питам разсеяно, докато се възхищавам на картините на един от уличните художници. Седнал на тротоара с бира в ръка, той се усмихва и вдига тост в знак за поздрав към навалицата.

Младо семейство с деца си прави селфи за спомен пред нас, а някакво усмихнато момиче ми предлага флаер, който ме кани на изложба.

Неусетно започва да вали, което само прави нещата още по-магични.

Валечка също е под наркозата на Капана, но довършва мисълта си:

- Имам усещане за Пловдив.

Настръхвам и стискам още по-силно ръката й. Целувам я с цялата нежност, на която съм способен. Дъждовните капки бавно падат върху нас като любовни заклинания, които нашепва красивото пловдивско небе.

После поглеждаме в очите си. Точно в този момент думите са излишни, защото ние отдавна сме се научили да общуваме със сърцата и душите си. Поемаме си въздух и като двама дълбоководолази и отново се потапяме в магията на Капана - нашият малък Амстердам.

[mysticaljournalblog]

Някои от приказките гласят, че тенгу всъщност са паднали ангели с черни криле, които са били изгонени поради могъщите им сили, даже в някои разкази ги представят като “гарванови гоблини”. Според вярванията те обитават планините и живеят на най-връхните точки на дърветата.

[itinerariumvitae-blog]

🇬🇧 The heatwave in London has just ended, but I am looking forward to sharing with you all the nice pictures I took in the past few days 🙂 🇧🇬 Горещите дни в Лондон рязко приключиха, но пък ще използвам дъждовните такива, за да споделя всички интересни снимки, които направих напоследък 🌞 . . . #лондон #лондон🇬🇧 #англия #великобритания #българскиблогър #блог #блогър #visitlondon #visitlondonofficial #buckinghampalace #palace #londontravel #londonuk #londonlife #londonlover #londoncalling #londonpics #londontown #londonphotography #londonblogger #londoncitylife #discoverlondon #londonigers #iglondon (at Buckingham Palace, London) https://www.instagram.com/p/CB8iibvDuTV/?igshid=1iwuoyhyaegbs

[ellakanela]

Преди 1 година... #спомени #цветя #време #природа #щастие #спокойствие #наслада #блогър #bloger #flower #flowers #happy #memory #nature https://www.instagram.com/p/B_CAEEFD2WP/?igshid=123rpbtpoggid

[books99blog]

....ще познаете любовта на живота си, защото няма да можете да спрете да мислите за него.

"Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл

[crabbysstories-blog]

☺Какво е щастието и може ли да се определи? Чувство ли е или човек? 😆 За мен щастието е слънце 🌞 торта 🍰 цвете без повод и опаковка 🌻 .. . #new #post #blogger #happiness #новпост #блогър #щастие ☺ #crabbystories #donut 🍩 #worry #bee 🐝 #happy https://www.instagram.com/p/BvLn39kH1hF/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=rv8dpagqevyu

[fuckingmelancholy666]

понякога изпивам чаша ледено студена вода,

за да успокоя огъня в мен,

който постепенно изгаря душата ми,

ала сякаш по този начин само го разпалвам повече,

и сякаш се обричам на вечна

тъга,

тревога,

несигурност,

и след време този огън ще ме съсипе,

ще ме превърне в пепел,

и вятърът ще зашуми в есенните листа

и ще отвее всяка песъчинка,

която преди е била част от моето тяло,

тяло, което е

обичало,

скърбяло,

боляло,

и вечно за него горяло.

[simonsmilee]

Писането е като обичането, когато не си го правил прекалено дълго е адски трудно. Всяка дума не е на правилното място, всяка емоция е изразена напразно. В началото е почти като изнасилване особено, когато причината да пишеш сега е последната причина заради, която си обичал някога.

Когато помним онези, които отдавна са ни забравили почивните дни са най-неприятни. Тогава имаш време за писане, тогава имаш време за мислене.

Друго нещо са делничните дни ставаш от леглото псувайки алармата, далеч не си дама, джентълмен днес не се и налага да си, миеш си зъбите, за да ги изцапаш с кафе. Плискаш си лицето с вода, но не може да изтриеш умората. От 9 до 5 си статистика, име отбелязано със смачкан шрифт в документи, запълнен стол в офисите ��а града, още едно модно решение, което може да бъде оплюто, човек, който няма време да чувства, защото трябва да е годен за работа. Толкова лесни са делничните дни. Изсмукан от пръстите, смазан под подметката на задачите, но накрая на деня не получаваш солената сметка „спомени“, защото нямаш време за нея.

Неделя е като нож, който убива последната пеперуда в стомаха ти.

Следобедите са удавени надежди по несбъднати текстове за онези, които искаш да напишеш, за да си спомнят за теб.

Мислите ти препускат като хаотични бримки плъзнали върху тънкия чорапогащник, който е обвил крачките на това изречение. Накрая се спъваш в малката точка и не знаеш на къде да продължиш.

Не е точно депресия, просто хората, които помниш са толкова твърди, а ти порцеланов китайски сервиз, който лесно се чупи.

Крехките хора се забравят лесно, защото никой не иска да е причината, която ги е счупила.

Много по-градивно е да си леке, нищо да не харесваш, да чукаш вече дори не за една нощ, а за един час и после да не помниш, защото когато се излъжеш да си спомняш по-често се правят, че са те забравили.

Тестовете за чувства вече се наричат „женски“, а повечето жени се държат като пичове, защото нямат избор, ако не се държат като мъже нямат да бъдат привлекателни мацки. Привлекателното в човека е липсата на човешко, доказателството, че паметта не ти е нужна, защото спомените са излишен багаж, а всеки вече пътува с ръчен. Животът е хубав, когато съставните му са нектар от забавни лафове, еуфорията от това да се натряскаш с компанията и всяка нежност да е скапана глупост, изтъркан 14-ти февруари за бедни, нещо за което големите хора нямат време.

Всеки човек, който ми обяснява, че няма време за губене е страшно разбит и загубен. Взема извънредни работни часове, често работи в неделя, мрази живота си и става моден блогър или интернет звезда, за да го харесват хора, които иначе не понася. С времето ненавижда да си откровен с него, още по-малко да вижда хора, които се обичат, защото отдавна е забравил какво е това и не го разбира. Съди жестоко подобни текстове понеже му е трудно да забрави кой е бил, когато около него са били хората, които не може да забрави.

Когато помним онези, които са ни забравили и не се лекуваме ��апочваме да забравяме какво точно сме и какво сме искали да бъдем. Ние сме едно обобщение на самотата, една разруха в тишината на неделя, която никога не си вземаме свободна заради страха да помълчим със себе си в леглото. Изчитаме до края тъпи текстове, които да хейтваме след това.

Когато помним онези, които са ни забравили, а те лежат точно до нас. Не са бивши, не са бъдещи, а са сегашни, наши са и никога не са, били са току що с нас и не ни помнят, не ни знаят такива, каквито сме способни да бъдем. Влачат се привлечени от нашата независимост, нашмъркват се с желанието за свобода и ако само ги поискаме, ако само ги заклещим в своите обещания да ги напишем, да ги поискаме повече, да ги превърнем в причини за нещо човешко... ни забравят, а ние ги помним. Накрая решаваме да пораснем като ги забравим, а ставаме все по-малки, човече

[yoanaborisova]

Задръж ги още малко

Онези стари спомени, които

С години си събирал смело,

Плахо

Болезнено

Весело

Диво

Онези спомени от хора, дето

Вече губиш или си изгубил

Отдавна

Утре

В момента

Спомени, които ги викаш

Нощес, в самотата на нощта

Плачеш

Смееш се

Влюбваш се

Спомени от хора, които вече

Няма никога повече да видиш

Отлетели

Или

Избягали

Спомени, де в себе си да пазиш

И в завет да превърнеш вечен

Пазител

Извор

Спомен

Сам ти ставаш, останал от

Тези хора, дето вече ги няма.

- Йоана Борисова, 29.04.2021.

[mihaylovblog]

ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН

Шофьорът изпи и последната глътка блудкаво кафе. Погледна картонената чашка с надпис "Espresso", за да се увери, че е празна. Поразклати я с въртеливо движение на ръката, сякаш навиваше волана, и я запрати пренебрежително в коша. Посегна към джоба на ризата си, откъдето издайнически се подаваше кутия цигари. Понечи да запали, но видя часовника си, намръщи се и се отказа. Постоя още малко пред автобуса, като машинално приглаждаше с ръка измачканата си вратовръзка. Приличаше на участник в състезание за най-дълга брада, който нежно гали своята, отгледана с толкова любов и търпение. Празният автобус миришеше на застоял въздух и уморени хора. Шофьорът бавно се настани на мястото си и увеличи звука ва радиото. На фона на най-новите летни хитове от време на време се долавяше рекламния възглас: "Радио "Цици" (така де - "Радио "Сити"). За пореден път осъзнах колко съм старомоден по отношение на музиката и благодарих на брат ми за това. Никога няма да забравя онази зимна вечер на ��алечната вече 1984 г., когато той донесе от някъде малък касетофон Sharp. Извади една 90-минутна аудио касета TDK и аз за пръв път чух AC/DC, което се достатъчно, за да се влюбя в тях завинаги. Странно е как всяко поколение носи със себе си своята музика, своите мечти и надежди, своите страхове, които бавно се превръщат в спомени. Сгушен на своята седалка, се опитвах да чувам в слушалките си собствената си плейлиста, заредена в телефона ми. Наслаждавах се на посланията на класическия рок и правех планове за новия ден - първият за новата учебна година. Двете червени плюшени зарчета, окачени под автобусния часовник, важно се поклащаха в такт, като Махалото на Фуко. Забелязах в огледалото над шофьора, че той гледа логото на моето училище на тениската ми и казва нещо. Свалих слушалките си и шофьорът повтори въпроса си: - Даскал ли си? Веднага разбрах, че му е скучно и иска да си говори с някого. За мое съжаление само аз бях на разположение. - Даскал ли си, казвам? - повтори отново той - Опитвам се - отговорих отегчено аз с надеждата да прогоня нахалната конска муха на неговото любопитство. - Как така се опитваш? Мислех как да му обясня, че според мен човек първо трябва да разбере колко много не знае за една работа, колко много трябва да я учи, преди глупаво да си въобразява, че я върши добре. Дори отворих уста, за да му го кажа, но в този момент на плахото септемврийско утро нежно погали лицето ми като пръсти на кадифена ръкавица. Секунди по-късно шофьорът - философ изстреля поредното си предизвикателство към мен: - Ех, лесна е твойта! - въздъхна огорчено той. А после така напсува притежателя на някакъв червен опел, който го изпревари, че усетих как двете ми уши се изчервиха от срам, като благородни девици от пансион. - Увеличиха ви заплатите. Работите по половин ден. Имате два месеца отпуска. Нямате норма да гоните! Вие сте построили социализма бе! Кой като вас?! Докато слушах тази поредна шофьорска провокация, неволно се усмихнах. Осъзнах, че ако това се беше случило преди години, щях разпалено да се впусна в режи�� на обяснение. Щях да му кажа, че аз съм учител не само от понеделник до петък, че аз и колегите ��и живеем с проблемите и радостите на децата ни. Щях да му обясня, че резултатите от учителския труд няма как да покриват някакви норми тук и сега, защото те се виждат след години. Щях да му изкрещя, че няма представа колко трудно и красиво е да запалиш любопитството и свещения стремеж към знания у младите хора от XXI в. Няма съкратен вариант на упътване за това, който да изтеглиш в pdf формат и да го стартираш с един клик. Щях да му кажа, че от мен и от другите "даскали" се очаква да бъдем партньори с родителите в т.нар. "образователно-възпитателен процес", но много често нашите "партньори" от години са "бели роби" в Гърция, Испания, Англия и къде ли още не. Жертват себе си в името на децата си, които ние, в клас, се опитваме да направим добри и образовани хора. Щях да...Щях, но не казах нищо. Продължих да мълча. Усетих как Чувството ми за справедливост се задъхва от поредния си астматичен пристъп, а Търпението ми стои смело до него и се опитва да го успокои. Беше време за слизане. Изведнъж си казах "По дяволите, мъжки! Защо не му отвърна? Защо се държа като Махатма Ганди?!". Автобусът спря и шофьора отвори врати. Погледна ме и вяло ми каза: - А, да - честит първи учебен ден! - Благодаря - отговорих аз - Довиждане! Слязох. Сложих си слушалките. Зазвуча музиката на "Нова генерация" и гласа на Митко Воев: "Корабът ще си пътува в морето от неща...". Пред баничарницата на спирката вече имаше опашка от гладни и сънени мъже в работни гащеризони. Едно такси направи забранена маневра и бавно изчезна в далечината.

[mysticaljournalblog]

Според японските митове и легенди, Юреи се явяват като млади жени с дълги черни коси и бели облекла. Работата на тези духове е да предупредят за присъствието на по-силни и зли духове.

[itinerariumvitae-blog]

🇬🇧 Have you ever stayed at a 'women only' hotel? Me and my mother had a great experience at Frauenhotel Hanseatin in the very centre of Hamburg. Women and LGBT friendly, this hotel makes a difference for female travellers. 🇧🇬 Отсядали ли сте някога в хотел само за жени? Един от малкото такива се намира в центъра на Хамбург, а ние останахме очаровани от атмосфе��ата и приятелското отношение. . . . #visitgermany #visithamburg #frauenhotel #frauenhotelhanseatin #hamburgmeineperle #hansestadthamburg #hansestadt #хамбург #германия🇩🇪 #femaletravelbloggers #femaletravel #femaletraveler #femaletravelers #instatravel #travelgram #travelgirl #пътуване #блог #блогър #travelblog #travelblogger #travelblogging #visitdeutschland (at Frauenhotel Hanseatin) https://www.instagram.com/p/CAtIZcVDU1J/?igshid=b2b35cud8pjp

[ellakanela]

Това снежно време много ми харесва, наистина е като в картичка, поне през моя прозорец 😁 Точно така си представям една съвършена коледна сутрин ❄️🎄 Обаче е пролет... ---------------------------- Вчерашните планове бяха осъществени освен боядисването. Трябва да го направя понеже белите коси се виждат много..само, че малкия динозавър в тези моменти, когато реша да направя нещо за себе си, изпада в неговите си състояния. Но и това ще мине...някой ден 😂 А сега имам нужда от мноооого силно кафе ☕ ---------------------------------------- При вас има ли сняг? А обичате ли да пиете кафе? #кафв #кафемания #блогър #блогъритенабългария #сняг #пролет #bloger #blogermom #mom #mombloger #coffee #coffeetime #snow (at Рударци) https://www.instagram.com/p/B-_a2T6DXq4/?igshid=6ld7yceh7hh9