#Антон Брукнер

[newssocialite]

«БРУКНЕР+» в Новой опере

Новая Опера одной из первых представила проект, посвященный 200-летию со дня рождения Антона Брукнера (1824–1896): первый концерт прошел еще в декабре. Вот уже состоялся – второй, впереди еще третий вечер из цикла «Брукнер+». Программы готовят выдающиеся дирижеры. 6 апреля был представлен – Фёдор Леднёв, признанный мастер современной академической музыки, лауреат премии «Золотая Маска». В прошлом…

[about-life-around-you-2021]

Брукнер Антон | Ариозо https://arioszo.ru/bruckner-anton/

[vprki]

Найден Тодоров дирижира Виенския симфоничен оркестър със солист Марио Хосен в Пловдив

„Никога не сме идвали в България. Време е да променим това! Горди сме, че ще посетим Пловдив с два концерта, заедно с виртуозния цигулар Марио Хосен и Найден Тодоров, който ще дирижира този оркестър за първи път.“ Каза при представянето на гостуването на знаменития Виенския симфоничен оркестър (Wiener Symphoniker) в Пловдив  Михаел Гюнтер, управляващ директор и виолончелист във формацията със световен авторитет.

От не малко години в България не е идвал за концерти авторитетен симфоничен оркестър и затова са очаквани с вълнение двата концерта на Виенските симфоници в Античния театър на 9 и 10 септември в Пловдив. В програмата ще бъдат изпълнени увертюра „Кориолан“ от Бетовен, концерт за цигулка номер 1 на Паганини и и симфония номер 9 „Из Новия свят“ на Дворжак. В Епископската базилика на Филипопол се проведе пресконференция по повод това знаменателно гостуване. За нея ще ви разкажем малко по-късно. Сета публикуваме какво написа маестро Найден Тодоров, който поради концерти в чужбина не можеше да присъства, в профила си във фейсбук: “Щастлив съм да ви поканя на два концерта в Пловдив на 9 и 10 септември с Виенския симфоничен оркестър и Марио Хосен. Легендарният Виенски симфоничен оркестър пристига за първи път в България. Основан през 1900 година днес Виенският симфоничен оркестър се нарежда сред водещите състави в света. В историята му са вписани премиери на впечатляваща поредица от произведения, които днес са естествено „закотвени“ в репертоара. Сред тях Деветата симфония на Антон Брукнер, „Пелеас и Мелизанда “ на Арнолд Шьонберг и неговата новаторска „Gurre-Lieder“, Концерт за пиано на Морис Равел, „Русалката“ на Александър фон Цемлински и много други.

Найден Тодоров на репетиция със Софийска филхармония, снимка: Стефан Джамбазов

Оркестърът пише музикална история със смели, авангардни програми, сред които е легендарен "Watschenkonzert" от 31 март 1913 г., когато Арнолд Шьонберг дирижира свои собствени произведения и композиции на Цемлински, Веберн, Берг и Малер. На диригентския пулт на оркестъра са заставали и Густав Малер, Рихард Щраус и Антон фон Веберн. Сред солистите откриваме и имената на Клод Деюбси и Бела Барток, за които оркестърът е и вратата към световните сцени. Сред солистите и диригентите на оркестъра блести името на Херберт фон Караян, който през 1928 година изпълнява във Виена, като солист Третия концерт за пиано на Панчо Владигеров. Именно Херберт фон Караян – музикален директор на оркестъра от 1948 до 1964 оформя недостижимия и до днес „Виенски класически звук“ на състава. В огромната поредица диригенти, работили със състава четем и имената на Вилхелм Фуртвенглер, Генадий Рождественски, Зубин Мета, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Карлос Клайбер, Серджиу Челибидаке, Владимир Федосеев. Главен диригент на оркестъра днес е Андрес Ороско-Естрада. Сред солистите, с които ще работят през сезон 2022/23 са Готие Капюсон. Вилде Франг, Хилари Хан, Александър Канторов, Патриция Копачинская, Гил Шахам, Еманюел Чекнаворян и Викингур Олафсон.“

А ето и малко любопитна информация за знаменития оркестър. Първият му концерт е на 18 януари 1900 година под диригентството на маестро Фердинанд Льове /1965-1925/, именит австрийски диригент. В програмата са ��ключени: Увертюра от операта „Оберон“ на Карл-Мария фон Вебер,симфония номер 36 „Линц“ на Моцарт, „Розамунда“ от Франц Шуберт и симфония номер 3 „Ероика“ на Бетовен. А когато 1928 година солист на оркестъра е пианистът Херберт фон Караян с изпълнение на 3 концерт за пиано на Панчо Владигеров, бъдещият велик диригент е на 20 години, а композиторът на 29… Но две години преди това през 1926 година Караян се дипломира в Залцбургския Моцартеум със специалност пиано, изпълнявайки Първия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Вероятно за това той е бил повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1924 година в рамките на Залцбургския фестивал има концерт със съвременна музика, в който е включен Първият концерт за цигулка от Панчо Владигеров в изпълнение на брата на композитора Любен Владигеров. През 1929 Караян прави дебюта си като диригент с операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и слага началото на пътя си като един от най-великите музиканти не само на 20-ти век…

Андрес Ороско-Естрада, снимка: архив на Wiener Symphoniker

Настоящият главен диригент на Виенския симфоничен оркестър е Андрес Ороско-Естрада, роден в Меделин, Колумбия 1977 година. От четиригодишна възраст учи цигулка. На 15 години получава първия си урок по дирижиране. През 1997-2003 учи дирижиране във Виенския университет за музикални и сценични изкуства при Урош Лайович. Като оперен диригент дебютира през 2001 в Мюнхен с постановка на „Орфей и Евридика“ от Глук,.През 2005-2009г ръководи  Големия оркестър на Грац, през 2009-2013 г. Националния оркестър на Страната на баските. От 2014 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио и в същото време на Симфоничния оркестър на Хюстън. От 2015 г. е и главен ��ост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър. От 2020 поема като главен диригент Виенския симфоничен оркестър.

Но да се върнем към срещата в Базиликата. Н. Пр. госпожа Андреа Вике – Посланик на Република Австрия, сподели своята голяма любов към класическата музика. Учила е оперно пеене, завършила го семестри��лно, но след това поема към изучаване на международни отношения и дипломация. Тя разказа няколко интересни факти от историята на Виенския симфоничен оркестър, които в най-голяма степен разкриват защо той е толкова уникален и неповторим.

Такъв е нетрадиционният концерт от 1913 година, наречен „Концерт с плесница“ (предполагаме, че това е концертът от 31 март на Шьонберг – б.а) и разкри, че често изявите на оркестъра предизвикват оживени дискусии, защото те винаги носят в себе си голямо предизвикателство. Характерно за Виенския симфоничен оркестър е, че представя революционно нова музика, съчетана наравно с класическата, а това изисква време да се приеме от публиката. Разказа и за напълно нетрадиционния концерт на времето с музика на Йоханес Брамс (1833-1897)  и Антон Брукнер (1824-1896), което било доста смело. Уточняваме, че те и двамата са живели и творили по едно и също време, макар че Брукнер започва да композира след 40 годишната си възраст. И ако Брамс е композитор на романтизма, Брукнер е различен - творбите му помагат за дефиниране на съвременния музикален радикализъм, благодарение на техните дисонанси и бродещи хармонии.

Михаел Гюнтер /л/, Марио Хосен/ц/ и Н. Пр. Андреа Вике, снимка: Стефан Марков

В тези два знаменателни два концерта на Виенски симфоничен оркестър в Античния театър в Пловдив дирижирани за първи път от б��лгарския диригент маестро Найден Тодоров е забележително и неслучайно пловдивското присъствие. Той е от Пловдив, както и солистът Марио Хосен (и двамата са специализирали във Виена – б.а.) и контрабасистът от формацията Иво Йорданов. „Роден съм Пловдив, възпитаник съм на Музикалното училище, гражданин съм на Австрия и жител на Виена. Симбиозата между тези два града и програмата, която ще изпълним ги свързва в една силна емоционална нишка. В творчеството на Паганини съм влюбен от дете. Този концерт ме връща в ранна детска възраст, в спомени от музикалното училище. Заедно с маестро Найден Тодоров и Михаел Гюнтер избрахме програма, която да обединява в естетиката си музика от различни култури“,  сподели именитият цигулар Марио Хосен. Той е признат като водещ интерпретатор и изследовател на музиката на Паганини. Едва на 8 години той дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена и Париж. Дипломира се с награда на австрийското министерство на културата за високи творчески постижения. Получава и австрийско гражданство в интерес на Република Австрия. Концертният му репертоар е огромен, включва произведения от епохата на Ренесанса до съвременната музика, рока и джаза. Особена популярност му носят изпълненията на концертите и двадесет и четирите капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. От 2019 г. проф. Хосен е артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Свири на цигулка “Гуаданини” от 1749 г., която му е предоставена от Австрийската национална банка, артист на Thomastik Infeld, Виена.

Пресконференцията от ляво на дясно: Михаел Гюнтер, Марио Хосен, Яндреа Вике, Здравко Димитров, Пламен Павлов и Иван Попов, снимка: Стефан Марков

На срещата в Базиликата кметът на Пловдив Здравко Димитров каза: „Аз и екипът ми с��е поели ангажимент да затвърждаваме марката Европейска столица на културата, да я развиваме и да я популяризираме непрекъснато. Древният ни, и в същото време млад град, разнообразието от култури, уникалното място, което е Античния театър , всичко това дава увереност, че концертът ще има огромен успех. Пловдив е обаятелно място и вярвам, че за всички пловдивчани и гости ще бъде голямо преживяване!“ Той изрази и надежда, че „би било чудесно, Виенският симфоничен оркестър да идва всяка година. Поставяйки началото сега, това би могло да се превърне в традиция. Към него се присъедини и зам. кметът по културата Пламен Панов: „Няма как да не съм изключително щастлив, че в Европейската столица на културата, градът заел престижното 4-то място в класацията за „Най-добра европейска дестинация“ представяме ново събитие в културния календар, при това от световна величина.  Античният театър е посрещал звезди от всички жанрове, като -  Стинг, Найджъл Кенеди, много други. Уникалната атмосфера на Античния театър е част от магията на това, което се случва на сцената. Вярвам, че публиката на концерта на Виенски симфоничен оркестър ще има невероятни преживявания, които ще запомни завинаги! Лично за мен, огромен емоционален заряд, свързан с предстоящия концерт ми носи и тази дълбока „пловдивска следа“. Ще имаме удоволствието да чуем виртуозния цигулар пловдивчанинът маестро Марио Хосен! А този световен оркестър ще свири под диригентската палка на друг знаменит пловдивчанин – маестро Найден Тодоров!“

Председателят на сдружение „Тракия“ Иван Попов разказа, че идеята за концерта е възникнала след осем камерни събития, които сдружението е организирало в Чалъковата къща. Тогава са решили да опитат сили в нещо голямо. Той благодари на Марио Хосен, който е провел разговорите и осъществил връзката с оркестъра във Виена и отправи специална благодарност на община Пловдив, без чиято подкрепа концертът не би бил възможен.

Отбелязваме тази на пръв поглед протоколна информация, защото смятаме, че е важно да се знае кои организации подпомагат такива важни културни събития не само за Пловдив и страната ни. Концертите ще се осъществят и с подкрепата на Австрийското посолство. Н. Пр. госпожа Андреа Вике изрази съжаление, че няма да присъства концерта не само, защото дотогава изтича мандатът ѝ, а и защото трябва да се готви за следващия си, който е в Пакистан с отговорности и за Афганистан. Приемникът ѝ ще представлява родината ѝ на концерта в Античния театър, сподели тя в неформален разговор.

А ние припомняме, че Софийската филхармония се подготвя за ново гостуване в златната зала на Музикферайн – Виена на 18 май. В програмата на концерта националният оркестър е включил Симфоничната поема „Вълтава“ от Сметана, Гротескната сюита „Бай Ганьо“ от Веселин Стоянов и Симфония № 5 от Чайковски, под диригентството на маестро Найден Тодоров.  Концертът трябваше да се състои на 9 декември 2021 година, но пандемичната ситуация заради Ковид-19 го отложи. По повод на гостуването във Виена Найден Тодоров сподели през лятото миналата година, че отново и неслучайно в програмата е включена музика от славянски композитори.

Софийска филхармония в Музикферайн, 2019, снимка: архив на оркестъра

А и да не забравяме, че една от частите на произведението на Веселин Стоянов е озаглавена „Бай-Ганьо във Виена“, следвайки знаменитата и неостаряваща творба на Алеко Константинов. За това специално събитие очаквайте в следващ текст. Самият Маестро не предполагал при предишното гостуване на филхармониците в Музикферайн, когато изпълниха Рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров, „Жар птица“ на Стравински и симфония № 9 „Из новия свят“ на Дворжак 2019 година, че само след две години ще имат отново концерт тук. Дори си мислел дали това отново ще се случи в близките двайсет… ≈

 Текст: „въпреки.com”

��нимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов, архив на Wiener Symphoniker

[concordiablog]

Лютеранство и культура.

Часть 2. Персоналии

АНТОН БРУКНЕР ( 1824 - 1896 )

Брукнер Антон - австрийский композитор, органист и музыкальный педагог, известный в первую очередь своими симфониями, мессами и мотетами. Его симфонии часто считаются символом заключительного этапа австро-немецкого романтизма в силу своего богатого гармонического языка, сложной полифонии и значительной продолжительности.

«Будьте как дети, ибо их есть Царство Небесное»

Трогательная наивность Брукнера-человека вошла в легенду. Основным содержанием его дневников были пометки о прочитанных молитвах. Он писал: "Я хочу, когда будет судный день, подать Господу партитуру „Те Deum’a“ и сказать: „Посмотри, это я сделал только для Тебя одного!“

Работая над Девятой симфонией - заранее посвятив ее Богу (уникальный случай!), Брукнер молился: "Милостивый Боже, дай мне скорее выздороветь! Посмотри, мне ведь нужно быть здоровым, чтобы закончить Девятую!"

Христианское мировоззрение является базисным элементом личностного и художественного универсума Брукнера, определяет его убеждения и идеалы. Учитывая конфессиональную принадлежность композитора католицизму, которая обусловливает обращение в творчестве к жанрам католического богослужения, к претворению стилистики их музыкального оформления не только в духовных, но и в симфонических сочинениях, музыку Брукнера нельзя назвать строго католической. Содержание его творчества определяется не узкоконфессиональными, а религиозно-философскими исканиями, свойственными крупнейшим художникам и мыслителям последней трети XIX века. Стремление композитора к воплощению в музыке непреходящих идеалов и ценностей, христианских сюжетов и образов, нравственно-этических проблем, позволяет рассматривать наследие Брукнера в русле живого процесса духовных поисков своей эпохи, а жизнь А. Брукнера, как реализацию идеи свободного служения высшим ценностям...

[xardy-gym]

Антон Брукнер. Симфония №4 «Романтическая». Дирижёр Валерий Гергиев (2017)

[e2blogengine]

Избранная классика

Привожу данные о прекрасных классических произведения в табличном виде.

Симфонии

Вольфганг Амадей Моцарт 40 Франц Йозеф Гайдн 94 Людвиг ван Бетховен 5 · 7 Гектор Берлиоз «Фантастическая» Иоганнес Брамс 3 Антон Брукнер 3! · 4! · 5 · 6 · 7 · 8!!! · 9! Антонин Дворжак 9 Ян Сибелиус 1! · 2 Александр Скрябин 1 Густав Малер 2 · 5!!! · 6! · 9 · 10 Сергей Рахманинов 2! Игорь Стравинский ми-бемоль мажор Карл Нильсен 1 · 2 · 4! Сергей Прокофьев 1 · 4 (1) · 4 (2) · 5! · 7 Дмитрий Шостакович 1 · 2 · 5!!! · 6 · 7! · 8!! · 9 · 10!!! · 11 · 12 Арам Хачатурян 1 Сергей Слонимский 2! · 5 · 7 · 27! · 29 Арво Пярт 4! Филипп Гласс 3 · 8

Другие оркестровые произведения

Эдвард Григ Пер Гюнт, сюита № 1 Александр Бородин «Половецкие пляски» Клод Дебюсси Прелюдия к «Послеполуденному отдыху фавна» Ян Сибелиус «Сага» · «Финляндия» · «Дочь Похьолы» Сергей Рахманинов «Симфонические танцы»! Игорь Стравинский «Петрушка»!!! · «Жар-Птица» · «Весня священная»!!! Бела Барток «Концерт для оркестра» · «Музыка для струнных ударных и челесты» Дмитрий Шостакович «Октябрь» Георгий Свиридов «Время, вперёд» Альфред Шнитке Концерт для фортепиано и струнного оркестра

Фортепианные концерты

Фредерик Шопен 1 · 2 Сергей Рахманинов 1 · 2!!! · 3!!! · 4 Сергей Рахманинов и Александр Варенберг «5» Сергей Прокофьев 1! · 2 · 3! Бела Барток 2 Дмитрий Шостакович 2! Бенджамин Бриттен Эса-Пекка Салонен

Скрипичные концерты

Антонио Вивальди 1...4 («Времена года») Макс Брух 1! Пётр Чайковский!!! Ян Сибелиус!!! Кароль Шимановский 1 Бела Барток 2 Дмитрий Шостакович 2 Арам Хачатурян 1! Эса-Пекка Салонен!

Остальное

Модест Мусоргский «Картинки с выставки» Сергей Рахманинов Соната для виолончели Сергей Прокофьев Соната № 2 · Соната для виолончели Дмитрий Шостакович Соната для виолончели и фортепиано · Струнные квартеты: 3! · 7 · 8!!! · 10! Дмитрий Шостакович и Рудольф Баршай Камерная симфония соч. 110а!!! · Симфония для струнных соч. 118a!!! Симеон Тен Холт «Канто остинато» Алеш Павлорек «Симфония-концерт для духовых»

Сочинения Шостаковича—Баршая 110a и 118a — это «обогащённые» версии струнных квартетов Шостаковича №№ 8 (соч. 110) и 10 (соч. 118) соответственно. Струнные квартеты прекрасны и сами по себе, но я предпочитаю более полное оркестровое звучание.

А вот слушать «Картинки с выставки» Мусоргского в оркестровки Равеля — себя не уважать.

Если не знаете, с чего начать, берите то, что жирное и с большим количеством восклицательных знаков.

Ну или просто слушайте десятую симфонию Шостаковича и восьмую симфонию Брукнера.

Источник: Блог Ильи Бирмана - Избранная классика. Опубликовано с помощью IFTTT.

[mr-fact-blog1]

Проклятие Девятой симфонии

Среди знатоков классической музыки бытует поверье, что композитора, написавшего свою девятую симфонию, ждут тяжёлые жизненные испытания и даже скорая смерть. Именно так случилось с Бетховеном, Шубертом, Брукнером, Дворжаком, Малером и другими создателями великих произведений, ушедшими в иной мир через короткое время после создания девятой симфонии.

Проклятие Девятой симфонии

Самое величественное произведение До Бетховена, скончавшегося в 1827 году, эта закономерность по каким-то причинам не срабатывала. Например, Моцарт (1756-1791) написал около 40 симфоний, а Йозеф Гайдн (1732-1809) — более сотни! Вероятно, на создание легенды повлияла значимость великолепной Девятой симфонии Бетховена. Авторитет Девятой настолько высок, что в 1980 году, выпуская первые совместные компакт-диски, компании Philips и Sony увеличили их диаметр до 12 сантиметров, чтобы это произведение, звучащее 74 минуты, помещалось там целиком. Композитор работал над Симфонией №9 ре минор в течение нескольких лет, уже будучи совершенно глухим. Это произведение считается вершиной его творчества. Партитура занимает более 200 страниц, последняя часть, названная «Ода к радости» (на стихи Фридриха Шиллера), в настоящее время используется как гимн Евросоюза. В последние годы жизни композитор начал работу над десятой симфонией, но смерть помешала её закончить. Не оправился от простуды Примерно то же произошло с младшим современником Бетховена, ��встрийским композитором Францем Шубертом (1797-1828). По злой иронии судьбы, он так и не смог оправиться от простуды, которую подхватил на похоронах своего старшего товарища, и скончался через полтора года после его смерти. Оставив после себя девять симфоний! Правда, две из них считаются незавершёнными. Ещё один австрийский композитор, Антон Брукнер, ушёл из жизни в 1896 году. Он родился в год премьеры Девятой симфонии Бетховена и Карл Штилер считал её величайшим произведением. Любопытно, что свою девятую симфонию Брукнер написал в 1883 году. Но композитор принципиально считал первые две всего лишь ученическими работами — и порядковых номеров им не дал. Таким образом, его одиннадцатая симфония фактически стала девятой. Он изначально хотел провести какие-то параллели с произведением Бетховена — в частности, выбрал ту же тональность ре минор. Из четырёх задуманных частей Брукнер до своей кончины успел написать только три. Ученик Брукнера, композитор Густав Малер (1860-1911), был склонен к мистике и суевериям. Именно он первым обратил внимание на проклятие девятой симфонии. Создав восемь подобных произведений, Малер испытывал панический ужас перед тем, что может произойти дальше. Он пытался обмануть судьбу. Во-первых, не пошёл вслед за Бетховеном и выбрал тональность ре мажор, во-вторых, назвал произведение «симфонической поэмой» и, в-третьих, параллельно начал работу над десятой симфонией. Увы, через короткое время после окончания девятой симфонии Малер скончался. Его десятая симфония осталась только в набросках. Тенденция продолжается После смерти Малера о проклятии девятой симфонии заговорили многие. Стали исследовать творчество разных композиторов — и выяснилось, что лишь некоторые из них достигали подобного рубежа. Например, Гектор Берлиоз (1803-1869), Роберт Шуман (1810-1856) и Иоганнес Брамс (1833-1897) написали по четыре симфонии, Феликс Мендельсон (1809-1847) и Камиль Сен-Сане (1835-1921) — по пять, Пётр Чайковский (1840-1893) — шесть. В 1893 году свою девятую симфонию завершил чешский композитор Антонин Дворжак (1841-1904) — и благополучно прожил ещё более десяти лет. Но ни одной симфонии больше не написал. Можно с уверенностью сказать, что в дальнейшем почти все композиторы знали о мистическом смысле девятой симфонии и учитывали это обстоятельство в своём творчестве. Знаете ли вы что… Премьера Девятой симфонии Бетховена состоялась 7 мая 1824 года в Вене. Глухой автор дирижировал оркестром и не услышал овации публики. Одному из музыкантов пришлось взять его за плечи и повернуть лицом к залу. Александр Глазунов (1865-1936), сочинив восемь симфоний, в 1910 году приступил к созданию девятой. Но оставил работу над ней — вероятно, предчувствуя, к чему это может привести. После чего благополучно дожил до 70-летнего возраста. Многие из крупнейших симфонистов XX века также не стали искушать судьбу: француз Артюр Онеггер (1892-1955) создал пять симфоний, датчанин Карл Нильсен (1865-1931) и немец Пауль Хиндемит (1895-1963) — по шесть, русский композитор Сергей Прокофьев (1891-1953), финн Ян Сибелиус (1865-1957) и американец Чарльз Айвз (1874-1954) — по семь. Подобно Глазунову поступил советский композитор Никита Богословский (1913-2004). В 1991 году он написал свою восьмую симфонию и сразу назвал её «Последняя». После этого прожил 13 лет, хотя больше не создал сколько-нибудь заметных произведений как в классическом, так и в песенном жанре. Немецкий композитор Карл Амадеус Хартман (1905-1963) скончался, когда приступил к написанию своей девятой симфонии. То же самое произошло с британцами Ральфом Воан-Уильямсом (1872-1958) и Малколмом Генри Арнольдом (1921-2006), шведом Куртом Аттер-бергом (1887-1974), австрийцем Эгоном Веллесом (1885-1974), американцем Роджером Сешенсом (1896-1985). Хотя, как видим, они работали над своими девятыми симфониями, будучи достаточно зрелыми людьми. Тем не менее тенденция проявляется! Советский композитор немецкого происхождения Альфред Шнитке (1934-1998) скончался, работая над девятой симфонией. Вдова передала партитуру другу покойного Николаю Корндорфу, но тот вскоре умер от сердечного приступа. Правда, дело благополучно завершил российский композитор Александр Раскатов. Прошли рубежную цифру Однако XX век знает и немало примеров того, как авторы, создавшие девятую симфонию, продолжали успешно творить дальше. Наиболее яркий пример — советский композитор Николай Мясковский (1881-1950). Рубежное произведение он написал в 1927 году — и после этого довёл общее количество своих симфоний до 27. Правда, большинство музыкальных критиков сходится во мнении, что сочинения Мясковского по силе эмоционального воздействия значительно уступают аналогичным произведениям Бетховена. Более девяти симфоний сочинили немец Ханс Вернер Хенце (1926-2012) и шведско-эстонский композитор Эдуард Тубин (1905-1982): у них — по десять, англичанин Эдмунд Раббра (1901-1986) и американец Дэвид Даймонд (1915-2005) — по 11, бразилец Эйтор Вила-Ло-бос (1887-1959) и француз Дариус Мийо (1892-1974) — по 12 симфоний, американец Генри Коуэлл (1897-1965) и швед Аллан Петтерссон (1911-1980) — по 17. Как видим, список достаточно внушительный, и его можно продолжить. А американец Алан Хованесс (1911-2000) вообще создал 67 симфоний! Своеобразно обошёл роковое число Дмитрий Шостакович (1906-1975). В октябре 1943 года он объявил, что приступил к созданию своей девятой симфонии. Произведение явно перекликалось с Девятой симфонией Бетховена и посвящалось грядущей победе над фашизмом. Но работа застопорилась. В результате композитор переключился на создание короткого камерного произведения ироничного толка и назвал его «Симфония №9 ми-бемоль мажор». Причём авторитет Шостаковича был настолько велик, что это творение выдвинули на Сталинскую премию. Но здесь композитора ждало фиаско — вместо награды Дмитрий Шостакович получил сильнейший удар по престижу. Его обвинили в формализме и низкопоклонстве перед Западом, лишили звания профессора и уволили из Московской консерватории. Сочинения Шостаковича на долгое время перестали исполнять. Свою следующую симфонию композитор создал только в 1953 году. Это было патетическое произведение с жизнеутверждающим финалом. Таким образом, примерно то, что Бетховен выразил в Девятой симфонии, Шостакович сказал в десятой. Позже Дмитрий Дмитриевич довёл число своих симфоний до 15. Сказал и сделал все, что мог Чем же можно объяснить мистическое значение цифры 9 применительно к количеству произведений симфонического жанра? Прежде всего — влиянием личности Бетховена, Девятая симфония которого стала не только вершиной его творчества, но и одним из величайших произведений этого жанра, превзойти которое по силе эмоционального воздействия, по мнению многих музыкантов, просто невозможно. А далее в действие вступили закономерности нумерологии. Ведь именно цифра 9 с древнейших времён считается символом постоянства и цикличности (поскольку сумма цифр любого кратного девятке числа также без остатка делится на 9). Можно вспомнить, что ребёнок проводит в чреве матери 9 месяцев, в искусстве есть 9 муз, в христианстве — 9 ангельских чинов, в аду — 9 кругов, самая опасная штормовая волна называется девятым валом… Во многих мифологиях и религиях девятка олицетворяет выбор духа, кот��рый преодолел суетность человеческих стремлений. Именно так воспринимается посыл симфонии Бетховена — душа автора словно завершает свою миссию на Земле и человек спокойно уходит в мир иной, потому что он сказал и сделал всё, что мог.   Автор: Элина Погонина Read the full article

[vprki]

Носителят на „Грами” Андрис Нелсонс дирижира Новогодишния концерт на Виенска филхармония

За първи път на диригентския пулт на 1 януари 2020 г. в Златната зала на виенския Мюзикферайн на Новогодишния концерт на Виенската филхармония ще застане латвийският маестро Андрис Нелсонс, който е музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър и на Лайпцигския Гевандхаус оркестър, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Артистичното сътрудничество между 41-годишния диригент и Виенската филхармония започва от 2010 година. От тогава той редовно застава на диригентския пулт на абонаментни концерти, но и на гостувания на оркестъра по време на Залцбургския фестивал. Традиционно програмата на концерта се състои предимно от творби на композиторите от семейство Щраус (Йохан Щраус (баща), Йохан Щраус (син), Йозеф Щраус, Едуард Щраус). За първи път тази година ще прозвучат девет произведения, които до момента не са включвани в програмата на Новогодишния концерт. Това са три творби от Йозеф Щраус - Валс „Любовни поздрави“, Лихтенщайн - Марши и Френска полка. Освен тях премиерно изпълнение ще имат увертюрата към оперетата „Скитниците“ от Карл Михаел Цирер, две произведения от Едуард Щраус - Бърза полка, и Полка-мазурка „Леденото цвете“, Гавот от Йозеф Хелмесбергер-син и „Галоп на пощальона" от Ханс Кристиян Лумбю. Както винаги и този концерт ще завърши с три последователни биса и това неизменно са „Бърза полка”, валсът „На хубавия син Дунав” и Радецки марш. При изпълнението на последния  диригентът се обръща към залата и публиката пляска в такт.

Солистите Роман Лацик и Кетеван Папава по време на снимки на музикалния филм © APA/ORF/Günther Pichlkostner

По време на антракта в Златната зала на Мюзикферайн, телевизионните зрители от цял свят имат възможност да видят специално подготвен музикален филм. Филмът на 1 януари 2020 г. ще бъде посветен на 250-годишнината от рождението на Бетовен. С този артистичен знак се слага и началото за отбелязване с много музика на великия композитор. Изпълненията на балета на Виенската Щатсопера са заснети още през лятото, а хореографията е дело на испанеца Хосе Карлос Мартинес. Балетистите танцуват около един от домовете на композитора във Виена на фона на шест от дванайсетте  Контраданса, които също не са изпълнявани досега по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония.

Младият латвиец Андрис Нелсонс е един от най-търсените млади диригенти на световната сцена. Ученик на големия Марис Янсонс, който преди по-малко от месец напусна нашия свят, Нелсон става водещата творческа фигура на 34 години в Бостънския симфоничен оркестър - един от най-престижните не само в САЩ, но и в света. Нелсонс не е най-младият ръководител в историята на оркестъра - през 1889 година знаменитият Артур Никиш става директор на 33 години. През февруари тази година маестро Андрис Нелсонс и Бостънският симфоничен оркестър, ръководен от него, спечелиха в две категории за „Най-добре продуциран албум за класическа музика“ и „Най-доброто постижение на оркестъра“ от престижните музикални награди „Грами“ за записа на 4-та и 11-та симфонии на Дмитрий Шостакович, направени в Deutsche Grammophon. Това отличие получиха за трети път, като първото отличие е през 2016 година отново с музика на Шостакович, един от най любимите композитори на диригента. Тогава беше за 10 симфония и Пасакалия от операта „Лейди Макбет от Мценска околия” представени на диск, озаглавен „Шостакович: Под сянката на Сталин“. Това беше първият диск от поредица, издавана от Deutsche Grammophon. Поредицата обединява всички петнадесет симфонии на Шостакович и други негови оркестрови творби.

Андрис Нелсонс © APA/DPA/Jan Woitas

Припомняме, че миналата година 29 април българските меломани имаха възможност да гледат и слушат в цикъла Берлинската филхармония в директно излъчване на живо под диригентството на Андрис Нелсонс в Cine Grand City Center Sofia негов концерт с програма - Рихард Вагнер: Парсифал: Прелюдия към първи акт и Разпети петък и Антон Брукнер: Симфония 3 в ре минор. Музикалното събитие в Златната зала на Мюзикферайн на 1 януари 2020 година ще се проведе за 79-ти път, а за 62-ри Австрийската обществена телевизия ORT ще го излъчва и разпространява чрез над 90 телевизии в целия свят По традиция ще бъде директно излъчван по БНТ 1 и БНР от 12.15 часа в първия ден на Новата 2020 година.

Виена, призната в световните класации за най-добър град за живеене е както винаги обзета от Коледното настроение – красива и пищна. Виенчани обичат да купуват подаръци. Както показва проучване 90 процента от тях, около 1,5 млн. души, са планирали  да купят от осем до девет подаръка, което означава, че под коледните дръвчета ще има над 12 млн. красиво опаковани подаръка. Планираните разходи за коледни подаръци са на миналогодишното високо ниво – очакванията са, че виенчани ще отделят средно по 350 евро от бюджета си са коледни подаръци. За 50 процента от анкетираните, а това е повече отколкото през миналата година, купуването на коледни подаръци има голямо значение за столицата на Австрия и както за търговците, така и всеки неин гражданин.

Търговската улица Колмаркт © Jorit Aust

На първо място сред предпочитаните подаръци отново са книгите. 48 процента от анкетираните ще сложат книги под коледното дърво. Ваучерите продължават да са на второ място в класацията за 38 процента от анкетираните. Дрехите като подарък и тази година запазват 3-то място преди играчките. Сред предпочитаните коледни подаръци са козметика, бижута и билети за концерт или опера и театър. Виена си остава един от световните центрове на културата и изкуството и това безспорно е особено вълнуващо в дните преди Рождество Нова година. И да не забравяме, че едно от големите събития за България беше и концертът на Софийска филхармония на 5 декември в Златната зала на Мюзикферайн. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

[vprki]

Саша Гьотцел: Моят манифест е да дам красота с музиката

Изключително начало на новия сезон на Софийска филхармония постави концертът в зала „България“ с вече главния гост – диригент маестро Саша Гьотцел и солист - 11 годишният Ивайло Василев. Забележителната програма Концерт за пиано № 9 от Моцарт в ми бемол мажор „Jeunehomme“, създаден от гениалния музикант 1777 година, когато той е на 21 години и Първа симфония с подзаглавие „Титанът“ от Густав Малер - творбата, която поставя началото на нов етап в развитието на симфоничната музика.

Смело и красиво Софийската филхармония подаде ръка на детето чудо, който на тази крехка възраст има вече сериозна биография с призови места на авторитетни конкурси за пианисти. Неговият дебют със Софийска филхармония под ръководството на Саша Гьотцел даде тон на красивите преживявания, които ни очакват през новия сезон. По време на концерта на Моцарт се усети и от публиката специалната връзка, създадена по време на репетициите с диригента. Изпълнението на Първа симфония на Малер беше изключително. Маестро Гьотцел не само дирижираше вдъхновено, но сякаш рисуваше музиката на един от най-любимите си композитори. На пулта той предаде по прекрасен начин любовта си към тази музика на оркестъра, който беше концентриран, пото��ен в свет�� на знаменитата творба. Целият концерт беше истински празник за музикантите на сцената и за публиката.

Саша Гьотцел и Ивайло Василев - снимка Борислава Танева във Фейсбук

Разговаряхме със Саша Гьотцел преди концерта, минути след генералната репетиция. Заварихме го в диригентската стая заедно с директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров, по чиято покана австрийският диригент поема предизвикателството да бъде главен гост – диригент на филхармониците. Усмивката по лицата им издаде общата им радост от концерта, който предстои и от бъдещата им съвместна работа начело на първия ни оркестър. Попитах Саша Гьотцел за впечатленията му за 11 годишния му солист, който прави и своя дебют със Софийска филхармония.

„Преди всичко за нас диригентите е прекрасно да работим с млади талантливи музиканти. Ивайло е изключително талантлив, много концентриран и сега е важно отвъд ученето да създаде своя вид професионализъм на артист. Той има зад гърба си вече работа с прекрасни преподаватели. Има много талантливи деца и млади хора в света. Той е много талантлив, но сега е само в началото на неговото пътуване към голямата музика и изкуство. За диригента е много важно да даде тласък на такъв талант да се чувства добре на сцената, но от друга страна и да му създаде рефлекс да разбере какво /ще/ търси в голямата музика като музикант. Ние работихме и самостоятелно върху детайли от концерта на Моцарт и как да ги интерпретира и какво иска да предаде на публиката, когато свири. Трябва да има директен контакт в това как той изпълнява музиката. За всеки музикант е важно не просто да изсвирва нотите, а как. Мисля, че младите музиканти твърде рано разбират какво значи начина на изпълнение като техен опит – креативен и още повече да се чувстват щастливи, когато музицират и още повече тези, които го слушат да са щастливи. За мен това е много важно да накарам младите музиканти да разберат това, когато откриват музиката на света, независимо дали са пианисти, цигулари, диригенти и всички други инструменталисти. Тяхната техника може да е висока, но въпросът е как я използват. Това е голямо предизвикателство пред всеки млад музикант и е много важно за тяхното развитие. Важното е да им създадем този рефлекс и да им дадем шанс да правят музика и да разберат, че музиката живее от вариациите, живее в контраста. Може да има и конфликт – пианистът има един пулс, оркестърът може да има друг пулс. Това не е толкова лошо, трябва да се хване, за да може музиката да диша със своя пулс, със своята диалектика. Това е много добре и се надявам, че тази вечер на концерта ще бъде музиката на Ивайло. За мен като диригент е най-важното да давам вдъхновение и енергия на младия музикант, за да продължи той да расте“.

Споделяме с маестрото, че историята не само у нас познава случаи, когато много талантливи деца не само в музиката по различни причини, често родителски амбиция, не са успявали да продължат напред в изкуството и дори са стигали до личен срив. Според него винаги е много важен какъв е изборът. „Както сега Ивайло Василев избра да свири Моцарт. Всички знаят, че той е гений. Той не е лесен за изпълнение от всеки. Това е и някаква съдба за младите музиканти да интерпретират и да разберат този гений. На тяхната възраст те имат огромен талант и ако, разбира се, са имали шанса да имат добри преподаватели. Според мен учителите имат най-голямата отговорност, защото детето се радва на музиката, интересува се, но да израства талантът е голямата отговорност на преподавателите, а и на родителите, разбира се. За историята и развитието на всеки талант мога да дам само един отговор – няма отговор, всеки върви по своя път…“, лаконичен е Саша Гьотцел.

Найден Тодоров и Саша Гьотцел - снимка Стефан Джамбазов

В разговора се връщаме към неговия избор да приеме поканата от Найден Тодоров да бъде по-често с нас, българската публика като главен гост – диригент на Софийска филхармония. „Не, не ми беше трудно. Още, когато бях за първи път тук имаше невероятна химия между мен и оркестъра. Химия между оркестъра и диригента значи – за диригента, че оркестърът реагира на неговите ръце, на езика на тялото и той ��аставайки на пулта като негов водач се чувства добре, дори уютно. Те в началото не знаят какво искаш, но в последните три години ние имахме няколко шанса в представянето на различен репертоар да се сближим и да пътуваме заедно в музиката“. С усмивка казва маестро Гьотцел, който е много приятен и очарователен събеседник. Той идва от Виена. Неговите музикални корени започват от Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Брамс, продължават с Брукнер и Малер и цялата Нововиенска школа /Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Антон Веберн/. Споделя, че това са корените, с които е свързано неговото собствено ДНК. За първи път е в България като диригент по покана на Софийска филхармония през април 2017, когато застава на пулта с музика от романтизма: увертюра към операта „Вълшебният стрелец” от Карл Мария фон Вебер , Концерт за цигулка и оркестър №2 "Ла Кампанела" от Николо Паганини и Симфония №7 от Антонин Дворжак. Солист е Теди Папаврами – цигулка. През май 2018 година дирижира поредния концерт от цикъла „Големите симфонии“ със солист именитата ни пианистка Милена Моллова, която изпълни тогава концерт № 1 за пиано на Бетовен. В програмата беше  и Симфония № 4 на Антонин Брукнер. На 9 май тази година, Деня на Европа, маестрото дирижира 9 симфония на Бетовен със солисти ярките български певци Цветана Василева /сопран/, Мариана Пенчева /мецосопран/, Михаил Михайлов /тенор/ и Пламен Бейков /бас/.

А Саша Гьотцел продължава: „Аз съм много зает, но Найден Тодоров ме попита дали искам да имаме по тесни връзки. И аз му предложих да направим цикъл Малер с всички негови симфонии заедно с оркестъра, защото той ми каза, че оркестърът, все пак няма големи традиции в изпълнението на Малер. За един съвременен оркестър е изключително важно да има в репертоара си Малер. Той дава, изисква невероятен звук от оркестъра и най-максималистичен музикантски стил от оркестъра в света на световната музика. Когато един оркестър може да свири симфония на Малер, това показва изключително равнище. И ако може да направим това, бих бил много горд и щастлив да го направим със Софийска филхармония. За диригента е твърде важно да може да направи с един оркестър симфониите на Малер. Той се нуждае от това заедно с оркестъра през цялото време. За Софийска филхармония това е нещо ново, но по този начин оркестърът ще представи своите традиции като състав и ще представи по най-съвременен начин тази невероятна музика. За всеки оркестър това е различно. Много съм щастлив, защото започвам това пътуване със Софийска филхармония много свободно, без да ни притиска времето. Сега изпълнявайки Първа симфония на Малер, ние правим и своите планове за следващия сезон и тези след него стъпка по стъпка в диалектиката на музиката като философия, към звуковия космос на Густав Малер. Сигурен съм, че за всеки от аудиторията това ще бъде вълнуващо пътуване, защото симфониите на Малер са много вдъхновяващи. За мен Първата симфония е много приятна за слушане и лесна за контакта с музиката. Но по-късно в 7-та симфония е много трудно да се разберат музикалните идеи, както и при 8- симфония /Симфония на Хилядата/. Толкова е прекрасно за дирижиране на оркестъра стъпка по стъпка да предаде тази комплексна музикална история, която присъства в симфониите на Малер. Уверен съм, че и оркестърът и публиката ще бъдат щастливи от това пътуване в музиката на Малер. И още нещо в международен план – малко са оркестрите, малко са диригентите, които са в състояние да направят всички симфонии на Малер“.

Заедно си припомняме знаменателната история не само в музиката, когато Ленард Бърнстейн се връща да дирижира във Виена през 70-те години и отново представя симфониите на Малер с Виенска филхармония. Известно е, че повече от половината от състава на оркестъра са били членове на нацистката партия. И Бърнстейн застава пред тях, както имахме шанса да видим във великолепния документален филм „Ленард Бърнстейн – по голям от живота“ на немския режисьор Георг Вюболт по време на фестивала „Master of Art" 2017. Десетилетия те не са свирили Малер, защото е евреин, независимо, че е ръководил оркестъра и като диригент. Филмът акцентира върху яростната енергия и мощ на Бърнстейн да върне Малер в репертоара на Виенската филхармония и не само! Благодарение на него, на концертите му, на записите му музиката на Малер заживя след нацисткото аутодафе още по-изключителна и желана от музиканти и публика.  А Гьотцел допълва, че за самите оркестранти, честно казано, не е било лесно да свикнат да свирят Малер. Ние добавяме, че и в днешния ден българските оркестри избягват или се страхуват да изпълняват Малер. Изключенията са малко.

А маестрото е категоричен: „Разбираемо е, че българските оркестри рядко тръгват към Малер. Те са много сериозни и разбират, че музиката на Малер изисква много, много повече от добра техника. Повечето български музиканти знаят, че това е сложна музика, много трудно е да извлечеш звука на тази красота. Мистерия е да научиш, да разбереш, да почувстваш тази музика, това се отнася за всички нас. За мен това е специална връзка, особено родство, а когато го имаш всичко е по-лесно. Но е специално да работиш и да развиваш тази връзка. Малер изисква на първо място от всеки един музикант да бъде сто процентово подготвен и технически подсигурен, защото е композитор, който използва инструментите по много екстремен начин; на второ място като ансамбъл Малер дава много на оркестъра за „домашно“, защото през повечето време на симфониите му се случват по няколко неща едновременно и те нямат връзка помежду си. Не е лесно да свириш красива мелодия, а някой до теб да изпълнява съвсем различен ритъм. Това означава, че в оркестъра, който пулсира различно, всеки трябва да е много стабилен сам за себе си. И за диригента, и за оркестъра Малер е голямо предизвикателство. Мисля, че да започнеш цикъла симфониите на Малер дори с перфектния оркестър, без да имаш пряка връзка с тази музика е твърде трудно да започнеш и да си позволиш тази интерпретация като диригент. За три години може да се постигне изработването на характер и лице на всяка отделна секция в оркестъра. Да, трудно е, но е прекрасна работа и след време се вижда резултатът, истинското израстване на оркестъра и достигане до друго ниво на интерпретация като достигане на висок връх, от който виждаш света“.

Саша Гьотцел на репетиция със Софийска филхармония - снимка Стефан Джамбазов

Саша Гьотцел има забележителна биография като музикант. Тръгва като дете с цигулка, но започва своята оркестрова кариера в тясно сътрудничество с водещи диригенти като Зубин Мехта, Рикардо Мути и Сейджи Озава. След дебюта си с няколко австрийски оркестъра, той дава изключително успешни гостуващи изяви със Симфоничния оркестър на Бирмингам, Берлинския симфоничен оркестър, Люксембургската филхармония, Филхармоничните оркестри на Токио, Сапоро и Нагоя и Държавната филхармония на Рейнланд-Пфалц. Той е художествен ръководител и главен диригент на филхармоничния оркестър „Борусан“ в Истанбул, с който е гостувал на международните фестивали в Залцбург и „Би-би-си Промс“. Саша е дирижирал концерти с артисти като Даниил Трифонов, Юджа Уанг, Рудолф Бухбиндер, Мърей Парая, Максим Венгеров, Аркадий Володос, Юлиан Рахлин, Дениъл Хоуп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг, Брин Терфел, Пьотър Бечала. В биографията му са вписани участията му като диригент на Филхармоничния оркестър на Канагава, Симфоничния оркестър на Бретан, Австрийско-корейския филхармоничен оркестър, като гост-диригент на Симфоничсия оркестър NHK, Мюнхенския симфоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на Люксембург, Страсбург и Ванкувър. Активно участва и като оперен диригент на постановки в Мариинския театър в Санкт Петербург, Виенската народна опера, операта в Анже и Нант, в Монпелие, Рен, Националната опера на Нанси, в токийската зала Бунка Кайкан. Има издадени компактдискове във фирмите „Дойче грамофон“ и „Оникс”.

Това ни провокира да го попитаме какви са предпочитанията му на концертния подиум или в операта. „О, винаги предпочитам да дирижирам симфонии, признавам много по-свободно и уютно се чувствам, когато работя само с оркестър. В операта е фантастично – тогава имаш различна връзка с изкуството като цяло. Изкуството на музиката в театъра е различно от изкуството на симфонизма. На сцената трябва да имаш много взаимоотношения. Чистата връзка между диригента и симфоничния оркестър е много тясна, много близка, аз й се радвам. В операта има много други неща, извън музиката, с които трябва да се съобразяваш и да се търси ефекта от спектакъла. Има проблеми със сцената, трудности с акустиката. Обичам операта, но правя максимум три-четири опери в годината. Моят фокус, моята насоченост е симфоничната музика“. Само допълваме, че през май и юни догодина му предстои да дирижира „Сватбата на Фигаро“ във Виенската Щатс опера. А тази есен ще дирижира „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Цюрихската опера. Предстои му и Коледен концерт с Виенския радиооркестър и ще много гастроли в чужбина. На 27 февруари ще го видим и чуем отново в София в концерт от цикъла „Магията на Бетовен“ със солист Георги Черкин с програма концерт за пиано № 1 и Пета симфония.

Саша Гьотцел - снимка Стефан Джамбазов

На финала на нашия разговор питаме маестро Гьотцел какви са приоритетите му в предстоящия музикален сезон. „В началото на новия сезон за мен най-важното е да бъда свободен. Това за мен е много важно. Да си свободен и да преживявам като опит всеки момент музика, който никога няма да върне отново. Ние трябва да бъдем свободни, за да получим и почувстваме момента и музиката. Да сме свободни, за да усетим това, което правим в музиката за нас на сцената и за публиката. На второ място моето виждане е да създавам изкуство, красота за хората. За мен изкуството е езикът, който единствен обединява хората, влиза в душата им и това е красотата. Както лекарите се грижат за нашето физическо здраве, изкуството за мен се грижи за вътрешния, душевния свят на човека, не само музиката. Искам Софийска филхармония и публиката на София да усетят, че ние сме на сцената да създаваме красота единствено и само за хората. Това е моят манифест за времето, когато ще бъда тук – да дам с музиката си красота на всеки един от хората“. И той ни дари щедро и красиво музиката на концерта, с който Софийска филхармония откри 91-вия си сезон. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов