fuckingloversblog

[fuckingloversblog]

Усетих ги.

Усетих как очите ми се изпълват с вода.

Усетих как сърцето ми препуска из гръдния ми кош.

Усетих как чувствата и емоциите ми искат да излетят от тялото ми.

И спря.

Времето.

Погледнах в огледалото и всичко се върна на старта, но не го прекоси.

Водата изчезна.

Не потече.

Сърцето ми забави пулса си.

Остана само една емоция.

Разрухата.

Представяш ли си?

Заболя ме толкова силно, че дори не успях да се разплача.

22:47

- Маргарита Гъркова

[fuckingloversblog]

Заклевам се, никой не преминава през толкова трудности, колкото човек с добро сърце.

[fuckingloversblog]

Щях да те прегърна по-силно последния път..

Само ако знаех...

[fuckingloversblog]

Ние, лудите, мислим със сърцето си..

[fuckingloversblog]

любовта не ни е виновна.

виновни са грешните хора,

които ни показаха каква

не трябва да е.

[fuckingloversblog]

“Много хора умират на 25 години, но ги

погребват едва на 75.”

-Бенджамин Франклин

[fuckingloversblog]

Lesoulsart on tiktok

[fuckingloversblog]

[fuckingloversblog]

Всеки който е казал " Винаги ще бъда до теб ", си е тръгвал при най-малката трудност. Истината е такава, че тези които наистина остават, не твърдят че ще го направят, а в действителност го правят. Което какво означава, че за пореден път действията говорят повече от думите.

- Маргарита Гъркова

[fuckingloversblog]

забравяй бързо

[fuckingloversblog]

Не се сбогувахме, но знаехме, че краят е дошъл.

Нашето сбогом беше едно дълго мълчание.

Недовършен край.

Но перманентен.

Като нашето мълчание.

И нашето "обичам те".

h;

[fuckingloversblog]

Един ден би могъл да се обадиш,

За да кажеш че съжаляваш

И това ще е най-хубавия разговор,

Който няма да проведа.

-П.Т.

[fuckingloversblog]

Хората, които те гледат от небето биха ли ти простили, че душата ти отиде при тях, а ти остана на Земята?

-П.Т.

[fuckingloversblog]

Че синьото е студен цвят разбрах, когато погледнах в очите ти, а там виждах само безразличие.

Т. К.

[fuckingloversblog]

“Звъня ти,

вечно зает го играеш,

на работа си,

с момчетата карти играете,

с приятелки на кафе си,

все си “изморен”,

не е удобно да говориш,

брат ти спи,

оправдания

БОЛ.

Звъниш ми,

оставям работата,

отлагам плановете си,

заебавам приятелите си,

пренебрегвам семейството си,

захвърлям всичко

и

вдигам.

Усети

ли

разликата? “

~ 𝒮𝒾𝓂𝑜𝓃𝒶.

[fuckingloversblog]

Усещам как се разпадам отвътре. Кръвта ми кипи и сълзите ми желаят да бликнат през изморените ми очи. Казвам си "отдай се на болката", но в същия момент се опитвам да остана силна и да се боря със себе си и с емоциите си. Иска ми се да спре да кърви, сърцето разядено от лъжи. Поемам поредната дълбока, пареща и разтърсваща глътка въздух, чувам само ударите на писеца върху хартията. Разум или чувства? Повтарящ се въпрос в главата ми. Дали отново не повярвах на грешния човек? Часът е 18:57, а аз стоя в очакване да прочета най-лошото. Че вече не ме обичаш. Жадна съм за любов. Сънувам я. Поредната дълбока глътка въздух. "Дръж се", чувам съзнанието си. Отказвам да седя до телефона с очакване да получа известие, което да стопли в леденото ми сърце. Времето навън е парче от душата ми, не знае дали да започне буря или да се успокои и да продължи напред. Пуша цигара и отпивам глътка от изстиналото си вече кафе с някаква малка надежда, че може би нещо ще се промени. Но разлика няма. Цигарата ми почти изгоря. Колко ли време остава на душата ми?

Тик-так, тик-так...

Май стана време за поредната глътка въздух. А ти как мислиш?

- Маргарита Гъркова

[fuckingloversblog]

Всеки път, когато усетиш, че ще се разплачеш, а знаеш, че не си струва, просто поеми достатъчно въздух.