vanessadomata-blog

[vanessadomata-blog]

За ползите от мащаба

без да имам лупа

днес аз

мога да увелича

или намаля

мащаба

на почти всичко:

на всеки един от екраните ми - 

така да виждам по-ясно

и още по-ясно

и още...

и да чета по-бързо; 

(а не виждам теб)

но как бихме могли да приложим всичко това във всекидневния ни живот?

[vanessadomata-blog]

Създаване на чудовища по време на капитализъм

майка ми се опитва

да прави изкуствено дишане на унищоженото си семейство, ама десет години по-късно, 

или може би цял един живот по-късно.  в дома на нашите винаги съм се чувствал като натрапник, 

все едно някой им го е подхвърлил това дете и е казал: 

"ето сега това дете тука трябва да го гледате!", 

без те самите да са го искали. 

и после майка ми:

"ама то тука е твоят роден дом и ти можеш да се върнеш винаги,

когато си поискаш"; 

да, е сега веднага;

точно пък там е последното място, 

което някога изобщо ще ми бъде дом.

[vanessadomata-blog]

На Влади

...и ето тук минаваме

покрай аптека, 

която свети като 

дискотека.

[vanessadomata-blog]

И нищо друго

има само едно нещо

и нищо друго

което може да ме унищожи

докато съм тук в Манила:

да виждам бедните деца, които просят

тънка ламаринена плоскост

преминава през мен и ме срязва на две

отвътре чувам тиктакане:

цъкцъкцъкцъкцъкцъкцъкцък

и нищо друго

може би единствено това

ме прави все още човек

а не робот, който се слива с компютъра си

във всеки следващ момент

може да се чуе взрив

(з��това винаги ще предпочитам

хорър пред драма)

[vanessadomata-blog]

едно шокиращо откритие: никога не съм бил в Спартакус (така и не успях да стигна дотам преди да го затворят) никога няма да забравя всичките истории, които са ми разказвали и сега съм толкова често в Сиела иронията ме гледа отвисоко и злоРадо

[vanessadomata-blog]

сатурнова дупка наричаме разстоянието между два празни шота капачето забито отзад на химикалката създава само едно изкуствено усещане за дължина но ти знаеш че това е само тежест в главата ти

[vanessadomata-blog]

не би ва да мразиш себе си твърде много; можеш да стигнеш толкова далече, че да забравиш как да се върнеш обратно

[vanessadomata-blog]

ние сме съставени

от малки парченца

[електродвижещо] напрежение;

дебелите книги, които

понякога взимам да чета, 

не ми стигат

да се изгубя достатъчно.

[vanessadomata-blog]

исках да разгледам света

как е изглеждал всеки път, 

когато съм проспивал вечерите

преди нощна смяна много пиян

спомням си сега как си мислех тогава,

че това е вечно и никога няма да свърши

но ето сега седя тук

не мога да заспя

дори и да тръгна към леглото

с книга и телефон

не искам този цикъл

да се изтъркаля покрай мен

механично и студено

и последния път, в който се срещаме

по-скоро искам да го прекъсна

за момент

и да вдигнем наздравица

за нашата раздяла

изминали са само десет минути, 

а се питам: станало ли е нещо

част от мен

понякога се ужасявам от това колко бърз

е часовникът

не е никак лесно да заспиш

преди

последната ти

нощна

смяна

[vanessadomata-blog]

Буквално

никога няма да забравя първия път, 

когато отивах към Витошка 180;

как се виждаше моста

и с изгледа към Борово;

безкраен булевард, толкова много

ново и непознато

още неизследвано

и как се усеща времето - 

буквално една секунда

какъв ефект само

всичките години

и всичките събития - 

дали сега се виждат по-ясно

отколкото тогава, преживявайки

студа на замръзналия булевард, 

но и чистия планински въздух. 

чудя се как ли се усеща

спускането на завесата:

буквално от днес за утре

[vanessadomata-blog]

Психотворение

сълзите

за някои неща

са толкова солени,

че като стигнат до брадата, 

причиняват силен сърбеж;

а аз си мисля за формалните неща,

свързани с цифри и празници, 

въпреки че

за техните едва ли е било от значение, 

че е Новогодишната нощ.

[vanessadomata-blog]

                              На леля

трябва винаги

да си поддържаш мивката

в добро състояние, 

тъй като

тя е черният дроб

на всяка кухня

[vanessadomata-blog]

колко хубаво време - 

да можем днес отново

да слушаме албумите на Björk,

(-29) 

но от телата на едни други хора

и със съвсем различна технология

вече всичко е станало някак си по-спешно

и някак си като за последно.

дали всички не очакваме екзекуция

всеки момент

понякога си представям как

оставам сам у нас на Нова година

и се крия заедно с котките, 

когато започнат да гърмят.

а ние всъщност се шегуваме

и правим връзки

с Ортега, 

които само аз не виждам.

[vanessadomata-blog]

Stance Existence

колко загубени дни

носят нощните смени след себе си.

субстанцията-майка: кисело мляко,

субстанцията-баща: уиски. 

смесваш ги и ще получиш

малко сладко дете на дявола

в дома ти. 

всъщност всички сме еднакво точно 

толкова хора, 

колкото и всеки един друг от останалите. 

еднакви, едва ли не

ние сме машините, които

могат да се повредят най-много - 

не знаеш къде свършва месото

и къде започва желязото

и ще говорим всяка вечер

истории от предишния живот

и все ще имаме непрочетени съобщения

изпратени от нас до нас самите.

по принцип, Теди, 

в отношенията си с хората 

аз винаги измервам гравитацията.

��и иначе

досега с теб щяхме да сме съгрешили

бая пъти

просто на мен не ми излизат сметките

защото съм възпитаник на хуманитарна гимназия.

[vanessadomata-blog]

30

петнадесет години прекарах

всеки ден в ядене на слуз.

вече въздух не ми достигаше

и сега изведнъж

(а може би съвсем постепенно)

всичко започва наново

и настръхвам от ужас

(ще се изпусна в гащите)

защото се оказва, 

че съм в чисто ново 

чуждо чисто тяло

като стружка от частите на колата, 

попаднала в окото на баща ми.

[vanessadomata-blog]

Célibataire

                                                     На Йорданка

Здравей Йорданко. снегът е засипал Редута като току-що отворена кофичка кисело мляко: съвършените бели купчини - гладки и недокоснати изглеждат толкова вкусни… с горчивия си студен вкус киселото мляко има вкус на метал. и                             капачка от метал. тя издава онзи звук, когато я дърпаш, и призовава Фюгел на момента. можеш да вкусиш горчивия сняг, но не бива никога да го поглъщаш. (такова е всяко силно изкушение) хубавото на дни като днешния: (преди да е започнала зимата) шуртенето на снега разтопен от слънцето - като през пролетта. снегът се спуска по тръбите но сега е ледена пързалка.

[vanessadomata-blog]

човекът-зомби, обикновено, никога не те чува какво му казваш; няма значение колко много пъти; ти казваш и казваш и казваш, и стават три пъти и ти пак казваш човекът-зомби няма да те чуе. човекът-зомби отново ще те попита същото нещо; ти казваш и казваш и казваш, и стават три пъти и ти пак казваш повтаряш, и полудяваш. човекът-зомби има своите проблеми. той все пак е човек, и ние всички имаме нашите си проблеми; аз искам понякога така да попитам човека-зомби дали е глух, искам да го попитам, без да звуча арогантно и грубо, и да го попитам - извинете, Вас грижа ли Ви е за нас, грижа ли Ви е за Вас? човекът-зомби може да е два вида: ни приема, ни предава предава предава предава предава двата вида не приемат; те или не предават, или не приемат.