#утрото

[leatherjacketblesseddreams]

"Защото вчера някой... я си помислете... След няколко години ще започне да се издигате по разни йерархически и някои други стръмни стълбички и ще ви бъде притеснително да си спомните, че вчера бай Пешо е намерил в парка едно прясно... с извинение... хайде да не казвам какво...

Не е смешно! Вие говеда ли сте? Осемнайсет мъжки и четиринайсет дамски тоалетни имаме, варирани... хигиена! Хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парковета да...  

Я ме вижте мен! На петдесет и осем години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа..."

- "Вчера" (1988)

[loranayavorov]

БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

[hansnocean]

утрото огрява всяка извивка по тялото ми,

в леглото съм без теб.

[randomscrapbook]

Михаил Ренџов: од „Јас, оксиморон“, 1998

ЗАНЕС Себе си зборувам. Паѓа снег. Ноќта догорува. И вее студ и гризе Грозен кикот Во занес зборувам И сам догорувам Јас: Никој ОКСИМОРОН Влегуваат во мене Како низ врата камена Водата и огнот: Се пали и гасне душата             Осамена Потем како полжав Опколен од сушата Се превиткува Цимоли, мрее. Низ мене Како низ врата камена Излегува облак-сенка             Осамена Чиниш душата Занесено стенка Чиниш: Пее. ДА СЕ БИДЕ: ЗБОР Да се биде: Збор И да се биде веда во зборот И да се потегне сечивото Од утробата до здивот (во сон како и во ден) Да се влезе во просторот Како што се влегува Во мојата крв Во мојот пожар, Да се влезе Исцело и тивко Сè дури не се согори Сè дури не се пеплоса Озвучен и среќен Чиниш пред Страшниот Суд. ПРЕСЛАТКА СМРТ Ненадејно зборови-тигри Ме напаѓаат: Кај што истекува крвта Никнува босилек Кај што упатувам крик Кликти пауница. Среде пламнато пладне Преслатка смрт. Нерези, летото 1998 УТРО Самовила е муграта Таа игра врз мрежа од тенки конци Чиниш бела пеперуга Над жолти треви. Летот: роса Крилата: штурци. Пред да падне Ќе поита кон утрото-коњче Што во галоп ќе ја носи На место осамено Каде ќе ја омае Не утрен Туку смртен Сон.

[keeptolking]

"Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!

Жена, която бълва огън, от която блика страст и е цялата копнеж? Която в нощите ти идва без да си я викал и си тръгва също толкоз ненадейно?

Жена, която иска да об��чаш само нея и която мож�� да убие всяка, що даже само мисли си за теб?

Изглежда дива, яростна и гневна, а е всъщност мила, трепетна и нежна.

С тяло на мръсница, сърце на богиня и душа на девица.

Жена, която можеш да запалиш и без огън и барут, но само ако носиш от „онази“ жар във себе си?!

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!

Да знае, че не ти е първата, но че ще ти бъде последната!

Единствената отсега нататък, и никога просто „една от всичките“!

Да иска всичко или нищо, но да е толкоз горда, че да не проси милостиня.

Да моли – да не умее, да чака – да не желае. Или ще си ти, и само ти, сега и нито ден по-късно, или ще е….никой друг!

Защото тебе е избрало нейното сърце, и само в тебе тя намира пристанище за разбитата си на трески душа и за удавените чувства от миналите и крушения.

Жена, която идва в съня ти като самодива на арабска кобила…с огън в косите, бяла роба на тънката шия и пуслиращата и гръд, и дълбоки, влажни, изгарящи очи.

С търсещи ръце да роши косите ти и с треперещи колене да се отпусне в непокоя на скута ти…

А денем е единствена и неподправена, блуждаеща без цел и без посока докато не те намери…Надянала връз себе си тишината на утрото, тъгата на изгрева и скрила се зад ежедневната си маска.

Жена, без която си скитник и ни денем ни нощем не можеш да дишаш, ни даже да плачеш…И нито да започнеш, нито да приключиш с този пъзел, наречен житейски маскарад, докато не я откриеш в купчината еднакви парчета от тела на безценица и души на килограм.

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo.. ?

- Венцислав Димитров - JANUS / белетристика

[contra-spem--spero]

целуни ме пак

преди бурята от утрото да ни настигне

[pgalchevv22]

Липсваш ми ,

Липсва ми твоята усмивка

огряваща целия студен свят.

Липсва ми утрото ,

което осмисляше деня.

Липсва ми нощта

с твоята топлина.

Липсва ми момента ,

който казваш ми любов.

Липсват ми устните

да се докосват всеки час.

Моля те , върни се ,

за да усетим отново любовта.

Всичко ще поправя ,

за да видя щастливо момиче си пак !

- П.Г ❤️‍🩹 Д.Д

[vasetovp]

Под наем сме дошли на този свят.

И всеки ден си плащаме цената.

Животът се откупва със дела,

с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?

За всеки стойността е най-различна.

Можеш на врага си да простиш -

зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?

Че просто ти е даден за заслуги?

Прахосвайки един единствен ден

ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,

отрупвай се с емоции и радост.

И ако ти останат до нощта,

със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.

И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,

а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.

Не ти е нужно да градиш палати.

Гради надежда, вяра, доброта.

Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.

От залеза днес по-красиво няма!

Залязвай със достойнство, без вина.

И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден

децата ти със гордост да закрачат.

Врагът ти да склони глава,

а небесата силно да заплачат. ❤

[whowasnoone]

В тъмнината на късните часове,

все не мога да спя

все мозъка ми приказва

все за тебе думи изрича

В тъмнината на късните часове,

все усмивката ти виждам

все очите ти гледат ме

все душата ти усещам

В тъмнината на късните часове,

все искрена съм, че обичам те

все надявам се този път завинаги да е

все иска ми се липсата ти повече да не изпитам

След тъмнината на късните часове,

посрещам утрото, с усмивка на лице.

Що е то щастие

Ако не да знам че си до мене.

[loranayavorov]

ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат

вярност — срещу изменчивия вятър,

нежност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака,

първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

��юлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.

Блага Димитрова

[gostivarpress]

Денес се слави празникот Петровден

Денешниот датум 12 јули во православното христијанство е посветен на чествување на светиот Апостол Петар. Меѓу народот празник е познат како Петровден. Апостолот Петар се смета за олицетворение на цврстата и искрена вера. На иконите, светите Апостоли Петар и Павле се претставени заедно: Петар со клучеви од рајот, а Павле со меч. Утрото на Петровден се оди во црква, а оној кој постел во…

[aditoivanova]

И деня и вечерта и нощта и утрото…и отново и отново.

Ех, тази усмивка…❤️

[pastorpeitl]

Am Morgen der Schöpfung! В утрото на сътворението! In the morning of creation!

Am Morgen der Schöpfung! В утрото на сътворението! In the morning of creation!

Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF) Beten heißt, am Morgen der Schöpfung hat Gott Mensch und Tier mit der Kraft des Lebens, mit den Früchten der Erde, mit Frieden und mit seiner unendlichen Liebe gesegnet. Beten heißt, Gottes Segen auch weiterhin dankbar zu empfangen, denn im Licht seines Angesichts, in seiner gnadenvollen Gegenwart, wird alles hell, heil und gut. Beten heißt,…

[bregalnicki]

На денешен ден пред 4 години почина Љубиша Георгиевски

На денешен ден пред 4 години почина Љубиша Георгиевски

На денешен ден рано утрото во 2018 година почина поранешниот претс��дател на Македо��ското собрание, режисер и писател Љубиша Георгиевски. Георгиевски беше претседателски кандидат во 1994 година, амбасадор во Бугарија од 2000 до 2004 година, потоа и амбасадор во Белград, и претседател на Собранието на Република Македонија од 2006 до 2008 година. Георгиевски како театарски режисер, има реализирано…

[writing-is-fun]

Да дочакаш утрото

Здравейте, книголюбители! Извинявам се, че малко се поизгубих, но чаках музата на писането да ме навести. Наскоро прочетох една много вдъхновяваща нова книга на издателство “Вакон”, която е биографична. Направих малка пауза от художествената литература и определено си заслужаваше. Книгата на Лиз Мъри е изпълнена с надежда и успя да ме докара до сълзи.

“Вярвам, че истинската благодарност идва от…