#ял��а

[daaryya]

Подготовка к огэ

Слушайте откуда я должна знать, что такое ялик. Пишите хотя бы ял, а не ялик. Мой папа который разбирается в этом, даже он не понял. Представляете как я злилась.

[esmaelnourukbayev]

АллахӀан дуьхьа (СубхьанауллохӀу ва таӀала) вежарий хиллачарна эхартахь ял хир ю, шеко йоцуш...

Сатийсамца, къинхетамца, беркатца дагалоьцу оха хьо сан ваша Бекмурзиев Ислам..

Тхуна хьо виц ца велла, сан ваша, эхартахь а диц ма делахь тхо.

[slimarka]

"- Една ми се слагаше в чата, друга - на живо.

Нали ги знаеш, брат, днешните момичета. Предлагат се сами. Изпращат фотоси. Ц*ци, дупе, само и само да им се вържем.

Че тва ние мъжете сме гола вода. От най - малкото и кълвем.

Обаче явно нещо съм се повредил. Отклонявах ги. Препращах ги.

Или не четях съобщения от рода на :

" Скъпи, къде ще ме водиш да хапнем, гладна съм ! "

Такива ми излизаха най - евтино, щом можех да платя само с пари.

Други пък играеха на криеница и на Света Дева.

Манастирът ѝ беше в главата денем,

ама през вечерта не питай ...

И пак на пусто удрях.

Едно изключение имаше, брат.

Тя !

Не ме попита къде ще я водя,

въпреки че бях готов да я заведа навсякъде.

Не ме пита каква заплата взимам, а дали днес съм ял.

Не се прави на умна. Тя е !

Не ми вдига всеки път, когато и звъня. А когато иска тя.

Избирателно. И тогава съм бесен.

Сякаш животът ми го връща за всички игрички предишни, подли и долни ...

с не��.

Тя не ми се слага, а аз света бих сложил в краката ѝ !

Как да ти го опиша ?!

Все едно ме удря по слабото ми място.

Онова слабо място, дето му липсва любов.

Не мога да се осъзная, брат ми.

Минаха толкова жени през ръцете ми,

тая не мина и ей тая ще я запомня.

И няма да и дам само да мине.

Ако само веднъж я прегърна ...

Повече никога няма да я пус��а ! "

[pemben]

Здравни съвети от Мухаммед(с.а.с)

Както във всяка своя свещена дума, така и в тези във връзка с човешкото здраве Пророкът (с.а.с) ни е посочил истини, които притежават незаглъхващо звучене за всяко поколение. Тези хадиси привличат вниманието с това, че са свързани не с лечението на болестите, а по-скоро с това, че са съвети, насочени към опазването на наличното здраве и здравословния начин на живот.

• Да бъдеш здрав

Ценността на здравето е предадено със следните лапидарни изрази на Пророка Мухаммед (с.а.с):

"Съществуват две блага, чиято ценност не се осъзнава от хората - здравето и свободното време."

"Този, който има насъщната храна, радва се на здраве и чувство за сигурност значи разполага с целия свят."

"Най-любимата молба на Расулуллах (с.а.с) към Всевишния Аллах е тази за здраве и жизненост."

• За всяка болка си има лек

Пророка (с.а.с) също така е възвестил, че за всяка болест си има лек и той трябва да се дири:

"Хак-Теаля като е дал болестта е създал и нейния лек. И за всяка болест е отредил нещо за цяр. Щом е така, намерете цяра(лека) на болестта си. Но недейте да използвате за лек неща, които са харам(забранени)."

"О, раби на Аллах! Лекувайте се, защото Аллах (Дж. Дж.) е сътворил лек и лечение за всяка създадена от Него болест. С изключение на една - старостта."

• ��е преяждайте!

Поемането на по-голямо количество храна от необходимото и многото килограми пречат на човека и водят до много болести или улесняват тяхната поява. Пророкът (с.а.с) е прдупредил вярващите с различни хадиси и по този въпрос:

"Преяждането е майка на всички заболявания"

"Човекът едва ли е пълнил нещо толкова лошо, колкото стомаха си. Достатъчни са три залъка, за да изправи той кръста си. Ако въпреки това иска да яде повече, нека раздели стомаха си на три - една трета от стомаха си за храна, една трета за вода и една трета свободна."

"Хората, които Аллах(Дж. Дж.) недолюбва са сред тези, които преяждат, пият много и прекалено много спят."

• Избягване на вредното

Нашата религия ни е забранила храната и другите неща, които са несъвместими с човешката ни природа. Това положение е основен фактор за опазване на здравето и съхраняването на здрави поколения.

Харам/забранени/ са - алкохолните напитки, наркотиците и свинското месо.

Като харам се окачествява не само консумирането на споменатите неща, но и производтвото им и търгуването с тях.

Предвид общественото здраве тези дейности за забранени. Същото важи и при използване на обявени за харам неща при лечение, т.е забранено е:

"Хак-Теаля не дарява с оздравяване онзи, който е прибягнал до лечение с харам."

• Да бъдеш чист

Значимостта на чистотата едва ли може да се опише. Чистотата повишава жизнения тонус, предпазва от редица заболявания.

Нашата религия ни е повелила чистотата чрез абдеста /уду/, гусула /къпането/ и много други обязаности. Предлагаме само част от многото хадиси в това отношение:

"Ако някой си легне с петна от масло, месо и др. по ръцете си и му се случи нещо лошо, нека да не вини никого за това."

"Чистотата е половината от вярата"

• Хранене

Безспорно консумирането на чисти и пълноценни храни укрепва здравето и предпазва организма от заболявания. Пророкът (с.а.с) е препоръчал различни полезни храни на вярващите:

"Лекувайте се с краве мляко. Вярвам, че Аллах (Дж. Дж.) е вложил лековитост в него, тъй като кравата пасе от всички видове треви."

"Яжте чесън, лекувайте се с него. Защото той е лек за 70 вида болести. Ако не ме навестяваше меляикето /Джибриль/, аз също непременно бих ял."

"Почитайте хляба! Защото Аллах ви го е свалил от небесната благодат."

"Тиквата подхранва мозъка, укрепва ума."

"Според мен не същест��ува по-добра храна за кърмачката от фурмата и по-добър лек от меда за болния."

"Каква хубава подправка е оцетът!"

• Хранителна диета и оруч (говеене, постене)

Известно е, че хранителните диети и оручът осигуряват безброй предимства за човешкото здраве. В тази връзка Пророка (с.а.с) казва:

"В основата на заболяванията лежи преяждането. Начело на лековете е хранителната диета."

"Говейте, за да сте здрави!"

"Говейте! Говеенето прочиства вените. Успокоява, укротява силата на самолюбието и ероса във вас."

• Движения и ходене

Приетото като фактор за здравословен начин на живот от човечеството на XX век раздвижване и повече ходене е препоръчано и чрез хадисите на Мухаммед (с.а.с):

"Асимилирайте поетата храна чрез намаз, споменавайки името на Аллах (Дж. Дж.). Не заспивайте непосредтвено след хранене, сърцето ви ще натежи. Но не е нужно и да прекалявате с движенията след хранене. Това също вреди."

"Най-доброто лечение е чрез поемане на лекарства през носа и устата, съчетани с хаджамат (кръвопускане) и ходене."

Времето определено за намаз (пет пъти на ден) също е доказано терапевтично въздействие.

• Слънчев удар

Пророкът (с.а.с) е предупредил уммета (общността си) да се предпазва от слънчев удар:

"Не сядайте срещу слънцето. Това довежда до пребледняване на тена и до пресъхването му. Сиреч кожата на лицето остава без влага, обезводнява се. Все едно дрехата на лицето се изхабява. По този начин се предизвикват други задрямали болести."

• Майчиното мляко

Това, което днес се поставя като условие пред кърмещите майки, а именно - че всяко дете трябва да се кърми най-малко от 6 до 12-месечна възраст, нашият Пророк Мухаммед (с.а.с) е подчертал още преди 14 столетия:

"За детето няма мляко, което да е по-добро, по-полезно от майчиното"

• Лек за притеснение

Днес фактори като урбанизацията, промените в статуса на семействата, намаляването броя на децата в семейството, автоматизацията на част от професиите, многолюдността и шума постепенно довеждат до алиенация на личността в обществото, до притеснения и стресове от различен характер. Вредата от прекомерни притеснения Пророкът (с.а.с) е възвестил и изразил в следните хадиси:

"Всеки, който притежава ярост по природа, изтезава своята същност. Всеки, който има много тегоби и мъки се разболява."

"Ако някой има много притеснения, разболява се и тялото му. Ако пък нравствено не е чист, то той вреди и на организма си. Ако упорства в това, ще изпадне в немилост."

Притесненията на вярващите са повече, отколкото на другите:

"На този свят най-много притеснения имат вярващите, тъй като те разсъждават и имат притеснения, както за този, така и за отвъдния свят."

В такъв случай какво да се прави? Нека се вслушаме в думите на Мухаммед (с.а.с):

"Ей, синове на Абдулмутталиб, ако ви споходи несполука, мъка, притеснение или затруднение, произнесете - Аллах Аллах Раббуна ля шерикелех."

"Хванете се за тъгата, Защото тя е ключ към душите. Попитаха: Как се постига тъгата? Отговори: Заставете телата си да изпитат глада и жаждата."

"Пътувайте. Ще бъдете здрави и ще изпитате облекчение."

• Водата

Пророкът (с.а.с) е предпочитал сладката и отлежала питейна вода. Случвало се е даже по тези съображения да му носят такава от по-отдалечени места. Знаем, че водата, която съдържа варовикови примеси и въобще нечистата питейна вода е причина за ред бъбречни неразположения и инфекциозни заболявания.

"Господар на всички напитки в този и в Отвъдния живот е ВОДАТА."

"С каквото намерение се пие водата от извора Земзем, за това помага." (Изворът Земзем се намира в Свещената Мека до храма Кяабе)

• Благоуханието

В Исляма е отделено специално значение и на благоуханието:

"Не бива в никакъв случай получаващият благоуханни цветя да ги върне или да не ги приеме. Нека ги носи със себе си, те не тежат и не обвързват. Нека ги помирисва и да се радва на благоуханието им."

"Три неща особено много се нравят на тялото и подпомагат неговото развитие: хубавият мирис, обличането на мека дреха и пиенето на мед."

• Медът и кръвопускането

Както в Свещения Коран, така и в хадисите медът е упоменат като лечебно средство. Кръвопускането също е начин за лечение:

"Лекът се ограничава в три главни неща - пиенето на меден шербет, кръвопускането и обгарянето с нажежен метал. Но нека вярващите знаят, че обгарянето е последната мярка и е позволено само в краен случай."

Препрочитайте съветите на Пророка (с.а.с). Те са в синхрон с днешните знания по въпроса. Ислямът винаги е обръщал повече внимание на профилактиката и опазването на наличното здраве, отколкото на лечението на болестите.

В описаното по-горе отделихме място само на част от хадисите, отнасящи се към темата. Съществуват още много - от карантината до офталмологичните (очните) проблеми, от температурни състояния и смъкването на висока температур�� до модерния начин на лечение и т.н и т.н.

[goshminherz]

Товарищ Сталин

пришел к Матроне,

о белла чао, белла чао, белла чао-чао-чао,

Товарищ Сталин

пришел к Матроне,

чтоб за победу говорить.

Он был в шинельке

и гимнастерке,

о белла чао, белла чао, белла чао-чао-чао,

Он был в шинельке,

и гимнастерке,

и в самолучших сапогах.

А в это время

все Анненербе

о белла чао, белла чао, белла чао-чао-чао,

а в это время все Анненербе

писало Гитлеру доклад.

Что все готово,

что боги жаждут,

и будет Один верхом на коне скакать

но есть в России

одна Матрона,

она нам может помешать.

Она слепая,

без ручек-ножек,

неясно, в чем только держится дух-дух-дух,

но если скажет,

то как отрежет,

и будет нам цузамменбрух!

И сразу Гитлер распорядился,

чтоб ту Матрону тайком истребить-бить-бить,

но только Сталин уже приехал

Матрону лично навестить.

И уж чего там она сказала,

и шо услышал народов отец-тец-тец,

но только Сталин от ей вернулся

воцерковленный шо пипец.

Велел он лучшим

своим пилотам

на самолете Москву облететь пять раз,

а в самолете везти икону,

и это сталинский приказ.

Заголосило все Анненербе,

а Гитлер волосы рвал на мудях-дях-дях,

а над Москвою на самолете

везли икону в воздусях.

И отступили назад фашисты.

И русский Бог за Москву постоял-ял-ял,

а Гитлер бегал

в сортир до ветру

и там фуражку потерял.

Вот так вот деды

и воевали,

и отстояли советский народ-род-род,

С эСэСэСэРом и православьем,

помилуй господи, вперед!

[themeaningoflifeus]

Разбираш, че вече си пораснал, когато осъзнаеш, че не ревността е начинът, по който да покажеш на човек, че държиш на него.

А това... че му имаш безрезервно доверие, мислиш дали е ял през деня, наспал ли се е през нощта и му правиш кафе рано сутринта, за да му го отнесеш преди работа.

П.п. Ти си моето всичко.

- Мерилин Любенова

[vasetovp]

ПАЗЕТЕ ТАЗИ "ТЯ" !

" - Една ми се слагаше в чата, друга - на живо. Нали ги знаеш, брат, днешните моми. Предлагат се сами. Изпращат фотоси. Цици, дупе, само и само да вържем.Че, тва ние мъжете сме гола вода !

От най-малкото и кълвем.

Обаче, явно нещо съм се повредил. Отклонявах ги. Препращах ги. Или не четях съобщения от рода на: "Скъпи, къде ще ме водиш да хапнем, гладна съм ?"

Такива ми излизаха най-евтино, щом можех да платя само с пари !

Други пък играеха на криеница и на Света Дева. Манастирът им беше в главата денем, ама през вечерта, не питай !

И пак на пусто удрях.

Едно изключение имаше, брат.

ТЯ !

Не ме попита къде ще я водя, въпреки че бях готов да я заведа навсякъде.

Не ме пита каква заплата взимам, а дали днес съм ял.

Не ми праща на чат сърчица, снимки, умни статуси.

Не се прави на умна.Тя е !

Не ми вдига всеки път, когато и звъня. А, когато иска тя.

Избирателно. И тогава съм бесен !

Сякаш животът ми го връща за всички игрички предишни, подли и долни ! С нея.

Тя не ми се слага, а аз света бих сложил в краката и !

Как да ти го опиша?!

Все едно ме удря по слабото ми място.

Онова слабо място, дето му липсва любов !

Не мога да се осъзная, брат ми !

Минаха толкова жени през ръцете ми, тая не мина и ей, тая ще я запомня !

И няма да й дам само да мине !

Ако само веднъж я прегърна !

Повече никога няма да я пусна...!!!"

Иси

[pylnigluposti]

Производен

Кисело мляко, както винаги съм ял. Но сега не ме вижда. И затова си добавям щедро ядки, канела, овес и какао.

Не схващаш насладата на нещо докато не спре някой да ти хвърля снизходителни погледи или да ти цъка, че си му хабял

какаото, което той така или иначе не ползва. Само го плаща, а то е не кой знае колко скъпо.

И петия път когато ядох кисело мляко далеч от него, си сипах вътре от мюслито - захарно, не засищащо,

и ядох докато ми стана лошо.

Чак на двайсетия път разбрах, че сладостта е просто измама, всъщност не обичам толкова захар, предпочитам стафиди и ядки.

И сега вероятно ще ми остане завинаги, киселото мляко с какаото и с овеса, с някоя друга подправка, вероятно докато си пия кафето.

И той няма да е там да ме гледа, няма да ми критикува забърканото, няма да ме гали като го слушам, но тук е урокът за себетърсещите -

ще ми остане завинаги киселото мляко. Това, което сме ние, е избрано далеч преди някой да знае. Дори и да не ни харесва,

с промяна или без, накрая винаги сме продукт на него и на нея.

- Без багажник

[jazicharnica]

Осум особини на бугарскиот стандарден јазик што ги нема во македонскиот стандарден јазик

Во претходниот текст разгледавме некои особини на стандардниот македонски јазик што ги нема во стандардниот бугарски јазик. Иако во двата јазика постојат многу особини по кои се разликуваат, одлучивме предмет на споредба да ни бидат структурните разлики меѓу македонскиот и бугарскиот, бидејќи токму во нив се гледа нивниот различен историски развој. Овојпат издвојуваме осум интересни појави со кои се одликува бугарскиот стандарден јазик, а кои не се среќаваат во македонскиот стандарден јазик.

1. Шест самогласки

Во гласовниот систем на македонскиот стандарден јазик јасно се разграничуваат пет самогласки, додека во бугарскиот стандарден јазик постојат шест. Таа шеста самогласка во бугарскиот јазик се изговара слично на гласот што во македонскиот стандарден јазик се бележи со апостроф (’). Ако употребиме пример од македонскиот јазик, тоа е самогласката во првиот слог на зборот к’смет, која звучи како „затемнето“ а (затоа се нарекува темен глас). Во бугарскиот стандарден јазик оваа самогласка е многу распространета и е целосно рамноправен дел од гласовниот систем. Во македонскиот стандарден јазик таа се појавува прилично ретко и најчесто во зборови од туѓо потекло, па затоа не се смета за дел од гласовниот систем (иако е навистина доста застапена во македонските дијалекти).

бугарски: път, сън, Б��лгария, Въчков (презиме)

македонски (за споредба): пат, сон, Бугарија, В’чков

2. „Меки“ и „омекнати“ согласки

Бугарскиот е единствениот јужнословенски јазик во чиј гласовен систем согласките може да имаат т.н. тврда и мека варијанта (особини што не се поврзани со звучноста на согласките). Колку за споредба, во македонскиот јазик за меки гласови се сметаат само ќ, ѓ, њ, љ и ј. Процесот на омекнување на гласовите (палатализација) постоел уште во старословенскиот јазик, но во развојот на македонскиот јазик престанал да се одвива уште многу одамна. Како резултат на тоа, во бугарскиот јазик денеска постојат зборови во кои се јавуваат меки согласки, а на истото место во соодветните зборови во македонскиот јазик тие согласки се тврди (погледнете ги примерите подолу). Покрај тоа, вакво омекнување некогаш се слуша и во говорениот бугарски стандарден јазик, на пример кај согласките по кои следува и или при брзо зборување. 

бугарски: бял, вяра

македонски (за споредба): бел, вера 

3. Кратка и долга форма на определениот член

Во бугарскиот јазик постојат две форми на определениот член во машки род: долга и кратка форма. Нивната употреба во стандардниот јазик зависи од функцијата на именката (односно именската група) во реченицата. Долгата форма на членот (-ът или -ят) се употребува кога именката од машки род настапува како подмет или именски дел од глаголско-именскиот прирок. Ако именката има друга функција во реченицата (на пример предмет), се користи кратката форма на членот (-а или -я).

Во македонскиот јазик ваква разлика не се прави во ниту еден од трите рода, па за именките од машки род постои само формата -от (покрај, се разбира, другите две форми на тројниот определен член). Всушност, оваа карактеристика на бугарскиот јазик многу потсетува на видливи остатоци од падежниот систем, кој постоел во старословенскиот јазик.

бугарски: Професорът е много умен. (именката е во улога на подмет)                     Видях професора. (именката е во улога на директен предмет)

македонски: Професорот е многу паметен.                         Го видов професорот. 

4. Менливи форми на честичките ќе и би

Во македонскиот стандарден јазик идните глаголски врем��ња се образуваат со честичката ќе, а можниот начин со честичката би – при што двете честички се неменливи т.е. ја имаат само таа форма. За разлика од македонскиот јазик, во бугарскиот стандарден јазик идните глаголски времиња и можниот начин се образуваат со менливи форми на помошните глаголи ща и съм соодветно. Така, во зависност од лицето и бројот, во бугарскиот постојат неколку различни форми, кои во македонскиот воопшто ги нема.

македонски: ќе дојде, ќе дојдеше, ќе дојдел бугарски: ще дойде, щеше да дойде, щял да дойде

македонски: јас би дошол, тој би дошол, ние би дошле... бугарски: аз бих дошъл, той би дошъл, ние бихме дошли ...

5. Менување на коренот кај некои несвршени глаголи

Како и сите словенски јазици, и македонскиот и бугарскиот разликуваат свршени и несвршени глаголи. ��еѓутоа, во македонскиот стандарден јазик изведувањето несвршени глаголи од нивниот свршен пар се одвива само со наставка, а не со промена на самогласката во коренот на глаголот, како во бугарскиот јазик. Во македонскиот јазик таа промена (редување) на самогласката во коренот на зборот веќе не се случува.

македонски: отвори → отвора; скокне → скока, изгори → изгорува

бугарски: отвори → отваря; скочи → скача, изгори → изгаря

6. Присвојност со кратки заменски форми

Еден од начините за изразување присвојност и во македонскиот и во бугарскиот јазик е со употреба на кратките заменски форми за индиректен предмет (на македонски тоа се: ми, ти, му, ѝ, ни, ви и им). Во бугарскиот стандарден јазик ваквата употреба на кратките заменски форми (која во лингвистиката ја нарекуваме посесивен датив) е многу распространета и може да се користи со сите именки, а именката е секогаш членувана (исклучок се само некои роднински зборови). За разлика од бугарскиот, во македонскиот стандарден јазик ваква присвојност може да се изрази само со многу ограничен број именки, кои, пак, не смеат да бидат членувани.

македонски: мојот син →  син ми, неговата девојка → девојка му,                         нивната куќа → /

бугарски: моят син →  синът ми, неговата приятелка → приятелката му,                     тяхната къща → къщата им

7. Различни прашални и односни заменки

Во бугарскиот стандарден јазик посто�� јасна разлика помеѓу прашалните и односните заменки. Односните заменки се образуваат од прашалните заменки со додавање на наставката -то, па така овие два вида заменки се организирани во систем. Од друга страна, во македонскиот стандарден јазик сликата не е толку јасна. На некои од прашалните заменки при образувањето односни заменки може да им се додаде што, меѓутоа овој процес не е задолжителен и систематизиран, а употребата на различните форми зависи од повеќе фактори.

бугарски: кой? какво? кога? къде? как? (прашални заменки)                     който; каквото; когато; където; както (односни заменки)

македонски: кој? што? кога? каде? како?                         што или кој(што); кога; каде што или кајшто; како што

8. Неличната глаголска форма на -щ

Во стандардниот бугарски јазик постои нелична глаголска форма што активно се употребува, а ја нема во македонскиот јазик. Тоа е т. н. сегашно деятелно причастие, глаголска придавка што се образува од несвршени глаголи во сегашно време со наставките -ащ/-ещ/-ящ. Значењето на оваа форма може во некои случаи да се спореди со англиските глаголски придавки на -ing (speaking, barking), додека во недостиг на соодветна форма на македонски, значењето најблиску може да се пренесе со односна реченица со што.

бугарски: Уважавам хората, говорещи няколко езика.                     Уплаших се от лаещите кучета.

македонски (за споредба): Почитувам луѓе што зборуваат повеќе јазици.                                                      Се уплашив од кучињата што лаеја.

[lost-th]

Под белыми парусами

Предисловие.

Дорогие мои читатели, продолжение истории Сергея я дописываю, скоро будет, не переживайте.

Сейчас наливайте чай, включайте в наушниках звуки моря и наслаждайтесь. 

Глава I

Старенький пазик чихнул дымом из выхлопной трубы и тронулся в путь. За окном остались родители, братья, друзья и сёстры. Летнее путешествие началось.

В автобусе сидело двадцать ребят, в возрасте от десяти до пятнадцати лет. Впереди всех ждал летний лагерь от военно-патриотического центра «Каравелла». Месяц в палатках, под открытым небом, военные игры и походы на шлюпках-лучшее развлечение для юных мечтателей.За окнами мелькали деревья, поля, озера и речушки. Редко появлялись и тут же исчезали деревни, табуны коров и лошадей.

Приехали на место уже поздно, быстро разбили палаточный лагерь и легли спать. Утром была важная задача-спуск флота на воду. Флот насчитывал пять шлюпок ЯЛ 6. Они пережили зиму под кусками брезента и теперь были полностью готовы к плаванью. Ребята дружно подхватили их, положили планширем на плечо и понесли к берегу. Когда все шесть шлюпок оказались пришвартованы, экипажи дружно взялись за весла и стали перегонять их к заливу, где располагался основной причал. К обеду всем скопом отправились в столовую. На обед давали картофельное пюре, тушёную капусту и куриные котлеты. Быстро расправившись с едой, определив дежурных, капитаны объявили общее построение. Проведя перекличку, озвучив задачи и план на день, все разошлись по делам.

Первый экипаж ушел на пляж, там нужно было закончить разгрузку шлюпок, хорошенько их вымыть и подготовить к первому походу. По традиции, сначала уходили первокурсники, во главе с капитанами и инструкторами. Это были ученья, новички должны были пройти трёхдневный путь по реке на вёслах, вернуться обратно и совершить элементарные манёвры. Одновременно с ними группа лучших ребят, отправлялась на боевую задачу: догнать молодых, выкрасть флаг, вернуться с ними домой. Стояла и не гласная задача, которую придумали старшие-в довесок к флагу прихватить сгущёнку, тушёнку и парочку зазевавшихся дневальных.  

Пока шла подготовка-второй, третий и четвертый экипажи оборудовали лагерь. Подметали плац, разбивали оставшиеся палатки. Когда работа была закончена-склянки пробили семь, пришла пора идти на ужин. Построение на плацу, перекличка и вот уже ровный строй бравых моряков движется опустошать столовую. Все одеты в особую униформу: черные брюки, синие кители, вокруг шей повязан гюйс и черный берет с кокардой на голове. Зрелище очень необычное для детей, которые отдыхают в лагере. 

После ужина личное время. Юные моряки подшивают погоны, раскладывают вещи, умываются. Кто-то занимается на турниках, кто-то бегает курить, пока не видят старшие. Далее новое построение, перекличка. Командиры называют фамилии-это первая вахта. Ребята будут дежурить ночь на пляже, в палаточном городке и у штаба. Сменяются они поочередно, по три часа на сон, а утром, вместе со всеми, возвращаются к ежедневным обязанностям. В таком режиме лагерь живёт весь месяц. Будни разбавляют дискотеки, военные игры, полевые занятие по тактике, стрельбе из пневматических винтовок и тренировки по армейскому рукопашному бою.  

Особое удовольствие доставляли военные игры. Среди ночи внезапно слышались удары в рынду, дежурный кричал на весь лагерь:"Поллллуундра!". Это означало вторжение группы противника на территорию, вверенную под охрану бравым морякам. Экипажи быстро строились у своих палаток, хватали тревожные рюкзаки, заранее набитые необходимыми припасами и водой. Командиры озвучивали боевую задачу, назначали ответственных, выставляли авангард и арьергард. Далее начинался долгий переход по лесу. Ребята брали азимут, ориентировались по компасу, а когда замечали группу противника, с деревянными автоматами на перевес, неслись в бой. В этих играх было всё. Коварный противник ставил на пути растяжки, минировал подходы, внезапно нападал на лазарет.  

Отдельно хочу рассказать о парусном походе, который случался в середине лета. В это время река была спокойной, дождей мало, а солнце пекло особенно хорошо. Поход занимал трое суток. По плану, экипажи шли под парусом до островов, там останавливались на ночёвку, утром выходили в море и шли до конечной точки, разворачивались, ночевали на островах и на третьи сутки достигали родного берега.  ***

Егор ждал этот поход давно. С первого курса он жадно впитывал рассказы старших товарищей, усердно учил устройство шлюпки и паруса, тренировался в искусстве вязания морских узлов. 

Ночь тянулась долго. Так всегда бывает, когда молодой и нетерпеливый парень ждёт особенного события. Ворочаясь в спальнике, он думал о том, как поставит парус, уверенно ухватится за румпель и наперекор волнам отправит свою шлюпку в плавание. В своих мечтах он мнил себя как минимум капитаном. Через двадцать минут Егор всё же заснул, лицо мальчика стало расслабленным и счастливым. Ему снилась шхуна “Пилигримм”, Дик Сэнд у руля зовет драться с работорговцами, добрый пес Динго играет с кубиками.

Ровно в восемь утра пробили склянки, дежурный трижды крикнул: «Каравелла, подъём!». Спустя десять минут кровати были заправлены, а экипажи построены на плацу. Проведя перекличку, капитан третьего ранга объявил форму одежды 3, скомандовал: «Разойтись!» и удалился в штаб. Спустя ещё пятнадцать минут экипажи стояли у шлюпок и с нетерпением ждали следующей команды. Морской устав написан кровью, об этом юноши знали и не смели его нарушать. Наконец отдали приказ спускать шлюпки на воду. Курсанты в миг исполнили его, расселись по местам, ухватились за вёсла и выдвинулись в путь. 

На выходе из залива, над каждой шлюпкой, взмыло белое облако. Попутного ветра, друзья и семь футов под килем.

Идти под парусом, чувствовать солёные брызги на лице, крепко сжимать шкоты-бесценное ощущение. 

Егор лежал на дне, рядом с мачтой, время от времени подтравливал кливер-шкот и смотрел в небо. Там, в поисках пищи, летали чайки. Периодически одна из них ныряла в воду, а выныривала уже с рыбой в клюве.  Погода была спокойной, ветер уверенно натягивал парус. Ребята, от нечего делать, рассказывали история, играли в города. Иногда просыпалась рация инструктора. Короткие фразы, смех с другой стороны говорили о том, что всё идет по плану.

Егор состоял в третьем экипаже, они обогнали другие шлюпки уже давно и сейчас уверенно шли по курсу. К трем часам дня рулевой объявил, что впереди видит землю. Было принято решение остановиться и приготовить обед. Спустя полтора часа команда подтаскивала шлюпки к берегу и занималась подготовкой костра. Чуть позже подтянулись остальные ��кипажи. Обед был в самом разгаре, когда сильные порывы ветра и внезапный дождь настиг моряков. 

На море поднялись волны, шлюпки заливало водой, вместе с оставленными в них вещами. Ребята побежали спасать флот. Дело было не простое. Тяжелые, деревянные Ялы наполнились водой, стали неповоротливыми и постоянно шли на дно. Вооружившись лейками, часть экипажа, быстро и слажено, стала вычерпывать шлюпки, остальные продолжили выталкивать их на берег. Спустя три часа упорной борьбы со стихией последняя, третья шлюпка легла кверху килем на берег. Сухих вещей не осталось, даже палатки насквозь промокли, выходить в море было нельзя. Командиры приняли решение разбить полноценный лагерь, выставить часовых и заночевать прям здесь. Распределив обязанности, они пошли собирать дрова для костра. 

Ночь предстояла трудная. 

[simonsmilee]

Не знам дали някога ще получиш писмото ми, но знам че те има, както знам, че ще се събудя и ще си направя яйца на очи, защото съм сигурен, че ще се събудя, както съм сигурен, че има яйца в хладилника. Искам да си красива и да си чиста, защото каквото е отвън, това е и отвътре. Лицето ти ако може да е бяло, очите големи. Нямам претенции за цвета. Не трябва да ти пречи, когато си дадеш сметка, че съм обсебен от теб. Обещавам да се боря със задуха в горещите следобеди, когато вентилаторът ни не работи. Трябва да знам, че няма да скочиш в реката без мен, когато жегата стане нетърпима. И това, ако ми обещаеш, да не ми правиш хороскоп докато се храня и през останалото време. Аз само искам да държиш ръката ми докато чета дебелите си книги и да я пускаш, когато трябва да мина на следваща страница. Знам, че ще ме разбираш, когато не искам да се кача на висок етаж, да вляза в метрото или в търговския център. Излизай с мен тогава и се прави, че нищо не е станало, даже почни да ми говориш за първата ти цигара и колко много искаш ��а откажеш цигарите, докато палиш нова и ме гледаш, както гледат жените на червения площад. Бъди Лолита и Майка едновременно. Позволявай ми да ти давам да пиеш мляко от шепите ми и ме завивай през нощта, когато целият съм мокър, като син, който сънува майка си гола. Искам постоянно да ми звъниш, аз да ти вдигам и да ти казвам, че ще се обадя по-късно, защото съм в репетиции. Ревнувай ме от всяка актриса и обръщай масата по средата на вечерята, за да съм напълно сигурен, че ме желаеш. Това писмо е нашият договор и знам,че клаузите в него ще се спазят. Ще съм много щастлив когато ми родиш две руси деца, на които да купувам книги, преди да са се научили да четат, но нека не приличат на мен, не искам да са загубеняци, които не могат да скочат от най-високата скала в морето. Ще се опитам да не им забранявам да го пр��вят, за да не им се присмиват другите деца и да ги е срам, че ба��а им е казал еди какво си. Но да се върнем на теб. Вече мога да си представя как полата ти нежно ближе плочките на града. Парфюмът ти няма да е непременно скъп, но ще кара минувачите умишлено да пълнят дробовете си с гора. Не ми се сърди, когато виждаш как очите ми се оглеждат, за да видят дали хората в клуба си дават сметка, че съм с най-красивата жена, която на всичкото отгоре е и по-умна от тях, и прави най-великия миш-маш, който някога съм ял. Искам всеки ден в определен час от деня да усилваш музиката и да танцуваш с леко повдигане на роклята, но не прекалено, това го оставяй на мен. Тогава ще умирам пред бюста на богинята, която иска да ме направи щастлив. Имам нужда от това, тъй като аз рядко си позволявам да съм щастлив и да не мисля за бъдещите си инвестиции и алгоритмите на "Гугъл", но ето от известно време го желая, затова ти пиша това писмо. Само не ми се сърди, когато сънувам бившата си съпруга веднъж или два пъти годишно. Във всеки гардероб има някоя забравена, ненужна вещ за изхвърляне. Отвори прозореца. Още сега ще я метна като гълъб, който ще намери друг перваз, на който да каца. Но виж, най-важното от всичко е да не спираш да ме обичаш, за това ще се погрижа с внезапните ми заминавания, след които всеки път ще ме очакваш с почти изстинала вечеря. Трябва да разбереш, че не съм перфектен и дори понякога съм слаб, но ти ще бъдеш достатъчно умна да разбереш, че тази слабост е моята най-голяма сила, която ще те държи вързана за мен и когато навън вали, а аз слагам брикети в камината, ще виждаш как в очите ми проблясва Бог, искам да кажа, че очите ми ще бъдат твое огледало. Ти ще се оглеждаш в него, млякото на котлона ще кипи, чайникът ще свири, бурята навън ще отнася дървета с корените, но ти ще се оглеждаш в симфонията на очите ми и ще се харесваш, защото си прекрасна, защото ти си съвършеното изобретение на моето въображение. Призовавам те. Знам, че вече вървиш към мен и почти успявам да видя как една бяла ръка посяга към листа ми и всички думи изчезват заедно с мен

[ibragimkadyrov]

[Репост от Идриса Буолтби.. Добрые дела не Забудутся. Вчера, мой знакомый Абуезид из Гехи, поведал о поступке человека, заслуживающего безмерного уважения. По вине родственника Абуезида произошло ДТП, в результате которого он на своей старой девятке протаранил совершенно новую и очень дорогую (стоимостью несколько млн. рублей) модель иномарки. Парень работал таксистом на своей машине и был абсолютно не в состоянии восстановить не только иномарку, но даже и любую простую машину. Для ремонта такой иномарки, по словам Абуезида, потребовалось бы минимум 2 млн. руб. Помимо этого проблема также была в том, что на эту модель в России еще нет запчастей..., то есть, это была новейшая модель. У родни Абуезида план был следующим: собрать со всех по немножку на ремонт. Но а если хозяин иномарки потребует забрать ее, то даже продав свои дома они не смогли бы ее выкупить. И вот, они собрались и поехали в село к хозяину иномарки и начали говорить, что полностью признают свою вину и постараются ее починить по мере возможности скорее... Однако, хозяин иномарки подошел к виновнику дтп, взял его за руку и дал ему ключи от новой Лады Веста и с улыбкой сказал: "Г1оза лелайойла ахь иза... Дала 1алаш войла хьо... Ларлуш хиллахь... Хьо са ваша ву хьуна... Человек не только освободил виновника дтп от восстановления дорогущей авто, но вдобавок еще и подарил ему новую Весту!!! Этот человек совершил действительно очень большое деяние - помог бедному парню, из-за которого сам притерпел финансовы�� ущерб на несколько млн. Зовут этого человека - Майрбек, и он из Дойкар-ойла. Одно знаю точно - дуьненчохь цунна хилла зен барам, Къемат дийнахь моситтаза сов ял хилла карор ду цун шен таьптар т1ехь. Далмукълахь! Дика волш, къинхетме волш, комаьрша волш бусалба стаг хиллакх иза !] #чечня #россия #кавказ #скфо #достойныйпоступок (at Chechnya) https://www.instagram.com/p/B7RBbOvFS5j/?igshid=1okwjry2s8z4n

[who-l-am]

При това той не беше спал, не беше ял... едва бе потопил устните си в чаша чай. Цялата нощ беше прекарал в бълнуване и още го тресеше. Беше гладен, а може би и жаден. Злополуките му бяха почнали от миналата вечер. Вълненията, които го измъчваха го бяха дължали буден. И сега той се чувстваше изнемощял като парцал, който вятърът е надул до скъсване. Усещаше, че силите му го напускат. Щеше ли да падне в несвяст върху плочите?  Той се държеше но цял трепереше.  Чувстваше се като човек, който губи почва под краката си.

Из ‘’Човекът, който се смее’’ Виктор Юго

[kakvotipuka]

“Най-хубавите си дни прекарах нощем.”

С нея.

Спечелих я. Накарах я да ме иска. Научих я. Къде да докосва. Как да си го поиска. Научих я да не може да живее без да знае как съм. Без да мисли за мен. Научих я да забрави за себе. Да поиска да ми даде всичко.

А после си тръгнах.

Не беше трудно. Не знаех какво искам. Харесваше ми да я чукам. Само че фактът, че тя изискваше да й давам повече от това ме побъркваше. Да, някой щеше да я обича както тя иска. Обаче как да й обясня, че тоя човек не съм аз?

Сутрин закусвахме заедно, а следобед не излизаше от завивките ми. Гледаше ме докато играех на нелепите и скучни според нея игри, докато сгъвах дрехите си, докато гледах любимия си филм. Обичаше да ме наблюдава и докато спя. Вечерта излизахме да вечеряме. Понякога сами, понякога с приятелите ми. Харесваха я. Твърде много. Виждаха неща в нея, за които аз очевидно бях сляп.

Обаче ми писна. Приятно е човек да общува с нея. Има толкова много да ти каже. Можеш да говориш за всичко с нея. Но аз имах нужда от тишина. И сексът е страхотен, но ме гледа с тези изпълнени с чувства очи. Докато аз я гледах с празен поглед, с поглед на хищник, упражняващ сила върху поредната си жертва.

Казах й, че няма смисъл от това. От нас. Не е виновна тя. Но е жена. Как да й го обясниш? Винаги ще търси грешката в себе си. Опита се да остане непоклатима. Опита се да запази пълно самообладание. Но в очите й виждах всичката болка, която изпитва. Една сълза се стече от дясното й око. За момент си помислих, че е красива, дори когато плаче. Спомних си, че й бях обещал никога да не съм причина за сълзите й. За момент се почувствах гузно. Но успях да се овладея. Притъпих всякакви напиращи чувства и просто й казах, че не й отива да плаче. Избърсах сълзите й и се опитах да кажа нещо, за да свърши всичко по-бързо.

- Имам уговорка с приятели, но ако настояваш, ще те изпратя.

Тя се огледа из стаята, за да види дали си е взела всичко, а после ме погледна с поглед пълен с разочарование и безразлично каза:

- Няма нужда. Знам пътя.

Вдигна глава и се ��апъти към вратата.

Тогава за последно я видях.

Мина известно време. Не я бях виждал с месе��и. Понякога се интересувах как е. Не че исках нещо от нея. Просто не исках да ме мрази. Не съм искал да я нараня.

Една вечер ми писа. Било й скучно. Обикновено не бих се решил да я поканя да излезем. Нямаше смисъл. Но нещо ме накара да й задам заветния глупав въпрос.

- Искаш ли да се разходим?

Навън беше адски студено. По-глупава идея не ми беше хрумвала. Явно тя беше обмислила по-добре нещата.

- Не, навън е студено.

Добре, скучно ти е...сега пък ти е студено.... жени.....

- Добре, ела вкъщи. Тук е топло.

Не знам как изобщо ми хрумна да я поканя. Сигурно даже не иска да ме вижда. Дали още ми е бясна?

- Добре. След 15 минути ми отвори.

....Това сега какво е... Да не се е побъркала?! Или просто обмисля да ми върже тенекия, за да ми го върне?

След точно 15 минути някой звънна на звънеца.... Добре. Очевидно е била сериозна.

Обух се и тръгнах към вратата да отключа. Още с отварянето ми се хвърли на врата и започна да ме целува.

- Чакай, чакай, да не си пияна?!

- Не ми задавай въпроси. - отговори ми задъхано и продължи да ме целува като вече даже събличаше тениската ми.

- Как да не ти задавам, утре ще се чудиш защо си го направила и пак аз ще съм виновен.

- Искаш ли ме или не?!

Исках я, разбира се. Единствено се притеснявах, че още не ме е забравила и на сутринта щеше да се наложи да водим онзи разговор отново.

Нямаше нужда да й казвам, че я исках. Реших просто да й го покажа. Боже как ми липсваше да я чукам.

Още ми доставяше удоволствие да дърпам косата й. Да шепна в ухото й колко много я искам. Да я гледам в очите докато слушам как стене. Обожавах да я докосвам бавно. След това да забързвам ритъма си заедно с нейния. Обожавах да ми се подчинява. В леглото си пасвахме като две отдавна изгубили се парчета пъзел.

Сексът беше страхотен както винаги, но този път не долових никакви чувства от нейна страна. Сякаш някой е изтрил всичките й спомени и я е превърнал в безчувствен секс робот.

Когато всичко приключи тя стана, облече се и тръгна към вратата да си ходи.

- Няма ли да останеш? - провикнах се изненадан от факта, че толкова бързо си тръгва.

Тя се обърна и ме погледна обвинително, сякаш й зададох въпрос свързан с квантовата физика.

- Не, трябва да ставам рано ��а работа.

- Ти пък от кога работиш?

- Нужно ли е всичко това? - попита ме тя.

- Кое? - отново я погледнах с онзи недоумяващ поглед.

- Не дойдох да си разказваме истории за живота. Стана късно. Чао.

Не се опитах да я спра. Не исках да остава. Питах я от учтивост. След малко чух как вратата се затвори, затова станах да заключа след нея. Още ми беше трудно да разбера какво се случва. Не исках нищо от нея. Не исках да остава. Но не можех да скрия факта, че това необяснимо посещение ме изненада, а още по-необяснимото й тръгване ме издразни. Един път и аз да се почувствам използван.

Легнах си. Нямаше смисъл да го мисля. Нали нищо не значи за мен. До утре щях да съм забравил.

Да, ама не. Още на следващата сутрин имах нужда от ободряваща доза оргазми. Тези, до които само тя можеше да ме докара.

Вечерта й писах отново. Беше склонна да се видим още веднъж. Всичко се повтори. Точно както снощи. На следващия ден пак. И пак. И пак. Докато се осъзная, вече я чуках почти всяка вечер, а тя всеки път си тръгваше без да остава. Ако беше решила да ме дразни - определено успяваше!

Едната вечер, когато отново се приготвяше да си ходи, казах нещо, което дори аз не очаквах.

- Остани. Студено е.. А и е късно. Сутринта ще те събудя за работа и ще ти направя закуска.

- Ти да не си се побъркал? - хвърли ми осъдителен поглед и се изсмя.

С което, разбира се, не само събуди, а направо разпали мъжкото ми достойнство.

- Не съм се побъркал. Опитах да съм учтив. Щом искаш - тръгвай си.

Естествено не исках да си тръгва, но няма да й се моля.

- Чао. - каза и се запъти за пореден път към вратата.

Какво по дяволите й ставаше? Това не беше момичето, чието сърце разбих преди време. Въобще не можех да я позная. Вече не искаше да спи до мен. Не искаше да я докосвам, освен когато го правим. Не искаше дори да й говоря. Заговорех ли за нещо ме спираше и казваше, че трябва да си ходи. Не искаше да знам как е, не искаше да знае и аз как съм. Не я интересуваше какво правех, какво ми минаваше през ума, какво съм ял през деня или къде съм ходил. Не се вълнуваше от бъдещите ми планове, нито от ежедневието ми. Не ми отговаряше, когато я разпитвах за нейния живот. Всеки път повтаряше едно и също: “Не съм тук, за да си говорим.”

Наистина ли се случва това, което си мисля? Сега аз съм този, който се влюбва, а тя бяга от всякаква близост като от огън. Кога успяха да се обърнат ролите?

На следващата сутрин й писах. Питах я как е работата. Получих с��мо: “Нямам време за любезности, какво искаш?”

Не този отговор очаквах да чуя.

“Нищо не искам, просто исках да знам как си.”

Видя съобщението, но не отговори.

След 20 минути телефонът ми извибрира. Беше тя.

“Днес свършвам по-рано, ще дойда към 14.”

За първи път щяхме да се видим толкова рано. Обикновено всичко се случваше вечер. Помислих си, че този път ще успеем да поговорим.

“Добре.” - отговорих й кратко и ясно. Очевидно все още нямаше намерения да ми предоставя каквато и да е информация за случващото се в живота й, но днес бях решен да променя това.

14:00 часа. Знаех, че след 15 минути звънецът ще позвъни.

Отворих вратата.

- Здраве...

Докато го кажа, тя вече беше върху мен.

- Чакай няма ли поне “здравей” да ми кажеш?

- Престани с това вече. - каза докато събличаше дрехите си.

Докато я чуках всякакви мисли минаваха през главата ми. Сега тя ме гледаше с онзи празен поглед. А аз изгарях от чувства. Сега аз исках да й готвя всяка сутрин, да я наблюдавам докато спи, да я водя на вечери с приятелите ми, да водим онези дълги разговори, които тя толкова обича. Какво по дяволите се случваше с мен? Това не съм аз. Трябва да се държа. Не мога да си позволя да съм уязвим с нея. С никого!

Отново стана да си ходи, но този път обратно на егото ми, повече от всякога не исках да го прави. Помислих си, че ще съм идиот, ако я пусна.

- Добре, защо се инатиш? Остани. Искам да поговорим.

Обърна се. По лицето й личеше пълно безразличие. А гласът й не трепна дори за секунда.

- Не се опитвай да си сериозен. Не ти отива. Имам уговорка с приятели. Не ме изпращай.

[kymanweek]

Day 6 #kymanweek

https://ficbook.net/readfic/6756337

Лац­ка­ны его пид­жа­ка пах­нут ла­ван­дой и жжё­ным са­харом. Кайл гла­дит ла­доня­ми су­кон­ную алую ткань и вды­ха­ет ед­ва уло­вимый аро­мат всев­ластия и то­таль­ной бла­гос­клон­ности. Ему по­рой всё ещё ка­жет­ся, что про­ис­хо­дящее вок­руг не­го — сон, при­ят­ный и сла­дос­тный, но толь­ко лишь сон. Слиш­ком стран­но сло­жилось аб­со­лют­но всё вок­руг не­го, слиш­ком не­объ­яси­мо и прон­зи­тель­но-апо­калип­тично.  Кайл не мо­жет наз­вать хо­тя бы при­мер­ную да­ту, ког­да умер как обы­ватель окон­ча­тель­но и бес­по­ворот­но, пе­рес­тав мыс­лить эти­ми глу­пыми плос­ки­ми ка­тего­ри­ями, ког­да его соз­на­ние ро­дилось по-нас­то­яще­му, ког­да он поз­нал без­гра­нич­ную под­линную сво­боду мыс­ли и нав­сегда от­рёкся от тя­жёлых до­вес­ков прош­ло­го та­ких как се­мей­ные тра­диции, за­виси­мость от мне­ния пос­то­рон­них и же­лание со­от­ветс­тво­вать об­щепри­ятой мо­рали.  Кайл не пом­нит и не хо­чет пом­нить ту да­ту, ког­да на­конец сбро­сил с се­бя эти чёр­то­вы ржа­вые око­вы и впер­вые по­чувс­тво­вал се­бя счас­тли­вым, впер­вые поз­во­лил се­бе быть со­бой и от­кро­вен­но дро­жать, нас­лажда­ясь эти­ми креп­ки­ми душ­ны­ми объ­яти­ями, эти­ми не­выно­симы­ми ка­сани­ями и ос­то­рож­ны­ми жад­ны­ми по­целу­ями.  Дождь ре­зал их го­лые хо­лод­ные спи­ны, но ка­залось, что тел ка­са­ют­ся язы­ки пла­мени, не ина­че. Эрик был все­пог­ло­ща­ющим и без­воз­врат­ным.  Кайл всег­да знал это и дер­жался как мож­но даль­ше, что­бы ни в ко­ем слу­чае не дать се­бе по­пасть под его маг­не­тичес­кое вли­яние, хо­тя всё рав­но по­падал и вся­кий раз ис­пы­тывал ха­рак­терное гнус­ное удо­воль­ствие впе­ремеш­ку со сты­дом. Эрик умел де­лать прак­ти­чес­ки всё, а день­ги из воз­ду­ха — и по­дав­но. Кайл ни на се­кун­ду не сом­не­вал­ся, что это выль­ет­ся в фор­ми­рова­ние собс­твен­ной си­лико­новой до­лины. Ему толь­ко до жу­ти хо­телось уз­нать, как это всё вый­дет и сло­жит­ся.  И те­перь-то уже мож­но бы­ло про­яв­лять вся­чес­кий ин­те­рес и да­же бес­пардон­ное лю­бопытс­тво. Кайл не за­мечал, как мир вок­руг ме­нял­ся, как ме­нял­ся он сам, от­ше­луши­вая от се­бя не­нуж­ные ус­ловнос­ти и об­ре­мени­тель­ные зна­комс­тва, на по­вер­ку ока­зыва­ющи­еся бре­довым фар­сом и кич­ли­вым же­лани­ем до­казать все­му ми­ру, что ни­чем не ху­же ос­таль­ных пред­ста­вите­лей дан­но­го би­оло­гичес­ко­го ви­да.  Эрик был не­зыб­ле­мой, не­руши­мой фи­гурой — уд­ру­ча­юще нес­та­биль­ной и па­толо­гичес­ки жаж­ду­щей раз­ру­шения, но вмес­те с тем ярос­тно-пре­дан­ной и одер­жи­мо-за­вися­щей от та­кой ник­чёмной бес­по­лез­ной ме­лочи как он, Кайл, не бо­лее чем со­пер­ник, не бо­лее чем враг, лю­бов­ник и ка­кой-то со­вер­шенно бес­при­чин­ный ори­ен­тир. Кайл не ве­рил, бры­кал­ся, жму­рил­ся и не­из­менно пла­вил­ся вос­ком в же­лан­ных объ­яти­ях, под­став­лял свою блед­ную шею под нес­держан­ные опас­ные уку­сы и поз­во­лял вы­рывать во­лосы клочь­ями. Из­ли­вал­ся рва­но и ско­ван­но — от од­но­го сок­ро­вен­но­го «мой» в са­мое ухо и счи­тал звёз­ды на бес­край­нем бе­лом по­тол­ке.  Пос­ле — при­нял, изог­нулся внут­ри се­бя зиг­за­гом и кое-где пе­рело­мил­ся, но за­то выб­рался из мут­но-цел­ло­фано­вой склиз­кой обо­лоч­ки и глу­боко вздох­нул, стоя ря­дом со сво­им пас­ты­рем на са­мом краю кры­ши. Он жнёт, где не се­ял, и со­бира­ет, где не рас­сы­пал.  Куль­ты всег­да рос­ли на од­ном мес­те де­сят­ка­ми как гри­бы пос­ле дож­дя. Там где есть сло­во — есть культ. Там где есть сло­во не­сущий — есть культ и пас­тва. Кайл лас­ко­во ка­са­ет­ся тон­ки­ми паль­ца­ми креп­кой шеи под во­рот­ни­ком тём­ной ру­баш­ки и при­пада­ет на нес­коль­ко се­кунд к ок­ругло­му ка­дыку, скры­тому тол­стым сло­ем жи­ра и ко­жи. Кровь лже­ца и са­дис­та бь­ёт­ся под этой ко­жей так же тре­пет­но и то­роп­ли­во как и под его — бе­лой, усе­ян­ной ред­ки­ми ро­дин­ка­ми. Раз­ни­цы нет.  А та, что бы­ла — вы­горе­ла в бе­лый пе­пел.  Кайл чувс­тву­ет на сво­их бо­ках его ру­ки — об­ветрен­ные, в ца­рапи­нах и сса­динах — и за­мира­ет всем сво­им су­щес­твом, как и всег­да. Кар­тман мо­жет его сло­мать лег­ко, иг­ра­ючи, как уже сло­мал сот­ни дру­гих лю­дей, но вмес­то это­го об­ли­зыва­ет гу­бы, це­лу­ет жар­ко и смот­рит так, как уме­ет; как нуж­но для то­го, что­бы уме­реть. Кайл не то что­бы про­тив, он чис­тый дух, соз­на­ние без обо­лоч­ки и цен­зо­ров. — Друзья мои, вот я пе­ред ва­ми. Я го­ворю с ва­ми. Я та­кой же как вы. Мне не нуж­на цер­ковь, мне не нуж­ны по­жер­тво­вания! Но я не впра­ве зап­ре­тить вам бла­года­рить ме­ня ма­тери­аль­но, ибо Вы ина­че не мо­жете, Вы при­вык­ли ме­нять всё на бу­магу со зна­ками! Вы при­кова­ны к ним и к этой пла­нете це­пями, а я да­рю вам сво­боду! Вы от­но­ситель­ны, а я аб­со­лютен! По­это­му вы приш­ли ко мне, что­бы я по­делил­ся с ва­ми частью сво­его ду­ха, ко­торый дав­ным-дав­но пор­вал ма­терию и пу­тешес­тву­ет ку­да угод­но вне вре­мени и прос­транс­тва! Эти сот­ни ми­ров, те, что фи­зики счи­та­ют по­тен­ци­аль­но воз­можны­ми… Я про­веду вас ту­да и вы во­очию… Кайл на­щупы­ва­ет ла­донью свой член под плот­ной тканью чёр­ных брюк и бла­жен­но опус­ка­ет ве­ки. Ме­довый го­лос за­пол­ня­ет и его собс­твен­ное соз­на­ние, но по-дру­гому, по-осо­бому.  Кайл вспо­мина­ет лю­бую их ночь, — в мо­теле или под от­��ры­тым не­бом, су­щие пус­тя­ки — где над ним не «ми­ри­ады звёзд и по­токи кос­ми­чес­кой энер­гии», а тём­ные тя­гучие гла­за. Где его те­ло поч­ти не­весо­мое и поч­ти не чувс­тву­ет бо­ли и стра­ха, да­же ког­да на ко­же по­яв­ля­ют­ся кро­хот­ные над­ре­зы. Где вмес­то смаз­ки слю­на, кровь и жар­кая, влаж­ная ти­шина до тех пор, по­ка Кар­тман не на­рушит, не нач­нёт шеп­тать, вко­лачи­ва­ясь всем сво­им ес­тес­твом и да­вя всем ве­сом:  — Кайл, мой Кайл, мой… Убью те­бя… Ма­лень­кий мой, неж­ный… Лю­бовь моя… Кайл… Кайл при­кусы­ва­ет гу­бу и ус­ко­ря­ет дви­жения ру­ки под тканью, по­ка Эрик в по­луфаль­ши­вом эк­ста­зе хрус­тит рас­то­пырен­нымм паль­ца­ми и кри­чит: «Убей! Убей! Убей!» Тол­па пов­то­ря­ет его сло­ва, его по­сыл, его же­лание; тол­па пач­ка­ет мать-зем­лю кровью, по­лива­ет ею скуд­ные су­хие рас­те­ния и гро­хочет, кри­чит, сто­нет. Каж­дый из них пы­та­ет­ся до­казать ос­таль­ным, что имен­но он по­нял уче­ние и при­нял его, что лю­бые жер­твы го­тов при­нять и вы­нес­ти дос­той­но лю­бые му­ки. Каж­дый кром­са­ет сво­его со­седа не­ис­то­во и сво­бод­но, и толь­ко од­но от­де­ля­ет их от той са­мой сво­боды, к ко­торой всем так хо­чет­ся при­кос­нуть­ся.  Их от­де­ля­ет то, что сво­бода для из­бран­ных, для чис­тых ра­зумом, для не­покор­ных и от­ветс­твен­ных, для чес­тных с са­мими со­бой. Сво­бода для Кар­тма­на, ко­торый с лёг­кой улыб­кой со­бира­ет с за­лито­го кровью по­лем не один де­сяток ты­сяч дол­ла­ров.  Сво­бода для Кай­ла, ко­торый за­бот­ли­во сти­ра­ет крас­ные пят­на с одут­ло­вато­го кра­сиво­го ли­ца. Сво­бода для них дво­их, а вов­се не для бо­гачей и праз­дных лю­бите­лей соц. се­тей, го­товых на что угод­но, лишь бы из­ба­вить се­бя от бес­цель­нос­ти жиз­ни и то­митель­но­го стра­ха смер­ти. Сво­бода у­ез­жа­ет в де­шёвом Фор­де со сби­тыми но­мера­ми, где ра­дио ба­рах­лит пес­ня­ми из де­вянос­тых, на ко­торые ник­то не об­ра­ща­ет вни­мание.

[littlenoughtynut]

min yoongi - 1

"Я серь­ёз­но,Са­на,я ус­та­ла от это­го! По­чему мне в го­лову не ле­зет ни од­на идея? Я так силь­но ста­ра­юсь, что мне иног­да ка­жет­ся,что мой мозг взор­вется и всё нап­расно. По­чему эти гре­баные вэб­ту­ны та­кая слож­ная вещь? " В пос­леднее вре­мя у ме­ня сплош­ной твор­ческий кри­зис.Ни пер­со­нажей, ни идеи и всё это при­носит в мою жизнь ог­ромный стресс,так что поз­во­нить под­ру­ге не ка­залось мне та­кой пло­хой иде­ей. "На­ён,ге­ни­аль­ное в прос­том.Пос­мотри вок­руг и до­думай. Что ты ви­дишь сей­час? ",- го­лос из те­лефо­на зас­та­вил ме­ня обер­нуть­ся и ос­мотреть­ся вок­руг. "Всё, что я ви­жу это : чо­ко пай,ба­нано­вое мо­локо, не­бо, кры­ша и ..." ,- мне приш­лось рез­ко прер­вать­ся из-за стран­но­го зву­ка. О нет, Это сно­ва де­жур­ный по дис­ципли­не. "Са­на, прос­ти, но я пе­рез­во­ню". Сбро­сив вы­зов я по­бежа­ла в дру­гой ко­нец кры­ши, там есть ма­лень­кая буд­ка в ко­торой я обыч­но и пря­чусь от де­жур­но­го. Бо­��е, хоть бы не на­шел. Дос­та­ло. "Че­го те­бе , Чон­гук?За­чем лезть аж на кры­шу?" О нет. чер­тчертчерт. Я нем­но­го при­от­кры­ла дверь что­бы мож­но бы­ло рас­смот­реть кто сто­ит на кры­ше, Но ес­ли мой слух ме­ня не под­во­дит, то там Юн­ги и Чон­гук. Два са­мых проб­лемных уче­ника мо­его клас­са и по сов­мести­тель­ству нем­но­го родс­твен­ни­ки( эту но­вость Са­на ак­тивно рас­простра­няла по шко­ле) "Дей­стви­тель­но, я ведь и там мог раз­бить те­бе нос, но мне ин­те­рес­но по­чему имен­но она? ",- вы­раже­ние ли­ца Чон­гу­ка по­казы­вало толь­ко злость и не­выно­симую оби­ду. "Ты про Ми­ну?Я не ви­новат,что она наб­ро­силась на ме­ня. ,- Юн­ги спо­кой­но от­ве­тил ожи­дая ре­ак­ции Чон­гу­ка, но тот лишь сжал ку­лаки. "Ты же зна­ешь, что она мне нра­вит­ся. За­чем тог­да?Я же пы­тал­ся быть хо­рошим млад­шим бра­том и де­лит­ся с то­бою всем что у ме­ня бы­ло, ведь ма­ма с детс­тва учи­ла ме­ня по­могать бед­ным, но та­ким я де­лит­ся не го­тов, Юн­ги",- в его го­лосе чет­ко зву­чал ме­тал­ли­чес­кий трос, ко­торый был на­тянут слов­но сей­час обор­вется. На нес­коль­ко се­кунд всё за­тих­ло, но вско­ре пос­лы­шал­ся смех. Юн­ги зап­ро­кинул го­лову на­зад и зас­ме­ял­ся. Его гла­за бы­ли зак­ры­ты, а улыб­ка нас­толь­ко ши­рокой, что я не мог­ла по­верить в то, что пе­редо мной сто­ял Мин Юн­ги,тот са­мый проб­лемный маль­чик. Прив­ле­катель­но. "Не ду­ма­ешь, что сей­час не луч­шее вре­мя для сме­ха? ",- млад­ший всё боль­ше злил­ся, но Юн­ги это ка­жет­ся за­бав­ля­ло.Он улыб­нулся ему еще ши­ре. "Пы­тал­ся быть млад­шим бра­том? Де­лить­ся со мною всем?Да ты хоть по­нима­ешь что не­сешь? " Би­иип. Но­вое со­об­ще­ние от Са­на. : Ты как? Что-то слу­чилось? По­чему сбро­сила, Бо­же, На­ён, ты сно­ва по­палась? Что ска­зал де­жур­ный? Моё "внут­реннее я" взы­воло. Ну по­чему имен­но сей­час? "Ты это слы­шал? Юн­ги за­мер, но Чон­гук толь­ко цок­нул. "Ты серь­ез­но? Пе­рево­дишь те­му? ",- он вски­нул го­лову к не­бу, буд­то не мог по­верить, что он ре­аль­но с ним раз­го­вари­вал. "Гук, я серь­ез­но, ес­ли кто-то здесь есть, то н-" ,- но он не ус­пел до­гово­рить, по­тому что Чон­гук рез­ко уда­рил его в нос. Юн­ги нем­но­го по­шат­нулся и заж­му­рил­ся, но не упал. "Мне на­до­ело твоё дерь­мо, хён Ты пос­то­ян­но пе­рево­дишь те­му, зна­ешь что?Мне нас­рать и всег­да бы­ло. Ес­ли хо­чешь рас­топтать ме­ня пол­ностью, то окей, пе­рес­пи­те с Ми­ной еще раз! ",- он вски­нул ру­ками и быс­трым ша­гом по­шел к лес­тни­це вниз. "Чон­гук! Мы не спа­ли с ней, Чон­гук! Стой! ",-но млад­ший не слу­шал и про­дол­жил бе­жать вниз, но Юн­ги не по­шел за ним. Дер­жа од­ной ру­кой нос он нем­но­го про­шел­ся по кры­ше.Юн­ги ос­та­новил­ся пря­мо нап­ро­тив ос­татков мо­его лан­ча. "Мис­сис Ба­нано­вое мо­локо и чо­ко пай, я бы на ва­шем мес­те ни­кому не рас­ска­зывал о том, что здесь про­изош­ло",- он нем­но­го ух­мыль­нул­ся, -" а мо­локо я за­беру, мне то­же нра­вит­ся ба­нано­вое" С эти­ми сло­вами он по­кинул кры­шу, а я тя­жело вы­дох­ну­ла. Еле-еле от­крыв дверь я плюх­ну­лась на пол кры­ши. Нет, мои нер­вные клет­ки не вы­дер­жат та­кого. От­пра­вить со­об­ще­ние : Ко­му: Са­на Да нет, всё в по­ряд­ке