#съжаление

[ladyschaoticmind]

За любовта граници няма.

Има.

Наричат се

его,

обстоятелства,

страх и

предразсъдъци.

За съжаление, да, за любовта има граници.

- М.К.

[slimarka]

"Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”

Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.

Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!

Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” - просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.

А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.

Грим? Дума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.

Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!

Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.

А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.

Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”

Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!

Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна - гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.

Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.

Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.

Преди седмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.

Днес:

- Червило ли си сложила?

- Не!

Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязваше, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на... ами, на момиче.

- Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.

- Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.

Изтичах до прозореца. Долу я чакаше кола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.

Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази вечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.

"- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?" – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. "

- Мария

[lora-ns-world]

,, На пук"

,, На пук на всичко ще го докажа. Напук на всички удари в гърба и в сърцето, на всички предателства и рани в сърцето ми. На пук на съдбата. Способна съм да се боря срещу нея. Отново. Ще го докажа. Доброто е живо и ще му позволя да диша чрез мен. С мен. Всички сме били ранявани и предавани, но ако от всяка болка се ражда чудовище, как ще се излекува тоя сбъркан свят. Изк��ших се да стана чудовище, дявол. Но тогава се вгледах в себе си и се попитах,, Кое ти доставя повече удоволствие, мое разбито аз? Да рушиш и раняваш или градиш и лекуваш?" като вече знаех отговора, както и малцината, които ме познават истински. Щом ми става жал за другите, макар че гласно не бих го признала, аз така и никога нямаше да се превърна в дявол. Дори и да опитам. За мое огромно съжаление по природа си оставам ангелче."

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

[aromaoflilac]

"Колко години от живота си губим, живеейки в друго време и на друго място.

Колко години губим в чакане на бъдещето.

А после в съжаление за миналото.

А единственото, което трябва да направим, е просто да бъдем тук и сега.

Днес."

[keeptolking]

С риск открадната целувка,

в момент на смелост,

има повече живот,

отколкото в продължителното съжаление,

че никога не си посмял да опиташ..

[myminiworldd]

- Знаеш ли кое променя хората? - попита го тя, докато се взираше в залязващото слънце.

- Кое? - отвърна й той с любопитен поглед.

- Болката. Като се замислиш във всеки един човешки живот има някакъв вид болка, която е променила този човек. Променила е мисленето му, променила е мирогледа му, променила е душата му. Променила го е до такава степен, че той просто вече никога не ще бъде онзи човек, който е бил преди да се срещне с тази болка. Да... болката променя хората и за съжаление накрая никой и нищо вече не е същото.

- #Обсиана

[vasetovp]

"Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.

Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.

Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият.

Аз много отдавна не се чувствам уютно в България. Но вече е късно, много късно…"

[n1k-san]

"Човек вижда хората, като ваза с цветя, но за съжаление не вижда цветята у вазата.

[alt3rn8-knowl3dg3]

Римска баня непосредствено под храма в с.Гърло

При проведени археологически разкопки през 1972 г. на праисторическия храм-кладенец е разкрита и масивна римска баня, която се намира на около 70 метра от храма. С оглед на по-добрата консервация на обекта археолозите разкриват само вътрешното пространство на сградата. Обемноплановото решение на банята е подчинено на основните принципи на римската архитектура. Тя се състои от четири помещения, свързани едно с друго. Сградата е изградена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка. Това е първата римска баня, открита в България, при строежа на която са открити глинени тръбички, употребени за сводовата конструкция. За съжаление, уникалният археологически обект също е изоставен без грижа от съответните институции.

[youraregold]

Не за съжаление няма такива благодаря

I hope you fall in love with someone who never lets you fall asleep thinking you're unwanted.

[slimarka]

Свърших . . . - ( Августин Петров )

_______________________________

Тан тан тан - обърках се, не е песен.

Рам пам пам - не ми върви с нотите.

Чела ли си Августин на есен ?

Почувствала ли си му строфите ?

-

Чисти ли са думите на хората,

Когато те гледат в очите

Или само прикриват отровата

Засилвайки я по пътя към душите ?

-

Спазвате ли дадено обещание

И защо трябва да давате обещания ?

Едната дума е достатъчно звание

И няма нужда от допълнителни увещания.

-

Едната дума е достатъчно тежка

За достатъчно тежките хора.

Излишна е допълнителна забележка,

Която олеква другите в хора.

-

Вярата днес се превърна в порок,

Да вярваш е толкова опасно.

Бъди готова за следващия урок,

Красивите ду��и ни хващат натясно.

-

Цигарите свършват и вземаш друга кутия,

Късаш, отваряш и палиш новия тютюн.

И в нея намираш старата бъркотия,

Димът е същия и пак е в твоя ум.

-

Какво си мислиш сега, когато си там,

В друг град, друг свят или просто в друга стая ?

Питаш ли се какво правя, когато съм сам ?

Дали пиша, дали мълча, дали те ругая ?

-

Помниш ли още моя стих,

Между редовете се загубихме.

За всяка глуха рима си платих

И за нямата песен, на която се любихме.

-

Какво предпочиташ да ти подаря за Коледа ?

Мен ме чака сляпо съжаление.

На душевното ми имущество приключи ли си огледа ?

Мога бижу, мога рокля, мога и стихотворение.

-

И звездите помнят белите ни нощи

И Дяволи прикрито ни завиждат

За сложните ни литературни пощи,

Които празни погледи не виждат.

-

Бъди силна, бъди права, бъди жестока,

Обръщай се и не гледай назад.

Имай сили да си научиш урока

И да се изграждаш след всеки разпад.

-

Разни писатели се мъчат да бъдат поети

И ловко си подреждат стихотворенията,

Обаче от многото търговски пируети

Накрая се губи живецът и настроенията.

-

Писател ли съм, ако нямам нужда да трия

Да препрочитам или търся мерило ?

Аз просто изчуках шибаната хартия

И изпръсках всичкото си мастило . . .

[lora-ns-world]

,, Жена, която носеше женствеността си достойно и не просеше съжаление от страна на мъжете. "

Делата на Венера

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Vampire Game“ (3-та част) – За интересните персонажи

Тук ще коментирам някои персонажи, които малко или много имат принос към поддържането на интереса ми.

Започваме с царя на вампирите Дузел. Персонажът му беше много добре замислен, но за съжаление характерът му постепенно омекна, понеже прекарваше 90% от времето си покрай Ищар. Имаше потенциал да довърши отмъщението си, но накрая се провали, опитомен от принцесата. Истинско разочарование… >_<

Следващият персонаж, когото ще спомена, е Илсаид. Въпреки, че беше безнадеждно влюбен в своята полусестра, все пак притежаваше интригуващи качества. Неговият безкомпромисен и мрачен характер му придаваше известна потайност, а това си беше плюс. За разлика от повечето персонажи Илсаид рядко губеше време в празни приказки и по-скоро просто действаше. Лошото е, че на края на мангата тотално се обърка и взе грешната страна.

След това идва ред на принц Ворд. Първоначално ми създаде впечатление на самонадеян нарцисист, но с напредването на историята личността му израсна и си заслужи едно „Браво!“ от мен. Възхищавам се на герои като него, които помъдряват и се променят към добро или от слаби стават силни (като характер). При Ворд промяната не е чак толкова голяма, но все пак я има. Определено е по-добре от нищо, нали?

И накрая, след известно колебание, обръщам внимание на Шарлин. Дълго време той беше обвит в мистерия със своите скришни манипулации, но за мое разочарование все чакаше да се появи някой със лоши намерения, подобни на неговите собствени, за да започне да действа. Това го правеше по-скоро пасивен участник в цялата история. Ако като злодей беше самостоятелен, можеше не само да ми хареса, но и дори да ми бъде любимият герой. Да... наистина жалко. Още един похабен потенциал, този път за добре реализиран злодей. А с това лице можеше да бъде такъв готин гадняр... *просълзява се* Q_Q

Всички изброени тук са интересни персонажи, но са далеч от добри. Всъщност никой от тях или другите герои във „Vampire Game“ не ме впечатли, че да ми бъде любим персонаж. Предполагам, че има хора, които харесват мангата, но какво да кажа… Едно слабо произведение не може да създаде силни персонажи.

В крайна сметка хареса ли ми "Vampire Game"? Хм, ами, става... Попадала съм и на много по-лоши манга заглавия, но това конкретно ми припомня защо мразя жанра шоджо.

[sa7urnotandromeda]

Преди вярвах в това, след това намалих деструктивните си навици за съжаление и май се оказа вярно. Но пък заслужава ли си това саморазрушение?

“Kreative Menschen haben mehr Sex, nehmen häufiger Drogen und bleiben länger wach”

— Zeitung (via bahnhofs-kinder)

[myminiworldd]

ЗА ПРЕДИШНИТЕ ЛЮБОВИ С Л Ю Б О В

Отдавна усещам желание да пиша по тази тема.

Прави ми силно впечатление как някои хора говорят обидно или с ирония по адрес на предишните си любови, било то сбъднати или не.

Това е грозно. Меко казано.

Често чувам/прочитам едни думи,

наситени с егоцентризъм, подигравка и съжаление по адрес на предишни партньорства или влюбвания,

както и злобни коментари за новите хора в живота им.

Това е жалко.

И ако ��ие практикувате същото,

това не говори добре за вас като личност.

Това е като да плюете по собствения си избор за партньор/ка, без значение дали реално сте били с човека или просто някога ви се е искало да е така.

Наистина не разбирам какъв е смисъла от това.

Всъщност разбирам - егото или по-точно неговият негативен аспект.

Хубаво му е на егото във вас да "нахраните",

някой който вече не може да имате или въобще не сте имали.

Това ви кара да се чувствате по-важни.

По-добри от него/нея и настоящия човек в живота му/ѝ.

Но всъщност не ви прави такива, а точно обратното.

Злобата и говоренето на негативи не са хубави неща, ако сте забравили.

И дори и този човек да не е постъпил добре с вас, дори да ви е наранил жестоко,

това не оправдава лошите думи по негов/нейн адрес.

Как ще промени това ситуацията?

Никак. Просто да задоволите негативния аспект на егото във вас. Да се изтъкнете.

Да се покажете като жертва, а той/тя като тиранин.

Но това не води до нищо хубаво.

Не ви прави по-добри.

Иска ми се повече хора да осъзнаят,

че няма да се издигнат в очите на никого,

когато очернят някой друг.

Когато хората си позволяват подобно нещо, ми прави толкова силно впечатление,

защото през всичките тези години,

(разбирайте от тийнейджърска възраст)

не съм си позволила да кажа една лоша дума

за нито един мъж, в който съм била влюбена или съм обичала,

без значение дали някога сме били заедно или не.

Аз вярвам, че всеки един от тях

е прекрасен човек по свое му.

Желая им от сърце щастие с жените, които са избрали за спътник в живота си.

Вярвам, че (ще) имат хубавия живот,

който заслужават.

Всеки един от тях заслужава да бъде щастлив.

Това не се определя от факта дали аз съм в живота им или не.

И наистина не разбирам

как някои хора са способни

да желаят лошото на някой,

който довчера са обичали,

целували или поне сънували?!

Как са способни да говорят негативи

за този човек, в чиито очи са се взирали

или поне са копнеели да се взрат?!

За мен не са обичали наистина,

не са били влюбени наистина.

Когато си обичал истински,

не си способен да говориш лошо за обичания от теб човек,

нито да иронизираш новия му избор.

Нарича се уважение.

Елементарно при това.

Ако не уважавате бившите си Любови,

значи не уважавате себе си и изборите,

които сърцето ви е ��равило.

А, и още нещо - бивша Любов няма,

поне ако е била истинска.

Толкова.

Николета Иванова

[vasetovp]

8 НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО ДА НАУЧИШ В ЖИВОТА

1. Научете се да бъдете щастливи сами:

Животът е твой, както и емоциите ти. Обстоятелствата не винаги могат да са радостни, но можете да промените настроението си.

2. Научи се да се грижиш за себе си:

Никой не може да те подкрепя и грижи за теб през целия ти живот. Научете се да се грижите за себе си, за да осъзнаете собствената си стойност.

3. Научи се да изпускаш болката:

Любовта кара хората да забравят времето, а времето кара хората да забравят любовта. Не позволявайте твърде много "вчера" да заемат вашето "днес".

4. Научи се да изпускаш загубата:

В този свят нищо наистина не е важно освен собствения ви живот, затова не губете себе си заради нищо друго.

5. Научете се на доброта:

Добротата е основата, сърцевината на това да бъдеш човек. Не губете същността си в името на славата и богатството.

6. Научете се да бъдете толерантни:

Жените не са очарователни, защото са красиви, а са красиви, защото са очарователни. Малко толерантност може да накара другите да те ценят цял живот.

7. Научи се да цениш:

Животът може да изглежда дълъг, но всъщност е много кратък. Ценете всички около вас, не оставяйте съжаление, когато е твърде късно.

8. Научете за храненето:

Да имаш тяло означава да имаш болест, но със знания и разбиране можеш да предотвратиш боледуване за себе си и близките си, особено за децата си! Да си роден като човек е ценно, затова се грижете и пазете здравето си и това на любимите си хора.

(мрежата)