#старо

[leatherjacketblesseddreams]

КРАСИВОТО Е ПРЕД НАС, А НИЕ ГЛЕДАМЕ КЪМ ГРОЗНОТО...

[searuss8]

Москва храм Святого Николая на старом Ваганькове 🍎

[heghogsblog]

оказывается, слово «дурак» раньше имело совсем другое значение. не то , что сейчас. лингвисты -историки связывают его образование с традицией имен-числительных: в больших старо-русских семьях большинство, детей зачастую именовали в связи с их очередностью появления на свет (Первак, Вторак, Третьяк). самым младшим оказывался Другак, который в последствии и превратился в Дурака. поэтому во всех русских сказках, главный герой Иван-дурак, которого как самого младшего посылали куда угодно 😆

в церковных документах XIV−XVII вв. слово «дурак» встречается в качестве имени. и такими именами именовали не только холопов, а людей вполне солидных: князь Федор Семенович Дурак Кемский, князь Иван Иванович Бородатый Дурак Засекин, московский дьяк Дурак Мишурин.

с тех же времен начинаются и бесчисленные «дурацкие» фамилии — Дуров, Дураков, Дурново… сколько знаменитых людей носили фамилии с корнем «дур»! например кавалер-девица Надежда Дурова и целая цирковая династия Дуровых.

[vasetovp]

25 МАЛКИ РАДОСТИ

😊 Когато вкараш USB-то от първия път.

😊 Когато спреш да хълцаш.

☺️ Балончетата от опаковъчното фолио.

😊 Когато си изпуснеш телефона на асфалта и му няма нищо.

😊 Пълен до горе резервоар.

☺️Когато скочиш върху замръзнала локва.

☺️ Наистина вкусен домат.

☺️ Когато чуеш българска реч в холивудски филм.

☺️ Шоколадът на дъното на сладоледената фунийка.

☺️ Когато най-дразнещият в

„Биг Брадър“/“Фермата“ отпадне.

☺️ Когато се събудиш преди алармата и ти остава още цял час сън.

☺️ Белот на плажа.

☺️ Когато извадиш пуканките от микровълновата в точния момент.

☺️ Първата глътка кафе сутрин.

☺️ Когато заспиш в нови чаршафи.

☺️ „Днес е неработещ ден за синя зона. Няма да бъдете таксувани.���

☺️ Когато намериш 20 лева в старо сако.

☺️ Пържени филийки със захар.

☺️ Когато познаеш паролата на акаунт, който не си ползвал от години.

☺️ Ароматът на дъжд/топъл хляб/бебе/прясно окосена трева/нови обувки.

☺️ Когато малко куче ти се зарадва на улицата, все едно си му майка.

☺️ Когато най-после достигнеш с език парчето телешко между зъбите си.

☺️ Когато дават повторение на любимия ти сериал и знаеш всички реплики.

☺️ Диня с малко семки.

☺️ Когато получиш „Ей, как си?“ от човека, когото харесваш.

(🧔🏻 Георги Блажев)

[iamstonecoldbabyy]

Знам, че нищо няма да бъде същото, но пак опитвам, опитвам. Дори стотици парчета да са се счупили, дори когато ръцете ми са целите в рани от редене и лепене на едни и същи парчета, които всеки път се разрушават, когато се опитам да ги възстановя, не знам как да спра, не знам как да пусна всичко старо и да направя място за новото.

[moonlitscribe]

Ще бъда онзи хубав и леко дразнещ утринен лъч, прокрадващ се тихомълком през процепа на някое старо перде. Ще докосвам нежно лицето ти, карайки те да отвориш очи. Не ми се сърди, че съм те събудила, а само нежно се усмихни. Стига ми.

Ще бъда слънцето, изпълващо дните ти, греещо силно и даряващо топлина. В тежката зима, когато навън има уж само студ, и в тежкото лято, когато може би частичка от теб ще иска да си замина. Не ме гони, остави ме да грея. Стига ми.

Ще бъда звездичка, пръсната по едно безкрайно небе. Ще озарявам пътя ти, когато всичко около теб тъне в непрогледна тъма. Ще те следвам все едно по петите, та така чак до сутринта. Остави ме горе. Да те съзерцавам. Стига ми.

И макар само звезда, ще бъда и съзвездие. Допълнено с частички от душата ми. Вземи ги. Прибери ги. Остави ги да се разпръснат по теб, както хилядите звезди се пръскат по хилядите съзвездия. Стига ми.

Ще бъда вселена. Изградена от лъчи, слънца, звезди, съзвездия. Ще бъда всичко, но най-вече твоя. Ще ти стигне ли?

-- Moonlit Scribe 🌙

[pishasinqkakvineshta]

Да бъдеш на грешното място, в грешното време е малко вероятно да се случи в средната продължителност на един човешки живот, но понякога съдбата подрежда всичко така че пътя към избавлението да е трънлив и в постоянна борба със законите на земния живот. Атан беше такъв човек – роден с тежката отговорност всяка стъпка напред да го води към нещо, което не може да контролира.

Атан е средновисок мъж, с къса кестенява коса и изумрудено зелени очи, които винаги изглеждаха като да крият нещо. От дете избягваше хората, живееше в усамотение, а онези, които го познаваха, често го описваха на база слухове дочути оттук – оттам. Едно обаче не можеше да се отрече – странното излъчване, което притежаваше и не можеше да се обясни.

Двадесет и втори март, един привидно нормален ден, без никакви наченки, че нещо необичайно предстои. Първите лъчи на пролетно слънце прокрадват своя път към земята, готвейки се да озорят идващия ден. Всичко все още тъне в тишина и спокойствие, улиците са празни, а съседските кучета тепърва се събуждат. Атан е на 24 години, когато животът му се променя за винаги. Пътувайки към Англия, за да преследва мечтата си да стане успешен писател, той отсяда в малко градче на име Рай. Със своето съвсем обикновено име и старинни улици, Рай не беше търсена туристическа дестинация. Разхождайки се из малките каменисти улички, попада на затънтен магазин за антикварни стоки, носещ името – „ Вечен живот“ .

На първи поглед това място по никакъв начин не хваща окото на минаващите минувачи, но Атан изпитва неистов интерес да влезе вътре, за да разгледа на какви находки може да се натъкне. Магазинът изглеждаше забравен от времето. Отвън беше почти невидим — каменните стени изглеждаха покрити с прах от години, а витрините бяха замъглени. Моментално той усети носталгичният мирис на стари мебели и никому ненужни джунджурии, стояли там сигурно повече от четвърт век поради простата причина, че никой човек не би ги купил или дори погледнал. Навлизайки все по навътре в магазина, Атан изпитва странно чувство в себе си, чувство, което от дълго време не бе усещал, сякаш някаква висша сила му беше казала да влезе с ясната цел да намери нещо конкретно, което и той не знаеше какво може да е.

- Добър ден, млади човече! – поздравява го възрасте човек с дрезгав глас, седящ зад старо бюро в ъгъла на магазина – Вие сте първият човек, който влиза тук за последните няколко седмици, чувствам се като късметлия.

Атан кимва учтиво, но не се учудва до голяма степен от казаното, защото самото място изглежда сякаш е спряло във времето и няма намерения да потегля напред скоро.

Поздравявайки любезният господин нещо хваща погледа на Атан и той моментално тръгва към него, а това е стара нощна лампа, издялкана прецизно от борово дърво с детайлни барокови орнаменти. Направи му впечатление крушката, която все още работи безотказно, светеща в топъл златисто- жълт цвят, напомнящ му на слънчевите дни у дома.

-Внимавай с лампата, синко – провиква се възрастния човек – Тя е истинска антика, пътувах много, за да успея да се сдобия с нея, а крушката е последната произведена такава преди 30 години в Единбург, точно преди да се случи мистериозният инцидент в завода.

- Това е абсурдно - отвърна Атан с насмешка.- Крушки и лампи вече могат да се намерят на всяка крачка.

- Това не е обикновена лампа – започва да разказва господина - Когато разбрах, че мога да се сдобия с последната такава, веднага организирах пътуването си до Единбург, дори и да нямах достатъчно пари да преживея месеца. Специалното в тази антика е нейният произход и създателят на самата лампа. По онези времена се предаваше от човек на човек легенда за този вид лампи… говореше се, че ако попаднат в грешните ръце, могат да създадат големи неприятности на техният собственик, но също така могат и да дарят с най- скъпото нещо – вечен живот. Звучи твърде хубаво, за да е истина, оказа се измислица, произлязла от група луди госпожици, които си търсели с какво да си уплътнят времето в старческия дом.

- Хората са готови на всичко, за да си направят живота по- интересен. За колко ще ми я продадеш? – попита Атан с учуден тембър на гласа, защото самият той осъзнаваше абсурдността на цялата история, но му допадна идеята да притежава антика в бъдещият си апартамент и то при това лампа, която дарявала уж вечен живот.

- Не искам никакви пари за нея, момче – добави старецът – Ако не дава вечен живот, нека поне дари някого с уют в дома му.

Атан се позамисли дали да я вземе, защото си даде сметка, че ще заеме голямо пространство в багажа му, но нещо вътрешно го подтикваше да го направи.

- Добре, но нека поне Ви почерпя един чай за подаръкв, който ми правите – предложи той.

****************************

Минаха се месеци откакто Атан се сдоби с лампата, но вечно нямаше време дори да я извади от багажа си, защото тепърва тръгваше по пътя на своята кариера. Работата му като писател погълна всичкото му внимание.

Една вечер, седейки на кухненската маса и пишейки поредната глава от дебютната му книга, в главата му изникна историята с антикварния магазин и носталгията от магазина в Рай го изпълни с любопитство и желание да разбере повече. Атан никога не е вярвал в митове и легенди, нито пък магии за вечен живот, за него това бяха измишльотини, използвани за уплътняване на време от хора, които си нямат работа. – Лампа, която дава вечен живот, да бе – помисли си той – това е против всички научни доказателства, с които разполагаме днешни дни.

Въпреки това той реши да я намери и сложи на малката масичка в трапезарията, за да му придава допълнителна светлина, когато му се налага да пише до късно своите книги. Светна я и усети някакво странно чувство вътре в себе си, което не можеше да си обясни, но имаше нещо изключително не на място в цялата ситуация. През следващите дни, усещането не изчезваше. Напротив, засилваше се. Атан започна да изпитва, че мислите му се променят, сякаш нещо вътре в него започва да се трансформира.

Съмненията се завръщаха, но и любопитството му беше неустоимо. Трябваше да разбере повече. Първоначално си го обясняваше с умората и заради постоянната работа главата му вече се предаваше, но дори в малкото моменти, в които правеше нещо различно, той все още го усещаше. Вътрешно знаеше, че трябва да се върне в антикварния магазин в градчето Рай и да намери старият човек, за да получи обяснение за това странно усещане, което изпитва.

И не след дълго потегли натам.

*******************************

Атан пристигна в Рай и веднага установи, че тук времето е все така спряло и се усеща една меланхолия във въздуха. Магазинът беше все така замръзнал в миналото, но усещането му беше различно — сякаш нещо беше променено завинаги. Почувства се сякаш е било вчера, когато е купил старата лампа от възрастния побелял човечец и странното усещане в него сякаш се засили, но този път го побиха и тръпки. Собственикът на магазина изглеждаше все толкова изморен от живота, но в момента, в който видя младото момче, нещо в него потрепна.

- Не мога да повярвам, че отново Ви виждам, хората рядко се връщат в този магазин –отбеляза господина привидно доста изненадан.

- Трябва да ми обясните нещо… защо чувствам, че тази лампа променя нещо в мен? –объркано запита Атан.

Възрастният човек замръзна, не можеше да повярва какво чуват ушите му. Беше слушал само легенди за силата на тази лампа и никога не си бе и представял това да стане реалност.

-Тази лампа... не просто дава вечен живот - започна старецът, като погледна младия мъж с поглед, изпълнен със съжаление и ужас - Тя е част от много по-стара магия. Легендата е вярна, но не по начина, по който си я представяш. Когато светлината от крушката се включи, тя те свързва с онова, което е отвъд смъртта. Но цената е ужасна. Ако крушката спре да свети, ти ще умреш моментално.

Атан не можеше да повярва на думите на стареца, но погледът му не се откъсваше от лампата, която беше поставена на ��асата. Изведнъж всички съмнения и страхове го обгърнаха, сякаш той вече усещаше промяната в себе си. Усещането за странно неразположение, което го беше тормозило през последните дни, сега изглеждаше като нещо повече от просто умора. Това не беше просто ефект от лампата — това беше нещо, което започваше да му се случва.

-Тази лампа не е просто реликва — старецът се намръщи и потърси нещо в един от многото шкафове в магазина - Тя е създадена от древен магьосник , който е искал да преодолее смъртта. Но вместо това, тя се превърнала в проклятие. Лампата е носител на магия, която може да те направи безсмъртен, но единствено докато светлината ѝ гори. В миг, в който тя изгасне, животът ти ще приключи. Ти ще се превърнеш в това, което обикновено наричаме вампир.

Атан го погледна с ужас.

-Но не онзи вампир, за който чуваш в легендите и митологиите — старецът поклати глава- Истинската сила на лампата е, че тя създава ново съществуване. Ти си станал част от света на вечността, но не по начин, по който да можеш да живееш нормален живот.

-Но как? Как точно лампата го е направила? — попита Атан, не можейки да повярва в случващото се.

-Лампата съдържа в себе си сила, която е създадена да променя живота на всеки, който е белязан от нея. Тя е извършвала същото с хората през вековете — дава им вечен живот, но със висока цена. Когато крушката изгасне, този процес ще се прекрати и ти ще си отидеш.

Атан стоеше в тишина, опитвайки се да асимилира всичко, което му беше казано. Ужасът в сърцето му растеше, но той беше и погълнат от емоцията. Какво би означавало това за него? Какво значение имаше всичко, което беше постигнал като писател, ако сега беше обречен на вечна самота?

-Какво да правя?“ — попита Атан, гласът му вече трепереше.

-Единственият начин да се отървеш от това е да счупиш лампата - отговори старецът -

Но трябва да решиш сам. Ще ти кажа само едно — ако веднъж започнеш да живееш в тази нова реалност, тя ще те погълне. Ще загубиш всичко, което беше преди. Всеки човек, когото обичаш, ще те напусне в един момент и ще избледнее в паметта ти.

Атан стоеше замръзнал, като чуваше думите на стареца, но в същото време усещаше нещо в себе си — нова сила, нова енергия, която го караше да се чувства жив по начин, по който никога не беше изпитвал.

Той се обърна към лампата, светеща на масата му с топла и странно успокояваща светлина.

-Какво се случва с мен?— помисли си той - Това е проклятие или дар?

****************************

През следващите няколко дни Атан започна да осъзнава, че животът му вече е променен завинаги. Чувстваше се по-жив, отколкото беше усещал някога, но и по-отдалечен от всичко човешко. Храната не го засягаше, сънят не беше необходим, а усещането за време- загуби своето значение. Той беше част от нещо извън пределите на живота и смъртта.

Така Атан беше принуден да избира — да живее в безкраен ужас и мрак, или да се опита да унищожи лампата и да премине в нормален, човешки живот. Но цената на всяко от тези решения беше скъпо.

[colettedelon]

– А ведьмы же слабее тебя, да?

Застёгиваю пуговицы рубашки, стоя перед зеркалом. Она лежит на диване, на животе, положив на диван подбородок на манер кошек или собак, для которых такой разворот головы возможен безболезненно.

– Ну, ведьмы... Что они делают... – всё ещё не поднимает головы. – Они вызывают бестелесное, и чёрных котов держат. Но второе это вроде стереотип. Ой, Птица! Подожди! – поднимает на меня взгляд. Выглядит с учётом позы неестественно. – А почему мне ни разу не угрожали ведьмы?!

Как бы объяснить попроще. Я даже улыбаюсь. Она звучит забавно, когда спрашивает такие вещи. Потому что иногда она осознаёт, на что способна и кем является. А иногда говорит так. И это действительно не специально.

– Потому что ты выглядишь так, будто с порчей на смeрть они опоздали лет на двадцать?

На самом деле, я просто шучу. Не выглядит. Выглядит заморенно, неестественно, бледно, хтонично и ломко. Но не настолько. Честно.

– Я что, так старо выгляжу?! Прямо на двадцать?!

Ну у бессмертных свои причуды.

– Нет, на сто пять. А там и двадцать, или больше.

– А вот сколько за нeкр*филию дают? – вытягивает шею и смотрит на меня.

Обидела её, наверное. Или опять манипулирует.

Беру со стола телефон и замахиваюсь на неё. Она извиняется и смеётся. Я не злюсь, правда, если бы мне или ей что-то не нравилось, было бы совершенно иначе.

[alicalesovskaya]

@daaryya Только у меня вопрос. А чайник на плите в 2023 году еще существует?😂. Просто думаю для современной америки это старо.

@alicalesovskaya о.о у меня на газовой плите чайник

неужели в америке нет газа

ты че

@daaryya Ну в принципе да

Ну отопление у них помо��му газовое🤔

А не дровяное

Так что да

@alicalesovskaya делаешь из них блин технологии будущего. может там еще инопланетяне?

и роботы

@daaryya Нееее

Там работа, дом, любовная линия, предательство🤣

Короче драма🤣

[comonblancechance]

17/01/2025 Како потамње злато, промени се чисто злато? Плач Јеремијин 4:1 Када је Леонардо да Винчи радио на својој чувеној слици ,,Тајна вечера’’ , дуго је тражио модел за Спаситеља. У младом певачу Пјет��у Бандинелиу коначно је пронашао оно што је тражио: човека са племенитим лицем из чији очију је зрачила чистоћа и невиност. Након неколико година, радећи вредно на својој слици, тражио је модел супротан Спаситељу; модел за Јуду Искариотскога. Коначно је пронашао једног просјака у дроњцима. Био је тако запуштен и бедан да га је изабрао као модел Јуде. Али, убрзо се ументник нашао у великом чуду, када је проучавајући лице тога пропалице препознао у њему лице Пјетра Бандинелиа, који је пре нејолико година био модел за Христа! Грех и похота су од његовог лица створили фацу ђавола. Да! Шта је грех учинио од човека који је једном био створен по Божијем обличју? Био је круна стварања. Недужан и чист је био изашао из Божије руке, способан да види и да ужива у лепотама створеног света. Могао је дати одушка својим осећањима, да размишља о Божијим чудима, да прима и узврати Божију љубав. Шта смо од тога Божијега дела ми урадили? Где су нам одлутале очи? Колико често је наш језик необуздано беснио? Наш разум смо користили за безбожне мисли, наше срце смо направили робом страсти и своју самовољу смо усмерили против самога Бога, нашега Творца! То је наша слика! Има ли излаза из овога стања? Богу хвала, има! Мораш се нановородити, кроз Исуса Христа постати ,,ново створење’’. Апостол Павле је рекао:,, Зато ако је ко у Христу, нова је твар: старо прође; гле, све ново постаде.’’ 2. Коринћанима 5:17

[leatherjacketblesseddreams]

Бяла лунна вечер

Нереален земен свят

Аз вървя след теб

Странна сянка!

...

[jelenajt]

Срце је увек - срце: и мирно и напрсло и узбуркано; и младо и здраво и снажно; и старо, болесно и онемоћало; и страствено и стидљиво... Све је то - срце. Само је важно да умеш њиме да се користиш. У противном, успаваћеш га и оно ће можда заувек заспати. Све остало,мање је важно.

[summersoullll]

В онази нощ бързах да се прибера. Е, не бързах толкова. Знаех, че ако си отида вкъщи, във временното вкъщи, ще те видя, някъде покрай двора, ще ни видя как тайничко си държим ръцете под масата, докато си говориш с мама. Но не знаех къде да отида. Беше навсякъде. Навсякъде виждах нас. И мисълта, че съм те изгубила завинаги разкъсваше сърцето ми. Много плакох тогава. И на следващия ден, когато ме прегърна с любов и топлина, аз отново плакох. Хората са казали “по-добре ново, отколкото наново”.. обаче нашето, дори и да е старо, е неизживяно.. и аз няма да те пусна, докато не те изживея.

фъстъчето ти

[ljiljaknjiga]

ЕСЕЈ

Увод : Сви ми тежимо да буд��мо 

Културни ; јер је то основ нашег бића ,

Нажалост "Некултура" данас влада ,

што је и тема овог есеја , чију ћу тему

покушати да разрадим .

Постоје људи који држе до свог става ,

на неки "Патријахални" начин васпитања 

и културе ; с временом ти исти су постали 

нормални и изашли на прави пут ; штићећи 

тако и Традицију , што је веома битно .

Међутим , уселила се нека зла "Коб" 

која је почела да уништава  све што

је добро ; темељито и чврсто , почиње 

борба за Културу , али се ту намеће 

"Некултура", која узима Данак .

У Старо Доба , све је било усклађено

са "Природом" , цео њихов живот је ишао 

у корак с њом , али то је сада на велику штету 

и жалост уништено .

И ? Ко је крив ?

Па ми сами јер смо одустали од 

Битке за Моралну вредност нас 

као свесних људских бића ,

која као да губимо снагу да наставимо 

даље ; морамо то да учинимо , 

никако да не поклекнемо ,

сачувајмо све оно што је 

још "нормалног" остало у нама ;

јер нам је то та Драгоценост . 

Чувајмо је !

Закључак : Веза између "Културе" и 

"(НЕ) културе" морају да буду 

раскидиве те две споне које су 

"срасле" у нама , али и којих се

треба изборити за собствени Образ ,

који је вредан сваке части али и цене ;

зато се дубоко замислимо ; удубимо се у 

мисли и одлучимо шта је најбоље за нас 

као свесна бића ? Мислимо о томе , и то дуго .

[oldautumlady]

я нашла вкщи в градьебо @hater-of-the-hand-of-the-king

но мне старо жарао и я раздевалсь

а мня одувают оьпаино зачем

[dmmyring]

песни Theatre Of Tragedy походу написаны на каком-то... старо-английском типа??? потому что переводчик переводит, А Я ВАЩЕ НЕ ВЫКУПИЛА, ПОСМОТРЕВ НА ТЕКСТ, ЧТО ТАМ ЗА СЛОВА

(affectionate)