#обувка

[neverbeensoguud]

Намерих си камъчето за моята обувка и ще си го обичам, колкото и да ми убива.😚😚😚

[moution]

Някак си се уморих. Уморих се да очаквам, да чакам - някой, нещо. Да бъда разбрана, да бъда обичана, да бъда искана. Уморих се да се обяснявям за нуждите си, настроенията си, мечтите си. Вижданията си. Да се съобразявам с твоите чувства, но да потискам своите. Уморих се да разказвам за себе си, след което да се напасвам за теб. Уморих се да бъда подвеждана. Да бъда обърквана. Уморих се от хаотичност на чувства.

Заради това и още безброй други знайни и незнайни причини, когато прекрачваш прага на очите ми или просто когато надничаш от там - подреди ми любов. Прецизно и фино. Кажи “това е за теб” и ми я дай. Без увъртане, колебание. Търсене на подходящ момент, време, чувство, климат, години, километри и килограми. Ако искаш си тръгни веднага след това - няма проблем, но не ме карай да се надявам, да очаквам, да копнея за още от нещо, което не си готов и не искаш да дадеш. Уморих се да се надбягвам с времето и вятърни мелници. Не съм принцеса, нито фея, нито вълшебница. Не спя 100 години, нямам вълшебна обувка и не целувам жаби. Не чакам никого, защото вече знам, че който иска да е тук - вече щеше да е тук. И щеше да остане. И остава.

[drakoniys]

Я самый счастливый человек в мире))) Мне пришла посылка от LaModa. 4 пары обуви + спортивные штаны, за смешную сумму. #посылочка #lamoda #LaModa #обувка #счастье (at Chernihiv) https://www.instagram.com/p/B1GewkIIx7hQ9z93SrS2aiabXuQElZf9JcQs0A0/?igshid=1jfx6vjpww4xr

[whatn0ot-blog]

Hey??[!!]

[simeongreson]

Кой ще спечели златната бувка на Евро 2020...

[2dead2die2]

Как смееш така да ме правиш, като много добре знаеш, че и двамата израстнахме без да имаме неща, като обувка, храна или на някой любовта?

[vasetovp]

ОДЕКОЛОН Днес си спомних за времето "преди"! Преди да станем мъже! Преди да бъдем силни и големи. Спомних си за нашите момчешки времена... когато всичко беше въпрос на чест, а момичетата... ами, те бяха врагът! Времената, когато не разбирах защо трябва да сплитат така стегнато косите си, защо носят по-големи от главите им пандели и защо им трябва да са толкова дразнещи. Моите хора бяха ��омчетата. Те разбираха! Игрите бяха навън! Боядисвахме пръчки в червено и синьо, но само големите виждаха пръчки, за нас си бяха джедайски мечове. Често можеше да се види някое дете, което стърже нещо от грайферите си! Стъргането на кал от обувките, беше нещо като хоби в свободното време. Пред къщата на всеки имаше "стъргало" с различна форма. Я кученце! Я петле! Истината е, че родителите ни и цял камион с маратонки да ни бяха осигурили, пак нямаше да ни стигнат, защото няма обувка, която да издържи на такава игра. Вярвайте ми, най ми е жал, като видя момче с лъснати, новички обувки, невидели игра. Беше ден като всеки друг. Мисля че бях в шести клас... с най-добрия ми приятел се прибирахме от училище. Тогава учехме в съседното село. Имаше и автобус, но рядко се качвахме на него. Все пак, представете си колко приключения могат да ни се случат през двата километра, които ни деляха от дома. А и отлагането на домашните си беше ежедневие. Самата дума - "домашни", подразбира се че не е нещо... навън! Пък и си спестявахме парите от автобуса и си купувахме по някое лакомство от смесения магазин в селото. Нямаше кой знае какъв избор, но като няма, всичко е вкусно. Преди да си купим лакомство обаче, вземахме хляба за деня и трябваше да се запишем за следващия. Само със записване се вземаше хляб, а за моето голямо семейство винаги пишехме поне по два. Хлябът не беше опакован в нищо, а да го стиснеш и да чуеш хруптенето на коричката... който го е изпитвал - знае! Вкусен, топъл, ароматен, селски хляб. Ако останеше, отиваше за храна на животните. Считам за голям грях и до днес, изхвърлянето на хляб. Или да го сложиш на неуважително място... или обърнат наобратно. В моят дом най-голямо уважение имаше към насъщния. И така... сложих хлябовете в мрежата, която носех и тръгнахме към нашата къща. Бяха надвиснали едни облаци над селото... Какво значи облаци? - Дъжд! Какво значи дъжд? - Кал! Какво значи кал? - Страхотна забава на футболното игрище! Щяхме да се търкаляме и да гоним топката и да си представяме, че хиляди хора са вперили погледи в нас, а от този мач зависи живота ни. Но още не валеше, а ние с моя приятел бяхме изгладнели като вълци. Затова нарязах по две филии хляб, хвърлих ги отгоре на печката малко да се препекат, намазах ги с масло и имахме една огромна консерва с таханова халва... Да! Който е опитвал - знае! Баба и дядо  бяха навън, а майка ми и баща ми на работа, тъй че си бяхме сами. Тогава ми хрумна (като разбира се, пакостите хрумват точно в тия моменти), че вкъщи има един бюфет. Всички семейства имаха такива. Тежка, огромна мебел създадена да издържи ядрен взрив. В десния ��орен шкаф НЕ СЕ ПИПА! Това е правило. В този шкаф се слагат неща, които не се пипат. Точка! Самият шкаф нямаше дръжка, отваряше се като го дръпнеш за ключа. Вътре имаше химикали в една вазичка, кибрити, гъбата за баня, сапуни, разни кремове, гребените на големите и една кутия! Ценна, гравирана, дървена кутия. В нея стояха всички принадлежности за бръснене. Това беше "мъжката кутия"! От "Не-пипай-шкафа", нея най-много не трябваше да я пипам. Ама... нали забраните са за да не се спазват, а пакостите да бъдат вършени... Отворих шкафа и веднага ме лъхна аромат на сапун, барут и "забранено". Всеки ден гледах с голям интерес как дядо се бръсне на мивката в кухнята. Слагаше от крема за бръснене в метална купичка, после с четката хубаво разпенваше и нанасяше на брадата си докато тя не побелее напълно... цялата кухня се изпълваше с аромата на крем за бръснене и мъжество. Слагаше ново ножче на металната самобръсначка и така умело я плъзгаше по лицето си, че можех да се хипнотизирам от този... ритуал. А звукът, който се чуваше - "хърт, хърт, хърт..." Да не повярваш, че кожата може да издава такъв звук. Исках и аз... Грабнах четката и понеже бързах, сложих директно от крема, но... май малко прекалих, защото скоро цялото ми лице беше покрито с пяна. Влезе ми в едното око, чак сълзи ми потекоха, но се надявах приятелят ми, който ставаше свидетел на моята паметна пакост, да не е забелязал. Затова поех дълбоко въздух (и пяна) сякаш съм се бръснал хиляди пъти преди това и несръчно започнах да плъзгам бръснача по лицето си. Порязах се на три места. Пяната ста��а розова. Измих вече гладкото си лице и грабнах одеколона - стъклено шишенце, пълно с жълта течност. Отпред пишеше КОРСАР! Плиснах малко на ръцете си и... щом опрях течността до лицето си нададох такъв вой, че сигурно ме е чуло цялото село. Приятелят ми се заливаше от смях, а аз крещях ли крещях. В този момент реших, че ще си пусна брада пък ако ще да ме сочат с пръст, но никога няма да преживявам отново тая болка. Навън започна да вали. Прибрах бързо всичко в кутията. Преди това сипах малко вода в одеколона, да не си личи, че съм го ползвал. Излязохме да ритаме! Винаги ще помня този мач. Първият ми мач, като мъж! Като се върнах, целият бях покрит от главата до петите в кал. Лицето ми още беше на рани. Дядо ме чакаше на масата. Кутията беше пред него! Като ме видя започна да цъка с език! - Е, хубава работа! - рече. Само погледнах виновно към краката си. - Като ще вършиш нещо, върши го като хората! Запалил съм ти бойлера! Баба ти е оставила в банята един калъп от домашния сапун. Има леген с топла вода, да си накиснеш дрехите... Много бързаш да пораснеш! Все бързаш за нещо! Айде, сваляй тая кал от себе си, че после отиваме за охлюви. И другия път като решиш да се бръснеш, недей налива вода в одеколона, че... гледай! Жълтата течност, беше направила някаква химическа реакция с водата и беше станала бяла. Дядо се хилеше под мустак, а на мен ми идеше да потъна в земята от срам. Влязох в банята, която беше на двора. Все още ръмеше. Накиснах дрехите си в легена.  Толкова топло беше станало в тая баня. Дърветата още горяха в бойлера. Изкъпах се старателно и се облякох в чисти дрехи. Като излязох, дъждът пак беше усилил. Разбрах, че ми се разминава ловът на охлюви. От срам дума не продумах на вечеря. Знаех че дядо може да си купи нов одеколон чак като вземе следващата пенсия. Легнах си, но умът ми беше изпълнен с ужасната пакост, която бях сторил. В онази нощ си обещах, че един ден като започна да работя ще се грижа толкова много за близките си, както те се грижат за мен. Ще работя здраво и ще печеля много за да мога да им помагам. На следващата сутрин щом си отворих очите, видях че до мен има дървена кутия. Беше гравирана. На капака имаше картинка на петле. Цветовете грееха! С треперещи ръце я отворих. Вътре имаше бръснарски ножчета, машинка, крем, метална шола и чисто нов одеколон. Дядо беше ми написал бележка: "Да си момче е лесно, а за да бъдеш достоен мъж имаш да извървиш дълъг път и той започва оттук! Добре дошъл! П.С. Утре ще те науча как да не се порязваш! с обич: Дядо!"

[nqkoi-te-obicha]

Някак си се уморих. Уморих се да очаквам, да чакам - някой, нещо. Да бъда разбрана, да бъда обичана, да бъда искана. Уморих се да се обяснявам за нуждите си, настроенията си, мечтите си. Вижданията си. Да се съобразявам с твоите чувства, но да потискам своите. Уморих се да разказвам за себе си, след което да се напасвам за теб. Уморих се да бъда подвеждана. Да бъда обърквана. Уморих се от хаотичност на чувства.

Заради това и още безброй други знайни и незнайни причини, когато прекрачваш прага на очите ми или просто когато надничаш от там - подреди ми любов. Прецизно и фино. Кажи “това е за теб” и ми я дай. Без овъртане, колебание. Търсене на подходящ момент, време, чувство, климат, години, километри и килограми. Ако искаш си тръгни веднага след това - няма проблем, но не ме карай да се надявам, да очаквам, да копнея за още от нещо, което не си готов и не искаш да дадеш. Уморих се да се надбягвам с времето и вятърни мелници. Не съм принцеса, нито фея, нито вълшебница. Не спя 100 години, нямам вълшебна обувка и не целувам жаби. Не чакам никого, защото вече знам, че който иска да е тук - вече щеше да е тук. И щеше да остане. И остава.

Силвия Крумова

[agnostusverus]

Писать я любил. Ребенком и подростком я писал школьные сочинения на высший балл, и страшно гордился даже не им, а тем насколько мне удавалось впечатлить учителей литературы своим внезапным взглядом на тему. Внезапность проистекала из полноты, неспортивности, непопулярности в классе, начитанности, и поверхностной, но широкой эрудированности. Стоило мне услышать тему очередного сочинения, как я начинал крутить её в уме под максимально острыми углами, пока не находил наиболее "внезапный". Читателей было трое: родители и учительница. Иногда, если "внезапность" оказывалась особенно "литературной", доставалось и одноклассникам — им зачитывали мой опус.

К счастью я ленив, и лень несколько окорачивала мою графоманию, так что больно никому не было. Отец не ��собо впечатлялся, мать хвалила, что понятно, учителя тоже хвалили, но как-то "сквозь мутное стекло, гадательно". Одноклассники покровительственно похлопывали по плечам, и говорили что-то вроде: "Ну ты загнул!" Но всегда свысока, как бы прощая очередную двойку по физкультуре.

Еще я сочинял стихи, "под Есенина" и "под Лорку", которые не нравились даже девочкам. Но к чести своей, написал я их немного, а отсутствием интернета, и не публиковал.

В старших классах начал прибиваться ко всяким творческим компаниям, где тоже писали, играли на гитарах, пели, и все такое. Там были ребята много талантливее меня, и одному я страшно завидовал: белобрысому пухляку баскетбольного роста, в последствии редактору (если правильно запомнил) единственного приличного российского глянца.

На излете школы я даже вступил в поэтический кружок, и был там единственным начисто лишенным таланта к стихосложению. Что меня ни мало не фрустрировало — я написал устав этой организации, и еще какие-то архиважные циркуляры.

В университете я изучал геологию, и даже был ею увлечен, но складывание букв в слова не бросил, а даже начал "жить пером" — протекцией друзей прислонился к каким-то начинавшимся в "лихих 90-х" коммерческим изданиям, и сочинял для них рекламовмещающие статьи на трепещущие темы. Писал и о снегоходах, и о компьютерах, и те и другие были тогда внове, и о каких-то культурных делах, но своим шедевром начала девяностых считаю "рекламно-просветительскую" статью о достоинствах обуви "Скороход". Кто жил в Ленинграде поймет — в рекламе это чудовищное говно не нуждалось, лютая была обувка.

С началом нулевых мне подфартило — я занялся рекламой профессионально. Я тогда не знал, что в рекламе главное — вовремя "откатить" кому надо, и писал как за себя. Я сочинял текстов больше, чем сочиняла законов предыдущая российская Дума, и все они были лихими, провокационными, парадоксальными, безжалостными к конкурентам, и так далее. Короче, "внезапными".

Тут и интернет под��азвился, стало возможно графоманить с плеча. С тех пор я не даю "отдохнуть фонтану". За те сорок лет, что я умею писать, образовалась, в некотором роде, залежь текстов, этакая глыба. Которую, я надеюсь, мне удастся обогатить на смыслы, и из "тонн словесной руды" наскрести на книжонку в четверть листа и в палец толщиной. Пока еще меня могут прочитать родители.

[apsoft-blog]

👟 Школьная обувь, мешок для "сменки" / РАСПАКОВКА 🎒

[jadvigin]

После лёгкого шоппинга решил посмотреть, какие праздники и памятные даты приходятся на сегодняшний день. Оказалось, "День одевания коричневой об��ви". Это я называю <затариться по случаю!> :) #шоппинг #обувка #кзимеготов #стиль #style #shoes #goodevening #хорошеговечера #чёкак #питермоимиглазами #обновка #nicedress #nicelook #mskpit #этопитердетка #spbgram #piteronline #leningrad #motherrussia #типичныйпитер #СанктПетербург #впитерепить #followme #motherrussia #петербургналадони #петербург #po_strane #loves_united_europe #loves_united_russia #loves_united_team (at Спб) https://www.instagram.com/p/Bq-aTh1BQuB/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=u2v5hpbnvwo6

[kalicollection-blog]

Круто #туфли #обувь #красиваяобувь #мода #GramTags #сапоги #обувьназаказ #обувьновинка #обувьлюкс #бренд #обувькожа #туфли #босоножки #обувьмечты #кроссовки #макасины #угги #мужскаяобувь #женскаяобувь #сандали #обувка #обновка #каблуки #стиль #инстастиль (at Ул. Шухова)

[zakluch]

Луксозен сувенир подходящ за подарък

Луксозен кец – златист сувенир Луксозен сувенир подходящ за подарък

[birochka-blog1]

🆕🆕🆕 Yves Saint Laurent 🆕🆕🆕 #крутые #босоножки #новинка2017 👍👍🏽👍🏿 Кому?🙋🙋🏼🙋🏻👉🏻 097 139-70-32 #босоножкиукраина #босоножкиивсенлоран #ивсенлоран #купитьбосоножки #крутыебосоножки #летняяобувь #обувка #класс #круть #модныебосоножки #моднаяобувь #модно #мода2017 #летожара #лето2017 #жара☀️ #море #солнцеморепля�� #налабутенах #налабутенахнахивохуительныхштанах #янастиле (at Ресторан ПРАГА)

[mykemuxo]

Синоримен речник

креват:

място за преврат 

на фантазиите над скуката

скука: 

кука, 

от която някои трудно се откачват

кост:

мост 

между две стави

кръв: 

червена връв, 

изтъкана от сърцето

ъгли: 

квадратни 

и непостижимо кръгли

джоб: 

гроб 

за перфорирани билетчета

глезен: 

резен плът 

между обувка и крачол

филия: 

килия 

за трохите

род: 

плод 

след плод 

след плод 

след плод

ум: 

мислите въртят педали 

по безкраен колодрум 

крива: 

линия 

дива

връх: 

високо място 

за поемане на дъх  

(снимка: @kosio_)

пчели: 

жълто-черни 

нектарени стрели

път: 

най-уютният 

подвижен кът

котка: 

пухче, което 

в краката ти се мотка

небосклон: 

кръстоносни купести рицари 

възседнали въздушен кон

устни: 

понякога тъжни, 

понякога вкусни

мечта: 

речта 

на душата пред ума.