#неизживяна младост

[in-the-mood-for-tears]

Born to Live

Понякога се чудя защо толкова харесвам Lana Del Rey? Освен гласът, важен е и текстът, нали? Е, защо харесвам певица, която вечно пее за едно лековерно момиче, което харесва възрастни мъже толкова много, колкото алкохола, цигарите, колите и диамантите? Не знам. Все пак ще се опитам да разбера.

Философията на Лана е синтезирана в нейното мото: “Born to Die”, или “Родени да умрем”. Какво означава да живееш за да умреш? Означава, че животът е един, че след смъртта не се знае какво се случва и че е добре човек да изживее живота си пълноценно. Защото всички ние рано или късно ще умрем някой ден, но всеки ще е живял по различен начин, нали? Родените да умрят осъзнават, че вчера е вече минало, а утре може и да не дойде и затова те изживяват всеки ден като последен. Животът им ден за ден включва много преживявания, като пътуване чрез всевъзможни превозни средства, срещи с непознати, и��пробване на всичко видяно и т.н. С други думи те живеят на пълни обороти, опитвайки се да вземат възможно колкото се може повече от живота докато преходната младост им позволява. Живеят така, сякаш ще умрят млади, сякаш всички ще бъдат заровени на 21. Забавления, нови хора, нови места, цялото разнообразие на планетата сякаш не им стига. За бъдещето те не мислят, защото нищо на този свят не е сигурно, така че истината се открива само в настоящето и то трябва да бъде изживяно така, че никога да не съжаляват за нестореното. И това до някъде вдъхновява скучните тийнейджъри като мен. “Желание за живот”, така бях нарекла чувството, което Лана ми праща чрез музиката си. Какъв парадокс! Да живееш по този рискован и необмислен начин, в който даваш всичко от себе си и очакваш да получиш целия свят, не е нищо друго освен нагон за смърт. Да, защото да живееш като за последно означава, че за тебе понятията утре и смърт са синоними. Да искаш да живееш на скоростни обороти крие опасността да загубиш контрол над живота си и да се блъснеш в най-близкото препятствие. И нищо чудно наистина да умреш млад. Но и другата крайност - вечно да отлагаш, защото “и утре е ден”, или просто да не започваш - е също толкова пагубно. Неизживяната младост носи не по-малко мъка от пропилената младост. Да се събудиш на 17 и да нямаш никаква представа какво е чувството да си на 17, защото “човек е само веднъж на 17” и какво от това? Какъв трябва да си на 17, че да цениш тази крехка възраст толкова много, сякаш е златна година? Ако тези пет години на тийнейджърство са “златни”, то тогава останалият ми живот е ръждясало желязо. Не знам какво е да си тийнейджър, чувството ми е чуждо. Искрено не знам какво ще разказвам някой ден на децата си. Не се чувствам нито млада, нито пък стара, но със сигурност се чувствам празна. За това обичам музиката на Лана, макар тя да пее за коренно различно от мен момиче. За мен нейната музика е лекарство. Да, животът на Лана е отровен от начинът и на мислене. Да, философията и е отровна. Но приета под формата на музика, тя се превръща в лекарство така, както отровата от змия е фатална, но една капка от нея действа изцерително.

Вярвам, че животът ни на Земята носи някакъв смисъл, защото иначе не ��их желала да го изживявам. Вярвам, че се раждаме за да подпомогнем света и да го поднесем чист на бъдещото поколение. Да създадем нещо и да оставим следа. Всички оставаме следи, следи във всякакви форми, размери и дълбочини. Някои от тях разкрасяват лицето на Земята, други я обезобразяват. Изборът какъв отпечатък ще оставим е изцяло наш. Не желая единствената следа, която оставям да представлява празни стъклени бутилки от алкохол, фасове и разбити сърца. Не желая да умря млада, в разцвета на силите си. Ние сме родени да изживеем живота си както искаме. Да, “родени сме да живеем”.

И все пак, все пак имам чувството, че умирам, не защото префучавам с бясна скорост по магистралата пияна, а защото лежа сама в леглото, надрусена от собствените си мисли и опиянена от собствените си чувства, и чувствам как бавно се топя в чаршафите и как матракът жадно ме изпива, додето от мене не останат само изсъхналите сълзи на бялата възглавница - единствените следи от моето съществуване.

[lora-bez-qvorov]

За поезията на Далчев какво мислиш?

Искам да се извиня, че се забавих с въпросът, но исках да приключим работата на Далчев в училище и да имам време да разгледам и нещо друго.

Това, което учим е доста потискащо. Не ми харесва стилът му, но обожавам факта, че има толкова много философски мотиви в творчеството му.

Има някой чудесни като “Любов” “Молитва” е уникалнааа и “Камък” са ми топ 3 негови любими.

Литературната му критика спрямо Ботев е скандална, ужасно много ми харесва следната фраза: “Но омразата, макар и вторична, е горяла у негопонякога с такава сила, че е поглъщала обичта. И тъкмо затова може би пламъкътй е бил толкова висок, защото са я подклаждали безброй чувства: съзнанието занеизживяна младост, обичта към озлочестената родина, обидата, поруганоточовешко достойнство, страданието, жалостта; защото в нея е влизал цели��тхуманизъм на Ботев“. Аз също съм фенче на Ботев.

Статиите му против символизма и специално Николай Лилиев са pure savagee.